Д-р Инго Юнге: ЗА НАШИТЕ ДВОЙНИЦИ

           ЗА НАШИТЕ ДВОЙНИЦИ

Лекция, предоставена ни от д-р Инго Юнге,

2021 год.,

и представена в Германия

            Скъпи приятели,

Последния път говорихме за Пазача на прага и споменахме 1840 год. като най-високата точка в интелектуалното развитие на човечеството. Съдбовна година в историята на човешкото развитие, както казва Рудолф Щайнер.

Защо точно тази година? За да отговори на такъв въпрос, един съвременен човек ще отиде в Google или ще прелисти енциклопедията на Брокхаус. Но по тази тема той не може да намери нищо. Ако обаче погледнете позицията на звездите, разбирайки езика на Христос, можете да видите, че сме под властта на 12° Риби. Това е точката на началото на пролетта. Това също е точка на пентаграма. Гьоте има Луна именно в този градус при своето раждане. Разглеждайки внимателно този градус, може да се отбележи, че зад него се крие Дева. А в нея Слънцето също се намира в 12°. Това е точно противоположно на Риби и тези две космически точки се противопоставят една на друга. Дълго продължилата епоха тук е към своя край. Това е епоха, започнала в следатлантския период.

Човечеството от 1840 г. прекрачва Прага. При преминаване на Прага човек трябва да мине покрай Пазача на Прага. Всеки път, когато се събудим или заспим, минаваме покрай Пазача на Прага. Рудолф Щайнер назовава годината 1847 като дата, когато цялото човечество е минало покрай Пазача на Прага. Това означава, че хората имат преживяване, подобно на това, което преживяват мъртвите. Но при починалия човек това преживяване е внезапно. Става ясновидец много бързо, за няколко дни и часове. Починалият вижда аурата на човека, неговите чувства. Той вижда собствения си живот в обратен ред.

Такива възприятия са невъзможни с обикновена телесна сетивност. Те са достъпни само когато си извън тялото.

Понякога това може да се случи при човек, който преживява тежък шок. Такива преживявания ще бъдат достъпни за цялото човечество. Когато умреш, това се случва веднага. А за живите това време се простира между 1840 и 2095 година. До края на това време цялото човечество ще премине Прага. И всички хора по това време ще бъдат ясновидци. Ще бъде възможно да се видят починалите, да се видят ангели и архангели. Ще можете да видите и своя двойник.

В периода между 1840 и 2095 г. се разгръща цялостна връзка между нашите три духовни сили. Мисленето, чувството и волята са свързани в едно цяло по благоволението на боговете. Поради това човешките дела отговарят на човешките мисли. Човек прави нещо и го прави смислено. Знаем, че днес това не винаги е така. В ежедневието мислите ни летят толкова бързо, че може дори да не забележим как сме подминали желания изход на аутобана. Или търсим книга, която току-що сме оставили настрана, без изобщо да мислим какво всъщност правим. Но това са малките неща.

Много неща ще се променят, когато човечеството прекрачи Прага. През 500 г. пр.н.е. ни беше дадена съвест. Съвестта замени Ериниите и Фуриите и се превърна в наше вътрешно действие. Преди това хората ясновидци са виждали как Фуриите измъчват и изтезават човека за всичките му лоши дела и постъпки. Сега това е пренесено във вътрешното състояние на човека. Но може също да се каже с думите на Рудолф Щайнер, че след две хиляди години съвестта на човека е изчерпала ресурса си.

И така получаваме нещо ново. Съвест, която гледа към бъдещето. По принцип вече я усещаме, но несъзнателно. През нощта, когато човек, който може да работи духовно, който вярва и е свързан с ангела, спи, му се дава поглед към преживения ден и ангелът показва всичко, което човекът е направил - и добро, и лошо. Човекът вижда и своя бъдещ живот, кармата, която се е развила в резултат на действията и делата от изминалия ден. Но нямаме спомен за това, защото споменът е свързан с етерното тяло, което остава да лежи заспало в леглото.

Но все пак кармичните последици от нашите действия, които сме видели, са заложени в нашето съзнание.

Ще ви дам друг пример. Веднъж една от моите пациентки ми разказа тази история. Един ден тя била много разстроена и тъжна. Много искала някой да й дойде на гости, когато изведнъж й се явило видение и видяла как гостът, който идва при нея, пада и ляга с окървавена глава. Това бил резултатът от желанието й. Желанието или очакването на някакво действие от човека е равносилно на биенето му.

Ние не осъзнаваме такива неща, защото ни се струва, че имаме пълното право да желаем и изискваме каквото и да било от другите. Зад това стои Луцифер. И в крайна сметка в следващия живот ние самите ще лежим на пътя с окървавена глава, защото сме го искали. А съвестта на бъдещето ще ни покаже това, за да се откажем навреме от подобни желания. Преди това нашата съвест е гледала към миналото, но сега гледа към бъдещето. Виждаме резултатите от това, което мислим, желаем, мечтаем. Разплитането на нишките между мислене, чувстване и воля събужда ясновидството.

Човекът започва да вижда съществата от свръхсетивния свят. Той вижда това, което обикновено е скрито от очите ни.

Разбира се, днес все още има хора, които могат да видят прояви на свръхсетивния свят. И те не са малко. Това може да е атавистично ясновидство. Тук трябва да бъдете много внимателни, особено когато тези хора правят пари от това.

Когато такива ясновидци не познават антропософията, те не могат да разпознаят истинността на явлението, което са видели, защото не знаят как да го проверят. Такива видове ясновидство са широко разпространени в Русия или Швейцария. За мнозина отиването при ясновидка за съвет е нещо обичайно. Но тези ясновидци могат само да погледнат в астралния свят, в който се скитат Ариман и Луцифер, заблуждавайки хората. Следователно, всяко ясновидство трябва да бъде проверено за неговата истинност. Такава проверка е възможна и Рудолф Щайнер я описва в циклите „Теософският морал“. Обикновено ясновидците не знаят нищо за това.

Но тези, които работят духовно, медитират, изучават антропософия и придобиват ясновидство, могат да видят както ангела, така и двойника. Те виждат, че има различни двойници. Когато му дойде времето, всички ще ги видим. И ще виждаме още повече. Ще се виждат всички призраци и демони, бъдещето и последствията от кармата. Ще можем да разгледаме и миналия си земен живот. Ще видим всичко, което сме направили добро или лошо. Идва един различен духовен живот за човечеството. Рудолф Щайнер предупреждава, че само онези, които се занимават интензивно с духовна наука, развивайки се заедно с нея, могат да издържат на подобни видения.

Повърхностното увлечение няма да е достатъчно. Състояние, наречено психоза, ще бъде неизбежно. Непоносима лудост и панически атаки. Жертвите на тези състояния ще бъдат всички тези властващи с Covid. Тези, които плашат хората да се ваксинират. Но, за съжаление, жертвите на лудостта ще бъдат мили и приятни хора, които обаче са свикнали с удобствата на живота и поради своя мързел не искат да приемат духовната наука. Обикновените хора от ежедневието са около нас, вярващи в медийните приказки.

Говорихме често и много за това. Освен това говорихме и за срещата с Пазача на Прага. Говорихме как изглежда. Можете да го срещнете неочаквано. Причината може да е интензивно емоционално преживяване на неприятности. Това може да е състояние на дълбока депресия или дълбоко отчаяние, в което той може изведнъж да бъде видян. Значителен брой хора преживяват подобно състояние и имат видение на Пазача. Но следвайки пътя на развитие на духовната наука и медитация, човек може да достигне Прага.

Вече говорихме за това как Пазачът на Прага предупреждава идващия. Прекрачващият Прага трябва да знае и да разбере, че духовният свят вече няма да осветява пътя му и той сам трябва да се грижи за себе си, за да не се отклони и да не се изгуби по своя път. И по-нататък Пазачът придружава човека, който сега с всяко свое дело, всяко чувство и всяка мисъл е в състояние да види в образа на Пазача отражение на техните последствия. Ще бъде ли образът му светъл и благороден или ще стане тъмен и грозен? Облагородяването на този образ е нашата основна задача.

Но още преди да стане видим за нас, той ни въздейства. Можем да кажем, че той е наблюдател на нашите действия, чувства и мисли. Той пази всичко това до нашата смърт и ни държи в лунната сфера, докато не видим напълно всичко, което сме създали в земния си живот от обективна гледна точка.

Камалока е мястото, където трябва да преразгледаме целия си преживян живот. И тази гледна точка ще бъде обективна. В крайна сметка сме свикнали да мислим, че за всичко, което се случва в земния живот, винаги са виновни другите. А Пазачът на Прага ще се погрижи след смъртта да видим всичко, което сме направили, през очите на ангела. Ангелите говорят истината. Те не могат да лъжат. Те са по-висока йерархия, преминала човешкия етап в епохата на Луната. Изпълнени са със светлина, любов и справедливост, без да пазят нищо за себе си, само за другите. Всичко, което умеят и могат, го правят в името на хората, за нашето развитие.

Говорим малко за това. В началото всеки път казваме нашата мантра и споменаваме Бог Отец. Той ни даде Земята. И ние сме длъжни да обичаме и почитаме нашата Земя, като я върнем един ден обратно на Отца. Ангелите ни помагат в това. Те ни помагат да се развиваме, помагат ни да осъзнаем всичко, за което съществуваме. Земята трябва да е красива. С помощта на изкуството я правим красива, за да я върнем при Отеца като красавица. Сега правим обратното, като я оскверняваме.

 

 

Когато в Камалока погледнем назад към целия си живот чак до детството, в обратен ред, виждайки обективно всичкото зло, което сме направили, ние – може да се изрази по този начин – ще съберем всичко в един възел и ще го оставим там. Пазачът също ще остане зад нас и ние ще можем лесно и безгрижно да продължим пътя си към сферата на Меркурий, към Девакана. Но по пътя обратно към земния живот ще трябва да се върнем към възела, който сме оставили, за да го развържем и да започнем да работим с него. Пазачът отново ще ни придружи и ще се погрижи за това да имаме възможността да компенсираме всичко, което сме направили. Така ние самите подготвяме кармата за нашия нов земен живот, за да поправим всичко, което сме направили, въз основа на това, което ни е станало ясно след Камалока. Преди новото раждане трябва да вземем със себе си всичко, което сме оставили.

Ние сами изработваме собствената си карма и я приемаме, за да коригираме онова, което за нас е станало очевидно погрешно по време на престоя ни в Камалока. Но докато напредваме към новото си раждане, трябва отново да приемем грешките, които сме допуснали и сме оставили зад себе си. Сега с помощта на кармата сме готови да работим върху тяхното коригиране.

От Съвета на боговете, може да се каже така, на човека беше наредено да овладее свободата и да се развива свободно. Благодарение на това стана възможно любовта да бъде въведена в света и човек да има силата да разкрасява и облагородява света. Вече казах, че зад пояса на Зодиака, над него, е най-висшият духовен свят. Този свят е ледено студен. Това е светът на закона. Светът на кармата. Всичко, което правим на Земята, попада в този свят и се връща при нас, за да можем да преживеем всичко, което сме направили. Всичко добро, което сме направили, ще бъде вплетено в космоса и ще остане в него. По този начин космосът и светът се развиват по-нататък, като правим полезни и добри дела. С делата си човек храни боговете, но и благодарение на добрите му дела светът се развива. Без човека развитието на света ще спре.

Но трябва не само да стоплим света, а и да му дадем мисленето. Можете да мислите само ако имате физическо тяло. Боговете нямат физически тела. Само Христос имаше физическо тяло. Той беше в човешко тяло и затова можеше да мисли. Останалите богове не мислят. През нощта, когато спим, попадаме в сферата зад зодиакалния пояс. В съня можем да внесем любовта си. Можем тихичко да променим света на кармичните закони. Тази промяна е възможна благодарение на нашата любов. Това е и най-голямата задача на човека. За да изпълни тази задача, му бе дадена Земята. Тази красива Земя му е подарена.

Но не всичко е толкова просто. За да направят свободата и мисленето възможни, на Древната Луна боговете дадоха възможност на изоставащите същества да се развиват. Силите на Противника, започващи от Древен Сатурн, нямат възможност за действие, тъй като им липсва творческият импулс. Но боговете му дават тези сили по време на Древната Луна. Припомнете си процеса на развитие от Древния Сатурн до Древната Луна. На Древния Сатурн Духовете на Волята пренасят топлината си във външния свят, благодарение на което той започва да се развива. На Древното Слънце Сатурн е уплътнен и топлината се превръща в светлина и въздух. Следващото уплътняване се случва на Древната Луна. Така се появяват водата и звуците. Но подобно развитие става нетърпимо за изоставащите същества и затова те започват да се бунтуват. За тях е невъзможно в тази нова форма, при новите условия, да настигнат развитието. Така се ражда бунтът, известен на всички ни като бунта на титаните. Била е истинска битка. Нейните следи могат да се намерят, когато се вгледаме в звездното небе, в астероидния пояс. Това са отломки от тази битка.

Развитието на Древната Луна е водено от Духовете на Движението. Те започват своето развитие от Древния Сатурн. На Древното Слънце са вече Духове на Мъдростта, а на Древната Луна – Духове на Волята. Те също правят жертва, но висшите Духове на Хармонията отхвърлят тази жертва. Това е техният акт на отказ, а отказът винаги се свързва с елемента вода. Рудолф Щайнер намира поетичен израз за този акт, казвайки, че е имало плач на боговете. Без този отказ на боговете нямаше да има вода. Тази жертва е необходима за по-нататъшното развитие. Те отхвърлят онова, което им е дадено. А новите Духове на Волята на Древната Луна не успяват да принесат жертва.  По този начин тази жертва е била присвоена от изоставащите същества на Древната Луна. Така боговете на доброто укрепват Противника в неговото развитие. Те получават възможност да се включат в човешкото развитие. Но от друга страна, без това човекът не би имал свобода. Хората щяха да останат добри автомати на каишката на боговете, без шанс за грешка. Възможността за намеса на противниковите сили в хода на развитието на човечеството става негова съдба. Така става възможно грехопадението.

Как да разберем какво представлява грехопадението? В първия кръг на Земята се повтаря Древният Сатурн. Във втория кръг се повтаря Древното Слънце, а в третия се повтаря Древната Луна. Тогава всичко се развързва и в този момент животното и човекът се разделят. Тук възникват части от висшите и нисшите астрални тела. И след тази малка пралая започва същинското земно развитие – полярният период. Земята съществува като етер. Тя е най-чистият, сияен етер. Тя е като образа на човека, като горната му част. Метаболизмът - драконът - все още не съществува. По това време хората се преселват на Земята от Древната Луна и използват този етер като воал. С отделянето на Сатурн някои от съществата напускат Земята. Във втория кръг на Земята възниква намерението на Духовете на Формата да създадат човека. В Библията това се изразява това със следните думи: „да създадем човека по Наш образ (и) по Наше подобие“, Седемте Духове на Формата, седемте богове, решават да създадат човека. Но има едно важно условие - трябва да има съгласуваност в действията им.

Представете си колко е трудно да се координира действието на седемте. И така те създават човека, решавайки в края на краищата да му дадат свобода. Ще напуснем Земята и ще дадем на това човешко същество възможност за саморазвитие. Това е намерението на боговете. Те отделят Земята от Слънцето в Хиперборейската ероха. Съществата на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер също напускат Земята. Малка част от бъдещата Луна остава със Земята. Един от слънчевите духове остава на Земята. Познаваме го като Яхве. Това е бог-творец,  притежаващ творчески сили. Останал на Земята, той е нейното най-висше същество. Също така лишава напускащите Духове на Формата от власт, закривайки достъпа им до Земята. Тя става негово царство. А човечеството е откъснато от целия останал духовен свят. Това е така нареченото лемурийско време.

Рудолф Щайнер описва лемурийското време по следния начин: Земята се охлажда и уплътнява. За хората е почти невъзможно да продължат да я обитават. Трябва да я напуснат. Само най-силните могат да останат на нея. В крайна сметка остават само двама. Познаваме ги като Адам и Ева. Останалите хора напускат Земята и продължават своето развитие на други небесни тела при различни условия. В зависимост от това къде се намира човекът, той придобива различни способности. И когато Луната напуска Земята, те се връщат и се развиват върху нея по различен начин.

Използвайки собствените си творчески сили, Яхве създава ново същество на Земята. Земята в този момент е като водна топка. Това същество е риба, която не е част от нормалното развитие. От рибата Яхве създава Дракона. При създаването на Дракона, полюсната ос на Земята сочи към съзвездието Дракон. Това е космическо събитие, а не случайна връзка, както може да се мисли. Яхве напуска Земята, когато Луната излиза от Земята, като продължава управлението си, докато е на Луната. С разделянето на Луната и Земята в света на животните и хората също се случва разделение. Започва полово разделение. Това може да се счита за раждането на сексуалността.

През първите седем години в човека няма сексуалност. Тя се появява заедно с етерното тяло. В една от лекциите си Рудолф Щайнер коментира сексуалността, наричайки я проявление на духовното. С раждането на етерното се появява и духът, свързан с него. След вторите седем години, под влияние на лунните сили, започва земното съзряване на сексуалността, прекратява се действието на силите на наследствеността. С разделянето на половете и образуването на мъжки и женски двойки душите на хората попадат под властта на Дракона. Много от тях са твърде слаби, за да се справят с неговата сила. Хората, които се въплъщават на Земята твърде рано, стават животни. Други, които са прекарали време на други планети, но също рано се въплъщават, са имали големи проблеми, свързани с различни нива в телесното развитие.

И от тези различия възникват расите. Тези, чийто Аз е твърде силно развит, стават представители на така наречената жълта раса. Тези, които имат свръхразвито физическо тяло, стават червената раса. Характерна особеност на кафявата раса е свръхразвитото астрално тяло. А свръхразвитото етерно тяло е характеристика на черната раса. В духовния свят остават онези души, които търпеливо очакват да се въплътят на Земята.

През 13 000 г. пр.н.е. – това е средата на Атлантида и Слънцето е във Везни - човекът напуска водната среда, изправя се и започва да диша. Полярната ос на Земята се обръща от Цефей към Лебед. Тогава хората започват да се скитат по Земята, да живеят далеч от родината си. От Атлантида някои от тях стигат до Индия. При отделянето на Луната от Земята, с разделянето на половете, Яхве се договаря с Луцифер и Ариман. Те трябва да водят човека,  вселявайки се в тялото му.

Така човекът придобива своите двойници – от Ариман и Луцифер. Какви са тези същества обаче? Това са същества, изоставащи в развитието си. Те са на нивото на ангелите. Но поради своята изостаналост тези Ариманически същества не са ангели, а са само на това ниво. Имат свои собствени характеристики.

Да поговорим за Ариманичния двойник. Той има сили, които човек не притежава. Това е свръхсетивно същество, превъзхождащо човека в своето развитие. Но му липсва светлина, въпреки че е надарен с известна сила. Гьоте описва срещата си с двойника по следния начин: Веднъж, яздейки кон, друг ездач излязъл насреща му и Гьоте разпознал в него себе си. Това бил самият той, но изцяло сивкав.

Ариманичният двойник управлява електромагнетизма. Без него човек не би имал електромагнитен поток. Известно е, че в човека има измерими електрически токове. Те се контролират от Ариман. Като цяло обаче човекът отдава от енергията си и Ариман е принуден да изработи нова. Има определени точки на Земята, в които се излъчва електроенергия. Тези места са били известни на древните посветени. Те са знаели, че има такива силови места и обикновено са поставяли там гробниците на царе и вождове. Има и места по света, където Йосиф от Ариматея е поръсил Земята с кръвта на Христос. Тук излъчването е благодатно.

Има обаче и точки с негативна енергия. Може да се каже, че на такива места Ариман се презарежда с храна. В такава точка ариманичната енергия пробужда човека и му дава силата, с чиято помощ е способен на висока концентрация. Ако на ново място леглото е в такава точка, тогава човек не може да спи няколко нощи подред. Такива енергии се използват в католическата църква. Самата тя има ариманически характер. Тя е жадна за власт и е най-богатият собственик на земя в света. Властта и парите са средствата на Ариман.

Духовенството извършва служенията си, усилвайки своята власт, като се позиционира именно в такава точка. Те намират тези места с помощта на църковен жезъл, използвайки го подобно на лозата. Конструкцията на църквата отговаря на разположението на такива енергийни точки. В такава точка се намира самият олтар. Почти винаги можете да намерите такава точка близо до олтара, ако използвате лоза.

Но това е външната страна на ариманичната енергия. Повишава се интелектуалният капацитет на човек, но това е студена ариманическа интелектуалност. Това са несетивни сили. Нервният поток преминава през тялото, а при прекомерност, човек няма да може да издържи на такова напрежение. Тялото ще започне да се разпада и ще започнат да се появяват тумори. Възможни са и дегенеративни промени.

Но ние вече говорихме за типичните ариманични болести. Причината за такова заболяване могат да бъдат и кармични последствия, ако човек в миналия си живот е бил свързан с Ариман. А ако човек е бил свързан с Луцифер, се появяват инфекции или катарални възпаления. Това също обикновено са процеси, свързани с болка.

Дегенеративните процеси са свързани с ариманичния интелект – процесите на отлагане на соли, склероза и рак. Самият ариманически двойник губи любовта и светлината. Той става сивкав, става обаче много по-умен и по-мощен.

Принципът на Христос води началото си от Древното Слънце. Но има и същества, които не приемат този принцип. Поради тази причина те остават на ангелското ниво на развитие, без да имат собствен Аз. Затова страдат много. Принудени са да носят в себе си всичките ни бездни.

Недоволство, гняв, душевна самота и пустота - всичко това е свързано с тях. Когато човек се озлоби, в него се отваря духовна бездна, която двойникът трябва да разруши. Той предпазва човека от извеждане на злото му навън. Пречи ни да правим ужасни неща и затова целият негатив се натрупва в него. Само на малки порции тази отрова влиза в човека, което му дава възможност да се възстанови. Нашият ариманически двойник се грижи да не станем високомерни, като ни сблъсква с неприятни неща. Двойникът управлява нашите разрушителни импулси. Такъв импулс се проявява във високата самонадеяност или в критикуването. Бездушието също е негова характерна черта. Ариманичният двойник обаче не може да умре с нас. Това е главната му особеност. Той трябва да напусне човека преди смъртта му. Това обикновено се случва три дни преди човек да премине Прага. Удивително е колко красив е човешкият образ малко преди смъртта. В него няма нито злоба, нито безчувственост.

Ще кажа още няколко думи за луциферичния двойник. Не е лесно да се опише. Важно е да се отбележи, че страданието му е по-силно от страданието на Ариман. Той поема в себе си цялата ни болка. Всичко, което е свързано с нашите луциферични постъпки. Всичко, което все още не сме успели да преодолеем. Завистта и злопаметността са проявления на луциферичния двойник. Той не умее да прощава.

В двойниците е същността на нашето развитие. Те поглъщат в себе си всичко, което в нас е грозно и ни дават възможност за освобождение. Гьоте изразява тази особеност на развитието с думите на Мефистофел във „Фауст“: аз съм част от онази сила, която винаги иска зло и върши добро. Двойникът попива в себе си цялото зло и ни дава само малка част от него. Получаваме само толкова, колкото сме способни да издържим. И капка по капка преработваме всичко това. Но нашият луциферически двойник страда най-много, попивайки в себе си цялата ни болка. Това е аналогично на онова, което се случва с ариманичния двойник, но засяга различно душевно ниво. Всеки път, когато ни се завие свят от успех, все едно някой вкарва прът в колелата.

Много пъти сме казвали, че имаме топлинен организъм, имаме воден организъм, светлинeн и въздушeн организъм. Двойникът започва да действа, когато например започнем да мислим ариманично – експлоатираме труда на другите, участваме в спекулации. А когато мислим духовно, когато медитираме, ние отчуждаваме нашия луциферически двойник. Затова са необходим духовните упражнения. В преживяванията на външния свят има духовна страна, която ни отделя от влиянията на Луцифер и Ариман. От една страна, ние сме в духовния свят, а от друга страна сме в земния свят. Знаем, че има ангели и има архангели. Когато се събираме за духовна работа, ангелите се грижат за нас, дарявайки ни сили за духовна работа. И знанието за това е нашето богатство. Преодолявайки ариманичното мислене с истина и сила на духа, ние избавяме нашия двойник. Ние го облекчаваме от болката и му даваме светлината на доброто. Получаваме като отговор посоката на свободата. Ние няма да се давим в блатото на враждата и подлостта, в това, което цари на този свят, и няма да потънем в този грях.

Превод: Дорина Василева