Йоановден (Еньовден) като езотеричен празник на проявената добротворческа воля

Йоановден /Еньовден/ като езотеричен празник на проявената добротворческа воля

Чрез обновените мистерийни празненства около Еньовден ние се стремим към едно по-ясно осъзнаване и възприемане на личните ни волеви сили. – Д-р Рудолф Щайнер говори за това, как в мислите сме будни, как човешките чувства наподобяват смътно-неясни съновидения и как човешката воля се проявява като инстинкт дълбоко под повърхността на будното съзнание, като този човешки волеви инстинкт може да бъде сравнен и със състоянието на сън без сънища. Следователно ние следва да вложим сериозни усилия, за да последваме Йоан Кръстител в реализирането на думите му „прав правете пътя Господен“, като по този начин дадем възможност на висшия ни Аз да започне да се проявява все по-пълноценно.

Лятното единение между Слънцето и Земята представлява установяване на един нов тип връзка между Слънчевите духовни същества и човешкото им потомство. Пo време на този период на „широко отворени врати на рая“ ние съпреживяваме това слънчево-земно взаимодействие като събитийност, която ни помага да развиваме осъзнатостта си спрямо собствения ни Аз. Ръководните мотиви на нашия живот, които се изразяват чрез нашите движещи импулси или воля, са проява на по-дълбоките аспекти на нашия Аз. Тъй като Висшият Аз е активен в тези дълбоко вкоренени волеви импулси, ние можем да започнем да се доближаваме до Аза си, като съзерцаваме волята си. - Как реагираме в конкретни ситуации? Какво ни ръководи за важните решения в живота?

Рудолф Щайнер споделя, че в средата на лятото Троицата ни се разкрива из самата сърцевина на тази слънчево-земна космична деятелност. Тази лятна земно-небесна хармония, наподобяваща Музиката на сферите, ни призовава да изследваме собствената си вътрешна връзка с духовните сили на Космоса и да отговорим на заобикалящите ни съзвучия, които ни обединяват с извечната същност на Троицата. Можем да съзерцаваме тази динамика и да я съживим в душите си най-силно точно в този момент!

 

Друг важен аспект на празника Еньовден е сами да си отговорим на въпроса: „Можем ли да се научим да бъдем тихи и достатъчно смирени, за да чуем гласа на съвестта си?“

В апогея на лятото светлината е толкова ярка, че не оставя място на тъмнината да се прикрие. „Високо по обяд“ е часът на Страшния Съд и по време на лятното слънцестоене, в най-дългия ден от годината, е най-подходящото време да си спомним казаното от Йоан: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

Отговаряме на летния духовно-природен призив за метаноя чрез личната си равносметка – точно така, както го правим и по време на зимното слънцестоене - поглеждайки смело назад към отминалите грешки, понасяйки цялата болка, която самопознанието носи, така че един ден, с укрепнали сърца, да можем да кажем: Да, Аз Съм и Христос е в мен!

Когато нашето дребнаво човешко его започне да намалява, тогава и ние ще започнем да израстваме в Христа и тогава истинската сила на нашия Аз ще започне да се увеличава успоредно с напредването на Христовото Пришествие в етерния свят, точно както Йоан Кръстител, след като бе обезглавен, концентрира своя Манас (Дух–Себе), за да се превърне в ангел-пазител на апостолите и най-вече на Йоан-Лазар.

В оригиналния гръцки, името Йоан (Ιωάννης) започва с гласните „I – O – A“, които са художествено представени чрез три изключително мощни евритмични жеста. Буквата „I“ представлява изправеното човешко същество – едната му ръка сочи към Небето, а другата е до тялото, сочейки надолу и заземявайки го, като жестът призовава да бъдем тук и сега. Евритмичният жест „О“ изявява една „душевна задълбоченост, овътрешняваща Битието в себе си“. Този жест олицетворява отворената прегръдка на душата, която с топлина и разбиране обхваща и приема в дълбините си цялото мироздание и принадлежащото му битие. Евритмичният жест „A“ пък представлява приемането на Небесното откровение - двете ръце са издигнати в буквата „V“, превръщайки се в съд, който се отваря към Небето и олицетворява акта на „вдъхновение, благоговение и откровение“.

Асоциирайки архетипния евритмичен жест на „I-O-A“ с житието на Кръстителя, много по-ясно можем да се досетим, че Йоан Кръстител пребъдва като един от основните вдъхновители за групова работа и общностен живот, дори и в съвременния разединен обществен модел и съзнание.

 

Относно Йоан Кръстител (прероденият пророк Илия), нека се концентрираме върху групата от събития, при които Господ се явява в огнени пламъци и облаци от слава - от Изход, глава 3 до Малахия 3:2 - потвърждавайки, че Йоан-Илия е „огненият знак на Месията, последната старозаветна форма на огнения стълб и храмовия свèщник, сиреч Йоан-Илия е светилникът едновременно пламтящ и светещ.

Нещо още по-важно се разкрива, когато забележим, че Божиите пратеници са били изпращани под знака на огнените светилници (Матей 5:14-16; Матей 25:1-8; Откровение 1: 20; Филипяни 2:15).

„Той беше горящата и светеща лампа и нямаше нищо, което да искаш повече от това да се погрееш за известно време на тази светлина“, (Йоан 5:35).

„Не бе той Светлината, но дойде да свидетелства за Светлината“, (Йоан 1:8).

„Тогава пророк Илия се изправи като огън и словото му запламтя като светилник“, (Еклисиаст 48:1).

Равин Менахем твърди, че Соломон сравнява „молитвата“ със „светило“, а „Учението на Мъдростта за Логоса“ със „светлина“ (Притчи 6:23), защото молитвата просветва и утешава само в мига, в който се казва, докато „Учението на Мъдростта за Логоса“ въздейства „като сиянието на слънцето, гори вечно и води до вечен покой.”

„Той бе горяща и блестяща светлина... Той бе ‚фосфорът‘, предтечата на Христовата Светлина. Агнецът е светилникът на Новия Йерусалим“, (Откровение 21:23).

 

Кои са мистериите на Кабирите и как се съотнасят те към Еньовден? Може би отговорът на този въпрос се крие в деятелността на Троицата по време на Йоановия празник ...

Календар на душата,

Йоановден, 12-та седмица (24 юни, 2024 г.)

Сияйността на мировата красота

подтиква ме от глъбини душевни

за миров полет да разгърна

в живота си божествените сили;

сам себе си да изоставя,

с доверие да се потърся единствено

в световна светлина и топлина.
 

Огледалната 41-ва седмица от Календара на душата

за Южното полукълбо

Мощта за творчество в душата

от глъбините на сърцето се стреми

в човешкия живот божествените сили

за право дело да разпалва,

да се оформя

в любов човешка и човешко дело.

В допълнение д-р Рудолф Щайнер свидетелства, че мисленето на господстващия през лятото архангел Уриил съответства на целокупното Световно мислене. И така докато в този период от годишния кръговрат „небесното око“ на Уриил се взира в нас, възниква необходимостта да позволим на светлината на Висшия Аз да заблести в нашето същество, знаейки, че съюзът между Творец и Творение е засегнат от дисхармонията, привнесена чрез несъвършените човешки дела. Докато в периода на лятното слънцестоене това „небесно око“ ни наблюдава, ние следва да се стремим да активираме силите на добрата си воля, които чрез нашите дела да стават градивна част от земното битие.

Възниква въпросът какво би означавало да използваме непосредствената ни лятна свързаност със заобикалящото ни етерно битие, за да принесем подходящите дарове на невидимия свят в духа на Новите мистерии и правилното наше действие в отговор на този въпрос би било да излеем с ентусиазъм в обратна посока космическите мисли, разкрити ни от Боговете, и да подемем дела на добра воля в света ...

През лятото процесът на издишване е в разгара си. Земята е предала душата си на Космоса... Душата на Земята се стреми навън и иска да опознава живота на звездите и планетите, като по свой собствен начин тя е най-вече обединена с живота на звездите и планетите именно чрез светлината на лятното слънцестоене по време на Йоановия празник.

По Еньовден чрез Новите мистерии ние се стремим към дълбоко осъзнаване на нашите волеви сили – към усилието „прав да правим пътя Господен“ и да опознаваме нашия потенциал за произтичащи от свободната ни воля безкористни действия. Това е усилие, позволяващо на Висшия Аз да прониква все по-пълно в скритите кътчета на личните ни волеви импулси. По този начин ние се стремим да преживеем и постепенно осъществим еволюционното развитието на човешкия Аз, бидейки ръководени от архангел Уриил в посока на сливане на душевната същност на Слънчевите същества с цялостния земен организъм.

 

Докато Михаил изисква от нас да развиваме будното си външно съзнание за връзката ни със свръхсетивния свят, Уриил ни насочва към събуждането на вътрешната ни съвест. Чрез д-р Рудолф Щайнер узнаваме, че Урииловата мъдрост управлява цялата планетарна и зодиакална космична дейност и че в мисленето на Уриил намира израз цялото Световно мислене. Погледът му е суров и ни кара да осъзнаваме както грешките и злодеянията си, така и нашия кармичен дълг към човечеството и Земята. Уриил ни импулсира да развиваме „вътрешната си историческа съвест“...

Химн на Уриил от Вилфрид Хамахер

Уриил, владетелю на летни висоти,

ти с твоя поглед всепроникващ!

От очите ти навред струят светлините на звездите неподвижни,

и дори отблясъка на скитница Луна и на светкавиците огъня пламтящ.

 

Строго взирайки се, преценяваш плодовете на труда,

на човека земен – похитил той мисълта мировò-светлинна.

О ти, архангел Уриил - Световна Съвест,

най-мъдър си всред Боговете!

 

Превод на стиховете от Календара на душата: Христо Маринов

Превод на статията: Павелъ Йордановъ - с благодарности за целия досегашен, ценен редакторски труд на Дорина Василева.

Източник