Глава 2
Помощници-Борци-Другари
През живота си Ита Вегман има много помощници, предимно жени. Тя основава клиниката си с помощта на жени. Лекари, медицински сестри, терапевти, готвачи и много други жени се стремят да осъществят нейния идеал. Когато в Берлин и Лондон (1930-1931 г.), и в Париж (1936 г.) са създадени терапевтични центрове, тя изпраща жени да ги наблюдават; а филиалите на центровете във Фиджино край Лугано и в Аскона години наред са поддържани вярно и енергично от нейните помощнички - често в условия на тежки материални и социални лишения и трудности. Непрекъснатата оживена кореспонденция свидетелства за това, че всички тези помощнички са изпълнявали това, което "фрау Доктор" е искала от тях. Тя се грижи за тях като майка, но с дисциплината на истински началник. Винаги е намирала подходящата дума, за да окуражи хората, изпаднали в нужда или отчаяние. Работи с тях духовно, грижи се за тях, когато се разболяват, смее се заедно с тях, като с братя и сестри. Всички заедно образуват една голяма, невидима общност от верни души и борбени амазонки, които задвижват движението за медицинско, терапевтично и лечебно образование и му дават живот.
Но е имала и много колеги мъже, които се присъединяват към новото движение: освен лекари имало и лечебни педагози, изследователи и администратори, с които тя работи и чрез чийто принос семената на това движение се разпространяват и разцъфват по цял свят. Често това са били хора, които, тъй като никога не са познавали Щайнер, са откривали истинската си задача чрез Ита Вегман, откривайки пътя на съдбата си и учредявайки домове и бизнеси. Много от тях били готови да подкрепят каузата и това я радвало, тъй като за нея истинските антропософи били „борци“ – както са описани в третата степен на окултно развитие, предадено от древните Мистерии. Понякога, също така, се е карала с тях, като с братя, или им се подигравала. Подтиквала ги да пробудят в себе си собствените си импулси за живот. Ита Вегман е била способна ужасно да им се скара, но никога не е изоставяла никого, а след това изразявала горещо и сърдечно съжаление за думите, изречени в момент на ярост. Нямало е човек, с когото да не може да работи, но не всички съвременници, с които е контактувала, са искали да работят с жена като Ита Вегман. Тя никога не е могла да разбере подобно отношение, особено когато хората се обръщали срещу нея и се карали с нея.
За Ита Вегман най-ценното нещо, което антропософите са притежавали след смъртта на Щайнер, е било другарството и общността им, подкрепата, която са си давали един на друг. Ако тези хора бяха схванали това по онова време, може би щеше да е възможно да се развие глобално движение през ХХ век. Ита Вегман не е свързвала тази общност със собствената си личност по самоцелен начин, а е живеела в нея с душата си: бори се за нея, обича я, грижи се, не може да проумее, че тези, които принадлежат към тази общност, не желаят тя да се разпространява по целия свят. Струвало ѝ се невероятно, че мнозина не са готови да вложат всичките си сили в нея, а вместо това преследвали личните си интереси или заставали в опозиция. Тя не е разбирала това, а и нямала време да се занимава с него. Затова работела с онези, които са имали желание, и не се занимавала с останалите. Когато вижда как антропософската общност се разпада през 1934 г., тя се разболява.
Сред сътрудниците й в клиниката три лекарки са особено близки с нея: Хилма Валтер, Маргарете Бокхолт и Мадлен фон Девентер. Насред бурната история на Арлесхайм, те са три пътеводни звезди, като всяка по свой начин поддържа верни и активни връзки с „фрау Доктор“ до края на живота си. Трите са били много различни една от друга и не са се разбирали лесно.
Хилма Валтер (вж. том първи, стр.81) била най-възрастната. През 1925г. започва тридесет и третата си година. Тя била интровертна личност, с фино телосложение и много красиви очи. Въпреки, че през първата половина от живота си била измъчвана от болест, тя развива впечатляваща енергия и постоянство в работата си. Освен лекарската си практика, през 1926г. тя поема редактирането на списание Натура, като пише много медицински статии за него и редактира също така статиите на Вегман. Водела е широка кореспонденция от името на клиниката и на Медицинската секция и, тъй като Вегман често отсъствала, тя е поемала цялостното ръководство на клиниката и терапевтичния институт. Преди разширяването й през 1927г., клиниката поемала между тридесет и пет до петдесет и пет възрастни пациенти, в няколко сгради, и освен това около двадесет и пет деца. Като включим обучаващите се медицински сестри и помощния персонал, по това време там са работели около петдесет до шестдесет колеги.
От 1931г. до 1938г. Хилма Валтер работи като лекар в института по лечебна педагогика Клент Гроув, близо до Бирмингам (Англия), където през 1937г. се разболява сериозно. През 1938г. се премества във филиал на клиниката в Аскона – в Къща Андреа Кристофоро – и там, до края на живота си, се занимава с най-разнообразни медицински и научни дейности. Един от плодовете на тези дейности, например, е откриването и разработването, заедно с Ита Вегман, на захранващото нервите лекарство „Фрагадор“, както и други лекарства. Като начало, тя записала и документирала запазените материали от около петстотин консултации с пациенти между 1921 и 1924г., по време на които Рудолф Щайнер е давал препоръки за лечение, а после ги издава в пет монографии между 1950г. и 1970г. Сега те са част от основните текстове по антропософска медицина (вж. том първи, стр.243 и 306).
След смъртта на Ита Вегман, тя поема духовното, както и практическото управление на Къща Андреа Кристофоро, като работи с гостите и колегите си чрез дискусии и курсове. Най-внимателно и дискретно тя привежда в ред литературното наследство на Ита Вегман, което й е поверено през 1943г., и чието съдържание вероятно много я е учудило. Тя посвещава години да изготвя копия на много от документите и грижливо пази ценните писма с почерка на Щайнер, които намира сред документите на Вегман и които едва по-късно показва на колежките си Бокхолт и фон Девентер. Това наследство със сигурност е било не само радост за нея, но и бреме, като се има предвид антагонистичното отношение, с което много видни антропософи все още са гледали на Ита Вегман след смъртта й през 1943г.
Много от съвременниците, които са се запознали с Хилма Валтер през последните десетилетия от живота й са оставали с впечатлението за човек, който е бил пробуден в окултно отношение. Написаното от нея за металите и за растителния свят го правят още по-вероятно.
Втората от трите „звезди“, Маргарете Бокхолт (вж. том първи, стр.85) сама описва как е попаднала в клиниката:
Някъде по това време, през август на 1921г., и аз пристигнах в Дорнах. И, въпреки че бях завършила обучението си за държавен доктор, аз всъщност се интересувах от новото изкуство евритмия и вече имах идея да стана терапевт по евритмия. Да, за малко да се откажа от медицината в полза на евритмията. Със сигурност, ако бях открила евритмията две години по-рано, никога нямаше да положа държавните изпити по медицина. Една година учих при Мари Щайнер, която най-любезно ме прие за ученичка. Запознах се с нея веднага след пристигането си в Щутгарт, когато се оглеждах наоколо в стаята за лекции в къщата на ул. Стюл. Тя самата ми предложи да уча евритмия, за да практикувам по-нататък евритмична терапия, и ме покани в Дорнах. Това бе по време на инфлацията и за мен щеше да е финансово невъзможно да остана в Швейцария. Нейната щедра, импровизирана покана ме изненада много и аз приех с голямо удоволствие. За да бъда от практическа полза поне с нещо, научих машинопис, но се опасявам, че така и не напреднах особено в това конкретно изкуство. Но фрау Мари Щайнер ме утеши, като ми каза, че важното е добрата ми воля, която била по-силна, отколкото някои други били проявили.
След едногодишно обучение по евритмия, проведох разговор с фрау д-р Щайнер и й казах, че ми е много трудно да продължа да бъда ученичка. След дългото ми медицинско обучение, а сега и обучението ми по евритмия, аз копнеех да започна да практикувам някоя професия. Тя напълно разбра желанието ми и ми предложи, заедно с фрау Фелс, да ръководя току-що откритото в Щутгарт училище по евритмия. Разговорът се проведе през един горещ летен ден, в една от стаите зад сцената на дърводелницата. Преди да успея да отговоря, в стаята влезе д-р Щайнер. Той ми подаде ръка и ми каза, като подчертаваше всяка дума: „Е, фрау Доктор, как сте?“ Нищо друго. Независимо от това, тази фраза ми направи силно впечатление. Не мога да обясня как, но внезапно разбрах какво иска да каже. Подчертаното обръщение, бавно зададеният въпрос, моментът, в който всичко се случи – в мен нямаше никакво съмнение как трябва да се тълкуват думите му. Те означаваха: „Придържай се към професията си!“
Вече не си спомням как завърши разговорът ми с фрау Мари Щайнер. Във всеки случай не беше взето никакво решение, а малко след това д-р Ита Вегман ме попита дали искам да дойда в нейната клиника, която съществуваше вече от една година, като нейна асистентка. Предишната асистентка, фрау д-р Валтер, се беше разболяла, а д-р Норберт Глас искаше да открие практика във Виена. Беше август 1922 г. Д-р Щайнер беше на лекционно турне в Англия и фрау Мари Щайнер беше заминала с него. Така че не ми оставаше нищо друго, освен да взема решение, без да имам възможност да се консултирам с някого от тях. В онези дни хората все още не бяха свикнали да провеждат телефонни разговори между държави и през океани. Може би това дори да не е било възможно. Ситуацията в клиниката не позволяваше никакво колебание. Фрау д-р Вегман в момента се справяше без нито един асистент, а имаше много пациенти. Така че дойдох да работя в клиниката. Но все пак трябваше да помоля да ми разрешат да продължа да продавам книги в дърводелската работилница от време на време, защото бях обещала, че ще замествам мис Макензи, която също беше заминала за Англия. Така че бях малко изненадана, когато пациенти, които бях прегледала един ден, се появяваха на следващия, за да си купят от мен цикли с лекции или книги на Рудолф Щайнер. Но най-голямата изненада за мен беше, когато един ден, докато пренасях пакет с книги през дърводелската работилница, се сблъсках с д-р Щайнер. Той се беше върнал от Англия и ме спря. „Днес бяхте на гости в дома на госпожа Х“ - каза той. “Да“ - отвърнах аз, - „нейното заболяване ми се стори...“ - и после казах какво според мен беше то. Д-р Щайнер кимна, каза, че това е добре, също и терапията, която бях предписала. След това се обърна да влезе в студиото си, а аз продължих по пътя си към малката книжарница на мис Макензи. Но осъзнавайки, че трябваше да му кажа, че съм отишла да работя в клиниката, извиках след него: "Да, господин докторе, още не съм ви казал: Сега съм в клиниката!” Той продължи и само каза нещо от рода на "Да, добре"; и едва след това разбрах, че вече е знаел. 11
Ценен разказ, който показва как поведението на Щайнер поражда в Бокхолт решението да поеме планираната професия. Благодарение на тясната си връзка с Мари Щайнер и евритмията, тя успява от там нататък да развие евритмичната терапия и да ѝ позволи да заеме своето място като терапевтична дисциплина наред с художествената евритмия.
От ранна възраст Маргарете Бокхолт е будна, добре образована жена, която изглежда е била доста смела и независима за времето си. Първоначално й е било много трудно да работи с Ита Вегман, докато по време на разговор, Щайнер я убедил да приеме колежката си, която била по-възрастна от нея с осемнадесет години. Оттам нататък тя е опорен стълб на медицинското движение и сътрудничи интензивно в многобройните курсове за обучение на медицински сестри, лечебни педагози и студенти по медицина. От самото начало тя лекува деца със затруднения в обучението в „Зоненхоф“ в Арлесхайм, като използва и евритмична терапия. През 1930г. тя се премества в Берлин, за да ръководи медицинския център на Шилщрасе, където провежда и курсове по евритмична терапия.
По време на втората световна война тя поема управлението на лечебния институт „Ла Мота“ в Брисаго на ез. Маджоре и го ръководи до 1949г. През 1955г. е назначена да управлява колежа на медицинската секция в Гьотеанума, което означава, че медицинските доктори, които са били на страната на Ита Вегман през 1925г., са могли да възстановят връзките си с Гьотеанума, с който са били разделени в продължение на двадесет години. 12
През 1962г. е издаден учебникът на Бокхолт Grundelemente der Heileurythmie („Основи на евритмичната терапия“). През следващата година тя е избрана за член на Форщанда на Общото антропософско общество. Говори се, че е успяла, като член на този изпълнителен комитет, да пробуди разбиране за значението на Коледното основополагащо събрание през 1923г.
Понеже се омъжва за бизнес управителя на клиниката, Ерих Кирхнер, в по-късната антропософска литература е позната като д-р Кирхнер. В годините след смъртта на Вегман, когато тя живее в Брисаго и Аскона, тя и съпругът й се занимават с преписите с окултен произход, които Рудолф Щайнер е писал на Ита Вегман. Написала е осем есета по този въпрос, които след смъртта ѝ (1973 г.) са включени в сборника, редактиран и издаден от Ерих Кирхнер, Die Menschheitsaufgabe Rudolf Steiner und Ita Wegman ("Задачата на Рудолф Щайнер за човечеството и Ита Вегман", Дорнах 1976 г.). От тези есета може да се види как тя се е борила с естеството на индивидуалността на Ита Вегман, опитвайки се да разбере загадката на прераждането на човешкия дух. Намерението на Бокхолт несъмнено е било да защити нейната личност. Маргарете Кирхнер-Бокхолт принадлежи към най-влиятелните пионери в антропософската медицина.
Третата е Мадлен фон Девентер. Тя още от дете има контакт с антропософи. Майка и става член на Антропософското (тогава все още Теософско) общество през 1909г., след ранната смърт на съпруга й, и от 1914г. нататък често пътува до Дорнах, заедно с децата си. Там петнадесетгодишната „Мади“ посещава „курс за Самаритяни“, организиран от Рудолф Щайнер след избухването на Първата световна война, за членове на антропософската общност. Тъй като още от дете е била решила да става доктор, тази първа среща с Щайнер е от особено значение за нея: той показва на последователите си как да оказват първа помощ на ранени хора и как да правят спешни превръзки.
През следващата година, въпреки съмненията на Щайнер, Мадлен фон Девентер убеждава майка си да й разреши да стане член на Антропософското общество. Оттогава нататък тя често пребивава в Дорнах и от ранна възраст се запознава с антропософския живот. На Коледа 1919г. я запознават с Ита Вегман и е една от първите, които научават за плановете й за клиника. Тя посещава курсовете за доктори на Рудолф Щайнер и по време на обучението си участва активно в организирането на курса, който Рудолф Щайнер е щял да води за студенти по медицина (вж. том първи, стр.12 и сл.). По-големият й брат Хенк фон Девентер учи медицина и става антропософ. Заедно със съпругата си Ерна Волфрам, родом от Лайпциг, чрез своите въпроси, свързани с терапевтичните аспекти на лечението, той спомага за създаването на евритмичната терапия през 1920/1921г..13
Още като млада жена Мадлен Девентер никак не обичала прекалената възторженост: тя е била трезва и земна, пушела цигари, а дълбокият ѝ глас правел по-скоро мъжко или дори военно впечатление. Нездравото обожание, което много антропософи в онези години проявявали и често стигало до доста гротескни форми, около Ита Вегман, я отблъсквало. Затова през 1925 г., след като получава лекарската си диплома, тя решава да отиде да работи като асистент на училищния лекар Ойген Колиско във Валдорфското училище в Щутгарт. Но когато около Коледа се връща в клиниката в Арлесхайм и веднага трябва да замести отсъстващ лекар, тя си дава сметка, че мястото й е тук. В началото на 1926 г., когато започва работа като най-младия лекар в клиниката, тя е на двадесет и седем години.
Работи там повече от половин век, седемнадесет години от които са под ръководството на Ита Вегман. Вероятно тя е единствената лекарка, която успява да остане сравнително незасегната от взривоопасния темперамент на "фрау доктор". Малцина са имали нейната способност да различават онова, което Рудолф Щайнер нарича "под-астра" на Вегман (което може да се преведе като "неразрешена астралност"), от онова, което представлява истинската духовна стойност на този човек. Писмата, които нейната "фрау Доктор" пише по време на пътувания в чужбина, често съдържат най-свирепи упреци. Когато през 1980 г. ми предаде обширната си кореспонденция с Вегман, тя ме предупреди, че подобни прояви на гняв не бива да се смятат за цялата истина. Сътрудничеството между нея и Вегман остава богато, плодотворно и ползотворно през всичките години, а излъчването и душевната топлота на Вегман са си прокарвали път в общуването й с хората. Според фон Девентер, "ужасните изригвания", от които колегите на Вегман понякога много страдали, не бива да будят никакво съмнение за мощната духовна сила, която действала в света чрез тях; и, можем да се изкушим да добавим - която разтърсвала колегите й, за да ги събуди за сериозността на антропософията.
Подобно на Уолтър и Бокхолт, фон Девентер също цял живот размишлява над явлението на личността на Вегман и написва няколко много интересни изследвания за нея, които съдържат ценни прозрения (вж. приложения I и 2). Не бива да пренебрегваме бурната омраза и клевети, на които Ита Вегман е била подложена в антропософската общност до 1935 г. Мадлен фон Девентер е пионер, която през целия си живот е била непоколебима, без да бъде разсейвана от цялата тази черна бъркотия: и тя също е била помощник, борец и верен спътник на Ита Вегман.
Тя обичала да пътува и до дълбока старост посещава много различни страни, дори когато вече е била почти глуха и сляпа. Космополитният характер на антропософията й е бил особено по душа, а като холандка с дарба за езици, тя обичала да установява връзки с хора от други култури. Сухият стил на многобройните ѝ есета и статии показва забележителната й способност за ясна мисъл и преценка.
Когато Ита Вегман се мести в Аскония, през 1940г., тя оставя фон Девентер да се грижи за клиниката в Арлесхайм. През 1955г. Алберт Щефен я кани, заедно с Бокхолт, да участват в ръководството на Медицинската секция. И така, тя успява през следващите четиринадесет години да участва в изграждането на международното антропософско движение, което по онова време е било все още много фрагментирано. Със своята земна натура, чувство за хумор и широк опит, тя е оказвала успокояващо и обединяващо влияние при трудни ситуации. По време на събрания е умеела да изрази мнението си с непоколебима яснота и решителност, но без да разстройва останалите. През последните години от живота си, тя се хвърля да помага за създаването на документирана биография на Ита Вегман, въпреки че смята, че времето за такъв цялостен проект все още не е настъпило. Тя запазва остра памет чак до смъртта си и това я прави ценен свидетел за биографията на Ита Вегман.
Заедно с лекарите, медицинските сестри са друг поддържащ елемент на клиниката и терапевтичния институт. Не се знае много за първите медицински сестри, освен имената им. Някои от тях са били в клиниката само за кратко време, а други са били изпратени оттам да работят във филиалите, лечебните домове, лекарските практики или в частни сестрински заведения. По този начин сме изгубили от поглед тези хора, които са се заели с работа от такова жизненоважно значение за разрастващото се международно медицинско движение. Имената на тези, които за първи път се появяват в историята на клиниката и терапевтичния институт, са: Кате Кребс, първата медицинска сестра; Хедвиг Валтер, по-голямата сестра на Хилма Валтер; Алма Ганц; Хилма Естерман; Гертруда Пини; Хилде Шимпф; Ирмгард Хауслер; Ирмгарт Шайбер; Лучия Бекер; Ани Виехоф, по-голямата сестра на Миен Виехоф; Илзе Зарингер; Анемари Шилинг. 14
Не е известно как сестрата на отделение, Кате Кребс, се е озовала при Ита Вегман. Тя е от Норвегия, но израства в Рим, където баща ѝ работел в посолството. През 1921 г. тя вече трябва да е била опитна медицинска сестра, добре запозната с антропософията и от самото начало е ръководела сестринския екип с безспорен авторитет. Всяка сутрин по време на закуска тя дава на лекарите доклад за пациентите, организира местата за сядане в трапезарията и казва молитвата преди хранене: Растенията се съживяват в нощта на земята... Тя била тиха и скромна, и много добре образована, способна да се изрази на осем езика. (Когато е постъпвал пациент от Китай, тя бързо научавала някоя фраза на китайски, за да може да поздрави госта на родния му език при пристигането му…) Когато не може повече да понася снизходителното държание на някои от по-младите лекари към медицинските сестри и решава да напусне, Рудолф Щайнер я моли да размисли и да остане, тъй като клиниката в Арлесхайм се нуждае от нейното присъствие. След 1936г. тя се разболява тежко и бива лекувана години наред в Аскона.
След основаването на Медицинската секция на Школата за духовна наука, на Коледа 1923 г., с цел тя да разработи нови пътища за медицинската професия и да добави духовно-научно измерение към медицината, възниква въпросът дали освен лекарите не трябва да се включат и други хора, като например медицинските сестри, евритмичните терапевти, художествените терапевти, лечебните педагози и фармацевтите - които да станат членове на тази секция. За краткото време, през което Рудолф Щайнер все още е жив, този принципен въпрос така и не бива изяснен от него. Всичко сочи към факта, че поначало той е искал да приема само лекари и студенти по медицина. Въпреки това списъкът на първите членове на тази секция показва, че той е правел изключения: Еренфрид Пфайфер и Лили Колиско са химици, Алфред Устери е ботаник, Карл Шуберт, който е поел корекционния клас за деца със затруднения в ученето, във Валдорфското училище в Щутгарт, работи като лечебен педагог.
Когато през май 1924 г. член на първия випуск на Школата за духовни науки, сестра Ирмгарт Шайбе, поискала да се присъедини към медицинската секция, тя получила следния отговор от Ита Вегман:
Скъпа сестра Шайбе 1 август 1924 г.
Едва сега съм в състояние да отговоря както трябва на писмото Ви от 13 май, тъй като досега не бях наясно как трябва да бъде организирана Медицинската секция. Това, което сте чули, че хора, близки до медицината, също могат да бъдат приети в медицинската секция, всъщност не отговаря на фактите. Медицинската секция е само за лекари и студенти по медицина. Разбира се, това не изключва възможността други хора да бъдат поканени на медицински курсове - както се случи например на Великден, когато на медицинския курс бяха поканени възпитатели, които се занимават с болни деца [...].
Разбира се, аз много добре разбирам, че като медицинска сестра имате голяма вътрешна потребност да навлезете във всичко, свързано с медицината. Въпреки това все още не съм успяла да намеря решение, което да е в полза и на лекарите, и на медицинските сестри. Това, което лекарите смятат за необходимо, разбира се, не е пряко свързано с медицинските сестри; и това, за което медицинските сестри копнеят, разбира се, също представлява голям интерес за лекарите, но не е непосредствена необходимост за тях. В момента не знам какво да направя, освен да ви помоля за малко търпение, докато успеем може би да организираме курс след време, който да отговори на вашите нужди. Вероятно също така би било много добра идея, ако можете да дойдете в Дорнах, за да видите какво правим, а може би и да работите с нас.
Други медицински сестри и няколко евритмични терапевти също поискаха да бъдат приети; а на 21 декември 1924 г. в антропософския бюлетин беше публикуван следният призив:
Съобщение. С настоящето искаме да се обърнем към всички медицински сестри, които като членове на Антропософското общество желаят да кандидатстват за членство в Медицинската секция, и ги призоваваме да пишат до клиниката и терапевтичния институт тук, в Арлесхайм. И бихме искали да ги помолим да се възползват от тази възможност и да ни разкажат по-подробно какво са постигнали в областта на медицинските сестри досега и как си представят работата си в бъдеще. Броят на писмата и докладите, които ще получим, ще ни даде по-добра представа как да структурираме сестринската група, свързана с Медицинската секция, която от известно време съществува в малък мащаб тук, в Гьотеанума. Това ще ни покаже и колко голяма е нуждата от училище за обучение на медицински сестри, което би могло да се организира във връзка с клиниката и терапевтичния институт на Гьотеанума. За медицинските сестри, които вече са обучени, можем да организираме нещата по такъв начин, че отделни хора да идват тук на смени за няколко седмици или месеци, за да се запознаят с практиката в Дорнах и по този начин да влязат в по-близък контакт с нашата работа тук. Циркулярът, изпратен до медицинските сестри в Християнската общност, няма нищо общо с Медицинската секция в Гьотеанума.
Арлесхайм-Дорнах, декември 1924 г. Д-р И. Вегман
От това съобщение става ясно, че междувременно се е сформирала "група на медицинските сестри", която е "свързана с Медицинската секция". Вегман е дала възможност на седем сестри от клиниката в Арлесхайм, всяка от които е била в Първия клас, и които са искали да работят съвместно за задълбочаването на професионалния си подход, да образуват учебна група, с одобрението на Рудолф Щайнер. С този си призив Ита Вегман е искала да разбере кои хора са желаели да се свържат с тази група. Разпространявали се слухове, че след оздравяването си, както всички са се надявали, Рудолф Щайнер е имал намерение да проведе курс за медицински сестри и с него да отбележи откриването на училище за медицински сестри към секцията. Много интересуващи се хора се свързали с нея и по-късно Ита Вегман избира някои от тях да участват в първият курс за медицински сестри (май 1925г.) – най-вече жени, които все още са се обучавали или които са искали да се обучат.
По същото време в Християнската общност се оформят планове за създаване на религиозен антропософски орган за медицински сестри, тъй като някои медицински сестри се били присъединили и към движението за религиозно обновление. Тогава Рудолф Щайнер обявява, че професията на медицинските сестри може да бъде обновена само от антропософски, а не от религиозни източници, и че Медицинската секция на Школата за духовна наука трябва да се заеме с тази задача.
На 24 февруари - пет седмици преди смъртта на Рудолф Щайнер - Хилма Валтер
изпраща следното циркулярно писмо:
До медицинските сестри в Гьотеанума.
Скъпи медицински сестри
От името на фрау д-р Вегман бихме искали да ви съобщим, че фрау Докторката е получила писмата ви до Медицинската секция и че вашето приемане в секцията е потвърдено. Днес можем да ви кажем, че 50 медицински сестри от различни държави са вече регистрирани към нас и също така, че сме отбелязали необходимостта да създадем тук училище за обучение на медицински сестри.
Първоначално имахме намерението да изчакаме хер д-р Щайнер да си възвърне здравето, преди да преминем към основаването на училището, тъй като първото нещо, което предвиждахме да стане веднага щом здравето му позволи, бе да организира курс за медицински сестри. Но сега, като виждаме, за съжаление, че здравето на хер Доктора се подобрява едва много, много постепенно, от 1 май ще започнем редовно обучение за медицински сестри. Моля, запишете се колкото може по-скоро. Прилагаме тук учебна програма и условията за приемане в училището. 16
Освен това, бихме искали да откликнем на желанията на много медицински сестри и да ви дадем възможност да дойдете да работите тук през лятната ваканция. Молим медицинските сестри, които имат такива намерения, да се свържат с нас възможно най-скоро и да ни кажат кога искат да дойдат. На базата на отговорите, които получим, ще можем да преценим дали ще можем да откликнем на различните предпочитания и да създадем подходящ график, така че всички да могат да дойдат. Понеже можем да приемем само една или най-много две медицински сестри по едно и също време.
Прилагаме адресите на някои от нашите секционни лекари от регионите, които са от значение за вас. Помолихме тези лекари да се свържат с вас и ви молим да се обръщате към тях.
С уважение,
Арлесхайм, февруари 241925 г. И.В. д-р Валтер
От това може да се види, че Ита Вегман е имала предвид две групи хора. Първата група се състояла от онези медицински сестри, които са били обучени и са имали опит, които тя е „приемала в секцията“ – с други думи, те били приемани в нещо като под-секция за медицински сестри, в съответствие с молбите им. Тя е искала да опознае тези хора, колкото може по-добре и да продължи обучението им в Арлесхайм, за да създаде асоциация – както я нарича тя – за „секционни медицински сестри“, за да има колкото се може повече хора на разположение, които да изпраща по институтите, на работа в частни домове и към медицински практики и клиники. Само че, много от медицинските сестри са били вече обвързани с работното си място и са искали да бъдат стимулирани и да придобият по-дълбоко разбиране за професията си чрез курс, който Рудолф Щайнер да изнесе.
Другата група били хора, които все още били в процес на обучение или били активни в социалните служби, или били необучени хора, които са искали да станат медицински сестри. За тези хора Ита Вегман е планирала практическо обучение в клиниката, успоредно с по-теоретичното.
И така, пет седмици след смъртта на Рудолф Щайнер, в събота 2-ри май, 1925г., започва първият курс за обучение на медицински сестри. Двадесет души са успели да участват. Курсовете се провеждали в „Зоненхоф“ в Арлесхайм и продължили три седмици. Някои от участниците са имали възможност да започнат практическа работа в клиниката веднага след това. През есента на същата година се провежда още един курс, а през 1926г. – трети, и оттогава курсове се провеждали редовно.
Темите, които Рудолф Щайнер е предвиждал за първия курс за медицински сестри, са достигнали до нас. Той е искал да говори за същността на „трудово-активната любов“ и, опирайки се на изследването на човека, да опише как медицинските сестри могат да разграничат различните източници на „настроенията“, които често се налагало да търпят от страна на пациентите, и които произтичали от физическото, етерното, астралното или азово тяло на последните – и да им помогне да намерят лечебни начини да се справят с тях.
И за младите доктори и сестри в клиниката в Арлесхайм тези курсове от самото начало се оказват предизвикателство към самите тях, да развият методология на базата на антропософската медицина и подход към нейното преподаване. Както проличава от програмата на първия курс, преподавали са масаж и други физически терапии, както и евритмична терапия. Малко по-късно се прибавя обучението за гледачи към лечебната педагогика, както и същото за социални работници. (По време на престоя си в Цюрих Ита Вегман е преподавала на социални работници.)
Учители са идвали също и от други места, като например Еберхард Шиклер и Ойген Колиско от Щутгарт. В приложението са издадени записки, направени в класа на Колиско на 11 октомври, 1925г., за взимането предвид на темперамента на болните, и в тях проличава преподавателската дарба на този забележителен човек.
Ранните опити да се сформира професионална асоциация на медицински сестри на базата на антропософията, изглежда не са имали успех веднага. Чак след втората световна война две млади медицински сестри се заемат с тази задача, вдъхновени най-вече от Маргарете Кирхнер – Бокхолт. Семената, заложени през първите десетилетия, дават плод едва след около двадесет и осем години. Идеята за „секционни медицински сестри“, както първоначално е била замислена от Вегман, като начало е била осъществена само от няколко медицински сестри. През декември 1925г. Хедвиг Валтер изразява това по следния начин, в писмо до колега:
Скъпа Сестра Гертруд [Щоленберг],
[…] През пролетта на тази година няколко медицински сестри получиха, по ваша молба, потвърждение, че могат да считат себе си за членове на под-секцията към Медицинската секция. На времето за нас бе особено приятно да получим толкова радостен отклик от толкова много сестри, които работят на други места. Бе прекрасно, че двата курса за медицински сестри ни позволиха да установим реален, жив контакт с голям брой медицински сестри и ние продължаваме да ги носим в съзнанието си.
Независимо от това, през тези месеци стана съвсем очевидно, че повечето медицински сестри намират за много трудно да застанат напълно в подкрепа на целите и намеренията на секцията. Наистина, не е лесно изцяло да се остави настрана личното и да се развие пълно чувство на жертвоготовност, както изисква една толкова велика кауза. Следователно, най-накрая Фрау д-р Вегман назначи за секционни сестри едва малък брой медицински сестри, които са работили тук по-дълго време. За тях можем да предполагаме, че те, разбира се, ще подходят с правилната нагласа към всякакъв вид работа във всички ситуации, където биха ги изпратили.
„Кръгът на медицински сестри“, създаден на Великден 1924г., се основава на надеждата, изразена от Ита Вегман на 15 януари 1926г., че сред тези медицински сестри ще възникне „много добро и здраво сътрудничество“.
Когато създадох този курс за медицински сестри [май 1925г.] се ръководех от идеята да разширя малката общност от медицински сестри, които вече работеха с мен в клиниката, и по този начин да създам едно здраво сътрудничество. Но се оказа, че сътрудничеството между медицинските сестри все още не е възможно”. (Писмо до Гертруд Остерлен от клиниката „Палма“ в Щутгарт.)
През онези ранни години Ита Вегман понякога изразява желанието си да създаде асоциация за медицински сестри при доста военни условия. Едва постепенно става ясно, че в нашия век нещо подобно може да бъде осъществено само чрез саможертвените усилия на много хора, а за това е нужно време. Това се потвърждава от един доклад, написан от Кристине Титман и Хидегард Грохт:
В онези дни куражът да лекуваш и волята да помагаш пулсираха във все още малкия по мащаб институт, в който ние – няколко по-млади медицински сестри – за пръв път постъпихме на Архангеловден 1950г., изпълнени с очаквания. Бяхме поети и понесени напред от силен и мощен поток, в който можехме да имаме доверие, дори и умението ни да плуваме да не бе все още много развито.
Как е възможно присъствието на д-р Ита Вегман да е все още толкова силно в този дом, седем години след смъртта й? Често имахме усещането, че всеки миг можем да я срещнем на завоя на стълбището. Или понякога, когато човек е сам в отделението през нощта и възникне трудна ситуация, имаш сигурното усещане, че тя ще помогне.
Ние, медицинските сестри, се чувстваме много близки с д-р Ита Вегман, тъй като нейният път я е отвел през работата с ръце - масажа - до лекарската професия. Тя предаваше на медицинските сестри радостта и ентусиазма си от всичко, свързано с медицинските сестри, и от всички външни приложения като масаж и компреси, чрез директна, практическа демонстрация с пациенти. Тя отдаваше голямо значение на изключителната прецизност и умения при извършването на тези дейности. Какво разнообразие от терапевтични процедури! Различните процедури се прилагаха много индивидуално за всеки отделен пациент и непрекъснато се преработваха. Правенето на това означава, че самите медицински сестри трябваше да станат и да останат вътрешно гъвкави и да развият собствените си творчески сили. В ежедневната си работа за и с пациентите тя трябваше напълно да живее със своя път на обучение. Толерантността, уравновесеността, равновесието и позитивността трябва непрекъснато да се практикуват и да се работи за тях.
Всяка основна сестринска процедура трябва да бъде не само сестринска необходимост, като например ежедневното миене и оправяне на леглото при тежко болните, но и неразделен аспект на лечебния процес чрез положителното внимание и грижи, които сестрите полагат за пациента.
Намирането на правилната дума в правилния момент - разговорът. Или, в друг случай, вътрешното вслушване в неизказаните желания на пациента - да бъдеш готов да придружаваш и да помагаш да се понесе всяко изпитание на съдбата.
Медицинската сестра трябва да посреща с най-голяма толерантност възникващите от болестта душевни трудности, които често се изразяват в настроенията на пациента, и да се опитва да ги посрещне вътрешно с едно равномерно, хармонично, носещо здраве състояние на душата. Веднъж Рудолф Щайнер казал на ученичка от Валдорфското училище, която искала да стане медицинска сестра: "Добрата медицинска сестра трябва да бъде човек, който прави пациентите да се чувстват по-добре още с влизането си през вратата". 17
Ритъмът е също от голямо значение за постигането на лечебен ефект. Болният човек, който не е способен вече да си създаде собствен ритъм, трябва да бъде включен в дневния ритъм, който главно се определя от дейността на медицинските сестри. Пациентите трябва да бъдат предпазвани от каквато и да е припряност и нетърпеливост.
Непосредствената обстановка около болния – болничната стая или отделение – също трябва да излъчва лечебно влияние чрез ясния си и подреден вид и артистична подредба. Това предлага много възможности за медицинската сестра с въображение, която може да използва своята чувствителност, за да създаде среда, която излъчва здраве и хармония.
Освен това, има много повтарящи се дейности всеки ден, като например отпускане и даване на лекарства. Важно е по време на тази дейност да се прогонят всякакви неясни, мимолетни мисли и вместо това, да се създаде възможно най-ярка представа за медикамента, който трябва да се даде – да се култивират мисли, които включват пациента и го обгръщат с любов.
Радостта и любовта от ежедневните задачи нарастват следствие от подобен подход към нашата сестринска професия. В тясно общуване с лечебните сили в природата и в човека, ние черпим от източници, които ни свързват по най-дълбок начин с истинската човешка същност на Ита Вегман. С благодарност се включваме в този лечебен поток в стремежа си да предадем това, което сме получили, на едно живо и жизнено бъдеще. 18
Това, че същността на Ита Вегман така силно "присъства" в клиниката в Арлесхайм и след смъртта ѝ, е свързано и с факта, че тя винаги е участвала в практическата работа. Хилма Валтер пише за това:
Тя сама носеше цялата отговорност за вътрешното и външното управление на института. Включваше се напълно в работата на клиниката не само като лекар, но и при лечението на пациентите, а когато се налагаше, и в сферата на медицинските сестри, като дори проявяваше интерес към приготвянето на храната и към чистенето. Винаги беше готова да даде съвет и да помогне на всеки колега. Следвайки нейния пример, там се разви оживен работен живот, но преди всичко работна общност, с която всеки се чувстваше свързан с цялото си сърце и най-добрите си сили. Слънчевата личност на д-р Вегман, топлият ѝ интерес към всеки човек пораждаха доверие най-вече в младото поколение. Нейната скромност, съчетана с отвореност към света, широкообхватният й интерес към всички съвременни събития и всички области на обществения живот, доведе до това много хора да я посещават, за да обменят мисли и идеи. 19
1 Немският език не е бил родният език на Ита Вегман и този превод на нейните писма няма да се опита да замаже някои от несръчностите в употребата на немски език.
Превод: Ати Петрова