33. КАФЯВИЯТ
Волфганг Вайраух: Здравей. Имам няколко въпроса за теб.
Кафявият: Можеш да ме питаш каквото искаш.
ВВ: Можеш ли да опишеш малко себе си и задачите си?
Кафявият: Моите хора ме наричат Кафявият, защото изглеждам кафяв, но това не е името, с което наричам себе си. Когато се налага, наричам себе си с името на животното, за което се грижа в момента. Моята задача е да се грижа за животните, които хората отглеждат тук – прасета, крави, овце и в по-малка степен котки и кучета, тъй като са много привързани към хората и на практика се влюбват в тях. Грижа се и за птиците, макар че в това ми помага верният ми помощник Витчвидида, Сивият, женска птица, която е толкова срамежлива, че не иска да каже нищо тук. Но когато има проблем, идва при мене.
ВВ: Какви бяха задачите ти по-рано, когато все още нямаше животни във фермата?
Кафявият: Имаше животни в други ферми – аз не съм така свързан с тази ферма, както Милер.
ВВ: А ти съществуваше ли преди да се появят опитомените животни?
Кафявият: Не, едва след това бях създаден, така да се каже. Но това бе много отдавна, скоро след края на последния ледников период. В ония времена хората в този район притежаваха стада от овце Хайдшнукен - древна местна порода. Съществувам оттогава.
ВВ: Какво възниква между човека и животното, когато станат приятели?
Кафявият: Едно ново късче приятелство, което може да създаде пространство за други същества, т.е. положителни същества, които принадлежат на възходящия дух. Когато човекът се сприятели с животно и животното с него – понеже в едно приятелство участват двама души – се създават пространства. И тези духовни пространства винаги се изпълват със същества. Тях можем да включим към хармоничните елементарни същества.
ВВ: Как се грижиш за различните животни?
Кафявият: Главната ми задача е да обяснявам на животните за хората и тяхното повдение. Животните често биват шокирани от поведението на хората. Така че аз отивам при животните – понякога и при груповото животно, “аза” на животните – за да им обясня човешкото поведение. Когато животните се отглеждат в естествената им среда, това е лесно. Но когато държат животните прекално нагъсто, това става много по-трудно, защото трябва също така да им помагам просто да оживеят. Тези животински души страдат толкова много, че се нуждаят от едно същество, което постоянно да ги утешава. За вас, хората, това е, грубо казано, подобно на това да те държат изолиран в затворническа килия цял живот и отгоре на това, постоянно да ти дават отвратителна храна, която не можеш да откажеш. Тези животни имат огромна нужда от утешаване. Пея им детски песнички – казано на човешки език – за да могат тези животни да почувстват поне някаква топлинка.
ВВ: Какъв е ефектът на сламата върху животните?
Кафявият: Сламата е концентрирана светлина, концентрирана зрялост, опосредствана от слънцето. Преди хиляди години тревата бе превърната в зърно с помощта на инициати и по-висши духовни същества и оттогава зърното има способността да обединява в себе си топлината и светлината на слънцето. А сламата постоянно излъчва тези качества. Затова сламата може да бъде използвана по различни начини - да топли животните, да ги отглежда и храни, да ги подсилва и да укрепва костите им. В миналото и хората използваха сламата. И ако спяхте върху слама, по-малко щяхте да страдате от болки в гърба. Сламената шапка предпазва от слънцето единствено защото самата тя е слънчева свтлина. А горящата слама не гори дълго, защото палим огън с нещо, което вече гори. Ето защо от сламата не става хубав огън.
ВВ: Дали животните в северните райони се нуждаят от повече слама, защото получават по-малко светлина през годината?
Кафявият: Първо, най-вече се нуждаят от друг вид слама. В северните райони животните се нуждаят от много по-топла слама, защото през дългата зима им липсва външна топлина.
ВВ: Как бе превърната тревата в зърно?
Кафявият: Чрез акт на поклонение, чрез вид ритуал. Отглеждането и модифицирането й беше акт на поклонение. Този ритуал беше процес в продължние на много години. Той бе молитва. Трудно ми е да го изразя с думи - акт на поклонение е най-подходящият израз.
ВВ: Къде бе извършен този акт на поклонение и кои хора го проведоха?
Кафявият: В района, който сега наричате Персия. Имената на хората са без значение. Не придавам значение на имена.
ВВ: Можеш ли да кажеш нещо за това какво се случва с животното, когато го промнят генетично?
Кафявият: Мога много да кажа. Какво искаш да знаеш?
ВВ: С какво се различава генетично модифицираното животно от другите?
Кафявият: Клонираното животно, например, няма душа. Поне не душа като на другите животни, душа, която е вградена в животното от груповото животно. Човекът – всъщност, човекът, който ги е клонирал, - трябва да им даде души. Клонираното животно дели една и съща душа с животното, от което е клонирано. В този процес човешкото същество поема вина. Но той не е достатъчно напреднал, за да може да даде на животното душа. Той също поема вина, когато не е запознат с тези връзки, а все пак използва подобни технологии. Нали знаеш, хората са отговорни и за делата, които вършат, без да знаят.
ВВ: Какво точно означава тези животни да нямат душа? Надали означава, че съвсем нямат душа, защото дори тези животни изпитват болка.
Кафявият: Да, те вече притежават споделената душа, за която говорих. Тя е много изтъняла, така да се каже, защото трябва да служи на няколко животни. И подобно животно може, разбира се, да изпитва болка, защото съдържа в себе си елементи от животинска душа. Между впрочем, освен това, при всички генетично модифицирани животни са активни също така и дребни ариманични и луциферични същества.
ВВ: Какво става с човека, когато яде месо от генетично модифицирани животни?
Кафявият: Не е здравословно. Човекът трябва да яде това месо, защото го е произвел. Това е единствената останала възможност за трансформацията му. Ти не ме разбираш.
ВВ: Вярно.
Кафявият: Когато яде животинско месо, човек го превръща в своя жизнена енергия. В случая с генетично модифицираните животни, важно е месото им да се изяжда, за да ядат хората собствения си позор.
ВВ: Не е ли опасно за хората да ядат такова месо, защото е свързано с демони?
Кафявият: То трябва да бъде опасно, защото хората са произвели месото. Хората са отговорни.
ВВ: Какво се случва с хора, които измъчват животните, тормозят ги и после ги използват неправилно за експериментите си?
Кафявият: След смъртта, астралните им тела ще преживят подобни мъки като тези на животните, така че да разберат какво са сторили по време на живота си. А това е добре.
ВВ: Това се отнася пряко за онези хора, които са извършвали тези неща върху животни?
Кафявият: Да. Приемете животните за свои по-малки братя и няма да вършите такива неща.
ВВ: Но всички ние използваме потребителски стоки, козметични препарати или лекарства, които са разработени с помощта на експерименти с животни. Не сме ли всички ние еднакво отговорни?
Кафявият: Всеки е малко виновен, но личната отговорност е от първостепенно значение. Връзката е подобна на тази между възрастните и децата. Не можете да обвинявате децата, когато родителите им дават нещо лошо. Хората, които използват козметични препарати или лекарства, разработени въз основа на опити с животни, могат да бъдат сравнени с деца. Но тъй като междувременно информацията за тези неща е станала достъпна за всички, дори тези хора, които използват тези препарати и лекарства, стават по-виновни. Тези хора очевидно ще трябва да отговарят за повече неща.
ВВ: В една бъдеща епоха, в някое от следващите им прераждания, ще има ли кармична компенсация между тези хора, които са измъчвали животните, и животните или груповия аз на животните?
Кафявият: Животните ще се променят и тези хора ще трябва да полагат специални грижи за животните, за да компенсират вината си. Те ще станат "гледачи на животни" - така бихте могли да го кажете - за да изплатят дълга си. Но ще мине много време, преди да се стигне дотам. Хората няма да го искат, но ще трябва да ги компенсират. Не са ми казвали нищо повече по този въпрос.
ВВ: Защо толкова се страхуваш от хората?
Кафявият: Защото вие, хората, измъчвате моите подопечни. Затова винаги внимавам дали хората, които искат да говорят с мен, са ми приятни. Не разговарям с мъчителите на животни.
ВВ: Много ти благодаря за отговорите.
Кафявият: Няма за какво. Защитавайте животните!
Превод: Ати Петрова