ВСЯКА ГОДИНА СЛЕД РАВНОДЕНСТВИЕ,
НА НЕБЕТО СТАВА РАЗМЕСТВАНЕ
Това се случва, когато Слънцето и Луната разменят местата си в изпълнените със звезди полукълба. От края на март до края на септември Слънцето ще преминава през Северното небесно полукълбо, което означава, че всяко пълнолуние през същия период ще се случва в Южното небесно полукълбо, защото всяко пълнолуние се случва на противоположната на Слънцето страна на Земята. Тази размяна на местата между двете велики светлинни тела е пълна с възможности и е покана за едно живо навлизане във великата мистерия на сезона - всяка година.
"И на небето се появи велико чудо. "*
Това първо пълнолуние по време на северната Пролет се използва за определянето на датата на Великден. Тази Луна винаги се случва през Страстната седмица и по време на Страстната седмица винаги настъпва един момент, в който първото пролетно пълнолуние изгрява на изток, преди Слънцето да е залязло на запад. От момента на изгряването на пролетното пълнолуние до изгрева на Великденското Слънце, когато за пръв път през годината слънчевите сили изпреварват лунните, Земята възвръща централното си място в космоса, но не като физически център, а в духовен смисъл, защото сега вниманието на живия космос е насочено към Земята, където на сцената на Земята се извършва великата мистерия на Христовото събитие. В небесния свят Слънцето отправя лъчите си към Земята, застанало пред звездите на знака Риби, докато Луната навлиза в пълнолуние в областта на звездите от знака Дева, сякаш е "под нозете на Девата" (*вж. книгата Откровение, гл. 12 и звездната картина на Великденското вечерно небе).
През 2023 г. пролетното пълнолуние ще настъпи в полунощ, в четвъртък, 6 април (в 12:36 ч. в източната часова зона на САЩ). По на запад пълнолунието ще настъпи когато все още е календарната сряда. Заслужава си да отбележим, че в сряда вечерта, 5 април, почти пълната Луна ще изгрее в 19:53 ч. източно лятно време в САЩ, само 20 минути преди Слънцето да залезе на запад, в 20:12 ч. (препоръчваме на читателите да проверят местното си време на залеза и изгрева на Луната).
От години живея с имагинацията, че тези няколко мига, когато пролетната Луна и пролетното Слънце са заедно над хоризонта, докато Луната изгрява, а Слънцето залязва, са онези мигове, по време на които светите порти се разкриват пред нас, за да се изправим отново пред великата мистерия на годината. Сякаш в такива моменти, когато Земята се намира на изток от залязващото Слънце и на запад от изгряващата Луна, тя се превръща в нещо подобно на замъка от приказката („На изток от Слънцето и на запад от Луната“ – норвежка приказка, бел пр.) и към нас бива отправена покана да влезем. Но влизането в замъка не е лесна задача. Както го описва Рудолф Щайнер, във връзка с Ден втори от "Химичната сватба на Християн Розенкройц" – един разказ за инициацията, който, подобно на "Божествена комедия" на Данте, се случва през Страстната седмица: "...събитията, които се случват при влизането в замъка, определят дали този, който търси духа, ще придобие способности за истинско духовно възприятие, или душата му ще се окаже заобиколена от духовни заблуди. По отношение на придобиването на способността за възприемане, тези преживявания са изразени в имагинацията за "влизане в замъка", където се управлява светът на духовния опит."
Виж "Тайният поток ~ Християн Розенкройц и розенкройцерството", гл. 10 (The Secret Stream ~ Christian Rosenkreutz and Rosicrucianism“
Причината, поради която го виждам така, е, че този конкретен изгрев и залез на Луната ни представя едно огромно противоречие между микрокосмоса и макрокосмоса. То е следното: ако опишем микрокосмоса като Земния свят, определен от видимия хоризонт, тогава имаме преживяването, че Луната изгрява над хоризонта, а Слънцето залязва под него. Но в макрокосмоса, определян за нашите цели от небесния екватор, Слънцето при Равноденствието е изгряло над небесния екватор, където ще бъде в продължение на шест месеца, докато Луната, наближавайки пълнолуние, залязва отдолу. Така че, когато пролетното пълнолуние се издига над хоризонта в микрокосмоса, то все още е под небесния екватор в макрокосмоса, и обратното важи за пролетното Слънце. В това се състои могъщото противоречие - че двете светлинни тела се намират едновременно и горе, и долу, а това е ключът към отварянето на портата към мистерията!
Ако се придържаме към идеята, че Великденският празник е празникът на духовната Нова година, тогава можем да разгледаме историята от още една гледна точка, на базата на това, в кой ден от разказа за Страстната седмица се пада Пролетното пълнолуние. Както беше посочено по-горе, през 2023 г. това ще се случи през нощта на сряда срещу четвъртък, а това е нощта, в която Юда Искариотски се заклева да предаде Христос (Матей 26:14-16).
Като фокусен център за духовната Нова година, това може да ви се стори смущаващо, но то всъщност загатва, че през 2023 г. ще бъдем изправени пред необходимостта да работим с мистерията за това как една общност може да се възстанови след изпитанията на предателството. В християнския разказ финалното осъществяване на тази мистерия се проявява в бурните ветрове и пламтящите езици на Петдесетница, когато след привидното объркване и усещане за загуба, които са ги съпътствали, 11-те апостоли се намират един друг, "човек до човек, сърце до сърце, душа до душа "*, и по този начин са в състояние да разкажат, може да се каже, на цялото човечество, за мистерията, на която са станали свидетели (*извлечение от приветствените думи, произнесени от Рудолф Щайнер на 1 януари 1924 г. в 16:30 ч.).
Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници. И им каза: Какво ще ми дадете, и ще ви Го предам? И те се споразумяха с него за тридесет сребърника. И оттогава той търсеше случай да Го предаде. ~Матей 26:14-16
Ако проследим по-нататъшния ход на Луната през месеца, тя стига до Новолуние в четвъртък, 20 април, важна дата в историята на Антропософското движение. Коледната конференция на Антропософското общество се е състояла през първата седмица на Светите нощи, от 24 декември 1923 г. до 1 януари 1924 г., по време на която Рудолф Щайнер извършва церемониалния ритуал по полагане на Основополагащия камък под формата на медитация в сърцата на членовете на новооснованото Общество. Непосредствено след края на Коледната конференция той започва да създава евритмичната форма за Основополагащия камък, която след това е изпълнена за първи път на Великден, 20 април 1924 г. Това се оказва последният Великден на Рудолф Щайнер преди смъртта му по-малко от година по-късно.
Априлска карта на небето
Можем да си представим това евритмично изпълнение на Основополагащия камък на Великден 1924 г. като четвърти етап от възвишеното небесно вписване, предприето от Рудолф Щайнер. То започва през 1913 г., когато духовната Нова година започва с една напълно затъмнена Великденска Луна (на 22 март 1913 г.), а по време на последвалото пълно Лунно затъмнение, шест месеца по-късно (15 септември 1913 г.), Рудолф Щайнер полага дванадесетстранния двоен додекаедърен Основополагащ камък в Земята, в Дорнах, с Меркурий като свидетел на Запад (20 септември 1913 г.). Десет години по-късно той дава Основополагащия камък под формата на медитация, започваща в 10 ч. сутринта на Коледа, 1923 г., когато Венера изгрява на Изток; а след това, на Великденската неделя, 20 април 1924 г., той е даден под формата на евритмия. Можем да си създадем имагинация за всеки от тези етапи като част от свещено космическо писание, което духовен посветен вписва в света на звездите в определени моменти, звучащи от Земята нагоре през сферите на Луната, затъмнена от земната сянка; към Меркурий, като вечерна звезда; към Венера, когато тя изгрява; и накрая към Великденското слънце.
Всеки от тези моменти може да бъде описан и чрез съответната му небесна конфигурация, която включва зодиакалния градус, който Слънцето е заемало по време на настъпването им. Например всяка година на 20 април Слънцето се връща в зодиакалния градус, в който духовният посветен е вписал надписа. В такъв момент сякаш се повтаря звученето на подвига с Основополагащия камък, който се предлага чрез евритмия на Великденското Слънце - ако можем да го чуем. На 20 април 2023 г. се навършват 99 години от това дело и ще има пълно слънчево затъмнение. Стогодишнината ще настъпи на 20 април през 2024 г., а през 2025 г. ще се стигне до могъща кулминация в пространството и времето, когато Великденската неделя ще се повтори на 20 април, както през 1924 г., когато за първи път е изпълнена евритмията на Основополагащия камък.
Всички ние преживяваме моменти с праха, но ни се дава росата. ~Емили Дикенсън
Великденското утринно "кръщение" на Данте от Вергилий
със земна роса като красив обреден ритуал на сезона:
И зората се издигна триумфално,
Гонейки утринния вятър пред себе си;
а в далечината разпознах трептенето на морето.
Тъй се движехме по оназ самотна равнина,
като човек, изгубил пътя и крачещ сякаш
с пропиляни стъпки, докато отново не го открие;
И стигайки до място, където росата може да окаже
съпротива на слънцето, тъй като целодневна сянка
поддържа земята хладна и издишването бавно,
нежно върху тревата господарят ми разпери
двете си ръце, а аз, не без да знам,
а разбирайки какво това предвещава,
повдигнах към него лице обляно в сълзи;
И така, той разкри отново рождения му оттенък,
изплакнати грозните петна на ада.
~Чистилище, I песен, стихове 115-129
* * *
Дати за отбелязване:
20 март 2023 г.
Пролетно равноденствие
5 април 2023 г.
Проверете местното време за изгрева на Луната и залеза на Слънцето; тогава големите светлинни тела разменят местата си и Земята се превръща в замък, който е на изток от Слънцето и на запад от Луната.
През нощта на 5 срещу 6 април 2023 г.
Точно пълнолуние; възстановяване на общността
9 април 2023 г.
Великденска неделя
20 април 2023 г.
Новолунно Пълно слънчево затъмнение ~
99-годишнина от първото евритмично изпълнение на Медитацията за основополагащия камък
Ангелите в ранна утрин могат да бъдат съзрени сякаш сред роса.
Навеждат се, откъсват, усмихват се, летят. На тях ли пъпките принадлежат?
~Емили Дикенсън
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева