Всеки месец тук ще споделяме информация за лунния цикъл от 12 ноември 2025 г., фаза последна четвърт, до 12 август 2026 г., фаза новолуние в същия градус на зодиака, като последното ще предизвика пълно слънчево затъмнение. Мери Стюарт Адамс проведе семинар на Годишната конференция за създаване на звездни календари, за да подпомогне съвместното ни изследване на естеството на този феномен, особено след като Пълното слънчево затъмнение на 12 август 2026 г. се случва по време на пика на метеоритния дъжд Персеиди, който Рудолф Щайнер свързва с дейността на Михаил (вж. „Въображението за Михаил“, 5 октомври 1923 г.). Затъмнението няма да бъде видимо от САЩ, но метеоритният дъжд ще бъде видим и съвпадението на тези събития (метеоритен дъжд, затъмнение, активност на Михаил) заслужава нашето внимание.
Деветмесечният ритъм започва в сряда, 12 ноември 2025 г., когато Луната ще достигне фаза Последна четвърт в 24º Рак в звездния зодиак. Това ще бъде сезонът на почитане на починалите близки, стих 32 от Календара на душата: Чувствам как собствената ми сила дава плод...
Както е отбелязано в оригиналния Календар от 1912/13 г., 12 ноември е празникът на Емилиан, или Свети Емилиан от Когола, светец от VI век, широко почитан в цяла Испания. Манастирът Сан Милян де ла Когола е построен в негова памет и е мястото, където са погребани костите му ~ и тук става наистина интересно:
Луната в последна четвърт на 12 ноември на празника на Емилиян се намира на 24º в Рак, точното място в зодиака, където девет месеца по-късно на 12 август 2026 г. ще настъпи пълното слънчево затъмнение. Траекторията на пълното слънчево затъмнение ще премине директно над Сан Милян де ла Когола и костите на свети Емилиян! Може да се каже, че Емилиян е „светецът-покровител“ на това затъмнение, и още повече, че като се заемем с разглеждането на имената и празниците, включени в оригиналния календар, заедно със седмичните стихове, ние навлизаме по-дълбоко в съприкосновение с Битието на годината. През 2026 г. това Битие на Годината се изразява отчасти чрез пълното лунно затъмнение на 12 август, в пика на Михаиловата активност, чрез метеоритния дъжд Персеиди, който хвърля сянката си върху костите на Амилиан.
Когато с първични думи Човешкото същество е трябвало да даде израз на богатата съкровищница на божественото в цялата му пълнота, то е произнесло буквите на азбуката. Когато изразявало тайната на собствената си природа по начина, по който научавало за нея в Мистериите, тогава изричало как е слязло през Сатурн или Юпитер в звездното им отношение към Лъва или Девата, с други думи, как е слязло през А или И в отношението им към М или Л. Човешкото същество изричало това, което тогава е преживяло насред музиката на сферите, и това било космическото му име. И в онези древни дни човешките същества инстинктивно са съзнавали, че пренасят със себе си име от Космоса на Земята.
Оттогава насам християнското съзнание все още пази това първично съзнание по абстрактен начин, като посвещава отделни дни на паметта на светците, които, ако това бъде разбрано правилно, трябвало да вдъхнат нов живот на духовния космос. Раждайки се в определен ден от годината, ние трябва да получим името на светеца, чийто ден е в календара. Това, което тук се прави опит да бъде изразено по един по-абстрактен начин, е било по-конкретно изразено в първобитните времена, когато в Мистериите космическото име на човека е било откривано във връзка с преживяното от него при слизането му на Земята, когато със своето същество той е създал гласни заедно с планетите и ги е добавил към съгласните на Зодиака. Различните групи на човешкия род са притежавали тогава много имена, но тези имена са били замислени така, че да са в хармония с универсалното всеобхватно име. (Рудолф Щайнер „Азбуката“, 18 декември 1921 г.)
Превод: Ати Петрова