Въведение в астрософията
Астрософия, или Звездна (Астро) мъдрост (София), е духовно-научното разбиране за нашата нова и засилена връзка със света на звездите. Рудолф Щайнер говори за видимите звезди като за физическо проявление на сложен и възвишен свят на духовни същества, които в миналото са помагали за оформянето и насочването на човечеството в неговата еволюция. В древни времена ние много по-ясно сме долавяли тези духовни същества и тяхното водачество, както може да се види от пантеона от богове, описан в много от старите религии. Част от по-висшия божествен план за човечеството е било това съзнание за водещите същества постепенно да бъде изгубено, тъй като сме започнали да осъзнаваме повече материалния свят на сетивата и по-малко - света на духовните същества. Както е описано в едно изображение от скандинавската митология, "мостът Бифрост" бил разрушен; по този начин прекият мост към духовния свят, по който хората навремето "преминавали" в по-ранното си съзнание, вече не съществувал. Пътят ни към превръщането ни в хора изисквал погледът ни да бъде насочен повече към Земята като основен фокус, за да развием напълно самосъзнанието и самоопределението си.
По време на това постепенно спускане в земното съзнание човешките същества не били оставени съвсем без напътствия. Поддържали се мистерийни училища и храмове, в които избрани ученици били специално обучавани и напътствани по пътя на посвещението. Някои от тези мистерийни традиции могат да се видят например в древните култури на Персия, Египет и Гърция. В много ранни времена всички "царе" също били посветени и следователно можели да водят народите си на базата на познанието си за божествените светове. Тези посветени били в състояние да разбират Небесните същества, които се разкривали чрез движението на звездите, за да ги напътстват. Следователно, те познавали времевите ритми на планетните сфери в рамките на неподвижните звезди, като "речта", така да се каже, на небесните същества, напътстващи човечеството. Тези знания се разпростирали не само върху въпросите, свързани с всекидневния живот, но и върху по-важните процеси във вековете. Благодарение на това разбиране посветените можели да определят времето на важни бъдещи събития. Например тримата влъхви (или царе), които отишли във Витлеем, били такива посветени, които знаели, че роденото там дете е въплъщение на велик посветен, който ще стане и носител на Христос.
Тази някога пряка и велика звездна мъдрост (астрософия) постепенно била заменена с по-математическо и механично звездно познание, лишено от директна визия, което се превърнало в това, което познаваме като астрология (astro=звезда, logy=логика). Тъй като човешката индивидуалност ставала все по-егоцентрична, вниманието на звездното познание се измества от осъзнаването на по-големите сили, действащи в света, и насочване на човечеството, към един по-личен фокус върху индивидуалната съдба. Така се появява личният хороскоп. Способността да се достигне "отвъд" звездните отношения и планетарните ритми до съществата, които те отразяват, се изгубила, когато човечеството се спуснало още по-надолу към една чисто сетивна наука. Използването на личната астерограма като инструмент за прогнозиране на личната съдба запазило само слаб спомен за великите истини, стоящи зад връзката на звездите с човешката съдба.
И все пак големият парадокс е, че загубата на прякото духовно възприятие на боговете е била необходима в еволюцията, за да могат човешките същества да изпълнят своята велика задача в световната еволюция. Според Рудолф Щайнер, тази задача се състои в това да се превърнем в същества на свободата и на любовта, която се ражда от тази свобода. Това означава, че преживяването на отделянето от божественото, което е уникално за човечеството сред всички същества, има възможността, а не предопределеността, да установи нещо ново в космоса: ранг на същества, които свободно избират да участват в божествения план от любов, родена от тази свобода. За да се научи на това, човечеството трябва да измине дълъг еволюционен път, който води до изолация и отделяне от света на духа, а след това трябва да се бори да намери своя собствен път обратно, свободно, към връзката с боговете. Подобно на великите легенди за героите, като например приказката за Парсифал, всяко човешко същество трябва да напусне "дома" (света на единението с боговете), да се изгуби и да се носи по течението, и благодарение на собствения си стремеж да намери отново нова връзка със света на духа. Великите думи на Йоан Кръстител в Новия завет, правилно преведени, изразяват това човешко състояние, което някои от тях вече са преживявали по времето на Христос: "Аз съм гласът на един, който вика в самотата (духовната пустиня)".
Същността на разкритото от Рудолф Щайнер е познанието за повратната точка в световната еволюция, която ще даде на човешките същества силата да намерят своята собствена обновена, свободна връзка с божествения свят и в тази свобода да научат истинското значение на любовта. Този преломен момент е световноизвестното събитие на Христовото дело: смъртта и възкресението Му. Чрез това дело Христос се съединява със Земята и с човечеството, като ни дава силата да намерим пътя обратно към божествения свят. В този контекст Щайнер разглежда необходимостта от нова "християнизирана" космология. Какво означава това? През времето, когато Христос е ходил на Земята, Той е извършил много дела, чието пълно значение едва сега започваме да прозираме. Тези дела са били не само земни "чудеса", но и архетипни дела, които са внесли нов смисъл в космологичните ритми, което води до зараждането на нова връзка на човешкото същество с космоса. Тази връзка е нова, защото тогава човечеството няма да бъде дете, водено от "баща", а ще бъде съзнателен партньор на боговете. Христос е дошъл, за да бъде брат на човечеството, и чрез Неговите дела всяко човешко същество е способно да стане брат/сестра на боговете. Тази нова връзка с божественото не е управлявана отгоре чрез закона, а е създадена чрез истината и благодатта. Следователно, новата астрософия не търси отговори и напътствия от звездите за това какво да правим, а по-скоро чрез нея се учим да връщаме на света на звездите даровете, с които човечеството разполага, за да създадем новия космос, "Новия Йерусалим", описан в книгата Откровение в Новия завет. Делата на Христос, разглеждани във връзка с движението на звездите, ни служат като модел. Новаторската работа на Вили Зухер, който през целия си живот е изграждал разбирането за делата на Христос във връзка с движенията на звездите, може да послужи като основа за по-голямата работа по създаването на нова астрософия: звездна мъдрост, в която "ние" говорим със звездите, обединявайки се съзнателно с Христовата Воля, действаща в космоса, за да изпълним еволюционната си задача като независими, трансформирани и самоосъзнати индивиди.
Въз основа на собствената ни карма от миналото, докато се спускаме през планетните сфери към нов земен живот, ние събираме в същността си всичко, от което ще се нуждаем в новия живот, а това включва и всички предизвикателства и препятствия, с които трябва да се сблъскаме, за да израснем. Намирайки се вече тук, на Земята, дори и да ни се струва, че външни събития ни принуждават, ние можем вътрешно да изберем как да посрещнем тези събития като духовни човешки същества, за да ги използваме плодотворно за собственото си висше призвание и в полза на по-широката човешка общност. Същевременно сме свободни и да вървим по своя път и да не се вслушваме във вътрешния глас, който ни води през пустинята.
Изследванията на Щайнер в духовния свят са били в основата на това много учени, артисти и всякакви други изследователи да се заемат с работата си по нов начин. Вили Зухер (1902-1985г.) е едва 17-годишен младеж, когато пита своя чичо за значението на астрологията, на което чичо му отговаря: "О, ще трябва да чакаме да се появи нещо от тази антропософия". "Защо да чакаме?" - попитал Вили, който веднага се посветил на изучаването на астрономията и антропософията. Той се сприятелява с д-р Елизабет Врееде (1879-1943), която Щайнер избира за първи ръководител на Математико-астрономическата секция на Училището за духовни науки в Дорнах, Швейцария, в Гьотеанума. Тя признава качеството на изследванията на Вили и го кани да говори там; а в по-късните си години го моли да продължи да работи с ежемесечните й статии. С течение на времето Вили разработва цялостна астрософия, в чиято основа стоят архетипите, внесени в ритмите на планетарните сфери при движението им през зодиака, чрез живота и възкресението на Исус Христос.
Използвайки огромния си запас от знания, придобити както от антропософията, така и от духовните си изследвания на древните и съвременните звездни събития, Вили Зухер разработва нова астрософия. Като задълбочен изследовател на Библията, историята, философията и биографиите на исторически личности, той провежда изследвания на звездните конфигурации за раждането, живота и смъртта на много личности - какви са били техните дарби; какъв е бил приносът им към звездите; какво можем да научим от тях? През живота си Вили изнася безброй лекции и пише редица книги и месечни писма, които по-късно са събрани в книги. Той направи това, за да помогне на всички нас - знаейки, че ако изберем, можем да отговорим плодотворно по наш индивидуален начин на импулсите от космоса. За да послужим на тази нова астрософия, всички публикувани материали на Вили Зухер са достъпни за свободно изтегляне на този уебсайт: astrosophy.com.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева