Графиня Йохана фон Кайзерлинг: из "Раждането на ново земеделие". Катрин Рутс-Хофман (18)

Submitted by admin 2 on Ср., 20/04/2022 - 07:31
Рудолф Щайнер

Карин Рутс-Хофман

Като се замисля за Земеделския курс, a заедно с това и за младостта си, виждам как д-р Щайнер ни говори и се обръща към нас. Очакванията му бяха много по-големи от това, което успя да осъществи. И все пак, ако се замислим за всичко онова, което имаше да ни предложи, можем да сме сигурни, че се е обръщал към много повече поколения, а не само към това, което седи пред него.

Бях изпратена при граф Кайзерлинг като представителка на група млади учители, с молба да ми позволи да участвам в Земеделския курс. „Утре ще попитаме д-р. Щайнер, когато пристигне на гарата.” - каза графът.  И така, на гарата в Бреслау ме запознаха с д-р Щайнер за втори път и той пак отговори – както бе сторил по-рано, когато го помолих да ме приемат във Валдорфското училище – с едно много дружелюбно “да”.

После настанаха така прекрасните дни на Петдесетница. И баща ми беше там. Той бе получил разрешение да присъства от нейно превъзходителство фрау фон Молтке, когато я срещнал в хотела в Бреслау. Бе родом от същия град в Швейцария, както и тя.

И така, всяка сутрин рано всички заедно седяхме в един и същ влак до Кобервиц: важни земевладелци, въодушевени градинари, ентусиазирани или критично настроени младежи. Всички считаха себе си за “Кобервичани” и разговаряха свободно и леко помежду си. После слушахме сутрешните лекции, чувахме за “небесни животни”, за прасетата, а на вегетарианците им настръхваха косите. Налагаше се човек коренно да промени представите си. През почивката всички разговаряха оживено, а д-р Щайнер щастливо се разхождаше между нас.

Сред младежите бяха Рат и Грюнелиус, които поеха инициативата да помолят Рудолф Щайнер за това, което по-късно бе наречено “Обръщение към младите хора” и бе предшествано от двете обръщения в Бреслау.

Рудолф Щайнер започна като обърна внимание на своята собствена младост и каза, че в никакъв случай не желае да се държат с него като с “баща”. Попитахме го кой е правилният начин да работим заедно, тъй като вече бяхме влезли в много спорове, а един път се стигна дори до истинско спречкване. Той каза, че методът не е особено важен. Важното е да има един или двама ентусиасти. Това ще привлече и други участници. Зa представянето на антропософията е нужен ентусиазъм. Ако самият той беше обвързан в друга професия, антропософията никога нямаше да се появи на бял свят. Той настоятелно ни заръча никога да не отсъстваме от събранията, а да бъдем сплотени с желязна воля.

Колко се зарадвахме да чуем Рудолф Щайнер да казва, че той би приветствал свързването на младежкото движение с антропософията, понеже били тъй сходни. Младежкото движение, с чувството си за общност, се било появило в следствие на факта, че по пътя си надолу към Земята, ние всички сме преживяли Михаил. “Имали сте видение за Него, в златни доспехи, държащ меч, със сочеща ръка и в духовна броня”. Начинът, по който го каза, дълбоко ме развълнува. Някои от нас никога преди не бяха чували нещо подобно!

Второто обръщение започна с въпрос, зададен от мен, за усещането за природата: когато човек се разхожда с други сред природата, той изпитва едно нарастване на силите и подобряване на самия себе си. Но когато е сам сред природата, може да я усети като един вид глас или писание, което иска да разбере. Какво ни казва този глас?

В отговора си д-р Щайнер говори за зараждането на трагедията от духа на музиката, както това е описано от Ницше. Но чак при третото му обръщение в Кобервиц получих отговор на въпроса си – когато заговори за природата: за боговете, които са омагьосани в камъни и скали, за мозъка ни, за “купчината тор”, за разбирането на езика на птиците, Зигфрид-паметта и способността да “сънуваме повторно”.

В първото си обръщение д-р Щайнер каза, че се радва, че никой не си води бележки – при което, шокиран, един човек изпусна молива, с който пишеше.

Сега тези обръщения са публикувани, но в много съкратен вид. В тях се съдържа много по-малко от това, което аз ще помня. Но това, на което д-р Щайнер държеше, явно бе да попием тона, топлотата и динамиката еднакво силно както и писменото съдържание. Той дори каза, че веднъж някой го упрекнал, че книгата “Как да постигнем познание за висшите светове” била продукт на пишещата машина. Всъщност, каза той, той я бил „извървял”, т.е. тя се зародила по време на разходките му сред природата.

Часовете, прекарани заедно, оставиха дълбок отпечатък у всеки един от нас. Бяхме изградени, уверени и променени; това стана ясно веднага. Помня как един младеж внезапно стана на крака и започна да пее за един починал другар, който е принадлежал към немското движение Wandervogel. Рудолф Щайнер прие тази лична възхвала много сериозно и му каза, че ще успеем да изпълним задачите си само ако поемем в съзнанието си онези, които са починали млади. Те искали да ни помагат в стремежите ни, с неизползваните си младежки етерни сили. Какви изводи можем да си направим от подобни предложения!

 

Кобервиц

 

Силата на тези часове, заедно с вечерните лекции за Кармата, вероятно имаха огромен духовен ефект.

Има и още нещо от огромно значение, за което няма да прочетете никъде – строгостта, с която д-р Щайнер се отнасяше към нас, когато бе необходимо. Веднъж се наложи граф Кайзелинг да се изправи в началото на едно вечерно мероприятие и да извика поименно онези, които трябваше да се явят и да се откажат от членските си карти, понеже се бяха държали недисциплинирано и нарушаваха реда. Това заклеймяване ни направи много силно впечатление.

Третото обръщение – “обръщението Кобервиц” – бе много сериозно събитие. Първо бяхме принудени да чакаме половин час на студа в парка заради някой, който се беше успал и бяхме трогнати от това, че Рудолф Щайнер, който можеше да бъде много строг, се отнесе с такова разбиране в случая. За нас това бе пример как да се държим в ежедневието – никога по ограничен или стереотипен начин.

Когато накрая д-р Щайнер се ръкува лично с всеки от нас, всичко приключи и ние разбрахме, че това бе едно езотерично събрание, едно духовно събитие – сякаш сред нас бе горял огън – жертвен огън.

До ден днешен ми е странно как спомените на присъстващите на курса са толкова различни. Накрая остават не обективните факти, а субективното отношение на индивида към това, което се бе състояло. Това работеше във всеки човек – и продължава да работи. Това важи дори за онези, които не са присъствали и въпреки това са участвали, когато са чели за това.

Като прелюдия към курса на Петдесетница бяха приготовленията за основаването на Християнската общност, чиято организация в Кобервиц бе поета от Geyer, Rittlemeyer, Bock и други свещеници - чести или дългосрочни посетители там. Това бе прелюдия в тесен кръг, докато другата – по-мащабната - на Движението за  Троичната общност – почти бе отшумяла.

Бок често бе нетърпелив, тъй като нещата се движеха бавно. Той гореше от желание да се започне, също и младите фермери, и едва издържаше като гледаше как по-възрастните действаха привидно бавно. И все пак, толкова е важно, както днес се разбра, всички, които са поели духовни задачи, да напредват в унисон.

В тази връзка се сещам за една случка, която се състоя в Щутгарт преди Конференцията на делегатите, в началото на 1923г. Много малко хора днес помнят това, което д-р Щайнер ни каза тогава: „Антропософското общество се отнесе към Християнската общност подобно на баща, чието дете се е родило в негово отсъствие, и който се прибира у дома и първо закусва, прочита вестника и излиза на разходка, преди да попита как е детето.”

Рудолф Щайнер каза това много след изнасянето на добре познатата лекция, която толкова много хора използват, за да подчертават разликите между антропософията и Християнската общност. Към гореспоменатата метафора за отсъстващия баща той добави втора: семейна двойка, кръстили детето си Йохан, следвайки правилните антропософски принципи – а после го забравили на перона! След което Рудолф Щайнер се обърна към фрау Доктор, която така се смя, че сълзи потекоха по бузите й.

Сещам се и за още един случай в тази връзка. Един приятел попита д-р Щайнер как е правилно да съчетаем академичната си работа с антропософската. Д-р Щайнер отговори: “Ще трябва да пишете интересни докторски тези – ще трябва да се превърнете в гений по проявяването на интерес.” – той имаше предвид интереса, който не се спира пред нищо, дори пред гледни точки, които противоречат на собственото ни гледище. Човек не може да отплава във всяка лодка, но може да се интересува от всичко.

Така че можем да превърнем интереса си един към друг в духовна връзка, която да обхваща всички поколения.

Веднъж д-р Щайнер ни каза: Троичността в обществото не се провали, защото бе погрешна като идея, а защото поддръжниците й не успяха да я схванат – и се надявам от вашите редици, сред Валфдорфските ученици, да се появят онези, които ще придобият правилното разбиране.

Така той обърна поглед към едно бъдеще, което още не е дошло. Индивидуализмът ни все още е недостатъчно здрав, за да успее да развие “дарбата за проявяване на интерес”. Продължаваме да мислим количествено, а не в смисъл на процеси, макар и последните научни открития да ни извеждат извън пространството във времето – в процесите. Мисленето ни куцука, изостанало някъде назад. Вече се намираме на прехода от Марсовата епоха към тази на Меркурий, която се изразява в битки, които ни извеждат отвъд индивида, към братството – към толерантност, гъвкавост и интерес към другите.

С начина, по който свърза отново поддържащата живота природа с духовността, която е във всичко, курсът в Кобервиц успя да покаже на всеки един от нас, които имахме късмета да присъстваме, перспективи, които се простират далеч отвъд пределите на земеделието. Това са задачите, които стоят пред младите хора днес, също както и преди, като противовес на погрешния път на чистия материализъм – като изпитание и като бъдеща цел.

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева