Пролетното равноденствие - мистерийна и фолклорна символика

Submitted by admin 2 on Нед., 24/03/2024 - 08:51
Равноденствие,

Пролетното равноденствие – мистерийна и фолклорна символика

 

 

 

Пролет иде, пролет иде,
птич
енца градете вашето гнездо!
Слама и пера споете
 дайте ваш’то най-добр
о!
Пролет иде, пролет иде,
и цветенцата се също те пробуждат!
Лилиите, нарциси и маргаритки -
навсякъде поникват лъчезарни китки!

Пролет иде, пролет иде,
свежест лъха отвсъде!
По полян
ите искри блещукат,
ех,
във всичко радостта дойде!

Равноденствие означава „равен ден” и се случва, когато слънцето се намира над екватора, и денят и нощта са приблизително равни като времетраене по цялото земно кълбо. Това е началото на новата астрологична година. Много древни култури са построявали архитектурни структури, които да са директно насочени към изгряващото слънце в този конкретен ден от годината. Празникът на пролетното равноденствие отбелязва триумфа на надеждата, душевното и природно новораждане, посяването на семената и​ разгръщането на растежните и размножителните процеси.

 

Снимка 1

 

Поглед назад​ към древните мистерийни школи някога почитали пролетното равноденствие

Пролетното равноденствие също така бива наричано и: Албан Ейлир, Еостар, Благовещение на Пресвета Богородица, Празник на дърветата, Ден на Майката, Навруз, Остара, Пролетни обреди и т.н. В Стария завет лице на пролетта била богинята Ищар, което на персийски означава „звезда“ („Естер“ е арамейската дума за Ищар). Ищар бе богинята на Зорницата и Вечерницата, както и Великата Майка, Сияйната, Господарката на провидението, Жрицата на жриците. Тя бе пророческото вдъхновение на оракулите и владетелят на скрижалите на съдбата. Нейни символи са осмоъгълната звезда, пентаграмът, гълъбът, змиите и​ двойната брадва. Ищар имаше за своя огърлица самата дъга, а Венера бе нейната планета. Персийците превърнаха тази дъга-огърлица в остър като бръснач мост, който води към висините на Рая. В древна Шумерия на Ищар са били посветени около 180 храма, в които жените се събирали ежедневно за молитва, медитация и общуване. Нощта на първото пролетно пълнолуние, известна и като Шапату, е била повод за радостни тържества в нейните храмове.

В Ирландия пролетното равноденствие било празнувано много преди заселването на келтските племена. Най-известният от древните ирландски храмове, посветени на равноденствията е Knowth, който се намира близо до Newgrange (Brú na Boinne). Knowth имa 30-метровa галерия, приемаща слънцето по цялото си протежение в утрините на пролетното и есенното равноденствие. Друга, по-стара каменна кула-храм, посветена на равноденствията, се намира в Longhcrew и се казва Cairn T. Както Knowth, така и Cairn T., приемат в утробите си първия слънчев лъч на равноденствените утрини и той изминава цялата дължина на колонадите им, за да осветли свещената геометрия на централния олтарен камък, поставен в дъното на храма. Тази прецизна времево-геометрична синхронизация продължава безотказно да функционира вече повече от 6 хиляди години. ​

 

Снимка 2

 

Остара е германска богиня, която е символ на плодородието. Всяка година Остара се слива със Слънчевия бог по време на пролетното равноденствие и девет месеца по-късно, при зимното слънцестоене, тя дава нов живот.

Саксонското име на германската лунна богиня Остара е Eostre. Нейният празник е бил отбелязван при първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Маите от Централна Америка също са почитали пролетното равноденствие. В продължение на десет века те са провеждали своеобразния си празник, използвайки древните си знания за слънчевите лъчи. El Castillo е името на тяхната велика пирамида на равноденствията и когато слънцето залязва от западната ѝ страна, светлината и тъмнината се допълват така, че създават един изключителен ефект на змия с диамантен гръб, спускаща се надолу по пирамидата. Това соларно вълшебство е известно с прозвището „Завръщането на слънчевата змия“.

За древните гърци Богочовекът на пролетното равноденствие бил Дионисий. Той бил свързан с цъфтящите растения и плодородните лози, и винаги изпитвал болка по време на природния зимен сън и отмирането на растежните процеси. Въпреки това Дионисий всякога се завръщал триумфално на пролетното равноденствие и тук много изследователи откриват директна връзка с библейската история на Исус Христос.

Преди 5000 години Месопотамия, Шумер, Вавилония и Елам са празнували началото на новата си година по време на пролетното равноденствие. Зороастризмът е религията на Древна Персия до появата на исляма преди 1400 години. „Nooruz“, техният „нов ден“ или Нова година, се празнувал на пролетното равноденствие. Много религиозни историци свързват юдео-християнските концепции със зороастризма като техен предтеча.

      В Рим, около 200 години преди раждането на Христос, е имало множество мистерийни култове. Атис и Кибела са провеждали своите пролетно-равноденствени ритуали на мястото на днешната базилика „Свети Петър“ на Ватиканския хълм. Атис е известен с различни имена като Озирис, Дионис, Тамуз и Орфей. Фестивалът на Атис и Кибела е отбелязвал деня на мистичната смърт, който е бил последван от три дни на полусмърт, завършващи с възкресението на завърналия се от астралния свят и така новороден в Духа неофит. Майка на Атис била девицата Нана. Атис бил разпнат на борово дърво. Неговата кръв била пролята, за да спаси и осигури бъдещото земно развитие. Атис бил едновременно и жертвен агнец и спасител, неговата смърт и новораждане (възкресение) са имали за цел да донесат спасение на човечеството. Повечето изследователи биха казали, че Атис е очевиден рàнен прототип на Христос.

 

Снимка 3

 

В юдаизма можем да видим, че Пасхалната вечеря отбелязва пролетния празник на плодородието. Този празник свидетелства за бягството на древните евреи от египетското робство – основните ястия на празничната трапеза са били безквасният хляб и агнешкото.

В Америка местното индиaнско население е почитало пролетното равноденствие в природни ландшафтни храмове като Mystery Hill в Salem, Ню Хемпшир. Пет изправени камъка и един лежащ камък са поставени в права линия, която приема по протежението си изгрева на слънцето както при пролетното, така и при есенното равноденствие.

22-23 март е средата на нарастващата година. Искрата светлина, която се ражда при зимното слънцестоене, е достигнала зрелостта си и от този момент нататък дните стават по-дълги от нощите. Това е времето на истинското зазоряване, един вид 6:00 часа сутринта на годишния сезонен часовник, както и времето на фестивалите на гръцката богиня Еостре и германската Остара - и двете богини на зората.

Именно от тези две сияйни богини произлиза името на съвременния празник Великден (Easter на английски, Ostern на немски). Тази част от годината е и времето, което често се разглежда като времето на завръщането на Коре от подземния свят, където тя (като Персефона) е била господарка на зимата. Това е и времето за празнуване прераждането на красивия Адонис.

Пролетта е време за празнуване на посевните дни и раззеленяването на Земята. Хората започват да говорят за „пролетна треска“ и за „пролетно почистване“, тъй като все по-яркото слънце започва да осигурява необходимия вътрешен душевно-морален импулс.

През годините много на брой, свързани с пролетното равноденствие, древни мистерийни традиции са били запазени и привнесени във Великденския празник. Дори в наши дни хората стават рано на Великденската сутрин, за да присъстват на „Службата на изгряващото Слънце“. - Помните ли Еостре, Богинята на зората?

Също така и боядисаните великденски яйца са били винаги символ на пролетните оплодителни процеси. През 17-ти век във Франция боядисаните великденски яйца се подарявали на младоженците с надеждата, че ще имат много деца. В Германия съпругата на собственика на обработваемата земя раздавала ку̀пи пълни с яйца на работещите по нивята им, за да се осигури богата реколта. Много различни култури възприемат яйцето като символ на Живота или като символ на Дома на душата. В Русия яйцето е символ на добрия късмет и украсените яйца все още се подаряват на близки, и дори се поставят в гробовете на заминалите като символ на човешкото прераждане. Понякога тези сложни и богато украсени съкровища са декорирани със скъпоценни камъни (яйцата на Фаберже и Тифани). Всеки цвят върху украсените яйца е имал конкретно значение за хората в селските райони на Украйна. Подарените боядисани великденски яйца винаги носели конкретни послания. Значенията на тези послания варирали, но ето няколко примера:

 

Снимка 4

 

Бяло – чистота.

Жълто - мъдрост, успешна реколта, духовното развитие.

Зелено – пролет, новораждане, богатство, младост, растеж, щастие.

Синьо - здраве, безметежен живот и небесна закрила.

Оранжево – сила, издръжливост, амбиция.

Червено - щастие, надежда, страст, благородство, смелост, ентусиазъм, любов.

Кафяво - забогатяване, богата реколта.

Лилаво - вяра, доверие, сила.

Розово – успехи.

Черен – спомняне.

Украсяването и боядисването на тези т.нар. „писани“ яйца било женски ритуал. Яйцата се събирали само от кокошки, които пребивавали в близост до петел, тъй като неоплодените яйца означавали, че нямало да има плодовитост и в дома. Никому не било позволено да гледа как жените украсяват яйцата, докато те пренасяли благоденствието и добрината от дома си върху „писаните“ великденски яйца и по този начин държали злото настрана. За смесването на багрилата се използвали тайни семейни рецепти и жените изричали специални благословии за всяко едно яйце.

Вътрешният душевен лабиринт като символ на Граала

Лабиринтът е древен символ, който е свързан с човешката целокупност и завършеност. Това е мистериен инструмент, който е закотвен в Земята. Комбинирайки образите на кръга и спиралата в криволичещ, но целенасочен път, лабиринтът представлява пътуване до собствения ни център и после обратно към външния свят, подобно на посаденото пролетно семе.

Лабиринтите са били използвани дълги години като места за медитация и молитва. Това е архетип, от който можем да извлечем непосредствен опит. Търсенето на пътя в лабиринта символизира посвещението - събуждане на Божественото знание, закодирано в нашата ДНК и на свещената геометрия, разкриваща присъствието на космически ред, свързващ ни с дълбоко вкоренения подтик да почитаме светостта на целия живот и всичко живо. Преживяванията в лабиринта са мощна практика на себеизграждане, тъй като те обхващат спираловидния път както във физическото тяло, така и извън него.

 

Снимка 5

 

„Solvitur Ambulando… - решава се с ходене“

Освен че е телесна молитва, ходеща медитация и потенциално дълбоко духовно преживяване, друго измерение на лабиринта за, например, днешните образователните институции (според докладите на образователната кинезиология), е да осигури балансиране на ученика/студента, което впоследствие води до подобрена концентрация.

Лабиринтите датират от ранния Египет, Перу, Индия, епохите на маите и индианците, а медицинското колело на племето Хопи също така представлява един лабиринт. Древни лабиринти са открити в Бразилия, Ирландия, Италия, Русия, Исландия, Северна Африка и Югоизточна Азия.

Историческото многообразие на лабиринтите става видно чрез разнообразната им употреба - от употребата им в градове-храмове като Троя, до отчитане на времето (лабиринти с китайски тамян), защита на рибари и пастири (над 500 каменни лабиринта по крайбрежието на Скандинавия) и символното изобразяване на духовния път до светия център на човешката душа (House of I'itoi и Chemin de Jerusalem).

Ходенето в лабиринта е друг начин да се докоснем до сили извън нормалния ни съзнателен ум. То ни отвежда в някаква древна част от самите нас, стара като планетите и звездите, стара като Богинята и земните енергии - назад във времето, когато нощта бе непрогледна, но когато хората все още знаеха, че небето и природата са част от нас самите, както и че ние сме част от тях. В нашия модерен свят това знание е изгубено и дисхармонията, която причинява, изисква решение на проблема. Ето защо лабиринтът, извеждайки ни извън руслото на сетивната логика, докосва така силно толкова много на брой хора.

С това просто, но изпълнено с дълбоко почитание изложение относно пролетния равноденствен импулс, ние бием камбаните на надеждата, загатвайки възможността да изпитаме баланса и пълнотата на всички сезонни процеси, които се отразяват и в нашите души.

Душевна пролетна хармония:

В баланса на Земята,

от светлината формообразуваща,

издигаща ни тя до новораждане,

отново ражда се духовно семе.

Слънце и Луна танцуват в пролетта!

Слънце и Луна танцуват в пролетта!

Цветя-звезди отново се завръщат,

Цветя-звезди отново се завръщат ...

 

Снимка 6

 

Продължавайки темата за лабиринтите, нека споменем, че „балтийският лабиринт“ е структура, която се среща в цяла Скандинавия, а също и в Северна Германия, но най-вече около бреговете на Балтийско море. Сравнително простото моделно възпроизвеждане на горната част на семенния растеж създава двойна спирала в центъра на лабиринта с отделни вход и изход. Тези лабиринти са идеални за непрекъснати шествия и игри, като относително голям брой ходещи могат да навлязат в дълбините им. Този вид употреба на лабиринтите се наблюдава често в съответните национални традиции и фолклор.

Великденска поема на д-р Рудолф Щайнер в превод от английски:

Дете на всички светове,

ти форма си на светлината,

че крепко Слънце те отвън обгръща,

а в себѐ-то ти е пък Луна могъща ...

 

Източник

Превод: Павелъ Йордановъ