Творене... писане
Недоумение
Как може да пиша за нещо, когато съзнавам, че колкото и да пиша, не ще мога да го обхвана! И все пак писах. Защо ли? Може би плодът на себеизразяването избутва назад и преодолява незнанието – първата от дванадесетте кармични сили (надани), която ни води, тласка към въплъщение...
Така с напредването на живота сме по-малко заплашени покрай незнанието да останем безсилни роби на неумението. Нима в растежа си не търсим усилено тъкмо познание срещу тъй масираното неумение - сиреч неспособността на ума да се справи с природата на действието, на дейността (кармата)...
И докато търсим, залутани в бездни незнание и неумение, настъпва миг, когато по благословение можем да се почувстваме в друга вселена. Нещо се е променило? Какво? Не-до-умяваш, изпаднал си в не-до-умение. Дали защото ти не-до-стига умът и все не можеш да стигнеш до правилното взаимодействие между мисъл и ставащо?
От една страна умът ти не е в състояние да разбере. На свой ред и самото действие хич не си дава зор някакси до ума ти да се добере! В мрак, под мощна лавина засипан, заспал си... Не-до-умяваш... Но макар в не-до-умение, все още дишаш! Долавяш как милостиво се стапя снегът, само за да се видиш отново безпомощен и ослепен, този път - от непоносимост към светлината...
Е-е, все пак жив си, homo sapiens си!... Чувстваш се жив чрез чувство необозримо за разума... Изригват жизнени сили... не, не могат да те насметат... ти си изправен!... Стоиш изправен пред себе си и пред света... Потокът на обичайното, на рутинното, се превръща в гейзер, досягащ свръхземното и божественото... Нещо става... какво? Не носи ли това ставане името чудо? Не е ли твоето не-до-умение усещане за едно чудо!...
НЕДОУМЕНИЕ
...ако знаех, само ако знаех...
...ако не бях дошла, аз нямаше...
...ако... ако...
изречения прекъснати -
с начало, но без край ...
напразен опит
да бъде обичайна мисълта ми...
отпор изневиделица:
да не съставиш! умозаключение...
...волята изплува в действие,
а мисълта бе проста
като чувството на клоун,
който се залива в смях
или горчиво плаче...
отпаднаха естествено
всичките възможности
по едно и също време
да бъде нещо или да не бъде...
изборът е там, но липсва
колебанието между двете!
логиката – срутена
без причината и следствието;
граматиката – онемяла
без условно наклонение! –
при едно изпълнено условие
...............л ю б о в................
недоумение тъй сладко;
нeктар - амброзия
за Боговете...
24 октомври, 2000
Да, решавам да пиша, принудена съм да пиша, да приземя уплахата и отделността, а земните сили като батут да ме изстрелят във висините...
През думите идвам до мислите. Изведнъж се оказва, че те, мислите, са капитулирали, изгубили логика за елементарно съждение...
Какво мислеха халдейските жреци през Третата културна епоха?
За тях, както писмеността на човека е израз на неговата воля, така и това, което се намира в звездите на небето, което живее в силите на природата, за тях то е писменост на Боговете.
Какво казваха египетските жреци през Третата културна епоха?
Ненапразно боговете са ни оставили една писменост за звездите, ненапразно ни изявяват те тяхната воля в природните закони. (СС-104, Апокалипсисът на Йоан,20 юни,1908-с.79)
Като подвластни на Бог Яхве (Духовете на формата), все още оставахме под грижата на Добрите, но и подчинени на Тяхната воля. След Слънцето, и Луната се отдели от Земята, а Луцифер в качеството си на паднал ангел се намеси в развитието ни с разделението на половете. Така човекът се сподоби с двойна характеристика и двояка съдба – едновременно да бъде и паднал, и възходящ...
Е, вкусили от Плода, станахме самостоятелни. Засрамихме се от голотата си, тоест видяхме, че сме мъж и жена. Привлече ни и ни подчини усещането за различността - функционалната... А заложили себе си в нас, Боговете тържествуваха и пируваха - докато, упражнявайки се в любов и свобода без достатъчно яснота, ние ги хранехме с нектар и амброзия...
Снабдени с неутолимото тяло на въжделенията (астралното) и въоръжени със собствена воля, която с изненада откривахме, че вече не бе непременно в съгласие с Божествената, ние вървяхме, надявайки се на силата на ума... Накъде?
...волята изплува в действие,
а мисълта бе проста
като чувството на клоун,
който се залива в смях
или горчиво плаче...
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
СС-107, лекция от 12 януари, 1909: Ритмите в човешкото същество:
За ангелите законите на логиката са написани във вселенската хармония. Те не се нуждаят от учебници. Човекът се нуждае от учебници, защото е привел вътрешните си мисловни процеси в безредие. Той вече не знае как да се ръководи от великата звездна писменост. Ангелите знаят хода на космоса и ходът на техните мисли е в съответствие със зададения им ритъм. Когато човекът се появил на Земята в настоящата форма, той излязъл от този ритъм и оттам дошла липсата на ред в живота на мислите и чувствата му...
Още за любовта и творенето/създаването
вж есето БЕОУЛФ (4) – първа и втора част
със стиховете:
о миг прекрасен остани; и
как цъфват червени цветовете на розите...
До нови срещи и бъдете благословени!
Дарина Шентова, 2 февруари, 2025.
Сретение Господне