
3. Битката за интелигентността на човека
Водещите мисли от 1924-1925 г. и сега
Картината на човешкото същество,
която смятаме за истинска,
сама се превръща във фактор в нашия живот.
Карл Ясперс78
С наближаването на 2000 г.
ще настъпят объркване и разруха
Рудолф Щайнер79
До самата си смърт Рудолф Щайнер работи за събуждане на съзнанието за факта, че Ариман може да намери своето отражение в „огледалото“ на човешкото мислене, че човешките същества могат да го познаят и разпознаят и в известен смисъл могат да го изкупят. Той вижда това осъзнаване като основна задача на Свободната школа за духовни науки, която трябва да помогне на Михаил да навлезе в цивилизацията - Михаил, а не Ариман, въпреки че идването на Ариман е „предопределено“ за земната еволюция.
В началото на периода, когато Щайнер вече е на легло, през октомври и ноември 1924 г., той все още пише насочващи статии за Михаил и Ариман - за „Михаиловия път“, за “задачата на Михаил в сферата на Ариман“, за неговите “преживявания и начинания при изпълнението на космическата му мисия“, за „бъдещето на човечеството и дейността на Михаил“, за „преживяването на Михаил-Христос в човешките същества“, за „мисията на Михаил в епохата на човешката свобода“ и за „космическите мисли в дейността на Михаил и дейността на Ариман“. В тези статии Щайнер още веднъж описва духовното развитие на човечеството като „въплъщение“ на човешкото съзнание „по стълбата на разгръщащата се мисъл“. Той описва първоначалните преживявания на мисълта, които са преживени в Егото и са пронизани от дух, душа и живот, които накрая се спускат по пътя на душевното тяло и жизненото тяло до физическото тяло, чиято сфера на сили те използват като „огледало“ и по този начин се поддават на нарастваща абстракция - процес, който Щайнер представя като цената за осъществяване на личната воля и свобода. Егото на съвременния човек е свободно или способно на свобода, именно защото мислите ни вече нямат обсебваща сила или власт, а са „мъртви сенки“, отделени от екзистенциалното “съществувание“ на духовния свят, от който първоначално са произлезли. Михаиловото „повторно издигане по линия на волята“ е разположено напълно в сферата на човешката свобода и може да остане неосъществено, при което човешкото същество ще се превърне в част от чисто физическия свят, завладяно и вързано за неговото притегляне. Рудолф Щайнер описва как до началото на съвременната епоха ариманическата интелектуалност или духовност е имала само слаб достъп до човешките същества и човешката интелигентност, само „лек намек за власт“, и как нашето човешко същество е било държано от божествено-духовни сили. Но тогава, в хода на прехвърлянето на интелигентността към човешките същества, които стават свободни, идва „скокът към една различна световна история“, [в която Ариман играе решаваща роля80], изпълнена с големи опасности и „опустошителни“ последици.
В същото време обаче Щайнер разказва, че след Мистерията на Голгота човешките същества могат да намерят съществото Христос в сферата на Ариман, и че Христос, с помощта на Михаил, може да ги изведе от нея. Христос, на когото самият Михаил служи, е слязъл от Слънчевата сфера на Земята, „за да бъде там, когато интелигентността започне да присъства напълно в човека.81 Чрез своята „велика жертва“ Христос живее от Голгота насам в сферата на Ариман и прави възможен за човешките същества избора на решение - подкрепен от Михаил, който от VIII в. насам следва пътя на Христовото въплъщение на Земята. Според Щайнер космическият „поглед“ на Михаил е бил насочен „от самото начало“ към човечеството - и целта му винаги е била да поддържа връзката между интелигентността, която е достъпна за човечеството и оживява в него на постепенни етапи, и божествено-духовните същества. Михаил отрано е видял опасността тази интелигентност да се отчужди и инструментализира, да бъде окупирана от ариманически същества - „те искат космическата интелектуалност, която всмукват, да се излъчва в целия нов космос, а по-нататъшното съществуване на човека да бъде в този интелектуализиран и ариманизиран космос.“82 Човешките същества в днешно време трябва да се сблъскат с ариманически същества и ако тръгнат с тях и се присъединят към тях, могат или да им се отдадат напълно, или да поемат по обратния път:
Изследователят на духовния свят днес е длъжен да осведоми хората за духовния факт, че духовното управление на човешките дела е преминало в ръцете на Михаил. Михаил постига това, което трябва да направи, по такъв начин, че с това да не влияе на човешките същества; но те свободно могат да следват него, за да намерят отново, със силата на Христос, пътя навън от сферата на Ариман, в която по необходимост трябваше да влязат. Човек, който искрено се чувства единен с антропософията от най-дълбоката същност на душата си, наистина разбира този Михаилов феномен. Антропософията желае да бъде прокламация на това послание на Михаил.83
В епохата на свободата Михаил няма принудителна власт над свободното човечество:
Но в свръхсетивния свят, непосредствено граничещ с видимия, Михаил може да разгърне това, което желае да разгърне като едно величествено, образцово действие. В аура от светлина Михаил може да се покаже там с жеста на духовно същество, в което се разкрива цялото великолепие и слава на миналия разум на боговете.
Той може да разкрие там как действието в онзи настоящ момент на тази интелигентност от миналото е по-истинско, по-красиво и по-морално от цялата съвременна интелигентност, която се излъчва в измамна, примамлива бляскавост от Ариман. Той [Михаил] прави видимо как за него Ариман винаги ще бъде един по-нисш дух под нозете му.
Онези индивиди, които наблюдават свръхсетивно онзи свят, който граничи с видимия свят, виждат Михаил и тези с него, както е описано тук, и това, което те искат да направят за човешките същества. Такива хора виждат как чрез образа на Михаил човешките същества в сферата на Ариман трябва да бъдат водени в свобода от Ариман към Христос. Когато такива хора успеят чрез това, което възприемат, да отворят сърцата и умовете на другите, така че да се създаде кръг от хора, които осъзнават как Михаил живее сред нас, тогава човечеството ще започне да празнува Михаиловите празници с подходящо съдържание, чрез което душите ще пробудят в себе си силата на Михаил. Тогава Михаил ще бъде активен като реална сила сред човешките същества. Човешкото същество ще бъде свободно и все пак ще върви по космическия път на своя духовен живот в интимна връзка с Христос.84
В годините преди началото на ХХ век, когато се занимава с формите на мисълта на научния материализъм и в областта на посвещението, Рудолф Щайнер в определено отношение също е един от онези, които „чрез образа на Михаил“ са били водени „в сферата на Ариман... в пълна свобода далеч от Ариман и към Христос“. Във Ваймар през 80-те години на XIX век той пише своята Михаелическа Философия на свободата,85 към която се връща изрично в своята Водеща мисъл от октомври 1924 г:
Да се осъзнае напълно действието на Михаил в духовната съгласуваност на космоса означава да се разреши загадката на човешкото освобождаване от самия космос, доколкото това разрешение е необходимо за земния човек. [...] В моята Философия на свободата „свободата“ на съвременните човешки същества е представена като съдържание на съзнанието; в описанието на мисията на Михаил, дадено тук, намираме космическата основа за “зараждането“ на тази свобода.86
През втората половина на октомври и началото на ноември 1924 г., няколко месеца преди смъртта му, статиите на Щайнер във „Водещи мисли“ придобиват велико и определено вътрешно качество. Той пише за това как е възможно и необходимо да „съпреживеем“ “това, което Михаил и работещите с него представляват сред нас с делата и мисията си“87, и за „вътрешното възприемане на същността на Михаил и неговите дела“.88 Щайнер описва с фини термини съвместната работа при настоящите условия на Христос и неговия „слуга“ Михаил във вътрешната същност на човешката душа и в нейната душевно-духовна връзка с външния свят. („Да разбираш днес Михаил означава да намериш пътя към Логоса, изживян от Христос сред човешките същества.“89) Щайнер веднъж описва антропософията като „Христово-Михаилов език“, който разкрива пред нас битието и еволюцията на човека и „заражданеето на битието на космоса“, и описва как Михаиловото познание и действие съставляват духовен път към външната природа, който е свободен от луциферични влияния. Този път несъмнено е бил извървян предварително от Гьоте в неговата естествена наука и светоглед - и работата на Гьоте върху неговата епистемологична методология, както и нейното представяне, са основна тема на ранните книги на Щайнер, написани във Виена и Ваймар.
През втората половина на октомври и началото на ноември 1924 г. обаче Щайнер описва и вътрешния път към Христос, който след Мистерията на Голгота е достижим за човешката душа. Христос може да бъде открит „по напълно конкретен, човешки дълбок и ясен начин“ във вътрешното ни същество и може да ни доведе до преживяването на автентична и истинска човечност, както и до правилна позиция спрямо Ариман („Христос ми дава моето човешко същество “90) „Обърнати духовно към външния свят, погледът ни към Михаил, и обърнати духовно към вътрешността на душата, погледът ни къмХристос“, ние намираме богоугодния път към бъдещето.91 Именно по този начин самият Рудолф Щайнер в края на тогавашния деветнадесети век напредва към същинската си духовнонаучна и антропософска работа.
По отношение на външната природа човешките същества ще намерят пътя към свръхсетивното по правилния начин чрез Михаил. Възгледът за природата ще може, без сам да се изкриви, да застане до духовно точния възглед за света и за човека като космическо същество.
Чрез правилната връзка с Христос хората ще могат да преживеят в жив разговор с Него това, което иначе е било възможно да получат само като традиционно откровение на вярата. Ще бъде възможно да се постигне усещане за вътрешния свят на душата като осветен от духа, точно както външният свят на природата се усеща като носен от духа.
Ако хората пожелаят да получат достъп до собственото си свръхсетивно същество без близка връзка с Христовото същество, това ще ги изведе от собствената им реалност и ще ги отведе в ариманическата. Христос носи в себе си, по начин, който е космически оправдан, импулса на бъдещето на човечеството. За човешката душа обединението с него означава тя да поеме семената на собственото си бъдеще по космически оправдан начин. Другите същества, показващи структури, които за човешките същества ще бъдат космически оправдани едва в бъдеще, са част от ариманическата сфера. Да се съединиш с Христос по правилен начин означава да се предпазиш по правилен начин от ариманическия елемент.
Онези, които, изправени пред притока на човешко познание, настояват категорично за запазване на вярата в откровението, изпитват неосъзнат страх, че в противен случай хората могат да станат обект на ариманически влияния. Това трябва да се разбере. Но също така трябва да се разбере, че се отдава почит и истинско признание на Христос, когато вливането на духовния елемент чрез благодатта в човешката душа се приписва на преживяването с Христос.
По този начин в бъдеще Михаиловото преживяване и Христовото преживяване могат да застанат едно до друго. Така човешкото същество ще намери своя правилен път на свобода между луциферическото заблуждение в илюзиите на мисълта и живота и ариманическото изкушение за бъдещи форми, които задоволяват високомерието му, но все още не могат да бъдат неговата настояща форма.
Да изпаднеш в луциферична илюзия означава да не си съвсем човешко същество, да не искаш да напреднеш до нивото на свободата, а да искаш да останеш на по-ранен етап от развитието си - като бог-човек. Да се поддадеш в ариманически илюзии означава да не искаш да изчакаш подходящия космически момент за достигането на определено ниво на човечност, а да прибързаш към това ниво прекалено рано.
В бъдеще Михаил-Христос ще застанат като слово за напътствие и ориентация в началото на пътя, по който човешкото същество, космически обосновано между луциферическите и ариманическите сили, може да достигне своите космически цели.92
Статиите му за Михаил в неговите „Водещи мисли“, които са продължение на лекциите за кармата и са част от вътрешната, духовна субстанция на антропософското движение, са доведени до кулминация от Щайнер в средата на ноември 1924 г. Той написва и публикува статията си „Weltgedanken im Wirken Michaëls und im Wirken“ ("Космически мисли в дейността на Михаил и в дейността на Ариман “), в която описва полярността между духовните сили, които са активни в еволюцията на силите на интелигентността, а оттам и решаващата битка за (интелигентното) човешко същество в условията на съвременното настояще и предстоящото бъдеще. Щайнер датира статията - 16 ноември 1924 г:
В миналото Михаил е развивал интелектуалността в целия космос. Той е правил това в служба на божествено-духовните сили, от които произхождат както той, така и човешкото същество. И той ще продължи да бъде свързан с интелектуалността. Когато тази интелектуалност се откъснала от божествено-духовните сили, за да си проправи път към вътрешното същество на хората, той решил от този момент нататък да застане в правилна позиция по отношение на човечеството, така че да открие в човечеството своята връзка с интелектуалността. Но той желае да направи всичко това в несъгласие с божествено-духовните сили, продължавайки да бъде техен служител, и с помощта на силите, с които и той, и човечеството са били свързани от самото си начало. Така че неговото намерение е в бъдеще интелектуалността да тече през човешките сърца, но като същата сила, каквато е била, когато е извирала в началото от божествено-духовните сили.
При Ариман положението е съвсем друго. Това същество отдавна се е отделило от еволюционната вълна на гореспоменатите божествено-духовни сили. В далечното миналото той е заел позицията на независима космическа сила наред с останалите. В днешно време, въпреки че пространствено той действително се намира в света, към който принадлежи човечеството, той не развива никаква корелация на силите между себе си и съществата, които по право принадлежат на този свят. Само защото интелектуалността, отделена от божествено-духовните същества, идва в този свят, Ариман се оказва свързан с тази интелектуалност дотолкова, до колкото чрез нея може да се свърже с човечеството по свой собствен начин. Защото в далечните първобитни времена той се е обединил с това, което хората в настоящето получават като дар от космоса. Ако успее да постигне това, което възнамерява, Ариман ще направи интелекта, даден на хората, подобен на своя.
Ариман придобива интелект във време, когато не е можел да го усвои. Той остава като една сила в неговото същество, която няма нищо общо със сърцето или душата. Интелектуалността се излъчва от Ахриман като студен, леден, бездушен космически импулс. И хората, които са погълнати от този импулс, развиват логика, която със своята безпощадност и безмилостност, сякаш говори сама за себе си - всъщност в нея говори Ариман - в която няма никакъв признак за правилна, вътре,шна, сърдечна и душевна връзка на човека с това, което мисли, казва, прави.
Обратното, Михаил никога не придобива интелектуалността за себе си. Той я управлява като божествено-духовна сила, в която се чувства свързан с божествено-духовните сили. Чрез неговото проникване в интелектуалността става ясно също така, че е също толкова възможно интелектуалността да бъде израз на сърцето и душата, колкото и на главата, и ума. Защото Михаил носи в себе си всички изначални сили на своите богове, както и тези на човешкото същество. По този начин той не предава на интелектуалността студено, ледено, бездушно качество, а се отнася към нея по един вътрешно топъл, душевен начин. И в това се крие причината, поради която Михаил се носи през космоса със сериозно лице и жест. Да бъдеш свързан със съдържанието на интелигентността по начина, по който е свързан Михаил, означава да изпълниш предизвикателството да не внасяш нищо от естеството на субективната произволност на желанията в това съдържание - в противен случай логиката би била произволна субективност само на едно същество, а не израз на космоса. Да държи своето същество да бъде стриктно само израз на космическо същество, да осигури, че всичко, което се раздвижи вътрешно като негово собствено битие, ще остане в това вътрешно битие - това е, което Михаил смята за своя добродетел. Умът му е насочен към великите взаимовръзки в космоса - за това говори лицето му; волята му, която се приближава до човешките същества, трябва да бъде отражение на това, което вижда в космоса - за това говорят стойката и жестът му. Михаил е сериозен във всичко, защото сериозността, като откровение на едно същество, е огледало на космоса от това същество. Усмивката е израз на онова, което избликва от едно същество към света.
Една от Имагинациите за Михаил е също и тази: Той преминава през потока на времето, носещ светлина от космоса като „същност“ на своето същество; формирайки топлина от космоса като проявител на собственото си същество; в движенията си неговото същество е като свят, той утвърждава себе си само чрез утвърждаване на света, привличайки сили към Земята сякаш от всички краища на космоса.
В контраст на това [една имагинация] за Ариман: Той оперира, като би искал да заграби за себе си пространството от времето, около него е мрак, в който пуска лъчите на собствената си светлина. Колкото повече постига целите си, толкова по-силно го обгражда мраз. Той се движи като свят, който се е свил напълно до едно същество - неговото собствено, - в който той утвърждава себе си само като отрича света. Той се движи така, сякаш около него се носят зловещите сили на тъмните земни пещери.
Когато някой търси свобода без да има склонност към егоизъм, когато свободата за него се превръща в чиста любов към действието, което трябва да бъде извършено, тогава той има възможност да се доближи до Михаил; когато иска да действа свободно, но развива егоизъм, когато свободата за него се превръща в горделивото усещане, че сам той се проявява в действието, тогава има опасност да се окаже на територията на Ариман.
Гореспоменатите Имагинации се запалват от човешката любов към дадено действие (Михаил) или от любовта към себе си в действието (Ариман).
Усещайки себе си като свободни същества в близост до Михаил, ние сме на път да внесем силата на интелектуалността в нашето „цяло същество“. Въпреки че мислим с главата, сърцето ни усеща светлината и мрака на мисленето; волята ни излъчва нашето същество навън, когато в нея се вливат мисли като намерения. Колкото повече човек се превръща в изразител на света, толкова повече се превръща в човешко същество. Човек намира себе си не като търси себе си, а като се свързва с волята си със света в любов.
Когато, развивайки свободата си, човек се поддаде на съблазните на Ариман, той бива въвлечен в интелектуалност, подобна на умствен автоматизъм, в който човекът е само съставна част и не е вече той. Цялото му мислене му бива изпитвано в главата - но главата го [мисленето] отделя от живота на сърцето и живота на волята, и така унищожава собственото му съществуване. Човешкото същество губи все повече и повече от съществения си вътрешен човешки облик, защото се превръща в израз на отделното си съществуване; той загубва себе си в подобно търсене на себе си; оттегля се от света и му отказва любовта си. Но човешкото същество преживява истински себе си само когато обича света.
От описаното дотук става ясно, че Михаил е този, който ни води към Христос. Независимо от цялата сериозност на своето същество, поведение и действия Михаил се движи в любов през света. Този, който държи на Михаил, подхранва любовта по отношение на външния свят. А в началото любовта трябва да се развива по отношение на външния святи, иначе се превръща в самолюбие.
Веднъж щом тази любов присъства в Михаиловия начин на мислене, любовта към другите ще може да заструи обратно в собственото ни Аз. Този Аз ще е пособен да обича, без да обича себе си. И именно по пътищата на подобен вид любов Христос ще може да бъде намерен чрез човешката душа. Който следва Михаил, подхранва любовта по отношение на външния свят и по този начин намира връзката с вътрешния свят на душата си, която го обединява с Христос.
За настъпващата сега епоха е необходимо човечеството да обърне поглед към един свят, който се възприема като духовен и граничещ с физическия, и в който могат да бъдат открити такива неща като Михаиловото същество и Михаиловата мисия, както са описани тук. Защото светът, който хората възприемат като природа, когато гледат към физическия свят, не е светът, в който те непосредствено живеят, а свят, който е също толкова далеч под истински човешкия, колкото е над него сферата на Михаил.
Просто хората не забелязват, че когато си създават картина за своя свят, несъзнателно всъщност в тях се появява друга. Този процес на формиране на тази картина е процес на затваряне в себе си, с което те стават жертва на мисловен автоматизъм. Човешките същества ще могат да запазят своята човечност само ако на тази картина, в която те сякаш изчезват в картината на своето възприемане на природата, противопоставят другата, в която властва Михаил, в която Михаил сочи пътя към Христос.93
* * *
Това, с което човечеството ще трябва да се заеме в настоящето и в близкото бъдеще, и което ще изисква екзистенциално полагане на усилия, е очертано от Рудолф Щайнер в последната му статия, завършена малко преди смъртта му (на 30 март 1925 г.) и публикувана посмъртно през април 1925 г. В нея той описва „механиката на технологичните събития“, които от началото на XIX век придават нов характер на научната епоха и са в процес на постепенно създаване на действителна „под-природа“, в която ариманичните сили действат в чистата си форма. („Към момента по-голямата част от това, което действа днес чрез технологията и с което животът на човека се оплита в най-висока степен, не е природа, а под-природа. Това е свят, който се еманципира в низходяща посока.“94 Според Щайнер хората трябва да намерят начин да се отнасят към тази „ариманическа култура“, чийто обхват и влияние ще продължат да нарастват в бъдеще, за да не застрашат човешкото си съществуване и за да могат изобщо да продължат индивидуалната си еволюция. Като чиста духовна наука, която е и функционира като нещо повече и по-различно от философията, антропософията е ангажирана именно с тези решаващи, световноисторически обстоятелства. Още десет години преди това, през януари 1915 г., по време на Световната война, Щайнер подчертава следното в лекция в Берлин на тема Михаил и Ариман: „Ние се противопоставяме на Ариман като следваме пътя, подчертаван отново и отново в нашето духовно-научно движение: пътят на одухотворяване на човешката ни култура, на човешкия ни капацитет за понятия и идеи.“95 В продължение на това той казва, че посредством „съдържанието на духовната наука“ ще трябва отново да се зароди „усещане“ и „съзнание“ за реалността, както и активиране на „духовни сили“ – като попием ученията и чрез тях все повече забелязваме собственото си душевно-духовно съществувание, това на нашата активна, съзидателна индивидуалност.96 И в заключение, в последната седмица на март 1925 г. и в края на живота си на Земята той пише:
Хората трябва да намерят силите, вътрешните сили на знанието, за да не бъдат завладени от Ариман в технологичната култура. Под-природата трябва да се разбира като такава. Това е възможно само когато хората се издигнат в духовното си познание поне толкова нагоре до извънземната свръх-природа, колкото са се спуснали надолу в технологията до под-природата. Тази епоха се нуждае от знания, които надхвърлят природата, защото трябва да се справим с опасните последици от жизненото съдържание, което е потънало под природата. Естествено, тук не казваме, че трябва да се върнем към предишни цивилизационни условия, а че хората трябва да открият как да се отнасят по подходящ начин към новите културни условия, към себе си и към космоса.
Само наистина малък брой хора днес усещат значението на възникващите духовни задачи пред човечеството. Трябва да прозрем, че електричеството, което след откриването му беше възхвалявано като душата на съществуването на природата, разполага със силата да отклонява в посока от природата надолу към под-природата. Но човешките същества не бива да се спускат заедно с него надолу.
Във времената, когато все още не е съществувала технология, която да е независима от природата, човешките същества са откривали духа във своето виждане за природата. Постигайки независимост, технологията оставя човека да се взира в онова, което е механично и материално и което сега се превръща в предмет на неговото познание. Това е лишено от всякакъв вид божествено-духовен елемент, свързан с произхода на човешката еволюция. Тази сфера се управлява от чисто ариманическия елемент. Духовната наука създава друга сфера, в която ариманическият елемент напълно отсъства. И именно чрез усвояването с проницателност на духовността, до която ариманическите сили нямат достъп, на човешките същества се дава сила да се изправят срещу Ариман в света.97
* * *
Светът, в който днес трябва да срещнем Ариман, вече показва своя недвусмислен почерк в много неща. Бързото унищожаване на природата, степента на изчезване на видовете, която е почти невъображаема в своята цялостна драма и динамика (ежедневно от Земята изчезват до 200 растителни и животински вида), нападението над екосистемите, заразните болести и пандемиите, свързани с това, 98 и всички последици от изменението на климата, включително екстремните климатични условия с горещини и суши, проливни дъждове и тропически урагани, повишаване на морското равнище и промяна на океанските течения, топене на ледниците и полярните ледове, както и размразяване на вечно замръзналите области - всичко това е картина на Земята 100 години след статията на Щайнер във „Водещи мисли“. Както никога досега, Земята е в ръцете на Ариман и гигантските висши финанси. През 2015 г., според Oxfam, богатството на 62 мултимилиардери е било колкото това на половината от населението на света. През 2014 г. това са били 80 милиардери за разлика от 3,5 милиарда други хора, а през 2017 г. се смята, че са само осем.
През 2020 г. в Швейцария беше публикувано проучване на голямата банка UBS и фирмата за професионални услуги PwC, според което общото богатство на около 2200 милионери в световен мащаб се е увеличило бързо по време на пандемията Covid-19 с общо 10,2 млрд. долара. Малко по-лесен за представяне - не в абсолютни, а в относителни стойности - е докладът от 10 декември 2020 г. в [ германския вестник] Die Tageszeitung.
Докладът цитира изследвания, направени в Америка от Института за политически изследвания и от една американска организация за справедливо данъчно облагане, според които богатството на около 650 милиардери в САЩ се е увеличило по време на пандемията Covid-19 с един трилион долара до общо 4 трилиона долара - т.е. не по-малко от една четвърт. Насред страданията от болестта и страданията от мерките против Ковид, големите корпорации от дигиталната индустрия, операторите на големи интернет платформи, дигиталните фирми за поръчки по пощата и гигантският фармацевтичен сектор всички реализираха печалби.
В момента шепа хора притежават трилиони, докато милиард други вегетират на ръба на минимума за оцеляване. По данни на СЗО в света има 822 милиона гладуващи. Девет милиона умират всяка година от глад. Проблемът е в справедливото разпределение и управление на храните, в унищожаването на огромни количества храна в богатите индустриални държави, в индустриалното и все по-често в климатичното унищожаване на земеделските земи в „Третия свят“. По данни на УНИЦЕФ 15,000 деца под петгодишна възраст ежедневно умират от глад или от болести, които могат да бъдат избегнати. Те не се отразяват от средствата за масова информация, нямат обществен глас, нямат влияние, нямат отразяване в интернет в реално време. Жан Зиглер, който беше специален докладчик на ООН за правото на храна от 2000 до 2008 г., изчислява, че около 50 милиона души в света са починали в резултат на нашия икономически ред. СЗО заявява, че мерките за изолация [локдаун] са предизвикали следващата „ужасна глобална катастрофа “. Според доклад на ООН около 1,6 милиарда души по света са застрашени от загуба на препитание поради мерките за изолация [локдаун], а 150 милиона деца - от крайна бедност. Докато най-богатите и влиятелни хора на Земята са натрупали милиарди печалби по време на кризата с короната, глада, безработицата и фалитите, както и медицинските и психологическите проблеми, са достигнали изключителни пропорции. Oxfam съобщи, че само в периода до юли 2020 г. още около 121 милиона души са били докарани до абсолютна липса на храна, и изчисли, че през 2020 г. като цяло ще има около един милион допълнителни смъртни случая от глад.
Но самата болест Covid-19, а не само щетите, причинени от мерките за изолация, засяга далеч повече бедните, отколкото богатите. Тези, които са по-бедни и по-болни - хората с ниски доходи, безработните и бездомните, с отслабена имунна система - са засегнати от пандемията по-често и по-тежко в световен мащаб, отколкото заможните хора и тези, които водят комфортен живот. Но в един порочен кръг в истински ариманически стил броят на бедните и болните, броят на хората с ниски доходи, безработните и бездомните бързо се увеличава поради кризата с Короната. „В ерата след пандемията броят на безработните, притеснените, мизерстващите, възмутените, болните и гладните ще е нараснал драстично“ - такова беше пророчеството през юни 2020 г. на Клаус Шваб, основател и изпълнителен председател на влиятелния Световен икономически форум, и Тиери Малере, старши директор на неговата Глобална мрежа за управление на риска.

Но това не спира дотук. В своя анализ на настоящата ситуация Шваб и Малере пишат за глобално „завръщане на „големите“ правителства“100 за управлението на кризата и нейните последици, за засилване на „правителствения контрол“ - продължаващ и след сегашните мерки за Короната - значително увеличаване на „ролята на държавата“ и нейните сфери на намеса, които те смятат за спешно необходими. Те пишат за нов „глобален политически ред“, който трябва да бъде надзираван или съуправляван от наднационални организации (като СЗО) в координирана световна битка срещу пандемията или срещу други врагове или заплахи, включително икономическото съсипване на цели държави и техните многобройни „възмутени хора“ в следствие от причините и последиците от кризите (глава “Социални вълнения“). „Днес се смята, че около 1,8-2 милиарда души живеят в нестабилни държави, като този брой със сигурност ще се увеличи в епохата след пандемията, тъй като нестабилните държави са особено уязвими към избухване на епидемия от Ковид-19.101 Тези „нестабилни“ държави, според Шваб и Малере, могат да се превърнат в заплаха за други, наред с другото, чрез нова „масова миграционна вълна“102, от която световната общност трябва да се защити чрез, според авторите, нов „глобален политически ред“ и цялостно икономическо пренастройване на Земята. Те говорят за икономически щети от „монументален мащаб, причинени от пандемията и мерките за изолация [локдаун], които ще поставят началото на един „нов свят“. Никога няма да има „нормализиране“ обратно към старото и познатото - „светът, какъвто го познавахме през първите месеци на 2020 г., вече не съществува, разтворен в контекста на пандемията.“103 През юли 2020 г. Шваб и Малере, две силно влиятелни личности, не само очакват нови „вълни на зараза“104, но виждат наближаването на една пълна „промяна на системата“105, въпреки че намират чисто медицинското въздействие на пандемията за относително - „За разлика от някои минали епидемии, Covid-19 не представлява нова екзистенциална заплаха.“106 Въпреки това за много сектори („като увеселителният“ [=културата], туризма, хотелиерството и ресторантьорството) не се предвижда връщане към статуквото или по-скоро “никакво завръщане“107 – същото се отнася и за самата система, към която принадлежат тези сектори“. И все пак смяната на системата има много положителни страни и е от съществено значение да бъдат заменени „провалените идеи, институции, процеси и правила с нови, които са по-подходящи за нуждите на настоящето и бъдещето.“108 „Системните промени“, които започнаха толкова драматично, бяха очевидни още преди кризата; те бяха закъснели и сега ще бъдат ускорени - и със сигурност не само в областта на необходимата технологизация, автоматизация, цифровизация и средства за наблюдение. „Това може да провокира промени, които биха изглеждали немислими преди пандемията“ - сред тях и паричната политика. Шваб и Малере съобщават за „драстични геополитически пренареждания“, 109 особено при „нестабилните и изоставащи държави“110 и очертават по-конкретно промените в последната глава “Лично нулиране“, обилно изпъстрена с положителни прогнози. Те споменават отделни, привидно леки промени, които звучат привлекателно и приветливо, които подчертават вътрешните ценности и се занимават с преодоляването на егоизма, но които вероятно са влияние и принос на Луцифер към книгата като цяло или аспекти на сътрудничеството му с Ариман в „съвместно начинание“. ("Така че няма да имаме друг избор, освен да призовем по-добрите ангели на нашата природа.“111 „Дали пандемията ще породи по-добри хора и по-добър свят? Дали ще бъде последвана от промяна на ценностната система?“112 Според Шваб и Малере става дума за „Преосмисляне на нашата човечност“, за “Психично здраве и благополучие, за “Промяна в приоритетите“113, изглежда най-вече на членовете на водещите индустриални нации, които поръчват книги като “Голямото нулиране„ от Amazon и ги четат. Още на 3 март 2020 г. за Клаус Шваб кризата с короната беше „рядък, но тесен прозорец за размисъл, преосмисляне и пренастройване на нашия свят“114 – една гледна точка, която през лятото на 2020 г. той отново подчертава и доразвива , цитирайки себе си.115
* * *
Елитите на водещите индустриални нации очевидно от известно време са били наясно с опасната нестабилност на ариманската подредба на техните неолиберални системи, включително „трансформационните“ кризи от най-различен вид, произход и насоченост. Според добре документирани проучвания сценарият за глобален „локдаун“ [изолация] вследствие на вирусна пандемия - с намеса в екологичните системи в резултат на това - е бил изпробван във всичките му детайли преди повече от 20 години в планирането на кризи на елитни американски групи. Пол Шрайер описва как в края на 90-те години на миналия век в университета „Джон Хопкинс“ е създаден център, финансиран от милиардери и други частни дарители, за „биозащита“ или по-късно за „биосигурност“, и накрая за “здравна сигурност“, в сътрудничество с мощни военно-промишлени и здравно-политически организации като „опорна точка за научни конференции, упражнения за извънредни ситуации и най-вече за постоянното разпространение на теми, предизвикващи страх сред обществеността. Това е мястото, където изследователи, военни и политици се събират заедно, където бяха разработени плановете и насоките, които скоро оказаха определящо влияние по света.“116 Участниците работят по предизвикателствата на биологичните оръжия и заразите, според Шрайер „в една неконтролирана сива зона за защитата от опасности и тяхното създаване.“117 Срещите са били съсредоточени върху планирането на пандемии и първоначално върху управлението на кризи в случай на атака с биологично оръжие (по-късно на „естествена пандемия“) и били под формата на симулационни игри или сценарии за упражнения, предназначени да предизвикат страх у населението, за да се получи политическо пространство за маневриране; но тревогата и страхът са основните инструменти на дейността на Ариман. Първата конференция на Центъра се проведе през 1999 г. в луксозен хотел във Вашингтон, недалеч от Пентагона, с повече от 900 участници от 10 държави, сред които военни, политици, бюрократи, изследователи, представители на лобистки организации и водещи фармацевтични компании. В продължение на два дни те разглеждат въпроса за биологичния тероризъм. Новите фармацевтични продукти „в интерес на националната сигурност“ играят централна роля още от самото начало и им е даден най-висок приоритет. Ричард Кларк, Национален координатор по Сигурността, защитата на инфраструктурата и борбата с тероризма в САЩ, подчерта тогава:
За първи път Министерството на здравеопазването и човешките ресурси е част от апарата за национална сигурност на Съединените щати. ...Настоящата инициатива за борба с биотероризма включва нова концепция: първото в историята закупуване на специализирани лекарства за национален запас за гражданска защита. С разработването на нови ваксини и лекарства тази програма може да бъде разширена. Инициативата включва активизиране на научните изследвания и разработки в областта на биозащитата; тя инвестира в секвениране на генома на патогените, изследвания на нови ваксини, изследвания на нови терапевтични средства и разработване на подобрени средства за откриване и диагностициране.118
Тези процеси обаче със сигурност не са били само в политически ръце - те са били разработени със значителния принос на големите корпорации от здравната индустрия като „глобално, индустриално управление на пандемии“ (Хартмут 119 ), което да може да бъде приложено или разгърнато от претоварените правителства по време на извънредни ситуации. Още през 1999 г. се обсъжда как в ситуации на заплаха да се разработи целенасочена стратегия за използване на медиите, за да се предаде последователно и съгласувано послание на обществеността - и как да се заобиколи наличието на неофициални канали, които не излъчват желаната версия на заплахата. („Участниците обсъдиха как да контролират информацията, която се дава на населението.“120 Информацията, представена от медиите, трябва да бъде „последователна и достоверна“, за да се постигне или наложи възможно най-широк консенсус сред населението относно необходимостта от ваксинация. През целия ден се обсъждат извънредните правомощия на властите, прекъсването на парламентите и основните права, както и много свързани с тях въпроси - „ Докъде може да стигне полицията, за да държи пациентите под карантина?“ “Без ваксини единственият метод за контрол е изолацията, която възпрепятства разпространението на болестта, но не може да се поддържа.“121
На пресконференция на 27 февруари 2020 г. германският министър на здравеопазването Йенс Шпан съобщи, че в края на 2019 г. в германското министерство на здравеопазването вече са били изготвени планове за създаване на нов отдел „Здравна сигурност“ (т.е. биосигурност), под ръководството на униформен генерал от федералните въоръжени сили. “Преди два или три месеца решихме, че във Федералното министерство на здравеопазването ще има нов отдел, отдел за здравна сигурност, защото през последните няколко години забелязахме, че тази тема - как да се подготвим за подобни ситуации и как сме взаимосвързани в Европа и в международен план - набира все по-голяма значимост.“122 Униформираният генерал (!), отговарящ за този отдел в Министерството на здравеопазването, преди това е ръководил службата на НАТО за „ранно диагностициране на огнища на инфекциозни болести в близко до реалното време“ и за “централизирано наблюдение на разположените военни сили.“123 Американското схващане за „биосигурност“, което обединява интересите на военната и медико-фармацевтичната промишленост, по този начин получи институционално признание в германското Министерство на здравеопазването.
Сценарият за пандемия, разигран през 1999 г., още тогава се отнасяше до избухването на световна епидемия от чума. Големите суми пари, които бяха инвестирани по това време и през следващите години до 2020 г. за създаване на структури за „биосигурност“ или “здравна сигурност“ и техните планове за действие, в никакъв случай не бяха вложени в предотвратяването на заразни болести и пандемии, които ариманическата икономическа система и нейните форми на господство помогнаха да бъдат причинени и също така прие - въобще не са били използвани в полза на профилактика или средствата за борба с причините, а по-скоро в полза на едно системно-конформистко, но в същото време системно-трансформиращо управление, което освен това е трябвало да бъде доходоносен бизнес за големите индивидуални корпорации.
* * *
Както беше подчертано по-горе, тези печалбари включваха, наред с други, движещите сили за пълната дигитализация на Земята. Според Шваб и Малере:124 „С пандемията „дигиталната трансформация“, за която толкова много анализатори говорят от години... намери своя катализатор.“125 Това е в интерес на Ариман или той всъщност го ръководи. Негова грижа е не само дигитализацията, но и пълното улавяне в цифрова форма на цялата информация, засягаща човечеството, включително всички биометрични и здравни данни. По време на Короната това не само бе придвижено напред към целта, но в условията и развитието на пандемичната опасност то все повече бива одобрено от обществото. Тази визия за тотално цифрово владеене на световното население вече съществува от много години във водещи корпоративни и политически кръгове - за целите на планирането и управлението на населението и на развитието, както и по отношение на отдавна оплакваното „пренаселение“ на света, което трябва да бъде „регулирано“ (не само както се знае, по „хуманитарни“ и екологични причини, а защото многото млади хора в бедните страни представляват потенциална заплаха за съществуващите властови структури). Целта на Ариман за цялостно улавяне в дигитална форма на всички човешки души и тела на Земята, тяхната „дигитална идентичност“, изисква биометрично улавяне на всеки индивид, неговите имунизационни и други данни, направо до молекулярната му структура, и е планирана и вече задействана преди известно време с цел създаване на универсална здравно-информационна система. Дори начинът, по който новата наука се изразява лингвистично като „епидемономия“ (Timothy Grant Evans), която съдържа думата „демон“, съществува вече от доста време.126 На Световния икономически форум в Давос, ръководен от Шваб и финансиран от Фондация Рокфелер, Майкрософт и „имунизационния съюз“, създаден от фондация Гейтс, състоящ се от фармацевтични концерни, правителства, Световната банка и СЗО - през януари 2020 г. беше представен опитен модел, който до началото на 2020 г. успя да придобие цифрови биометрични данни на над 100 милиона души в Бангладеш и да ги свърже с друга информация, включително техния ваксинационен статус („ID 2020“). Целта на тази инициатива очевидно е пълното цифрово улавяне на „гражданите на света“, централното съхранение на техните данни в гигантски американски корпорации с водещи облачни услуги (като Amazon и Microsoft).
Това ще върви ръка за ръка с премахването на парите в брой: транзакциите по банкови сметки ще бъдат разрешени в бъдеще само след представяне на цифров документ за самоличност, като по този начин ще се усъвършенстват средствата за наблюдение и контрол.
В една високотехнологична страна като Китай подобни разработки вече са добре познати и са много напреднали. В книгата си Realitätsschock (Шок от реалността) Саша Лобо пише за „дигитално овластения авторитаризъм“ на китайския модел, който той разглежда като потенциален „експортен хит“ в областта на западните демокрации – „комбинация от диктатура и икономически бум, възможна благодарение на радикалната цифрова ориентация на икономиката, без оглед на загубата на основни човешки права“127 - заглавието на главата: „Das chinesiche Jahrhundert beginnt“ (Китайският век започва). През 2020 г. Китай - а също и Хонконг и Южна Корея - се превърна в примерна държава за борба с Корона вируса, със „сигурен локдаун“ и електронно наблюдение на източниците на опасност и хората, представляващи опасност, с „дигитално проследяване“ и наблюдение на хората чрез данните от мобилните им телефони и кредитните им карти, - едно наблюдение, което трябва да функционира безпроблемно и следователно не може да се основава на свободната воля на индивида, както подчертават Шваб и Малере: "Нито едно приложение за доброволно проследяване на контакти няма да работи, ако хората не желаят да предоставят личните си данни на правителствената агенция, която наблюдава системата; ако някой индивид откаже да изтегли приложението (и следователно да не предоставя информация за евентуална инфекция, движения и контакти), всички ще бъдат засегнати негативно.“128 Става въпрос за постигане на съгласие по „единен модел за дигитално проследяване“129 и, започвайки с настоящата пандемия и с оглед на бъдещи такива, да бъде възвестена ерата на “активното следене на здравното състояние, което става възможно благодарение на смартфоните, определящи местоположението, камери за разпознаване на лица и други технологии, които да откриват източниците на инфекции и да следят разпространението на болестите в квази реално време.“130 Дори освен съществуващата инфекция и с оглед на една нова система и промени в начина на живот, Шваб и Малере се застъпват за „онлайн“ и „телемедицина“, както и за носими и домашни “диагностични инструменти“ като “умни тоалетни, способни да проследяват здравните данни и да извършват здравни анализи“.131 Според тяхната прогноза три сектора ще процъфтяват и ще се разширяват след пандемията с помощта на цифровите технологии и „изкуствения интелект“ (АI): „големите технологии, здравеопазването и благополучието.“132
Комбинацията от АI, интернет на нещата, сензори и носими технологии ще доведе до нови прозрения за личното благосъстояние. Те ще следят как сме и как се чувстваме и постепенно ще размият границите между обществените системи за здравеопазване и персонализираните системи за създаване на здраве - разграничение, което в крайна сметка ще изчезне. Потоците от данни в много отделни области, вариращи от заобикалящата ни среда до личните ни състояния, ще ни дадат много по-голям контрол върху собственото ни здраве и благосъстояние.133
Според прогнозата на Шваб/Малерет за средата на 2020 г. това „активно следене на здравето“ - с по-малко от „добруването“ - ще бъде въведено в близко бъдеще и в промишления сектор; механизмите за контрол, създадени по време на кризата с короната, ще бъдат запазени и развити:
С отшумяването на корона кризата и когато хората започнат да се връщат по работните си места, корпорациите ще преминат към по-засилено наблюдение; за добро или за лошо, компаниите ще наблюдават, а понякога и записват това, което правят техните служители. Тенденцията може да приеме много различни форми - от измерване на телесната температура с термокамери до наблюдение чрез приложение на това как служителите спазват социалната дистанция. Това със сигурност ще повдигне дълбоки регулаторни въпроси, свързани с неприкосновеността на личния живот, които много компании ще отхвърлят с аргумента, че ако не увеличат дигиталното следене, няма да могат да отворят отново и да функционират, без да рискуват нови инфекции (и да носят, в някои случаи, отговорност). Те ще се позоват на здравето и безопасността като оправдание за увеличаване на следенето.134
Както се съобщава в представително проучване през пролетта на 2020 г., популярността на Китай в Германия вече е равна на тази на Америка. „Нито една страна в света не е насърчавала първо глобализацията, след това дигитализацията, а сега и изкуствения интелект толкова агресивно и успешно - пише Лобо през 2019 г.135 и излага подробно преследваната от Китай визия за „кибернетично общество“. „Принципът на сегашните кибернетични идеологии е да се наблюдава постоянно обществото, да се разпознават моделите в събраните данни и въз основа на това да се насочва поведението на хората.“ 136 Тук става дума за много повече от простото потискане на политическата опозиция. Цялото поведение, включително и мислите, ще се събира, измерва и оценява, за да се улесни контролът над обществото. През 2019 г., преди глобалната вирусна криза, Лобо очерта тези тенденции в западните индустриални държави заради икономически и „свързани със сигурността“ интереси:
От няколко години в две провинции в Канада съществува система, наречена RTD (Risk-driven Tracking Database). Данните се събират от полицията, здравните власти, службите за социално подпомагане на младежта и други източници, като включват оценки на психологическите заболявания, злоупотребата с наркотици и „антисоциалното поведение“. По този начин се изчисляват сценарии за цели квартали, но също така и за отделни семейства и индивиди.137
Обществото в Европа също се превръща във „все по-следено пространство“ - и то със съгласието на населението. „Представително проучване в Берлин през пролетта на 2018 г. съобщи, че 75% от берлинчани искат повече видеонаблюдение…“138 И: “Фактът, че по въпросите на наблюдението и следенето на обществото европейските страни не са работили толкова или тъй радикално както Китай, е свързан по-скоро с по-лошите технологии, противопоставянето на гражданското общество и социално-либералното влияние в политиката, отколкото с липсата на желание у властите. Ерозията на основните човешки права следва технологичните възможности малко по-бавно на Запад [...]“ (Лобо 139)
В статията си „Светът след коронавируса“ във „Файненшъл таймс“ през март 2020 г. историкът Ювал Ноа Харари предупреждава (както отбелязва Шваб и Малерет140) против агресивно разширявашите се „технологии за наблюдение“ по време на кризата с коронавируса:
Технологиите за наблюдение се развиват с главоломна скорост и това, което преди 10 години изглеждаше научна фантастика, днес е вчерашна новина. Като мисловен експеримент помислете за едно хипотетично правителство, което изисква всеки гражданин да носи биометрична гривна, която следи телесната температура и сърдечния ритъм 24 часа в денонощието. Получените данни се съхраняват и анализират от правителствени алгоритми. Алгоритмите ще разберат, че сте болни, още преди да сте го разбрали, а също така ще знаят къде сте били и с кого сте се срещали. Веригите на заразяване могат да бъдат драстично съкратени и дори напълно прекъснати. Такава система би могла да спре епидемията в рамките на няколко дни. Звучи чудесно, нали? Недостатъкът, разбира се, е, че това би дало легитимност на една ужасяваща нова система за наблюдение. Ако например знаете, че съм кликнал върху линк на Fox News, а не върху линк на CNN, това може да ви каже нещо за политическите ми възгледи и може би дори за личността ми. Но ако можете да следите какво се случва с телесната ми температура, кръвното налягане и сърдечния ритъм, докато гледам видеоклипа, можете да научите какво ме разсмива, какво ме разплаква и какво ме кара наистина да се ядосвам. Изключително важно е да запомните, че гневът, радостта, скуката и любовта са биологични явления, също като треската и кашлицата. Същата технология, която идентифицира кашлицата, може да идентифицира и смеха. Ако корпорациите и правителствата започнат масово да събират биометричните ни данни, те ще могат да ни опознаят много по-добре, отколкото ние самите се познаваме, и тогава ще могат не само да предвиждат чувствата ни, но и да манипулират чувствата ни и да ни продават всичко, което искат - било то продукт или политик. Биометричният мониторинг ще направи тактиките на Cambridge Analytica за хакване на данни да изглеждат като нещо от каменната ера. Представете си Северна Корея през 2030 г., когато всеки гражданин трябва да носи биометрична гривна 24 часа в денонощието. Ако слушате реч на Великия лидер и гривната улови признаците на гняв, с вас е свършено.141
* * *
„Картината на човешкото същество, която смятаме за вярна, сама по себе си се превръща във фактор в нашия живот.“ - това подчертава Карл Ясперс. И именно картината на Ариман за човешкото същество е до голяма степен решаваща във визиите за бъдещето, които току-що разгледахме, а не картината на етичния индивидуализъм, на индивидуалността, която формира обществото, е социално ориентирана, самоотговорна, свободна и зряла. Ювал Ноа Харари обобщава тази посока още веднъж: „Хората вече няма да се разглеждат като автономни същества, които следват собствените си желания според живота си, а по-скоро като съвкупност от биохимични механизми, които постоянно се наблюдават и направляват от мрежа от електронни алгоритми.“142 В известен смисъл на Харари това му се струва логично и последователно, доколкото всичко това се основава на материалистичната антропология – една ариманистична антропология с почерка на Ариман - защото тогава важи следното: „Хората, жирафите, вирусите – те всички са алгоритми. Те се различават от компютрите дотолкова, доколкото са биохимични алгоритми, които са еволюирали в зависимост от капризите на естествения подбор в продължение на хилядолетия.“143 „Индивидуалният автентичен Аз никак не е по-реален от безсмъртната християнска душа, Дядо Коледа или Великденското зайче.“144 Материалистичната ариманистична представа за несвободното човешко същество - като „съвкупност от биохимични механизми, постоянно наблюдавани и направлявани от мрежа от електронни алгоритми“ (“защото, видите ли, Ариман се подготвя добре за своите цели“145) – и създаването на технологията за един несвободен свят, са тясно свързани, дори неразделни. Това, което Ариман иска, е хората да подкрепят този нов свят като „най-здравословен“, “най-безопасен“, най-модерен, ефикасен и рационален, да го възприемат като „най-добрия от всички светове“. Това е свят, който им дава технологичната перспектива за тяхното постоянно „оптимизиране“ (и евентуално за тяхното „безсмъртие“), не само чрез използване на генно-технологични лечения за укрепване на имунната система, за да се защитят от външни заплахи, но и чрез „подобрения“ в областта на умствените способности и работоспособността, на телесния им вид и физическата им форма, на желаното възпроизводство (времето и начина му) и на процесите против стареене. Разглеждан като подобен на техническа система, човекът трябва да бъде технологично подобрен, дори усъвършенстван - „с тела, подобрени чрез оптимизирани геноми и външни технологии, хората могат да бъдат по-красиви [... ], по-интелигентни, физически по-умели, социално по-интегрирани и като цяло по-здрави и по-щастливи“ - според програмата.146 Предвижда се и директно прехвърляне на софтуер в човешкия мозък („Визията е, че в далечното бъдеще ще бъде възможно чрез чип да се свалят възможности от магазин за приложения, като например движенията на боен спорт или нов чужд език“147) както и обратното. Предполага се, че това ще става чрез „система за невронни връзки“ (качване на съзнание), до степен на “цифрово безсмъртие“, където съдържанието на човешкия мозък се копира върху друг „хардуер“ и по този начин „софтуерът“ продължава да съществува. Още през ноември 1920 г. Рудолф Щайнер говори в Щутгарт за „чисто ариманистичния идеал“, който един ден ще се появи “на Запад“ и който се състои в това, че човешките „невронни вибрации „ще бъдат“ „транспонирани“ върху машина като едно конкретно „съединяване на механично-материалния принцип с духовния.“148
Това, което понастоящем много хора все още възприемат като футуристични „трансхуманни“ или „постхуманни“ фантазии на маниакални техници, всъщност се разработва от дълго време, финансирано от милиардери. През пролетта на 2020 г. свободното от реактивни двигатели нощно небе по време на кризата с короната даде възможност за оптимална гледка към няколко от 400-те сателита на канадския мултимилиардер Илон Мъск. Мъск и неговата компания Space X планират скоро да изпратят 40 000 частни сателита в орбита около Земята, за да увеличат максимално осигуряването на широколентов достъп до интернет, а може би и за други цели. Сто години след лекциите на Щайнер за предстоящото въплъщение на Ариман „околностите на Земята“ наистина са крайно „лишени от дух, от душа, дори от живот “, поне в съзнанието на хората. Основаната преди четири години корпорация Neuralink на Мъск за свързване и окончателно сливане на човешкия мозък с машините понастоящем работи извън полезрението на обществеността (за разлика от неговите сателити, също така за разлика от компанията му за електрически автомобили Tesla и електронната система за онлайн разплащания Paypal, на която е съосновател). „Духовете трябва да разбият световете/За да не донесе това,/ което твоето време създава/опустошение и смърт/ На вечностите.“149
* * *
През ноември 2019 г., в края на предговора към книгата си Verteidigung des Menschen („В защита на човешкото същество“), Томас Фукс пише:
Хуманизмът от етична гледна се отнася също толкова за [...] съпротивата срещу господството на технократските системи и практическите ограничения, колкото и срещу самореализацията и технологизирането на човешкото същество. Ако гледаме на себе си като на обект, независимо дали като на алгоритъм или апарат, определен от неврони, ние се излагаме на доминацията на онези, които се стремят да манипулират апаратите и да ги контролират чрез социо-технологични средства. „Защото властта на индивида да направи от себе си това, което иска, означава [...] властта на малцинството да направяи от другите това, което иска“. [Люис]150
От времето на „Мистерийните драми“ на Щайнер (1910-1913 г.) насам Ариман несъмнено продължава да пише своята впечатляваща история на успеха - с хладен интелект, прецизност и спираща дъха бързина в реалния „разрушителен поток на времето“. Заедно с Луцифер той вече е прехвърлил големи части от човечеството във виртуалния свят, дори ги е накарал да се чувстват там като у дома си. Въпросът за това кое е истинско и неподправено, кое може да се преживее лично и е автентично, става все по-сложен в един свят на почти съвършена симулация, в който „външният вид на нещата“ може не само да предшества тяхната реалност, но и да я замени напълно. “Вече е възможно приятният онлайн партньор или съпричастният онлайн терапевт в действителност да е само чатбот. А първите здравни роботи за пациенти с деменция вече се изпробват“, пише Фукс.151 Още сега изкуствените системи вече могат да заменят опита от реални взаимоотношения: „Когато един робот за утеха, наречен „Smart Toy Monkey“, се предполага, че ще служи като приятел на малките деца и ще насърчава „социалното и емоционалното развитие“; когато приятелски настроени здравни роботи заменят човешките грижи за страдащите от деменция и се предполага, че изслушват техните истории; или когато психотерапията следва програмирани онлайн лечения, които премахват необходимостта от посещение при терапевта - тогава машините ще се превърнат в „артефакти за взаимоотношения“, както се изразява Шери Търкъл.“ [Фукс152]
* * *
Този процес, замислен и иницииран от Ариман, на замяна на хората с автомати или с технологии, основани на „изкуствен интелект“, вече отдавна се прилага на работното място. Чрез вируса Корона обаче, както описват Шваб и Малерет, той получи непредвиден тласък:
Кризата Ковид-19 и съпътстващите я мерки за социално дистанциране внезапно ускориха този процес на иновации и технологични промени. Бързо се въвеждат чатботове, които често използват същата технология за разпознаване на глас, която стои зад Alexa на Amazon, и друг софтуер, който може да замени задачи, обикновено изпълнявани от човешки служители. Тези иновации, провокирани от необходимостта (напр. санитарни мерки), скоро ще доведат до загубата на стотици хиляди и потенциално милиони работни места. Тъй като за известно време потребителите могат да предпочетат автоматизираните услуги пред взаимодействието лице в лице, това, което в момента се случва с кол центровете, неизбежно ще се случи и в други сектори.153
Както Шваб и Малерет изразяват съжаление за загубата на работни места, но я смятат за неизбежна в контекста на „промяната на системата“. Те виждат „онлайн работа“, „онлайн пазаруване“, „онлайн медицина“, „онлайн развлечения“, „онлайн образование“ - всъщност пандемията на Короната може да бъде154 истинска „благодат за онлайн образованието“155
В 330-те страници на своята изчерпателна книга Шваб и Малерет не споменават положението на децата, които на много места са загубили училището и училищната общност, своя ежедневен и социален ритъм. Може би те са включени в „благото на онлайн образованието“. Децата не играят централна роля в изчисленията, пресмятанията и визията на Ариман; „личното пренастройване“, новото определение на “нашата човечност“, на нашето „психическо здраве“ и „нашето благополучие“ се отнася до способния гъвкав и жаден за промени възрастен от водещите индустриални нации, който приема, предпочита и подкрепя бързо променящия се свят на „онлайн работа“, „онлайн пазаруване“, „онлайн медицина“ и „онлайн развлечения“ от центъра на домашния си офис (който вече е описан в Мистерийните драми на Рудолф Щайнер: „Енергиите на технологиите ще бъдат така разпределени,/че всеки човек ще може удобно да използва/това, което му е необходимо за работата му/в собствения си дом, който подрежда според собствените си предпочитания.“156).
В Шваб и Малере не четем нищо за децата или социалните общности, нито за разпада на мрежата от човешки взаимоотношения, причинен от липсата на друга алтернатива освен „домашния офис“ и прехода към заместителния свят на виртуалното пространство. Не четеми за разломите, произтичащи от много различните индивидуални възгледи и реакции към кризата, към пандемията и мерките срещу нея, които доведоха до взаимно неразбиране, загуба на доверие и край на приятелства 157 - също толкова голяма част от намеренията и стратегията на Ариман. И всичко това на фона на определено агресивни средства за масова информация в някои среди, работещи на силно емоционално ниво, които порицават всеки въпрос, тълкуване или поведение, отклоняващи се от нормата, изливат презрение, злоба и омраза върху тях, категоризират критичните личности и ги осъждат. „Къде са ариманическите сили? Те са там, където силите, разделящи хората, могат да се намесят.“ - пише Рудолф Щайнер в тетрадката си през ноември 1920 г.158
Ако на фона на нашето време си припомним Мистерийните драми на Щайнер, неговите извънредно диференцирани лекции и писания за Ариман и предстоящото му въплъщение като човек, многобройните му предупредителни слова - можем да си спомним речта на Хиларий в последната Драма: „Често съм ги чувал; но едва сега/усещам тайната, която съдържат.“159
* * *
В нашето съвремие „тайната“, съдържаща се в описанията на Щайнер относно Ариман, става все по-очевидна. Цивилизационните феномени на ариманическата интелигентност и нейната глобална власт, както и „капитализмът на следенето“ (Сноудън), се увеличават с главоломна скорост, „потискането“ на индивидуалното мислене, за което ни предупреждава Щайнер („...че всичкото индивидуално мислене ще бъде прекратено“160) не е нужно да си „ясновидец“, за да можеш да видиш всичко това ясно. „Не помага да имаме илюзии за тези неща“ казва Щайнер на 27 октомври 1919 г. по отношение на тези измерения на Ариман, преди повече от сто години.161 И в Дорнах няколко години по-късно той подчертава, че всеки, който все още не вярва, че „нещата са толкова сериозни“, само насърчава инкарнацията на Ариман.162 В Сцена осма от „Пазителят на прага“ (1912 г.) Ариман все още казва „Досега не съм имал никакъв успех в това,/ Земята не искаше да ми се предаде,/ Но аз ще се боря през вековете/Докато, може би, не спечеля.“163 В края на 2020 г. това „може би“ стана много по-вероятно.
Както беше посочено в началото на тази книга, Рудолф Щайнер говори за неизбежното предстоящо въплъщение на Ахриман; но той говори и за необходимата и възможна съпротива, която може да гарантира, че Земята и нейното население няма да паднат напълно под властта на Ариман. Ако това падение се случи, то би означавало загубата на „целта на Земята“ и реалното унищожаване на всичко, което досега е било постигнато като „земна култура“: „Ще се случи всичко, което като несъзнателна тенденция всъщност е ужасното желание на съвременното човечество.“164 Рудолф Щайнер действително описва възможния залез на цивилизацията - залез, който е възможен, но в никакъв случай не е необходим или неизбежен. В тази кризисна ситуация той разчита на Михаиловите общности, включително Антропософското общество и неговата Свободна школа за духовни науки, на познанията му за Ариман и на неговите контраинициативи в много области на живота - от образованието до земеделието. „Те трябва да мислят за него [Ариман] и как той бди,/когато той ще властва в тяхното възприятие./Те трябва да идентифицират многото форми,/които го крият…“165 Тук – също тук - в изключително сериозни времена Рудолф Щайнер надгражда потенциалната общност на Михаиловите ученици и очевидно го прави далеч извън съществуващия кръг на антропософите. Съществуват много „Михаилити“ в съвсем други контексти; това са независими и творчески личности с инициатива и смелост, които действат за бъдещето на Земята, за ново отношение и нов начин на третиране на творението, за екология и мир. Духовната тенденция в работата им е тази на францисканците или на духовните Розенкройцери, 166 въпреки че в повечето случаи те не принадлежат към тези групи. По думите на Беликос: „Знаците на времето ясно показват/че всички пътища трябва да се обединят.“167
Пред човечеството стои недвусмислената задача „да бъде спасена земната култура за Христос.“ 168 В момента шансовете за постигане на тази цел не изглеждат много големи. От друга страна, на много места по света се наблюдава „пробуждане на душите“ в условията на години на все по-интензивни кризи. Преди четиринадесет години в своята обширна и важна книга „Възходът на човечеството“ напредничаво мислещият Чарлз Айзенщайн писа за „голямата криза на нашата цивилизация и раждането на нова епоха“. Идеите и намеренията на Айзенщайн изразяват онова, което чувстват все повече хора на Земята, хора, чиито пътища трябва да се „обединят“. „Съпротивата“, която Щайнер има предвид, не трябва да се отъждествява с отричане и отхвърляне; по-скоро тя започва с усилията на човешкото съзнание и една променена и разширена наука, която служи на живота, която води до създаване на модели и мерки за живот в различните области на процъфтяващата цивилизация, както Щайнер развива убедително в спора си с Освалд Шпенглер и в неговия Untergang des Abendlands („Падение на Запада“) през 1920 г.169 „Бъдещето на Земята трябва да бъде проектирано, но от самите хора, да бъде тяхна грижа.“170 В срещата с Ариман, с неговите подготвителни “машинации“ и въплъщение, това, което е необходимо, е въпрос на човешко съзнание, но също и на смелост, енергия и воля. „Човешката еволюция се нуждае от духовното, от духовно осъзнатия импулс за живот.“ (Дорнах, 6 август 1921 г. 171)
Ако се търсят, намират и следват пътища, може да дойде помощ свише. „Победата“, „която придобива съществуване от Нищото чрез чисто предизвикателство“172, се споменава в Мистерийните драми в момент, в който също се говори за молба за помощ от духовния свят, молба за благосклонността на космическите сили, така че светлината oт космическите духове към нашето същество да може да запази „усещането на душата”(Seelensinn), духовният ни „слух“ и готовността ни за жертви, които, както и при Щрадер, трябва да бъдат развивани индивидуално, но може да намерят подкрепа от света на духа. „Днес, когато се подготвяме най-сериозно да мислим и чувстваме антропософски, ние не стоим пред малки, а пред велики решения“ – казва Рудолф Щайнер на 21 ноември 1919 г. в неговите лекции за предстоящото въплъщение на Ариман.173
Много неща сочат, че далеч не всичко е загубено и че - след някои дълбоки сътресения - могат да настъпят други времена и нови порядки в обществото, икономиката и екологията чрез действията на хората и помощта на духовния свят. В Адвентното послание на Християнската общност се говори за „образа на човешкото развитие, в който се съдържа божественото развитие.“174 Щайнер подчертава на 16 октомври 1918 г. в Цюрих, че „безсъзнанието“(Ohnmacht) и „възкръсването от безсъзнанието“ са свързани с Христовата мистерия и съвременната връзка с Исус Христос.175 Наближава не само въплъщението на Ариман, но и Второто пришествие на Христос в етерното пространство. То може да бъде посрещнато само от онзи, който е познал безсъзнанието, но и възкресението от него, истинският жизнен принцип на етерното в преодоляването на гравитацията и физическия упадък на „умиращото земно съществуване“. В дългото си стихотворение „Wende-Zeit-Spruch“ (Стих по време на промяната) - в главата „Werde wachend“ (Стани буден) на книгата си Die Ewige Stadt (Вечният град) - Фридрих Долдингер започва със стиха: “Дойде времето на промяната!/Всичките ни защитни колиби и убежища се тресат./И който не иска да порасне,/ще бъде разбит от тежестта на съдбите./Да премине през този ужас/е възможно само за този, който е буден,/който вътрешно приема/това, което идва/с цялата си сила и смирение.“176
Древните думи на Евангелието от свети Лука, познати от близо две хилядолетия, показват, че все още е възможно да се върне цялото човечество - а не само отделни индивиди - с помощта на духовния свят:
И свето е името Му;
и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;
Той показа сила с мишцата Си;
разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;
свали силни от престоли
и въздигна смирени;
гладни изпълни с блага,
а богати отпрати без нищо;
(Лука 1 : 49-53)
Автор: Петер Зелг
Превод: Ати Петрова
* * *
Авторът Петер Зелг, роден през 1963 г., е лекар, специалист по детска и юношеска психиатрия и психотерапия. Ръководител е на Института за фундаментални изследвания в областта на антропософията „Ита Вегман“ в Арлесхайм и съпредседател на Общата антропософска секция на Школата за духовни науки (Гьотеанум, Дорнах). Преподава медицинска антропология и етика в Университета във Витен/Хердек и в Университета за изкуства и социални науки „Аланус“ в Алфтер, Германия. Петер Зелг е автор на десетки книги по антропософия.
* * *
БЕЛЕЖКИ
1. Петер Зелг: Der Untergan des Abenlands? Rudolf Steiners Auseinandersetzung mit Oswald Spengler. ("Залезът на Запада? Спорът на Рудолф Щайнер с Освалд Шпенглер“) Арлесхайм и Дорнах 2020.
2. Петер Зелг: Die Eröffnung des Goetheanum und die Diffamierung der Anthroposophie („Откриването на Гьотеанума и оклеветяването на антропософията“) Арлесхайм и Дорнах 2021 (в процес на подготовка).
3. Рудолф Щайнер: Четири мистерийни драми, GA 14, а също и Mantrische Sprüche. Seelenübungen, том II 1903-1925 г., GA 268. Дорнах 1999, стр. 255 (Мантри за изговаряне. Упражнения за душата, 1903 – 1925 г., SteinerBooks 2015 г.).
4. Рудолф Щайнер: Vier Mysteriendramen („Четири мистерийни драми“). GA 14. Дорнах 1999г., стр. 408.
5. Рудолф Щайнер: Das Schicksalsjahr 1923 in der Geschichte der Anthroposophischen Gesellschaft. Vom Goeanumbrand zur Weihnachtstagung. („Съдбоносната 1923 г. в историята на Антропософското общество. От пожара в Гьотенума до Коледната конференция.“) GA 259. Дорнах 1991, страница 302
6. Петер Зелг: Рудолф Щайнер 1861-1925 г. История на живота и дейността му. Том 6: Разрушаването на първия Гьотеанум и 1923 г. Арлесхайм 2017
7. О Прокофиев: Рудолф Щайнер, фрагмент от една духовна биография. Temple Lodge Publishing, Съсекс 2020 г.
8. Петер Зелг: Esoterische Gemeinschaften in Rudolf Steiners Mysteriendramen („Езотеричните общности в мистерийните драми на Рудолф Щайнер“). Арлесхайм 2010 г.
9. Виж бележки 1 и 2.
10. Рудолф Щайнер: Weltsilvester und Neujahrsgedanken. („Космическата нова година“) GА 195. Дорнах 2006, стр.53
11. Рудолф Щайнер: Soziales Verständnis aus geisteswissenschaftlicher Erkenntnis. Die geistigen Hintergründe der sozialen Frage, Volume III GА 191 („Разбиране за обществото чрез духовното научно познание. Духовната основа на социалния въпрос.“ том III) Der innere Aspekt des sozialen Rätsels. Luziferische Vergangenheit und ahrimanische Zukunft. GA 193, Дорнах 2007. („Вътрешният аспект на социалния въпрос. Луциферическо минало и ариманическо бъдеще.“); Die Sendung Michaels. Die Offenbarung der eigentlichen Geheimnisse des Menschenwesens. GA 194. (Мисията на Михаил. Разкриване на истинските тайни на човешкото същество“); и Томас Мейер (редактор): Rudolf Steiner. Die Vorträge über Ahrimans Inkarnation im Westen aus dem Jahre 1919. („Рудолф Щайнер – лекции през 1919 г. за инкарнацията на Ариман на Запад“). Базел 2016 г.
12. Рудолф Щайнер: Soziales Verständnis aus geisteswissenschatlicher Erkenntnis. Die geistigen Hintergründe der sozialen Frage, Volume III. („Разбиране за обществото чрез духовното научно познание. Духовната основа на социалния въпрос.“ Том III. GA 191. Дорнах 1989 г., стр.198
13. Рудолф Щайнер: Der innere Aspekt des sozialen Rätsels. Luziferische Vergangenheit und ahrimanische Zukunft. GA 193, Дорнах 2007, стр.186 („Вътрешният аспект на социалния въпрос. Луциферическо минало и ариманическо бъдеще.“).
14. Ibid. страница 185
15. Ibid.
16. Ibid. страница164.
17. Ibid. страница 194.
18. Рудолф Щайнер: Weltsilvester und Neujahrsgedanken. („Космическата нова година“) GA 195, стр. 54.
19. Рудолф Щайнер: Der innere Aspekt des sozialen Rätsels. Luziferische Vergangenheit und ahrimanische Zukunft. („Вътрешният аспект на социалния въпрос. Луциферическо минало и ариманическо бъдеще.“). GA 193, стр.54
20. Виж Рудолф Щайнер: Soziales Verständnis aus geisteswissenschatlicher Erkenntnis. Die geistigen Hintergründe der sozialen Frage, Volume III. („Разбиране за обществото чрез духовното научно познание. Духовната основа на социалния въпрос.“ Том III,). GA 191, стр.199
21. Рудолф Щайнер: Der innere Aspekt des sozialen Rätsels. Luziferische Vergangenheit und ahrimanische Zukunft. GA 193, стр.170 („Вътрешният аспект на социалния въпрос. Луциферическо минало и ариманическо бъдеще.“ Стр.170).
22. Ibid. страница 167.
23. Ibid. страница 174.
24. Рудолф Щайнер: Soziales Verständnis aus geisteswissenschatlicher Erkenntnis. Die geistigen Hintergründe der sozialen Frage, Volume III. GA 191, стр. 208 („Разбиране за обществото чрез духовното научно познание. Духовната основа на социалния въпрос.“ Том III, стр.208).
25. Щайнер: Der innere Aspekt des sozialen Rätsels. Luziferische Vergangenheit und ahrimanische Zukunft. GA 193, стр.194 („Вътрешният аспект на социалния въпрос. Луциферическо минало и ариманическо бъдеще.“ Стр.194).
26. Ibid. страница 177.
27. Ibid. страница 172.
28. Рудолф Щайнер: Soziales Verständnis aus geisteswissenschatlicher Erkenntnis. Die geistigen Hintergründe der sozialen Frage, Volume III. GA 191, стр. 203 („Разбиране за обществото чрез духовното научно познание. Духовната основа на социалния въпрос.“ Том III, стр.203).
29. Ibid. страница 210.
30. Рудолф Щайнер: Der innere Aspekt des sozialen Rätsels. Luziferische Vergangenheit und ahrimanische Zukunft. GA 193, стр.191 („Вътрешният аспект на социалния въпрос. Луциферическо минало и ариманическо бъдеще.“ Стр.191).
31. Ibid. страница 192.
32. Рудолф Щайнер: Weltsilvester und Neujahrsgedanken. GA 195, стр. 57. („Космическата нова година“ стр.57).
33. Виж Рудолф Щайнер: Soziales Verständnis aus geisteswissenschatlicher Erkenntnis. Die geistigen Hintergründe der sozialen Frage, Volume III. GA 191, стр. 213 („Разбиране за обществото чрез духовното научно познание. Духовната основа на социалния въпрос.“ Том III, стр.213).
34. Ibid. Страница 202.
35. Рудолф Щайнер: Der innere Aspekt des sozialen Rätsels. Luziferische Vergangenheit und ahrimanische Zukunft. GA 193, стр.177 („Вътрешният аспект на социалния въпрос. Луциферическо минало и ариманическо бъдеще.“ Стр.177).
36. Ibid. страница 166.
37. Ibid. страница 187.
38. Ibid. страница 196.
39. Рудолф Щайнер: Weltsilvester und Neujahrsgedanken. GA 195, стр. 39. („Космическата нова година“ стр.39).
40. Ibid. страница 53.
41. Ibid. страница 54.
42. Рудолф Щайнер: Der innere Aspekt des sozialen Rätsels. Luziferische Vergangenheit und ahrimanische Zukunft. GA 193, стр.167 („Вътрешният аспект на социалния въпрос. Луциферическо минало и ариманическо бъдеще.“ Стр.167).
43. Рудолф Щайнер: Soziales Verständnis aus geisteswissenschatlicher Erkenntnis. Die geistigen Hintergründe der sozialen Frage, Volume III. GA 191, стр. 219 („Разбиране за обществото чрез духовното научно познание. Духовната основа на социалния въпрос.“ Том III, стр.219).
44. Ibid. страница 220.
45. Рудолф Щайнер: Der innere Aspekt des sozialen Rätsels. Luziferische Vergangenheit und ahrimanische Zukunft. GA 193, стр.178 („Вътрешният аспект на социалния въпрос. Луциферическо минало и ариманическо бъдеще.“ Стр.178).
46. Виж Петер Зелг: Elisabeth Vreede, Adversity, Resilience and Spiritual Science, SteinerBooks 2017. (Елизабет Вреде: Изпитания, устойчивост и духовната наука. SteinerBooks 2017).
47. Виж Рудолф Щайнер: Soziales Verständnis aus geisteswissenschatlicher Erkenntnis. Die geistigen Hintergründe der sozialen Frage, Volume III. GA 191, стр. 200 („Разбиране за обществото чрез духовното научно познание. Духовната основа на социалния въпрос.“ Том III, стр.200).
48. Ibid. страница 220.
49. Ibid. страница 275.
50. Рудолф Щайнер: Der innere Aspekt des sozialen Rätsels. Luziferische Vergangenheit und ahrimanische Zukunft. GA 193, стр.188 („Вътрешният аспект на социалния въпрос. Луциферическо минало и ариманическо бъдеще.“ Стр.188).
51. Ibid. страница 187.
52. Ibid. страница 195.
53. Щайнер: Четири мистерийни драми GA 14, страница 257.
54. Виж наред с други: Gundhild Kacer-Bock: Die Mysteriendramen im Lebensgang Rudolf Steiners („Мистерийните драми в хода на живота на Рудолф Щайнер “), Stuggtart 2008; Manfred Krüger: Mysteriendramatik im Seelenraum ("Мистерийните драми в душата “), Dornach 2008; Wilfried Hammacher: Die Uraufführung der Mysteriendramen von und durch Rudolf Steiner-München 1910-1913 („Премиерното представяне на Мистерийните драми на Рудолф Щайнер - Мюнхен 1910-1913 г.“), Dornach 2010; Peter Selg: Esoterische Gemeinschaften in RudolfSteiners Mysteriendramen („Езотерични общности в Мистерийните драми на Рудолф Щайнер“), Arlesheim 2010 г.
55. Рудолф Щайнер: Четири мистерийни драми GA 14, страница 534.
56. Ibid. страница 302.
57. Ibid. страница 70.
58. Ibid. страница 305.
59. Ibid. страница 255.
60. Ibid. страница 257.
61. Ibid. страница 258.
62. Ibid. страница 375.
63. Ibid.
64. Ibid. страница 263.
65. Ibid. страница 365.
66. Ibid. страница 363.
67. Ibid. страница 517.
68. Ibid. страница 391.
69. Ibid. страница 371.
70. Ibid. страница 514.
71. Ibid. страница 516.
72. Ibid. страница 445.
73. Ibid. страница 531.
74. Ibid. страница 533.
75. Ibid. страница 534.
76. Рудолф Щайнер: Unsere Toten. Ansprachen, Gedenkworte und Meditationssprüche 1905-1924. GA 261, Дорнах 1984 г., стр.40. („Нашите мъртви. Речи, възпоменателни слова и размисли 1905-1924 г“).
77. Рудолф Щайнер: Wege un Ziele des geistigen GA 125, Дорнах 1984, стр. 40. („Пътища и цели на духовния човек“).
78. Карл Ясперс: Der philosophische Glaube („Философската вяра“). Цюрих 1948, стр. 55. Цитирано от Томас Фукс в Verteidigung des Menschen. Grundfragen einer verkörperten Anthropologie („Защитата на човечеството. Основни въпроси на една въплътена антропология “) Berlin 2020, стр. 7.
79. Рудолф Щайнер: Bilder okkulter Siegel und Säulen. Der Münchner Kongress Pfingsten 1907 und seine Auswirkungen. („Изображения на окултни печати и колони. Мюнхенският конгрес на Петдесетница 1907 и последиците от него.“) GA 284. Дорнах 1993 г., стр. 168
80. Рудолф Щайнер: Anthroposophische Leitsätze. Der Erkenntnisweg der Anthroposophie—Das Michael-Mysterium. („Антропософски водещи мисли. Пътят на познанието на антропософията - Мистерията на Михаил.“) GA 26. Дорнах 10 1998 г., стр. 84.
81. Ibid. страница 91.
82. Ibid. страница 97.
83. Ibid. страница 86.
84. Ibid. страница 91.
85. O. Прокофиев: „Антропософия и „Философията на свободата“, Temple Lodge Publishing 2009.
86. Щайнер: Anthroposophische Leitsätze. Der Erkenntnisweg der Anthroposophie—Das Michael-Mysterium. („Антропософски водещи мисли. Пътят на познанието на антропософията - Мистерията на Михаил.“) GA 26, стр. 93.
87. Ibid. страница 97.
88. Ibid. страница 101.
89. Ibid. страница 97 и следващите.
90. Ibid. страница 110.
91. Ibid. страница 112.
92. Ibid. страница 104 и следващите.
93. Ibid. страница 114 и следващите.
94. Ibid. страница 256.
95. Рудолф Щайнер: Menschenschicksale und Völkerschicksale. („Съдби на индивидите и съдби на народите“) GA 157. Дорнах 1981 г., стр.
96. Ibid. страница 110.
97. Рудолф Щайнер : Антропософски водещи мисли. Пътят на познанието на антропософията - Тайната на Михаил. GA26, стр. 257
98. Виж особено Clemens G. Arvay: Wir können es besser. Wie Umweltzerstörung die Corona-Pandemie auslöste und warum ökologische Medizin unsere Rettung ist.( Клеменс Г. Арвей: „Можем да се справим по-добре. Как разрушаването на околната среда предизвика пандемията от корона вирус и защо екологичната медицина е нашето спасение.
99. Клаус Шваб и Тиери Малере: Covid-19: Der große Umbruch. Cologny/Genf. 2020,
(„Covid-19: Голямото нулиране) Кьолн/Женева. 2020 г., стр. 97. (Всички цитати в тази книга са взети от оригиналното издание на английски език: ‚Covid-19, The Great Reset‘ Schweiz 2020.)
100.Ibid. страница 102 и следващите.
101. Ibid. страница 148.
102. Ibid. страница 154.
103. Ibid. страница 12.
104. Ibid. страница 22.
105. Виж също Hannes Hofbauer/Sefan Kraft (ed): Lockdown 2020. Wie ein Virus dazu benutzt wird, die Gesellschaft zu verändern. („Lockdown 2020 г.: как един вирус се използва, за промяна на обществото“).
106. Клаус Шваб и Тиери Малере: Covid-19: Der große Umbruch. Cologny/Genf. 2020,
(„Covid-19: Голямото нулиране) Кьолн/Женева. 2020 г., стр.16 и 296.
107. Ibid. стр. 204.
108. Ibid. стр. 298.
109. Ibid. страница 20.
110. Ibid. страница 147 и следващите.
111. Ibid. страница 259. Интересно е да се проследи отблизо как развитието, което Шваб и Малере описват в книгата си и категорично подкрепят, постоянно се преплита с предупреждения, наред с другото, за следенето и манипулацията и загубата на индивидуалните свободи; също така да се проследи параграф след параграф тяхната критика на управлението на коронавируса (не само в релативизирането на мита за „вируса убиец“, но и в поставянето под въпрос на медийната обсесия, проблематизирането на психологическите щети и предизвикването на страх и т.н.); и колко голямо значение придават на екологичните аспекти на кризата, за да включат по-късно тези проблеми в своите стратегии за технологично решение (вж. бележка 129).
112. Ibid. страница 253.
113. Ibid. страница 251 и следващите.
114. https://www.facebook.com/worldeconomic-forum/videos/189569908956561
115. Клаус Шваб и Тиери Малере: Covid-19: Der große Umbruch. Cologny/Genf. 2020,
(„Covid-19: Голямото нулиране) Кьолн/Женева. 2020 г., стр. 244.
116. Пол Шрайер : Chronik einer angekündigten Krise. Wie ein Virus die Welt verändern konnte („Хроника на една прогнозирана криза - как един вирус успя да промени света“). Берлин 2020 г., стр. 51.
117. Ibid. страница 40.
118. Ibid. страница 56.
119. Ibid. страница 46.
120. Ibid. страница 58.
121. Ibid. страница 58е.
122. Ibid. страница 160.
123. Ibid. страница 160.
124. Клаус Шваб и Тиери Малере: „Ковид-19: Великото нулиране“, стр.179.
125. Ibid. страница 153.
126. Пол Шрайер: Chronik einer angekündigten Krise. Wie ein Virus die Welt verändern konnte („Хроника на една прогнозирана криза - как един вирус успя да промени света“). Берлин 2020 г., стр. 51.
127. Sasha Lobo: Realitätsschock. Zehn Lehren aus der Gegenwart („Шокът от реалността: десет урока от настоящето.“) Кьолн 2029 г., стр.197.
128. Шваб и Тиери Малере: „Ковид-19: Великото нулиране“, стр.192.
129. Ibid. страница 194.
130. Ibid. страница 198f.
131. Ibid. Страница 210.
132. Ibid. страница 241.
133. След това Шваб и Малере продължават технологичната си визия за бъдещето по отношение на събирането на лични данни - „в комбинация с изкуствен интелект, интернет на нещата, монитори и носими технологии“ - с очевиден „екологичен“ уклон , със следните думи: “В света след COVID-19 точната информация за нашия въглероден отпечатък, нашето въздействие върху биоразнообразието, токсичността на всички съставки, които консумираме, и околната среда или пространствения контекст, в който се развиваме, ще доведе до значителен напредък по отношение на нашите знания за колективното и индивидуалното благосъстояние“. (Ibid., стр. 244.)
134. Ibid. страница 195.
135. Sasha Lobo: Realitätsschock. Zehn Lehren aus der Gegenwart („Шокът от реалността: десет урока от настоящето.“) Кьолн 2029 г., стр.201.
136. Ibid. страница 203.
137. Ibid. страница 208.
138. Ibid. страница 209.
139. Ibid. страница 211.
140. Клаус Шваб и Тиери Малере: „Ковид-19: Великото нулиране“, страница 198 и сл.
141. Ibid.
142. Томас Фукс в Verteidigung des Menschen. Grundfragen einer verkörperten Anthropologie („Защитата на човечеството. Основни въпроси на една въплътена антропология “) Berlin 2020, стр. 9. За дискусията на Фукс по отношение на Харари в книгата му Homo Deus, вж. Ibid., стр. 9 и сл.
143. Ibid. страница 31.
144. Ibid. страница 10.
145. Рудолф Щайнер: Der innere Aspekt des sozialen Rätsels. Luziferische Vergangenheit und ahrimanische Zukunft. GA 193, Дорнах 2007 г., стр.174 („Вътрешният аспект на социалния въпрос. Луциферическо минало и ариманическо бъдеще.“).
146. Томас Фукс в Verteidigung des Menschen. Grundfragen einer verkörperten Anthropologie („Защитата на човечеството. Основни въпроси на една въплътена антропология “) стр. 84.
147. Ibid. страница 17.
148. Рудолф Щайнер: Gegensätze in der Menschheitsentwicklung. West und Ost—Materialismus und Mystik—Wissen und Glauben. („Полярности в развитието на човечеството. Западът и Изтокът - материализъм и мистицизъм - познание и вяра.“) GA 197 Дорнах 1996 г., стр. 164
149. Рудолф Щайнер: Четири мистерийни драми GA 14, страница 73.
150. Томас Фукс: Verteidigung des Menschen. Grundfragen einer verkörperten Anthropologie („Защитата на човечеството. Основни въпроси на една въплътена антропология “) стр. 17.
151. Ibid. Страница 34.
152. Ibid. страница 64.
153. Клаус Шваб и Тиери Малере: Covid-19: Der große Umbruch. Cologny/Genf. 2020,
(„Covid-19: Голямото нулиране) Кьолн/Женева. 2020 г., стр.62.
154. Ibid. страница 210.
155. Клаус Шваб и Тиери Малере: Covid-19: Der große Umbruch. Cologny/Genf. 2020,
(„Covid-19: Голямото нулиране) Кьолн/Женева. 2020 г., стр.179.
156. Рудолф Щайнер: Четири мистерийни драми GA 14, страница 284.
157. Виж Петер Зелг: „Мистерията на Земята, Есета по времето на корона жируса. SteinerPress 2021.
158. Тетрадка № 41, Архив на Рудолф Щайнер , Дорнах.
159. Рудолф Щайнер: „Четири мистерийни драми“ GA 14, страница 521.
160. Рудолф Щайнер: Gegenwärtiges und Vergangenes im Menschengeiste. GA 167.
(„Настояще и минало в човешкия дух“) GA 167. 1962 г. Дорнах 2, стр. 100.
161. Рудолф Щайнер: Der innere Aspekt des sozialen Rätsels. Luziferische Vergangenheit und ahrimanische Zukunft. GA 193, Дорнах 2007 г., стр.66. („Вътрешният аспект на социалния въпрос. Луциферическо минало и ариманическо бъдеще.“).
162. Рудолф Щайнер: Soziales Verständnis aus geisteswissenschatlicher Erkenntnis. Die geistigen Hintergründe der sozialen Frage, Volume III. GA 191, стр. 212 („Разбиране за обществото чрез духовното научно познание. Духовната основа на социалния въпрос.“ Том III, стр.212).
163. Рудолф Щайнер: „Четири мистерийни драми“ GA 14, стр. 370.
164. Щайнер: Soziales Verständnis aus geisteswissenschatlicher Erkenntnis. Die geistigen Hintergründe der sozialen Frage, Volume III. GA 191, стр. 274. („Разбиране за обществото чрез духовното научно познание. Духовната основа на социалния въпрос.“ Том III, стр.274).
165. Рудолф Щайнер: „Четири мистерийни драми“ GA 14, стр. 535.
166. Виж Петер Зелг: Die Zukunft der Erde. Franz von Assisi, die Rosenkreuzer und die Anthroposophie („Бъдещето на Земята. Франциск от Асизи, розенкройцерите и антропософията“). Арлесхайм 2021 г.
167. Рудолф Щайнер: „Четири мистерийни драми“ GA 14, стр. 409.
168. Soziales Verständnis aus geisteswissenschatlicher Erkenntnis. Die geistigen Hintergründe der sozialen Frage, Volume III. GA 191, стр. 275. („Разбиране за обществото чрез духовното научно познание. Духовната основа на социалния въпрос.“ Том III, стр.275).
169. Виж Peter Selg: Der Untergan des Abenlands? Rudolf Steiners Auseinandersetzung mit Oswald Spengler. ("Залезът на Запада? Спорът на Рудолф Щайнер с Освалд Шпенглер“) Арлесхайм и Дорнах 2020 г.
170. Рудолф Щайнер: Geisteswissenschaft als Erkenntnis der Grundimpulse sozialer Gestaltung. („Духовната наука като познание за основните импулси на социалната организация.“) GA 199, Дорнах 1985 г., стр. 223.
171. Рудолф Щайнер : Menschenwerden, Weltenseele und Weltengeist—Zweiter Teil: Der Mensch als geistiges Wesen im historischen Werdegang. („Да станеш човек, световна душа и световен дух - част втора: Човекът като духовно същество в историческото развитие“) GA 206. Дорнах 1991 г., стр. 92
172. Рудолф Щайнер: „Четири мистерийни драми“ GA 14, стр. 438 .
173. Рудолф Щайнер: „Мисията на Михаил. Разкриването на истинските мистерии“ GA 194, стр. 26
174. Рудолф Щайнер: Vorträge und Kurse über christlich-religiöses Wirken, IV Vom Wesen des wirkenden Wortes („Лекции и курсове по християнска религия , том IV. За естеството на действието на Словото“). GA 345, Дорнах 1994 г., стр. 78.
175. Рудолф Щайнер: Der Tod als Lebenswandlung. („Смъртта като метаморфоза на живота“) GA 182. Дорнах 1996 г., стр. 183
176. Фридрих Долдингер: Die Ewige Stadt („Вечният град“) . Фрайбург 1946 г., стр. 111. в тази връзка вж. също новото издание на Thomas Kivelitz (Stuttgart 1997) и Петер Зелг: Apokalypse. Vom Weg zur Ewigen Stadt („Апокалипс. Пътят към вечния град“). Арлесхайм 2020 г.
Преломният момент настъпи!
Всички колиби и хралупи се разклащат.
И тези, които не искат да растат,
ще бъдат смазани от тежестта на съдбата.
Да избягат от ужаса,
само бдителните ще успеят,
които посрещат това, което се задава
с цялата си сила и смирение.
Wende-Zeit ist gekommen!
Es beben alle bergenden Hütten und Hüllen.
Und wer nicht wachsen will,
den zerschmettert der Schicksale Last.
Zu entschreiten dem Schrecknis,
nur dem Wachenden gelingt es,
der das Kommende
mit ganzer Kraft und Demut
innig empfängt.