Космическото и земното значение на Нова Година като осма поред Свята нощ
Дълбоко вградени в културната ни традиция на „Изпращането на старото и посрещането на новото“ в навечерието на Нова Година, живеят много небесни синхроничности, които обичайно се променят с всяка измината година. Обаче в полунощния час на всяка Нова година за следващите около 30 години, както и през вече изминалите 70 поредни години, Земята устойчиво ще се позиционира в една и съща линия с влиянието на Сириус.
Тъй като Сириус е най-ярката звезда на нашето небе, в древността той е бил известен като „Сияещият“. Наричан е още и Кучешката звезда поради присъствието му в съзвездието Canis Major (Голямото куче). Древните египтяни са наричали Сириус „Изида“ и са създали своя календар на база изгрева и залеза на тази великолепна звезда. Интересно е да се отбележи, че настоящата ни 5-та културна епоха е повторение на цивилизациите на древен Египет, Халдея, Асирия и Вавилон, които представляват вече отминалата 3-та културна епоха на Пета коренна раса. Но какво можем да възприемем ние от тази отминала 3-та културна епоха, за да го обновим и трансформираме?
Египтяните вярвали, че Сириус има особено силно влияние върху живота на нашата планета. По-специално те смятали, че Сириус може да отвори портал към духовния свят и заради това ориентирали местоположението на пирамидата в Гиза именно спрямо виделината на Сириус.
Системата на Сириус се намира директно „нагоре по течението“ спрямо слънчевата ни система, в рамките на ръкава на нашата галактика Млечен път (Ръката на Орион). От всички звезди в нашето небе само обиколката на Сириус съответства по продължителност на слънчевата ни година - 365,25 дни. Този точен съвпад кара някои да предполагат, че Сириус и Слънцето представляват една двойна звезда. Сириус, подобно на Слънцето, отпечатва върху нас пренастройването на нашите собствени модели на съзнание, които биват докоснати от съвършенството на тази пропорция между Слънцето и Сириус.
Нашата вълшебна полунощ на Новата Година и Новото Начало бележат момента, в който енергиите на Сириус, бидейки директно над нас, и силите на Слънцето, греещи през Земята от другата страна, създават условия за лична и колективна трансформация. Подреждането на Сириус, Земя и Слънце в една линия съдържа кодовете на съвършенството, които са вечни. Да бъдем осъзнато будни за съвпада на Слънцето, Земята и Сириус в този своеобразен небесен Медиум Цели – отнасящ се за цялото човечество в полунощния час на Нова Година - и визуализирайки Земята и целия ѝ живот в неговото абсолютно съвършенство, ни позволява да получим в собственото ни съзнание директен прилив на сили от Духовните йерархии.
Виж Слънцето във Полунощния му час,
Гради чрез духовното си същество в безжизнената ни Земя.
Така във земно тление и в смъртна нощ,
Открий ти Новото начало на Творението - Силата на свежо утро!
Във висините Слава за Словото на боговете вечно,
А на Мира ти силите приветствай в дълбините свои,
В обителта на тъмнината Слънце сътвори,
В съзиждането на материята познай ликуването на Духа!
Следват извадки от лекции на д-р Рудолф Щайнер:
В навечерието на Нова година нашата народностна душа (архангелът на народа) ни освобождава за кратко и следователно това, което тогава мислим, се възприема от най-високите йерархии, и съдържа в себе си силата да бъде превърнато в реалност. (Рудолф Щайнер в разговор с Хербет Хан, Das Goetheanum №3, 4 януари 1990 г.)
Нашият празник в края на годината ще започне с госпожа Щайнер, която ще рецитира красивата норвежка легенда за Олаф Остесон, за когото се твърди, че с наближаването на Коледа изпаднал в нещо като сън, продължаващ тринадесет дни - тринадесетте Свети дни, които ние сме обследвали от различни гледни точки. По време на този тринадесетдневен сън той имал значими преживявания, които успял да разкаже след събуждането си.
Олаф Остесон – Олаф, Синът на Земята - преживява различните тайни на Космическото битие, след като се пренася в Макрокосмоса по време на тринадесетте най-кратки дни от годишния кръговрат. И тази скандинавска легенда, която наскоро беше извадена на бял свят от дълбините на древните летописи, разказва за преживяванията на Олаф Остесон между Бъдни вечер, Нова година и Богоявление (6-ти януари – истинската Коледа по стар стил). Често имаме поводи, за да си спомняме този някогашен начин, по който микрокосмосът (човекът) е участвал в Макрокосмоса, и сега ние можем да надградим познанията си. Преди всичко обаче нека чуем легендата за Олаф Остесон, Земният син, който през Светите дни и нощи, в които сега се намираме, е преживял тайните на Космическото Битие при срещата си с Духа на Земята. Нека се вслушаме в тези преживявания.
Тази легенда ни просвещава за древните знания и прозрения спрямо духовните светове, които ние отново ще си възвърнем чрез това, което наричаме духовно-научен мироглед.
Човешката душа наистина е спала дълго, но йерархиите ще се приближат и ще я повикат с думите: „Събуди се, Олаф Остесон!“ — Само че ние трябва да се подготвим по правилния начин, за да не се случи така, че да ни бъде казано „Събуди се, Олаф Остесон!“, а ние да не разпознаем този свръхсетивен шепот. Именно заради това ние работим с Духовната наука, за да имаме уши да чуем, когато в човешката еволюция зазвучи призивът да бъдем духовно будни. (Рудолф Щайнер, GA 275, „Изкуството, видяно в светлината на мистерийната мъдрост“, Лекция 4, Космическата Нова Година, Дорнах, 31 декември 1914 г.)
...по това време на годината, приблизително около Нова година, един в друг се преплитат два цикъла.
Следователно периодът на настъпването на новогодишната нощ може да ни заприлича на приближаването на пратеник от духовния свят, който ни разкрива мистериите свързани с края на годината и ни носи следното послание: „Тайната на съществуването се състои във факта, че циклите взаимно се преплитат.“
И ето, че в разгара на тъмния студен зимен сезон растителното съзнание се обединява с минералното съзнание на Земята. Нека това бъде знак за вас, че Земята също има свой собствен цикъл, а именно Великата космическа година, спомената от Заратустра, която преминава от една Космическа новогодишна нощ към следващата и ние трябва да придобием разбиране за този голям Земен космически цикъл, ако искаме да разберем хода на човешко развитие.
Заратустра говори за дванадесет хиляди години. Той описва хода на една Земна Космическа година и я разделя на четири сезона, представящи хода на човешката еволюция на Земята. Това познание е дълбоко вкоренено в Духовните мистерии.
Тринадесетте дни от 24 декември до 6 януари са дните, в които съзнанието на растенията се съединява с минералното съзнание на Земята. Ако човекът успее да заживее в съзнанието на растителното царство, то той ще може да види и да сънува много мистерии, които ще преминават през сърцето му под най-разнообразни форми — той ще може да има сънища, като тези на Олаф Остесон.
Ако развием такова чувство и настроение, ние ще придобием правилното отношение към целите на нашето духовно познание. - Тези топли чувства, които ще струят през сърцата ни, представляват именно подготовката за Космическата Нова година и ни позволяват да я очакваме достойно по време на Космическата новогодишна нощ, от която се ражда Новата Космическа година. В бъдещите ни прераждания, когато душите ни ще преминат през Великата (Макро)Космическа Нова година, ние ще я преживеем по правилния начин, само ако краят на астрономическата година, който затваря малкия цикъл от дванадесет месеца, стане за нас символ на големия край на тази (макрокосмическа) година, който затваря цикъла от общо дванадесет хиляди години.
Това е тайната на нашето битие. - Събитията, които се случват в малък мащаб, винаги съответстват на събитията, които се случват в голям мащаб, а в голям мащаб нещата са същите като тези в малък мащаб. Малкият мащаб - ходът на една година - може да бъде обхванат само ако стане символ на големия космически ход - на цикъла, който обхваща хиляди години.
Астрономическата земна годината е образ за еоните, а еоните са реалността на символите, които срещаме в хода на една астрономическа година. Ако наистина разберем хода на годината, сърцата ни ще бъдат дълбоко развълнувани от мистериите на Космоса в сезона, който бележи началото на Новата година. Нека се опитаме да настроим душата си така, че тя да надникне в Новата година, осъзнавайки факта, че може да преживява в себе си годишния кръговрат като символ на великия Космически път, който обхваща всички мистерии създадени от Големите богове, които възлизат и тъкат във Вселената от еон на еон по същия начин, по който Малките богове тъкат в мистериите, свързани с развитието на царствата на растенията и минералите в течение на една астрономическа година. (Рудолф Щайнер, Ходът на годината като символ на Великата космическа година, 31 декември 1915г.)
В навечерието на Нова година е винаги подходящо да си спомним как миналото и бъдещето са свързани в живота и в съществуването на Земята, как миналото и бъдещето са свързани в целия живот на Космоса - част от който е и човекът - и как миналото и бъдещето са преплетени в живота на нашето собствено индивидуално битие, присъствайки във всичко, което сме могли да сътворим, чувстваме и мислим през изминалата година, както и през всичко, което сме в състояние да заплануваме за следващата година...
Това, към което се стремим в антропософската духовна наука, е следното: Да приемаме с добра воля всичко, което се стреми да навлезе чрез духовно откровение от един друг свят – от свят, който обаче носи вътре в себе си именно този наш свят – и да облечем тези откровения в думи, чрез които те ще могат да бъдат съобщени на човечеството. Тези откровения не са нищо по-малко от това, което гарантира бъдещето на човечеството.
Докато този вид задачи не започнат да се разглеждат с необходимата сериозност, ние не ще бъдем в състояние да стигнем до правилното разбиране на Космическата новогодишна нощ. В настоящия момент е важно да се постигне това правилно разбиране. За нас е от съществено значение да разширим нашия интерес — уви, често нашият интерес е породен от егоизъм — към величието на човешките взаимоотношения, и да изпитваме спрямо цялото човечество онази човешка симпатия, която ни подтиква да превърнем духовно движение като нашето в действено плодотворна общност в името на общочовешката еволюцията.
Нека точно сега, скъпи мои приятели, да изпитаме, че Духът на самия Космос е този, който търси път към сърцата ни. Нека преживеем по време на задаващата се новогодишна нощ, че този Дух, който иска да навлезе в човечеството и Комуто ще бъде служено тук така, че душите на тези, които проявяват волята да чувстват и които проявяват волята да мислят чрез антропософската духовна наука, да могат да изживеят своето единение с тази нов Дух, който от своя страна проявява волята да навлезе в света. Това е Духът, който единствен може да донесе на земния свят – свят, който се самоунищожава - новия съграждащ импулс от Небето. Този символичен час преди всяка Нова година изисква да го изживеем като решаващ промеждутък между минало и бъдеще. – В този час обединете душите си с новия Дух и преживейте в тях връзката между изминалата и новата година, така че Космическата година, която си отива, да може да се бракосъчетае с изгряващата нова Космическа година.
Но отминаващата Космическа година все пак ще породи много последствия в бъдещето - разрушителни сили в сферите на Духа, Правдата (юриспруденцията) и икономиката. Ето защо е още по-необходимо възможно най-много хора да бъдат обхванати в най-съкровените си душевни дълбини от Новата година на духовното бъдеще и да развият воля, която може да бъде основата на един нов духовен свят - свят, който да бъде вграден в бъдещата еволюция на човечеството. (Рудолф Щайнер, Космическата нова година, лекция №4, 31 декември 1919 г.)
Нека тези думи, отекващи отпреди повече от 100 години насам и достигащи до нас днес, бъдат призив да вградим в Новата година това, което сме преживели през старата, за да започнем постепенно да възстановяваме разкъсаната връзка с природния и с духовния свят. Това е призив за прилагане на онова, което Духовната наука нарича Троичен социален организъм – един обществен организъм, който обхваща: 1. Идеала за свобода в образованието, медицината и духовността. 2. Идеала за равенството и равнопоставеността в политическата и правната сфери 3. Идеала за това, икономическата сфера да не поставя в зависимост останалите две сфери, така че икономиката да послужи за обединяване на човечеството в задружна работа и братство, а не вместо това да ни разделя чрез егоизъм и алчност.
Призовани сме да прозрем ясно какво стои зад настоящата световна криза, така че да можем съвместно да създадем едно по-добро бъдеще, в което нашият най-висок човешки потенциал се насърчава и подхранва. Това е наше рождено право и наша дълбока отговорност.
Нека през 2025 година си припомним какво означават думите: „Обичам те!“
Нека всички ние да приемем в будно съзнание силите на правомерно напредващите духовни йерархии, които ни биват предоставени по време на всяка новогодишна нощ!
Бъдете благословени, скъпи приятели, и честита да е Новата година чрез равносметките от научените уроци, чрез плановете ни за бъдеща работа и чрез съзнателното ни единение с духовния свят около новогодишния среднощен час в името на всичко добро и истинно през следващата и всички бъдещи нови години!
Източник
Автор: Хейзъл Гинсбърг
Превод и адаптация: Павелъ Йордановъ
Редакция: Дорина Василева