Верена Щаел фон Холщайн: ПРИРОДНИ ДУХОВЕ. КАКВО КАЗВАТ ТЕ? СТЪКЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ(15)

Submitted by admin 2 on Вт., 05/07/2022 - 17:13
Стъкло

13. СТЪКЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ

Волфганг Вайраух: Здрасти.

Стъкленото човече: Здрасти

ВВ: Що за същество си ти?

Стъкленото човече: Музика. Аз съм музика в друга форма.

ВВ: Какви са твоите задачи?

Стъкленото човече: Съхранявам всичко, което ми повериш. Всичко, поставено в стъкло, аз го съхранявам. Пазя го чисто, незамърсено и непроменено. Не давам нищо от себе си на съдържанието. Всъщност, аз съм течен и постоянно тека.

ВВ: Как си свързан със стъклото?

Стъкленото човече: Аз съм стъкло, но също така съм свързан с всичко стъклено. Не обичам да бъда свързан с някои стъкла, защото не са красиви. Бих предпочел да бъда в красиви стъкла. Има и духовно стъкло. Никсите го използват да пренасят своят пунш от водорасли.

ВВ: Ти ли произвеждаш това духовно стъкло?

Стъкленото човече: Имаш предвид правилното нещо, но се изразяваш неправилно. Никсовете имат нужда от духовна чаша и ние се превръщаме в нея. Не я произвеждаме. Възможно е да бъдеш и физическо, и духовно стъкло. Духовното стъкло е вид музика.

ВВ: Така че музиката има духовна форма?

Стъкленото човече: Да.

ВВ: Каква е връзката ти с пясъка?

Стъкленото човече: Той е моето минало и ще бъде моето бъдеще.

 

Пясък

 

ВВ: Къде живееш – в стъклата тук на това място или живееш във всяко стъкло на Земята?

Стъкленото човече: Аз съм тук дотоколва, доколкото мога да кажа “аз”. Аз съм стъклото в тази къща. Но мога и да се разпростра навън.

ВВ: Бил ли си вече навсякъде по света?

Стъкленото човече: Да. В Мурано, във [Венеция] Италия, там има едни много красиви стъкла в една древна фабрика за стъкло.

ВВ: На каква възраст си?

Стъкленото човече: Колко старо е стъклото? Стъклото бе образувано при процесите на топене вътре в Земята. Аз съм древен.

ВВ: Какво се случва когато хора издухват стъкло?

Стъкленото човече: Те ни придават форма и създават красота от стъкло. И по време на процеса се образува стъклено същество лично за това стъкло. Стъклото е една съвкупност. Стъклото е нещо повече от материал, нещо повече от състояние на Земята. Стъклото е пясък, стъклото е камък, стъклото е прозрачен камък и много повече отколкото си представяш.

ВВ: И вие ли имате висшо стъклено същество и йерархия с различни нива на стъклени същества?

Стъкленото човече: Да, както и някои необичайни качества. Когато се счупи стъкло, се създават множество малки стъклени същества. И ако частиците стъкло бъдат стрити, от тях ще се създадат пясъчни същества. Ние сме свързани с пясъчните същества и с Каменния и сме бъдещето и настоящето на Земята.

ВВ: Стъклените същества изпитват ли болка когато, стъклото се счупи?

Стъкленото човече: Да. То е като да те разкъсат. Високочестотна болка. Разкъсването на стъклото създава изключително висок и остър звук.

ВВ: Можеш ли да опишеш малко по-подробно връзката ти с музиката?

Стъкленото човече: Аз съм музика. Аз съм звук, който се е превърнал във форма – звук, който е станал видим. Понякога създавам музика и за тази цел пускам навън звуците вътре в мен. За вас, хората, това звучи приблизително като редица чаши, които резонират когато прокарате пръст по ръба им. Когато създава звук чрез чашите, човекът демонстрира на какво сме способни. Има и звуци, с които можеш да пръснеш стъкло.

ВВ: Ти чуваш ли музиката, която хората създават?

Стъкленото човече: Да.

ВВ: А музиката от говорителите?

Стъкленото човече: Това е шум, а не музика.

ВВ: Знаеш ли нещо за бъдещето си?

Стъкленото човече: Да.

ВВ: Завинаги ли ще си останеш стъклено човече?

Стъкленото човече: Мога да се превърна в пясък, камък или светлина. Но това ще стане много по-нататък.

ВВ: Би ли искал да бъдеш човек само за един кратък миг?

Стъкленото човече: Не. И не искам свобода.

ВВ: Дори и само за кратък миг?

Стъкленото човече: Не, за нас това е безсмислено.

ВВ: Благодаря ти, Стъклено човече.

Стъкленото човече: Моля.

 

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева