Рудолф Щайнер: РОЛЯТА НА СЪЩЕСТВОТО ХРИСТОС В КОСМИЧЕСКО-ЗЕМНАТА ЕВОЛЮЦИЯ (14-та последна част)

Submitted by admin 2 on Нед., 08/05/2022 - 08:33
Рудолф Щайнер

…Съществото, което в своето истинско битие принадлежи на целия Зодиак, съществото, чиито сили принадлежат на целия Зодиак, и което се проявява в планетарния живот като имащо за свой нисш член Везните – в същото време когато при човека за нисш член се явяват Рибите, – това същество, както виждате /схемата/, разпространява своя живот над цялата наша Вселена. Докато човек поема в себе си живота, това същество излъчва живот в цялата Вселена.

Това е Съществото, което има сила да принесе велика жертва и е вписано в Зодиака като същество, жертващо себе си за нашия свят. И както човек се стреми да се издигне нагоре към Зодиака, така тази същност ни изпраща своя жертвен дар от Овен, който му принадлежи, както знакът Везни принадлежи на човека. И както човек насочва своя аз към Везните, така това същество излива над нашия свят своето битие като жертва. Затова се обозначава като „Мистичният Агнец“, жертващ себе си, понеже агнецът е това, което е Овен; от тук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе си в жертва. По този начин Христос е охарактеризиран тук като принадлежащ на целия Космос. Азът му се простира до Овен; и простирайки се до Овен, Той сам е тази „Велика жертва“. Той се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания. С цялата си същност Той е насочен към Слънцето, в своето творение е свързан с Луната и Земята, и силите му лежат в съзвездието Овен или Агнец. От самите небеса е произнесено името „Мистичен“ или „Жертващ Себе си Агнец“.

Това е един от аспектите, до който стигаме, когато от нашето нисше-органично битие повдигнем поглед към небесното пространство и опознаем как взаимодействат небесните сили и съществата в небесното пространство. И благодарение на това силите, идващи от небесно тяло към небесно тяло, стават за нас подобни на онези сили, които идват от една човешка душа към друга като любов и ненавист. Ние виждаме душевните сили, които идват от звезда към звезда, и се учим да познаваме начертаното на небесата като действия, деяния, постъпки на тези сили в мировото пространство… (Събр. съч. 102, 1 част)

 

ЧОВЕК

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7. Човек-дух

6. Дух-живот

5. Дух-себе

4. Аз

3. Астрално тяло

2. Етерно тяло

1. Физическо тяло

 

 

 

 

Овен

Телец

Близнаци

Рак

Лъв

Дева

Везни

Скорпион

Стрелец

Козирог

Водолей

Риби

МИСТИЧЕН АГНЕЦ

ХРИСТОС

 

12-ти член

11-ти член

10-ти член

9-ти член

8-ми член

7-ми член

6-ти член

 

 

 

 

 

 

Христос

 

Последните думи на Христос на Кръста

…Събитието на Голгота е посвещение, изнесено върху сцената на световната история! При това, въпросното посвещение се отнася не само за неговите непосредствени свидетели, а и за цялото човечество. И кръвта, която се пролива на Кръста, също прониква в цялото човечество. Капките кръв, изтекли от раните на Христос Исус, засягат цялото човечество и дават началото на нов духовен живот. Сега в човечеството се влива сила, докато всички други основатели на религии са вливали в него само мъдрост. Ето огромната разлика...

…За да бъде разбрано това събитие, е необходимо много по-дълбоко вникване в нещата, отколкото хората предполагат. Онова, с което човешкият аз е физически свързан, е кръвта. Кръвта е външният израз на човешкия аз. Без идването на Христос хората непрекъснато щяха да усилват своя аз и да потънат в безграничен егоизъм. Ето от какво ги предпазва Събитието на Голгота!

Какво изтича тогава наред с Христовата кръв? Излишната субстанционалност на аза! Кръвта трябвало да се пролее! Това, което започва в Елеонската планина, когато потта на Спасителя избива в кървави капки, намира своето продължение в пролятата кръв от Христовите рани на Кръста. И това, което се пролива тогава като кръв, е знак и символ на всичко, което под формата на излишък от човешки егоизъм, трябва да бъде пренесено в жертва... Фактически тя няма нищо общо с човешката кръв. Тя представлява не друго, а излишната кръв на човечеството, чрез която хората биха потънали в безогледен егоизъм; да, точно това би станало, ако неизмеримата Христова любов не решава да бъде пролята кръвта на Спасителя. Към кръвта, пролята на Голгота, е примесена и неизмеримата, безгранична любов, и окултният изследовател ясно установява как тази безгранична любов изцяло прониква в кръвта на Голгота...

Тази неудържима, безгранична любов прощава дори и най-ужасното злодеяние във физическия свят и от Кръста прозвучават думите, които са висш израз на любовта: прошка на онези, които са извършили най-голямото злодеяние на света "Отче, прости им, защото не знаят какво правят"/Лука, 23:32/. От Кръста Христос измолва прошка за тези, които го разпъват!

…Евангелието на Лука свидетелства и за безграничната сила на вярата... Именно по това се различават двамата разбойници. Единият от тях няма вярата, но другият разполага с таза вяра като със слаба светлина, проблясваща в духовния свят и той не губи връзка с духа. Ето защо чува думите: "Истината ти казвам, още днес ще бъдеш с мен в рая"/Лука, 23:42/. Ето как от Кръста прозвучава истината за вярата и надеждата, наред с истината за любовта…

…И сега в душевната област на човека се сбъдва още нещо. След като е изпълнен с безграничната любов, разливаща се от Кръста на Голгота, човек може да се вгледа в бъдещето и да потвърди: „Цялата еволюция трябва да протече по такъв начин, че онова, което живее в мен като дух, постепенно да обхване и преобрази цялото планетарно развитие на Земята. Това, което е тук преди намесата на луциферичните същества, принципът на Отца, духът, който приехме, всичко това отново ще върнем на Отца; но постепенно ще проникнем целия си дух с Христовия принцип и ръцете ни ще дадат израз на това, което живее в душите ни под формата на чист и ясен образ. Както ръцете ни са създадени не от нас, а от принципа на Отца, така и занапред те ще се изпълнят с принципа на Христос. Преминавайки от едно прераждане в друго, хората постепенно ще внесат в своите външни тела духовния поток от Мистерията на Голгота, стигащ чак до принципа на Отца, така че и външният свят ще бъде проникнат от Христовия принцип. Хората ще изпитат онова вътрешно спокойствие, което се разля от Кръста на Голгота, превръщайки се в най-голямата надежда, в идеала: „Ето, аз оставям в мен да покълне вярата, да покълне любовта“ и тогава вярата и любовта ще заживеят в мен, а аз ще зная, че ако са достатъчно силни, те ще изпълнят целия външен свят. Защото ще зная още, че те ще изпълнят дори принципа на Отца.“

…Надеждата за бъдещето ще се прибави към вярата и любовта, и хората ще разберат, че занапред трябва да извоюват следната увереност: Имам ли вярата, имам ли любовта, аз ще се отдам на надеждата, че всичко, което е в мен благодарение на Христос Исус, постепенно ще обхване и преобрази целия външен свят. И тогава хората ще разберат последните думи, прозвучали от Кръста, като висш идеал: „Отче, в Твоите ръце предавам духа си“ /Лука, 23:46/ (Събр.съч. 114, Евангелието на Лука, лекция 10 )

Извадките са предложени от Нели Хорински