Хейзъл Гинсбърг: Бъдни вечер и Рождество Исусово

Submitted by admin 2 on Вт., 24/12/2024 - 06:58
Христос

Бъдни вечер и Рождество Исусово

 

Мистерията на Логоса. Коледа, 1924 г., Рудолф Щайнер:

…Ако съзнателната душа е в състояние да се укрепи достатъчно и да погледне назад чрез вътрешното си зрение към своя божествено-духовен произход, тя намира космическия Логос като Същество, което може да я върне обратно в духовния свят. Тя се изпълва с могъщата картина, която разкрива какво се е случило на Голгота. Началото на това разбиране е любящото схващане на Мировата нощ на посвещението (това е празникът Бъдни вечер – на немски думата за Бъдни вечер е „Weihnachten“ и тя произхожда от думите Weihung = посвещение и Nacht = нощ), чието празнично възпоменание се чества всяка година.

...Топлината на любовта присъства в най-висшата си форма, насочвайки се към детето Исус, което се ражда на Земята по време на Мировата нощ на посвещението. По този начин човешкото същество е позволило на най-висшия земен духовен първоизточник, който в същото време е и едно реално Същество, да работи върху душата му – човекът е встъпил в пътя, благодарение на който може да приеме Христос в себе си...

Да накараме човешкото сърце да се влюби в тези велики космически факти: това е истинското съдържание на Празника на възпоменанието, който застава пред човечеството всяка година, когато то съзерцава Мировата нощ на посвещението. Ако една такава любов заживее в човешките сърца, то тя ще проникне в студения светлинен елемент на съзнателната душа...

Усещането и преживяването на Бъдни вечер (Раждането на човека Исус, а не на Бога Христос) по този начин ще позволи на душата да осъзнае как славата на божествено-духовните същества, чиито образи се разкриват в Зодиака, възвестява себе си на човечеството, и как освобождаването на човешкото същество от силите, стремящи се да го отчуждят от неговия първоизвор, се случва в пределите на самата Земя.

 

Елха

 

Знаци и символи на Коледния празник. Берлин, 17 декември 1906 г. GA 96, Рудолф Щайнер:

Много хора, които днес познават коледната елха единствено с нейните свещи, вярват, че да имаш елха символизираща Коледа, е традиционен обичай, датиращ от древни времена. Това обаче не е така. Напротив, обичаят да се украсява дърво за Бъдни вечер е относително нов и не датира от преди повече от няколко века. Обичаят да се украсява коледната елха е ново явление, но празнуването на Бъдни вечер е стар исторически факт. Коледният празник е бил известен в най-древните мистерии на всички религии и е бил празнуван навсякъде. Това не е просто външен празник във възхвала на Слънцето, а празник, който води човека към едно предчувствие за първоизточника на Битието. Празнувал се е ежегодно от най-висшите посветени в Мистериите по това време на годината, когато слънчевата светлина е била най-слаба и отдаваща най-малко топлина на Земята. Празникът е бил празнуван и от онези, които не можеха да разбират цялостното естество на тайнството му, но им е било позволено да преживяват само външния образен израз на една от най-висшите духовни тайни. Тези мистерийни образи са се съхранили през вековете и са приели различни форми в съответствие с различните религиозни изповедания. Празнуването на Коледа е празникът на Свещената нощ, който по време на Великите Мистерии се е празнувал от онези личности, които са били готови да стигнат до възкресението на висшия си Аз в най-съкровеното си вътрешно същество. Днес бихме казали: „В най-вътрешната си същност те родиха Христос."

Така благодарение на вътрешния смисъл на празника Рождество Исусово предусещаме нещо, което отеква от най-древните епохи на човечеството и е достигнало до нас в специфичния колорит на християнството. В неговите образи ние откриваме възстановките на най-древните символи на човечеството. Коледната елха със свещите е една от тези възстановки. За нас тя е символ на Райското дърво, което представлява цялата материална природа. От друга страна Духовната природа е представена като комбинация от Дървото за познаване на добро и зло и от Дървото на живота.

Има една легенда, който ясно разкрива значението на Дървото на познанието и на Дървото на живота. - Сет стоял пред Портите на Рая и молел да му бъде позволено да влезе. Архангелът, пазещ пред дверите, го пуснал да премине. Това е символ за посвещение. Сет, попаднал вече в Рая, открил, че Дървото на живота и Дървото на познанието са тясно преплетени. В присъствието на Бога, Архангел Михаил позволил на Сет да вземе три семена от тези две взаимно преплетени дървета, които, стоящи там като единно дърво, сочели пророчески към бъдещето на човечеството, когато то ще бъде вече посветено и намерило Познанието. Тогава вече ще съществува само Дървото на живота и смъртта ще бъде преодоляна. Засега обаче само посветените в съвременните Мистерии могат да вземат трите семена от това дърво - трите семена, които означават трите висши члена на човешкото същество (Манас, Будхи и Атма).

 

Дървото на познанието и Дървото на живота

 

Когато Адам умря, Сет постави тези три семена в устата му и от тях израсна един пламтящ за ясновидския поглед храст. От дървото, отсечено от този храст, непрекъснато избуяват нови издънки и листа. В пламтящия обръч около храста бе записано: „Аз съм Този, Който беше, Който е и Който ще бъде“. Това ни насочва към същността, която преминава през всички наши въплъщения, към силата на развиващия се човек, който многократно се обновява, докато слиза от светлина в тъмнина и се издига от тъмнина към светлина.

Жезълът, с който Моисей извърши своите чудеса, беше издялан от дървото на пламтящия храст. Порталът на Соломоновия храм е също така изработен от него. Това дърво бе отнесено и във водите на басейна в библейската Витесда и заради него басейнът получи своята сила. От същото дърво е изработен и Кръстът на Христос-Исус - дървото на Кръста, което ни показва живот, преминаващ в смърт, но което в същото време носи в себе си силата да възкресява за нов живот. Тук пред нас стои великият Световен символ — Животът, който побеждава смъртта. Дървесината на този кръст е израснала от трите семена на Райското дърво. Розенкройцерският кръст също изразява този символ на смъртта на низшата човешка природа, както и, извирайки от тази смърт, Възкресението на висшата ни същност. Гьоте е изразил същата тайна с думите: „Докато не постигнеш това Умри и Възкръсни“, ти само мрачен гост на тъмната Земя си.

 

Езотерична елха

 

Само каква приказна връзка съществува между Райското дърво и Христовия кръст! Въпреки че кръстът е Великденски символ, той все пак овътрешностява и задълбочава Коледното ни настроение. Чрез него усещаме как Христовата идея струи към нас като един нов утоляващ жаждата живот в нощта на Рождество Исусово. Тази идея е подсказана чрез живите рози, украсяващи Райското дърво. Те ни нашепват, че дървото на Свещената нощ все още не е станало дървото на Кръста, но в него започва да се ражда силата да се превърна в това дърво. Розите, израстващи от зеленината, символизират Вечното, което израства от временното. 

 

Розите на кръста

 

Квадратът е символ на четворната човешка природа: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.

Триъгълникът е символ на Висшия човек: Дух–Себе, Дух-Живот и Човекът-Дух (Атма, Будхи и Манас).

Над триъгълника е поставен символът на Таро(к). Посветените в египетските мистерии знаеха как да разчитат този знак. Те знаеха и как да четат Книгата на Тот, която се състоеше от седемдесет и осем карти, на които бяха записани всички световни събития от началото до края - от Алфа до Омега - и които събития можеха да бъдат разчитани достоверно, единствено ако бяха съединени и сглобени по правилния начин. Книгата на Тот съдържаше в образи живота, който чезне в смъртта и отново възкръсва за ново битие. Който можеше да съчетае правилните числа с правилните карти, бе в състояние да чете по правилен начин. Тази мъдрост на числата и картите се е преподавала още от древността и през Средновековието тя все още е играела важна роля, но днес от нея е останало съвсем малко.

 

Таро

 

Над Алфата и Омегата стои знакът на Тао. Той ни напомня за богослужението на нашите древни атлантски предци. Преди в Европа, Азия и Африка да се беше появила каквато и да е човешка цивилизация, нашите прадеди са живели в Атлантида, която била заличена от потоп. В германските саги за Нифелхайм - страната на мъглите - споменът за Атлантида е все още жив. Атлантида не била заобиколена от чист въздух. Атмосферата ѝ била изпълнена с огромни маси мъгла, подобна на облаците и мъглата във високите планини. Слънцето и Луната не се виждали ясно в небето, но са били в обятията на дъгата и свещената Ирис (Изида). По това време човекът все още разбираше езика на природата. Това, което му говори днес в плискането и бушуването на вълните, в свистенето и шума на вятъра, в шумоленето на листата, в тътена на гръмотевиците, е вече неразбираемо, но той можеше да го разбира във времето на атлантската цивилизация. Атлантът усещаше как цялата природа му говори. - От облаците, водите, листата и ветровете се разнасяше ехото на Тао (Христос - Аз съм). Атлантите го чуваха, разбираха и знаеха, че Тао изпълва целия свят.

И накрая всичко, което живее в Космоса, живее и в човека, и е изразено чрез пентаграма на върха на дървото. Сега не ще споменем най-дълбокото значение на пентаграма, но можем да кажем - той е звездата на човечеството и по-точно на самото развитие на човечеството. Това е звездата, която следват и са следвали всички мъдреци на настоящето и миналото.

Пентаграмът символизира Земята, която се новоражда в Нощта на посвещението (Бъдни вечер), защото най-възвишената светлина се излъчва винаги от най-дълбокия мрак. Човечеството постепенно се приближава към състоянието, в което светлината на познанието ще се роди в него и тогава едно важно сказание ще бъде заменено с друго, когато вече няма да се казва „И светлината свети в тъмнината, а тъмнината я не схвана (разбра)“, защото след време Истината ще зазвучи в космичното пространство с думите: „Тъмнината отстъпва пред Светлината, която лъчезари към нас от Звездата на човечеството - тъмнината се поддава и разбира Светлината.“

Тези думи ще зазвучат в празника на Рождество Исусово и духовната светлина ще се излива от него. Нека празнуваме Рождество Исусово като празник на най-възвишения общочовешки идеал, за да се надигне в душите ни радостната увереност, че наистина и ние ще преживеем раждането на Истинския Христов Аз като сърцевина на съществото ни („Не аз, а Христос в мен“).

Преди това обаче раждането на Спасителя Христос, ще може да се случи и в самите нас, ако ние, като първо необходимо условие, изработим чистотата на Натановия Исус, роден в нощта след Бъдни вечер. 



Автор: Хейзъл А. Гинсбърг

Превод: Павелъ Йордановъ

Редактор: Дорина Василева

Източник