
23. КАХИНЕ, ДЕТЕТО НА СОЛТА
Волфганг Вайраух: Кахине, би ли описал по-подробно, моля, какво се случва по време на процеса на кристализация на солта?
Детето на солта: Ние се сливаме и от това възниква образът на земята. Всеки солев кристал, дори и най-малкият, представлява куб. Всичките шест страни са с еднакви размери. И този куб е духовният образ на земята.
ВВ: До каква степен земята е сол?
Детето на солта: Земята е сол, защото тя формира човешкия аз. Мястото, където човешкият аз трябва да осъзнае себе си, е представено от солта. Солта е израз на формообразуващите сили на аза.
ВВ: Колко са солните същества?
Детето на солта: Много.
ВВ: Ти за коя област си отговорен?
Детето на солта: Тук в земята има много солеви куполи. По-висшите солни същества са решили сферата на дейност, която аз да представлявам, да бъде солта. Аз съм дете на солта, а не висше солно същество.
ВВ: Къде можем да срещнем по-висшите солни същества?
Детето на солта: По-висшите същества на солната пустиня се различават от по-висшите същества на солните куполи. Някои се намират на земята, а други вътре в нея. Поначало по-висшите солни същества са онези, свързани със солните куполи. Солните пустини са пресушени морета и по-висшите солни същества, които живеят там, са създадени по друг начин.
ВВ: Само за готварската сол ли отговаряш или и за други видове сол?
Детето на солта: Всъщност, аз съм готварската сол, но съм тясно свързан с други соли. Ние сме сродни братя.
ВВ: А солните същества имат ли връзка и със солта, която се продава в супермаркетите?
Детето на солта: Малките солни същества, да.
ВВ: Какво се случва с теб, когато солта се разтвяри във вода?
Детето на солта: Ставам по-етерен, по-малко осезаем. Но продължавам да присъствам.
ВВ: И за захарта ли отговаряш?
Детето на солта: Не.
ВВ: Не обичаш ли захар?
Детето на солта: Не.
ВВ: Защо не?

Детето на солта: Захарта не ми понася. Макар че, зависи от вида захар. Има захар, която е кристализирала сладост, но има и студена захар. И тази студена захар е ужасна, защото е сътворена чрез студен процес и е опетнена със смърт.
Имам предвид захарта от захарно цвекло. Захарта от цвекло минава през студен процес в пръстта. Цвеклото расте в земята. За да бъде по-сладко, трябва да е на студено. Ето защо най-добре се бере цвеклото след първата слана. Това е обратно на образуването на плодовете.
Всички други захари - от захарната тръстика до меда и всички плодови захари, - са създадни чрез топлинен процес, слънчев процес. Затова хората, които имат нужда от любов, имат толкова силен апетит за сладки неща. Усещат слънчевата любов в захарта. Когато насищат нуждата си от любов със захар, получена чрез студен процес, тогава всичко се обръща с главата надолу. Затова жадуват за все повече захар, а това води до пристрастяване към захарта.
ВВ: Какво трябва да правим с хората, пристрастени към захарта?
Детето на солта: Какво правите с хората с пристрастия? Опитвате се да стабилизирате вътрешното им състояние и да върнете на аза им формообразуващата му сила. Всяко пристрастяване е проблем с аза.
ВВ: Много ти благодаря.
Детето на солта: Моля.
Превод: Ати Петров
Редакция: Дорина Василева