Богоявление (Рождество Христово) като трансформиращо Земята въплъщение на Духовната същност на шестте Слънчеви Елохими
Чрез кръщението в река Йордан, което се състоя близо до Витания, разположена на източния бряг на Йордан - в почти най-ниската точка на твърдата земя - Христос се въплъти в тройната земна обвивка на Исус от Назарет, състояща се от физическо, етерно и астрално тяло, за да преобрази Земята в продължение на три непълни години.
28 Това стана във Витавара (Витания) отвъд Йордан, дето Йоан кръщаваше.
29 На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!
30 Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.
31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.
32 И Йоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.
33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.
34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.
(Йоан, 1:28–34)
Благодарение на духовно-научните си изследвания, д-р Рудолф Щайнер достига до извода, че в Поврата на Времената са се родили не едно, а две момчета Исус – Натановият Исус и Соломоновият Исус – и че двете деца са произлезли от рода на Давид. Ясна индикация за наличието на две различни деца Исус се дава от двете евангелия на Матей и Лука, които при описанието на кръвните линии на двете деца Исус имат съвпад единствено до началото на Давидовия дом.
Първоначално Азът на Христос не живее в нито едно от тези две различни момчета на име Исус. На 12-годишна възраст Азът на Соломоновия (по царска линия) Исус, който по данни на д-р Щайнер е прероденият Заратустра, премина в тялото на Натановия (по първосвещеническа линия) Исус, за да се подготви до тридесетата си година за великия жертвен акт, чрез който Азът на Заратустра отдаде Исусовите телесни обвивки (астрално, етерно и физическо тяло) на въплъщаващия се Христос. Рудолф Щайнер е бил наясно, че тези негови прозрения в Хрониката Акаша е можело да изглеждат странни или дори обидни:
За много хора това, което духовната наука има да каже за Христовото същество, е особено обидно. И все пак това се случва само поради неразбиране. Ако, например, някой каже, че духовната наука твърди, че Исус не е узрял в Христос от млада възраст под ръководството на Светия Дух, а че през първите тридесет години от живота си той е подготвял само физическото си тяло, в което Христос се установи след Йоановото кръщение, то той изкривява резултатите от изследванията на духовната наука по този въпрос. Духовната наука проучва какво всъщност се е случило чрез Йоановото кръщение, което според Библията несъмнено е важно събитие в живота на Исус. - (Има преводачи на Евангелията, които възпроизвеждат важния пасаж от Лука по този начин: „Този е Моят възлюбен Син; днес Аз го родих.“) - И това изследване установява, че Христовият Дух, който ръководи Исус от Назарет до неговата тридесета година сякаш отвън, след това се е вселил в най-вътрешната част на съществото му през тази негова тридесета година. Библейските изследвания в бъдеще със сигурност ще признаят, че по този въпрос Евангелието също не доказва, че противниците на духовната наука са прави, а точно обратното. (Събр.съч.35)
Христос, Божественото Слово на Сътворението [(наричан според персийската традиция Хоновер (Honover)], е същото същество, за което в Стария завет се казва: И Духът Божий се носеше над водите. (Битие 1:2) А за самия ясновидски поглед, духът на Исус от Назарет, който се отделя от тялото му по време на кръщението в река Йордан, се явява под формата на бял гълъб.
Така стана възможно Азът на Заратустра, най-високо еволюиралият човешки Аз, да бъде избран да живее 18 години в телесните обвивки, които след това трябваше да приемат Христос. Заратустровият Аз напусна Исусовите обвивки малко преди Йоановото кръщение в река Йордан. Така той не присъстваше в плът, докато Христос ходеше по Земята. Самият Заратустра се въплъти по друг начин, скоро след като напусна трите обвивки на Исус от Назарет - неговият Аз се обедини с етерното тяло на Соломоновия Исус, което след смъртта му беше прието в духовния свят от майката на Натановия Исус. (Събр.съч.264)
Антропософските изследвания показват, че възгледът, който е преобладавал в ранните християнски епохи, е правилен. - По-дълбоката връзка на космическото Христово същество с човека Исус от Назарет възникна едва през тридесетата година от този човешки живот чрез събитието на Кръщението. (Ханс-Вернер Шрьодер, Космическият Христос)
Когато Исус от Назарет навърши тридесет години, той бе толкова напреднал в преживяното по време на тогавашното си въплъщение, че успя да извърши един процес, който може да се реализира само в извънредни случаи. Ние знаем, че човешкото същество се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Тази четиричленна форма на човешкото същество живее в нас. Когато човек достигне определено ниво на развитие, за него в определен момент става възможно да отдели своя Аз от трите си тела и да ги напусне ненакърнени, като един вид духовно излекувани тела. След това Азът отива в духовния свят, а трите тела остават на Земята. Понякога става така, че се превръщаме в свидетели на точно този обективен процес от световната еволюция. При някои хора този особено важен и възторжен момент, може да продължи и по-дълго. Тогава Азът си тръгва и отива в духовния свят, но тъй като трите тела са били толкова добре развити от пребивавалия в тях Аз, те се превръщат в ползотворен съсъд за друго още по-висше същество, което навлиза в тях и ги овладява. По време на тридесетгодишнината на Исус от Назарет, това Същество, което нарекохме Христос, овладя неговите физическо, етерно и астрално тяло. Това Христово същество не можеше да се въплъти в утробата на обикновено дете, а само в такова човешко тяло, което е било предварително подготвено от един високо развито Аз, тъй като Христовото същество никога преди това не е било въплъщавано във физическо тяло. Христос започва да пребивава в телата на Исус от Назарет след настъпването на тридесетата му година.
Какво всъщност се бе случило там? В действителност тази физическа форма на Исус от Назарет, която Заратустра бе вече напуснал, се оказа толкова зряла и толкова съвършена, че Слънчевият Логос, същността на шестте слънчеви Елохими - след като преди това го описахме като Духовната същност на Слънцето - успя да навлезе в Исус. В продължение на три години Той постепенно се въплъщаваше в тази човешка телесност и накрая успя да се облече в плът. Слънчевият Логос, който може да лъчезари в човешкото същество и благодарение на акта на Просветлението - Той навлезе като Светия Дух! Той - Мировият Аз, Макрокосмическият Аз – навлезе, и впоследствие Слънчевият Логос заговори чрез тялото на Исус в продължение на три години. Именно Христос говори чрез тялото на Исус през тези три години. Този процес е посочен в Евангелието на Йоан , а също и в другите евангелия като слизането на гълъба, на Светия Дух, върху Исус от Назарет. Езотеричното християнство заявява, че в този момент Азът на Исус от Назарет напуска тялото му и че отсега нататък Христовият Дух живее в него, говорейки от него, за да преподава и работи всред човечеството. Това е първото събитие, което се случва, в смисъла на Евангелието от Йоан. Сега вече намираме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет. (Събр.съч.103)
Рудолф Щайнер сравнява навлизането на Христос в тялото на Натанoвия Исус, което е било напуснато от Аза на Заратустра, с процеса на човешкото зачатие. Тук може да се говори за непорочно зачатие в най-висшия му смисъл:
Нека започнем, за да постигнем известна яснота, с това, което обикновено се нарича Йоаново кръщение в река Йордан. В петото Евангелие то е представено, във връзка със земния живот на Христос, като нещо подобно на човешкото зачатие. Можем да разберем живота на Христос от Кръщението до мистерията на Голгота, ако го сравним с живота, който човешкият зародиш води в утробата на майката. Може да се каже, че това през което Христовото същество преминава от Йоановото кръщение до Мистерията на Голгота, е Неговият зародишен (вътреутробен) живот. Самата Мистерия на Голгота трябва да възприемаме като земното Христово раждане - тоест да възприемаме смъртта на Исус като земното раждане на Христос. И ние трябва да търсим действителния Христов живот на Земята след Мистерията на Голгота, тъй като Христос е контактувал - както посочих вчера - с апостолите, когато тези апостоли са пребивавали в едно особено състояние на съзнанието. - Ето това се е случило след действителното раждане на Христовото Същество.
И земните събития, които са описани като Христовото Възнесение и последвалото го изливане на Духа (Петдесетница), ние трябва да разбираме в случая на Христовото Същество като това, което сме свикнали да разглеждаме, в резултат от човешката ни смърт, като навлизане на човешките души в духовните светове. Следователно ние трябва да сравним по-нататъшния живот на Христос в Земната сфера след Възнесението и Петдесетница с това, което човешката душа преживява, след като попадне в така наречения Девакан, в сферата на Духа. (Събр.съч.148)
Чрез Кръщението в река Йордан Христос се свърза толкова тясно с телесните обвивки на едно човешко същество, както никога преди в миналото. Въплъщението стигна дотам, че Христос успя да придобие съзнателно господство над цялата човешка телесност и дори над вътрешните процеси на костната система. Преди Поврата на Времената това е било невъзможно дори за най-висшите Посветени. В резултат на това се появиха условията, благодарение на които Христос вече можеше да преодолее смъртта в себе си и за цялото човечество, тъй като формата на костната система може да победи смъртта във физическия ѝ смисъл, когато костната система бъде дълбоко и съзнателно проникната от Духа. Този факт е от изключителна важност за цялата еволюция на Земята, защото човекът е придобил формата на костната си система, която в крайна сметка определя цялата му човешка форма, именно на Земята, а не през по-ранните планетарни еони, но човечеството щеше да загуби тази си форма заради разрушителните последици на грехопадението, ако Христос не се бе въплътил в човешко тяло. Човекът не би могъл да вземе нищо със себе си в бъдещото си развитие като плод на Земното развитие, ако Христос не бе завладял костната система отвътре, предоставяйки по този начин изцелителни сили на човешката форма (фантома на физическото тяло).
Кръщението в река Йордан, когато безмерната пълнота на Космическия Христос навлезе в земното тяло на Исус, нямаше как да не породи последствия и в обкръжението на самия Исус. Първият и най-непосредствен ефект бе, че майката на Соломоновия Исус стана, в известен смисъл, отново девствена по отношение на своята вътрешна душевно-духовна организация.
Тогава също и духът на Натановата майка слезе отново и толкова измени майката на Соломоновия Исус, която бе вече приета в къщата на Натановия Йосиф, че я направи отново девствена, в резултат на което майчинатa душа, която Натановият Исус бе изгубил, му бе възстановена по време на Йоановото кръщение. Следователно тази майка, която му остана, съдържаше в себе си душата на първоначалната му майка от Назарет, която Библията обозначава като „Благословената Мария“. (Събр.съч.114), (Лука 1:28)
Пред погледа на духовния изследовател се разкрива, че в същия миг, в който се разгърна Кръщението в река Йордан, приемната Исусова майка преживя края на своята трансформация. Тя почувства, бидейки на възраст от 45-46 години, че сякаш е проникната от душата на починалата майка на момчето Исус от Назарет, получило Заратустровия Аз по време на дванадесетата си година. Точно както Духът на Христос беше слязъл върху Исус от Назарет, така и духът на Исусовата майка от Назарет, която междувременно бе вече в духовния свят, бе слязъл върху приемната майка от Витлеем, с която Исус проведе своя разговор преди тръгването си към река Йордан. Оттогава тя (Витлеемската Мария) се чувстваше като младата майка (Мария от Назарет), която бе родила момчето Исус от Евангелието на Лука. (Събр.съч.148)
Когато едно обикновено човешко раждане се случи, тогава идващото от по-ранните въплъщения на човешкото същество се обединява с това, което човешкото същество придобива чрез наследствеността. Така човешкият Аз се обединява с това, което той получава като своя телесно-етерна обвивка и ето, че по този начин идващото от духовния свят се обединява със сетивно-физическото. Тези от вас, които често са слушали моите лекции, знаят, че щом навлезем в духовния свят, ние виждаме, че там всичко съществува огледално, а именно в обратен ред. Така че, когато някой - чрез правомерни методи - стане ясновидец и когато очите му се отворят към духовния свят, той трябва първо бавно да се научи да израства в духовния свят, защото там всичко изглежда наобратно. Когато срещне число, например числото 345, той не трябва да го чете както във физическия свят, тоест не 345, а като 543 - трябва да го чете наобратно. Следователно трябва да се научите да гледате на всичко в духовния свят по определен обратен начин - не само на числата, но и на всичко останало.
Когато Христос се съедини с тялото на Исус от Назарет, в очите на тези, които бяха духовно развити, това събитие се яви в обратен вид. Докато при едно раждане човешкият дух слиза от висшите светове, за да се съедини с физическия елемент, то тук във физическия свят, над главата на Исус от Назарет, се яви под формата на бял гълъб именно Исусовият Аз, който се пожертва, за да даде възможност на Христовия Дух да се въплъти. - Яви се духовният елемент на Исус, който се освободи от физическия. Това със сигурност е ясновидско наблюдение. Казаното в Евангелието почива напълно на ясновидското наблюдение и е погрешно да се твърди, че това е само алегория или символ. Това е един факт, който действително се е случил в духовния свят и е бил наблюдаван от хората, разполагащи с правилно ясновидство. Както обикновеното физическото раждане привлича към себе си духовния принцип на Аза, така от друга страна това Христовото раждане представляваше една човешка жертва. То направи възможно Духът от началото на нашето земно развитие, който "се носеше над водите", да се съедини с троичната телесна обвивка на Исус от Назарет и да я изпълни със светлина по начина, който описахме.
Ще разберете, че това събитие не засегна само онази малка част от Земята, където то се разигра. Тесногръдо е да се ограничава едно събитие само до мястото, от което то се наблюдава с физически очи и това е голямата илюзия за хората, които се доверяват единствено на петте си сетива. - Къде тогава е завършената форма на един човек за физическите сетива? Нима това са пределите на човешката кожа? Ако това бе вярно, то тогава човек би трябвало да престане да съществува, щом напусне физическото си тяло.
Някой би могъл да каже, че ако ни отрежат носа, то вече не сме цял човек - по това той разпознава, че носът е част от нашето същество, но това е един ограничен възглед. Тези, които се ограничават до физическите сетива, не виждат човешките фини тела на отстояние от няколко десетки сантиметра извън нашата кожа. Обаче помислете, че при всяко вдишване ние приемаме в себе си въздуха, който ни заобикаля. Ако носът бъде отрязан и следователно човекът престане да бъде цялостен, то същото важи и за случая, когато човекът изцяло спре да приема въздуха от заобикалящата го атмосферата, намираща се извън кожата му. Своеволие е да се счита кожата за вододел на човешкото ни същество. Всичко, което ни заобикаля, е част от нас, дори и във физически смисъл. Следователно това, което се случва на човека, не засяга само конкретното му тясно физическо пространство. Ако заразим въздуха на един човек в радиус от километри, ние ще констатираме, че цялото това обширно пространство е част от живота на този човек. – Да, цялата Земя участва в нашите жизнени процеси. И щом това е така от физическа гледна точка, не би изглеждало нелогично, че при Кръщението в река Йордан е участвал съответно целият духовен свят и че много други духовни събития е трябвало да се случат предварително, за да може да се разгърне Христовото слизане на Земята.
Ако до един човек - чийто въздух в радиус от километри е с влошено качество дотолкова, че неговите човешки жизнени процеси биват повлияни - поставим друг човек в относителна близост до него, то тогава и този втори човек ще изпитва трудности при дишането си. Може би ефектът при втория човек ще бъде малко по-различен, в зависимост от това дали той се намира по-близо или по-далеч от епицентъра на замърсяването. Ако той се намира по-далеч, ефектът върху него ще бъде по-слаб, но ефект все пак ще има. Ето защо вече не би трябвало да звучи необичайно, когато днес тук се повдига въпросът, дали има и допълнителни въздействия, които са породени от Йоановото кръщение в река Йордан. И ето, че тук се докосваме до една друга дълбока мистерия, която днес може да бъде изразена единствено със свенливост и благоговение, защото човечеството ще бъде подготвяно да разбира тези факти бавно и постепенно.
В същия момент, когато Духът на Христос навлезе в тялото на Исус от Назарет и трансформацията настъпи, както вече я описахме, бе упражнено въздействие и върху приемната майка на Исус от Назарет. И това въздействие се прояви в това, че едновременно с Йоановото Кръщение Витлеемската Мария възвърна своята девственост, тоест нейната вътрешна организация стана като женската организация преди настъпването на девическата зрялост. Приемната майка на Исус от Назарет стана девица едновременно с раждането на Христос. (Събр.съч.112)
Превод и адаптация: Павелъ Йордановъ
Редактор: Дорина Василева