РАННИ ГОДИНИ КАТО ЛЕКАР
През юли 1911 г., веднага след като получава дипломата си по медицина, Ита Вегман отива в Холандия. След това, през август, тя посещава представления на мистерийните пиеси на Рудолф Щайнер в Мюнхен. След завръщането си в Цюрих, тя започва изследвания за дисертацията си Zur Kenntnis der Heimkehrfälle bei Scharlach (Справка за повторни случаи на скарлатина). Ръководител на работата ѝ е професор Феер от Клиниката по педиатрия. По онова време за повторни случаи се смятат братя и сестри или други деца, които са били заразени от деца, изписани вече от болницата след проведено лечение за скарлатина.*1
След като събрах и подбрах повторни случаи из медицински списания и казуси, посетих семействата, в които тези случаи се бяха появили, за да мога, ако е възможно, да открия причините, допринасящи за появата на такива повторни случаи.
Обикновено получавах надеждни отговори на поставените от мен въпроси и това са отговорите, които използвах. Тези, които бяха съмнителни, било поради неясни спомени, било поради това, че родителите не са били достатъчно наблюдателни, отхвърлях. Разпитвах родителите не само за общото здравословно състояние на болния от скарлатина, който се е върнал у дома, но и за историите на няколко деца от същото семейство, за да мога по този начин да добия представа за бебешките и ранните детски години, а в някои случаи и за пубертета.
Винаги, когато беше възможно, проверявах здравословното състояние на децата, като лично ги наблюдавах и преглеждах.
Така успях да стигна до един мокър обрив. Събрах също така информация как е била дезинфекцирана стаята и нейното съдържание, проверих хигиенните условия в дома и на улицата и установих кога точно е била евакуирана стаята и кога е била дезинфекцирана, след като е била диагностицирана скарлатината. Сравних показанията с онези, които бях получила от градската служба за обществено здраве, и тук трябва да кажа, че много рядко се намираха несъответствия между различните показания.
Сред някои от по-скромните семейства имаше дори бащи, които си водеха дневници за всички възможни заболявания на различните деца, и аз се убедих, че е възможно, ако човек си направи труда да зададе изчерпателни въпроси, да получи много по-добри истории на малките пациенти от тези, които намираме сред казусите. (Разказ за повторни случаи на скарлатина. Встъпителна дисертация за получаване на докторат по медицина - Dr. med. - от медицинския факултет на университета в Цюрих. Представена от Мария Ита Вегман, практикуващ лекар от Ява, Нидерландска Източна Индия. Получила одобрение от проф. д-р Е. Феер. Цюрих, 1912 г., вж. стр. 17 и сл.)
Тя завършва този труд през януари 1912 г. През април започва медицинското си стажуване в различни болници в Швейцария: във Винтертур, след това в началото на лятото или през есента в Листал, а през юли и август в Санкт Фиден (Санкт Гален) в санаториума "Обервайд".
Снимката на Ита Вегман като млада лекарка, застанала насред група медицински сестри, е от времето във Винтертур. На гърба й е написано: "Abschluß, [Закриване], Винтертур, 13 май 1912 г."
През лятото на 1913 г., докато четвъртата пиеса на Щайнер "Пробуждане на душата" се играе в Мюнхен, в Дорнах тече подготовка за изграждането на "Йоханесбау". ++ По повод полагането на основния камък на тази сграда, на 20 септември 1913 г., Ита Вегман си спомня отново изказването на Мари фон Сиверс от 1905 г. в Берлин: "Отидете в Швейцария; цялото ни движение със сигурност ще дойде в Швейцария."
++ Бележка на преводача: Йоханесбау е било името на сградата, която е трябвало да бъде центъра за антропософия в Мюнхен. Тя не е била построена. Вместо това, Гьотеанумът в Дорнах става световният център за антропософия.
От октомври 1912 г. горе-долу до август 1914 г. Ита Вегман работи като лекар в болница "Теодосианум" в Цюрих. Също така известно време живее там. По това време Виктор Мюлер вече е асистент-лекар в Гинекологичната клиника. Самата тя започва специализацията си там едва през юни 1915 г. Запазени са записки от тези години от нейните курсове за медицински сестри. Едно писмо до Рудолф Щайнер от 16 май 1913 г. разкрива, че сред пациентите ѝ е имало и антропософи. Чрез професор Гизи Щайнер е поискал подробности за състоянието на някакъв г-н Вурман. Тя изпраща на Щайнер подробно описание на състоянието на пациента и неговото лечение. На края пише: "В случай че предпочетете друг вид терапия или да промените тази, моля, уведомете проф. д-р Гизи. В Кьолн имах голямото удоволствие да мога да участвам в събрание в малък състав. За съжаление, не винаги съм свободна. С нетърпение очаквам скоро да се видим отново, скъпи докторе, оставам, най-искрено, Вашата Ита Вегман". Така че е участвала в езотеричните уроци на Щайнер на 11 и 12 май в Кьолн. В тези уроци той говори, наред с други неща, за окултния произход на дванадесетте сетива на човека и връзката им със зодиака - тема, с която тя се ангажира сериозно, особено през последните години от живота си*2.
Малко преди да навърши тридесет и осем години, през декември 1913г., тя се обръща за съвет към холандския астролог Йохан Хардеман от Арнхем. Писмата й до него не са открити. Подробният му отговор от януари 1914г. разкрива, че тя не е била наясно относно някакво жизнено-важно професионално решение в живота й, което, изглежда, е трябвало да бъде взето през 1914г. Това е причината да се обърне към Хардеман да й направи хороскоп. Неговият заплетен, многословен, донякъде морализаторски отговор съдържа някои достойни за внимание коментари за живота на Ита Вегман и нейния характер по онова време.
Оттам разбираме, че тя многократно и съзнателно се е отказвала от брак. Той намира разминаване между нуждата й да изпъква и склонността й да се изолира на спокойствие в лечебницата. Предупреждава я за предстоящи проблеми с “Jan Publiek” – общественото мнение, по вина на подчинените и на завистливи хора – особено жени, - и споменава естествената й склонност към “усет за одухотвореното и за душевното мислене”.
Най-впечатляващото в хороскопа й, продължава той, е позицията на Луната - перпендикулярно над главата, знакът за луната “и острият квадрат, който Дамата Луна току-що е напуснала, с могъщия й управител Марс, който се намира в собствения си знак – Овен. Час преди това, Венера, искрящата Stella maris, е изгряла.“ И: "Амбицията, която цари във Вас, принадлежи на личната, смъртна личност, а не на индивида. Опозицията между Слънцето и Луната е много красива при Вас, но когато присъства само Луната и личните Ви желания изплуват на повърхността и от време на време се освободят от еволюцията на душата - това позволява на вашата материалност (в настоящето, но всъщност - дори повече - от предишната ви инкарнация) да стане амбициозна. За по-слабо развит човек от Вас това би било опасно."
Той си задава въпроса дали книгата на Мейбъл Колинс "Светлина по пътя" би могла да ѝ бъде от полза, в борбата срещу опасностите от амбицията. "Шансовете Ви за окултно развитие са добри", пише той. А това направление обхваща таланта ѝ за мистицизъм и ясновидство "и окултното в астралния свят". На няколко пъти в хороскопът ѝ става дума за противоречието между окултното й развитие и чистото отдаване на пациентите й, като неин житейски път. "Какво да Ви посъветвам? ", пише той. "Жаждата за власт някога доведе ангелите до падение; жаждата за знание може да доведе хората до падение... но преданост винаги можем да раздаваме [...] Ако се стремите само към преданост, след смъртта си (която ще бъде спокойна, но вероятно ще настъпи малко неочаквано) ще постигнете по-голям напредък по еволюционната стълбица, отколкото мнозина, които са търсили само мъдрост....
"През втората половина на живота си вероятно ще се омъжите за по-възрастен мъж, или - продължава Хардеман – на мястото на блестяща сватба, да не би да сте имали голямо приятелство, може би дори страст? която сте потиснали? Или пък, благодарение на вашата целомъдрена Луна в Козирог, това да се е сляло с висшата ви мисия?"
Ита Вегман и Хардеман не са се познавали лично. Но Хардеман е познавал нейния зет, Хупкес. Оттам е научил по нещичко, но не много, за Вегман. Тъй като не е било възможно да се определи точният час на раждането ѝ (9:30 или 9:40), и понеже не било възможно да се определи точното разположение на мястото й на раждане - "Паракантерос" - и тъй като точната времева рамка в бившите холандски колонии на 22 февруари 1876 г. също не може да се определи със сигурност, Хардеман не е могъл да направи точни изчисления. Но независимо дали Овенът или Телецът се е издигал над хоризонта в часа на нейното раждане, сигурно е, че великият управител Марс е бил в знака на Овена, а това е означавало огромно количество енергия в живота на г-ца Вегман. Освен това разположението на Венера в Овен означава, че тя желае да държи юздите в свои ръце. "[...]такива хора искат да водят"
Според него, 1914 г. не е подходяща за начинания от биографично значение. "Чисто на езотерично-астрологично основание бих ви посъветвал да помислите върху възможността отдадеността ви към пациентите да бъде вашата жизнена задача. Продължавайте тихо да работите и изчакайте удобния момент - между 1918 и 1922 г.- когато вие сама да намерите, "еклектично", благоприятния момент - или да позволите той да бъде открит, - за създаването на институт с важно значение. През тези години вашето слънце ще бъде в тригон с Уран, а астрологичните домове, в които ще се намират тогава тези могъщи тела, са благоприятни за това, което е характерно и за двамата, както и за новите медицински техники: масаж, електронни лечения, хидротерапия, (хомеопатия?) и т.н. Ако обаче искате да откриете такъв институт без много притеснения и в интимен кръг от избрани хора [още сега], tantmieux [още по-добре]." Той я предупреждава никога да не признава публично интереса си към астрологията; от това може да последват много неприятности. Астрологичните изказвания на Хардеман са намерени сред кореспонденцията на Вегман в папка от 1941 г., с етикет за бъдещо разглеждане. Това води до заключението, че тя е считала писмото му за достатъчно важно, за да го запази в продължение на двадесет и седем години, въпреки че е унищожила други стари документи - поне тези от преди 1920 г. Нас, разбира се, най-много ни интересува какво евентуално би могло да бъде това "начинание от голямо биографично значение ". Пред какво решение е била изправена през 1913-1914 г.? Дали през зимата вече е обмисляла откриването на своя собствена клиника ("институт с голямо значение")1
В по-късни години тя уж била казала на колежката си Бокхолт, че Рудолф Щайнер веднъж я помолил да организира "болница със сто легла на хълма на Гьотеанума". Дали е уместно да приложим това твърдение, в случай че е вярно, към зимата на 1913-1914 г.?
Щайнер действително започва строежа на Гьотеанума по това време. Още по-рано, в Мюнхен, е замислено построяванеето на медицинско заведение. То е трябвало да бъде разположено в непосредствена близост до предложената сграда, наречена по това време “Johannesbau” и е щяла да бъде санаториумът “Пайперс”. На чертеж от 1911г. се виждат двете сгради, намиращи се в близост една до друга в Швабинг, заобиколени от жилищни домове; на чертежа основата на клиниката е петоъгълна. В Дорнах Щайнер отделя доста голям парцел, югоизточно от Гьотеанума и малко по-нагоре от него, за построяването на болница. Този имот и до днес седи празен. *3
Ил.13 – Ита Вегман (Паспорт 1913г.)
Ил.14 – Ита Вегман в Цюрих
Дали през 1913 г. Вегман е имала план да открие "болница със сто легла"? През 1924 г. Щайнер очевидно развива подобна идея. Когато през лятото на същата година той проектира за нея дървена постройка до клиниката в Арлесхайм, от самото начало се предполага, че тя "може да бъде преместена по всяко време, в близост до Гьотеанума, по-точно зад дърводелската работилница (Schreinerei), където Рудолф Щайнер е отделил място за клиниката. Къщата е проектирана така, че да бъде мобилна; в по-голямата си част е изработена в дърводелската работилница, след което е транспортирана до Арлесхайм и построена там. Било е възможно да се разглоби без особени проблеми, за да се бъде отново преместена някъде другаде..." (E. ZIMMER: R. Steiner als Architekt von Wohn und Zweckbauten (Р. Щайнер като архитект на жилищни и функционални сгради, Щутгарт, 1985 г., стр. 224.)
Ако той действително беше реализирал този план, каква ли сграда е могла да се появи там? Трябва ли да разглеждаме хълма Дорнах като архетип за два центъра на Школата за духовни науки - Гьотеанума, а на югоизток - Терапевтикум? Училище за духовна наука и прилежащ към него Терапевтичен и изследователски център за антропософска медицина? Дали Ита Вегман е щяла да може да се заеме със задачата си там още през 1914 г.? Дали по онова време се е разминала с този съдбовен въпрос?
Губим следите ѝ от 1914 г. до 1 юни 1915 г. Руският писател Андрей Белий твърди, че я е виждал в Дорнах "почти всеки ден". През юни 1914 г. Рудолф Щайнер се премества в Дорнах. Той изнася лекции за работещите по Първия Гьотеанум в дърводелската работилница. Описанието на Белий:
По време на престоя ни там Ита Вегман живееше постоянно в Дорнах. Фактът, че не знаех името ѝ, е характерен за тогавашната й роля в Дорнах. Имаше редица приятни, тихи жени антропософи, които познавах само по външен вид. С някои от тях се поздравявах, с други от време на време разменях по някоя и друга дума, с трети разговаряхме. Тези жени се занимаваха със свои собствени, тихи задачи, незабележимо и безрезервно, отделно от ядрото на работниците в Дорнах. И когато [1929 г.] потърсих в паметта си Ита Вегман, като позволих на цяла галерия от известни приятели и още по-известни врагове да преминат пред погледа ми, скоро пред мен изникна приятното лице на млада, висока, стройна жена. Тя вървеше малко наведена напред и надясно, което беше част от стойката ѝ, а не някакъв конституционен проблем. Имаше красиви кафяви очи, наблюдателен поглед и разкошна коса. Никога не носеше забрадка, винаги стоеше настрана, но и никога не изглеждаше недружелюбна. Наблюдаваше другите с доброжелателно любопитство, без да допуска никого в собственото си "вътрешно пространство". Общо взето, реакциите към моето описание бяха: "Точно така. Това е Ита Вегман." Ако това е вярно, значи я познавам много добре, без някога да съм я опознавал. Повече от година тя седеше срещу нас в дърводелския цех и слушаше лекциите на Щайнер; облечена в бяла блуза и черна пола. Мисля, че винаги е била сама. Срещахме я почти всеки ден. В спомените ми образът ѝ е приятен. Това е всичко, което мога да кажа за нея. (ANDREI BELYI: Verwandeln des Lebens {Метаморфоза на живота}, 1977 г., стр. 310 и сл.)
Казаното от Белий не е съвсем точно, защото през онези тринадесет месеца Щайнер изнася шестдесет и пет лекции, т.е. средно по около пет на месец. Още повече, че очите на Ита Вегман са били сиви, а не кафяви. Съвсем е възможно през тези месеци Ита Вегман да е работела в Областната болница в Лиестал или в “Soolbad Schauenburg”, където са предлагали водните лечения по метода на Кнайп (Kneipp), масажи и лечебни кални бани. В такъв случай тя би имала възможност да посещава лекциите на Щайнер в Дорнах между август 1914г. и май 1915г. В чернова за лекция, изнесена в Лондон през 1933г., тя самата внася следните бележки за тези военни години: “Изграждането на Гьотеанума в Дорнах. Война. Малко хора, предимно жени и деца. Лекции в дърводелската работилница. Важни, макар и изнесени пред малко хора. Акашова хроника.“
Между другото, много е характерно, че тези бележки, отнасящи се до срещите й с Рудолф Щайнер, не съдържат нищо за периода между 1907 и 1914г. Тя не участва в „Курса по превързване“, който Рудолф Щайнер провежда от 13 до 16 август, 1914г., в Дорнах по време на избухването на войната.
През тези години Ита Вегман става свидетел на началото на строежа на първия Гьотеанум. Тя вижда как Рудолф Щайнер издига тази подобна на храм сграда в Дорнах по време на Първата световна война. Слуша, поне до лятото на 1915г., как той изнася лекциите си в дърводелската работилница. Говори се, че по това време тя се е грижела за пациенти в Дорнах. Руската лекарка Гинда Фриткин също лекувала болни сътрудници на „Антропософската колония в Дорнах”. Три години по-млада от Вегман, тя също е живеела в Дорнах.
След посещението си в Холандия през май 1915 г., на 1 юни Ита Вегман започва стажа си в гинекологичната клиника в Цюрих. Живее в клиниката и продължава да бъде свързана с това учреждение до края на 1916 г. Има нейна паспортна снимка от това време, направена около 1913 г. (Ил. 13). В същия паспорт има и втора снимка, направена през юли 1916 г. (Ил. 20). Двете снимки са много различни. На по-младата тя е на около тридесет и седем години. Изражението ѝ е дружелюбно, почти мило; главата ѝ е наклонена наляво, както на много други снимки; гъстата ѝ коса не е поткрита. На втората снимка тя носи голяма тъмна шапка с воал, както е било обичайно тогава; изражението ѝ е енергично и сериозно. Сега, на четиридесет години, тя изглежда много по-възрастна, отколкото на първата снимка.
След като завършва обучението си по специалността - гинекология, - на 1 юли 1917 г. Ита Вегман започва собствена практика в Цюрих-Хотинген. Няколко седмици след като получава нужното разрешение от градските власти, баща ѝ Хендрик Вегман умира в Холандия на седемдесет и една годишна възраст. Къщата на улица Gemeindestrasse, в която тя наема стаи за практиката си, е впечатляваща. Там тя можела да прави не само масажи, но и лечебни бани; дори е можела да настанява някои от пациентите си. В адресната книга тя е записана като "лекар и гинеколог". Веднага пише на Мари Щайнер в Берлин, за да привлече внимание към частната си практика. В писмото тя споменава за първия си екстракт от имел, за лечение на рак.
Скъпа моя г-жо Щайнер
Цюрих 7, 14 юли ‚17г.
Преди две седмици се установих на ул Gemeindenstrasse 25. Пиша по следния повод – искам да бъда известна като лекар в антропософките среди и бих искала да ме препоръчате, когато е подходящо, на всички боледуващи членове. Обзавеждането ми е подходящо и удобно и мога да приема 34 пациенти. Също така съм добре снабдена с всички необходими медицински средства. Естествено, бих искала да служа на медицината в съответствие с учението на д-р Щайнер. Успях да приготвя екстракт от растението имел. Екстрактът е приготвен от свежи растения, без алкохол, но е стабилен. За приготвянето на екстракта бяха използвани всичките части на растението, което постигнахме чрез диализа. Сега ще пробвам да го приложа в случаи на жени с онкологични заболявания. Мога веднага да представя случаите. Прилагам картички, които могат да послужат за популяризирането ми. Надявам се от все сърце скоро отново да се видя с вас и д-р Щайнер в Швейцария. С приятелски поздрави и много благодарности, оставам в уважение, ваша
Д-р. Ита Вегман
Още през 1908г. в отговора си на въпрос на Мари Ритер, натуропат от Мюнхен, Щайнер препоръчва препарати от имел за лечението на рак. Ритер следва съвета му, но възникват проблеми със съхраняването на препарата. През последвалите години той повече не доразвива указанията си - чак до 1917г., когато Ита Вегман го моли за съвет за лечението на няколко раковоболни пациенти. През 1921г., по време на Курса по медицина в Дорнах, тя докладва как е лекувала редица свои пациенти в Цюрих, следвайки указанията на Щайнер и как тази терапия е проработила много добре в няколко от случаите (вж. приложението). Но чак шестдесет години по-късно един от сътрудниците във Веледа, в Арлесхайм – Вилем Даемс, - холандски фармацевт и историк на медицината, се опитва да пресъздаде указанията на Рудолф Щайнер за лечение на рак с имел. Той има късмет. Намира книга с формули от 1917 или 1918г. сред посмъртните документи на Адолф Хаузер, фармацевт от Цюрих. В нея имало описание на “лечение на рак според д-р Вегман”, което се състояло от препарат от имел по указанията на Рудолф Щайнер. Името на лекарството било „Искар“. То бива патентовано през 1918г. и след това е разпространявано от Адолф Хаузер. Успешното лечение с този препарат вероятно е породило надеждата, че е намерено ефективно средство за лечение на рак. Ита Вегман е използвала този препарат поне до 1921г. Въпреки това трябвало е да изминат още много изследвания и години на техническо развитие, преди тези първи опити да отстъпят място на днешното лекарство на Веледа – „Искадор“. Тя винаги е насърчавала това развитие, като в по-късните години дава свой решителен принос. През септември 1927г. тя съобщава за положението с изследванията в „Притурката за лекари“ на своето периодично списание „Натура“. По това време, в сътрудничество с Адолф Хаузер, чиято аптека се намирала само на няколко крачки от нейната практика, тя разработва и други медикаменти: „Вискал“ – успешен мехлем за предотвратяване на измръзване – и крем против сенна хрема, който по-късно продължава да използва в клиниката си в Арлесхайм.*4
Разменените писма между Рудолф Щайнер и Ита Вегман показват интереса му към лечението на пациентите в нейната практика. Тя го моли за съвет по отношение на конкретен случай. В отговор той я моли да проучи кои оловни соли са най-разтворими във вода, за да може да предлага бани в практиката си. На 4 декември 1917 г. тя го информирала за възможните оловни соли, след което той отговорил с обратна разписка, че тя трябва да използва оловен йодид. След това пациентът напуска Арлесхайм и заминава за Цюрих, за да може Вегман да го лекува в своята практика. Вероятно той е останал неосведомен, че лечението му се основава на съветите на Рудолф Щайнер. Не са документирани други примери за подобни съвети от онова време. Възможно е те да са били дадени устно, тъй като Вегман често е пътувала до Дорнах, за да посещава лекциите му, а той често е изнасял лекции и в Цюрих.
През януари 1918 г. къщата, в която е установила практиката си, бива продадена. Новият собственик е "Клуб по психология"; там се събират Карл Густав Юнг и неговите последователи. Въпреки че клубът поема договорите за наем, когато купува сградата, разрешението за нейната практика е прекратено. Твърди се, че Ита Вегман е подала жалба до съвета по наеми, като по този начин е спечелила допълнително време в къщата. Въпреки това тя трябвало да се изнесе през април на следващата година. Психиатърът Алфонс Маедер се настанява след нейното напускане. Той бил известен лекар, който си сътрудничел с д-р Бирхер-Беннер, както и с изтъкнатия психиатър Карл Густав Юнг. Освен това е бил издател на голяма поредица от забележителни книги. Днес в тази къща се помещава Институтът "К. Г. Юнг".
Едно писмо от Вегман до Щайнер от 31 май 1918 г., намерено във Виена, показва, че тя го информира за болестите и смъртните случаи сред антропософските си пациенти. Повечето от тези писма и неговите отговори не са запазени. В този случай тя съобщава за хода на заболяването и смъртта на пациента. Тя завършва писмото със следното:
[…] Преди да се разболее толкова сериозно, имах възможност да проведа няколко сериозни разговора с г-жа К. Те много я потресоха. Възможно ли е това да е ускорило началото на болестта? Надявам се някога да мога отново да поговоря подробно с Вас за този случай, тъй като все още има много неща, които ме озадачават, а ми стана ясно колко е отговорна моята роля. Бях много съкрушена от цялото събитие. С най-искрени поздрави и най-добри пожелания, д-р И. Вегман *5
През 1918г. Европа е покосена от грипна епидемия, която отнема живота на хиляди хора. През същото лято Ита Вегман също се разболява сериозно от грип и пневмония, както съобщава сестра й.*6
Докато е на легло с висока температура, тя получава писмо от Мари Щайнер. Освободила се е къща в Арлесхайм и намерението било да бъде превърната в санаториум. Дали Ита Вегман би поела ръководството на този дом? Казват, че Ита Вегман отговорила, че не е готова да го стори и, без повече да мисли по въпроса, предложила друг за тази длъжност. Чак по-късно, според М. фон Девентер, й дошло на ум, че молбата на Мари Щайнер вероятно е била от името на Рудолф Щайнер, и че сигурно е обидила Мари Щайнер с недомислената си препоръка и с резкия си, най-вероятно нетактичен, отказ.
Изглежда намерението на Мари Щайнер да се открие санаториум в Арлесхайм, е продължило да бъде обсъждана тема и след оздравяването на Вегман. Писмо, написано на 11 октомври 1918г. в Цюрих, до Емил Гросхайнц, председател на Гьотеанската асоциация в Дорнах, изразява мислите й относно подробностите, свързани с реализацията на проекта:
Скъпи мой д-р Гросхайнц,
Цюрих, 11.Х.18, Gemeindestr 25
Тъй като наближава моментът за взимане на решение, а съм натоварена с прекалено много работа, за да дойда до Дорнах тази седмица, искам да се опитам с това писмо да Ви изясня идеите си.
Убедена съм, че Арлесхайм има нужда от санаториум. Въпреки това, не ми е възможно да поема медицинското ръководство, както и управлението и финансовото наблюдение сама, без допълнителна помощ.
Не би било правилно да зарежа това, което съм започната тук в града. То е мост между антропософската и конвенционалната медицина. Тук има невероятно много работа и трябва да се съсредоточа върху нея. Също така, успях да работя и по многото задачи, които д-р Щайнер ми постави. За това ми трябват време и сили. И все пак, санаториумът в Арлесхайм е необходим, така че трябва заедно да намерим някакъв път.
Имаме фонд от 5000 франка. Не е ли възможно да се създаде комисия, която да управлява този фонд и да поеме ръководството и финансовата отговорност? Възможно е санаториумът да бъде управляван по такъв начин, че сам да се издържа - ако бъде управляван правилно и икономично.
Веднъж щом се създаде фонд, много е възможно оттук-оттам да започнат да идват дарения и фондът да се разрасне. (В Мюнхен ми бяха дадени обещания в тази насока.) Фондът би покрил възможния дефицит, докато домът се освободи и паричните въпроси се подобрят. Санаториумът трябва да е безплатен за всеки и всеки лекар трябва да се чувства свободен да изпраща там пациентите си и да ги лекува. Веднъж щом войната приключи и границите бъдат отворени, домът със сигурност лесно ще се напълни.
Важното сега е да се намерят най-подходящите хора за комисията. Мислех си за г-жа Шиеб и за вашата съпруга. На второ място – да се наберат средства за фонда.
Ще бъде лесно да помолим за пари и оттук и оттам, защото санаториумът е неутрален, собственост е на Антропософията, а не на отделен човек. Комисията ще определя разпределението на пациентите по стаите и цената на стая и пансион за хората, които ще живеят там. Персоналът ще отговаря директно пред комисията. Лекарят ще се грижи за медицинските си отговорности и ще се консултира с комисията по всички въпроси. Така всичко ще се гради на здрави основи и вероятно ще стане жизнеспособно.
Добре е персоналът да се състои от домакин, който може и да готви, прислужница и медицинска сестра. Медицинската сестра може да бъде едновременно и домакин и така ще се нуждаем само от готвач и прислужница. Прислужницата, заедно с антропософи доброволци, ще се грижат за градината. Също така би било добре да се провежда трудова терапия в градината, под наблюдението на медицинската сестра на пациента.
Ако е възможно, персоналът да бъде от швейцарци, а медицинската сестра – антропософ.
Това са моите мисли и предложения.Знаете колко е важно медицината да завладее големите импулси, ето защо е необходимо да направим този опит със санаториума.
Ще бъдете ли така добър да премислите още веднъж всичко това.
За мен е невъзможно да поема сама такова огромно задължение – невъзможно, защото вече съм започнала нещо в Цюрих, което понастоящем не може да бъде изоставено просто така.
С приятелски поздрав. Искрено, д-р И. Вегман.
Междувременно, собственикът на въпросната къща – „Вила Св. Георги“, Финкелервег №14, бил продал имота на Гьотеанската асоциация. В продължение на години е управляван от г-жа Линдес като къща за гости с кухня, която приготвяла храна за актьорите от Гьотеанума. По-късно, когато Ита Вегман търси място за разширяването на Клиниката в Арлесхайм поради недостиг на място там, тя пита Рудолф Щайнер за Вила Св. Георги. Според М. фон Девентер, той категорично отказал като казал, че въпросът вече не подлежи на обсъждане. Самата тя, обаче, по-късно често отсядала в тази къща, когато идвала да лекува пациенти в Арлесхайм.*7
1919г. е година с огромно значение в живота на Ита Вегман. През декември 1918 г. австрийският химик д-р Оскар Шмидел се завръща в Дорнах от войната. Той ръководи малка химическа лаборатория в Гьотеанума, а също така произвежда лекарства по указания на Щайнер. През първите няколко месеца на 1919 г. тя обсъжда с него производството на новото лекарство от имел. Рудолф Щайнер се интересувал много от разработването на нови лекарства. В присъствието на Вегман той съветва Шмидел относно дестилацията на желязо за лекарство срещу белодробна туберкулоза. Това поставя началото на колегиалната работа между Шмидел и Вегман, сътрудничество, което продължава да се засилва, и полага началото на лабораторията за лекарства във Futurum, след това на "ILAG" (International Laboratory, AG [Inc.]) и накрая на Weleda.
През последните години броят на пациентите ѝ бързо се увеличава. Увеличава се лечението на антропософски пациенти в Дорнах; Рудолф Щайнер често я вика за консултации. Тя започва да обмисля дали да се премести в Базел. На 7 януари 1919 г. тя отново му докладва за подобно лечение:
Скъпи д-р Щайнер, В понеделник сутринта посетих и прегледах госпожа Ш. и установих, че тя реагира с доста силна болка при натиск в областта на апендикса. Тъй като обаче нямаше температура, нито гадене и общото ѝ състояние беше добро, не сметнах състоянието ѝ за тревожно. Понеже се оплакваше, че е гладна, й позволих по-неограничена диета от тази, която бях поръчала предния ден. В понеделник следобед заминах за Цюрих.
Днес сутринта (вторник) г-жа Рикардо ми се обади, за да ми каже, че госпожа Ш. отново се оплаква от силна болка в областта на апендикса. По телефона ѝ казах да се консултира с д-р Ребер, за да не остава без лекар и за да може той да поеме отговорността.
Надявам се, че сте съгласен с това.
Не ме радва това, че не мога да бъда в Дорнах, когато имам толкова много пациенти там. Напоследък много често ми идва на ум въпросът дали не е по-добре да се преместя в Базел, за да бъда по-близо до Арлесхайм и Дорнах. Готова съм да направя всичко, което Антропософията изисква и което вие смятате за полезно.
Дали не бих могла да обсъдя този въпрос с Вас преди заминаването Ви.
С най-голямо уважение,
Ваша Ита Вегман
Изглежда Щайнер не е отговорил на това предложение тогава. Той е в Цюрих на 3-5-ти февруари, 1919г. и вероятно тогава е обсъдил въпроса с нея. Това, което си струва да се отбележи, е как решението й да се премести в Базел е зависело от неговото одобрение. Очевидно, той не го е дал.
През 1919г. Рудолф Щайнер води активна лекционна дейност в Цюрих. В началото на февруари, в хотела си, той започва преработването на лекциите си за троичния социален ред, за книгата Към социалното обновяване (GA 23). (Сравни: EMIL MOLT, Емил Молт и началото на движението за училища Валдорф; щрихи от енда автобиография, Единбург 1991г., стр.180). Мари Щайнер е информирала Вегман, че търси тристаен апартамент в Цюрих, вероятно като тихо място за многото планирани дейности. На 6-ти март, 1919г., Ита Вегман отговаря:
Най-мила моя г-жа Щайнер,
Миналият път когато разговарях с Вас, Вие ми казахте, че бихте искали да намерите малък, обзаведен, тристаен апартамент в Цюрих.
Веднага започнах да търся, като първо разпитах сред членовете. Сега съпругата на професор Бошарт Ви предлага партерен апартамент. Помоли ме да Ви кажа, че можете да го ползвате докато намерите по-подходящ апартамент.
Аз също мога да ви предложа 2 стаи, за да не губите време да търсите, понеже, както знаете, има недостиг на жилища в Цюрих.
Моят апартамент се намира в центъра, както знаете. При професор Бошарт ще разполагате с повече място.
100 души се записаха за началните курсове. От това се вижда колко голям е интересът към духовната наука. Ето защо би било много важно за д-р Щайнер да идва редовно в Цюрих, за да изнася лекции, както в Дома на архитектите в Берлин. Можем да наемем залата в училище Хиршенграбен, а д-р Щайнер само трябва да ни каже кога може да дойде.
Пиша това от името на проф. Гизи и на ложата. Лично аз имам силното усещане, че в момента в Цюрих отвореността към духовната наука е особено голяма.
С надежда скоро да чуя нещо от Вас, оставам с уважение и приятелски поздрав,
Искрено ваша, Ита Вегман
В Neue Züricher Zeitung (водещият швейцарски всекидневник) на 18-ти април 1919г. вече се е появила реклама на Адолф Гееринг (Базел) за Към социално обновяване, в която се съобщава: “този очакван с нетърпение епохален труд ще се появи след няколко дни в нашите издания Кommissions.”
На 11-ти април 1919г., Ита Вегман и Ана Балтишвайлер, гинеколожка от Цюрих и връстница на Вегман, основават “ Съдружие за частна клиника и санаториум, Холдерщрасе 9“ в Цюрих. Сградата, състояща се от голяма двойна вила с двадесет и две легла, е била управлявана като частна клиника от известния лекар Фердинанд Зауербрух. В мемоарите си Das war mein Leben (Това беше моят живот) той описва подробно дейността си там. Той бил влиятелен човек и превърнал сградата в клиника. От 1915 г. до 1918 г. е водел частната си клиника там, като същевременно е продължавал да работи и в клиниката на Цюрихския университет. В края на войната се премества в Мюнхен. Съпругата му се заела със задачата да намери наследник на скъпо обзаведената къща; тя не намерила това, което търсела.
В обява в Neue Züricher Zeitung от 8 април 1919 г. (вечерната рубрика) се съобщава за преместването: "Ита Вегман, доктор по медицина, премести практиката си и частната си клиника на Холдерщрасе 9. Трамвай № 8 и № 11 (бившата клиника на проф. Зауербрух). Откриването е в понеделник, 14 април. Работно време: 10-11, 13. Тел.H.311."
Не са ни известни обстоятелствата, при които Вегман и Балтишвилер най-после са се нанесли в стаите там. Викали й "Клиниката Холдер", защото сградата гледала от едната си страна към улица Холдер (днес улица Хьолдерлин). Там Ита Вегман ръководи клиника, в която семейни лекари са можели да приемат и лекуват пациентите си, също като нея и Балтишвайлер. Когато година и половина по-късно Вегман се мести, тя "от-мебелирала" помещението, както тя пише. Оставя там мебелите, докато стане готова собствената ѝ клиника в Арлесхайм - през юни 1921 г. Дали част от инвентара, за който тя говори и с който обзавежда клиниката в Арлесхайм, не е принадлежал на Фердинанд Зауербрух?
В Клиниката Холдер можем да видим това, което М. фон Девентер веднъж нарича "болничката в Цюрих" на Ита Вегман. Там за кратко време тя успява да осъществи модела терапевтикум, който по-късно пожелава на всеки модерен град и всъщност осъществява в Берлин и Лондон, а също така започва и в Париж. В Клиниката Холдер тя можела да прилага всички видове лечебна гимнастика, масажи и бани; там можела да приема пациенти; там живеели един колега доктор и медицинска сестра; там можела да провежда лечението си за рак. Пациентите с по-скромни финансови възможности изпращала в Теодосиума, където я познавали и можела да продължава да ги лекува частно.
Междувременно социалният климат в Дорнах се е променил. През 1919 г. Рудолф Щайнер започва да популяризира троичния социален ред. В Щутгарт е основано Валдорфското училище. В Гьотеанума пристигат нови хора, които дотогава не са идвали там. Антропософското движение започва да буди интерес у хората с професии - хора, които искат да съберат нови импулси и да ги приложат. На "старата гвардия" не винаги ѝ е било лесно да приема многото нови гости. "Докторът" става все по-малко достъпен; той обикалял имота на Гьотеанума в голямата служебна кола заедно с Директор Молт. Планира се създаването на банка. Направени са предложения за откриване на лаборатория за производство на лекарства в Гьотеанума.
Приблизително по това време вероятно се е състоял разговор между Рудолф Щайнер и Ита Вегман; по-късно тя го окачествява като важен. Вероятно той се е състоял в началото на февруари в Цюрих. Нейните бележки, в телеграфен стил: "Предложение за поемането на оздравителен дом в Дорнах, отхвърлено от мен. Сега трудни отношения, трябва да внимавам. Той вече не е в състояние да ме съветва. Сега трябва да правя това, което ми подсказва моето същество."
Какво е станало междувременно в нея? Дали планът да открие клиника в Дорнах е узрял в нея преди или след пневмонията? Може би в Дорнах, по време на оздравяването? Дали е имало проблеми в сътрудничеството с колежката ѝ Балтишвилер? Дали Клиниката Холдер е била считана за временна още от самото начало? И какъв е смисълът на забележката на Щайнер: отношенията сега са трудни, тя трябва да бъде внимателна? Бихме могли да си помислим на първо място, че става дума за помрачените отношения с Мари Щайнер. Но всеки, който е наясно с развитието на ситуацията в Дорнах по онова време, може да приложи тези думи към условията там, които наистина се влошават от този момент нататък и водят до провала на редица икономически проекти. И в човешки план условията там стават все по-сложни, така че изказването на Щайнер може да се приеме като предупреждение към Вегман в тази посока: внимавай с плановете си за клиника, защото човешките отношения около нас са сложни сега; вече не мога, както преди, да те съветвам, затова прави каквото искаш сега, изцяло по собствена интуиция.
Положението, което сега се развива в Дорнах и което вероятно е било предвидено от Щайнер, по всяка вероятност би довело до провал на проекта за клиника на Вегман. Коментарът му, че "вече не е в състояние да съветва", може би е бил точно онзи импулс, от който тя се е нуждаела, за да осъществи плановете си независимо от Дорнах. В този "попътен вятър" тя започва да търси подходяща сграда за своя санаториум в близост до Гьотеанума.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева