РИТЪМЪТ
Развитието във времето е изцяло основано на ритъма; часове, дни, седмици, години и още по-големи ритми съществуват благодарение на това, че Слънцето, Луната и съзвездията променят своето положение едни спрямо други, движат се, постоянно се намират във взаимовръзка. Целият живот е носен във времето от ритъма. Рудолф Щайнер свързва жизнените функции на човека с етерния организъм или с тялото на изграждащите сили. Това е първата свръхсетивна телесност. С други думи, това е нашето времево тяло. В него господства времето. То има своето подобие в етерния свят на космическите формообразуващи сили. Този свят на ритъма е един среден свят. Той спомага да се съединят душевно-духовните сили със земно-телесните. Пътят от духовното към проявата му в телесното, а също пътят на обратното одухотворение на земната субстанция, преминава през ритъма. Между физическия и духовно-душевния свят се намира, по този начин, пронизаният от ритми жизнен свят.
Тази велика истина намираме в чудесните стихове, когато Гьоте нарежда на земния Дух да говори на Фауст:
...Тъка насам-натам!
Раждане и гроб
Вечно море,
Променлива тъкан,
Възпламеняващ се живот.
Така аз творих бързо тъчайки на времевия стан
И сътворявах жива одежда за божеството.
Всичко сътворено, което ние виждаме, произтича от жизнените ритми. Минералните вещества са последните, те са като утайката на творението и изпадат от живота. Само ритмическите процеси, които човекът може да познае в Космоса, са способни отново да сближат земните вещества с тяхното одухотворяване. И в това е безсмълтната заслуга на Ханеман, че с понятието «потенциране» той прави първата крачка в бъдещето. «Потенцията» - това е скритата сила, която се освобождава благодарение на ритмизирането, тя става субстанция, въведена в жизнената сфера. Ние едва днес започваме да изследваме този нов свят на формиращите сили, но с изследването на значението на ритъма се намираме пред вратите на новото време и новата наука. Посочвам трудовете за образуване и запазване на живата субстанция на д-р Рудолф Хаушка* във връзка със забравения изследовател Фрайхер фон Херцееле. /*Рудолф Хаушка, «Учението за субстанцията»./
От това следва, че ритъмът принадлежи към понятията за живота. Всеки човек знае, че при ритмична работа се изразходват по-малко сили. Между ритъма и такта има голяма разлика, а именно, че ритъмът принадлежи на жизнения свят, а тактът – към механично мъртвото. Всеки е преживявал как, гледайки прибоя, не се уморява от ритмичната игра на вълните, но едва ли ще издържи пет минути, гледайки движението на някаква кола, повтарящо се в такт, без веднага да започне да се прозява.
Светът на ритмите е неизчерпаем. Ритъмът постоянно създава равновесие между два свята, между две полярности. Нека да вземем нашия собсвен сърдечен ритъм със систола и диастола, в които са побрани смъртта и животът. Ние живеем, докато изтръгваме живота от смъртта. Поетичният ритъм, редуващ краткост и продължителност, освобождава словото от сферата на ежедневните земни неща и му дава по-висш живот.
Не е ли свързано това също и с факта, че в лечебната наука се придава особено значение на ритъма? При масажа не се подразбира, че прилагаме някакви специални ритми, както например в изкуството на стихосложението познаваме ямб и хорей, а става дума, че се работи ритмично-музикално. Този ритъм отново не трябва да бъде интелектуално измислен и насаждан отвън, а ритъмът се намира като проникновение в ситуацията и винаги прилича на ритъма на сърцето, понякога по-бавен, понякога по-бърз, така както е необходимо във всеки индивидуален случай. В наше време е изключително трудно да се отдели достатъчно внимание на ритъма и да му се отдаде дължимото значение. За гърка не било нужно да се придържа към ритъма. Той притежавал вътрешно чувство за жизнения ритъм, на който се отдавал в ритмическия начин на самото действие.
Особено важни при масажа са преходите, трансформирането на техниките по такъв начин, че лечението да стане като един вид терапевтически организъм. Лечебното е не някакъв вид определена последователност на техниките, също както сам по себе си химическият състав не прави лекарственото вещество, а по-точно възкръсването на мъртвия материал или мъртвата техника благодарение на човека. Ние създаваме лечебно изкуство, като се противопоставяме на мъртвото съзнание, пренасяйки живота и лечението в сферата на творчеството. Това означава, че веществото или лечебното средство, каквото и да е то, трябва да се очовечи. Пагубното безразличие по отношение на човека прониква в нашата медицинска наука. Съществува тенденция в организма да се вижда всъщност, макар и биологическа, машина, която може да се управлява и за която има готови резервни части. Особено остро говоря за това, защото заслепяването се опитва да скрие много неща.
Ритмичното масажиране означава, че размачкването и поглаждането трябва да се извършват с такова темпо и продължителност, колкото е необходимо за човек, тоест музикално. В музиката имаме земното отражение на силите на космическия ред. Платон говори за хармонията на сферите, Гьоте – за звучащия ход на Слънцето. Този музикален ред на силите се излъчва надолу до веществата и може отново да бъде узнат в химическите закони. Рудолф Хаушка посвещава в своята книга «Учение за лекарствените субстанции» цяла глава на темата «Музиката във веществата». Така че, ако дадем на движенията си музикална нотка и не обобщаваме техниките си, а ги обединим в едно цяло, тогава ще потопим нашата терапия в атмосферата на живота. Тези указания никога не трябва да се изпълняват несериозно. Те характеризират факта как божествената работа на човешкото физическо тяло може да бъде разбрана много по-добре и по-дълбоко, тръгвайки от творческо съображене, отколкото ако се имат предвид чисто научни съображения за размер, брой и тегло. Същата тривиална и груба грешка би била използването на музика, която звучи (има се предвид записана, а не създавана в момента, бел.пр.).
Описаните факти не са нищо ново за много хора, те са стигнали инстинктивно до тях. Но тези добри качества могат бързо да се загубят, ако те не бъдат осъзнати, тръгвайки от нова духовна гледна точка, и ако не бъдат изпълнени с нужните познания на нашето време.
Това, че използването на ритмите е оправдано в практиката за производство на лекарства, се потвърждава от 40-ет годишния опит на д-р Рудолф Хаушка чрез консервирането на живи растителни сокове. Живителната взаимовръзка на субстанциите тук е защитена от разпадане чрез прилагане на ритми, не като се потиска живота на нисшите бактерии, а чрез съхраняване на взаимовръзките на висшия живот. По-подробно описание на това ще намерите в книгата на Рудолф Хаушка «Учение за лекарствените субстанции», в главата «За новите пътища за приготвяне на лечебните средства».
Рудолф Щайнер специално насочка към отделните специфични ритми и циклични събития. Вече говорихме за големия ритъм от 25920 вдишвания на ден и съотвестващия пулс.
Но членовете на нашето същество, Азът или духа, астралното тяло или душата, етерното тяло или живителните изграждащи сили, те имат своите собствени ритми, цикли, които се разиграват и повтарят в тях.
Така Азът има 24-часов ритъм, т.е. едно денонощие. Азът е най-висшият принцип над всички полярности: ден и нощ, светлина и тъмнина, небе и земя. Това означава, че тези процеси, които са особено подчинени на дейността на Аза, проявяват 24-часов ритъм. Това включва денонощните ритми на ендокринните жлези с тяхната сутрешна секреторна фаза – прилив, и вечерна фаза - отлив, по време на натрупване и изграждане. Д-р Вахсмут посвещава цяла глава на тези отношения в своята книга «Земя и човек» (издателство «Християни», Констанц). Известно е, че дейността на черния дроб и жлъчния мехур са особени подчинени на дейността на Аза във веществообмена. Към това се отнасят събуждането и сънят, различните денонощни ритми на кръвообращението, дишането, температурите на тялото и др. Проявата на този ритъм в нашето душевно-духовно се отразява с пика на работоспособността ни с различните й качества, в зависимост от това по кое време на денонощието е.
Душевният член – астралното тяло, има 7-дневен ритъм, който се съотнася с неговия праобраз в седемчисления планетен свят. Астралното тяло, което при остри заболявания действа особено прекомерно, се проявява, например, при пневмонии, където кризата настъпва на 7-9 ден. Внимателното наблюдение показва и при други заболявания, че те могат да се разделят на седмици, или в душевното след седмица се появява определен момент на нова ориентация, и че при психични инсулти след седмица или малко повече от седмица, ако не се предприеме никаква намеса, равновесието ще се възстанови отново напълно.
Нашето жизнено тяло или тялото на изграждащите сили има ритъм 4х7 дни. То е включено в течното тяло. Всеки знае, че месечният ритъм при жените е такъв 28-дневен ритъм. Но има и ритъм на растеж от 28 дни. Тези ритми са посочени за първи път от Рудолф Хаушка, когато той при опити за създаване и запазване на живи субстанции установява, че образуването на субстанциите при пълна Луна има своя максимум, при нова Луна – своя минимум („Учение за лекарствените средства“, глава IX).
И накрая, физическото тяло, поради начина на действие на веществата, е по-скоро малкоподвижно. Нужна му е 1 година, за да направи пълен кръг, т.е. да се обнови напълно вътрешно. Всеки лекар знае, че силните намеси във физическия организъм при внимателно изследване, се нуждаят от 1 година, за да бъдат окончателно преодолени. След година физическото тяло може отново да се обедини с другите членове на човешкото същество, или е по-добре да се каже, да се внедри в тяхната дейност.
Тези ритми са били вградени в членовете на човешкото същество едновременно с човешките навици в далечните времена на развитието на света.
Превод: Дорина Василева