Петдесятница – езотеричният празник на истински християнизираната човешка душа
Благодарение на дискусията върху Ръководните мисли и благодарение на разговорите помежду ни, ние сме призовани да овладеем етерните сфери и така да създадем Еклезия – Свещения Граал, предопределен за мъдростта на Софѝя. Едва тогава духовният пламък ще може да се разпространи и да се превърне в това, което Щайнер нарече „Световна Петдесятница“, чието същинско начало бе дадено по време на основополагащата Коледната конференция на Антропософското общество. Празникът Петдесятница очертава едно от най-големите предизвикателства за всяко човешко същество - поставянето на индивидуалните ни дарби в правилна служба на обществения живот. Нашите групи, които се стремят да усвояват и надграждат Духовната наука, трябва да работят заедно като общности, за да имат възможността да създадат една нова култура, в която всяка една среща и междуличностен обмен ще могат да се превръщат в едно взаимно споделено причастие. Нашата индивидуална мощ се усилва чрез обединяването на дарбите ни и това е пътят за изграждането на съзнателни общности в обществения социум.
Рудолф Щайнер нарича празника на Петдесятница (50 дни след Великден): Празник на Светия Дух, Празник на цветята, Празник на обединения душевен стремеж и духовните общности, Празник на Висшия Аз и Универсалното човешко същество, Празник на неокования от материализма човек, Празник на пречистеното астрално тяло (преминаването от личния егоизъм към грижа и служба на социума, трансформацията от това да имаш лично и егоистично-субективно мнение в това - да живееш в истината и мъдростта).
Сърцето на човека, когато то се отваря за топлината и светлината на Духа, е като цветето, което се обръща към Слънцето. И това, което се излива от Слънцето, давайки на цветето силата, от която се нуждае, е досущ като огнените езици, спуснали се върху главите на Христòвите апостоли. Човешките сърца, веднъж стоплени, могат да се издигнат, за да срещнат Софѝя - извора на Мъдростта.
Духовната наука Антропософия е дарът на Петдесятница, но ние трябва да узреем вътрешно, за да устоим на прииждащия Дух Святий. Петдесятница е празникът на нашия истински висш Аз, който все още само витае над нас като гълъб, насърчавайки ни да попитаме: „Кои са моите дарби? Как мога да ги поставя в правилна връзка със социума? Как мога да ги усъвършенствам, за да укрепя и подобря света?”
Задачата ни е да обхванем нашата лична Петдесятница и да я разширим в това, което Рудолф Щайнер нарича „Мировѝ празник на познанието“ – един път, който ни води от „Спомнянето за Духа“ до „Преживяването и Наблюдението на Духа“.
Духовното съществото Антропософия живее във всеки стремящ се човек, който работи за прогреса на това еволюционно дело. Нашите, вдъхновени от Софѝя, Михаелически общности могат да бъдат разглеждани като съд, в който Христовото Същество да се излее и обедини в едно човечеството. Сгрявайки Аза с душевна топлина, за да отворим сърцата си в името на по-здрави и по-силни Михаелически общности, ние се стремим да укрепим нашите индивидуални душевни сили, и така заедно да отворим портала към духовните светове и съвместно да създадем „Мировàта Петдесятница“, в която отделните човешки Азове биват обединени чрез общата истина за естеството и смисъла на битието.
Там, където сетивата вече няма как да научат и възприемат повече, висшата групова душа може да слезе. В миналото Шилер е казал: „Вземете Божественото във волята си и То ще напусне космическия си трон и ще възлезе върху вас.“
„Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“
Емил Бок – “Ритъмът на християнската година”, 1922 (откъси):
За нас празникът Петдесятница не е само дар от природата. Празникът трябва да бъде осветлен и осветен в най-съкровените кътчета на душите ни. Това е празник на бъдещето, защото Светият Дух, до който се надяваме да се докоснем на Петдесятница, е все още недостижим за нас. Светият Дух е това, което някога трябва да възникне чрез един нов, общ акт на Сътворение. С други думи Светият Дух е бъдещето. Това е причината, поради която ни предстои да израснем дотолкова, че да празнуваме Петдесятница в правилно състояние на съзнанието. Ние трябва да узреем за този мощен полъх на Светия Дух, защото Петдесятница е празникът на нашия истински Висш Аз, който все още само витае над нас.
В същото време това е и празник на общностите, но не на тези, които възникват поради човешките привързаности и зависимости, а на тези, които възникват чрез хармонизирането на нашите висши Азове, които биват обединени в едно с Христа.
Петдесятница е езотеричният празник на християнството, празникът на мистичната тайна, но той винаги е съществувал и външно. Човечеството го е празнувало като празника на първите плодове, а всред еврейския народ е бил обозначаван като “Шавуот” и е отбелязвал първите дарове на възкръсващата за нов живот природа.
Външното бе образ на вътрешното. - В новия езотеричен контекст Петдесятница се превърна в празника на първите плодове на Духа, защото когато първият слънчев лъч просия за апостолите по време на първоначалната, историческа Петдесятница, и внесе в тях огнените пламъци на Духа Святий, Христовите ученици изпитаха началото на едно по-висше състояние на душата като първата искра на Висшия Аз (Духа Себе, Светият Дух). Могъщо удовлетворение се изля в обиталището на апостолите, когато огнените пламъци на Духа Святий лумнаха директно от Великденското слънце и доведоха Христовите ученици до преживяването за вътрешното присъствие на Възкръсналия.
Следователно да се говори за Възнесението и въздигането на човешкото същество е тема, подходяща за празника Петдесятница. Сега на нас хората е вече позволено да следваме стъпките на Този, който пръв се възнесе на Небето – приготвен е пътят към висините, по който можем да вървим отсега нататък. Вървейки по този път, постепенно ни израстват криле, но за да се случи това, ние първо трябва да позволим на душата си да приеме от благодатния огън. Точно както въздухът се издига само когато се затопли, така и душевната топлина е нужна за извисяването на нашето вътрешно същество. Ако първо душите ни не се стоплят и оживят, те никога не ще се издигнат.
Сърцевината на душата може да приеме тази топлина и нов живот единствено и само чрез сърдечната молитва и съпреживяване. Това е форма на молитва, в която не искаме нищо друго, освен да тръгнем единствено и само в пътя към Отца. В резултат на това сърцето се изпълва с топлина и топлината позволява на душата ни да се въздигне до мястото, където пребивава нашият истински Аз. Тогава се осъществява единението на душата с Духа и само по този начин човешкото същество придобива завършеност. В този момент егото, което притежаваме, бидейки са̀мо обвивката на Аза, се изпълва с Висшия ни Аз като свое истинско съдържание. Така ние се доближаваме до тази сфера на Битието, от която пламъците на Петдесятница се спуснаха върху Христовите апостоли.
От една страна пламъците на Петдесятница притежават топлина, а от друга страна те носят и светлина. Тяхната топлина обаче първо трябва да се излее навън като огън от самите човешките сърца. Тогава Духът Святий ще отговори на този наш повик от сферата на Отца – там където Христос и Отец пребивават в единство. Светлинният пламък на Духа ще поеме надолу към Земята, съединявайки се с топлинния пламък на откровено и ясно молещото се човешко сърце. - Светлинният пламък отгоре ще отговори на топлинния пламък, идващ отдолу.
Можем да се надяваме на просветление само ако активно сме работили с достатъчно търпение и издръжливост за сгряването на сърцата си. Когато изпълняваме задачата да сгреем сърцата си, тогава просветлението идва като дар от Небето. Когато даровете на светлината от по-висшите сфери започнат да идват към нас, тогава и Петдесятница ще започне да прониква все по-дълбоко и все по-далеч в света.
Едва вследствие на вече придобитата сърдечна топлина самото човешкото мислене също ще може да се видоизмени, а с това ще се видоизмени и цялата човешка деятелност, която днес бива формирана най-вече от силите на сетивно-материалистичния интелект. Когато човешките същества започнат да разсъждават не само с помощта на мозъка и интелектуалността си, тогава и Светият Дух ще се присъедини към този нов вид мислене, защото тогава в човека ще мисли истинският му Висш Аз.
И все пак нека споменем, че без Христовата мистерия на Възнесението, този висш Аз би останал абсолютно недостижим за нас. Когато в бъдеще Христовата благодат ни дари с нов вид мислене, една нова култура ще възникне от огнените пламъци, които ни докосват чрез Светия Дух по време на празника Петдесятница.
Светият Дух е съществувал още в началото на земната еволюция. Когато устремяваме погледа си към бъдещето, ние предусещаме, че чрез Христовия импулс той може и трябва да съществува в един изцяло нов смисъл. - Това, което е „свято“, е цялостно. В началото на земното битие светът и човекът все още съществуваха в едно неделимо цяло. Тогава разделението между Твореца и творението, Небето и Земята, Духа и субстанцията не съществуваше. Девически отворената и невинна човешка душа все още бе инструмент на Божественото мислене, и воля и следователно - съсъд на Светия Дух.
Петдесятница и Павловото изживяване край Дамаск са от първостепенна важност... Ние бихме празнували Петдесятница по правилния начин, ако като съвременни хора се стремим по начин, подходящ за днешната епоха, да реализираме мистериите на Духа, които, като вид предчувствие, се проявяваха още в ранното християнство и в контекста на Граала. Най-вече човешкото мислене е това, което изисква едно изцеление, идващо директно от Духа. Докато мислите биват обработвани единствено и само от мозъка, царството на душевната смърт ще се разпростира все по-далеч. Когато духовната същност на човека (Висшият Аз) навлезе чрез огъня на Граала както в човешкото същество, така и в човешкото мислене, райската градина на една нова, жива култура под знака на Великдена и Петдесятница ще започне да разцъфва.
Празникът на обединените душевни усилия (откъс), Р. Щайнер, Кьолн, 7 юни 1908 г.
В миналото човечеството се освободи от груповата душа. Чрез духовно-научното познание хората сега за първи път са в състояние да открият със съвършената сигурност на целеустремеността си какво отново ще обедини човечеството. Когато хората се обединят във висшата мъдрост, тогава от духовните светове отново ще слезе груповата човешка душа. Желанието на ръководителите на духовно-научното движение е да имаме общество, в което сърцата да струят към мъдростта така, както растенията се стремят към слънчевата светлина. В това, че заедно обръщаме сърцата си към по-висшата мъдрост, ние осигуряваме пристан и жилище за груповата човешка душа, формираме обиталище и средата, в която груповата душа ще може да се въплъти. Развивайки това, което ще позволи на Духовните същества да слязат от висшите светове и да проникнат в земното битие, ние ще обогатим земния живот.
Този оживен от духа идеал е бил някога изправен пред взора на човечеството по най-въздействащия начин. Когато определен брой ученици пребивавали заедно в името на общо дело, всички те горели в общото чувство на пламенна любов и преданост, и тогава бил даван знак - един знак, който е показвал на всеки индивид от групата с непреодолима сила как в единството на душите той може да осигури място за въплъщението на общия Дух.
В тези групи от души живееше едно и също нещо - в общия човешки ритъм и посока, в хармонията на общите чувства тези хора осигуряваха необходимото обиталище за въплъщението на един общ Дух. Това се има предвид, когато се казва, че Светият Дух - универсалната, по-висша групова човешка душа потъва надолу, като че ли в земно въплъщение. Това е символът на целта, към която човечеството трябва да се стреми, а именно - как да стане съсъд за Съществото, което слиза от по-висшите светове.
Великденското събитие даде на човечеството силата да развие точно тези опитности, а Петдесятница е плодът на успешното разгръщане на тази сила. Благодарение на обединения стремеж на душите към общата висша мъдрост винаги ще се осъществява това, което ще дава жива връзка със силите и съществата от по-висшите светове, а също и с това, което в наши дни все още има малко значение за човечеството, а именно с празника на Петдесятница.
Когато човечеството вникне какво в бъдеще може да означава слизането на Светия Дух, празникът Петдесятница отново ще оживее за душите. Тогава това ще бъде не само спомен от събитието в Йерусалим, но за човечеството ще възникне и вечният празник на Петдесятницата - празникът на обединените душевни усилия.
От самите наши индивидуалности зависи каква стойност и какъв резултат ще придобият тези конкретни идеали за целокупното човечество. Когато ние, хората, започнем да се стремим към мъдростта по правилния начин, тогава и Висшите духове ще се съединят с нас.
Аум, Амин!
Превод: Павелъ Йордановъ