Д-р Маргарете Хаушка: Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман. Мускулна система (11)

Submitted by admin 2 on Нед., 10/04/2022 - 12:07
Ритмичен масаж

Д-Р МАРГАРЕТЕ ХАУШКА

РИТМИЧЕН МАСАЖ ПО Д-Р ИТА ВЕГМАН,

ОСНОВИ НА УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА

Съдържание

Предисловие към руското издание

Въведение

ЧАСТ I. Основи на познанието

Глава 1. История на масажа

Глава 2. Основни членове на човешкото същество

Глава 3. Тричленността на човешкия организъм

Глава 4. Водният организъм

Глава 5. Въздушният организъм

Глава 6. Топлинният организъм

Глава 7. Нерви и кръв

Глава 8. Кръвообращение и сърце

Глава 9. Метаморфози на скелета

Глава 10. Мускулна система

Глава 11. Система на вътрешния свят

Глава 12. Кожа

 

ЧАСТ II. Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман

Глава 13. Развитие и разширяване

Глава 14. Хармония и дисхармония в човешкото същество

Глава 15. Законът за полярността в масажа

Глава 16. Качества на масажните техники

Глава 17. Качества на маслата

Глава 18. Ритъмът

Глава 19. Лемниската и пентаграмът

Глава 20. Основни форми

 

ЧАСТ III. Практика на ритмичния масаж

Глава 21. Втриване в органите

Глава 22. Гръбначният стълб и неговото лечение

Глава 23. Препоръки при отделни болестни състояния

Общо въздействие на ритмичния масаж

Бронхиална астма

Стенокардия и близки състояния

Артериални нарушения на кръвоснабдяването

Венозен симптомокомплекс

Нарушения на съня

Главоболие с различен произход

Запек

Ревматични заболявания

Периартрит на раменната става

Посттравматично лечение (счупвания и т.н.)

Неврити

Полиомиелит и парализи с различен произход

Дегенеративни заболявания на нервната система

Лечение на онкологични заболявания

Ритмичен масаж в лечебната педагогика

Ритмичен масаж в психиатрията

Глава 24. Към въпроса за терапевтичната техника

Глава 25. Ръката

* * *

ГЛАВА 10. МУСКУЛНА СИСТЕМА

Мускулната, костната и нервната система се формират съвместно още през третата седмица от бременността. Едновременно с това до гръбначната струна - chorda dorsaüs - се полагат 44 двойки клетъчни клъстери, които са прешлените. Това е времето, когато Азът и астралното тяло се съединяват с ембриона и „индуцират”, действайки от обвивките на ембриона, тези първи знаци на своите инструменти. В същото време, дори малко по-рано, кръвообращението и полагането на сърцето стават видими.

Разгледани от гледна точка на духовната наука, нервната и мускулната системи са творение на астралното тяло, което дава израз на съзнанието и движението.

Нервната система, изградена на принципа на звездите, е отпечатък на астралното тяло. След окончателното диференциране в пространството, астралното тяло напуска тази система и я използва отвън като свой инструмент за формиране на съзнанието. Вече описахме този процес в главата "Кръв и нерви".

Мускулната система с нейното силно кръвоснабдяване, напротив, се явява като уплътнена в резултат на съсирването (коагулацията) от живия течен организъм, това се доказва и от формата на мускулите, наподобяващи риба, и, говорейки за структурата на мускула, термините глава, корем и опашка (cauda). Тук астралното тяло се потапя във вътрешността за цял живот и пронизва цялата мускулна система с импулсите на движението. Можем да кажем, че мускулната система в известен смисъл е израснала върху скелета. Съкращаващата белтъчна субстанция позволява на астралното тяло да извършва своеобразно дихателно движение, потъвайки в мускула, дълбоко да се свързва по време на свиването и да се освобождава отново при отпускане, по време на което се извършва преобразуване на субстанцията, която при всяка силна намеса на астралното, се изразява в повишаване на киселинността. При дишането се произвежда въглеродна киселина, при движението - млечна киселина. Процесът на разпространение на съкращението в мускулните влакна е изследван с изключителна прецизност. Например, такива съкращения протичат през скелетните мускулни влакна 300 или повече пъти в секунда. Може да се види как астралното тяло едновременно излъчва светлина и произвежда мускулен тонус. Средното положение между крайностите на спазмите и пълното отпускане е здравето. Ритъмът между намесата в мускулатурата и освобождаването е необходим за нормалното движение.

Тричленността се отразява и в мускулната система. Първо, около костната система има набраздени скелетни мускули, най-често в три слоя, които са естествено изместени в областта на крайниците. Най-голямата площ от повърхностния слой е представена в областта на туловището, докато по-близо до костите мускулите са разделени на по-малка по площ повърхност, като това е особено изразено в мускулите на гърба.

Така нареченото напречно набраздяване на мускулите възниква поради пречупването на светлината в белтъка; светлинната структура на мускулите е следствие на тяхното проникване от вълните на астралното тяло, тъмната част на влакната е съкращаващата част. Тук, при обграждането на мускулите от астралното тяло, белтъкът преминава от по-течното, така нареченото състояние зол, в състояние на плътен гел, което след това трябва незабавно да се разтвори, когато мускулът се отпусне в по-течното състояние на зол. Благодарение на мускулите с този тип структура можем да извършваме произволни движения.

Второ, в метаболитната област има гладки мускули, които обграждат кухите органи като червата, стомаха, пикочния мехур, матката и т.н., тези влакна се намират и на някои други места, например в кръвоносните съдове, кожата и жлезистите органи, навсякъде, където е необходимо някакво движение. Това обаче е движение, което не достига до нашето съзнание и което не контролираме. Тези мускули се състоят от многоядрени вретеновидни клетки, което означава, че са по-регенеративни и жизнеспособни. Движенията им са по-бавни, съкращават се като червеи и следователно са по-последователни. Гладките мускулни влакна нямат светлинния характер на напречните ивици. Те се състоят предимно от водно-етерен елемент. Влакната, свързани в снопове, се заменят с тъкани, подобни на по-низшите растения.

Между тях се намира третият, сърдечният мускул, който е особен вид. Той свързва елементите от двете страни. От едната страна е набразден, а от другата страна има анастомози между мускулните влакна, подобно на преплитането на гладката мускулатура. Въпреки това, ние не можем произволно да влияем на дейността на сърцето, с изключение на отделни хора, и дори тогава това е резултат от тренировка. Но напречното набраздяване показва, че в бъдеще функцията на сърцето може и трябва да стане по-подчинена на човешкото съзнание. Само в сърцето има мостове между нервите и мускулите, докато автономната нервна система на сърцето, така наречената система за провеждане на възбудата към мускула, като анатомична структура, е междинна структура между нервните влакна и мускулните влакна.

За по-голяма яснота на съотношението на мускулатурата към членовете на човешкото същество, използваме известнати ни вече схема.

 

Хаушка

 

Лемниската прави астралното тяло и Аза видими. Нервната и костанат системи се отпечатват от астралното тяло и Аза, и след това постепенно се освобождават от тях в минерализацията. От друга страна им се противопоставят мускулната система и кръвта, които се образуват от потопената част на астралното тяло и Аза (в костите и кръвта се противопоставят едно на друго най-мъртвото и най-живото). От само себе си се разбира, че това е само схема на общата ситуация. В низшия човек са въплътени, „инкарнирани” и двата висши члена на съществото. Мускулната система, след като привлече астралното тяло с първото вдишване, остава постоянно проникната от него. Както беше казано, то създава тонуса, напрежението, постоянното безпокойство, което се появява винаги, когато горният полюс не подчинява силата на движението на долния полюс. И тук човекът е същество на равновесието. Повтарям: мускулното движение, отделните систоли и диастоли на всяко влакно, могат да се разглеждат като потопено дишане. Това, което астралното тяло прави по време на дишане, с мекото навлизане в кръвта, образуването на въглероден диоксид и последващото освобождаване при издишване, същият процес се извършва в органа по време на движение, но засилено в по-голяма степен. То се потапя дълбоко в мускула, образува в него в резултат на своята дейност киселина, а именно млечна киселина, и след това отново се издига или се освобождава, или по-скоро се прогонва от етерното тяло. Ще ви припомня поговорката на алхимиците „елементът прогонва водата” (вижте главата „Топлинният организъм”). Този дихателен процес на движение е преминал от космическата слънчева ритмична система в сферата на волята, като, доколкото ние я използваме съзнателно, е подчинена на нашата воля, но от друга страна зависи и от метаболизма. Но това е още по-ритмичен процес, който има две патологични крайни състояния: конвулсии и пълно отпускане.

Наблюдавайки малкото дете, може да се види как в началото процесите на метаболизма се превръщат в процеси на движението. Радостните движения на новороденото показват здравословен метаболизъм. Тези първи, привидно хаотични, движения постепенно започват да се контролират от съзнанието и стават целенасочени благодарение на Аза. Горният човек навлиза в този процес, придавайки му целенасоченост.

Долното астрално тяло би осъществявало дълги двигателни импулси в мускулите, ако горното астрално тяло не се намеси по успокояващ и усмиряващ начин през нервната система отгоре. Ако това не се случи, тогава поради заболяване на нервната система възникват такива несъзнателни двигателни процеси, като тик или неволно движение на крайниците, до най-тежките състояния на тревожност, като при хореята - танцът на Св. Вит.

Втората крайност би била парализа. За да стане ясно това, бих искал да цитирам от книгата на Рудолф Щайнер и Ита Вегман „Основи на развитието на медицинското изкуство според изследванията на духовната наука“: „Трябва да се вземе предвид преходът от движенията на крайниците, придружени от болка, до парализа. В движенията, придружени от болка, се крие началото на парализата." По-нататък се казва: „Човек активира в себе си идеята за движение и това е последвано от движение на крайниците. С идеята човек несъзнателно навлиза в органичните процеси, които в крайна сметка водят до движенията на крайниците. Идеята потъва в несъзнаваното. В здраво състояние между представянето и движението има усещане, което е активно само психически. То клони, но не изрично, към органично-телесното. При заболяване това става по-изразено. Усещането, което се изпитва в здраво състояние, не е свързано с физическия организъм, но се обединява с него в болезнено преживяване. Трябва да има нещо, което в здравия организъм не е толкова интензивно свързано с него, колкото в болестта. Духовното съзерцание разкрива при това астралното тяло. Това е свръхсетивна организация в сетивното. Когато то влезе свободно в органа, се появяват духовни преживявания, които съществуват сякаш сами по себе си и не се чувстват свързани с тялото. Ако то обхваща органа интензивно, това води до преживяване на болестта.

Духовното наблюдение намира извън астралното тяло специална Аз-организация, която се проявява душевно-свободно в мисленето. Ако човек е интензивно потопен в тази организация в своята телесност, тогава настъпва състояние, когато наблюдението на собствения организъм е подобно на наблюдението на външния свят... За човешкия крайник това състояние настъпва при парализата. Тогава крайниците се превръщат във външен свят. Аз-организацията вече не е в състояние свободно да се свърже с крайника по време на движение и веднага да го напусне. Тя непрекъснато се внедрява в крайника и повече не може да излезе от него.»

Здравословното движение, придруженото от болка движение и парализата са стъпките на проникването на астралното тяло и Аза в органичните процеси. Ако повече не може да се случи освобождение, тогава настъпва парализа. В този път на проникване преобладаващото влияние на астралното тяло е придружено от спазматични и конвулсивни явления.

Как движението се осъществява органически - това е друг въпрос, който бихме искали да направим нагледен.

За осъществяването на всяко съзнателно насочено движение е необходимо взаимодействието на всички функции на тричленния човек.

 

Хаушка

 

Всеки мускул, прикрепен към костта, има собствен нерв и е прекрасно кръвоснабден. Моторната нервна система информира Аза за възприемането на мускула.

Представянето (както е цитирано по-горе) идва в несъзнаваното чрез сетивно възприятие, тоест чрез ритмичен процес.

Процесът на метаболизъм чрез образуване на топлина прави възможно Азът наистина да се намесва в мускулатурата и наистина да възпроизвежда движение.

Ако прережа нерва, тогава Азът вече няма да бъда вътрешно свързан с мускула, той (мускулът) ще бъде външен свят за моето съзнание, като книга, която лежи на масата и която не мога да накарам да се движи. Ако направя мускула безкръвен, тогава няма да мога да го движа, защото няма да има топлинен процес, чрез който "Азът" наистина трябва да действа върху него. Тогава отново възприемам движението във всичките му фази.

Нервната система има само възприемащ характер. При реализация на волята духът влиза директно в основите на топлинните процеси на тялото, това е именно онази част от духа, която не е свързана с представянето, която се въплъщава телесно. Тялото ни също е проникнато с духовно-душевното. Психолозите наричат ​​тази област „несъзнавано“. Несъзнаваното обозначава духовно-душевната природа. Долната примка в нашата рисунка показва, че част от нашата душа и нашият дух работят в тялото. Тази част е свързана с нашия вътрешен космос, със света на органите, образувани вътре; тя носи в себе си дълбоки мистерии, които тепърва започваме да изследваме. Тази страна на проблема за движението ни води до въпроси за съдбата. Към проблемите на съдбата на волята или зависимостта. Но трябва да се каже: духът всъщност се движи, ние се движим в нашето пространство на съдбата. Тази съдба е скрита в нас, понякога има предчувствия. Тя ни води към срещи, към радостни и болезнени преживявания, които имат своето значение в нашата съдба. Душата внася духа дълбоко в тялото, при въплъщението тя му служи тук като двигателна система, както нашите жестове, например, са определен език, на който се разкрива характерът на духовно-душевното.

При всяко движение участват и четирите члена на съществото. Азът му дава целенасоченост. Астралното тяло регулира движението в пространството. Растението, което няма астрално тяло, е безразлично как частите му са подредени в пространството, то е привлечено отвън от светлината. Космическите сили му дават сила и път отвън. Самият човек дава на своето движение цел, посока и носи тялото си в силовото пространство чрез живота.

Етерното (или жизнено) тяло придава на движението облик, красив или ъгловат, артистичен или груб. То е скулпторът, който преобразува характера на висшите членове на съществото ни в движение.

Чрез физическото тяло човекът развива силата, с помощта на която се осъществява движението. Но всичко това работи във взаимовръзка и се обединява в едно цяло.

Когато Гьоте говори за „изящество и достойнство” във връзка с гръцките пластични изкуства, с това той точно характеризира факта, че гърците винаги са изобразявали своите богове и герои само с жестове, показващи как духът и душата все още с помощта на небесния порядък и баланс, формират тялото и го овладяват. Никаква външна тържественост, никаква страст не изкривяват жестовете, които могат да бъдат красиви, защото божественото гледа през тях. Те почиват в себе си, до известна степен наистина "лишени от съдба", както ги възприема Хьолдерлин.

От дишащата съгласуваност на членовете на човешкото същество в мускулната система става ясно, че тази система, уплътнена от течния човек, заедно с кожата и подкожната тъкан, е основното място на приложение на ритмичния масаж, благодарение на свързването или освобождаването на душевно-духовното по отношение на тялото. Това е в основата на възгледа на Хипократ за гимнастиката и масажа, за активното и пасивното движение, както е описано в главата за историята на масажа, за диференцираното свързване и освобождение.

Потапянето и освобождението на членовете на съществото става чрез ритмични процеси, които достигат само в малка степен до нашето съзнание. В тази връзка ритмичният масаж при всички аномалии на движението лекува и хармонизира, прави по-течно дихателното взаимодействие, което е в основата на всяко движение, възбужда метаболизма на мускулите, пронизва го с леко или силно съзнание и хармонично свързва двата полюса в ритъма.

Слабостта и парализата, нарушението в храненето и атрофията, крампите и мускулната скованост се лекуват по подходящ начин чрез промяна на качеството на контакта и посоката на потоците. Именно тук се вижда непосредствено, че всяко приложение на механични сили пречи на живото взаимодействие.

Масажистът трябва да се вживее в мисълта, че ако духовно-душевното отвътре движи мускулите по нормален начин, работата му отвън трябва да има същия жив, пропит с чувство и специален характер, за да може масажът му да предизвика ехо (отзвук) отвътре. Може да се каже: както разговарям с тъканта, така тя отговаря. Обръщайки се към собствената жизнена дейност на пациента, така да се каже, се призовава духовно-душевното в пациента, за да започне то самостоятелно постепенно да възстановява увредените функции. Това е основната позиция в ритмичния масаж и това ще бъде обсъдено допълнително в специална глава.

Превод: Дорина Василева