ГЛАВА 2
УЧЕНЕ
Ученето е определящ фактор в съдбата на Рудолф Щайнер. Чрез ученето той надраства ограниченията на селския живот и намира връзка с по-широкия свят. И, поне в първата половина на живота си, умението му да учи определя и кариерата му. Даже след средата на живота си, време, през което Щайнер отдавна вече е учител, той продължава да се учи. Гюнтер Вахсмут разказва, че дори към края на живота си, когато не е можел да става от болничното си легло, той всяка седмица се осведомявал за новите книги на пазара, избирал тези, които му се стрували най-важни, и ги проучвал.
Изглежда, че бащата на Щайнер е отдавал голямо значение на образованието, макар и да е можел да придружава сина си само през първите етапи на неговия образователен път. И двамата родители трябва да бъдат похвалени за непоколебимия начин, по който са подкрепяли образованието на сина си. Именно баща му прави възможно Щайнер да посещава гимназия и колеж, а майка му се грижи у дома да е достатъчно тихо, за да може да учи. Това е било огромно финансово бреме за семейството. Въпреки, че оценките на Щайнер били достатъчно високи, за да не трябва да плаща училищна такса, и не след дълго изкарвал част от парите за разходите си като преподавал частни уроци, родителите му полагали невероятни усилия, особено като се има предвид от каква социална среда са произхождали. След като положил зрелостните си изпити, бащата на Щайнер успява да му уреди стипендия за Техническия колеж във Виена. Рудолф Щайнер не забравя това. В писмо до родителите си, до брат си и сестра си от 1892 г. той пише: Искам да ви уверя, че дългът ми към вас е дълбоко запечатан в душата ми, и че ще се постарая с всички сили да го оправдая. (GA 39). Той остава верен на това си обещание през целия си живот. Особено след смъртта на баща си, той поема финансовата издръжка на майка си, както и на брат си и сестра си. Едно от писмата му, написано само пет дни преди кончината му, е относно грижите за сестра му, която почти изцяло била загубила зрението си.
През 1872 г. Щайнер постъпва в гимназията (с техническа ориентация) във Винер-Нойщат. Първите две години не пробуждат интереса му. Било му е трудно да се справя. Често изпитвал скука и се опитвал да се крие на задните редове, където тайно четял вълшебни приказки. Когато учителят го хваща, всяка седмица го изпитва, за да проверява дали внимава в клас. Някои от предметите не били преподавани както трябва. Имаше два монаха кармелити, единият от които ни преподаваше по френски, а другият – по английски. Този, който преподаваше по английски… едвам знаеше по някоя английска дума, камо ли цяло изречение. По естествознание имахме един мъж, който наистина нищо не знаеше за Бог и за света. В уроците по вероизповедание, независимо колко добре написан бил текстът, учениците просто го учели наизуст (GA 185).
От самото начало ученето на езици било много трудно за Щайнер. Той описва своите умения: Единственото, което му създаваше затруднения бяха езиците, включително и немският. До четиринадесетата или петнадесетата си година, в уроците си момчето правеше най-невероятни грешки на немски език. Елизабет Вреде разказва една случка, свързана с трудностите му с чуждите езици. Щайнер е нямал въобще никакъв усет към езиците. Прочел й откъс от статия на английски с невероятно глупаво звучащ акцент (Вреде).
Ходенето на училище не било лесно. Изисквало е усилия и е било изтощително. През зимата влаковото трасе често било блокирано от преспи сняг. Щайнер трябвало да ходи три мили пеша с тежкия си чувал с книги на рамо. Някои вечери нямало влак. Щайнер пристигал у дома като „снежен човек“. Понякога сестричката му Леополдин отивала да го посрещне, за да не бъде сам със страха си от цигани. Пристигал у дома доста уморен, а му предстояло писане на домашни. Години по-късно той пише на Ана Онике за този период от живота си: Разказвал съм ти… понякога за трудните ми години от единадесет до седемнадесетгодишна възраст. Те ми предоставиха богати възможности да укрепя телесното си здраве. (GA 39, сравни също с Б 83/84, С10). Вярно е, че в сравнение с по-яките си съученици, Щайнер бил физически слаб младеж. Ходенето всеки ден до училището било изпитание.
За дванадесетгодишното момче откриването на една статия на директора на училището, Хайнрих Шрам, било много по-значително от самите уроци. Статията се появява в годишника под заглавието: „Силата на гравитацията като влияние върху движението“. Ученикът не можел да разбере голяма част от статията, защото тя веднага започваше с формули от висшата математика (GA 28). Но тя привлича вниманието му към една книга, написана от Шрам: „Движението на материята като основа за всички естествени феномени“ (Виена 1872г.). Младият Щайнер пести от малкото пари, които му попадат, докато не събира достатъчно, за да купи книгата. Той я изучава самостоятелно и постепенно получава достатъчно знания, за да може да разбере и статията, и съдържанието на книгата. Този проект му отнема като цяло няколко години. Това е въведението на момчето в модерната наука, макар и една доста едностранчива нейна форма. Щайнер обобщава ученията на Шрам по следния начин:
Идеята на директора бе, че „мистичната“ хипотеза, че от материята излизат „сили“ в пространството, е неоправдана. Той се опитва да обясни „притеглянето“ между небесните тела и между молекулите и атомите, без наличието на такива „сили“. Той казва, че между всеки две тела съществуват много по-малки тела, всичките в движение. Тези по-малки тела, движейки се напред-назад, въздействат на по-големите, а на тези по-големи тела им се въздейства от всички страни, дори от тези, които са обърнати навън едно от друго. Тези влияния са по-многобройни от онези в пространството между двете тела. Ето защо те се приближават едно към друго. Следователно той не считаше „привличането“ за особена сила, а просто за „ефект на движението“. На първата страница на тази книга аз открих две твърдения: 1) Пространството и движението в него са съществували много дълго време; 2) Пространството и времето са постоянно хомогенни величини; от друга страна, материята се състои от отделни малки частици (или атоми). (GA 28, стр. 16)
Щайнер среща материалистичния мироглед под формата на механичния атомизъм: светът не е нищо друго освен материя и движение. Той бързо открива връзката между този подход и подхода на Коперник. Аз започнах да схващам връзката между тази статия и това, което бях научил от свещеника за устройството на вселената (GA 28, стр.16). Същевременно забелязва как представителни личности са разсъждавали за света. Той не е имал желание да възприеме този начин на мислене, но е смятал за важно да го разбере. Започва да събира книги по математика и физика, които да му помогнат да го разбере. Започнах да препрочитам статията и книгата отново и отново; всеки път ми беше малко по-лесно (GA 28, стр. 16).
Рудолф Щайнер за пръв път се сблъсква с материалистическия мироглед чрез радикалния атомизъм, според който светът се състои от твърди атоми и техните движения. Не бива да се подценява значението на това за неговото духовно развитие. Той скоро осъзнава, че няма връзка между тази умствена картина за света и това, което преживява вътре в себе си. Няма как рано или късно той да не стигне до заключението, че така формулираният мироглед не може да доведе до обясняване на преживявания свят. В началото обаче Щайнер не се стреми да оспори този подход, а просто да го разбере. В тази връзка той се запознава с чисто идеалната природа на математиката.
Изучаването на математика от Щайнер получава специална подкрепа от учителя, който поема математиката в трети курс в гимназията. Това беше човек, на когото можех да подражавам. Той преподаваше по аритметика, геометрия и физика, и уроците му бяха изключително добре подредени и ясни. Той изграждаше всичко от самата основа нагоре с такава яснота, че да го следваш беше от огромна полза за собственото мислене (GA 28, стр.16). Името на учителя било Лауренц Желинек (Jelinek). Той бил математик, без никакъв интерес към ботаниката или зоологията, и бил както класен учител на Щайнер, така и учителят му по математика и физика до края на гимназиалното му образование. Интересно е какво Щайнер отбелязва, след като описва Желинек: Това, което той преподаваше, постепенно ми помогна да постигна по-добро разбиране за загадката, която представляваха за мен писанията на директора (GA 28, стр.17). Малко по-късно Рудолф Щайнер се сближава с друг преподавател, Георг Козак (Kosak), който преподавал по геометрично рисуване и описателна геометрия. Той бил чудесен, макар и едностранчив, чертожник. Въз основа на своите чертежи разработил идеята, че кривата на постоянния коефициент е окръжност. Тъй като не се занимавал с аналитична геометрия считал себе си за откривателят на тази връзка. От описанието на уроците му става ясно, че неговият подход е заложен в основата на основните учебници, използвани във Валдорфските училища.
Начинът, по който този учител ни представяше геометрията и ни учеше как да използваме линиите и пергелите, беше изключително практичен. Може да се каже, че момчето се влюби в геометрията благодарение на напътствията на своя учител и на геометричното чертане. Ясният, практичен подход към геометрията беше подсилен от отношението на учителя към учебниците като към някаква си украса. Всичко, което ни поднасяше, той диктуваше на учениците и рисуваше на черната дъска. Ние изработвахме чертежите в тетрадките си, без да се налага да знаем нищо повече от това, което бяхме разработили сами в тези тетрадки. Това беше добър начин да работим активно с учителя. Но по време на другите предмети получавахме отлични напътствия как да спим в час. (B 83/84)
Чрез изучаването на математика и геометрия, Рудолф Щайнер получава яснота и усещане за увереност в своето разбиращо се от само себе си виждане за духовния свят. От другата страна се намирал природният свят. Тези два свята изглеждали отделни и различни. Бях убеден, че човек може да се справи с духовния свят чрез душата, стига мисленето да приеме форма, способна да улови истинската същност на физическите явления. Тези чувства ме съпътстваха през третата и четвъртата година в гимназията. Всичко, което научавах, аз мобилизирах, за да се доближа до тази цел (GA 28, стр. 17). Това необичайно състояние на съзнанието (правещо рязка разлика между математическия свят, възприеман чрез мисленето, и преживяването на свръхсетивното от една страна, и сетивното преживяване от друга, и по този начин да можем да възприемем независимото съществуване на духовното) е основата за по-късните епистемологични писания на Щайнер. Това си проличава и от факта, че Рудолф Щайнер не се вписва естествено в своята среда, а си остава „чужденец“ в нея.
Уникалният характер на момчето остава незабелязан от непосредственото обкръжение на Рудолф Щайнер. Той изглеждал като особено надарен, усърден ученик, който не се плашел от практическа работа. Помагал в градината, засаждал и събирал картофи; пазарувал за семейството, поправял си обувките и се научил да подвързва книгите си. Учел стенография с голямо усърдие. Един от съучениците му разказва, че „Рудолф Щайнер бил страстен стенограф. Той стенографираше всички лекции, упражнявайки се да може да следва всеки лектор. Той стигна дотам, че да може да следва всеки лектор“ (Плива, в Пихт).
Не е изненадващо, че гимназиалните учители на Рудолф Щайнер с удоволствие му изпращали ученици, които се нуждаели от допълнителна помощ. Той имал ученици както от собствения си клас, така и от по-ниските класове. Дължа много на преподаването на частни уроци. Понеже трябваше да предам на другите това, което бях усвоил от урока, трябваше да се събудя, така да се каже, за предмета. Мога да го опиша само като кажа, че получих знанията, които ми бяха дадени в училище, като на сън (GA 28, стр. 20). Тези изречения не само хвърлят светлина върху психологията на ученето, но и осветяват образ, често използван от Щайнер: този на пробуждането. Той използва този образ, за да опише засилването на собствената дейност; в този контекст това означава преминаването от по-пасивно усвояване към активно усвояване на знания. Чрез частните уроци той започва да придобива разбиране за предизвикателствата и проблемите на ученето, като по този начин получава един начален поглед върху приложната психология. Частните уроци позволяват на Рудолф Щайнер да допринасям поне малко към училищните ми такси, които родителите ми покриваха с оскъдните си доходи. (GA 28, стр.20) Една малка част от парите била заделяна за други неща.
Единствените магазини във Виенер-Нойщат, които привличали интереса на Рудолф Щайнер, били книжарниците, с малките си по онова време витрини. Той често се спирал, за да разгледа изложените там книги. Рядко влизал в тези източници на съкровища, понеже нямал пари да си купи книги. Но от време на време успявал да събере достатъчно пари, за да си купи нещо. Сред първите книги, които си купува, са серията книги на Хайнрих Борхерт Любсен (Heinrich Borchert Lübsen) как човек да учи математика самостоятелно. Така се научих на аналитична геометрия, тригонометрия, както и на диференциално и интегрално смятане, много преди тези предмети да ми бъдат преподавани в училище. Това ми позволи да се върна към изучаването на книгите за общото движение на материята като основна причина за всички физически явления (28, стр. 19). Той също така се сдобива със „Световна история” на Ротек (Rotteck) и книги на Тацит и Йоханес фон Мюлер. Това самостоятелно учене изостря усещането на Щайнер за съмнителния характер на уроците по история в училище. Но аз се стремях да обогатя уроците в училище с това, което бях научил от други източници (GA 28, стр. 20).
Един ден, вероятно през май или юни 1877 г., Рудолф Щайнер открива новоиздадената „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант на издателство Reclam. Шестнадесетгодишният Щайнер все още няма представа за мястото на Кант в историята на философията. Вероятно го е очаровало самото заглавие. По момчешкия си начин се стремях да разбера до каква степен човешкият разум е способен на истинско разбиране на същността на нещата (GA 28, стр. 17). Щайнер започва да пести пари, за да си купи книгата.
Рудолф Щайнер не е имал много свободно време, когато започва да изучава Кант. Но понеже професорът по история преподавал само по учебника, не било необходимо да внимава в час. Рудолф Щайнер внимателно разглобил книгата на Кант и подредил частите в учебника си по история и, докато преподавателят четял от катедрата, той използвал урока, за да се опита да чете Кант. Въпросът, чиито отговор Щайнер първоначално търси в Кант, не бил свързан с духовния опит, който за него бил част от човешкото мислене. Той по-скоро се стреми да си изясни връзката между религията и разума, тъй като по това време силно се е интересувал от религиозните учения, догмите и символизма, църковната история и описанията на ритуалите. От друга страна, въпросът за обхвата на човешката мисъл ме занимаваше постоянно (GA 28, стр. 18).
Как така човешката мисъл, която живее в чисто идеална, лишена от сетива среда, може да опознава природата? Каква е връзката между духа и света, който се долавя със сетивата? Този въпрос, който вече занимавал четиринадесетгодишния Щайнер, се появява отново в нова и по-ясна форма. Усещах, че мисленето може да бъде развито в една сила, която наистина обхваща нещата и процесите в света. Идеята, че може да има „Теми“, които да остават извън мисленето, като нещо, върху което просто „се размишлява“, беше непоносима за мен. Повтарях си отново и отново, че това, което е в нещата, трябва да влезе в мислите на човека (GA 28, стр. 17). По време на летните ваканции Рудолф Щайнер ходел на дълги разходки и размишлявал върху този въпрос. От време на време сядал и отварял „Критика“ на Кант. Прочитал някои страници по двайсет пъти, но изучаването на писанията на Кант не му помогнало да отговори на въпроса си. По това време отношението ми към Кант беше много некритично, но той не ме доведе до никъде (GA 28, стр. 19). Допълнителните философски изследвания на Щайнер по време на ученическите му години, в които той разглежда творбите на Хербартиян Густав Линднер, също не му помагат да намери решение на проблема.
Също толкова безполезни били и уроците по немски език на д-р Йозеф Майер. Макар и останалите ученици да си спомнят за неговите „чудесни изложения“, Щайнер забелязва, че той бил повлиян от философията на Йохан Фридрих Хербарт, и в есетата, които пише за училище, той се позовава на философските мисли на Хербарт. Това не се нравело на учителя. Заглавията на заданията, особено на есетата, които Майер преподава, ясно показват какъв дух е преобладавал в уроците му. Темата на едно есе за изпит била „Гражданският патриотизъм е най-силната опора на правителството (илюстрирано с исторически примери)“. Две години преди зрелостните им изпити на учениците е зададено да напишат есе на тема „Не всичко, което блести, е злато“.
Рудолф Щайнер получава напътствия в тази област от съвсем друга посока. В училище литература се преподавала повърхностно, като се използвали откъси от немски поети и автори. Освен Гьоте и Шилер, учениците се запознавали с творчеството на Клопсток, Виланд, Гайбел, Грилпарцер, Платен, Айхендорф и други (Klopstock, Wieland, Geibel, Grillparzer, Platen, Eichendorff). Тези уроци не били от особено значение за Щайнер. Той обаче имал един познат, железопътният лекар Карл Хикел, който бил познат на семейството от Потшах. Той бил говорил на Щайнер за немските поети и литература още преди да започне да посещава гимназията. Когато Щайнер бил в пети или шести клас, Хикел го поканил на гости. Те отново разговаряли за литература. Щайнер взел на заем „Мина фон Барнхелм“ на Лесинг и бил поканен да дойде пак и да разговарят за нея. Той многократно ми даваше така книги назаем да чета и ми позволяваше да го посещавам от време на време. Всеки път трябваше да споделя с него впечатленията си от прочетеното. По този начин той всъщност се превърна в мой учител по поезия (GA 28). Щайнер запазва спомените си за този мил и щедър лекар. През 1892 г. му изпраща копие от докторската си дисертация. Хикел му отговаря, благодари му горещо и пише: Вие ми благодарите за малкото, което успях да направя за вас. Колко повече щях да мога да сторя, ако знаех за идеалите, към които се стремите (B 49/50).
Уроците на учителя по химия Уго фон Гилм (Hugo von Gilm) били трудни, но същевременно и освобождаващи. Той преподаваше почти изцяло чрез експерименти. Не говореше много, а оставяше явленията сами да говорят… Имаше нещо в погледа му, което привличаше вниманието. Човек имаше чувството, че той така съсредоточено гледаше природата, че в погледа му изцяло се запазваше картината на това, което наблюдаваше (GA 28). На Щайнер не му е лесно постоянно да следва сложните експерименти, да наблюдава процесите и множеството факти. По това време мисленето му търси единството. Уго фон Гилм обаче го насочва към пъстроцветния свят на наблюдението.
През последната година в гимназията Рудолф Щайнер среща един учител по история, който учениците намират за истински образ. Извън училище, Алберт Льогер бил голям привърженик на прогресивната либерална партия. Въпреки че не изразявал личните си възгледи в клас, неговите уроци по съвременна история били колоритни и живи, благодарение на личното му участие в историческите процеси на времето. Въз основа на проучването си на историческите писания на Карл фон Ротек (Rotteck), Щайнер си дава сметка за важността на оживените часове на Льогер. Считам за много важно, че можах да усвоя съвременната история именно по този начин (GA 28). Връзката на Щайнер с Льогер продължава и след завършването на Щайнер. Когато Льогер е критикуван за членството си в Старокатолическа общност, която отказвала да приеме догмата за папската непогрешимост от 1870 г., Щайнер публично защитава бившия си учител в статия във вестник, в която пише възторжено за влиянието на Льогер като учител.
На 5 юли 1879 г. Рудолф Щайнер издържа зрелостните си изпити (Матура) „с похвала“. По физика трябвало да обясни новоизобретения телефон. По шестте научни и математически предмета и по история получил оценка „отличен“. Единствено по немски език и рисуване на ръка трябвало да се задоволи със „задоволителен“. Не е известно дали ниската оценка по немски език се дължи на продължителната вражда на Щайнер с учителя или на често прекалено дългите му есета. На тържествената прощална вечеря за зрелостниците във Вале, учителят по немски език Йозеф Майер казва на Щайнер: Да, ти беше най-силният майстор на думите. Приемах твоите работи, изпитвайки нещо като страх (B 83/84).
Като погледнем назад към образованието на Рудолф Щайнер до матурата, става ясно колко то се различава от това на други известни австрийски съвременници. Той е роден в семейство с ниско образование. Вкъщи не се обръщало внимание нито на литературата, нито на изкуството и религията. У дома нямало библиотека, а за концерти и дума не можело да става. Това, което учи в селското училище и по-късно в гимназията, въобще не е класическо образование. Като цяло, през младостта си той имал много малко досег с музиката, която била толкова важна за много от неговите съвременници. Това, което му правело впечатление отвън, било, от една страна, техническият свят на железопътния транспорт, а от друга – природният свят на Долна Австрия и Бургенланд. В гимназията математиката, геометрията, физиката и химията били преподавани много добре; немският език и езиковите изкуства били посредствени. Без съмнение, техническите и научните области са тези, в които Щайнер постига най-положителния диалог с околната среда. Той трябвало да търси и да създаде свой собствен начин да се докосне до литературата, историята и религията. Немската литература, която получил от Карл Хикел, и това, което намирал по друг начин, четял с ентусиазъм и напълно несистематично. Фауст и други произведения останали неизвестни за него. Запознаването му с историята станало чрез самостоятелно изучаване на произведенията на по-стари историци. Най-вероятно е чел книги по религия с въпросите, които са възникнали от собствените му духовни преживявания.
По-важно от естеството на външните стимули и насоки е фактът, че Рудолф Щайнер сам е научил, чрез самостоятелно изучаване, много (ако не и повечето) от това, което е научил. Започнал е с книгата по геометрия на учителя в селското училище и е продължил с изучаването на работата на директора на училището, стигайки до самостоятелното изучаване на тригонометрия и диференциално и интегрално смятане. В литературата и историята Щайнер е търсил свой собствен път чрез самостоятелно учене. Ранното му изучаване на Кант (Щайнер е чел и други произведения освен „Критика“) не е било толкова необичайно за онова време. Например, Ернст Макс е чел „Пролегомени“ на петнадесет години. Важното обаче е, че Щайнер е живял с един много конкретен въпрос. Работих, за да си съставя мнение за връзката между човешкото мислене и явленията в природата (GA 28). Той не намира отговор на този въпрос в Кант. Тъй като е нямало с кого да говори за това, той придобива знания самостоятелно и формира свои собствени мисли и въпроси. С тези въпроси той напуска училището през лятото на 1879 г.
Превод: Ати Петрова