Верена Щаел фон Холщайн: ПРИРОДНИ ДУХОВЕ. КАКВО КАЗВАТ ТЕ? КОЛИИ, ТОЗИ ОТ БЛАТОТО (13)

Submitted by admin 2 on Съб., 25/06/2022 - 10:27
гора

11. КОЛИИ, ТОЗИ ОТ БЛАТОТО

Верена Щал фон Холщайн: Изглеждаш окалян.

Волфганг Вайраух: Здрасти.

Колии, този от блатото: Здрасти.

ВВ: Защо изглеждаш толкова кален?

Колии: Защото току-що бях долу в блатото.

ВВ: Какво свърши там току-що?

Колии: Отворих нов воден канал. В момента има достатъчно вода в речната долина и затова прокарваме нови водни канали.

ВВ: Можеш ли да опишеш твоето същество?

Колии: Аз съм същество на постоянството и на тукашните блатни гористи местности. Дейността ми обхваща площ в радиус от близо петдесет километра.

ВВ: На колко години си?

Колии: Аз съществувам откакто блатистите гори са тук. Те се появиха след последния Ледников период. Аз съм малко по-млад от Водния, защото той бе тук преди мен.

ВВ: Можеш ли да опишеш този процес?

Колии: Оформи се един особено голям мехур от блатeн газ и аз бях извлечен от него. Аз съм относитлно сходен с вас, хората.

ВВ: До каква степен?

Колии: Моята форма е подобна на човешката форма и поведението ми е също така доста сходно. В моето същество са примесени Гноми, Зелени и дървесни духове. По време на старата Скандинавска култура ние бяхме от особено значение. За съжаление, тази традиция пропадна, но пак ще се появи. Хората, живеещи тук, трябва да се замислят върху това, че тази област принадлежи към Скандинавската култура, не към хуманистичната култура. В древни времена хората отиваха при блатото да произнасят присъди, защото знаеха, че тук са особено активни силите на растеж и разпад – вечните процеси на трансформацията,  пораждаща живота и смъртта.

ВВ: Какво правеха тези хора по време на подобен съд?

Колии: Старейшините – които не са биологично най-старите, а душите им са най-стари – отсъждаха.  (Едно дете също можеше да бъде сред старейшините; едно дете можеше да бъде и вожд на племе, ако се роди на 25-ти декември). Съдените биваха хвръляни в блатото и невинните оживяваха. Съдени бяха хора, които, например, бяха извършили прлюбодеяние или кражба.

ВВ: А когато някой бе невинен, вие закриляхте ли го?

Колии: Точно така. А когато бе виновен, той се превръщаше в блатен дух.

ВВ: Какво са блатните духове?

Колии: Бродещи души, отлъчени от племенните връзки на своето време и тласнати в блатото. Те продължават да живеят в блатото, щом физически са загинали там.

ВВ: И днес ли живеят блатни духове в блатото?

Колии: Да.

ВВ: Това са хора, които са умрели в блатото през периода, който ни описа, така ли?

Колии: Не непременно, защото след няколко хиляди години блатните духове могат да престанат да щъкат насам-натам. Наказанието за хората, при тези обстоятелства, е в това, че изпускат възможността да се инкарнират.

ВВ: Защото не могат да се инкарнират докато са блатни духове, ли?

Колии: Точно така. Чак когато блатният дух се разпадне, тогава човек може да се инкарнира отново.

ВВ: Азът отделя ли се от онази част на човека, която се стрелка над блатото като блатен дух?

Колии: Азът не се намира в сферата на блатния дух, но въпреки това не е съвсем отделен от него. Свързан е с него сякаш с тънка нишка и това е причината да не може да се роди в ново физическо тяло на земята.

ВВ: Как можем да си създадем нова връзка със скандинавските богове?

Колии: Чрез молитви. Скандинавските богове съответстват на ангелите. Това би трябвало всеки да го знае, но вече не е така. Трябва да знаеш, че тук се разхождат един Один, един Тор, една Фрея и един Нертус. Тяхното място е тук, а не на Венера или Юпитер.

 

блато

 

ВВ: Имаме сложни отношения с тези богове заради нацистите.

Колии: По време на нацисткия период имаше сериозна инфилтрация от тъмни същества. Именно затова сега е толкова важно съзнателно да възобновим връзката със скандинавските божества. Това бе трудно, когато бяхме под властта на съществото, което нацистите извикаха.

ВВ: Що за същество бе това?

Колии: Фантом.

ВВ: Можеш ли да опишеш по–поробно това същество?

Колии: Не ми е позволено, не съм достатъчно голям за това.

ВВ: Можеш ли да ни кажеш за какво отговаряш в блатото?

Колии: Аз опазвам процесите на развитие и зараждане в блатото. Сега трябва аз да правя това, което по-рано вършеха хората. Никога не е било вредно за блатото да се подрязват клоните на върбите, които растат в него, а точно обратното. Но никой вече не сече върби в блатото. А това би било толкова полезно за него. Независимо от това, опитвам се, в някаква степен, да поддържам блатото. Това за мен е свързано с много работа.

Междуврменно, основна моя задача е да с грижа за съществата от градовете, които боледуват заради хората. На болните природни същества в градовете или индустриалните зони им липсват някои части. Ако го сравним символично с вашите тела, на тях им липсва, например, главата или сърцето, или са станали съвсем прозрачни или са целите надупчени. Приготвям им блатни лапи, за да ги лекувам. Защото жизнените сили в блатата са много, много мощни.

ВВ: А после природните същества връщат ли се по домовете си?

Колии: Да, но не им се иска да се връщат в града. Но тъй като не са свободни, трябва да се върнат. Също както всички нас, те обичат да си вършат работата, а хората ги затрудняват.

ВВ: Кои същества идват при теб като болни природни същества?

Колии: Растителните същества, но най-вече дървесните същества, защото те са най-засегнатите. Идват предимно от Хамбург.

ВВ: Какво могат да направят хората за дърветата в града, за да не се разболяват?

Колии: Изчистете въздуха. Можете да изберете едно дърво в града и всеки ден да му казвате “Добро утро!” Това много ще помогне на дървото. Правете го поне веднъж седмично. Когато е много горещо можете да му донесете кофа вода. Така можете да основете програма за спонсориране на дървета. Подобни неща съществуват тук-там и такива инициативи са много важни за дървесните същества. Но спонсорирането трябва да се поддържа, а това представлява трудност за много хора.

ВВ: Можеш ли да опишеш как си представяш идеалното блато?

Колии: Защо да го описвам? Излез и погледни сам. Ето го там отвън.

ВВ: Хората, които четат тази книга, не могат.

Колии: Снимай го. Но ще положа усилие. Това е гора с влажна почва, която е блатиста и в която растат черни елши, череши и пълзящи растения. В блатото има тръстики, на пролет има цветя, наводнения наесен и гора, която е просто фантастична! Моите хора дойдоха с мен до блатото по време на миналото лунно затъмнение. Беше много хубаво.

ВЩ: Атмосферата беше доста странна, особено когато си поканен от подобно природно същество. Да присъстваш на лунно затъмнение в блатото е невероятно преживяване.

ВВ: Какво се случва с природните същества по време на лунно затъмнение?

Колии: Миналото изчезва. Когато луната е скрита зад земята от слънчевото същество, там, където е затъмнението, миналото не съществува.

ВВ: Както значи това?

Колии: Мястото е различно след затъмнението.

ВВ: Как бива изтрито нещо от миналото по време на лунно затъмнение?

Колии: Не е изтрито, а променено.

ВВ: Можеш ли да дадеш пример?

Колии: Това са много трудни примери за вас, хората. Например, по време на лунно затъмнение процесите на разлагане се променят една идея. Това са микрокосмически промени, причинени от  макрокосмически влияния. Ти разбираш твърде малко от процесите в блатистите земи, а читателите ти - те ще разберат още по-малко от процесите на разлагане.

ВВ: И ти ли имаш убежище?

Колии: Да. Не в блатото, а тук в мелницата. Аз съм приятел с Милер. Милер и аз живеем тук от много отдавна и едно и също дървесно същество ни е приятел.

ВВ: Много ти благодаря.

Колии: Моля.

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева