С Е Г А
1. МОТИВ
Тия дни, буквално преди ден-два, Лила прочита у Рудолф Щайнер за съществуващо духовно течение, което приема, че човек, бидейки всъщност божествено и уникално създание, е принуден да води и да понася (защо ли?) едно недостойно и унизително съществуване тук долу, в земното... Емоционално отрицание и остро противопоставяне на духа срещу живота в плътта.
2. ДЕСТРУКЦИЯ
Аскеза, пост, самобичуване - различна степен на себеовладяване; понякога и краен саможертвен опит да се отърси човек от неизбежно земното, телесно, разпадащо се: деструкция, за която всъщност посветените от всички времена са знаели, че е благословена от Боговете, и срещу която Боговете, непознавайки я, не са имали нищичко, ама нищичко против... до момента, когато Един от тях не слязъл, за да се въплъти, да я преживее, да я надмогне и промени - деструкцията, сиреч смъртта (смертността)...
3. ДРАМАТИЧНА ПОЕМА
Без задължително и нарочно да принадлежи към споменатото духовно течение, такава изходна мисъл - като израз на определена присъща човешка нагласа към отрицание на земното - би могла да хрумне на и да е приемлива за всеки, кой да е!... Изненадващо, Лила се сеща, че има нейна си илюстрация как човек може да се възприеме едновременно като величие и нищета, и вместо с погнуса и отрицание, това възприемане да бъде по-скоро удивление от страна на един аз, а може би даже любов от страна на един аз... удивление и любов, намерили израз в едно без претенции съчинение (по истински случай, както се казва); драматична поема в архива на времето, хем почиваща сякаш в забвение, хем нащрек (на stand by, както казват моряците), в готовност за показ и всеослушание, за възношение и всесъжение; диапазон от осанна до разпни!
* * *
Ще проследим три пласта хронологичност, всеки пласт яве҅н по веднъж на осмина години (2002-2025) в кресчендо, усилващо глъбината на преживяното, прибавящо нови отсенки, както въобще на пресекулки се пише-дописва книгата на живота...
4. ЯДРОТО
(първи пласт)
На 16 декември 2002 година, през Адвента, току пред Зимното слънцестоене, Коледа и Рождеството Христово, непреднамерено, Лила си задава въпроси като:
колко от Изтока има в мен,
колко от Запада, Юга и Севера
във всяка точка от съществуването,
битието и ставането;
колко небе има в мен,
колко море, въздух и пръст,
барабар с флора и фауна...
и без да предложи и сянка от отговор на обширния списък, възкликва:
каква малка частица,
а толкова много смотаност
и ураган от величие!...
визираща човека-аз, тоест всеки, кой да е, включително себе си...
Взрята, концентрирана в Духовна наука, наречена Антропософия, за пръв път в живота си Лила е разполагала дори с повече отговори, отколкото въпроси би могла да зададе. С поглед, равен на цялостен светоглед, обхващаш безбрежно поле, после съглеждаш полянка, гдето сгушен, имаш възможност да се разпростреш, съучастник в поглъщането на книгата-знание и благодат... (Апокалипсис, четвърти печат)
5. СЦЕНАТА
(втори пласт)
Минават след горната дата еди-колко години духовни, социални и родо-семействени метаморфози и перипетии (няма да влизаме в подробности, все пак не пишем роман) и ето че един хубав ден, прочитайки бавно и вниквайки в първичния текст, към Лила се влива усещане: доминиращо, ненатрапчиво сияние; лъчезарящо, интимно присъствие; нежно и топло доверие; утешение...
Съвсем неочаквано, към всички по-рано зададени или прикрити в Ядрото въпроси, сега, в качеството на отговор - без замисъл, по откровение - се оформя у Лила нов елемент: към Ядрото (въпросите и възклицанието), се прибавя във вид на въведение и заключение драматургия, която прави първоначалния облик на текста фундаментално различен. Въвеждат се място, време и действащи лица, с което текстът става миниатюрна драматична поема...
Мистерията, състояла се (кога?) в Поврата на времената (къде?) вън, физически, пред очите на стълпотворението на хълма Голгота – след трийсетте години на двайсети век метаморфозира в етера като второ пришествие, бивайки закономерно и тайнствено възпроизведена вътре във всеки единичен човек-аз и блазе томува, който става съзнателен за това... Към Ядрото Лила прибавя сцената, която прави почти риторичните ѝ въпроси, обгърнати от интуитивно познание:
(въведение):
удивен, Пилат сочи Христа
на юдеите:
Ecce homo! Ето човека!
* * *
(заключение):
удивено соча човека
(себе си) на Христа: ето ме!
каква малка частица,
а толкова много смотаност
и ураган от величие...
Христос се усмихва: Сега!...
Финал, обсипан с изумруди на знанието в пропастта на незнанието, където изгрява и лъчезари една-единствена сигурност - топлината в кръвта; апотеозът на пожелано в ума и внезапно дарено сърдечно разбиране; не поругана и висяща на кръ҅ста в страдание, но братска, приятелска фигура, пропита с любов-състрадание...
Христос се усмихва: Сега!...
Текстът в развитие, носещ в себе си трепет и тайнственост, се явява пред Лила бисер същински, надничащ от раковината... За който го може, да се наслади...
6. ВЕЧНО СЕГА
(трети пласт)
След още години, около ковида, един безплатно разпространяван, преведен от италиански роман на Умберто Еко (има и филм), Лила ще намери подхвърлен (изхвърлен) в талаша (пелетите) и ще го зачете в зимните вечери просто от любознателност...
Готическа кримка и хорор; католически манастир; библиотека... Църквата предпочита да държи не само паството, но и пастирите в страх. Измежду древните езичници-мъдреци, Аристотел За трагедията може да се чете, но не и Аристотел За комедията; забранено е, тъй като видите ли, Христос никога не се бил смял! Не ли?
Христос се усмихва: Сега!...
Сега-то се точи, проточва; ония зададени въпроси без отговор избиват на преден план за Лила (пък не ли за човека изобщо?). Сега възклицанието-финал на Ядрото придобива цивилизационно-миров характер: колко смотаност още и още ще трупаме, без никакъв намек за предполагаемото, уж предпоставено, тъй жаждано наше величие?!...
ГОЛГОТА
ПОВРАТЪТ НА ВРЕМЕНАТА
удивен, Пилат сочи Христа
на юдеите:
Ecce homo! Ето човека!
СЕВЕР, ЕВРОПА
началото на 20 век
в картина от Мунк:
оставен;
останал;
на моста.
към залеза
човекът крещи: ето мее!
ВАРНА, ТУК И СЕГА
ЗАПАДЕН БРЯГ
НА ЧЕРНО МОРЕ
човекът аз, скромно живущ
върху съблазнителна
гео-стратегическа територия,
потенциален обект
на конвенционални, тактически
и други далекобойни оръжия,
тихо се питам:
колко от Изтока има в мен,
колко от Запада, Юга и Севера
във всяка точка
от съществуването,
битието и ставането;
колко небе има в мен,
колко море, въздух и пръст,
барабар с флора и фауна...
* * *
удивено соча човека
(себе си) на Христа: ето ме!
каква малка частица,
а толкова много смотаност
и ураган от величие...
Христос се усмихва: Сега!...
16 дек. 2002 – 16 юни, 2025
7. ГАТАНКА
Може ли човешката смотаност, демократично организирана в партия и религия, да стане величие?
8. ПОСЛЕПИС
СВОБОДАТА ХРИСТОС
Изходна точка на послеписа:
Настоящата задача на човека от една страна е да се стреми към индивидуализъм и независимо мислене – пътят на свободата, а от друга непрестанно да задълбочава разбирането за мистерията на Голгота. (из конспекта на лек.5 от 7 май 1922, СС-212)
Ако познаем и разберем Свободата Христос, постигаме вечно сега... Все пак ние сме българи, трябва да знаем какво е Христос и свобода! Можем да разучаваме стъпка по стъпка Словото (Българска Азбука и Календар), символ по символ, буква по буква, тон по тон, цвят по цвят, число по число, и да се приобщим към космично-земната музика на мъдростта...
Така разгаданото чрез човешката посветеност и преданост Слово (Космическата интелигентност), препращаме, връщаме, въздаваме в дар на архай Михаил, Дух на Времето, на Сега-то... В сегашната решителна фаза на уви неизбежната и необходима дуалност любов и омраза, да тържествуваме чрез роденото трето: Свободата в Христа!
Ако и да не са могли платониците и аристотелиците да се обединят в края на двайсети век, можем да считаме, че на ход е вариант втори в годините тридесет на двадесет и първи век: проявлението на духовната степен българин!
Приятели, да празнуваме с радост Лятното Слънцестоене, Еньов/Йоановден!
Бъдете благословени! Да бъде! Амин!
Дарина Шентова,
16 юни, 2025