ПРИРОДНИ ДУХОВЕ
Какво казват те?
Интервюта с Верене Щаел Холщайн
СЪДЪРЖАНИЕ
Предварителни бележки от Верена Щаел фон Холщайн
Живот с духовни същества
Верена Щаел фон Холщайн, интервюирана от Волфганг Вайраух
Природни духове, интервюирани от Волфганг Вайраух чрез посредничеството на Верена Щаел фон Холщайн
1. Милър, Домашният дух
2. Ечевит, Водният
3. Капуву, Каменният
4. Валиниу, Въздушният
5. Екнатон, Огненият
6. Четирите групи елементарни същества през годината
7. Висшият
8. Хартиеното същество
9. Злото
10. Цикълът на годината и християнските празници
11. Колий - Този от блатото
12. Лунната светлина - Сребърната
13. Малкият стъклен човек
14. Кахин – Детето на солта
15. Хармонични елементарни същества
16. Връзката между хората и природните духове
17. Мадлен - Господарката на боровете
18. Дъбовиден
19. Квадром
20. Кнут - Пясъчният
21. Лунната светлина, сребърната
22. Хартиеното същество
23. Кахин – Детето на солта
24. Кафявият
25. Гнуно, Зеленият
26. Капуву – Каменният
27. Екнатон – Огненият
28. Валиниу – Въздушният
29. Ечевит - Водният
30. Катастрофалното наводнение
31. Висшият
32. Други
33. Кафявият
34. Гнуно - Зеленият
35. Ечевит – Водният
36. Висшият
37. Капуву – Каменният
Моите способности за духовно възприятие Верена Щаел фон Холщайн
Да се научиш да се отваряш към природата
Фридрих Фаненшмид интервюиран от Волфганг Вайраух
Тематичен указател
* * *
ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Верена Щаел фон Холщайн и природните духове
Духовните същества и хората, участващи в създаването на тази книга не считат за своя задача да помагат на другите хора да се справят със собствения си живот. Следователно, не раздаваме рецепти за щастие, нито ще отговаряме на въпроси за минали, настоящи или бъдещи инкарнации на отделни личности.
Много по-настойчиво е желанието на духовните същества, с помощта на хората тук, да пробудят общото съзнание на хората от нашата епоха, за да осъзнаят факта, че Земята ни е живо същество. На нея живеят хора, животни, растения, минерали и духовни същества.
В момента това живо същество - Земя е изправено пред опасността да бъде унищожено от човешките си обитатели. За да избегнат тази опасност хората трябва отново да се обърнат към факти, които няма да намерят във физическия свят, а в духовния. Съдържанието на тази книга цели да помогне именно в тази насока.
Много хора се съмняват в съдържанието и създаването на книгата и искат, например, доказателства за съществуването на духовни същества и за искреността на хората, които участват.
На тези хора бихме казали, че подобни доказателства не са нужни или по-скоро въобще не са възможни. Неща извън физическия свят не могат да бъдат доказвани в рамките на физическия свят. Днес всеки сам решава дали счита съществуването на духовния свят за факт или не и дали вярва, че някои хора умеят да виждат духовното.
На хората, които единствено признават физическите доказателства, препоръчваме да прочетат книгата на Антоан Сент Екзюпери „Малкият принц”, където лисицата казва на малкия принц: “Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.” (Глава 21).
* * *
ЖИВОТ С ПРИРОДНИТE ДУХОВЕ
Интервю с Верена Щаел фон Холщайн
Волфганг Вайраух: Кога за пръв път съзнателно видяхте природни духове?
Верена Щаел фон Холщайн: Не мога да отговоря точно кога, защото те винаги са били наоколо. Вероятно беше постепенен процес, свързан с постепенното ми осъзнаване като дете. Те винаги бяха край мен и в определени периоди се явяваха по-ясно, отколкото друг път. Появяваха се много ясно, когато бях между девет и дванадесет години, когато ходех във Валфдорфското училище в Бенефелд. Тогава често ходех до една малка брезова горичка, където си играех с природните духове.
ВВ: И контактът с тях бе нещо съвсем нормално?
ВЩ: Беше нещо нормално и обикновено. Не отдавах особено значение на особените си умения и не говорех за това пред други хора. Не знам кога точно започнах да виждам елементарните същества, може би от около две- или тригодишна, когато още живеехме в Рендсбург. Помня там един висок железопътен насип, където видях най-различни същества, от които се страхувах.
ВВ: Винаги ли виждаше тези същества или само в определени дни или пък когато се намираше сред природата?
ВЩ: Винаги.
ВВ: И вътре в къщи ли?
ВЩ: Не толкова ясно. Първите, както споменах, бяха същества до влаковите релси, после съществата сред брезите. Брезовите същества са момичета или по-скоро жени, когато брезите са стари. В къщата в Бенефелд имаше същества, особено в избата, но те не играеха особена роля в живота ми. Естеството на домашния дух едва сега ми се изяснява, тук в мелницата, покрай домашния ни дух Милер (“Мелничар” бел.пр.).
ВВ: Кога за пръв път каза на други хора, че виждаш неща, които те не виждат?
ВЩ: Винаги съм знаела какво виждам. Родителите ми и баба ми бяха доста отворени за подобни неща. Баба ми, която бе родена през 1886г., също се е свързвала с природни духове, макар и по-несъзнателно, виждала ги е сякаш насън. Тя не беше човек на “главата”. Беше дребна и дундеста, и прекрасна баба, разказваше ни много приказки за различни природни духове. Особено след смъртта си, баба имаше много свободно време за мен и ми предаде, по шеговит начин, много знания за невидимите същества.
ВВ: По онова време, ти назоваваше ли вече съществата с ясни имена или наименования?
ВЩ: Не, с това се заех тук, в мелницата. Можех да ги различавам, но не с яснотата, която имам днес. Междувременно, започнах да разбирам, че тези същества притежават собствена индивидуалност.
ВВ: Случвало ли се е да не можеш да виждаш тези същества?
ВЩ: Не, но пък и не винаги им обръщах внимание. Винаги съм ги виждала, но по-нататък не бяха вече на преден план. Влязох в университета и с моята професия прекарвах много време в морето – плавах на изследователски кораб в Северно море и Атлантика, като инженер-хидрограф – и там отново започнах да виждам природните същества много ясно. По-късно си изкарвах прехраната като компютърен програмист и работех в среда, в която природните същества нямат почти никакво значение.
ВВ: Изчезва ли виждането на природни същества, когато работим с компютър или в интернет?
ВЩ: За мен – не, макар че се слиза на друго ниво. Също както с детските спомени – човек не си мисли постоянно за тях, но независимо от това са там. Можех да възстановя връзката си с природните духове отново и отново, особено когато се чувствах обременена – тогава, например, търсех контакт с духовете на дърветата. Но не е толкова лесно. Не можеш просто да излезеш и да се облегнеш на някое дърво и да очакваш да получиш нещо от дървесните духове или някой друг природен дух. Не е така просто. Първо, природните духове трябва да те опознаят.
ВВ: Кога дойдохте тук, в мелницата за пръв път и как се свързаха с теб местните духовни същества?
ВЩ: Връзката ми със съществата отново стана много ярка преди осем години, по време на бременността ми. Когато бях бременна настъпи драматична промяна. Родителите на съпруга ми живееха тук, в мелницата, която спешно се нуждаеше от ремонт. Макар да не се говореше открито за това, свекър ми винаги бе искал синът му да се сдобие с наследник. Веднага щом узна, че съм бременна, той се отпусна и в рамките на три месеца почина.
Свекърва ми не можеше да се справя сама с имота и животните, така че мъжът ми ме попита дали искам задно да се преместим тук, в мелницата. И така, тежко бременна, аз се преместих. След около два месеца се роди дъщеря ми и скоро след това влязох в по-близък контакт с местните духове. Внезапно усетих нечие присъствие, което искаше нещо от мен. Беше Милер, домашният дух. Той ми потвърди, че съществата на гниене, които до неотдавна все още бяха в мелницата, вече са се изнесли.
ВВ: Ти видя ли ги тези същества на гниенето, когато се нанесе там?
ВЩ: Да.
ВВ: Как изглеждаха?
ВЩ: Сиви. Като паяжини, не съвсем като облаци мъгла, а по-скоро като физически паяжини. Обаче, когато погледнеш паяк с етерния си взор, той искри като призма. Много от тях са цветни и очарователни за гледане. Може би затова толкова много хора се страхуват от паяци.
ВВ: Защо?
ВЩ: Хората виждат етерното, когато наблюдават паяци, дори и да не го виждат съзнателно.
ВВ: Но сияеща призма – това не е ли нещо красиво?
ВЩ: Разбира се. Но е възможно човек да се страхува от интензивната красота. Това е само мое предположение.
ВВ: Това ли бе първата ти среща с домашния дух – когато ти каза, че си забелязала как съществата на гниенето са напуснали мелницата?
ВЩ: Да. Когато го попитах как се казва, той каза “Милер”. Едва след около две години си дадох сметка за връзката между името му Милер и мелницата. През първите две години това въобще не ми беше ясно. Понякога човек не вижда това, което се намира пред очите му.
ВВ: Какво ти каза Милер в началото, както и после, и какво ти казаха в началото останалите същества, които дойдоха едно след друго?
ВЩ: Отначало ме питаха, “Що за човек си? Ще ни позволиш ли да се доближим до теб?” Гледат и виждат, например, че обичам мъжа си. В началото на връзката ни за Милер бе много важно как точно е станала смяната на собствеността на мелницата; как след смъртта на свекър ми, мъжът ми и аз поехме управлението на къщата. Отношението ни към свекърва ми също бе от значение за Милер защото, също както и мъжът ми, той преживя голяма драма с нея. Тя нямаше абсолютно никакво отношение към природните духове, нито към свръхестественото. Свекърва ми бе обременила тази къща с поведението си и Милер трябваше да си го каже! Трябваше да се научи да го изрази възможно най-добре на човешки език. По този начин се учеше да разбира после по-добре.
Първото, което се получи между нас, бе подобрение в разбирателството между хората и природните духове. След което вече започнахме да търсим общ език. Той пита: “Какво искаш да кажеш, когато казваш ‘дървено?” Това е само прост пример. И когато му отговориш, той казва, че и той нарича същото нещо “дървено”. По-трудно е с думите, тясно свързани с хората, като например: “Какво е ‘душа’? Покажи ми какво е това, което хората наричат ‘душа”’ Или: “Покажи ми какво наричаш ‘красиво”’ Тогава трябва да му покажем, но това е сериозна работа. Правим го като си представяме тези термини възможно най-ярко.
ВВ: Опиши, моля те, как общувате с природните духове.
ВЩ: В началото виждах природните духове ясно като на снимка и също така ги рисувах. А след това просто им говорех съвсем естествено. Думите, изречени на глас, са много важни за тях. Макар че това не е непременно необходимо, когато говорите с природни духове. Но изговарянето на думите е от особено значение за тях, защото всяка дума променя света. Светът е една действителност.
Преместихме се тук, в мелницата, през август 1995г. В хода на годините нивото ни на общуване се промени. Сега виждам природните духове - например, като обърна внимание къде точно се намира Милер, дори и да не го виждам. Усещам присъствието на тези същества. Освен това, общувам с тези същества посредством форми. Форма не е най-точният израз. Когато Милер се тревожи за нещо и иска да каже на мъжа ми, че някъде в мелницата нещо има нужда от поправка, той ми изпраща форма, която аз трябва да преведа на немски. Тези същества не говорят немски, макар и езикът им да е свързан с тази област.
ВВ: Това просто форми ли са или също така и образи? Изразяват ли се с думи или разбирането за това, което говорят природните духове идва почти автоматично в мислите ти?
ВЩ: Не са образи, а по-скоро думи и форми. Не е просто чиста дума, а по-скоро като свързани форми. Може би да е сравнимо с триизмерен модел на атом. Грубо казано, така може човек да си представи какво говорят тези същества.
ВВ: Но как пренасяш тези форми в думи от немския език?
ВЩ: Ето това е проблемът!
ВВ: Рудолф Щайнер казва нещо подобно. Великото му постижение като изследовател на духовните светове вероятно не е било толкова изследването на тези светове, а по-скоро да изрази в думи това, което е видял.
ВЩ: Съпругът ми много ми помага с преводите. Аз заеквам и се запъвам, а мъжът ми го изразява, пък аз му казвам, че още не е съвсем точно. Тогава често пъти той ще избере нов израз, а аз му посочвам спорните точки. Това продължава докато не успеем да намерим правилните думи и термини. Впрочем, ако човек е уморен, тогава контактът с тези същества е по-лесен, отколкото когато мисълта ни е нащрек.
ВВ: Дали това е защото интелектът е един вид препятствие за тези същества?
ВЩ: Да, интелектът пречи на повечето хора. Сега, обаче, разговорите ми с природните духове са много по-умели и аз обикновено мога да водя диалог с тях така бързо, както сега с теб.
ВВ: След като вече си задала въпросите си и си разговаряла на глас, случва ли се след това да се появи фраза, при което съществата да четат и мислите ти?
ВЩ: Да, дала съм им разрешение.
ВВ: За да те разберат съществата, трябва ли да мислиш съсредоточено над въпроса, дума по дума?
ВЩ: Когато става дума за нещо важно, е добре да се каже на глас. Ако, например, някое същество те тормози, трябва да кажеш ясно и високо: “Махай се!” При по-маловажни неща – ежедневни въпроси, възникващи при контакт с тези същества, - когато ги познаваш добре, е достатъчно да им говориш мислено. Трябва колкото е възможно повече да се мисли в думи. Мисълта трябва да бъде оформена от думата.
ВВ: Те не виждат ли гъмжилото от мисли и вътрешен живот?
ВЩ: Това ги изнервя. Избрахме израза “словесни отпадъци” за това.
ВВ: Съществуват ли правила за контактите между хора и духовни същества?
ВЩ: В момента работим по това. Трябва да си честен. Лъжите изяждат душата. Трябва да гледаш на природните духове като личности, дори и да нямат азове в същия вид като хората. Трябва да си даваш сметка, че дори при малките неща има нещо личностно. Но най-важното е честността в отношенията един с друг. Някои от тях ценят добрите обноски – да си вежлив и да казваш, например, “Мерси” или “Моля”. Но това не важи за всички.
ВВ: С други думи, важно е да ги поздравиш и да им благодариш, когато говорят с теб, както и да кажеш довиждане?
ВЩ: Да, това много им харесва, особено когато придобива някакъв ритъм. За нашата книга проведох подобна церемония, но не и в ежедневните ни контакти. Макар, че когато идва Висшият, самото му появяване е един вид церемония.
ВВ: Позволено ли е на природните духове просто да четат мислите на хората?
ВЩ: Не просто така. А на първо място, това е забранено и те трябва да получат разрешение от човека, ако все още мисълта му принадлежи и е свързана с чувствата му. Но когато мисълта е освободена от човека и попадне в сферата на безличните мисли, тогава, разбира се, могат да я четат. Хората са свободни и на природните духове не им е разрешено просто така да се месят в свободата на хората. Затова, хората трябва да кажат “да” на тези същества да “минават през тях”. Хората трябва да се съгласят и да позволят на природните духове да четат мислите им и свързаното с тях емоционално състояние.
ВВ: Но дава ли си сметка човекът какво го чака, когато дава подобно разрешение?
ВЩ: Вероятно не. Но все пак това не е нормална човешка практика и съм го правила само два-три пъти с други хора. Не всеки гост трябва да позволява на тези същества да минават през него. Ти си единствено третият.
ВВ: От това следва, че за интервюто всички присъстващи природни духове четат мислите ми и дори знаят въпросите още докато ги мисля?
ВЩ: Да, знаят също така и чувствата ти.
ВВ: Когато четеш книга, съществата четат ли с тебе?
ВЩ: Обикновено не.
ВВ: Не се ли интересуват и защо не?
ВЩ: Когато четем нещо от Рудолф Щайнер, тогава слушат. Когато чета научно-фантастични романи, най-много да надникнат през рамото ми и да се разкискат. Не се интересуват от това.
ВВ: Можеш ли да подредиш донякъде природните духове в групи? Самите същества имат ли конкретни показатели, по които да се разграничават един от друг и според които да се организират?
ВЩ: Съществата имат много ясна йерархия. Домашен дух като Милер е главата на всички домашни духове в тази къща. Той оглавява йерархията и има свои подчинени. Това са същества, които отговарят пред него и, всъщност, еднакво грубо както е било при хората в далечното минало. Те трябва да правят това, което Милер им нарежда да правят. И колкото на по-ниско ниво в йерархията е домашният дух, толкова по-незначителна е дейността му. Съществата все повече започват да наподобяват атоми. А Милер е на върха на пирамидата от домашни духове.
Подобно е положението при Зелените, растителните същества. Тук има йерархия на растителните духове като се започне отдолу с най-малките растителни същества, които изпълняват най-дребните отделни задачи за растението. Съществото на отделното растение, например, работи на по-високо ниво в йерархията. Още по-висше същество тогава е Грунно, който трябва да се грижи за целия район, но само за растенията, като изключим дърветата, защото дърветата представляват отделна група. Грунно оформя растителното покритие в областта, той предпазва растенията в района. Има и едно друго същество, което прави връзка с аза на растенията, и неговият обсег нагоре стига до най-високите духовни области, вероятно горе до т.нар. Горен Девакан.
Всяка част от природата, всяко растение, пясъкът, всяка река, вятърът имат йерархия и всяко същество се намира на определено ниво в йерархията.
ВВ: Колко същества, например, принадлежат на йерархията на тази къща?
ВЩ: Шестнадесет хиляди, седемстотин и четиридесет и три – това ми каза току-що Милер. Но това не включва извънредно малките. При тях не можем вече да говорим за личности. Някои отговарят за вратите, други за столовете, а други пък за отоплението.
ВВ: Домашните духове елементарни духове ли са?
ВЩ: Не, те образуват собствена група. Елементарните същества принадлежат към четирите елемента – минерали, вода, въздух и огън. Домашните същества приличат много на човешки същества, но същевременно са много близки с гномите. Можем да ги сравним с хората. От друга страна, когато се доближиш до огнено същество, то е съвсем друг вид същество. Огнените същества също имат йерархия – в малък мащаб това са съществата на пламъка на свещите – в голям мащаб имаме съществата на домашния огън или дори на вулканите.
При водата имаме множество малки деца на водата и едновременно с това имаме и, например, никсът (Виж обяснението за “никс”, бел.пр.), който отговаря за всяка голяма област. Ние имаме при нас един никс – Ечевит – Водният, чието седалище е нашата къща, но който всъщност е никсът на р.Елба. Това е дух, действащ на по-високо ниво, чиято сфера на действие се простира от време на време до Северно море. Той също има безброй помощници. При каменните същества нещата са сходни, но тук отново има разлика между пясъчните и каменните същества. Пясъкът всъщност е съставен от малки камъчета, но въпреки това пясъкът е нещо различно от големия камък.
(Забележка от преводача:
Никс, наричан също Никси или Никси, в германската митология - водно същество, наполовина човек, наполовина риба, което живее в красив подводен дворец и се смесва с хората, като приема различни физически форми (например на красива девойка или старица) или се прави на невидим. Едно от трите качества може да издаде маскировката на никсите: те са любители на музиката и отлични танцьори, и имат дарбата да пророкуват. Обикновено са злонамерени, но лесно могат да бъдат умилостивени с дарове. В някои региони се говори, че никс отвлича човешки деца и примамва хора в дълбоки води, за да се удавят. Според някои източници никсите могат да се женят за хора и да раждат човешки деца.)
ВВ: А как стоят нещата с въздушните същества?
ВЩ: По съвсем същия начин. Имаме малките движения на вятъра и съществата, отговарящи за това, но същевременно, например, имаме и бури. Въздушните същества и съществата на бурите са всъщност различни същества. Валинию, който е тук при нас, отговаря за въздуха и светлината в района. Самият вятър преминава през този въздух и светлина. Западният вятър идва откъм Атлантика, където е роден, и затихва оттатък, в Русия. Какво казваш, Валинию?
Въздушният: После отново се заражда, превръща се в силен вятър, и после структурите на силния вятър отслабват докато лека-полека се разпаднат и се превърнат в по-малки структури. Нещо като мрежа, чиито отделни части се превръщат в начални точки за нова мрежа. Между едното и другото състояние има период на разпад. Вятърните същества пътуват с вятъра, но не умират когато вятърът затихне, а просто се променят.
ВВ: Приложими ли са категориите добро и зло към тези същества?
ВЩ: Не, подобни категории са абсурдни в този контекст. Например, съществата на гниенето са нужни. Разлагащият се животински труп в природата наистина не е приятна гледка за хората, но това е необходимо. Природните духове не правят разлика между добро и зло в нашия смисъл на думите. Te всъщност разграничават шест категории:
- същества, които помагат на хората
- същества, които вредят на хората
- същества, които са отдадени на растежа
- същества, които са отдадени на разпада
- същества, на които е поверена защитата
- същества, натоварени с разрушението
ВВ: В описанията си на силите на противодействие антропософията говори за призраци и демони, или просто за злото. От гледна точка на тукашните природни духове, демоните не са ли зли същества?
ВЩ: Това са същества, общо казано свързани с низходящото развитие, докато присъстващите същества са свързани с възходящото развитие. Природните същества определено усещат съществата, оглавяващи низходящото развитие като един вид заплаха. Милер, например, изпитва смъртен страх от по-висшите, по-тъмни същества. И тези същества изпитват страх. Домашните духове също са подложени на атаки, на които Милер не е в състояние да противостои. Така че му се налага да се обединява с други същества и в това отношение е добре, че най-различни същества имат за свое средище мелницата. Тук имаме рядко явление - стаята в мелницата, която току-що видя, стаята на прелива, е един вид общо средище за много природни духове.
ВВ: Можем ли да приложим категориите женски и мъжки род по отношение на природните духове?
ВЩ: Да, особено при животинските същества, тъй като има мъжки и женски животни. Това, разбира се, са човешки категории. Природните духове в най-добрия случай могат да бъдат описани като по-мъжки или по-женски. При тях не е така черно и бяло като при нас.
ВВ: Тогава, кое в природата е женско или мъжко?
ВЩ: Изразът или по-точно духовното впечатление, което отговаря повече на женското или мъжкото. Милер понякога може да бъде и много женствен. Кафявият, от друга страна, е много мъжествен. Наистина се усеща мъжествеността му покрай брадата му и всичко останало. От друга страна, при елементарните същества като например пясъчните същества, е пълен абсурд да се говори за мъжки или женски същества. Така че трябва да имаш предвид, когато става дума за подобни категории, че това са човешки проекции, а не идват от тези същества.
ВВ: Когато виждаш едно от тези същества, дали това не е твоя проекция за формата на съществото? С други думи, когато виждаш Кафявия под формата на човек с брада, във формата на овчар, възможно ли е това да е просто твоята субективна проекция, а друг човек да го види съвсем различно?
ВЩ: Очевидно всеки човек ще вижда тези същества различно, но не напълно различно. Всички ще виждат Кафявия като мъжко същество. Някои основни структури остават подобни, а други ще бъдат видяни съвсем различно според субективността на човека. Съществата отразяват образите, които струят от хората към тях.
Съществата притежават и собствен хумор. Ечевит, Никсът, например, може да бъде доста смешен. Той се маскира. И го прави, защото му е приятно. Появява се понякога в една форма, друг път - в друга.
ВВ: Ечевит знае ли, че името му е същото - поне произношението му - като на сегашния президент на Турция?
ВЩ: Да, знае. Макар че всъщност истинското му име е непреводимо и много по-дълго. Ечевит е един вид кратък вариант на пълното му име.
ВВ: Как общуват природните духове помежду си?
ВЩ: Това е добър въпрос и аз не мога точно да отговоря що се отнася до всички същества. Не разбирам напълно тези връзки. Някои същества, като Милер и Ечевит седят един до друг и просто си комуникират един с друг. Но едно огнено същество, например, не седи до други природни същества, а се появява в друга форма. Много ми е трудно да си представя как общува с другите същества.
Едновременно с това терминът “слой”, който по-рано използвахме в смисъла на сфера на мислите (вж. стр 19), винаги ми идва наум, в смисъла на слой около Земята. Около Земята има такъв етерно-духовен слой, подобен на тънка платнена обвивка, обхващаща Земята, и която попива в нея под форма, която не може да бъде описана математически. В този слой се съдържа познанието за света. Всички мисли и действия на хората също се съдържат там. И когато съществата пожелаят, те се срещат в този слой и общуват едно с друго. Този слой обгръща цялата Земя и може би съответства на Хрониката Акаша, описана подробно от Рудолф Щайнер.
ВВ: Докато говориш с мен, чуваш ли едновременно и някои от тези същества да ти говорят? А това, което тези същества казват, в последствие се слива с теб?
ВЩ: Да, подобно на разговор между хората. Понякога има и проблем с разбирането. Той възниква най-често когато става дума за човешки теми, тъй като много от природните същества не притежават термини за тях.
ВВ: Що за хумор притежават елементарните същества?
ВЩ: Изпълнени са с много хумор и винаги са готови да се шегуват, но хуморът им не винаги пасва на човешкото чувство за морал. Например, смешно им е, когато каната с мляко падне върху нечий крак. Ние не го намираме никак смешно, но природните духове припадат от смях.
ВВ: Как се смеят природните духове? Как звучи?
ВЩ: Малко като ясен звън на камбанка, много красиво.
ВВ: Всички същества ли притежават подобно чувство за хумор или главно гномите?
ВЩ: Най-вече Милер, докато Водният се забавлява като се маскира. Съществата на пламъците наистина се смеят. Когато едно същество на пламъците се почувства толкова добре, че започне да се смее през пламъка, тогава почти можеш да го видиш с очите си. Когато въздухът е доволен, той повява като лек ветрец. Кафявият има сравнително грубо чувство за хумор. А радостта на Висшия е просто неописуема. Сякаш целият свят се смее. Когато Висшият се смее, човек просто е щастлив.
ВВ: Природните духове притежават ли някакъв вид морал?
ВЩ: Не, съвсем не. Това е нещо, което те искат да научат от хората. Защо хората имат чувство на морал, какво се надяват да постигнат с него? Те казват, че всичките машини, които произвеждаме тук на Земята, ще се появят като природни духове през следващата планетарна инкарнация на Земята. В това те виждат един вид морална връзка.
ВВ: Знам за тази връзка от Рудолф Щайнер.
ВЩ: Той добре ли описва това? Не знаех.
ВВ: Той казва нещо следното: всичко, което сега принадлежи към света на машините, ще се превърне в основата за съществуванието ни на Юпитер – така Щайнер назовава следващата фаза на развитие на Земята. Обаче, тази основа няма вече да бъде физическа, нито материална.
ВЩ: И природните духове казват същото и затова настояват да създаваме машини, които да са красиви.
ВВ: Щайнер говори и за чисто интелектуалните мисли, с които може да бъде разбиран само твърдият материален свят – за всичките сенкоподобни автоматични мисли, които не изпълваме с духовен живот - как те ще се превърнат в паякообразни същества през осмото хилядолетие.* Тези роботоподобни, паячни същества ще са от минерално-растително естество и ще бъдат надарени със страхотна сила на разума, но също така ще бъдат и ужасяващо зли. И човешките същества, които не са успели да се издигнат до духа, ще бъдат оплетени в световните им мрежи (worldwide webs). Но това е в далечното бъдеще. Въпреки че те кара ясно да осъзнаеш голямата отговорност на човека за мислите и делата му.
(* Виж Рудолф Щайнер, Материализмът и задачата на антропософията, Rudolf Steiner Press, London & Anthroposophic Press, New York 1987. Лекция от 13-ти май, 1921г., стр.263)
ВЩ: Най-вече Висшият набляга на това, но Ечевит, Водният, също говори за това. До към петнадесети век той е бил един вид местен бог тук – Никсът, - който е бил боготворен от хората. В миналото хората са знаели, че тук живее един Никс и са му принасяли дребни дарове.
ВВ: Дали тези дарения са били извършвани в определени периоди от годината или по определени поводи?
ВЩ: Даренията са правени, например, преди летните наводнения, които тук са се случвали винаги около Коледа, по време на зимното слънцестоение, с молби към Никса да остане тук.
ВВ: Защо са искали Никсът да остава тук през зимата?
ВЩ: По онова време хората са предполагали, че Никсовете няма да се върнат след предприемането на редовното си пътуване. Ечевит, те трябва ли да се връщат?
Водният: Ние нямаме никаква свобода. Със застаряването на света, връзките, които ни свързват с местността се затягат все повече. В миналото водните същества са могли да си отидат завинаги, когато обстоятелствата са го налагали. Сега вече не могат да го правят. Колкото по-остарява Земята, толкова по-важни стават местата по света, където са нашите домове и задачи.
ВВ: Как възникна проектът ти за книгата? Чия идея беше?
ВЩ: На всички нас. Природните духове постоянно казваха, че искат да достигнат до повече хора. Питаха как може да стане това. След което имахме един вид обсъждане на много идеи. Едната възможност бе да привлечем хората да дойдат тук, но мъжът ми не бе особено ентусиазиран от това. После прочетох статия за една жена, която рисувала по един ангел всеки ден. По време на този процес тази жена имала много изживявания. Това силно ме развълнува.
В резултат на което, природните духове ме попитаха дали не можем да сторим нещо подобно и да водим разговори всеки ден. Надяваха се да се постигне многопластов ефект. От една страна, мислите им щяха да се разпрострат по-широко из света. От друга, аз щях да се науча правилно да медитирам и да поддържам контакта си с природните духове. Още повече, че ще развием нещо в тон с духа на нашето време. И така, спряхме се на проекта с книгата, която ти изпратихме. Започнахме на 1-ви март, 2000г.
ВВ: Как точно подходихте? Водихте подобни разговори на тези, които сега провеждаме ли? Съпругът ви ли записваше разговорите?
ВЩ: Отначало искахме да записваме разговорите с диктофон, а мъжът ми щеше после да ги редактира и да поправи стила. Това се оказа неприложимо, по ред причини. Не умеех правилно да се справям с устройството и не бях доволна от ситуацията. Така че се сдобихме с програма за разпознаване на речта, софтуер, с който да се диктува директно в компютър.
И след като свикнах с програмата за разпознаване на речта, можех просто да диктувам мислите си и диалозите с природните същества. После мъжът ми ги редактираше. Предимството бе веднага да мога да видя на екрана какво съм казала. С диктофона не можеш да видиш какво си казал, дори не можеш да си сигурен, че нещо въобще се е записало. Затова трябваше от време на време да проверявам дали диктофонът наистина записва, тъй като на това, което правим сега, не се гледа особено благосклонно.
ВВ: Кой не гледа благосклонно на начинанието ни?
ВЩ: Силите на злото. Те не желаят хората да узнаят каквото и да било за духовния свят, защото невежите хора по-лесно биват контролирани от онези, които не са. Природните духове, които участват в нашия проект, искат да споделят тази информация. А най-вече искат да опознаят своите господари. Йерархията на ангелите се оттегля от напътстването на хората, както и от прякото си влияние върху елементарните същества. Те все повече предоставят на хората оформянето на бъдещето на Земята.
ВВ: А хората не разбират природните духове!
ВЩ: Точно така. Хората не полагат никакви усилия да разбират природните духове. Повечето от тях въобще не знаят за тяхното съществувание.
ВВ: Това ще да е ужасно за тези същества.
ВЩ: Ужасно е! Някои от тях са съвсем отчаяни. Когато видиш отчаяно елементарно същество, ти става страшно мъчно. Понякога дори плача.
До нас е блатото. “Блатният” управлява там. Природни същества от Хамбург, като например дървесни същества, идват при него. Идват тук като болни, уморени, изнурени и отчаяни елементарни същества. И това е, защото човешките същества не ги забелязват и хората не култивират никакви връзки с тях. Тази слепота у хората е в съответствие с намеренията на силите на злото, особено на Ариманическите същества. Когато човешкото същество е сляпо за връзката си с елементарните същества, тогава именно става възможно за Ариманичните същества да действат.
Ето защо най-належащата грижа на природните духове е да информират новите си господари за това. Хората трябва да узнаят за природните духове и тяхното влияние, както и за това, какво сътворяват те самите. В края на краищата, хората непрестанно създават природни същества чрез действията си, мислите и чувствата си. Когато се налага хората да манипулират растенията и дърветата или когато строят къщи, те непрекъснато създават посредством деянията си, всякакви видове природни същества. А те могат да бъдат положителни или негативни същества.
ВВ: Но човешкото същество е което решава какво ще се случи. Или пък е възможно за Ариманичните същества да спрат нашия проект – книгата, както и интервюто – докато се опитваме да го осъществим?
ВЩ: Много бе сторено, за да не може проектът ни да се материализира. Срещу вас и нас. В момента седим под сребърен купол, който представлява личната ни защитна преграда. Сребърното същество изпреде тази преграда. Освен това над нас, като камбана, стои звукът ми бемол. И най-накрая, Висшият е тук, за да ни закриля. А за да бъде надвит той от противниковата страна, ще трябва да дойде дух на много по-високо ниво.
ВВ: Какво по-точно се случи и попречи да се осъществи проектът?
ВЩ: Много неща, едно след друго, за които в момента не ми се говори.
ВВ: От един момент нататък в ръкописа ти природните духове започват да ти задават въпроси, на теб и съпруга ти. Доколкото разбирам, те имат огромен интерес да изпитат неща, свързани с хората, и които те самите не разбират.
ВЩ: Първо попитаха дали могат да ни задават въпроси. Също питаха дали могат да присъстват по време на всичко, което правим из дома, тъй като всичко, което хората правят, им е интресно. Интересуват се защо хората си мият зъбите, както и защо хората ходят до тоалтната. Също така се интересуват защо говорим в някакви джаджи, които записват гласовете ни, за да запазваме думите. И после подсказват, че вероятно би било много по-лесно да го правим чрез “слоя”, посредством който те общуват.
Също искат да знаят що е то любов. Но не е никак лесно да се отговори на такъв задълбочен въпрос. Те също така задават и много конкретни въпроси, като например – защо е прокаран път тук или пък там. Тези неща особено ги вълнуват. “Не можете ли да кажете на хората да не строят нищо на това място?” Но с времето разбраха, че ние, обикновените хора, нямаме никакво влияние над подобни неща. Беше особено трудно да им обясним как подобен проект не може просто да бъде прекратен само защото, например, дразнел някой планински дух.
ВВ: В Исландия това е възможно.
ВЩ: Да, наистина. Там хората работят по много естествен начин с елементарните същества, т.нар. “малки хора”. Понякога искат да им подскажем как да предотвратят подобни проекти. Но понякога обсъждат и въпроси, извън всякакво човешко разбиране, като например: “Знаете ли какъв е ефектът от изпращането на космически проби на Марс?” Разбира се, че в началото нищо не ни идваше наум. А те ни карат по този начин да научим повече за нещо, после да им го обясним.
ВВ: Всеки от двамата събеседници говори за куп неща, които са отвъд сферата на живот на другия и чиято различност може да бъде проумяна едва постепенно. Сигурно именно тук често се сблъсквате с ограничения.
ВЩ: Изправяш се пред наистина ограничаващи обстоятелства, особено ограниченията в разбирането. Някои неща въобще не могат да бъдат обяснени на едно огнено същество, защото не са в тон с неговата природа. В такива случаи съществата не казват нищо, може би от любезност, макар и да не го разбират.
ВВ: Съществува ли подобна любезност?
ВЩ: Да, абсолютно. Ако искам да обясня на едно огнено същество, че ме боли, когато се приближи прекалено до мен или когато докосна пламък, то приема този факт, но не го разбира, тъй като, докосвайки ме, то иска да бъде мило с мен. В това отношение има нещо много детинско в тези същества. Че огънят причинява болка, е нещо неразбираемо за едно огнено същество. За огненото същество огънят е дух.
ВВ: Кое в хората е най-неразбираемо за природните духове?
ВЩ: Главно свободата и всичко, свързано с това. Същото важи и за любовта. Питат за разликите между природни същества и хора, искат да знаят кое точно прави хората хора. И настояват, че хората и природните духове по-добре ще вървят по пътя към бъдещето, ако са заедно. Те знаят, че към хората се приближава нещо, напълно ново.
ВВ: Могат ли да виждат и бъдещето?
ВЩ: Висшият може, както и Ечевит. Но само в определени граници, понеже бъдещето не е предначертано. Човечеството оформя бъдещето.
ВВ: Но определени неща - не.
ВЩ: Тук нещата се усложняват. Също както частите влияят на цялото, така и цялото има влияние върху частите. Времето е явление, свързано с хората. Природните духове се намират извън времето. Капуву, Каменният, го изразява много ясно. Той използва като говори едно много странно граматическо време, което, грубо казано, значи, че всичко вече се е случило много отдавна, макар все още да се намира в бъдещето. Независимо от това, хората могат да оформят бъдещето. Те могат дори да променят миналото.
ВВ: Как се променя миналото?
ВЩ: Като живеем и оформяме бъдещето. Ако наистина искаш да разбереш това, то трябва усилено да медитираш и това да кулминира в болезненото преживяване, когато поставяш под въпрос човешкото съзнание. Защото човешкото същество усеща себе си само във времето и пространството. То има предметно и ограничено съзнание, с което усеща едно избирателно, земно настояще. А природните духове не живеят във времето. Те живеят в едно непрекъснато духовно настояще, а то е отворено към вечността. Да си го представиш конкретно е трудно. Минало, настояще и бъдеще винаги остават в равновесие, и когато хората предприемат нещо в света, те променят бъдещето, както и миналото на природните духове. Когато разбереш това, ще придобиеш усещане за времето и вечността.
ВВ: Това, което особено ме интересува, е вече споменатата разделителна стена между сегашното човечество и природните духове, и най-вече отчаянието на природните духове от това, че хората вече не ги виждат. Можеш ли да го опишеш малко по-отчетливо, за да могат читателите да схванат отговорността, която ние хората носим?
ВЩ: Ние въобще не бихме могли да съществуваме без природните духове. Цялата земя би загинала без тяхната дейност. Те неуморно творят насред силите на растеж и разпад в природата – в най-дребното растение, както и в по-широките климатични взаимовръзки. Природните същества са внедрени в съвкупността от изпълнените с мъдрост връзки в природата. И за да могат да действат в хармония с тази мъдрост, един ангел или същество от по-висша йерархия, винаги е стояло на върха на йерархията им, за да ги напътства и води, до известна степен. Те действат в съответствие с тази висша мъдрост.
Днес, обаче, отговорността на ангелите лека-полека преминава в ръцете на хората. Хората са отговорни за природата, те трябва да се грижат за земята и природата. И те отговарят за собствените си мисли, чувства и дела, с които постоянно творят нови същества. Но човечеството единствено ще може да изпълни тази си отговорност, ако работи съвместно с природните духове, ако знае за тях и за техните задачи. А природните духове се нуждаят от това сътрудничество, за да могат да изпълнят задачите и да са от полза на Земята и човечеството.
Сегашното положение с природните духове може да бъде сравнено с работата на фирма, която няма компетентен директор да я ръководи. Понеже новото ръководство не знае какви са му задачате, за природните духове става все по-трудно да изпълняват своята роля, тъй като така са направени, че да искат да бъдат инструктирани. Природните духове искат да знаят със сигурност, че това, което правят също е и правилно. Искат да знаят дали творческите им дела все още успяват да поддържат света. И тогава природните духове идват и питат: “Правилно ли го правя, шефе?” Но шефът дори не знае, че същствуват.
Така че би било добре, ако хората постепенно станат по-чувствителни към някои възприятия. Тогава ще забележат как природните духове често ги подбутват, за да ги разпознаят. Хората трябва да се събудят, да преразгледат живота си и да променят отношението си към природата и природните духове. От време на време хората изпитват такива ситуации, подобни на сигнал за тревога. Те могат да бъдат причинни и от ангели. Хората просто трябва да внимават, иначе този зов ще си остане нечут.
Един близък приятел, който работи като лесничей, понякога, като стои пред някое дърво, има усещането, сякаш някой го наблюдава. Това е начален контакт между човек и природни същества, който става на едно по-несъзнателно ниво. Има и хора със “зелен палец”, които работят посредством връзката си с тези същества дори и да не знаят нищо за тях. Но повечето хора са съвсем слепи за природните същества, деянията им и връзката си с тях. И това трябва да се промени.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева