ЗА РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА
Лекция на д-р Инго Юнге,
27.10.2024 год.
Днес ще говорим за развитието на света. Можем да кажем, че всичко започва с човека. Той е съществувал вече на древния Сатурн. Просто външният му вид е бил различен от този, който имаме днес.
На древния Сатурн човекът е имал сферична форма и формата на човешката глава днес ни напомня за това.
Науката ни показва филогенетичното дърво като образ на развитието. Ернст Хекел представя 24 форми. Той започва с мономери, последвани от едноклетъчни организми. С напредването на развитието се появява маймуната, от която в крайна сметка уж произлизаме. Тези етапи на развитие имат някакво конкретно значение и могат да се използват, ако се прилагат адекватно към действителността, т.е. в обратен ред, когато не човекът произлиза от тях, а те произлизат от човека, спирайки развитието си.
За появата на птиците и образа на Светия Дух
Развитието на човека не се осъществява от нисшите форми на съществата. Всъщност земните същества са резултат от развитието на човека. Всяко земно същество е някакъв вид изоставане в хода на развитието на човека. Така например в Лемурийската епоха се появяват птиците. По това време Луната е все още част от Земята. Самото човешко тяло е било подобно на облак. Човекът не се е въплъщавал в това „тяло“, а му е въздействал отвън, като го е подготвял и приспособявал за своите нужди. Неговите действия са били като птицеподобни.
В същото време е имало и други същества в Духовния свят, които са прекратили своето развитие. Нямайки възможност да се въплътят във физическо тяло, тe се връщат в духовния свят и започват да обитават астралната сфера, където се намират груповите души на животните и астралните тела на растенията. Тук е нужно да се отбележи, че водач в астралния свят е Светият Дух. Това е и областта на Старата Луна. Да напомним, че Духът на Отца се намира в областта на Стария Сатурн, а Духът на Сина в областта на Слънцето.
Описвайки Светия Дух Евангелието на Йоан говори за гълъб: „Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него” (Йоан 1:32). Съществата, които се отнасят към сферата на Светия Дух, обитават въздушната сфера, подобно на това както човек обитава сферата на Земята. Желаейки да проявят себе си, тези същества приемат образа на птици и затова Светият Дух се явява в образа на гълъб.
Исус Назарянина на 12-годишна възраст приема Аз-тялото на Заратустра. Затова той е бил най-знаещият и най-умният човек сред хората, като е владеел всички знания на древните мистерии. Когато той става на 30 год., по време на разговор с майка си, в който й разказва всичко, което е преживял и срещнал по време на своите странствания, Аз-тялото на Заратустра го напуска. По-късно от това Аз-тяло възниква нова телесна част, дадена на Учителя Исус.
Когато Аз-тялото на Заратустра го напуска, Исус от Назарет отива при река Йордан, където Светият Дух навлиза в Него. Неговата Съзнателна Душа приема Духовния Аз, откривайки се за Въплъщението на Христос. Но първоначално връзката между човешкото тяло и Христос не е постоянна. Той присъства не само в тялото на Исус, но и в телата на неговите ученици. Хората наоколо не можели да разберат в кого е Той и затова му се отдавало да избягва преследванията. Само поради предателството на Юда, той е заловен. По време на измъчването и смъртта на Кръста Христос окончателно влиза в тялото на Исус, ставайки човек.
За растителната страна на размножителните органи
По време на мировото развитие човекът в епохата на Старото Слънце преминава степента на растение. Растението със своите корени потъва в Земята, а с цъфтящата своя част се протяга към Слънцето. Човекът има обратната насоченост. Човешката глава съответства на корените на растенията. В древните сказания се разказва за 12-те потока на Нифелхайм – Облачната родина. Това е препратка към Атлантида. Наименованията на тези потоци са 12-те чифта черепни нерви, които трябва да се научат от студентите по медицина. С тях са свързани 12-те знака на Зодиака. И така, човекът се протяга към Космоса със своята глава, а растенията – със своите цветове. Но в човека растителните цветове съответстват на неговите органи за размножение. Лунните органи са органите на размножението. Те се появяват достатъчно късно в хода на мировото развитие. Същевременно достатъчно дълго те имат растителен характер. В изображенията на изгонването от Рая, човекът прикрива органите си със смокинов лист, което е напомняне за растителния произход на нашите органи и насочва към смисъла за хермафродизма, а не за срам. Размножителните органи ще отпадат първи в хода на мировото развитие.
За съотношението в развитието на човека и растението
Между човека и растението има древна връзка. По отношение на земното те се намират във вертикална позиция. Животът на животните се характеризира с хоризонтална посока на гръбначния стълб. Груповата душа на животните се движи около Земята, подобно на Луната, прониквайки в гръбначния стълб на животните. Тя надделява в животинските инстинкти. Благодарение на инстинктите бобърът може да построи язовир, а птицата да свие гнездо. Това се наблюдава от груповата душа на животните, обикаляйки около Земята, но не е интелект. Животното, растението и човекът създават земен кръст. Платон казва, че световната душа е разпъната на древния миров кръст. Вертикалният стремеж на човека и растението и хоризонталната насоченост на животните ни говорят за това. В същото време става необходимо човекът да се отдалечи от свързаността си с растенията, за да придобие самосъзнание чрез достъпа си до инстинктите.
Някои органи на човека се намират на по-висока степен в своето развитие. Човешкият мозък, благодарение на който всички са станали така умни, е пример за това. Други органи, например, гърлото или сърцето, още се развиват. Човек ще стигне до чистото и пълноценно състояние на растението на по-висок етап от своето развитие, когато казаното от него слово ще има силата да създава, а сърцето ще бъде подчинено на осъзнатата воля. След това ще последва нова степен на развитие, когато словото ще придобие силата за размножаване. Днес, на нивото на растението, чашката на цвета се разтваря за слънчевите лъчи, за да приеме слънчевото, а по-нататък, подобно на цвета, човекът ще се разтвори за Космоса като чаша, за да приеме Духовното. Той ще бъде Светия Граал.
Растенията имат физическо и етерно тяло. Те са видими. В центъра на Земята се намира съзнанието на растенията. Кое в човека съответства материално на растенията? Ноктите и косата. Те растат. Могат да се подрязват, без да се усеща болка. Горите със своите дървета са косите на Земята.
Астралното тяло на Земята
Земята има свое астрално тяло и то е свързано с астралното тяло на Слънцето. Тази връзка е подобна на смяната на състоянието на човека между сън и бодърстване. Цъфтежът и израстването на растението се случват през лятото, а през зимата астралното тяло на Слънцето се отдръпва от Земята. През зимата на Земята й въздейства само нейното собствено астрално тяло, което се движи към земния център. Лятното и зимното полугодие съответстват на будността и съня на човека. Слънчевите насекоми – пеперудите, през зимата се намират в Земята, защото астралното тяло се движи вътрешно в Земята. При човека всичко е наобратно. Той има свое собствено астрално тяло и е способен да достигне непрекъснато съзнание.
За Христос като слънчев дух
По рано много говорихме за значението на Христос за развитието на човечеството. Христос се явява същество на Слънцето и водещ слънчев дух. Неговото астрално тяло е било свързано с астралното тяло на Слънцето в началото на земното развитие. Но с появата на Христос на Земята Неговото астрално тяло се спуска на Земята. От този момент астралното Му тяло остава във вечна връзка със Земята. Заедно с Него астралното тяло на Земята придобива нова субстанция. Това се нуждае от пояснения.
Да си спомним изказванията на древните гърци за това, че е по-добре да живееш в бедност на Земята, отколкото да се окажеш в света на мъртвите и да останеш в него вечно. Всичко им изглеждало безнадеждно. И изход без Спасителя е нямало. Но Христос се явява в цялата своя слънчева сила и остава на Земята. Неговата космическа сила се свързва със Земята. Над 2000 год. Земята притежава слънчеви сили – и това са силите на Христос. Човечеството получава възможност за по-нататъшното си развитие. Без това ние отдавна щяхме да умрем. И Той води земното развитие. След Голгота Христос става духа на Земята. С неговото пътуване в Палестина започва сближаването Му със Земята. Земята става Негово тяло. Чрез Голгота развитието на Земята приема своята истина. Към първата част на земното развитие, периода на Марс, се добавя периодът на Меркурий. Открива се по-нататъшният път на развитие към Юпитер, Венера и Вулкан.
Четейки Стария Завет, имаме описанието на безкрайни убийства и насилия. В Новия завет Той ни подарява Любов. „Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз сред тях“.
За въздушния дух
По време на разпятието римските войници си разделят Христовите одежди. Четирите части са образи, представители на четирите човешки групи. Те си поделят властта над Земята.
Червените са представители на физическото тяло. Черните – на етерното тяло. Кафявите – на астралното тяло. Представителите на Аз-организма са жълтите. Четирите части от Христовите одежди – са представители на четирите човешки групи. Но има и самотъкана дреха. Нейният собственик е определен чрез жребий. Тя съдържа образа на Духа на Въздуха. Вятърът не се нуждае от паспорт и не се нуждае от виза. Него граници не го спират.
Христос казва – „Този, който яде Моя хляб, вдига петата си против Мен“. Зърното прораства от Земята, от Христовото тяло. Когато Христос казва – „Който яде моята плът и пие от моята кръв, той е в единение с мен“, той говори за Неговите плодове на Земята. Това, което Той казва тогава е непонятно и неразбираемо за четящите Библията днес. Когато Христовото тяло е снето от кръста и положено в гробницата, Земята приема своя хляб. А когато се пролива Неговата кръв, Земята приема виното. Така са описвали ставащото тогава посветените. Ние правим ето такива малки крачки към дълбокото разбиране на Евангелието на Йоан.