ДЕВЕТТЕ СТЕПЕНИ НА ХРИСТИЯНСКАТА МОЛИТВА

Деветте степени на християнската молитва

Увод от преводача

Тази преводна статия описва пътя на римокатолическото християнско посвещение, за което д-р Рудолф Щайнер твърди, че е изключително трудно за постигане в наши дни, за разлика от съвременното розенкройцерско (антропософско) посвещение, тъй като така нужните за римокатолическото християнското посвещение самота, аскеза, дълбока вяра и емоционална задълбоченост са трудно постижими в днешния забързан, материалистичен и индустриализиран свят. Една от причините да се заема с превода на тази статия бе фактът, че в нея накратко се цитира канонизирания за светец от римокатолическата църква Тома Аквински, за когото духовната наука антропософия потвърждава, че индивидуалността му се преражда през 19-ти век именно като д-р Рудолф Щайнер, който пък от своя страна попада под възбраната и ударите на същата канонизирала го в минал живот римокатолическа църква, тъй като той израства до неподозирани конкретни свръхсетивни познавателни способности и изживявания - включително и до наблюдението на Мистерията на Голгота в Акашовата памет - които консервативният канон не може да приеме, дори на база логическите, последователни и конкретни описания и разсъждения предоставени от д-р Щайнер.  

В Събрани съчинения 131 (От Исус към Христос) д-р Щайнер, благодарение на постигнатите и описаните от него имагинативна, инспиративна и интуитивна степени на реално наблюдение и разбиране на феномените и съществата от духовния свят, разкрива естеството на йезуитското посвещение и настоящата преводна статия, публикувана от англоезичен католически автор, в много голяма степен разкрива какво д-р Щайнер е имал предвид по отношение на йезуитския метод на духовно посвещение във волята. В статията, макар и много бегло, са описани методите за медитативна работа, използвани от основателя на йезуитския орден – Игнаций Лойола, и това дава възможност да се сравни изнесеното от католическите автори с казаното от д-р Щайнер за старото християнско, и в частност йезуитско, посвещение. Тази статия ме заинтересува и защото многоуважаваният грузински антропософ Миша Пицхелаури веднъж сподели, че някои йезуити са много по-последователни в антропософския път на посвещение, отколкото болшинството антропософи.

Друг повод за този превод е фактът, че много духовно търсещи хора се стремят към намирането на една единствена книга с правилни духовни упражнения, които чрез систематичното им повторение да отворят вратите за възприятие и разбиране на духовния свят. Оставяме на нашите любезни антропософски читатели да преценят сами достойнствата на този преводен документ, които той безспорно притежава, като ги сравнят с изнесеното в стотиците антропософски томове относно естеството на антропософския светоглед, житие и посвещение.

Друга причина за превода на този материал е фактът, че д-р Щайнер посвещава част от живота си на разясняването на различните духовни течения и религии както като, от една страна, подготвители и продължители на Христовия импулс от Мистерията на Голгота насам, така и, от друга страна, като Негови противодействащи сили. В този смисъл честно стремящият се антропософ би трябвало да изпитва жив интерес към духовните, художествените и научните импулси на миналото, настоящето и бъдещето, благодарение на което от него се очаква да придобие конкретни познания и умения от различни сфери на живота, чрез които успешно да намира общ език с католика, протестанта, хиндуиста, будиста, атеиста и т.н., и то не само като цитира прочетеното от д-р Рудолф Щайнер, а като се запознава, доколкото е възможно, със сведенията от оригиналните първоизточници, тъй като е неуместно да се говори например за Платон и Аристотел само чрез цитатите на д-р Щайнер, без да е било прочетено абсолютно нищо от самите Платон и Аристотел.

В този смисъл основни цели на тази преводна статия са, от една страна, да предостави възможността за независимо изследване на достоверността на антропософските духовнонаучни сведения относно римокатолическия път на християнско посвещение, а от друга страна - да акцентира върху важността на независимата антропософска изследователска работа, която доразвива антропософския мироглед извън рамките на вече споделеното от д-р Рудолф Щайнер богато и практично културно наследство.

Главното намерение на този преводен материал е не толкова да акцентира върху изложените конкретни методи и степени на римокатолическото посвещение, колкото да подчертае основополагащите християнски добродетели на милосърдието и смирението, без които, както свидетелстват и католическите светци, и д-р Рудолф Щайнер, работата за придобиване на познания и за изграждане на сетива за духовния свят е безполезна. Милосърдието и смирението, в разностранните си форми и проявления, са и основен фундамент за изграждането на доверие и открита комуникация както в духовните, така и в светските взаимоотношения, защото тези основополагащи добродетели запалват искрицата на любовта и интереса към света и ближните нам за красиви и конструктивни взаимодействия. „…и рече: Истина ви казвам, ако се не обърнете, и бъдете както децата, няма да влезете в царството небесно (Матей 18:3).“

Приятно и ползотворно четене и анализ!

 

 

* * *

Задължени сме на Света Тереза Авилска за най-ясната и добра класификация относно степените на християнската молитва. Нейната концепция, че интензивността на молитвения живот съвпада с интензивността на индивидуалното милосърдие, се основава на солидно теологично познание, което е било потвърдено и от канонизирания за светец Папа Пий X, който заявява, че степените на молитва, преподавани от св. Тереза, съответстват на степените за издигане до християнското съвършенство.

Тези молитвени степени са: 1. Словесна молитва; 2. Дискурсивна (под формата на разговор) медитация; 3. Сърдечна (прочувствена) молитва; 4. Молитва на простота; 5. Влято съзерцание; 6. Молитва на тишината; 7. Молитва на единението; 8. Молитва на подчиненото единение; 9. Молитва на преобразяващото единение. Първите четири степени на молитва принадлежат към преобладаващо аскетичния етап на духовния живот, а останалите пет степени са напоени с молитва и принадлежат към мистичната фаза на духовния живот.

Словесната молитва

Въпреки че по-горе класифицирахме молитвените степени чрез двете категории на аскетизма и мистицизма, е напълно възможно по-висшата мистичната молитва да преобладава в ранните етапи на духовния живот, а след това може да последва и завръщане към по низшестоящата аскетична категория от молитви за тези, които са вече напреднали в мистичния си път. Следователно молитвата, която се обозначава като аскетична или мистична, дефинира това, което взима надмощие в конкретния житейски период, а не това, което е достъпно и привилегия за малък брой светци. Понастоящем ни остава малко за споделяне относно словесната молитва, тъй като голяма част от това, което вече написахме в предишни материали относно молитвените просби (prayer of petition), се отнася именно за тази първа степен на словесната молитва.

Под „словесна молитва“ имаме предвид всяка молитва, изразена с думи, независимо дали е писмена или устна. Този вид молитва се използва в колективните молитвени бдения, но също така се употребява много често и за нуждите на индивидуалната молитва. Свети Тома дава три причини, поради които словесната молитва е подходяща: 1. Тя събужда вътрешна отдаденост. 2. Отдава почит на Бог чрез нашето тяло, както и чрез нашия ум и сърце. 3. Дава израз на духовните чувства, които изпълват душата по време на молитвения процес.

Трябва да отбележим, че словесната молитва не се ограничава до молитвената просба, въпреки че просбата (молбата) със сигурност принадлежи към словесната молитва, но, освен молба, словесната молитва включва и преклонение, благодарност, разкаяние и различни други чувства, които индивидът изпитва при общението си с духовните йерархии. Бихме желали да подчертаем използването на словесната молитва като средство за пробуждане на предаността и като начин за изразяване на любовта ни към Бога, защото именно тези чувства водят до по-висшите молитвени форми като например дискурсивната медитация и сърдечната молитва.

Трябва също така да се подчертае, че словесната молитва под формата на колективна молитва отдава по-голяма слава на Бога отколкото индивидуалната молитва и има по-голям ефект, защото е молитва на християнската общност. И все пак когато се има предвид индивидуалността на молещия се, най-съвършеният в любовта християнин е този, който съответно се моли и най-съвършено.

Двете изисквания за изричането на словесната молитва са концентрация и отдаденост. Това, което казахме относно концентрацията (бел. прев. в друга отделна статия), която е необходима за молитвената просба, важи и за словесната молитва. Бихме добавили, че концентрацията може да бъде с фокус както върху реалното време на провеждането си, така и с фокус към преживяването на самия процес. Фокусът към реалното време е налице тогава, когато тези, които се молят, имат пълно съзнание за това, което правят тук и сега. От друга страна фокусът върху преживяването на самия молитвен процес е този вид концентрацията, която е налична още от самото начало на молитвата и целенасочено се поддържа по време на цялата молитва, въпреки че е възможно да настъпят неволни разсейвания. Света Тереза казва следното:

Молитвата, която не знае към Кого се обръща, какво измолва и защо го прави  – това аз не наричам молитва, независимо че устните може се движат непрестанно. Въпреки че е вярно, че понякога и този вид общение може да се превърне в истинска молитва, дори ако човек не е концентриран върху тези три опорни точки, все пак молитвата е винаги много по-истинска в случаите, когато човек е ясно осъзнат за целта, адресата и причината на молитвите си.

Второто изискване за наличието на издържана словесна молитва е отдадеността. Чрез концентрацията ние употребяваме интелекта си, а чрез отдадеността ние насочваме волята си към Бога. Следователно отдадеността включва в себе си няколко добродетели, а именно милосърдие, увереност, смирение, благоговение и постоянство. Отдадеността е толкова важна за словесната молитва, че би било по-добре да се изрече с богобоязливост „Отче наш“ само веднъж, отколкото да се произнасят много молитви по един чисто рутинен и механичен начин.

Нивото на отдаденост трябва да бъде и мярката за определяне продължителността на индивидуалните словесни молитви, тъй като е безсмислено да се опитваме да се молим пълноценно, когато сме вече отпаднали и уморени. По същия начин колективните молитви трябва да бъдат организирани по такъв начин, че да събуждат отдадеността на вярващите, вместо да пораждат скука.

А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си. И така, не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му поискате (Мат. 6:7-8).

Не е възможно да се назоват твърди правила или пък да се дадат подробни указания за практиката на словесната молитва. Може би най-подходящият принцип, който трябва да следваме, е този зададен при избора на книги за духовни четения, а именно да се използва това, което е нужно и полезно. Думите, с които изразяваме себе си чрез словесната молитва, ще варират в зависимост от нашите нужди и емоционално състояние. Освен това на някои хора им е трудно да се изразяват и затова използват молитви, които са били създадени от други. Реално най-добрите молитви са Отче наш, на която ни е научил самият Христос, молитвите от страниците на Светото писание и литургийните молитви. За съжаление постоянното им повтаряне лесно се изражда в чисто механично рецитиране.

Необходимостта от пламенно и отдадено изричане на словесната молитва е от дълбоко значение, защото словесната молитва никога не може да отсъства напълно от молитвения живот, дори когато човек достигне до висотите на святостта. Например в практиката на по-висшата чисто ментална молитва настъпва моментът, когато по-нискостоящите молитвени степени може изцяло да отпаднат от индивидуалния молитвен живот в резултат от това, че човек напредва в единението си с Христос, но това в никакъв случай не важи за словесната молитва, защото благодарение на нейното изричане е винаги ползотворно или да събудим предаността в себе си, или да дадем израз на интензивността и пламенността на любовта ни към Богочовека. Следователно всички критики, отправени спрямо практикуването на словесната молитвена степен, трябва да се тълкуват като импулси, породени от паднали духове, които в миналото са били изявявани и продължават да се изявяват в настоящето чрез много заблудени души и фалшиви мистици.

 

 

 

Дискурсивната медитация

Процесът на медитация може да се формулира като умозрително отдаване на ума на някаква свръхсетивна истина, за да се проникне в нейния смисъл, да се обикне конкретната истина и тя на практика да се приложи с помощта на Божията благодат. Отличителната нотка на този тип медитация е, че тя е дискурсивен вид молитва и следователно отдадеността е абсолютно необходима.

Веднага щом спрем да разсъждаваме или да говорим, ние прекратяваме молитвената си медитация. Възможно е да сме се разсеяли, умишлено да сме насочили ума си към друга тема за размисъл, да сме преминали към сърдечна молитва или към съзерцание, но същественото е, че спирането на дискурса с духовния свят веднага прекъсва молитвената ни медитацията.

Същност на медитацията

Как тогава медитацията се различава от научно-академичното изследване или дори от чистата спекулация върху свръхсетивните истини? За разлика от последните две, медитацията е форма на молитва и е такава поради своята цел и непоколебима клетвена решителност. Всъщност медитацията има двойна цел - една интелектуална, а другата е чувствено-волева. Интелектуалната цел е да се достигне до непоколебими убеждения спрямо дадена свръхсетивна истина - оттук и важността на интелекта за процеса на медитацията.

Ние, хората, обаче, може да придобием твърди убеждения и чрез спекулативно-субективните си изследвания по даден въпрос и следователно придобиването на твърди убеждения не може да бъде основната цел на медитацията. Най-важният елемент в медитацията е деянието, породено от любов, което се пробужда във волята чрез култивирането на дадена свръхсетивна истина от страна на интелекта. Както отбелязва св. Тереза, медитацията се състои не толкова в задълбочената мисловна дейност, колкото в деянията, породени от любов. Когато волята се възпламени чрез деянията ни, породени от любов, човешката душа установява един интимен контакт с духовните йерархии и едва в този момент може да се каже, че душата се моли истински. – Медитативният диалог с невидимия свят е чисто и просто една подготовка за пробуждането на любовта в човешкото същество.

Въпреки това медитацията не може да стане целокупна единствено чрез пробуждането на любовта към дадена свръхсетивната истина, върху която човекът е разсъждавал субективно. Всяка правилно завършена медитация трябва да приключи с взимането на практическо решение относно бъдещето. Любовта не може да бездейства - по своята същност тя ни подтиква към деятелност. След като медитацията е вече преминала през степените на дискурсивните стъпки и вътрешното имагинативно преживяване на делата, породени от любов, породеното в нас милосърдие ни подтиква да превърнем чувствената любов в завършено волево действие.

Неуспехът да се вземе твърдо решение относно бъдещата ни деятелност е причината, поради която много на брой редовно медитиращи души придобиват малка или дори никаква практическа полза от това свое молитвено упражнение. Те се концентрират твърде много върху това, което е самата подготовка за молитвената медитация, като прекарват времето си в духовно четене или разсъждения, но не извършват дела от любов, нито се вричат на дадена практическа кауза.

А сега нека обърнем внимание на един друг елемент от естеството на медитацията, а именно нейното съдържание. Заявихме, че молитвената медитация е аргументиран монолог върху дадена свръхсетивна истина, което означава всяка истина, свързана с Божественото и духовния живот. На база идейното ѝ съдържание, някои автори са извършили едно допълнително категоризиране на видовете медитация на: имагинативна медитация, догматична медитация, литургийна медитация, морална медитация и т.н. Човек може да медитира върху различни теми - например върху дадена сцена или мистерия от живота на Христос Исус, върху живота и добродетелите на Мария или светците, върху определена добродетел, която трябва да бъде придобита, или порок, който следва да бъде изкоренен, върху истини от догматичната теология - като природата на Божественото или овътрешняването на Троицата, върху молитвите и благодатта на Тайнствата, върху Светото причастие и литургията.

Водещият принцип относно избора на темата за медитация е да се предпочете това, което е необходимо в конкретния момент и би донесло ясна полза според възможностите и състоянието на всеки отделен човек. Следователно е важно да се упражнява предпазливост при избора на медитативни теми. Не всички теми са подходящи за всички души, особено когато в живота на дадена душа настъпи обрат в индивидуалните обстоятелства. Като цяло младите хора или начинаещите в медитацията ще направят добре, ако възприемат методите на образната медитация върху сцени от живота на Христос, Мария и светците, литургийната медитация или медитациите върху моралността, които помагат на човек да изкорени пороците и да култивира добродетелите си.

Методи за медитация

При избора на медитативен метод трябва да се избягват двете крайности – прекомерната догматичност и липсата на постоянство. При започването на молитвения живот обикновено е необходимо да се придържаме към един или друг метод, тъй като душата все още не знае как да се ориентира правилно в молитвената практика. В тези ранни етапи е важно  душата не само да следва даден метод, но и да избере най-полезния за нея метод, тъй като нуждите на всяка душа са специфични.

След като обаче душата започне да напредва в молитвената си практика и придобие по-голяма увереност при разговорите си с духовния свят, медитативният метод започва да става все по-маловажен, и в крайна сметка може дори да се превърне и в пречка за по-нататъшното развитие. Трябва също така да се отбележи, че тъй като ние обикновено не сме най-добрият съдник на собствените си нужди, благоразумният и мъдър духовен ръководител може да бъде от голяма помощ при напътстването на душата от една молитвена степен към друга, стига този ръководител да не е фанатично пристрастен само към ограничен брой видове молитви.

Въпреки че древните летописци като св. Йоан Касиан и св. Бернар говорят за различните молитвени методи, едва през шестнадесети век духовните хронисти започват да предлагат подробни методологии за молитвената медитация. Оттогава насам молитвените методи са били събрани или адаптирани от такива писатели като Луис от Гранада, Св. Игнаций Лойола, Св. Франциск Салски, Св. Алфонс Лигуори, Св. Йоан Кръстител ла Сал и кардинал Берюл. Ще се задоволим с предлагането на две схеми на молитвени методи и ще оставим останалите на личното изследване на читателя.

Медитативният способ на Св. Игнаций Лойола:

Подготовка:

1. Жестове на вяра и благоговение в общението с духовния свят.
2. Подготвителна молитва за измолване благодатта на правилно проведената медитация.
3. Имагинативно визуализиране на медитативната сцена.
4. Молитвена молба за специалната благодат (цел), търсена чрез медитацията.

Основна медитативна част:

1. Упражняване на паметта за спомняне на образите, върху които ще медитираме.
2. Упражняване на интелекта чрез размисъл и разглеждане на медитативното съдържание, както и анализ на практическите приложения и заключения.
3. Упражняване на волята чрез събуждане на отдаденост и обич и чрез вземането на конкретни практически решения.

Заключителна част:

1. Разговор с духовния свят.
2. Словесна молитва, като Отче наш, Аве Мария и др.

 

Кармелитският медитативен метод:

Въведение:

1. Подготовка
2. Прочит

Медитация:

1. Визуализиране на медитативното съдържание.
2. Размисъл или същинска медитация с концентрация върху образното съдържание.
3. Изпълнен с преклонение и обич разговор с духовния свят.

Заключителна част:

1. Благодарствена молитва.
2. Дарение (жертвен дар).
3. Молитвена просба.

Независимо от предпочитания метод, медитативният способ може да бъде сведен до следното: 1. Разглеждане на някаква свръхсетивна истина. 2. Прилагане на тази истина в реалния човешки живот. 3. Вземане на конкретно решение за устойчиво реализиране на конкретната деятелност. - Вярваме, че тези три стъпки са абсолютно необходими при всяка истинска медитация. Останалите стъпки могат да бъдат или предприети, или пропуснати според нуждите на конкретните души.

Медитативната практика

Коя част от деня е най-подходяща за медитация? Най-добре е да изберем сами за себе си най-подходящото конкретно време и след това да го съблюдаваме всеки ден. Редовността на молитвата е от изключителна важност, тъй като лесно може да се случи така, че първо да започнем да променяме графика си, а след това да започнем и свободно да променяме конкретния медитативен час под какъвто и да е предлог и в крайна сметка по този начин да изоставим практиката си.

Трябва да се отбележи, че не всички часове от деня са еднакво ползотворни. Винаги е по-трудно да се медитира след обилно хранене, след развлечения или когато умът е разсеян, или уморен от много занимания. Повечето мистици твърдят, че най-доброто време за медитиране е рано сутрин, през късния следобед преди вечеря или късно през нощта, когато човек вече е приключил с всичките си задължения и занимания. Но дори това не може да се даде като установено и лесно правило, и може би най-добрата норма, която трябва да се следва, е да се медитира, когато умът на човек е най-буден и когато човек може да се концентрира.

Продължителността на медитацията не може да бъде еднаква за всички хора или за различните състояния, в които се намира даден човек. Тя трябва, доколкото е възможно, да бъде съобразена с нуждите на всеки индивид. Например миряните са обикновено задължени от църковния си код на поведение да посвещават определен период от времето си на медитативната молитва. Въпреки че има различни мнения относно продължителността на времето, прекарано в медитация, разумно е да се каже, че ако времето, прекарано в медитация, е твърде кратко, то тогава по-голямата част от времевия период се използва основно за молитвена подготовка, а не за същинска медитация. Ако обаче времето за медитиране е твърде дълго, то тогава отдадеността и усърдието се потискат, и времето, определено за заключителната молитва, се превръща във фаза на разкаяние.

Св. Тома Аквински e поучавал, че молитвата трябва да продължава дотогава, докато душата успява да поддържа едно състояние на отдаденост и въодушевление и че молитвата следва да се прекрати веднага щом скуката и непрекъснатата разсеяност се промъкнат в съзнанието ни. Независимо от продължителността на медитацията, нейното позитивно влияние следва да е осезаемо през целия ден. В тази връзка Тома Аквински предлага молитвата да бъде възможно толкова честа, колкото е нужно за индивида. Използването на спонтанни молитви успешно опазва огъня на творческата сърдечно-волева отдаденост към доброто и красивото в продължение на целия ден. Важното е, човек да има редовен молитвен живот по време на обичайното си ежедневие, защото без него ние бихме спечелили твърде малко само от конкретните часове, определени за медитативна практика.

Ние вече споменахме спецификите относно избора на молитвено място, когато разгледахме естеството на словесната молитва, но трябва да споменем още нещо относно самата медитация. Църквата е най-подходящото място за медитация поради святостта на самото място, присъствието на Христос в Евхаристията и поради уединението и спомнящото самовглъбяване, които често дават добър плод именно в църковната обител. И все пак е възможно да се медитира навсякъде, където човек може добре да си припомни медитативните образи и да се концентрира върху тях. Това е въпрос на конкретни индивидуални нагласи и най-добрият избор обикновено се основава на личния ни опит.

Позата по време на медитация е важна поради необходимостта от припомняне и отдаденост на самия процес. Някои хора може би се чувстват най-комфортно, когато медитират на колене, но за други дискомфортът може да доведе до разсейване. Независимо обаче дали сме седнали, прави или на колене, следва да избягваме двете крайности на прекомерния комфорт и на прекомерното изтощение. Ако се чувстваме твърде удобно, е възможно да загубим фокуса си върху медитативните образи или дори да заспим, а ако се чувстваме твърде неудобно, това пък може да действа демотивиращо и да доведе до прекратяване на заниманието.

От изложеното дотук следва да стане ясно, че медитативната практика е голяма духовна опора. Много потънали в грях хора продължават да пребивават в това свое състояние, тъй като никога не размишляват сериозно върху душевното си състояние. Някои от тях са незлобливи, нито пък презират Божиите закони или собственото си спасение, а по-скоро са се отдали изцяло на чисто инстинктивно-природно съществуване и пренебрегват важните за душите им теми.

Едно от най-големите доказателства, че окаяното им положение се дължи не толкова на озлобеност, колкото на липсата на задълбочено и редовно размишление, е фактът, че когато отново се завърнат към религиозния живот на деноминацията си, отдадат се на усамотение и самовглъбяване или заживеят в мисионерски кръг, те могат да изживеят една пълна житейска промяна. С основание св. Тереза твърди, че практикуването на молитвената медитация е задължително свързано с израстването в добродетелта. Следователно упражняването на ежедневната медитация е от съществено значение за собственото ни спасение от греха.

Невъзможно е за онези, които се стремят към святост, но се отдават единствено на активна волева деятелност и същевременно изцяло пренебрегват молитвения си живот, да придобият християнско съвършенство. Опитът доказва, че няма абсолютно нищо, което да замени молитвения живот, дори ежедневното приемане на Евхаристията. Има много хора, които приемат Светото причастие всеки ден, но духовният им живот е посредствен и незадълбочен. - Причината се корени в липсата на упражняване на ментална медитация или защото я игнорират изцяло, или я практикуват по механичен и рутинен начин.

Повтаряме, че без редовен молитвен живот е невъзможно да се постигне християнско съвършенство, независимо от начина ни на живот или от професията, на която сме се посветили.

 

 

Сърдечната молитва

Въпреки че св. Тереза Авилска не използва израза сърдечна молитва в нито едно от своите съчинения, тя все пак се позовава на тази молитвена степен, която е приета в методологиите на всички духовни школи.

Сърдечната молитва може да се определи като вид молитва, в която волевите действия взимат надмощие над умствената активност. Няма такава специфична разлика между сърдечната молитва и молитвената медитация, каквато всъщност съществува между медитацията и съзерцанието, защото сърдечната молитва е един вид опростена медитация, в която любовта взима връх. Поради тази причина преходът от медитацията към сърдечната молитва е обикновено постепенен и относително лесен, въпреки че при отделните хора неизбежно се наблюдават различия.

Някои хора по природа са толкова отдадени и чувствителни, че много лесно се издигат от интелектуалната дейност до задвижване на волята. Други, напротив, са толкова студени по природа, че молитвата им е почти изцяло умствена и такива хора рядко дават израз на чувствено-волевия си аспект. Такива хора се нуждаят от повече време и опит, за да започнат да практикуват сърдечната молитва. Например методът на св. Игнаций не е така подходящ за сърдечна молитва, както по-лесния способ, използван от кармелитите и францисканците.

Кога следва да предприемем прехода от медитация към сърдечна молитва? Трябва да се избягват двете крайности, а именно да се излиза от медитативното състояние или твърде бързо, или твърде късно. На практика обаче тези крайности могат лесно да бъдат избегнати, ако постепенно започнем да практикуваме медитацията си в по-опростен вид, без да се стремим към бързи резултати. Почти сигурно е, че ако медитираме ежедневно, от време на време ще изпитваме топли чувства, които ще бъдат пораждани от конкретните ни медитативни преживявания. Когато това започне да се случва, е добре да започнем да се отдаваме на потока на любовта, извиращ от дълбините на душите ни, и когато тези моменти зачестят, ние ще сме вече в състояние да направим прехода от медитация към сърдечна молитва.

Практика на сърдечната молитва

Медитативната практика е тази, която трябва ни отведе до следващата стъпка на сърдечната молитва, но нека имаме предвид, че е невъзможно да се практикува единствено и само сърдечна молитва, защото нетренираната човешката воля действа подсъзнателно от дълбините на човешките инстинкти и като такава се нуждае от насока и просветление, преди да се облагороди дотам, че да заработи за каузите на доброто и любовта. Именно заради това медитацията и четенето на духовна литература играят важна подготвителна роля, като доставят нужните възвишени размисли и импулси, стимулиращи активността на волята, която именно така повлияна избира да служи на доброто и любовта.

Следователно трябва да внимаваме да не прекратяваме медитациите си, преди чувствата ни да са придобили нужната топлина, яснота и посока. Подобен род медитации биха били загуба на време, а също така могат да породят и големи самоизмами. От друга страна е ненужно да пораждаме чувствата си насила, така че когато ни липсва неподправена спонтанност или пък чувствата ни постепенно угасват, е по-добре да прибегнем отново до медитативния метод или до словесната молитва, за да избегнем пораждането на фалшиви и илюзорни чувства.

Не трябва да се тревожим, когато чувствата ни се фокусират върху повече от един обект на отдаденост, но все пак е по-добре постепенно да опростим движенията на волята си. Действията на волята следва да бъдат сведени до единство, а чувствата следва да бъдат не така многобройни, а по-скоро дълбоки и интензивни. Сърдечната молитва е най-ефективна, когато първо се медитира върху поредици от мисли и/или образи и винаги се прави пауза във всеки един момент, когато чувствата ни се оживят и одухотворят. Нека се отдадем на тази сърдечна топлина дотогава, докато тя ни напусне, и нека след това се завърнем към следващия мисловно–медитативен образ в очакване той да породи следващия волеви порив на любовта. Това е един удачен метод, който може да се използва при четенето на духовна литература или при работа с молитвеник. Веднага след като някаква мисъл е стимулирала и пробудила движението на волята ни, е добре да спрем да се молим, четем или медитираме, и да позволим на чувствената ни воля да се активира.

Ако се прилага правилно, сърдечната молитва може да донесе много душевни ползи. Чисто психологически тя носи приятно разведряване от сухотата на медитацията. Освен това тя ни предпазва и от това да станем прекомерно интровертни или пък да разчитаме твърде много на собствените си усилия, което лесно може да се случи, ако се посветим единствено и само на медитативния метод и по този начин възпрепятстваме волята си да се оживотвори чрез чувствата на любов, отдаденост и привързаност.

Тъй като сърдечната молитва е сама по себе си проява на волево действие, тя служи за задълбочаване на единението ни с духовния свят и то именно чрез делата ни, извършени чрез зародилата се в нас обич. И тъй като укрепването на всички наши добродетели расте с увеличаването на милосърдието и жертвоготовността ни, сърдечната молитва представлява мощно средство за растеж в моралността. Сърдечната молитва е добър стимул и за практикуването на християнските добродетели поради сладостта и утехата, които носи със себе си. Освен това тя предоставя и необходимото душевно настроение за преминаването към следващата стъпка наречена молитва на простотата.

Опасностите при работата със сърдечната молитва

Някои опасности и злоупотреби при практикуването на сърдечната молитва трябва да се избягват на всяка цена. На първо място никога не бива да се насилваме, за да предизвикаме по изкуствен начин своята отдаденост и емоционални прояви. Безрезултатно е да се свива юмрук, да се гримасничи и да се въздиша в опит да бъдем осенени от Божията любов. Актът на любовта трябва да се пробуди спонтанно и това се поражда най-добре чрез нашия ежедневен стремеж във всички наши мисли, чувства и деяния да отдаваме слава не на себе си, а на моралния космос, в който живеем.

Друга възможна опасност при практикуването на сърдечната молитва се крие във факта, че тя често изпълва сърцата ни с осезаема утеха. Тези, които лесно изживяват чувства на обич по време на сърдечната си молитва, може погрешно да преценят, че са по-напреднали в християнското съвършенство, отколкото в действителност са, защото понякога се чувстват така, сякаш изпадат в екстаз. - За съжаление много от тези хора не виждат никакво противоречие във факта, че в ежедневието си непрекъснато блуждаят в несъвършенства и дребни грехове. Истинският напредък в духовния живот се състои във все по-съвършеното практикуване на християнските добродетели, а не в сладостта на удоволствието, което човек изпитва в молитвения процес. Нещо повече, хората, които ценят сетивната утеха, са изложени на опасността да практикуват сърдечната молитва предимно заради насладата, която тя им носи. Това е т.нар. духовна лакомия, която св. Йоан Кръстни критикува строго.

И накрая, съществува опасност хората, които са вкусили насладата и утехата на сърдечната молитва, да изпаднат в леност, която ще им попречи да упражняват редовно медитативната си практика. Сериозна грешка е да се мисли, че след като душата се е наслаждавала редовно на плодовете на сърдечната молитва, тя никога повече не бива да се завръща към медитативните си практики. Св. Тереза твърди, че понякога е необходимо да се завърнем към по-ниските молитвени степени, дори и, ако, например, вече сме имали реални опитности с мистичното съзерцание.

Плодовете на сърдечната молитва

Има едно безпогрешно правило относно качеството на молитвата и то е да станем свидетели на плодовете, които тя ражда. Това е висшата норма за разпознаване плодовете на Духа, която ни е дадена от самия Христос (виж Мат. 7:16). Стойността на сърдечната молитва не бива да се измерва с интензивността или честотата на преживените от нас лични утехи, а за нея трябва да се съди по нарастващото съвършенство в индивидуалния ни волеви живот. Това означава, че истинските плодове на сърдечната молитва следва да ни довеждат до по-интензивно практикуване на християнските добродетели, до нарастваща чистота на намеренията ни, до дух на себеотрицание и непривързаност към личното ни удобство, до увеличаване на милосърдието ни и до съвестно и точно изпълнение на ежедневните ни битови задължения. Сърдечната молитва, въпреки личните утехи, които ни носи, не бива да се превръща в самоцел или във връхна точка на молитвения ни живот, тъй като тя е само една от стъпките по пътя към постигане на ежедневното мистично молитвено състояние на духа и душата ни.

 

 

Молитва на простотата

Изглежда, че епископ Жак Босюе (1627-1704) е първият теолог, който използва този израз, но този вид молитва е призната от Св. Тереза като молитвата на извоюваното спомняне, за да се разграничи от влятото спомняне (infused recollection), което е първата степен на мистичната молитва.

През седемнадесети век някои писатели започват да наричат тази молитва извоювано съзерцание. Св. Йоан Кръстни и Св. Тереза Авилска никога не са използвали този израз, но така или иначе срещу него няма възражения, защото той обозначава именно молитвата на извоюваното спомняне според Св. Тереза и молитвата на простотата според Босюе. Все пак е важно да се спомене, че много съвременни автори ограничават обсега на думата съзерцание само до мистичните степени на молитвата.

Молитвата на простотата е била дефинирана от Босюе като обикновения любящ поглед, насочен към някакъв божествен обект, независимо дали върху духовните йерархии, върху Христос или върху една от неговите Мистерии, или пък върху друга християнска реалност. Това е форма на аскетична молитва, която е изключително опростена. Дискурсът с духовния свят, използван по време на медитацията, сега бива трансформиран в един обикновен интелектуален размисъл, а разнообразните чувства, изпитвани по време на сърдечната молитва, биват обединени в една чиста любяща отдаденост към Божественото. Тази молитва е от аскетичен вид, което означава, че душата може да се домогне до нея със собствени усилия и чрез помощта на духовния свят, като често този вид молитва се превръща в преходна точка към мистичната молитва.

Така молитвата на простотата започва да действа като мост между аскетичната и мистичната молитва. Това е, така да се каже, последното човешко състояние преди Светият Дух да започне влива Своите дарове в човешките души. По тази причина човек може често да преживее смесване на лично извоювани и влети от Духа елементи, докато практикува именно молитвата на простотата. Ако душата е достатъчно отдадена, влетите от Духа мистични елементи ще започнат постепенно да се увеличават за сметка на лично извоюваните аскетични елементи, докато в даден момент мистичните елементи започнат да доминират молитвената ни практика. Така, почти неусетно, душата преминава плавно от аскетичната молитвена практика към мистичното съзерцание. Това е ясен показател за постигнатото единство в индивидуалния духовен живот и за това, че съществува само един път към съвършенството.

Практика на молитвата на простотата

Поради своята простота, за този вид молитва не съществува конкретно препоръчан метод. Тази молитва обединява в себе си единствено процеса на наблюдение и чувството на любов. Полезно е обаче да имаме предвид някои препоръки. Преди да започнем действително с молитвата на простотата, трябва много да внимаваме да не ускорим преждевременно навлизането си в този вид молитвено състояние. Докато все още можем ползотворно да медитираме и да практикуваме сърдечната молитва, е най-добре да продължим именно с тези по-ниски степени на молитвата.

Противоположната крайност също следва да се избягва. - Не бива да продължаваме да практикуваме медитация или дори сърдечна молитва, ако ясно осъзнаваме, че можем да се изправим пред духовния свят в тихата любяща отдаденост на молитвата на простотата, едновременно проявена чрез притихването на личните ни емоции и изпадането ни в ментална и говорна безсловесност. Свети Йоан Кръстни остро критикува тези духовни ръководители, които се опитват да ограничават душите единствено до медитативни практики, когато душите са вече достатъчно зрели, за да навлязат в молитвата на простотата.

Уместно е душата да се настрои за тази молитва с помощта на някакво четиво, както се процедира и при подготовката за медитация, но четивото следва незабавно да бъде оставено настрана, веднага щом се появи привлечената от нас духовна благодат. Предшестващата подготовка трябва да бъде много кратка и да не навлиза в твърде много подробности. Молитвата на простотата изисква крепкото обединение на всички наши душевни сили в един мощно концентриран и любящ поглед, а това пък от своя страна изисква обектът на наблюдение да бъде лесно достъпен за сетивата ни.

Изпълнявайки молитвата на простотата, душата следва да се стреми да запази интимната си отдаденост на Бога, но без да прави това насила. От една страна разсейването и леността трябва да бъдат преодолени, но ако се полагат прекомерни усилия, това ще разруши простотата на молитвата. Трудно е да се запази концентрация задълго и затова е по-добре да не очакваме, особено в началото, че ще сме в състояние да практикуваме молитвата на простотата за продължителни периоди от време. Веднага щом любящата отдаденост започне да се колебае, е за предпочитане да се завърнем към сърдечната молитва или пък към медитацията. Молитвата трябва да се изпълнява внимателно и без насилие, а душата не бива да страда тогава, когато настъпват периоди на емоционална сухота. Молитвата на простотата е невинаги една сладка и утешителна молитва, защото тя осъществява прехода от аскетичната към мистичната степен и следователно душата може да изпита безводието, което обикновено съпътства този род преходно състояние.

Плодовете на молитвата на простотата

Плодовете на молитвата на простотата се изявяват в цялостното подобрение и напредък в християнския ни начин на живот. Целият ни живот и поведение би трябвало да извлекат ползи от практикуването на тази молитва. И тъй като благодатта има тенденция все повече и повече да опростява поведението ни дотам, че то да достигне до единство в любовта, ние трябва да насърчаваме тази тенденция, като избягваме всякакъв вид раздразнения и непоследователност в отношенията ни с ближните и с духовния свят. Непрестореност, яснота и любяща отдаденост са чертите на онези, които успешно практикуват молитвата на простотата. Паралелно с това се проявява едно дълбоко и непрестанно възпоменание и преклонение във всичко, което наблюдаваме, мислим, чувстваме и вършим.

Дори когато е заета с обикновените битови задължения, душата трябва вътрешно да се взира в Христос и да го обича именно чрез ежедневната ни деятелност. Проверката на съвестта трябва да бъде толкова ефективна, че един бърз вътрешен поглед да разкрива недостатъците и несъвършенствата ни през конкретния ден. Всички външни дела следва да се извършват с молитвено настроение и с горещото желание да се отдаде слава на Христос и дори най-обикновените задачи трябва да бъдат проникнати с духа на вярата и любовта.

Всички плодове на сърдечната молитва - сравнявайки я с медитацията - се изявяват и в молитвата на простотата, но са осезаемо усилени. Както сърдечната молитва е отлична школовка за молитвата на простотата, така и молитвата на простотата е подготовка за влятото съзерцание. С много по-малко усилия, отколкото преди, душата постига добри резултати чрез молитвената си практика. Така всяка правилно практикувана нова молитвена степен поражда нов напредък в християнското ни житие.

Невъзможно е да се направи пълно разграничение между аскетичната и мистичната молитва, тъй като хората в аскетично състояние са способни да приемат определени мистични влияния чрез даровете на Светия Дух, а мистиците действат по един чисто аскетичен начин, когато не са осенени от даровете на Светия Дух. Сигурното е, че в аскетичното състояние ще преобладава аскетичната дейност, а в мистичното състояние ще преобладават действията, породени от даровете на Светия Дух. Следователно не е изненадващо, че дарбите на Светия Дух понякога започват да действат, докато душата е в най-високата степен на аскетичната молитва, а именно в молитвата на простотата.

 

 

Съзерцателната молитва

Думата съзерцание означава познание, придружено от наслада, а обектът на познанието обикновено е от такъв тип, че буди възхищение и пленява душата.

Съзерцанието е специфичен вид знание. Това е експериментално познание в смисъла на това, че то включва в себе си и емоционалните сили на индивида. Следователно съзерцанието е дейност, при която човек преживява ощастливяващото смесване на когнитивните и емоционалните си сили в едно. Този тип знание e не интелектуално, а интуитивно – поривите на любовта са насочени не към притежание на обичания обект, а към отдаване на обичания обект. Може би най-добрият пример за съзерцание се намира в естетическата наслада от заобикалящата ни природна красота.

Влятото съзерцание

За влятото съзерцание съществуват различни дефиниции, но всички те са в съгласие, че влятото съзерцание е своего рода експериментално познание за духовния свят. Освен това, като свръхсетивна дейност, влятото съзерцание изисква използването на способности, които също са свръхсетивни както по своята същност, така и по начина си на действие. Следователно когато говорим за съзерцанието като степен на мистичната молитва, ние обозначаваме любящото познание за Бога, което се преживява чрез даровете на мъдростта и разбирането, но задължително предпоставяйки и наличието на вяра, породена от милосърдието ни. Света Тереза нарича този вид молитва също така и влято спомняне.

За по-голяма яснота можем да обобщим теологията на влятото съзерцание в следните параграфи, някои от които са също така валидни и за по-високите степени на мистичната молитва:

1. Влятото съзерцание не е дар на милост и благодат от Отец за индивида, който дар да служи на самия индивид и/или на обществото, а молитвена степен, станала възможна чрез въздействието на плодовете на Светия Дух, дадени на душите с „освещаваща благодат“. Даровете на алтернативната „благодат по милост“ се дават за доброто на конкретния индивид и/или обществото и не освещават този, който ги получава, нито пък доказват святостта му. Влятото съзерцание, от друга страна обаче, е предопределено именно за духовното благо на този, който го приема, като, едновременно с това, влятото съзерцание придава стойност на този човек и го освещава. Всички онези души, които реално живеят в благодатта, вече притежават даровете на Светия Дух и това се дължи на личните им заслуги.

2. Влятото съзерцание непременно изисква заслужената „освещаваща благодат“ на Духа. - Влятото съзерцание никога не се дава без действието на даровете на Светия Дух, а те са неделими от благодатта Му. Нещо повече, съзерцанието е един от ефектите на силната индивидуална любов към Бога, която поражда освещаващата благодат и предпоставя усвоената добродетел на милосърдието.

3. Влятото съзерцанието се нуждае от импулса на истинската „освещаваща благодат“. - Причината за това е, че съзерцанието е свръхсетивен акт и следователно изисква първоначално слизане на истинската освещаваща благодат, за да се кондензират свръхсетивните сили от ниво на потенция към ниво на въздействие в сетивния свят.

4. Добродетелите, придобити чрез практикуването на по-ниските молитвени степени, не пораждат непосредствено акта на съзерцанието, въпреки че могат да служат като подготвително настроение или допълнителни ползи. - Mоралните добродетели подготвят съзерцателната ни практика, като контролират по-низшите страсти, а добродетелта на милосърдието има пряко влияние върху акта на съзерцанието, тъй като обединява душата с йерархиите и след това произвежда радост във волята, която се явява като наслада от съзерцанието.

5. Непосредствените резултати от самото съзерцание са даровете на мъдростта и осъзнатото познание, усъвършенстващи акта на вярата, чийто верен страж е усвоеното милосърдие. - Тъй като способността, чрез която се осъществява съзерцанието, е субективният интелект, силата, чрез която се произвежда съзерцанието, трябва да бъде такава, която усъвършенства субективния ни интелект. Следователно съзерцанието изисква добродетелта на вярата и дарбите на мъдростта и осъзнатостта.

Вярата де факто подсигурява същността на акта на съзерцанието, установявайки връзка с духовния свят, който е изворът на извечната истина за естеството на битието, но самата вяра не може да ни осигури ясни и конкретни имагинации, защото вярата сама по себе си е недостатъчна за постигането на подобна цел.

Практикуваната и усвоена добродетел на милосърдието играе своята роля в съзерцанието като едно непосредствено душевно предразположение, чрез което обектът на вярата се представя пред субекта по естествен сърдечен начин. Следователно необходимо е вярата да бъде предварително подкрепена от милосърдието.

Всъщност интелектуалните дарове на Светия Дух са тези, които осигуряват свръхсетивния елемент, чрез който съзерцанието се превръща в „експериментално познание“.

От една страна осмисленото и осъзнато лично знание ни предоставя мистично познание посредством това, че изгражда начална представа за съзерцавания от нас обект. Дарът на мъдростта, от друга страна обаче, усъвършенства добродетелта на вярата, като дава познание за йерархиите, което е не толкова ментално, колкото интуитивно. Мъдростта също така усъвършенства и добродетелта на милосърдието, като позволява правомерно изживяване на съзерцавания обект и свръхсетивните мистерии.

Характеристики на влятото съзерцание

След като разгледахме природата на съзерцанието от богословска гледна точка, сега ще опишем и характеристиките, чрез които влятото съзерцание може да бъде разпознато и разграничено от другите молитвени степени на духовния живот.

1. Преживяване на присъствието на духовния свят. - Много автори на мистичното богословие поставят голям акцент върху тази характеристика и я смятат за съществен елемент на влятото съзерцание. Духовните йерархиите дават на душата експериментално интелектуално познание относно своето присъствие. Тази характеристика е от съществено значение за „мистичното съзерцание“, но не и за „мистичното преживяване“ като цяло, тъй като на душата може да липсва опитността породена от Божественото присъствие, когато преминава през пасивното си пречистване, което Свети Йоан Кръстни описва като „очистително съзерцание“.

2. Нахлуването на свръхсетивното в душата. - Душата усеща по несъмнен начин, че е проникната от нещо, което не може да опише с точност, но усеща ясно, че природата му е от свръхсетивно естество. Това всъщност е резултат от действието на даровете на Светия Дух, които изливат в душата свръхсетивен живот.

3. Невъзможност за постигане на мистичното преживяване чрез собствените ни усилия. - Душата е напълно наясно с факта, че преживяването, на което се наслаждава, не е породено от нейните собствени усилия и че няма да продължи нито секунда повече, отколкото е желано от Светия Дух. Душата се превръща в пасивен обект на възвишено преживяване, което не може да възпроизведе сама. Причината е, че съзерцанието се поражда чрез действието на даровете на Светия Дух. Даровете са пряко под контрола на Светия Дух и действат, дотолкова и както Той желае.

Бог работи в човешката душа според собственото си благоволение. В болшинството от случаите мистичното преживяване започва, усилва се и след това постепенно намалява, докато накрая напълно изчезне. В други случаи, обаче, мистичното преживяване може да се появи неочаквано и също толкова неочаквано да изчезне. И тъй като това се случва според преценката на Духа, би било изключително неблагоразумно, ако духовният наставник заръча на определена душа веднага да прекрати мистичната си молитва и да се завърне към практиката на обикновената молитва.

4. В съзерцанието душата е повече пасивна, отколкото активна. - Вече казахме, че душата не може да съзерцава, когато тя самата пожелае, а само когато Светият Дух постанови и то в мярката и степента, в които Той намира за необходимо. Под въздействието на плодовете на Духа, душата реагира активно и сътрудничи с всичките си усилия във времето на това тайнство, но това е по-скоро едно пасивно преживяване, което се получава като дар. Това е известната patiens divina, която се преживява от всички мистици. Свети Тома казва, че във взаимодействието с даровете на Светия Дух човешката душа не действа като основна движеща сила, а по-скоро се оставя да бъде задвижена.

5. Експерименталното знание за Бог, на което се наслаждаваме по време на съзерцанието, не е ясно и различимо, а неясно и объркано. - Св. Йоан Кръстни разяснява тази особеност на влятото съзерцание в книгата си „Изкачването на планината Кармил“. Богословската причина за това объркано и неясно знание е, че съзерцателната светлина на даровете на Светия Дух огрява акта на вярата, за да го освети външно и субективно, но не и вътрешно и обективно. Само Светлината на Славата (Lumen Gloriae) ще ни даде ясно и отчетливо съзерцание на Бог и неговите тайни, и това се случва по време на „блаженото видение“. Докато обаче живеем само чрез вярата си, съзерцателното ни изживяване остава неясно и объркано.

Въпреки това все пак е възможно, някои ясни и отчетливи видения да се появят по време на мистичното преживяване. Има някои gratiae gratis datae, като например видения и шепот от духовния свят, които са резултат от безвъзмездна и необичайна Божествена намеса, но принципно тези явления са нетипични за влятото съзерцание.

6. Влятото съзерцание дава пълна увереност на душата, че тя е поставена под Божественото въздействие. - Според свидетелствата на мистиците, докато съзерцателната дейност продължава, душата не може да има ни най-малко съмнение, че Бог ѝ въздейства. След като молитвата приключи, душата може да се съмнява в преживяването си, но по време на мистичната молитва е невъзможно душата да има каквито и да е съмнения. Причината за тази увереност е, че Светият Дух дарява душата с една толкова твърда увереност, че тя по-скоро би се усъмнила в собственото си съществуване, отколкото в божествената реалност, която преживява. Както казва св. Павел: „Самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада” (Римляни 8:16).

7. Влятото съзерцание дава на душата моралната увереност, че тя пребивава в състояние на благодат. - Това е естествено следствие от гореспоменатите феномени. Според вярата и според решенията на Трентския събор (1545-1563), ние знаем, че без специално откровение от духовния свят, няма как да сме сигурни, че принадлежим към числото на предопределените, че няма да съгрешим отново или че ще получим дара на непоколебимото постоянство. Без това специално Божие откровение не може да знаем със сигурност дали сме в състояние на благодат, или не.

Тези, които се наслаждават на мистично съзерцание, придобиват моралната увереност, че пребивават в състояние на благодат, и тази увереност е много по-силна от увереността на обикновените християни, пребиваващи в аскетично молитвено състояние. Мистичното съзерцание се поражда от действието на даровете на Светия Дух и тези дарове задължително предполагат състоянието на благодат. Ние обаче повтаряме, че тази лична увереност за благодат може да е вярна, само ако бъде удостоверена чрез необичайно божествено откровение.

8. Мистичното преживяване е неописуемо. - Мистиците не са в състояние да изразят ясно това, което преживяват по време на мистичните си преживявания. Единствено чрез помощта на примери, сравнения, метафори или притчи те могат да дадат известна представа за това, което се е случило по време на тези техни преживявания. Ако човек не е имал подобно преживяване, завещаните ни от мистиците описания може да изглеждат преувеличени или дори неверни. Причината е, че деятелността и проявлението на даровете на Духа надхвърлят обичайното сетивно-интелектуално човешко съзнание. Мистичните преживявания са интуитивни и като такива могат да бъдат преживени, но не могат да бъдат изразени на човешки език (бел.прев. това е твърдение, което естеството на свръхсетивното духовнонаучно антропософско познание категорично опровергава).

9. Изживяването на мистичният съюз варира като степен и продължителност. - Света Тереза заявява, че мистичният съюз може да продължи дълго време, но че може да бъде и много кратък, тъй като всичко зависи от желанието на Бог, който е движещата сила на това преживяване. Понякога мистичното изживяване е толкова кратко, че се усеща като едно божествено докосване. В периода на интензивното мистично изживяване душата копнее за кризата, която предстои, но веднага щом тази точка бъде достигната, мистичното преживяване започва да губи от силата си.

10. Мистичното преживяване често предизвиква реакции в тялото. Понякога изпитваната от душата силна духовна наслада предизвиква необичайни явления в сетивните възприятия. Свети Йоан Кръстни обаче учи, че това се случва само на начинаещите в мистичния живот и че те трябва да игнорират тези преживявания и да продължат с молитвата си. Когато съзерцанието е много интензивно, състоянието на физическия организъм може видимо да се промени. - Очите помътняват; дишането става слабо и накъсано, с периодични дълбоки вдишвания, сякаш белите дробове се опитват да поемат достатъчно количество въздух; крайниците биват частично парализирани; топлината на тялото намалява, най-вече в крайниците. Всички тези преживявания са били потвърждавани в миналото от много християнски мистици и Света Тереза също говори за тях в своите съчинения.

Причината за конкретните соматични явления, които съпътстват мистичното преживяване, се коренят в това, че човешкият организъм може да реагира само по определени начини и когато личният дух е погълнат от интензивната дейност, тялото непременно бива повлияно. Ако, от друга страна, се отдадем изцяло и енергично само на съпътстващите телесни феномени, възприятийните способности на душата отслабват за същината на духовните явления. Поради тази причина св. Павел предупреждава, че плътският човек не може да разбере духовните неща (1 Кор. 2:14).

11. Мистичната молитва често води до естествено възпрепятстване на битово-ежедневната ни воля. Мистичното съзерцание може да бъде толкова интензивно, че да доведе до екстатичен транс. Когато това се случи, неизбежно е да има възпрепятстване на мисълта, чувството и волята. Дори ако съзерцателната дейност не произвежда този ефект, често е трудно и дори невъзможно за мистика да се отдаде на други традиционни, ежедневни молитви поради интензивната си обмяна с духовния свят. Мистичната дейност има тенденция да изключва всичко, което й е чуждо, особено действията, породени от усилията на субекта. По време на мистичното общение е препоръчително да се подчиним на Божията деятелност в душите ни и да се оставим да бъдем понесени от духовните импулси. Единствено в случаите на задължителните молитви или на задължителни битови задължения ние трябва да положим всички усилия, за да изпълним тези свои задачи в подходящия за това момент.

12. Влятото съзерцание предизвиква силен импулс за изявяване на християнските добродетели. Това е един от най-сигурните признаци на истинското влято съзерцание. Душата, която не излиза от молитвата със силен импулс за утвърдена проява на дадена добродетел, може да бъде сигурна, че не се е насладила на истинска съзерцателна молитва. Един от удивителните факти на мистичния опит е, че една съзерцателна душа понякога открива, че по време на молитвената си практика е придобила степен на съвършенство в определена добродетел, която не е успявала да постигне в продължение на дълъг период от време, въпреки личните си усилия.

И все пак е необходимо да се избягва преувеличаването на ефектите от мистичното съзерцание. В ранните етапи на съзерцателната молитва трансформацията не е толкова дълбока, че душата да се освободи напълно от недостатъците си. Поради тази причина духовните ръководители биха сгрешили много, ако нарекат самозаблуден всеки ученик, който показва признаци на мистично съзерцание, но е запазил определени характерови недостатъци. Такива недостатъци биват често породени по-скоро от личната ни слабост да се съпротивляваме на изкушението, отколкото от целенасочената ни воля за аморалност. Мистичното съзерцание значително помага за освещаването на душата, но то не превръща човека веднага в светец.

В прогреса на душата през различните аскетични фази на духовния живот, пречистването и усъвършенстването на различните способности върви в посока от низшите към висшите качества и това е традиционният за аскетичната молитва път. В мистичните степени на молитвата, обаче, където Бог е основната движеща сила чрез действието на даровете на Светия Дух, божествената дейност започва с претворяването на най-висшите морални и добродетелни способности и напредва към техните по-ниски степени, докато цялата личност постигне съвършенство.

Практически указания

Духовните ръководители трябва да полагат големи грижи за ръководството на душата, която започва да приема първите лъчи на съзерцателната молитва. Те трябва да бъдат особено внимателни да не поставят никакви пречки пред молитвения прогрес. Следват някои основни съвети, които да бъдат приложени към тази конкретна молитвена степен:

1. Да се преустанови практикуването на медитативните практики, едва когато човек ясно възприеме призива към по-висока степен на молитвена отдаденост. - В молитвената практика, както и при болшинството останали духовни упражнения, душите трябва винаги да бъдат подготвени да постигнат възможно най-много с помощта на обикновената благодат. Ако се опитат да навлязат в мистичната молитвена степен, преди Господ да ги е призовал към това по-високо ниво, те лесно могат да си навредят. Св. Тереза предупреждава, че докато душата не е сигурна, че Бог я привлича към мистичната молитвена степен, тя не трябва да се опитва да остане пасивна и бездействена, защото това няма да доведе до нищо друго, освен до сухота, и индивидът скоро ще стане неспокоен поради бездействието си.

2. Незабавно да се прекрати всяка традиционната молитва, веднага щом човек почувства импулса на благодатта, водещ го към влятото съзерцание. - Би било неразумно да си фантазираме, че сме в състояние на мистична молитва, ако душите ни се опитват да продължат със собствените си усилия тогава, когато благодатта ги тласка към пасивността на мистичното съзерцание, защото тогава душите ни биха възпрепятствали Божията воля. Предписанията на св. Тереза по този конкретен въпрос трябва да се четат много внимателно.

Обикновено духовните ръководители трябва да полагат големи усилия, за да убедят душата, че тя трябва да се отдаде на Божието влияние и то веднага, щом усети Неговото навлизане в недрата ѝ. Някои души обаче стават непокорни в този момент от своето развитие поради това, че те вече са свикнали да практикуват определени словесни молитви и дискурсивни медитации и им се струва, че би било загуба на време да пребивават в пасивно състояние. - Те не осъзнават, че за всяка душа е много по-ценно да преживее дори и най-слабия досег със Светия Дух, отколкото вместо това да упражнява всякакъв род духовни упражнения по собствена инициатива.

3. Да се отдадат изцяло на вътрешния живот. - Душите, които получават първите си мистични послания, обикновено предусещат, че Бог ги е предопределил за значими преживявания в духовния живот. Ако не се съпротивляват, те могат да стигнат до върха на съвършенството. Напълно убедени в необходимостта от добросъвестно хармонизиране с благодатта, те трябва окончателно да се отрекат от всички земни зависимости и следва да се отдадат изцяло на практикуването на добродетелта.

От друга страна ученикът следва да упражнява спорадично спомняне, вътрешна и външна тишина, умъртвяване на сетивата, пълно откъсване от земните неща, дълбоко смирение и преди всичко пламенна любов към Бога, която ще осветли и оживи практиката му. Нужно е ученикът да се отдаде изцяло на молитвената си практика и да остане внимателен към Божия глас, който често ще го призовава за една сладка и свята почивка по време на съзерцанието. Бог ще се яви в правилното време, но докато това се случи, съзерцанието трябва да се извършва внимателно и без насилие, с помощта на обикновената благодат.

 

 

Молитва на тишината

Молитвата на тишината е вид мистична молитва, при която съкровеното осъзнаване на Божието присъствие пленява волята и изпълва вкоравеното душевно сухо тяло с неизразима наслада. Фундаменталната разлика между молитвата на тишина и тази на влятото съзерцание, освен по-голямата интензивност на съзерцателната светлина и по-интензивните утешения, е, че молитвата на тишината действително реализира Бога в човешката душа.

Същност на молитвата на тишината

Влятото съзерцание засяга основно интелекта, който бива изолиран от другите душевни способности, но молитвата на тишината влияе особено силно на волята. Въпреки че интелектът и паметта са вече успокоени, те все още остават свободни да осъзнават какво се случва, докато волята е напълно запленена и погълната от Божественото присъствие. Поради тази причина молитвата на тишината, както показва името й, клони към съзерцателна тишина и покой. Тъй като интелектът и паметта остават свободни, те могат да бъдат интензивно заети с активния живот. Волята, от друга страна, остава в сладка тишина, но дейностите на „Марта“ и „Мария“ започват да се сливат по един красив начин, както отбелязва и Света Тереза. И все пак съвършеното съчетаване на активния (Марта) и съзерцателния живот (Мария) няма как да бъде постигнато, докато душата не достигне следващата молитвена степен на единение с Бога.

Св. Тереза описва молитвата на тишината по следния начин: „От това мистично припомняне понякога произтича такава вътрешна тишина, щастие и мир, тъй като душата не чувства никакви липси, че дори словесната молитва и медитацията изморяват душата. В такива моменти душата не желае друго освен да обича. Това състояние може да бъка както краткотрайно, така и продължително.“

Резултати от молитвата на тишината

Освещаващите ползи, произведени в душата чрез молитвата на тишината, са изброени от Света Тереза в Четвъртото ниво на Вътрешния замък: (1) Значителна свобода на духа; (2) Синовен страх от Бога и голяма предпазливост да не Му бъде нанесена обида; (3) Дълбока увереност в духовния свят; (4) Любов към страданието и към покоряване на телесните зависимости; (5) Дълбоко смирение; (6) Презрение към светските удоволствия; и (7) Растеж във всички добродетели.

Съпътстващи явления

Съпътстващите явления, които обикновено придружават молитвата на тишината, са приспиването на душевните способности и опиянението, породено от греещата в душата любов. В автобиографията си Св. Тереза първоначално посочва приспиването на душевните способности като отделна степен на мистичната молитва, която превъзхожда молитвата на тишината, но в по-късните си творби тя променя мнението си и разглежда приспиването на душевните способности като директен резултат от молитвата на тишината в нейната най-висока степен на интензивност.

Според св. Тереза сънят на душевните способности е феномен, при който способностите ни не са напълно запленени и въпреки това не разбират как въобще продължават да работят. Сладостта и насладата, които биват изпитвани, надхвърлят всичко, което е било преживявано досега. Душата изглежда неспособна нито да напредне, нито да се върне назад – тя единствено желае да изживее тази велика наслада. Сякаш душата става напълно мъртва за нещата от материалния свят и се радва само на Бог. – Това де факто е небесна глупост, в която душата се учи на истинска мъдрост.

Понякога силната наслада, причинена от приспиването на душата, причинява един вид божествено опиянение, което се проявява външно в един вид спонтанна, хлапашка любов. Това могат да бъдат възгласи, прославящи любовта или дори радостно скачане, или пеене на духовни химни. Любовта към Бога става толкова силна, че не може да бъде повече удържана и се излива навън.

Норми на поведение

Общата норма за душевно поведение във всяко от състоянията на съзерцателна молитва е да си сътрудничим напълно с действието на благодатта и да култивираме все по-дълбоко смирение, но по-специално за молитвата на тишината следва внимателно да се съобразяваме със следните насоки:

1. Никога не практикувайте тази молитва прибързано и насила. – Подобно усилие би било безполезно, защото мистичната молитва не може да бъде постигната чрез собствени усилия.

2. Хармонизирайте се веднага с Божествената деятелност във вас. - Човек не бива да отлага адаптацията си нито за миг, а трябва да следва Божествения поток с цялото си покорство и смирение.

3. Не нарушавайте тишината на волята, като се занимавате с дейностите на паметта и въображението. - Тъй като паметта и въображението са все още под наш личен контрол, е възможно те да породят разсейване. Света Тереза съветва душите да игнорират поривите на тези две свои душевни способности, докато Бог не ги постави под Своята опека.

4. Внимателно избягвайте всеки повод да оскърбите Бога. - Св. Тереза предупреждава, че дяволът често предоставя изкушения и поводи за прегрешения и подчертава голямата вреда, дори и от най-малките действия на невярност към благодатта.

5. Никога не изоставяйте молитвената практика въпреки всяка трудност или пречка. - Света Тереза набляга на това конкретно правило и го повтаря често в своите писания. Тя заявява, че ако една душа изпадне в грях поради слабост или злоба по време на молитва на тишината, тя винаги може да си възвърне доброто, което е изгубила, но ако не възстанови концентрацията си и не се завърне към молитвеното си състояние, то тогава тя ще изпадне в много по-незавидно състояние на съзнанието.

Св. Тереза също така твърди, че душевните способности не бива да изпадат в прекалено дълбок сън. Тя заявява, че някои хора имат толкова слаба душевно-физическа организация, че щом изпитат духовна утеха, те погрешно заключават, че Бог е поел пълен контрол над душата им. Колкото повече се отдават на този погрешно изтълкуван дълбок душевен сън, толкова по-слаби стават те физически, в резултат на което неправомерно предполагат, че пребивават в състояние на възторг. Всъщност те обаче си губят времето и съсипват здравето си. Св. Тереза много ясно заявява, че когато има истински духовен сън на душевните способности, няма слабост или отпадналост в душата, а по-скоро душата се изпълва с голяма радост.

Принципно сънят на душевните способности не трае дълго и е възможно да бъде преживян отново. Когато това преживяване е наистина от Бог, то не включва в себе си външни усещания и екстази. Св. Тереза съветва хората със слаба физическа организация, които погрешно са се поставили в дълбок душевен сън, да спят и да се хранят добре, докато възстановят физическите си сили, но ако слабостта им не изчезва, то тогава те могат да приемат този факт като знак, че Бог не ги призовава към мистичните степени на молитвата.

От друга страна любовното опиянение на душата не бива да се бърка с естествената приповдигнатост и сантименталност, която е характерна за по-впечатлителните и чувствителни личности. Дори и да става въпрос за истински душевни явления, породени от действията на Светия Дух, душата не трябва да се оставя да бъде увлечена от такива преживявания, а да се стреми да ги контролира.

Преди всичко човек не бива да приема дълбокото заспиване на душевните си способности и любовното опиянение в себе си като знак, че е много напреднал в духовния си път, а трябва да се смири пред Бога и никога да не се стреми да практикува този вид мистична молитва единствено и само за да получи Божията утеха. Духовните ръководители по-скоро следва да настояват за реалното развиване на добродетелите и да предпазват душите от суета и от придаването на твърде голямо значение на мистичните изживявания. Всъщност когато тези душевни явления са истински Божии дарове, душата обикновено пребивава в дълбоко смирение. Така смирението се превръща в големия пробен камък за разграничаване на доброто семе от плявата.

 

 

 

Молитва на единението

Молитвата на единението е онази степен на мистична молитва, в която всички вътрешни способности биват постепенно обхванати и овладени от Бог. При предишната степен на молитвата на тишината, на Божественото биват отдадени само волята и интелекта, а паметта и въображението остават свободни. В молитвата на единението, обаче, абсолютно всички душевни способности, включително паметта и въображението, попадат под директната опека на духовния свят. Само външните телесни сетива остават в известна степен свободни, но и те ще бъдат завладени от действията на Духа при следващата по-висока молитвена степен.

Същност на молитвата на единението

Интензивността на мистичното преживяване, породено от молитвата на единението, е неописуема. Тя е дотолкова несравнимо по-силна в сравнение с предходната молитвена степен, че дори и самото физическо тяло бива повлияно от Божественото, което напълно е овладяло душевните процеси. Без да бъдат напълно завладени, външните сетива стават инертни и почти безпомощни. Душата преживява духовната реалност с такава интензивност, че лесно може да изпадне в екстаз. В началото това възвишено отдаване на всичките ни душевните способности на Духа продължава най-много до половин час, но с увеличаване на интензивността може да се удължи и до няколко часа.

Следният откъс от писанията на Св. Тереза описва молитвата на единението:

Струва ми се, че този вид молитва определено е един вид единение на цялата човешка душа с Бога, въпреки че изглежда, че Негово Величество желае да даде разрешение на способностите ни да разберат и да се насладят на великите неща, които Той извършва в душевните ни дълбини. Често се случва така, че когато волята е в единство с Божественото, душата разбира, че личната воля е неегоистично отдадена на Духа и се радва на плодовете на този акт. Самата воля изпитва голямо спокойствие, докато интелектът и паметта са дотолкова свободни, че да могат да продължат да се занимават с дела на милосърдие и други задачи. Въпреки че това състояние може да изглежда подобно на тихата молитва, за която вече говорих, отчасти защото в молитвата на единението душата не би искала да бъде заета с нищо друго, тъй като се наслаждава на светия отдих на Мария, все пак в молитвата на единението може да пребивава и състоянието на Марта, така че душата да е заета както в активния, така и в съзерцателния живот, извършвайки както дела на милосърдие, така и молитвените си задължения, макар че душите в този род молитвено състояние не са господари на себе си и осъзнават, че преобладаващата част от душата им пребивава в свръхсетивното. Състоянието е такова, че сякаш говорим с един човек, докато друг, трети човек говори с нас, в резултат на което не можем да бъдем напълно концентрирани спрямо никого от двамата ни събеседника.

Особености на молитвата на единението

Съществените характеристики на молитвата на единението и признаците, по които тя може да бъде разпозната и разграничена от другите молитвени степени, са следните:

1. Липса на разсейване. - Причината за това е, че паметта и въображението, които са способностите, които обикновено причиняват разсейване, сега са изцяло фокусирани и отдадени на Духа. От време на време може да има връщане към по-ниски молитвени степени и тогава разсейването може отново да смути душата, но по време на молитвата на единението разсейването е психологически невъзможно.

2. Увереност, че сме тясно свързани с Божественото. Невъзможно е за душата да се съмнява, че преживява Божественото по време на молитвата на единението. При прекратяването на молитвеното настроение от по-ниските степени, душата може и да изпита определени съмнения или страхове, че не е била наистина съединена с Бога или че е била измамена от дявола, но в молитвата на единението увереността в преживяването на Бога е толкова абсолютна, че св. Тереза твърди, че ако душата не изпита тази увереност, тя не е практикувала истинска молитва на единението.

3. Липса на умора и досада. Душата, погълната от Духа, никога не се уморява от единението с Възлюбения си. Тя бива преизпълнена с наслада и колкото и дълго да продължи молитвата на единението, душата никога не изпитва умора. Поради тази причина св. Тереза казва, че тази молитвена степен никога не може да навреди на индивида, независимо колко дълго може да продължи.

Св. Тереза изброява основните резултати  от молитвата на единението в петото ниво на Вътрешния замък. - Душата е толкова нетърпелива да възхвалява Бога, че с радост би умряла хиляди пъти заради Него. Тя придобива силен копнеж да преодолява големи изпитания и изпитва неистово желание за покаяние и самота. Душата желае всички души да познават Бога и се натъжава много, когато вижда, че Бог е наскърбен. Душата е недоволна от всичко, което вижда на Земята, тъй като Бог й е дал крила, за да може да лети към Него. И каквото и да прави за Бог, то изглежда твърде малко в сравнение с това, което душата желае да направи. Слабостта ѝ обаче се превръща в сила и тя спира да бъде ограничена от връзките на взаимоотношенията, приятелствата или светските притежания. Душата тъгува, че се занимава със светски неща, за да не би тези неща да я накарат да съгреши срещу Бога. Светското започва да изморява душата, защото тя не може да намери истински мир в земното битие.

Съпътстващи явления

Молитвата на единението обикновено е придружена от определени съпътстващи явления, различни от gratiae gratis datae. Въпреки че тези явления не се случват в конкретен момент и са преходни благодати, които Бог въздава според Своето благоволение, те обикновено се преживяват, когато душата достигне именно тази молитвена степен. Четири са основните съпътстващи явления: мистични докосвания, полети на духа, огнени пориви на любовта и страдания, породени от любовта. Св. Йоан Кръстни и Св. Тереза Авилска дават подробни описания на тези явления.

Мистичните докосвания са мигновени свръхсетивни впечатления, които дават на душата усещането, че е била мимолетно докосната от самия Бог. Този божествен контакт придава на душата неизразима наслада, която не подлежи на описание. Душата понякога издава вик или изпада в екстаз. Самите докосвания притежават различна степен на интензивност, като най-възвишените са тези, които св. Йоан Кръстни описва като „съществени докосвания“. Изразът означава, че душата преживява мистичните докосвания така, сякаш са били изпитани в нейната светая светих, въпреки че в действителност те се разгръщат в душевните способности на интелекта и волята. Св. Йоан Кръстни предупреждава душите, че те не бива да се опитват да преживяват тези мистични докосвания чрез собствените си усилия, а по-скоро трябва да останат смирени пред Бога и пасивно да приемат всичко, което Той благоволява да им даде.

Полетите на духа, както показва името, са силни и неочаквани импулси на любов към Бог, които оставят душата с усещането за изгаряща жажда. Душата чувства, че никога не би могла да утоли жаждата си за любов, дори ако цялото творение беше проникнато от Божествената любов. Понякога самото споменаване на Бог кара душата да реагира с такъв бурен импулс, че тялото бива обхванато от екстатичен транс. Важен коментар по отношение на тези могъщи импулси е, че те никога не причиняват физическа или психическа вреда на индивида, въпреки че всеки подобен екстатичен импулс, породен по обичайни причини, може да бъде много вреден. Св. Тереза мъдро предупреждава хората да правят внимателно разграничение между тези импулси на любов, които произтичат от някаква природоестествена причина и следователно трябва да бъдат контролирани от разума, и истински мистичните Божествени докосвания, които биват пасивно възприемани от душата.

Според св. Йоан Кръстни следващият феномен на огнените пориви на любовта представлява определени скрити докосвания, които като огнена стрела изгарят и пронизват душата и я оставят обгорена от огъня на любовта. Св. Тереза описва това явление като нараняване на душата - сякаш стрела пронизва самата душата. Изпитва се голямо страдание, но в същото време душата пребивава в състояние на изключителна възхита. Раната е нефизическа, но се преживява в глъбините на душата. Събужда се дълбок стремеж към Бога и своего рода омраза към тялото, което в този момент изглежда като пречка за реализирането на Бога в душата.

Последният феномен на страданията, породени от любовта, са подобни на предходната степен, но са по-дълбоки и по-трайни. Свети Йоан Кръстни отбелязва, че огнените пориви на любовта обикновено са причинени от опознаването на Бога, което душата придобива чрез сътворените неща, докато страданията, породени от любовта, са породени от познаването на тайните на Въплъщението (инкарнацията) и вярата. Ефектите от тези рани са подобни на ефектите от огнените стрели, но са по-дълбоки. Душата с любов тъжи пред Бога, че не може да напусне земната сфера, за да се наслаждава на интимно небесно единение с Него.

 

 

 

Молитва на подчиненото единение

Молитвата на единението, както разбрахме по-горе, тясно обединява душата с Бога и в известен смисъл е последната степен на мистичната молитва, но тя съдържа три различни степени на интензивност – молитва на единението, молитва на подчиненото единение и молитва на преобразяващото единение. Св. Тереза разглежда тази тристепенна молитва на единението като последните три нива на Вътрешния замък.

Същност на подчиненото единение

В първата степен на молитвата на единението всички вътрешни способности на душата са съсредоточени само върху Божественото, като само външните сетива са все още свободни, но втората степен на молитвата на подчинено единение позволява на Духа да овладее дори и външните ни човешки сетива, в резултат на което душата бива напълно обожествена и подготвена да премине към пълното и финално посвещение на третата степен наречена преобразяващо единение.

Следователно при молитвата на подчиненото единение душата частично или напълно губи контрола върху външните си сетива, защото всички вътрешни душевни способности биват обхванати от Духа и, в резултат на това, сетивата се отчуждават от естествения си начин на работа. За душата е много трудно, когато, по една или друга причина, ѝ се наложи да пренасочи вниманието си към дадена външна дейност и да упражнява своите ежедневни задължения и милосърдие в името на другите, макар и ясно да съзнава, че понякога се налага временно да „изостави Бог в името на Бога“. Като цяло преобладаващото усещане при това преживяване е копнежът за пълно и съвършено единение с Бога, придружено от копнежа за раздяла с физическото тяло. Душата сега изразява копнежа на св. Павел, който желае да се новороди в невидимия свят и да бъде едно с Христос (Филипяни 1:23), и думите на св. Тереза, изказани по време детството ѝ: „Искам да видя Бог, но за да видим Бог, трябва да умрем.“

Св. Тереза ни е дала ясно и подробно описание на молитвата на подчиненото единство, която тя обозначава и с термина „духовен годеж“:

И сега ще разберете какво прави Негово Величество, за да потвърди този годеж, тъй като, както го разбирам аз, това се случва, когато Той дарява възторзи, които извеждат душата извън сетивата й, защото ако все още притежаваше сетивата си, душата би видяла, че е толкова близо до такъв величествен момент, че може би не би могла да остане жива... Положението в този случай, както аз го разбирам, е, че душата никога преди това не е била толкова напълно будна за Божието естество, нито пък е имала такава мъдрост и познание за Неговата Слава. Логически погледнато, това изглежда невъзможно, защото, ако душевните способности са толкова завладени от Духа, че можем да ги опишем като мъртви, а сетивата са в абсолютно същото състояние, то как тогава може да се каже, че душата въобще разбира това тайнство? – Нито аз мога да отговоря, нито пък, може би, което и да е друго човешко същество.

Св. Йоан Кръстни говори за молитвата на подчиненото единство по сходен начин:

За да можем по-добре да разберем какво е това отдръпване от тялото, трябва да се отбележи, че, както казахме, при това посещение на Светия Дух, човешкият дух бива увлечен с такава голяма сила, за да може да общува с Духа, и в резултат на това изоставя тялото си, като престава да изпитва чувства и да осъзнава тялото си, тъй като всичко вече се ръководи от Духа. Поради тази причина св. Павел заявява по отношение на това негово „грабване в облаците“, че той не знае дали душата му го е преживяла в тялото му или извън него.

В екстатичното изживяване на подчиненото единение душата не само има контакт с Бога в своята най-вътрешна светая светих, но също така сякаш надниква в самата същност на Бога и открива тайните Му. Св. Тереза подчертава също така, че този вид екстатична молитва се характеризира с нов вид, непозната за душата до този момент, монументална светлина, която е толкова силна, че душата се чувства така, сякаш пребивава в един друг, нов свят.

Мистичният екстаз

Екстазът влиза в самата същност и в определението на молитвата на подчинено единение и затова някои автори предпочитат да използват термина „екстатична молитва“. Душата усеща, че живее в Бог и че Бог живее в душата, и концентрацията е толкова пълна, че всички душевни способности биват погълнати от този съюз. Това е, в известен смисъл, е реализирането на първата заповед на милосърдието: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си разум” (Мат. 22:37).

Следователно мистичният екстаз е съпътстващо и нормално явление за молитвата на подчиненото единение. За разлика от пророческия екстаз, който е gratia gratis data, мистичният екстаз е едновременно освещаващ и резултат от индивидуалното душевно развитие. Основният елемент в тази молитва обаче е поглъщането на душата от Бога, а екстазът е вторичен, съпътстващ елемент. И двата току-що споменати елемента са необходими за истинския мистичен екстаз. Без единението с Бога чрез съзерцателната молитва, екстазът би бил обикновен природен екстаз или транс, или една фалшификация на мистичния екстаз, причинена от зъл дух, или пък gratia gratis data на пророческия екстаз.

Реалната причина за мистичния екстаз е Светият Дух, който работи чрез своите дарове. Действайки чрез дарбите на мъдростта и разбирането, той ги използва, за да освещава вярата, а използва вярата, за да стимулира милосърдието към най-отдадената любов, която довежда до пълното заглъхване на сетивата.

Формалната причина за екстаза е интензивната степен на влятото (вдъхновено) съзерцание, макар и това да не е възможно най-високата екстатична степен. От една страна една по-малко интензивна форма на съзерцание не би причинила сковаването на индивидуалните душевни способности, а от друга страна най-високите степени на мистичната молитва не предизвикват абсолютно никакъв екстаз. Когато индивидът свикне с божественото просветление и е достатъчно укрепнал, за да го преживява съзнателно, както се случва само в най-високите степени на мистичния живот, целият екстаз изчезва напълно.

Основните форми на екстаза са: 1. нежният и изпълнен с възхита екстаз; 2. Болезнениет екстаз. При първия вид изглежда, че душата вече е извън тялото, а самото тяло започва да изгубва естествената си топлина. Въпреки това тази опитност е придружена от голяма душевна наслада. Тази форма на екстаз не вреди за здравето, а по-скоро му влияе положително.

В своята болезнена форма телесното страдание е толкова силно, че индивидът трудно може да го понесе. Понякога изглежда, че цялото тяло е силно видоизменено. Свети Йоан Кръстни заявява, че сякаш всички кости изсъхват и тялото губи цялата си сила. Понякога тялото става напълно студено и изглежда, като че ли е мъртво. Сладката и възхитителна форма на екстаза е просто екстаз; болезнената форма се нарича пренасяне, полет на духа или възторг.

Екстазът понякога предизвиква забележими ефекти върху тялото и душата. Изживяващият екстаза няма усещане за материалните предмети и не притежава зрително възприятие за каквито и да било обекти в непосредствена близост или дори за ярка светлина пред отворените си очи. Жизнените функции изглеждат преустановени - няма видими признаци на дишане, на кръвообращение или на каквото и да е движение на устните. Сладкият и нежен екстаз никога не вреди на телесното здраве и често го възстановява или подобрява. След бурния, болезнен екстаз, от друга страна, тялото понякога се изтощава и изпитва болка в продължение на дни.

Може би само тези, които са преживели екстатичните състояния, характерни за молитвата на подчиненото единение, могат да ги опишат правилно и да направят разликата между екстаза и полета на духа (възторга), но дори самата Св. Тереза среща трудности при това описание:

Бих искала, с Божията помощ, да мога да опиша разликата между единение и възторг, или извисяване, или това, което наричат полет на духа, или пренасяне – всичко е едно. Искам да кажа, че всички тези различни имена се отнасят до едно и също нещо, което се нарича екстаз. Екстазът е много по-полезен в сравнение с процеса на единение, защото ефектите му са много по-важни и сложни като проявление, тъй като първата фаза на единението създава впечатлението, че душевното състояние е еднакво в началото, в средата и в края и че всичко се случва вътрешно, но възторзите, породени от по-високата степен на подчиненото единение, са както вътрешни, така и външни.

Плодовете на екстатичната молитва

Възможно е да се изследва екстазът в три различни аспекта: физически, психологически и духовен. Би било много трудно да се разграничи истински мистичният екстаз от естествения или дори от дяволския екстаз, като се използват предимно физическите или психологическите аспекти. Всъщност физическите и психологическите прояви на екстаза обикновено са идентични, независимо дали екстазът има природен, божествен или дяволски произход. Следователно е необходимо да се изследват последствията на екстаза, за да се прецени дали той е наистина мистичен и със свръхсетивен произход, защото както се казва в Библията: „По плодовете им ще ги познаете.“

Св. Тереза изброява пет различни вида екстаз и също така ни предоставя различните феномени, които понякога придружават всеки един от тези видове екстаз. Някои от тези феномени са изумителни, докато други са това, което бихме могли да наречем феномени, съпътстващи екстатичната молитва на подчинения съюз. Не бива да заключаваме, че един мистик непременно ще изпита всичките пет вида екстаз. Св. Тереза не прави подобно твърдение, нито пък се опитва да представи естеството на екстаза като поредица от механични стъпки, чрез които душата достига трансформиращото единение.

Първият вид екстаз възниква постепенно и достига точката, при която душата губи контакт със заобикалящата я среда и е привлечена изцяло от Бога. Душата съзнава какво се случва в света около нея, но като че ли събитията се случват на голямо отстояние от самата нея. Впечатлението от единението с Бог е толкова ослепително, че на душата може да отнеме няколко дни, докато се приспособи към нормалния си начин на живот и обкръжение. Този вид екстаз води до дълбоко богопознание, което кара душата да изпитва силно презрение към естеството на ежедневието ни. В същото време душата осъзнава собственото си нещастие, степента на неуспеха си да служи пълноценно на Бог и големия си дълг към Него. В резултат на това душата израства в смирение, започва да изпитва пламенна любов към Духа и всепоглъщащо желание да Му служи възможно най-съвършено. С радост душата би приела дори мъченичество в името на любовта си към Бога.

Вторият вид екстаз, наречен „възторг“, „се явява чрез внезапна светлина, излята от Негово Величество в дълбините на душата, с такава бързина на порива, че сякаш грабва по-възвишената ни душевна част със себе си и отделя душата от тялото.“ - Душата се нуждае от достатъчно смелост, за да се подчини напълно на Бог и да Му позволи да я води. Ако душата е напълно решена да се жертва за Духа, добродетелите ще възраснат още повече, а - чрез придобитата по-дълбока мъдрост - страхът и любовта към Бога също ще се укрепят. В същото време душата изпитва дълбока скръб, че някога е оскърбявала Бога и пламенно желае никой друг да не прави това в бъдеще. Св. Тереза заявява: „Мисля, че екстатичният възторг представлява източник на силно желание за спасение на душите и копнеж на самата душа да участва в това спасение, както и на желанието Бог да бъде възхваляван (чрез думи и дела) така, както заслужа“.

При третия вид екстаз, наречен полет на духа, „изглежда, че нещо много фино бързо излиза от душата, издига се във висините и отива натам, накъдето Господ пожелае. Повече от това е невъзможно да се обясни - това изживяване прилича на полет и не познаваме нищо друго, с което да го сравним.“ След този момент душата става по-способна да се занимава с работата, възложена й от Господ, и се радва на голяма увереност и сигурност. Три са даровете, получени от душата по време на полета на духа - знание за величието на Бог, самопознание, придружено от смирение, и върховно презрение към земния начин на живот. Някои мистици на този етап придобиват необичайни дарби като видения от духовния свят, телесна левитация или откровения.

Четвъртият тип екстаз е причинен от духовен импулс, наречен пренасяне, произтичащ от внезапното спомняне, когато душата е неангажирана с молитва, за нейната отделеност от Бога. Това е мъчителен вид екстаз, защото нищо ръкотворно не може да даде утеха на душата или да задоволи нейните желания, но и в същото време не може да бъде в едно с Бога, така както желае: „Душата изпада в състояние на дълбока самота и пълна изоставеност. Това е състояние, което не може да бъде описано, тъй като досегът ѝ със света и с всички светски неща носи само страдание, като нищо земно и човешко не може да осигури нужната душевна утеха. Душата не търси нищо друго освен Създателя, но разбира, че е невъзможно да бъде изцяло с Него, освен ако не напусне земното си битие… Душата се чувства разпната между небето и земята и няма представа, какво да направи, за да излезе от това състояние… Ставите на човешките крайници се изкривяват, а костите болят толкова много, че ръцете нямат достатъчно сила дори да пишат, и като цяло тялото страда от жестоки болки, но нищо от тези болки не се усеща, докато този импулс не отмине.

Това, според някои автори, представлява пасивното очистване на духа, което е необходимо, преди душата да може да премине към трансформиращия съюз, а според св. Тереза единственото сравнимо с тези болки е страданието в чистилището (ада, Камалока). Този вид екстаз често поражда и видения.

Накрая Света Тереза говори за раната на любовта, която много прилича на екстатичния импулс. Не става въпрос за физическа болка, въпреки че силна телесна болка може да появи след края на самото изживяване. Вътрешното усещане е като за огнена стрела, пронизваща душата, и внезапното пробождане може да накара индивида дори да извика. Все пак този вид рана представлява такова сладко удоволствие, че душата би искала то да продължи вечно. Самото преживяване може да е краткотрайно, но може да продължи и няколко часа. Душевните способности биват поставени в покой и обичайно се наблюдава спадане на телесната температура и забавен пулс, но без наличието на телесна скованост, като често преживяването завършва с транс или видение.

Резултатите от раната на любовта са описани от св. Тереза по следния начин: „Тези феномени са плод на пламенното душевно желание за единение с Бог и са толкова бързи и фини, че де факто не подлежат на описание. Тъй като душата се чувства така вързана и ограничена, че да не може да изработи желания от нея плод за Бога, в нея се заражда една голяма омраза към тялото… Тогава душата вижда огромното зло, което дойде върху човечеството чрез греха на Адам.” По този начин, обаче, душата спира да се страхува от всякакви земни изпитания и страдания, но и започва да презира света повече от преди. Тя придобива силен стремеж към изолация от всичко земно и в нея живее свещеният ужас от това, че някога е обидила Бог.“

Духовният годеж, също така наречен завет между Бога и душата, се случва по време на екстатичното единение с Бог. В този екстаз, казва св. Тереза, „душата преживява пълно пробуждане за Божиите дела и придобива нова неподозирана мъдрост и познание за Неговото Величество“. Духовният годеж, както свидетелства името му, е по същество едно реално обещание за брак. Може да бъде придружен от видение на Христос, подаряване на символичен пръстен, размяна на сърдечни обети или реч, в която Христос тържествено се сгодява за душата. Духовният годеж е връхната точка на молитвата на подчиненото единение и в същото време е и преходната точка към мистичния брак. Отец Мари Юджийн заявява, че трите фази, които предхождат мистичния брак, обхващат: 1. Период на предварително притъпяване на усещанията на тялото и сетивата; 2. Период на пасивно пречистване на духа; 3. Период на божествените докосвания или посещения, чрез които се случва духовният годеж. По този начин духовният годеж представлява една междинна фаза между пасивното очистване на духа и съвършения съюз на мистичния брак.

 

 

 

Молитва на преобразяващото единение

Последната молитвена степента е преобразяващото единение, обозначено от много мистици и като духовен брак (бел. прев. алхимична сватба). Той представлява седмата степен на Вътрешния замък и е най-високата степен на съвършенство, която човек може да постигне. Това състояние предизвиква превръщането на човека в Бог и св. Йоан Кръстни не се колебае да използва такива изрази като „преобразен в Бог чрез любовта“, „Бог чрез Божието участие“ и „повече божество, отколкото човек“. Тези изрази може да изглеждат дръзки и дори прекомерни, когато се употребяват спрямо духовния живот на душата, но те са сродни с изразите, употребявани от св. Йоан, св. Павел и отците на Църквата, особено тези на Източната църква. Св. Йоан Кръстни казва за тази молитвена степен следното:

Между тези две състояния има такава голяма разлика, каквато има между годежа и брака, защото при годежа са налице само писменото споразумение и единството на волята на двете страни, както и бижутата за бъдещата невеста, подарени й любезно от младоженеца, но бракът допълнително включва в себе си както общението, така и единението между младоженците.

Св. Тереза заявява почти същото:

Между степените на духовния годеж и духовния брак съществува същата разлика, каквато има между двама сгодени и двама, които са вече така съчетани, че е повече невъзможно да бъдат разделени.

При тази молитвена степен настъпва пълна трансформация на душата чрез нейния Възлюбен. Душата навлиза в самата си сърцевина, която е тронната зала на Вътрешния замък и мястото, в което Троицата обитава чрез благодат. Там Бог и душата се отдават един на друг в реализирането на Божествената любов, доколкото това е възможно в настоящия живот. Всички екстази изчезват, тъй като душата вече е укрепнала, за да придобие пълната сила на любовта, а чрез яснотата на интелектуалното си зрение душата преживява Троицата в будно съзнание.

Тя вижда тези три Лица поотделно, но благодарение на познанието, което й е дадено, душата осъзнава, че със сигурност всички тези три Лица са една субстанция, една сила, едно знание и един единствен Бог. Следователно това, което притежаваме чрез вярата, душата сега обхваща чрез зрение, въпреки че не използва нито очите, нито пък душевните си сетива, тъй като в случая не възприема Троицата образно. Тук и трите Лица общуват с душата, като ѝ казват онези думи, които Евангелието приписва на Господ, а именно, че Той, Отец и Светият Дух ще дойдат да обитават в нея, когато тя люби Христос и пази Неговите заповеди.

Можем да различим три елемента в тази най-висока степен на молитвата на единението: превръщането в Бог, взаимното отдаване и непреривния съюз на любовта. По думите на св. Йоан Кръстни:

Душата заблестява и се превръща в Бог, а Бог разкрива на душата своето свръхсетивно Същество до такава степен, че душата заприличва на Бог и придобива всички качества на Бога. Този съюз се осъществява тогава, когато Бог дари душата с тази свръхсетивна милост, в резултат на която и Божественото, и душевното се сливат в една взаимно споделена трансформация. Душата заприличва повече на Бог, отколкото на досегашната си същност, и наистина придобива Божествени атрибути чрез участието си в процеса на взаимното отдаване, въпреки че е вярно, че нейното същество, макар и трансформирано, но толкова различно в същността си, се отличава от Божието битие точно така, както прозорецът се различава от светлинния лъч, който прониква през него.

Що се отнася до взаимното отдаване между душата и Троицата, то е една естествена последица от току-що описания трансформиращ съюз. Между Бога и душата възниква съвършено общуване и взаимно отдаване, поради което молитвата на преобразяващото единение се нарича духовен брак. Света Тереза също така поучава, че в тази молитвена степен, за разлика от по-ниските степени, които я предшестват, съществува постоянство на единението и любовта.

Съпътстващо непреривното единение в любовта на душата и Троицата е и утвърждаването на душата в благодатта. Свети Йоан Кръстни твърди, че преобразяващото единение изключва всички душевни съмнения и че душата се утвърждава в благодатта, но Света Тереза предупреждава, че докато сме на този свят, трябва да се пазим от това да нанесем обида на Бога. Това очевидно противоречие обаче лесно се разрешава, когато разберем, че утвърждаването в благодатта не означава пълна вътрешна безупречност, защото както Църквата учи, това е невъзможно в земния живот. В случая не става дума и за преодоляването на всички малки, простими грехове от ежедневието, тъй като това би изисквало специалната привилегия на благодатта, която бе дадена на Дева Мария. Следователно, утвърждаването в благодатта трябва да се разбира като специална благодат и помощ от Бога за предотвратяването на всички смъртни грехове и за укрепване на нашата морална увереност в спасението.

Резултати от преобразяващото единение

Може би никой друг не е описал така ясно както св. Тереза чудесните ефекти, произведени в душата благодарение на мистичния брак:

1. Пълно игнориране на себичната човешка природа, което се проявява така, сякаш душата вече не съществува. – Душата губи не само знанието си, но и спомена за Небето, за живота си и за личния си интерес, защото бива напълно погълната от търсенето на Божието насърчение и признание. Душата живее в състояние на забрава, така че няма никакви желания по отношение на самата себе си, а желае да направи всичко, което е за слава Божия и за това тя с радост би жертвала дори и живота си.

2. Копнеж по страданието, но сега това желанието вече не смущава душата. - Копнежът да се изпълни Волята Божия става толкова силен, че душата с радост приема всяко изпитание, което Бог ѝ изпраща, като най-добрия възможен вариант за нея. Ако Той изпрати страдание, то тя го приема на драго сърце, а ако страданието отсъства, душата вече не се тревожи от неясното бъдеще.

3. Отрада при гоненията. - Когато душата бива подложена на гонения, тя изпитва много по-голяма вътрешна радост и мир в сравнение с преди. Тя вече не мрази и не се страхува от тези, които съзнателно я преследват. По-скоро душата започва да изпитва специфична любов спрямо гонителите си и би направила всичко по силите си, за да облекчи слабостите и страданията им. Душата дори би се отказала от предназначените за нея Божии благодати, за да ги дари на враговете си и по този начин да ги спаси от смъртни грехове.

4. Желание за служба на Бога. - Докато душата преди е страдала поради копнежа си да умре и да бъде едно с Бог, сега тя изпитва силно желание да служи на Бог и да помага на всяка душа дотолкова, доколкото може. Наистина сега тя желае не да умре, а да живее дълги години и да претърпи най-тежките изпитания, ако по този начин може да бъде средство, чрез което Божиите дела да бъдат прославяни. Сега душевната концепция за Божията слава се концентрира върху службата за Христовото дело, особено когато вижда, колко често хората оскверняват Господа и колко малко са онези, които са наистина загрижени за Неговото достойнство.

5. Освобождаване от личните и материални зависимости. - Душата търси вече не лична утеха, защото осъзнава, че сега самият Христос обитава в нея. В резултат на това душата се изолира от социума и от личните си копнежи и желае да бъде сама, работейки отдадено в служба на Духа. Душевната сухота и вътрешните страдания изчезват и остава само постоянният спомен за Бога и нежната любов към Него. Липсват вътрешните опасения, че този период на спокойствие може да е бил породен от дявола като примамка, защото душата има непоклатимата увереност, че е свързана с Христос. Това преживяване се случва в самия център на душата, до който дяволът няма достъп.

6. Липса на екстатични състояния. - При достигането на това състояние душата спира да преживява възторзи или те се случват изключително рядко. Голямата душевна слабост, която преди бе повод за екзалтации, сега отстъпва място на голямата сила, дарувана от Бога. Въпреки това душата живее с дълбока отдаденост и прави всичко възможно, за да продължи да укрепва силите си с помощта на Божията благодат. Де факто колкото повече е облагодетелствана от Бога, толкова по-предпазлива и по-осъзната става душата за собствената си незначителност и нужда от смирение.

Идеал за християнското съвършенство

Ето този е сладко-горчивият път, който води до върховете на съзерцателната молитва и на преобразяващото единение. Това е възвишеният идеал на християнското съвършенство и той е достъпен за всички души чрез благодатта. Когато Исус произнесе заповедта: „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен и вашият небесен Отец” (Мат. 5:48), той говореше на всички души без изключение. Ако християнският живот бъде развиван според присъщите му свръхсетивните сили, той ще доведе до преобразяващото единение на милосърдието, което на свой ред е прелюдия към блаженото съзерцание.

Въпреки това най-висшето съвършенство не се състои във вътрешните милости или в големите възторзи, или във видения, или в духа на пророчеството, а в привеждането на волята ни в такова съответствие с волята на Бога, че веднага щом разберем, че Той желае нещо, ние сами да го желаем с цялата си сила и неизменно да приемаме горчивото със сладкото, знаейки, че такава е Волята Божия.

 

 

 

Превод: Павелъ Йордановъ

Редактор: Дорина Василева

Източник