ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧНО ПРОУЧВАНЕ
Посветено на Ита Мария Вегман
Михаил освобождава мисли от областта на главата:
Той отваря пътя им към сърцето
Глава 1
Медицинската секция
Медицинската секция на Школата за духовна наука дължи съществуването си на повторното основаване на Антропософското общество. Когато Рудолф Щайнер прочита проекта си за устав на това Дружество, по време на откриването на Коледното учредително събрание в петък сутринта на 24 декември 1923 г., повечето от присъстващите за първи път чуват за намерението му да създаде "Школа за духовни науки" в рамките на Дружеството. Такава институция вече е съществувала през последните дванадесет години, но сега тя трябвало да започне нов живот под различна форма: структурирана в три етапа или класа и разделена на различни секции в специфични специализирани области. Антропософското общество щяло да разглежда тази Школа като "център на своята дейност". Самата школа, обаче, нямало да бъде управлявана от Дружеството: цялостното й управление било "работа на Гьотеанума в Дорнах", както казал Рудолф Щайнер. Няколко дни по-късно, на 31 декември, той се изразява още по-точно:
От всички страни ми се задават въпроси как трябва да бъдат управлявани трите класа и секциите на Школата за духовни науки. Скъпи мои приятели, в началото никой няма нужда въобще да се занимава със секциите. Създаваме секциите за работата ни тук [...] Хората ще ги открият просто така, както е редно да бъдат открити – във връзка с работата, която имат да изпълняват. Така че можем да говорим всъщност само за Общото антропософско общество, което е основата, и за трите Класа. Напълно съм наясно с факта, че всичко необходимо за това, скъпи мои, може да бъде намерено в устава. В § 5 от него се казва: "В последното" - с други думи, в тази Школа - "ще бъдат приемани онези членове на Дружеството, които кандидатстват, стига да са били членове за период от време, който ще бъде определен от ръководството на Гьотеанума. По този начин те влизат в Първия клас на Школата за духовни науки. Приемането във Втори или Трети клас следва, когато желаещите за това бъдат счетени за подходящи от ръководството на Гьотеанума.‘9
От протокола на Коледното учредително събрание и от последвалите изказвания на Щайнер за целите на тази конференция (събрани и публикувани в GA 260a) може да се види кои секции - т.е. специализирани отдели или факултети - е било предвидено да бъдат включени в новата Школа. Откриваме, че намерението на Щайнер е било желаещите да учат в тази школа да отговарят на определени предварителни условия, точно както при всеки друг вид учреждение за допълнително образование. Първото условие е било няколкогодишно членство в Антропософското общество. На второ място, търсещите прием е трябвало да започнат с това да бъдат активни членове на Първия клас, като участват (както се изразява Щайнер на 27 април 1924 г.) в "секцията по общата педагогика" на Школата. С други думи, те трябвало да се стремят да следват езотеричен, антропософски път на обучение. 10
Секциите и техните "ръководства" (ръководителите на секциите) се помещавали в Дорнах. Само биологичният институт "Гьотеанум" е бил в Щутгарт. Щайнер назначава хора, които да ръководят всяка секция, които заедно са образували кръга от сътрудници на ръководството на школата, с която, в началото никой няма нужда въобще да се занимава.
Медицинската секция също е основана по този начин, заедно с другите секции, през 1924 г. – и то, както скоро се оказва, само в зачатъчна форма. Защото от декември 1923 г. Рудолф Щайнер разполага само с четиридесет седмици, за да създаде Школата за духовна наука; а Втори и Трети клас така и не се появяват. (Но била в ход подготовка за създаване на Втория клас за Медицинската секция).
Въз основа на изявленията на Щайнер можем да предположим, че секциите, които са били замислени като езотерични работни общности в Гьотеанума, е трябвало да включват и култови или ритуални елементи (вж. том 1, стр. 211 и 262). Тъй като Щайнер поема отговорност за цялостното ръководство на Школата за духовни науки и до 1925 г. никога не посочва свой наследник (въпреки че е говорил за евентуален наследник), остава открит въпросът дали и как цялата Школа, включително Общата секция за антропософия и педагогика, ръководена лично от Щайнер, трябва да бъде ръководена в бъдеще. Съвсем е разбираемо, че останалите членове на Форщанда дават различни отговори на този труден въпрос. Решаването на проблема е още по-трудно, тъй като Щайнер не е завършил Първия клас на общата секция и не са оставени никакви инструкции за формирането на втори или трети клас - нито за общата секция по антропософия, нито за другите секции. Тъй като Мария Щайнер публикува части от съответните протоколи и коментарите на Щайнер за Коледното събрание на Фондацията едва през 1943 и 1944 г. (GA 260 и 260a), първоначално важността на този проблем не може ясно да се открои. Но дори и след като се вземат предвид тези публикации, няма окончателен отговор на тези въпроси, тъй като такива отговори не зависят само от нечии интерпретации на текстовете и становищата, а преди всичко от начина, по който съответните хора гледат на значението на битието и дейността на Щайнер след смъртта му.
За Ита Вегман този въпрос никога не е представлявал проблем. Щайнер я назначава от 1924г. нататък за ръководител на Медицинската секция и за главен отговорник за Първи клас на генералната секция – задължения, към които тя се е отнасяла напълно сериозно до края на живота си. Тя е била съвсем наясно, че Щайнер не е развил по-нататък Школата, и че Медицинската секция не е довършена. Независимо от това, наличните инициативи са били достатъчни, за да се опита да продължи да реализира великите цели, които вече били заложени в зачатъчен вид.
Съмнението, абстракцията и примирението са й били напълно чужди. На базата на фактите, описани в първия том, напълно разбираемо е, че този подход към живота е основателен и е единствено възможният за нея. За нея Рудолф Щайнер не е бил "мъртъв"; физическата му смърт е била - както тя казва на няколко пъти - майя, с други думи, измамна представа в сетивния свят (вж. том първи, страница 301). Разбира се, тя не може да продължи да развива духовната позиция на Школата, нито пък се опитва да го направи. Нейната грижа била да консолидира, култивира и вдъхне живот на това, което вече било дадено.
Дейността на Ита Вегман като ръководител на Медицинската секция от 1925 г. нататък и нейното виждане за тази задача са документирани в много обширни исторически материали. Обаче, в тези материали няма ред и, като начало, не ни дават ясна обща представа. Вегман никога не е позволявала на организации и йерархии да я спират. Но внимателното подробно разглеждане на документите разкрива, че тя е била активна в различни сфери на дейност, които могат да се обобщят в три критерия: научни изследвания, обучение и информация; социални грижи и координиране на хората и тяхната работа; и накрая - практическото развитие и управление на медицинските институции. Следният преглед ще послужи за представянето на разнообразните ѝ дейности. Това не е организационна схема на Медицинската секция - такава не съществува, - а помощно средство, за да добием представа за различните по вид задачи, пред които е била изправена Ита Вегман в рамките на Медицинската секция между 1925 и 1935г.
Като цяло, може да се обобщи, че задачата на Медицинската секция е била съживяването на медицината чрез антропософията. Ита Вегман се е чувствала отговорна за развитието на идеите, за надзора на хората и тяхната работа в полза на медицината и лечебната педагогика, за стимулирането и координирането на тази работа, за практическата подкрепа в най-широк смисъл. Тя встъпва във всички тези области в ролята на съветник и импулсиращ човек, а за това ѝ помага безкрайното й удоволствие от контакта с хората, голямата сила за работа и дарбата й да има доверие към ближните. И все пак нейният личен характер и нрав трябва да бъдат описани по-задълбочено и диференцирано, ако искаме да разберем как е успяла да наблюдава и координира толкова богата дейност в продължение на години, като ръководител на секцията. Тя не само вярвала, че колегите ѝ ще правят това, което се изисква, но и оценявала и разбирала техните съдби. Поради нейната сърдечност и откритост лесно може да се пренебрегне фактът, че тази жена бе забулена с тайнствена аура. Въпреки че не говорела много за това, приятелството на Рудолф Щайнер било живо в нея. Или вероятно би могло да се каже, че чрез това приятелство в нея се е пробудила непосредствена връзка със същността, която Рудолф Щайнер нарича "антропософия" и описва като "невидимо човешко същество"? (том първи, стр. 149 и сл.). Трудно е да се каже колко хора са взели участие в развитието на Медицинската секция в нейната ранна пионерска фаза. В списъка на членовете за 1924 г. (том първи, стр. 344 и сл.) са вписани седемдесет имена, като, с малки изключения, всички те са лекари и студенти по медицина, повечето от които упражняват професията си през следващите години. Освен това има и "секционни медицински сестри", лечебни педагози, терапевти по евритмия и физиотерапевти, няколко фармацевти и рехабилитатори, диетолози и лектори, администратори и други сътрудници. През следващите години, до 1932 г., откриваме около триста души, които, като членове на Първияклас, са принадлежали по един или друг начин към Медицинската секция – дали в най-широк смисъл, дали на ръководни или самостоятелни длъжности. Те са считали Ита Вегман за главната личност, назначена от Щайнер, към която да се обръщат за съвет по медицински въпроси. Това се случвало например, ако някой искал да основе институт, имал нужда от доктори, медицински сестри или терапевти, планирал публични лекции или курсове или се опитвал да приложи нови идеи. През годините значителен брой лекари я канят в кабинетите си, за да получат медицински съвети за конкретни случаи. Изследователите в областта на медицината я информирали за своите изследвания и нови производствени процеси; студентите по медицина се обръщали към нея за съвети, свързани с обучението им. В лечебните педагогически заведения редовно пишели доклади за нея, а обширната кореспонденция с лекари и управители на лечебни домове в Германия, Холандия, Англия и Австрия свидетелства за това, че тя винаги е държала пръста си на пулса по отношение на сътрудниците и техните дейности. Тя била считана за последна инстанция при всички различия в мненията или лични разногласия. В онези дни Медицинският отдел рядко предоставя заеми и субсидии, но международните й връзки понякога й позволяват успешно да намери средства, когато има нужда от тях.
Схематичният общ преглед показва многообразното естество на медицинската и лечебната дейност по онова време и разпространението й навред по света. Всички тези нишки се събират на едно място - клиниката в Арлесхайм, която е била главният щаб на секцията до откриването на новия Гьотеанум (1928г.) Именно тук хората се събират за обучение и семинари за специалисти (лечебните педагози са идвали в Зоненхоф), тук се редактирал медицинския вестник Натура (от 1926г.), тук се разработвали лекарствата, успоредно и в сътрудничество с управлението на Веледа. Така че, администрацията на клиниката е трябвало да поеме и работата на секретариата на секцията. Да обобщим: типична пионерска ситуация, с всичките радости и страдания, с които това е свързано, а най-вече – огромно количество работа.
[Следва текстът на схематичния преглед:]
МЕДИЦИНСКАТА СЕКЦИЯ НА ШКОЛАТА ЗА ДУХОВНА НАУКА
Опит за схематичен преглед за периода от 1925г. до ок. 1935г. 1, под ръководството на д-р Ита Вегман
ЗАДАЧА: ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ И ОБУЧЕНИЕ ПО АНТРОПОСОФСКА МЕДИЦИНА
И ЛЕЧЕБНА ПЕДАГОГИКА
Предлагане и надзор над идеи – координация – практическа подкрепа
Духовна/културна област: Социална и координационна: Практически области:
Доктори и студенти по медицина, - консултиране по обучението, - клиники: Арлесхайм, Фигино
Фармацевти, изследователи, меди- съвети за професионално разви- Хага, Гнаденвалд (Аскона)
цински сестри, лечебни педагози, тие и професионален надзор. - терапевтични центрове:
терапевти, диетолози, лектори. - организиране на вътрешни специ- Берлин, Лондон, [Париж]
- Изследователска работа: медицина конференции за специалисти - институти по лечебна педагогика:
терапии, хранене, нови процеси - реклама и стимул за лектори Холе/Зоненхоф, Лауенщайн, Герсвалде,
- Обучение и по-нататъшно обучение: специалисти Пилграмшайн, Мюлхаузен, Клент, Цайст,
училище за сестри, семинари за - обяви за персонал и грижа за благо- Исланд [Париж], Хамборн, [Брисаго]
студенти, специализирани конфе- състоянието им - практики на антропософски лекари в
ренции за лекари, лечебни педагози - подкрепа и координация на персо- Швейцария, Германия, Австрия, Холандия,
и терапевти нала (размени) Англия, Франция, САЩ
- Информация и комуникация: - съветване на асоциациите за - производство и продажба на лекарства:
индивидуална кореспонденция, „социални помощи“ в Хамбург Арлесхайм, Щутгарт, Швабиш, Гмюнд,
бюлетини/циркуляри, - статии и Берлин Хага, Виена, Лондон, Елзас
за лекари в Натура, лични - стимулиране на културния живот - други бизнеси (пекарна в Холе, гради-
„Лекарски указания“ на пациентите и сътрудниците в нарство, земеделие, ресторант в Лондон,
- Работа в общественото прост- клиниките и институциите. издателства и книжарници/щандове
ранство: конференции, реклама - Пътувания, работни визити, - Финансови, икономически и правни
(проспекти, списание Натура, социални контакти съвети, подкрепа и координация
издаване на книги, серии статии/ - секретариат, администрация
текстове.) също така надзор над специали-
зираната медицинска литература
на Щайнер (днес GA 312 – 319)
[ ] обозначават периода след 1935г.
Затова опитът ми да направя схематичен преглед на стр. 24 е с тенденция това да бъде водеща нишка в следващите глави. По някои теми са налице ценни спомени, някои от които са възпроизведени в приложението. Вече публикуваните неща могат да бъдат намерени в библиографията. Те се състоят от около сто статии и есета, чиято съвкупност отразява забележителния отзвук сред съвременниците на Вегман на нейната личност и творчество. Поради тази причина събрах някои от тези материали в приложението, за да се опитам да отдам дължимото на тази тема.
Лесно е да се разбере защо само част от дейността на Ита Вегман е разкрита в тези спомени. В мемориалния сборник Erinnerungen an Ita Wegman ("Спомен за Ита Вегман", Арлесхайм 1945 г.) са представени допълнителни, по-общи аспекти на нейния живот и работа. Оценката на обширния наличен материал, свързан с развитието на медицината и терапията под ръководството на Ита Вегман, ще трябва да се остави на по-нататъшно проучване от страна на лекари. Така наречените "лекарски индикации" (предложенията на Рудолф Щайнер за лечение на пациенти), доколкото се появяват в обширната кореспонденция, могат да бъдат полезни само ако бъдат изследвани от специалисти в медицината.
Голямото богатство на специализираните курсове и семинари в клиниката в Арлесхайм между 1925 и 1942 г. личи от бюлетините и циклостилните покани, от които са запазени само няколко. Интензивната работа в публичното пространство, извършвана в продължение на години, е добре документирана в седмичния бюлетин "Какво се случва в Антропософското общество" и в списание "Натура".
Опитах се да възстановя нещата така, както са изглеждали в антропософската медицинска професия между 1925 и 1942 г., доколкото Ита Вегман е била свързана с нея (вж. том първи, глава 10 и съответната бележка на стр. 246). Приложението съдържа преглед на тези лекари, а в следващите глави биографичните елементи, свързани с Ита Вегман, са извлечени от кореспонденцията с тези хора. Същото важи и за връзката ѝ със сътрудниците на Weleda в Арлесхайм и Щутгарт.
Поради разнообразната дейност на Ита Вегман от 1925 г. до смъртта ѝ през 1943 г. на някои места се наложи да се отклоня от строго хронологичното описание: сфери на живот и дейност, които се преплитат и свързват една с друга, трудно биха се разграничили, ако се придържах към чисто хронологично описание. Ето защо в началото ще документирам работата на Ита Вегман в полза на Медицинската секция; след това в хронологичен ред ще продължа хода на живота ѝ до 1935 г. и работата ѝ за Антропософското общество.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева