Празникът Възнесение Господне – антропософски ракурс и тълкувание
Празникът Възнесение Господне настъпва, когато цъфтежът е в апогея си. Дърветата и растенията, развълнувано устремени нагоре, биват галени от топлината и светлината, и изявяват небесната благословия в цвят и аромат. Цялата природа се устремява към висините.
Копнежът на човешката душа, в унисон с природата, също се устремява нагоре, търсейки ласката на мировàта слънчева топлина. Това настроение на въздигане хармонизира целия земен живот с ритъма на космическите простори.
Независимо колко добре са хармонизирани Небето и Земята, връзката им невинаги е една и съща. В тази тяхна хармония ние наблюдаваме чудото на сезоните – вдишването и издишването на Планетарната земна душа. По време на Възнесение Христово природата празнува Възнесението на тази Земна душа. Неслучайно 40-те дни между Великден и Възнесение съвпадат с този период от годишния кръговрат, тъй като всяка пролет, когато Земята излъчва Душата си навън в небесните простори, се обновява тайната на Възнесението на Христос, Който е Духът на Земята.
Звездите сега заемат съответните си пролетно-летни местоположения в съзвездията, на които принадлежат, а планетите следват закономерния си ред на движение около тях. Тези звезди и планети, блещукащи в далечината, насочват вниманието ни към Духовните същества, които ръководят Вселенския живот.
От тази гледна точка Възнесение Христово е празник на Духовните йерархии. Нека не забравяме, че когато, преминавайки през Зодиака, Христос навлезе в земното битие и се яви в човешка форма, Духовните йерархии изгубиха от взора си Неговото присъствие. Те можеха да Го открият само взирайки се в далечните дълбини, като по този начин свидетелстваха за Него като за Бога, Който слезе на Земята, за да напомни на земното човечество за принадлежността му към Духовния свят.
По време на реалното Възнесение Христово протеклата преди това мистерия на Възкресението бе разкрита и на самите Духовни йерархии, обозначавайки по този начин завръщането на изгубения земен свят при същите тези Духовни същества. Оттогава насам земният живот бива постоянно обновяван чрез духовните космически сили, които отново потекоха към планетата ни.
Христовата земна жертва бе противоотровата срещу последствията на смъртта, които бяха предизвикани от грехопадението. Това е делото на изкуплението, което превръща смъртта в живот. Семето на Христовото дело продължава да възраства на Земята благодарение на установената по време на Възнесение Христово връзка с Духовния звезден свят.
Тази възстановена връзка с Духовните йерархии е пророчески изобразена благодарение на историята на Яков от Стария завет. Чрез съня си за стълбата, водеща към Небето, Яков ни завеща пророческото си видение относно Възнесението – златна стълба, поставена между Небето и Земята, по която хорове от ангели и наши обични преминали Прага човешки души могат да се възкачват и слизат. По време на Възнесението Си възкръсналият Христос се завърна в Духовния свят, „за да седне отдясно на Отца“, и така Той стана мостът между Небето и Земята. За да се изпълни пророчеството за стълбата на Яков, Христовият импулс свърза Земята с Божествения свят, така че чрез Христовата жертва човечеството отново да се приближи до космическите Духовни йерархии.
Както Христос се е възнесъл, така и част от човечеството ще бъде преобразено по време на определения за това времеви период. Духовните йерархии очакват от нас, техните по-малки братя и сестри, да се издигнем в мисленето си, за да основем една обща задруга, докато те продължават да работят през цялото време до нас.
Христовото откровение, „идващо на облаци“, е тук, и ни разкрива моста, който внася хармонизиращата ‘пролетна песен’ в общението между Земята и Небето. По време на Възнесението Христос стана Господар на небесните сили, действащи на Земята. Осъществяването на тайното обещание за Възнесението е де факто реализирането на Второто пришествие. На апостолите бе казано: „Той ще дойде отново по същия начин, по който Го видяхте да възлиза във висините“. Възнесението е подготвителното семе на Второто пришествие, а Второто пришествие е завършеният плод на Възнесението. Поетът Новалис засяга тази окултна истина по следния начин:
„В гъсти облаци нека се Той възнесе и така също нека възлезе надолу. На разлъка в студени потоци нека бъде изпратен, но в бликаща огнена жар да се върне - във въздух, материя, звук и роса и да проникне в цялата наша Земя.“
Тези редове от Новалис са истинска молитва, разкриваща окултната връзка между Възнесението и Второто пришествие (Петдесетница). Чрез тези стихове ни се открива тайната, че елементалните същества формообразуват Земята благодаение на закрилата и напътствията идващи от висшите светове. В тази връзка Възнесението може да бъде обозначено и като празник на елементалните същества.
Когато се хармонизираме със съществото на Рафаел - Архангелът на пролетта – ние можем да се пробудим за начина, по който той и подобни нему духовни същности постоянно взаимодействат със Земята чрез елементалните същества. Пратениците на космическата топлина, намиращи се в лъчите на Слънцето, задействат изпаряването на елемента вода. Чрез съединяването на водата с въздуха възникват облаците. В облаците, между дълбините на Земята и небесните висини, в сферата на етерното царство се проявява един подвижен баланс, който наблюдаваме в синьото небе, танцуващо чрез постоянно променящите се облачни форми. Това е първичният образ на метаморфозата, на органичното формиране и трансформиране, символ на едно нестихващо развитие, благословено от висините. Поради тази причина цветовете и плодовете в действителност са не само продукти на Земята, а по-скоро - точно като нас хората - небесни форми, изпълнени със земна субстанция.
И така в продължение на 40 дни след Възкресението, всред пролетния растеж и възход, апостолите получаваха от възкръсналия Христос Неговото езотерично учение - реално това езотерично учение се намира и в съдържанието на Петото евангелие, завещано ни от д-р Рудолф Щайнер. След това апостолите станаха свидетели как Христос изчезна от обкръжението им, възнасяйки се в облаците. Това бе едно разширяване на Неговото същество, подобно на разцъфването на едно чудно красиво цвете, което се разгръща във Вселената.
Рудолф Щайнер свидетелства, че по време на Възнесението ярката духовна реалност на това, което щеше да настъпи в земното битие, ако Мистерията на Голгота не се бе случила, нахлу в съзнанието на апостолите. – Беше им разкрито, че без Мистерията на Голгота човешките тела биха огрубели до такава степен, че цялото човечество е щяло да погине. Нашите физически тела изявяват качествата, породени от земната гравитация, но нашите етерни тела притежават характеристиките на слънчевата възнасяща сила, така че ако делото на Христос не се бе реализирало, нашите етерни тела щяха веднъж завинаги да напуснат огрубелите ни физическите тела и еволюцията на човешкия род щеше да бъде прекратена поради липсата на животоформиращи етерни сили.
Знаем, че преди Мистерията на Голгота Слънцето е било обиталището на Христос. Човешкото етерно тяло, което, точно като облаците, имаше опасност да бъде привлечено от Слънцето и разпръснато в мировия етер, запази формата и съдържанието си благодарение на Христовата жертва, така че да не бъдем заличени от битието, а да продължим да живеем като индивидуални и свободни Азове в условията на Земното съществуване. След Мистерията на Голгота Слънчевият Дух Христос пребивава постоянно в земната аура и така спасява за целите на земната еволюция стремящото се нагоре към Слънцето етерно човешко тяло. За да има ефект върху духа и душевната природа на човешкото същество, Христовият импулс трябва също така да може да проникне в човешката душа и по време на съня, а това е възможно само ако човек осъзнае важността и овътрешности в себе си значението на Мистерията на Голгота. Връзката с Христос и произтичащите от нея позитивни последици по време на човешкия сън могат да бъдат породени само благодарение на истинското разбиране на съдържанието на Голготската мистерия.
Човечеството трябва да осъзнае, че от една страна Христос спаси човешкото физическо тяло и възпира етерното тяло от разпадния му стремеж нагоре към Слънцето, но от друга страна Азът и астралното тяло на човечеството могат да придобият Христовия импулс само във времето между заспиването и събуждането и това е възможно единствено, когато знанието за Христовия импулс е било придобито по време на будния дневен живот. Мистерията на Възнесението се състои и в това, че не само мощта на макрокосмическото царство на Сина навлиза в земното битие, но също така Възнесението гарантира достъп и до силите, произлизащи от сферата на Отца. Евангелието на Марко ни казва: „Тогава Господ, след като им говори, беше взет в небесните сфери и седна отдясно на Отец като изпълнител на Неговите дела.”
И така, в резултат на разговорите с Възкръсналия Христос през 40-те дни, апостолите успяха да получат достъп до първичните източници на новото Азово образно ясновидство, премахвайки по този начин булото, прикриващо истинския образ на смъртта, която всъщност представлява аспект на Бог-Отец в ролята Му на Създател, защото това, което се ражда, трябва да умре, но чрез Христос смъртта се превръща в живот.
Това откровение, получено чрез апостолското образно ясновидство, разкрива истинското съдържание на смъртта заедно с връзката ѝ с царството на Божествения Отец. В момента на Възнесението истинското значение на смъртта се разкри на апостолите и те ясновидски го наблюдаваха със собствените си духовни очи като един процес на единение със света на Божественото.
Д-р Рудолф Щайнер свидетелства, че от Повратa на времената насам едно от първите преживявания на всяко човешко същество след преминаването на Прага е съзерцанието на Христовото Възнесение, което може да разкрие на човешката душа истинския образ на смъртта и нейната връзка с най-висшата сфера на Отца.
За човека, който на Земята е работил за разбирането на Мистерията на Голгота, този образ на Възнесението, наблюдаван след настъпването на смъртта, се превръща в подкрепа и окуражение, но за душата, която не е работила за придобиването на истинско духовно познание, това представлява една картина на укор, която, чрез свободния човешки избор, помага да се прояви интерес и да се разбере тази мистерия по време на следващото земно прераждане.
Рудолф Щайнер заявява: „Христовият Импулс е този, който работи след смъртта - това е този импулс, под чието влияние човекът се освобождава от лунната сфера, прониква в звездната слънчева сфера и от импулсите, дарени му от съществата на Духовния свят, получава възможността да работи върху формирането на физическия си организъм за своя следващ земен живот” (Дорнах, 15 септември 1922). Христос поема тази лунна карма върху Себе Си, позволявайки на душата да намери пътя към истинското си Възнесение, което води към света на неподвижните звезди.
Така чрез сцената на Възнесението получаваме насоки за всеобхватното влияние на Христовото Същество, като Господар на Кармата, върху живота на човешката душа след физическата ѝ смърт. Затова, когато апостолите преживяха Възнесението, което бе за тях не само доказателство за огромното значение на Христос за живота на всяка човешка душа след смъртта, но в същото време бе и събитието, чрез което те успяха да достигнат до познанието за новообразувалата се връзка между човека като микрокосмос и Макрокосмоса на Духовните йерархии, и това им разкри тайната, че човешката душа вече може да влезе в контакт с космичната сфера, от която Христос извлече силите за Своето Тяло на Възкресението, а именно от Сферата на Отца като прародина на Атма (бъдещият Човек-Дух).
И сега, тъй като чрез Възкресението Христос въдвори силите на Космическия среднощен час в земната еволюция, това създаде мост за преминаването на всички човешки същества отвъд космичната бездна – отключи се вратата, разделяла преди това Космическия среднощен час от реалното естество на космическото битие. – По този начин тогава се предостави възможността за Светия Дух, който озарява индивидуалното Азово съзнание, да навлезе в земната еволюция на човешките същества във времето на Мистерията на Петдесетница, проблясвайки през тази отключена врата, за да излее в апостолите пълната мъдрост и истинско познание за Мистериите на Голгота и Възнесение Христово.
Оттогава насам Великден, Възнесение и Петдесетница остават неразривно свързани, тъй като те формират основата на единствения подвижен празник в цикъла на целия годишен кръговрат, и тези 3 празника следват един след друг в съответствие с космическия закон, който е свързан с подреждането на Слънцето, пълната Луна и Земята в една линия след пролетното равноденствие. – По този начин вътрешната същност на този велик троичен празник може да осветли естеството на Поврата на Времената за целокупното човечество.
Точно както изживяването на Възнесението се намира между Великден и Петдесетница, така между Разпети петък и Великден се намира събитието, известно като Слизането на Христос в ада. И така и двете събития – Възнесение и Страстната събота - съдържат образа на изчезващия от човешкия взор Христос.
Чрез Своята жертвена смърт Христос отвори пътищата към висшите духовни сфери за изнемогващите човешки души, попаднали задълго в капана на Камалока, така, че те да могат отново да се издигнат във висшите планетарни сфери и да бъдат обновени от тях.
Слизането в ада запази възможността за човечеството да достига до висшите Божествени сфери, докато Възнесението спаси силите, формиращи човешкото същество.
При Кръщението в река Йордан Христовото Същество се обедини с тялото на Исус от Назарет и следователно се обедини с цялата земната еволюция.
По време на Преображението Христос проникна в етерното тяло на Исус. Тогава Христос разкри висшата си Слънчева природа на тримата избрани ученици като едно образно откровение на напълно трансформираното етерно тяло, излъчващо светлина като слънце.
Тези събития са огледално отразени и преобразувани чрез цялостната Мистерия на Голгота, като Възнесението е свързано с Преображението, а Петдесетница с Кръщението в река Йордан. Чрез Възнесението Христос изяви връзката на силите на Духовното Слънце, които преди това се проявиха при Преображението, с етерните тела на всички човешки същества. Когато Христос навлезе в Исус по време на Кръщението, Неговата Слънчева същност замени Аза на Заратустра, който трябваше да напусне Исусовото тяло, за да не бъде изцяло обезсилен. – След Възкресението за Христовия импулс бе вече възможно да заживее в човечеството, без да поема контрол над будното Азово съзнание, но за да се случи това, Христос първо трябваше да премине през Възнесението.
Десет дни след Възнесението Си Христос изпрати на апостолите Светия Дух – това божествено Същество от Троицата, което не потиска, а засилва индивидуалния човешки Аз. По този начин сега Христовият импулс вече може да навлиза в човешките души чрез посредничеството на Светия Дух, като едновременно с това можем да запазим присъствието и будността на своя „Аз“ в пълна свобода.
Благодатното духовно Слънце Христос, отдаващо живот, който генерира топлина за всичко съществуващо във всемира, е мост, свързващ Макрокосмоса с микрокосмоса, така че освен имагинацията за стълбата на Яков, можем да си представим и връзката между слизането в ада през Великата събота и Възнесението, което пък е метаморфозата на сцената на Преображението, а при Петдесетницата да наблюдаваме трансформацията на Кръщението в река Йордан.
Тук ще засегна накратко тема, която е достатъчно обширна за отделна поредица от лекции - имагинацията на Христовото фантомно тяло (Тялото на Възкресението) като преобразения Нов Адам, което ни насочва в посока на бъдещата ни еволюция към Новия духовен Йерусалим, а не назад към Райската градина. Това фантомно тяло на Възкресението може да бъде материализирано и дематериализирано чрез свободната воля на притежателя си. Зародишът на това фантомно тяло е внедрен в цялото човечество. То е като клетка, която се размножава и става все по-видна в етерния свят. – Рудолф Щайнер нарича това тяло “изкупление на груповата човешка душа”.
Христос се обедини със Земята, за да я превърне в новото слънце на една нова вселена. Изразът „Облечете тялото на Възкресението“, използван от апостол Павел, е истинен образ на това, което може да се случи с нас самите. Представата за тази потенциална възможност е скрита и в алегорията за Алхимическата сватба на Християн Розенкройц.
“Приказката за зелената змия и красивата лилия” на Гьоте е друга мощна имагинация, която се яви пред мен, докато размишлявах върху потенциалните образи, акцентиращи същността на Възнесение Христово. – Твърди се, че тази приказка, която изобилства от езотерична символика, е била инспирирана от Гьотевия прочит на Алхимическата сватба на Християн Розенкройц. Тази приказка е била съчинена и в отговор на произведението на Фридрих Шилер, наречено „Върху естетическото възпитание на човека“. Една от основните идеи на приказката дискутира въпроса за човешката свобода.
Шилер е опитвал да изгради вътрешен мост между реалността и „съвършеното човешко същество“. Той създава гореспоменатото свое произведение по време на Френската революция, която е водена от желанието за външни социални промени, предоставящи възможност на хората да придобият свободата си. – И Шилер, и Гьоте обаче признават, че свободата не може да бъде „наложена“ отвън - тя трябва да възникне вътре в нас. И така, Гьоте се вдъхновява и се заема да напише тази приказка, която да представи във въображаеми картини начина, по който една човешка душа може да стане цялостна и свободна чрез преодоляване на бездната между човешкото и Божественото в самата себе си.
Рудолф Щайнер в книгата си от 1918 г. „Гьотевият идеал за душата, илюстриран във Фауст, и Приказката за зелената змия и красивата лилия“ споделя следното: „На реката стои Храмът, в който се провежда бракосъчетанието между младия мъж и лилията – това е „бракът“ със Свръхсетивното. Превръщането в свободна личност става възможно за човешката душа едва когато нейните сили са вече постоянно свързани с Божествените трансформиращи сили.” Тази публикация от Щайнер води до покана да говори пред Германското теософско общество, което в крайна сметка довежда до това той да стане негов главен секретар.
И ето, че тази приказка живее и във всички нас.
Превод: Павелъ Йордановъ