Й. Е. Зейлманс ван Емиховен: КОЯ БЕ ИТА ВЕГМАН. ТОМ 1 (1876-1925). СЕПТЕМВРИ 1924 ГОДИНА (18)

Submitted by admin 2 on Нед., 11/02/2024 - 08:25
Щайнер, Вегман

СЕПТЕМВРИ 1924г.

Междувременно, Рудолф Щайнер е поръчал да се построи къща за Ита Вегман, в градината на Клиниката. Дотогава тя винаги е спала в кабинета си – това й е било достатъчно. Но той е считал, че тя би трябвало да има няколко свои стаи, за да може да се оттегля от многолюдните дейности в Клиниката. “Не е по […] моя вина, а по-скоро д-р Щайнер настоя да се построи.” (Писмо до М. фон Девентер, 12 дек., 1924г.) Той поръчал да се построи от дърво в дърводелницата, за сметка на Асоциацията Гьотеанум и после да се транспортира на големи части до Арлесхайм. Завършена е и е мебелирана през лятото на 1924г. Днес продължава да се използва.

Триетажната ** къща, построена без мазе, е притежавала осем стаи. На втория етаж е имало малка веранда с югозападно изложение. Той е имал намерението един ден къщата да бъде преместена на терена на Гьотеанума и ако някога бъде реализирана възможността да се построи нова клиника на хълма на Гьотеанума, тя да може да живее и там.

Рудолф Щайнер бил обявил няколко професионални курса през първите седмици на септември: един по формирането на говора и за театъра, който се разширява до деветнадесет лекции (GA 282); курс за Апокалипсиса на Йоан за свещениците от Християнската общност (осемнадесет непубликувани лекции); и съвместен курс от единадесет лекции за лекарите антропософи и свещениците, в който развива основите за нова свещеническа медицина (GA 318).

Освен това, той продължава с лекциите си за кармата за членове на Антропософското общество (единадесет лекции, GA 238). Огромен брой хора идват да участват. Миен Виехоф говори за “със сигурност около хиляда” (писмо до С. Боурициус, 9 септември, 1924г.); Клиниката, „Hoile”, “Sonnenhof” и всики други възможни места в Дорнах и околностите са препълнени с гости; да се подслонят и хранят толкова хора през три седмици са били нужни извънредните усилия и на сътрудниците в Клиниката. Щайнер не пропуска да се срещне пет пъти с работниците в Гьотеанума през тези дни; пет пъти присъства на медицинските консултации на Вегман и дава седем Урока за членовете на Първия клас на Школата за духовна наука.

** Бел. на преводача: В Америка 1-вият етаж от сградата е приземният етаж. В Англия и останалата част на Европа, 1-ви етаж е първият етаж нагоре. В този превод се използва американски език.

Сред участниците е имало ред хора, които са били подали молба за приемане в Първи клас. С изключение на Бреслау, Щайнер не е преподавал никакви Уроци от Класа в Германия (дори не в Щутгарт), макар и там все още да е била най-голямата концентрация на Антропософията. Така че струпването е било огромно. Поканва всички, които не е познавал лично, да дойдат при него за кратко интервю. Онези, които са участвали в езотеричните му уроци до 1914г. и сега желаели да бъдат приети в Класа, както и свещениците от Християнската общност, сформирана през 1922г., веднага получили членски карти; останалите е трябвало лично да му се представят. От самото начало, т.е. от февруари 1924г., Ита Вегман участва с приемането на молби (с изключение на Прага и Бреслау). Тя е получавала молбите; Гюнтер Вахсмут се е грижел за необходимата кореспонденция. Следователно, и Вегман е познавала всеки лично; до септември 1924г. относително малък брой хора са участвали. Правилата на Школата са включвали: най-малко 2 години членство в Антропософското общество, развиване на сериозно изучаване по Антропософия, воля за езотерично развитие, стремеж да бъдеш „представител на Антропософията“ и поемането на ангажимент предаването на наличните мантри на други хора да става само със съгласието на ръководството.

Така че през септември Рудолф Щайнер приема доста голям брой хора в Първия клас; по-рано отново и отново заявява пред Вегман и пред други, че тя ще ръководи Школата заедно с него; тя е трябвало да следи за разпространението на езотеричните учения и да “пази мантрите”. Приемането на новите членове се състои през септември 1924г. в студиото на Щайнер; кандидатите води Гюнтер Вахсмут; Ита Вегман трябвало да застане до Рудолф Щайнер. След като им задава няколко въпроси, той казва: “Ако желаете да останете верни на Школата на Михаил [има се предвид Първия клас от Школата за духовна наука], тогава ми подайте ръцете си. Също така се ръкувайте с д-р Вегман, която ще ръководи Школата на Михаил съвместно с мен.” Вероятно тя и преди това винаги е присъствала, но тази форма на обет за вярност е била нова. Броят на новоприетите е бил толкова голям, че Щайнер решава да повтори началните уроци, вместо да продължи курса на обучение. Така, той изнася седем „Повторни лекции“ през септември, в Дорнах. Малко преди това е бил решил да създаде Втория и Третия клас на Школата. “Ако все пак се бе осъществило, като естествено следствие от това, щеше да се избегне препълването на Първия клас и съответно - загубата на необходимата при езотеричните учения, интимност. (И. Вегман в Бюлетина, том 1 №33, август 1925г.)*1

Курсът на Щайнер по Свещеническа медицина дава още една възможност на Ита Вегман да усети как през тези седмици той изгражда нови връзки: чрез специализираните лекции, които изнася в контекста на Медицинската секция, се полагат основите, в рамките на Школата за духовна наука, за професионално сътрудничество между лекари и свещеници.

Щайнер е изисквал тя и останалите членове на Форщанда да присъстват и на курса за Апокалипсиса на св. Йоан, който изнася за свещениците от Християнската общност. Той заръчва тези лекции да останат “ограничени, в най-стриктен смисъл, до кръга” [от свещеници]. Той казва няма да докладвам за това, което в своята главна същност, може да бъде предназначено единствено за кръга от свещеници“ (Бюлетин, том 1, № 39, 5 октомври 1924г.) Можем да извлечем две неща от изявеното му желание членовете на Форщанда Мари Щайнер, Алберт Щефен, Елизабет Врееде, Гюнтер Вахсмут и Ита Вегман, да присъстват на този курс. В гореспоменатата статия от 5 октомври, 1924г. се казва: “Моите духовни пътища ми дадоха възможност да проследя пътя на писателя на Апокалипсиса” и те трябвало да бъдат свидетели на това; но също така, чрез присъствието си ще могат да изпитат живата духовна връзка между Рудолф Щайнер и кръга от свещеници, в който самите те са приети като “езотеричен съвет” от Коледа на 1923г.

Както споменах по-горе, Щайнер изнася единадесет лекции през онези дни, за членовете на Антропософското общество. Както и други лекции от онова време, те са изключително сгъстени и изпълнени с духовност и същевременно са изпълнени от уникално мисловно съдържание и език – това може да се разглежда във връзка с кулминацията на дейността му като лектор през септември 1924г. За Ита Вегман лекциите от петък 12-ти, неделя 14-ти и вторник 16-ти, в които той отново напомня за темите от Виена (септември 27 и 28, 1923г.) и Торки (14 и 21 август, 1924г.), сигурно са били особено вълнуващи.

 

Ита Вегман

 

Още в неделя, 21 септември, той вече едва може да ходи. През онези септемврийски дни няколко млади лекари са затруднени от въпроса как да бъде създадена “Мистерийна школа“ за ново лечителско изкуство в рамките на Медицинската секция; говорили за това и с Ита Вегман. В крайна сметка осъзнали, че тя трябва да се основава на признаването на кармично основаното сътрудничество на Щайнер и Вегман. Когато съобщават това на Рудолф Щайнер чрез Ита Вегман, той се съгласява на такова учредяване. Следните лекари заедно били извикани за така нареченото от него "ядро на медицинската секция": Холма Валтер, Маргарете Бокхолт, Вилем Зейлманс, Норберт Глас, Еберхард Шиклер, Узе Науер и Ойген Колиско. След приключването на медицинския курс за свещеници, след като свещениците напускат залата, той съобщава на лекарите, че през тези дни е сформирал езотеричен кръг от седем лекари (по-късно щяло да стане възможно и за други да се присъединят) в рамките на Медицинската секция. Чрез тази езотерична общност е трябвало да се събуди съзнание за това какво означава да искаш да работиш като антропософски лекар, а това съзнание е трябвало да бъде свързано с източника на дейност в Гьотеанума.

Търсенето на такъв източник на дейност тук, в Гьотеанума, за медицинската работа – точно това беше замисълът и желанието на сътрудничеството между д-р Вегман и мен. И само когато се присъединим към това тук, което трябва да бъде източника, със съзнанието за общата ни принадлежност, ще открием смисъла в онова, което лечителите извличат от медицинския курс на Медицинската секция на Гьотеанума. Истинско чувство за принадлежност към това, което трябва да тръгне от посочения център. (РУДОЛФ ЩАЙНЕР, Свещеническа медицина, GA 318. Цитираният по-горе пасаж ще бъде включен в новото издание.)

По-късно Ита Вегман си спомня (1936г.): Това беше важно: онова, което е било принципи на лечението в различните мистерии, събрано в една школа, Михаил и Рафаел да работят заедно! За съжаление това не можеше да се случи, земята и човечеството все още не искаха такава огромна духовност. (Тетрадка №57.)

Когато през 1943г. Норберт Глас научава за смъртта на Ита Вегман и е помолен да напише спомените си, това е първото нещо, което изниква пред душата му:

Поканата да пиша за д-р Вегман ме трогна и много ме ангажира и стигнах до извода, че вероятно са малко хората, чиято същност би била толкова трудна за описване, колкото нейната. Защото, за да опише лично д-р Вегман, човек би трябвало да е достатъчно талантлив, за да предаде вярно чрез портрета един наистина пълноценен живот. Защото тя винаги е била такава: изпълнена с оригинална жизненост, едно завършено човешко същество, с всички характеристики на истински човек. И такива хора ги сполетява следната съдба: много хора им се възхищават, обичани са от мнозина, но също така са неразбрани от мнозина и дори мразени. Кой бе прав?

Като отговор на този въпрос, виждам в спомените си как д-р Вегман стои с Рудолф Щайнер в една малка стая. Стойката й бе изправена и тя носеше светли дрехи; бе погледнала с искрящи очи към малка група нейни приятели лекари, които беше събрала. Наблюдавах внимателно Рудолф Щайнер. Никога не го бях виждал да изглежда така. Той я гледаше с безкрайно любящ поглед. В този момент ми заприлича на баща, който гледа порасналата си дъщеря с удивление и рицарско благоговение и същевременно се гордее с нея. (НОРБЕРТ ГЛАС, Erinnerungsbilder (портрети), в Erinnerungen an Ita Wegman (Спомняйки си за Ита Вегман), Арлесхайм, 1945г.)

Това е последният образ на Ита Вегман в присъствието на Рудолф Щайнер, който лекарите около Ита Вегман са имали. Няколко дни по-късно той е трябвало да прекрати дейността си като лектор. Телесните му сили били напълно изчерпани през последните лекционни турнета и неотложния наплив от индивидуални разговори.

Много хора са преживели тези последни седмици, много от тях за записали спомените си. Който днес се потопи в тези есета, преживява травмата на съвременниците. Нима тези двадесет дни не изглеждат като сбогуване с всички, които са го познавали и обичали? Още веднъж той се обръща към всички тези хора. В Щутгарт: тези, които се занимават с бизнес, дванадесетокласниците от Свободното валфдорфско училище, учителския колеж. В Дорнах: членовете на Обществото, свещениците от Християнската общност, всички, които са участвали в уроците на Класа на Школата за духовни науки. Среща се с ръководителите на фармацевтичната лаборатория, репетира с евритмистите; той и Алберт Щефен провеждат редакционна среща. Рано сутрин изнася лекции за работниците, подготвящи планираната нова сграда, среща се с пациенти в Клиниката в Арлесхайм и поздравява медицинските сестри. Работи с актьорите и артистите по формирането на словото на сцената пред седемстотин зрители; за докторите и свещениците предава свещеническо-медицинския курс. Единствено с фермерите не успява да се срещне повече; отменя младежката конференция в Берлин.

Трябва ли да се говори за болест и прощаване във връзка с такива невероятни постижения? Трябва ли тези седмици да се възприемат като трагични? Те са с неизмерима величина – това, което е дал, продължава да действа мощно дори днес, шестдесет и шест години по-късно, по целия свят, в делата на хиляди хора. Какво означават тук сбогуване, болест, трагедия? Не възкръсват ли навсякъде неговата същност и неговото възвишено дело?

            Както човек забравя слънцето в мрачен ден,

            А то грее и свети непрестанно,

            Така в мрачен ден човек може и теб да забрави,

            Само за да открие, отново и отново,

            Разтърсен – дори заслепен,

            Как неизчерпаемо, все напред и напред

            Твоят дух-слънце

            Струи над нас, тъмните скитници.

Английски превод на Християн Моргенстерн

(немският оригинал е в приложението)

           

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева