Михаиловден като символ на преодоляването на ариманичните сили на мрака
Отбелязвайки Михаиловия празник няколко дни след есенното равноденствие в Северното полукълбo, всяка година на 29 септември ние почитаме мощта на архай Михаил и победата му над силите, които биха ни повлекли надолу към небитието. Сърдечно ви приветстваме, за да проследим заедно словата на д-р Рудолф Щайнер за борбата между Михаил и Змея, Михаиловден и важността на годишните сезони спрямо развитието на човешката душа.
И така, още преди човечеството да бе населило Земята, в небесата се повдигна бунт на божества, които преждевременно си пожелаха придобиването на свободна воля
Всред нас живеят паднали богове, които не принадлежат на земното ни царство. Те напуснаха небесата, бидейки прогонени от Михаил, заради бунта им срещу волята на правилно напредващите висши духовни йерархии.
„Всред тези духове, чиято истинска космически съдба беше да останат верни на Божията Воля, се появи група същества, които искаха да откъснат своята воля от Божията Воля и да се еманципират от по-висшите йерархии. В израз на една свръхчовешка гордост тези сега вече паднали духове се разбунтуваха, тъй като желаеха да придобият свобода на волята си преди да са достатъчно узрели за това. Най-значимото от тези същества, което е и техен предводител, биваше свръхсетивно възприемано като духът приел формата на Змея, с когото Михаил се бори - Михаил, който бе решил да остане по-високо в небесните сфери, в едно с другите духове, избрали да продължат да изграждат волята си като част от волята на по-висшите от тях йерархии.”
Източник: Михаиловден и душевните сили на човека, Лекция I
Свръхсетивният Дракон бе прогонен в земната сфера, към която той не принадлежи
Змеят е нито животно, нито човек. Той не успя да се вмести в никоя вече съществуваща физическа земна форма и по този начин остана невидим за петте сетива, но посветените го възприемаха свръхсетивно като дракон.
“Когато душевното oко е насочено към това, което физическата природа обгръща, то вижда тази вътрешно противоречива форма на Неприятеля - на този, който е като животно и все пак не като животно, на този който живее във видимия свят, но самият той е невидим. Душевното око вижда формата на Змея. Целият генезис на Змея бе възприеман от древните хора като волеви акт на Михаил, който остана горе в сферата на Духа и то в една подходяща за тази област форма.
След това Земята и човечеството започнаха своето съвместно битие, като в известен смисъл бе предвидено човекът да се превърне в едно двоично същество. Чрез психо-духовната си част човекът трябваше да осъществява връзка със свръхсетивния свят, а чрез физическо-етерната си същност той следваше да принадлежи на земната природа, която заживя като едно ново космическо тяло на Земята — космическото тяло, на което духа родоотстъпник и противник на Михаил бе свален, вследствие на разразилата се битка в астралния свят. Човечеството заживя на Земята според първичния Божествен промисъл, който бе отредил на човека правомерна съпринадлежност към новото космическо тяло, наречено Земя, и човекът принадлежеше на Земята, докато Змеят не бе част от Земната еволюция, а бе привнесен.”
Източник: Ibid
Битката със Змея премина от външния Космос във вътрешната същност на самата човешка душа
След като бяха победени от Михаил и армията му, невидимите ариманически сили попаднаха в земното царство и оттогава пребивават в него. Когато човекът прие земната си форма, Змеят се настани в самите нас, благодарение на взаимодействието ни с природата.
„Змеят, Старата змия, беше свален от Небето на Земята, където нямаше дом, но тогава той издигна своята опора вътре в човешката същност и сега се е вкопчил в човешката природа. Bъзприемайки външната природа в себе си чрез храненето, дишанене и възприятието, човекът създава в себе си сферата на действие за Змея.“
Източник: Ibid
Змеят и легионите му от ариманически същества непрекъснато атакуват Михаил и армията му, но биват винаги победени
„В лекционния цикъл Духовете на мрака и тяхното сваляне на Земята д-р Щайнер описва голямата битка, провела се в духовните светове от 1840-та до есента от 1879 година. Въпреки че вече са приковани към Земята, ариманичните духове многократно са се устремявали нагоре, за да поведат отново битки с Михаил в Небесата. Това се е случвало многократно, още преди човечеството да бе приело сегашната си форма тук, на Земята. Михаил и неговата армия обаче винаги побеждават и всеки път Змеят и последователите му биват прогонвани назад и надолу към земното царство. Всяка от тези битки има различно въздействие и резултат върху човечеството. Един такъв резултат e свързан с човешката ни свобода, а друг такъв е нарасналият човешки материализъм, който продължава и днес.“
Източник: Духовете на мрака и тяхното сваляне на Земята, GA 177, Лекция IX. Битката между Михаил и Змея .
Тъй като сега Змеят е вкоренен в човешката природа, човечеството трябва да се бори с тези вътрешни противодействащи сили, които биха попречили на духовното ни развитие. Ние се борим чрез това, което на немски е известно с термина Gemüt или в опростен превод – нашия ум. Но терминът Gemüt е повече от типичния чисто мисловен процес, защото е по-сроден с човешкото чувство или, казано другояче, с одушевеното чрез сърцето мислене.
„Както сами знаете, в душевния си живот ние различаваме едни от други мислите, чувствата и желанията си. Ние говорим за човешкия Gemüt най-вече във връзка с човешките чувства. Мисловният процес ни изглежда студен, сух и безцветен. Сякаш духовността му ни изтощава тогава, когато мислите ни приемат само абстрактни форми и когато не сме в състояние да ги пропием с топлината и ентусиазма на чувството. Можем да наречем един човек одухотворен само когато нещо от вътрешната топлина на неговата душа струи към нас, докато изрича мислите си на глас. И наистина ние можем да установим близък контакт с даден човек само ако неговото поведение спрямо нас и света е не просто правилно и в съответствие с дълга му, но ако в действията му се изразява ентусиазъм, сърдечна топлина, любов към природата и любов към всяко едно същество. Следователно този така наречен човешки Gemüt пребивава, така да се каже, в самия център на душевния живот.“
Източник: Михаиловден и душевните сили на човека, Лекция II
По този начин влагайки нашата сърдечна мисловна топлина (Gemüt) в свещенодействието на Михаиловия празник, ние приобщаваме войнствата на Михаил в борбата ни със Змея вътре в нас.
„Съдържанието на човешкия Gemüt може да бъде изразено по следния начин: ‚Силата на Змея работи в мен, опитвайки се да ме повлече надолу. Не го виждам, но го усещам като нещо, което ще ме принизи до едно подчовешко съзнание и форма. В Духа обаче аз виждам Лъчезарящий Ангел, чиято космическа задача е била и си остава това, винаги да побеждава Змея. Концентрирам своя Gemüt върху тази светеща фигура, оставям светлината ѝ да струи в душата ми и по този начин моят осветен и затоплен Gemüt ще носи в себе си силата на Михаил. И чрез едно свободно решение ще мога, чрез съюзяването ми с Михаил, да победя силата на Змея в моята собствена низша природа.‘“
Източник: Михаиловден и душевните сили на човека, Лекция I
Михаиловден представлява дълбинното продължение на Великденския празник в сърцевината на човешката душа
Д-р Щайнер споменава, че не бива самоволно и фриволно да определяме празничните дни от годишния кръговрат само защото една или друга група от хора смята, че би било хубаво да се празнува на тази или онази произволна дата. Празниците имат дълбок духовен смисъл. Коледа се нуждаеше от раждането на Исус, а Великден от Христовата смърт и Възкресение. За правилното отпразнуване на Михаиловден човечеството следва да пренесе съзерцанието за Великденската мистерия в собствената си душа. Докато Великден представлява смъртта и възкресението на Христос, то Михаиловден олицетворява обратния процес в човечеството - възкресението на човешката душа и след това физическата смърт.
„Какво представлява Великден за годишния празничен цикъл? - Това е празник на Възкресението. Той отбелязва Възкресението, осъществено в Мистерията на Голгота чрез слизането на Христос - Слънчевия Дух - в едно човешко тяло. Първо смърт, а след това и Възкресение - това е външният аспект на Мистерията на Голгота. Който разбира Мистерията на Голгота в този ѝ смисъл, възприема смъртта и Възкресението като изкупление и спасение, но може би той също така ще почувства в душата си, че трябва да се обедини в своя Gemüt с Христос, Победителя на смъртта, за да намери възкресение в смъртта. Но еволюцията на християнството не завършва с традициите, свързани с Мистерията на Голгота, защото то трябваше да напредне. Човешкият Gemüt се обръща навътре и се вдълбочава в себе си все повече и повече в течение хода на човешката еволюция и така в допълнение към Великден, който отбелязва смъртта и Възкресението на Христос, човечеството се нуждае и от онзи друг празник на Михаиловден, който разкрива годишния сезонен кръговрат като една полярна противоположност на вътрешния му живот, така че да може да намери в годишния кръговрат преди всичко възкресението на душата си – или по-точно необходимостта от постигане на това възкресение - за да може душата след това да премине през Портата на смъртта по достоен начин. Великден – това е смърт, последвана от Възкресение, а Михаиловден отбелязва възкресението на човешката душа, което бива последвано от физическата смърт.
Това превръща Михаиловден в един обърнат огледален образ на Великденския празник. Великден за нас е Възкресение Христово от смъртта, но чрез Михаиловия празник ние следва да почувстваме с цялата си душевна интензивност следното: „За да не живея, спейки в полумъртво състояние, което ще замъгли моето самосъзнание между смъртта и новото раждане, а по-скоро, за да мога да премина през Портата на смъртта в пълна бдителност, аз трябва да събудя душата си чрез вътрешните си сили, преди да умра. Първо възкресение на душата и едва после смърт, за да може и в смъртта да се постигне това Възкресение, което човек първо празнува вътре в себе си.“
Източник: Михаиловден и душевните сили на човека, Лекция IV
И наистина ние биваме „отново родени“, когато приемем Възкръсналия Христос в душата си и то докато живеем във физическо тяло. Михаиловото настроение на „възкресение в самата човешка душа“ продължава пасхалното настроение за смъртта и Възкресението на Христос. Чрез тези две настроения ние намираме силата да умрем в Христос и да се новородим.
„Човешката душа изцяло би се настроила да проникне в космоса и да се обедини с духовните светове, ако Михаиловото настроение се пробуди като празнична мисъл по един такъв начин, че да обединим в душите си идеите за Михаиловия празник в едно с идеите за Великден. Това означава, към мисълта за Възкресението на Бога след смъртта Му, да можем да прибавим и мисълта, породена от Михаиловата мощ, за възкресението на човека от смъртта, така че човекът чрез Възкресението на Христос да намери силата да умре в Христос. Това означава да приемем възкръсналия Христос в душата си по време на земния ни живот, за да можем да умрем в Него, тоест да умрем не при смъртта, а докато сме още живи.
Тогава това, от което се нуждаем, ще започне да присъства в живота ни, защото Михаиловото и Великденското настроение представляват едно завършено цяло и тези две настроения, действайки заедно, отново ще вплетат религия, наука и изкуство в едно, тъй като хората ще са разбрали как да започнат да възприемат триединството на Отец, Син и Дух Святий. Това състояние на човешката душа всъщност би могло да се превърне в импулс, който сам по себе си би могъл, при сегашното състояние на човечеството, да замени низходящите сили с възходящи.“
Източник: Циклите на годината като процес на дишане на Земята, GA 223, Лекция III
За да придобие Михаиловият празник истинско съдържание, нашите мисли за Духа трябва да бъдат също толкова ясни, колкото и мислите ни за материалния свят
Чрез обединението ни с Михаил ние можем да надмогнем Змея, илюзиите и дори смъртта. За да се случи това, трябва да се изпълним с мислите за Духа толкова силно, колкото силни са и мислите ни за сетивния свят.
„Тази способност да се издигнем до точката, в която мислите за Духа могат да ни завладеят толкова силно, колкото всичко във физическия свят, това е силата на Михаил. Това е едно доверие в идеите на Духа, доколкото въобще имаме способността за тяхното правилно възприемане, което води до убеждението: „Получих духовен импулс, отдавам му се, ставам инструмент за неговото изпълнение.“
Ако си представите тази мисъл, разгърната в човешкия Gemüt като една голяма увереност в Духа и ако вземете предвид, че човек може да се утвърди силно в това, което вътрешно възприема и преживява като духовно- победоносно - нещо, от което никога не се отказва въпреки цялата външна съпротива - тогава вие ще имате представа, какво действително изисква от нас Михаиловата мощ и същество, защото само тогава ще разберете природата на великото доверие в Духа.“
Източник: Михаиловден и душевните сили на човека, Лекция II
И така ние изявяваме радостта си, породена от Михаиловия празник, като спомен за нашата способност да се приведем в съответствие със силите на Михаил, като обединим нашата воля в едно с нашето сърдечно мислене - нашият Gemüt. По този начин ние ще можем да надмогнем илюзиите на физическия свят точно така, както Христос го направи. Работейки над себе си така, ние не ще останем завинаги приковани към материалното царство като Ариман, но ще бъдем вътрешно крепки и сигурни при настъпването на смъртта ни, че ще продължим да се развиваме духовно така, както е предвидено от Божия промисъл.
Превод: Павелъ Йордановъ
Редакция: Дорина Василева