ХАЛКИДОНЪТ
коледна рапсодия в пет части:
На скалата с вятъра;
Пред портите на Рая;
Децата на Луцифер;
Кръстът в звездата;
Едип в Лапландия.
В пет части коледната рапсодия ХАЛКИДОНЪТ пресъздава, доколкото може, действието в пиесата без сюжет. Сърцевината на всяка част е реминисценция от процеса разпрашаване (пулверизация) на халкидона - гр. (халцедона - лат.). Процесът протича по Петдесятница, а реминисценциите възникват половин година по-късно, в периода между Михаиловия и Рождественския празник същата, 2001 година. Споделена сега, повече от двадесет години по-късно, всяка част се очертава да бъде днешен отглас от ехото, което бездруго се носи, както е казал поетът, от урва на урва и от век на век...
Какво имаме пред себе си? Еони планетарни въплъщения до отделянето на Слънцето и Луната от Земята или докато стане Земята готова да влезе в ерата Битие. После – с Изгонването от Рая, а по-късно и с Мистерията на Голгота – двама братя поотделно влизат външно в света и вътрешно в човешката конфигурация. А сега, теб лъжа мен истина, навсякъде около нас заблуда в измисления технологичен и противоестествен свят на Третия. Настъпващият.
Човекът? Той има свобода за вършене. Той върши неща, които подпомагат разрухата, развитието му или и двете, в познанието и незнанието за света и себе си. Другояче казано, човекът има свободата да попилее или да спаси душата си - нейната сърцевина и Святая Светих - Азът, Който е!
„Докато беше течен и въздухообразен, човекът беше още горе, при Боговете. Разбира се, той не можеше да развие своя Аз, но от друга страна все още не беше откъснат от божественото съзнание. С потъването му в материята все повече се помрачаваше и неговото астрално съзнание (съзнание за връзката със съществата от Космоса-бел.Д.Ш.) .“ (СС-103, лек.11)
Лила има опит от разпрашаване на хрисопраз във Варна, Черно море. Различен камък, превърнат в прах - различна опитност във висините за падналия дух в бездната. Камъкът, стрит до прах - дал името и характеристиката на планетата: земята, твърдта, скалата, пръстта - изцяло, същността му е в невидимото, горе.
ОТКРОВЕНИЕ НА СВЕТИ ИОАНА БОГОСЛОВА
[21:1] И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше
[21:2] Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж...
[21:18] Стените му бяха съградени от яспис, а градът беше чисто злато и подобен на чисто стъкло.
[21:19] Основите на градските стени бяха украсени с всякакви драгоценни камъни: първата основа - яспис, втората - сапфир, третата - халкидон, четвъртата - смарагд,
[21:20] петата - сардоникс, шестата - сардий, седмата - хрисолит, осмата - берил, деветата - топаз, десетата - хрисопрас, единайсетата - хиацинт, дванайсетата – аметист.
Разпрашаването нямаше да го наченат веднага, на мига. Имаше път да се извърви; пътят не по-малко важен от самата цел. Самолет, ферибот, скандинавски столици, не, пъстрота не. Е, имаше пазар с мирис на кафе в Хелзинки, имаше една до друга импозантни църкви православна, лютеранска, синагога, както и църква нов дизайн в скалата...
Първо запознанство със стенописите на тримата герои: Вайнемойнен, Илмаринен, Леминкайнен, вещицата Лухи и целия човешки и космичен свят, съзерцание на Севера, отразен в музея... Лила незабавно закупува диск с автентично фолклорно пеене на песни от Калевала, записани преди столетие. Развълнувано се запасява и с дебело томче с епоса на английски, иронично в неведение за наличието на чудесен превод от фински на български, издаден още през 1992...
Следващото важно е групата познати и полупознати, отредени да са безгранично и съдбовно близки в предстоящото. Намират се на романтична гара със стенописи от миналия век, а отвън - чист, оловносив и алуминно гладък влак като куршум. Влизаш, автоматично щракат всякакви ключалки. Очаква се да легнеш и докато спиш, да си отведен нейде си... Любезно, компанията се събира в нейното купе. Приказваха на по кафе и чайче от термоси и дори пяха. Лила бе другоезична и макар добре посрещната, бе изпаднала в мълчание, полегнала и в полусън, докато се приобщаваха – доброжелателна съобщност - преди да се разпръснат за нощувка по купетата...
Сутринта в четири напуска Лила кабината и спящата съквартирантка. В пълна пустота и безкрайно дълъг коридор се добира до тоалетната. Да-да, излезе тя, ала без шанс за връщане. Ключалката бе щракнала. Кабините еднакви. Коя бе нейната? Светлина има достатъчно, но си в пълен мрак от неведение. За да те чуят, трябва... може да те чуят само, ако надвикаш ритмичността на влака и движението му. Но как да нарушиш безупречен технологичен ред, постигнат от човека в перфектно обслужващата го, предварително заложена хармония... Никакъв лъч просветление, освен да чакаш... с часове да чакаш в безкрайно дълъг коридор и празнота безкрайно дълга... с надеждата да можеш да превърнеш чакането в бдение, придаващо му смисъл...
В часа шест Водачът се явява, както подобава - като спасение. Пазеща самообладание, но вътрешно вдървена, Лила е отведена в купето. Там ѝ показват картата с изписан номер на кабината. Положена в цепката на входа, тя би отключила вратата при условие, че си я взел със себе си преди излизане... Премеждие на иноземец поради незапознатост - което бързо се стопява в заревото на предстоящите задачи и чувството за общност... Последна гара на цивилизацията Рованиеми.
Намериха се в празен автобус. После - видяха се изнесени във външна празнота. Лапландия. В далечината – мярна се човек. Последният видян от групата за следващите десет дни. Мъж? Жена? Дебело закопчано яке с качулка в завършека на месец май; в родината на Лила такова яке вече би лежало затрупано сред вещи в гардероба до следващата зима.
Наоколо суровост и чернобялост. Равнинност. Черни, мрачни ели и смърчове, стърчащи от земя без никаква планинска гънка, без намек от зашуменост балканска и нито помен от люлякови сенки... Дотук беше въведението. Започваше се. Пътят в пустинята.
[1:1] В начало Бог сътвори небето и земята. [1:2] А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. (Ветхий завет, Първа книга Мойсеева: Битие)
Вървяха през пустошта ден след ден... Маршрутът - обозначен с табели, така че и да искаш, не би могъл да се изгубиш. Имаше по часовника ден, имаше нощ, но не денят и нощта, с които Лила бе свикнала. Ден и нощ, но неразделени. Без редуване, без последователност. Всичко сякаш ставаше едновременно. А Лила бе сякаш сама. Другите се движеха заедно, къпеха се и се хранеха заедно, все без нея. Не че беше нарочно. Просто тъй битието се стичаше, оформяйки пиесата без сюжет.
След преход от десет-петнадесетина километра, когато следваше да е привечер, преспиваха в дървена хижа (куру на фински) в нова местност, винаги до вода и сауна. Ходеха заедно да се къпят, топят и гмуркат в езерата, заедно се киснеха и поливаха в сауната и пак се топяха и гмуркаха – наоколо изобилие от потоци, езера, блата, гьолове... Без Лила. Още първия ден, преди да поемат, се оказа, че тя прокърви и кървя десет дни докато – вече след разпрашаването - превалиха билото и прогизнали от ситен дъжд и топящ се сняг се спуснаха в цивилизацията - шести юни, откриване на летния туристически сезон.
Лила отказа храна. По решение на Водача групата трябваше да се лиши от запаса ябълки, за да има Лила по една на ден. Предадоха ѝ ги – нейна храна - в нейната раница. Към Лила Водачът проявяваше специален интерес и защо ли... Следвайки собствения си ритъм, тя се движеше по-бавно и пристигаше много след другите. Не приказваше, просто си лягаше и заспиваше. Спеше – докато другите се хранеха, къпеха и безспорно представляваха общност. Не че ѝ беше на Лила все едно...
Би могло да има повече яснота, но нямаше. Действието бавно се размотаваше, разкатаваше и развиваше. Една част се осъзнаваше, друга не.
Когато десетките ежедневни километри движение в пустинята - сякаш първите четири дни на сътворението – свършиха, в последните четири дни в Йоханес куру - къщата на Йоан - действието разпрашаване биде извършено. Сваляха ден след ден всяка от четирите обвивки на камъка, проследявайки пътя до същността му - така както се съотнасяше той с всеки един от работниците-трошачи и те с него, поотделно и заедно; самото действие бидейки или усещано като пиеса без сюжет...
Резултатът можеше да бъде еднократен и видим, ала колко пъти повече би могъл да бъде и многократен, и ослепяващо невидим! - както когато гръм удари, как ехото заглъхва – само внимателски да отделиш нужното време да прогледнеш, чуеш и проговориш: И видя Бог, че светлината е добро нещо (Битие 1:4). И видя Бог, че светлината е ТОВ.
Никой по-късен език не е в състояние да предаде първично заложеното в думата тов (иврит), където нещо е красиво, защото е външен израз на духовното и по същата причина е добро, тоест морално. ТОВ – едновременно добро и красиво. Това, което Боговете са чувствали вътре в себе си, сега го виждат явено вън от себе си като тов – добро и красиво.**
Боговете видяха. Нека види Човекът! красивото и доброто в тайнствената поредица ден и нощ на Сътворяваното в Битие, та до днес и нататък!...
Бъдете благословени!
______________________________________________________
*Р.Щайнер, СС-122, лек.2 и следващи;
Valentin Tomberg, The Covenant of the heart
** СС-122, лек.8
Две бележки:
Единственото, което не е тов в Битие е създаването на Адам, защото Адам е сам. Затова бива създадена Ева, за да го подпомага с духовност и мъдрост. На това залага Луцифер, когато я изкушава.
Едно от седемте Аз съм... изречени от Христос: Аз съм красивият/добрият пастир. (Ев. от Йоана, 10:11)
Дарина Шентова
10 януари 2023
Следва първа част НА СЕВЕР, НА СКАЛАТА С ВЯТЪРА.
СПОДЕЛЕНО ОТ ДАРИНА ШЕНТОВА ДО МОМЕНТА