6. Преобразяването на „невидимия“
и „видимия“ човек с деменция
Вече установихме по-горе, че деменцията е ариманична болест и се причинява от втвърдяването на етерното тяло. Следователно, може да се предполага, че възприемането на нови сетивни впечатления – един луциферичен процес – в напредналите стадии на заболяването ще стане почти невъзможно вече, докато най-накрая стане и съвсем невъзможно. Последствието от това е, че в човека не се появяват никакви „отвори“ или „дупки“ за попълване. Независимо от това, пълнежите продължават да се трупат защото „мъртвото мислене“ продължава да циркулира и след като не се копаят повече „ями“, в които да се вкара запълващата материя. Поради елиминирането на противостоящите луциферични процеси, ариманичният процес продължава с пълна сила. Човекът несъзнателно започва отново и отново да преработва стари сетивни впечатления с астралното си тяло, въпреки че вече си е съставил мислени картини (представи) за тях, които отдавна се пазят в етерното тяло като спомени-представи. Така, попадналият в този ариманичен процес човек непрестанно трупа материя чрез „мъртвото“ си мислене, а това се случва главно в онази област на физическото тяло, където се провежда мисленето, а именно в главата. И така, прекаленото втвърдяване, т.е. материализация, пречи на функциите на мозъка. Процесът на втвърдяване води първо да умирането на малки, а по-късно на все по-големи части на мозъка, и накрая води до т.нар. съдова деменция, поради склероза.
Излишъците в етерното тяло и неговото втвърдяване, причинено от „мъртвото“ мислене, може да доведе и до разпадане на мозъка. Когато се стигне до този стадий, дори „мъртвото“ мислене става невъзможно.27
Човек може да си помисли, че това е луциферичен процес, но не е така – този процес е ариманичен. Но в този случай ариманичното същество не е особено заинтересовано да материализира вече съществуващата материя – в този случай мозъка. В края на краищата мозъкът вече е материя. Ариманичното същество много повече се интересува да материализира духовните компоненти, т.е. да доведе духовното в човека до нивото на материя. Така че Ариман работи върху етерното тяло, за да го накара да се втвърди. Но когато етерното тяло, което отговаря за поддържане на живота на органите, се втвърди, физическо-материалният елемент в човешкото същество също се разпада. Това се нарича невро-дегенеративна деменция.
И така, умирането на части от мозъка не е причина за загубата на памет или мислене, а е резултат от разширяването и едновременно с това втвърдяването на етерното тяло в главата.
Сякаш западният свят сам е предизвикал такъв ироничен обрат на съдбата. В една култура, чиято най-висша цел е запазването на физическото тяло, (днес цялото човешко същество се приема за такова), не се възпитава интерес към нашите ближни; в култура, която поставя материалните стойности над Християнската етика, ние се стремим с всички възможни средства да запазим собствените си материални тела живи, колкото се може по-дълго. Но в резултат от това поведение, физическото ни тяло става жертва на всякакви болести, така че през дълъг период от време, може би дори половината от живота, то боледува. Духът, който нашата култура е обявила за несъществуващ, всъщност вече не оживотворява физическото тяло. Материята бързо се разпада, защото вече не е оживена от духа.
Рудолф Щайнер казва също така, че мъртвото мислене, което днес особено доминира в западната култура, всъщност представлява един вид фино обоняние. Така че, когато западнякът днес гледа към света, т.е. когато размишлява за света с нисшите си сетива, той ползва по-скоро обонянието си, а не усещането си за мислене:
…защото съвременната анатомия и физиология вече са открили, или във всеки случай имат добре обоснована хипотеза, че модерното мислене всъщност се корени в обонянието, че мисленето е свързано с мозъка – т.е. съвсем не с по-висшите сетива, а с едно метаморфозирало обоняние. Тази наша характерна нагласа за разбирането на външния свят е много по-различна от отношението на Платон. Тя не е продукт на висшите ни сетива, а е продукт на обонянието, ако мога така да се изразя. Имам предвид, че днес съвършенството ни като хора не идва от добре развити висши сетива, а от това, че сме си създали една модифицирана, метаморфозирала кучешка муцуна. Този особен начин да се свързваме с външния свят е много различен от начина, който подобава на една духовна епоха. 28
От това можем да стигнем до заключението, че човек, който живее и разбира света предимно чрез по-нисшите си сетива, сигурно ще открие, че свързаното с тях мислене се парализира, щом загуби обонянието си. Този човек със сигурност не упражнява висше мислене, когато използва нисшите си сетива, както е характерно днес, и когато го загуби той бива категоризиран като вече нежизнеспособен от социална гледна точка.
Последните изследвания на болестта Алцхаймер показват, че един от най-ранните симптоми е загубата на обоняние. Това описва и потвърждава кой вид сетиво и, поне индиректно, кой произтичащ от това начин на мислене, преобладават в западната ни култура – както Рудолф Щайнер го е описал преди повече от 80 години.
Несъмнено вдъхването на живот в днешната ни култура чрез одухотворено мислене, както например чрез антропософския път на духовно обучение или подготвителния стадий, който води до него, и изучаването на духовно-научни идеи, би имало силно влияние върху разпространението на деменцията. Защото ако заменим сетивното мислене с духовно живо мислене, човешкият етерен компонент няма да се втвърдява – тялото няма да става склеротично, а одухотворено. Едно по-добро разбиране за троичната (тяло-душа-дух) човешка природа ще има оздравителен ефект върху социалния организъм и ще доведе до фундаментално подобрение в областта на медицината, лечебната педагогика и професията на медицинските сестри - до степен, в която „културно обусловените“ болести като деменцията ще отпаднат.
Превод: Ати Петрова