Графиня Йохана фон Кайзерлинг: из "Раждането на ново земеделие". Бележка на издателя. Предисловие от Рудолф Майер (12)

Submitted by admin 2 on Вт., 03/02/2022 - 11:42
Рудолф Щайнер

БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ

Макар и тази книга да е издадена на английски в своята цялост, трябва да се отбележи, че нейното съдържание е предназначено най-вече за тези, които се чувстват свързани с антропософията, такава, каквато бе установена от Рудолф Щайнер (1861-1925г.) Въпреки, че съдържа изобилие от ценна информация, книгата включва и някои пасажи, които не са съвсем ясни, дори в немския оригинал. Независимо от това, взехме решение да не внасяме почти никакви изменения в структурата и съдържанието й, за да може читателят сам да оцени материала. Няма съмнение, че в тези уникални разкази за усилията на Рудолф Щайнер да създаде едно ново, преобразено земеделие за съвремието ни, ще открием много ценности.

Домакини на Конференцията Кобервиц бяха графиня Йохана фон Кейзерлинг и нейният съпруг - граф Карл фон Кейзерлинг. Спомените на графинята съставляват Част Първа от книгата. Обаче немският оригинал на книгата бе редактиран, съставен и издаден от техния син – Адалберт граф фон Кейзерлинг, (чиято съпруга, Герда, бе съавтор на Предговора в изданието от 1974г.). Той включва и своите коментари и съчинения, които се съдържат в Част Трета. Граф Александър фон Кейзерлинг, с чиито разказ за конференцията в Кобервиц започва Част Втора, е племенник на граф Карл фон Кейзерлинг.

Хелмут фон Молтке, за когото се говори доста често в тази книга, е бил Началник на Генералния Щаб на германската армия по време на избухването на Първата световна война. Съпругата му, Елиза, бе една от най-преданите ученици по езотерика на Рудолф Щайнер. Важната кореспонденция между Щайнер и Елиза и Хелмут фон Молтке (включително комуникациите с последния, след смъртта му), - описани предимно в Част Трета – вече са издадени отделно на Английски език в книгата Светлина за новото хилядолетие (Light for the New Millenium). За повече подробности относно тази и всички останали книги, споменати в текста, виж Библиографията на стр. 230.

Познайте вътрешната същност

на духовното начало на света

И ще се научите как да прониквате

В собствените си душевни сили.

Така че търсете извън вас,

това което е вътре

А в собствения си вътрешен свят,

търсете това, което е отвън.

(Написано от Рудолф Щайнер през февруари 1922г. в книгата за гости на граф и графиня Кейзерлинг в Кобервиц.)

 

Кобервиц

 

ПРЕДИСЛОВИЕ ОТ РУДОЛФ МАЙЕР

Кобервиц - имение близо до Бреслау - придобива особено значение през последните години от живота на Рудолф Щайнер. Много приятели, свързани с антропософията, биваха посрещани гостоприемно там, понякога за дълги престои, и се чувстваха съвсем у дома си в уникалната атмосфера на просторното, модерно имение. Те се запознаваха с едно място с напредничав дух, уравновесяван от прагматичен селски компонент, внасящ един здравословен човешки тон.

В послеслова си в Gralburg (“Грааловата крепост”), първият том от посмъртните съчинения на графиня Кейзерлинг, аз описах първата си среща с нея. Това бе по времето на съвещанието на учителите в Бреслау по Великден, 1921г. Д-р Ерих Швебеш и аз бяхме поканени да отседнем в Кобервиц за около седмица, като участници в съвещанието. По онова време срещата ми с Графа бе от не по-малко значение за мен от срещата ми с Графинята. Един ден обиколихме ред Силезийски села, всичките големи имения, принадлежащи на фамилния концерн, оглавяван по това време от граф Карл фон Кейзерлинг. Независимо за какво разговаряхме – дали за кравеферми или отглеждане на цвекло, или отношенията между хората в именията, - винаги в разговорите присъстваха както практическите му  познания по обсъжданите теми, така и неговото осъзнаване за спешните нужди на настоящето, свързани със социалните идеи на Рудолф Щайнер. Като ученик на духа, той бе изпълнен с най-дълбоко преклонение и преданост към него, но това въобще не бе в противоречие с внушителния му облик – простата му сърдечност и скромност.

Когато основахме Християнската общност в Дорнах през есента на 1922г. и Рудолф Щайнер ме посъветва да замина за Бреслау, веднага ме увериха в благосклонността и готовността на граф и графиня Кейзерлинг да бъдат в помощ. Бях приет да им гостувам в продължение на 3 години и да провеждам оттам делата си в Силезия. Не помня нито един случай когато да ми е отказвана вътрешна или външна помощ за нашето младо движение или за приятелите ни. Това другарство в ежедневието и в задачите, с които трябваше да се справяме, бе фонът, на който станаха възможни “разговорите за Граала”, които са описани в Gralburg.

В началния етап на нашата дейност, достойният ни приятел Рудолф фон Кошутски и неговата съпруга бяха гости в имението Кобервиц. Рудолф фон Кошутски в младините си е бил фермер в Северна Силезия, после писател на книги на вдъхновяващи човешки теми, както и на много книги по земеделие. В по-късни години бива привлечен към движението ни за религиозно обновление и бе един от неговите основатели. През есента на 1922г., заедно с него и с Курт фон Вистингхаузен, поехме длъжността на свещеник в Силезия. Тримата, заедно с цялото домакинство на Кобервиц, чествахме там Акта на Посвещението на човека, преди да бъде основано Обществото в Бреслау, на Петдесетница.

Тъй като хер фон Кошутски имаше опит в земеделието, между него и Графа веднага се създаде тясна връзка и това му позволи да участва в инициативата, която доведе то Курса по земеделие, даден от Рудолф Щайнер в Кобервиц на Петдесетница 1924г. С това се постави началото на всичко, което по-късно се превърна в биодинамичното движение. Това духовно деяние, може да се каже, вписа Кобервиц в аналите на културната история що се отнася до поставянето на едно ново начало, предвид упадъка на западната цивилизация. Това бе една от плодотворните културни дейности, основани от Щайнер в последните години от земното му дело.  „Европа е застанала на ръба на вулкан, без да си дава сметка за това”, вероятно би казал той в онези времена, имайки предвид дълбоката му загриженост за бъдещето на западната цивилизация. Онези, които можаха да присъстват на разговорите по време на хранене, в дните на конференцията (7-17 юни 1924г.), често чуваха Рудолф Щайнер да говори за бурята, която се разразяваше над целия свят, като за нещо неизбежно. Той говореше за разрушаването на градовете в Централна Европа. “Враговете на Германия няма да се успокоят докато и последния комин не бъде сринат до основи.” – той имаше предвид комините на фабриките и добави, че в това има един вид универсална справедливост, тъй като никъде по света модерната индустрия не бе създала толкова много отровни бурени, както в централна Европа. Нито едно от тези изказвания, обаче, нямаха парализиращ ефект; те целяха разпалването на духовен кураж в човечеството. Едновременно с това, той изпълваше хората с вдъхновение, говорейки за необходимостта за сформирането на тихи земеделски средища за нов духовен живот, чиито резултати да се прострат далеч в бъдещето, стига западните страни да изпратят там своите синове и дъщери.

Пак тогава говореше за новата “мъдрост за младежта”, която той искаше да сподели с тях. Той знаеше какво ще бъде бремето на отговорността, която следващото поколение ще трябва да поеме и искаше да ги  въоръжи с духовни сили, които да им помогнат да стоят непоклатимо насред задаващия се всеобщ хаос.

Той говореше така при много различни ситуации, в определено време, пред кръгове от млади хора, които задаваха неотложните си въпроси. Веднъж охарактеризира душите на тези, които бяха инкарнирали в началото на века, като души, които притежават волята да одушевят всички земни взаимоотношения. Той спомена, освен това, една личност, която е изпитвала същите пориви, но през 19-ти век: Фридрих Ницше, който принадлежи, като един вид по-голям брат, към същата тази кармична общност от души, които бяха слезли сега на Земята. Трагедията на неговата съдба бе, че се е инкарнирал преждевременно, във време когато новата духовна светлина все още не бе изгряла.

Без да се смущава от огромните безредици, които неизбежно изригваха през 20-ти век, Рудолф Щайнер продължаваше да сее семената на една бъдеща цивилизация. Защото именно така той виждаше всичко онова, което бе основал по време на Петдесетница - новите методи на земеделие, които да изцелят заболялата земя, като елемент от една всеобхватна лечебна терапия за човечеството. Колко топло и с колко познание описваше, например, как да изградим компостна купчина! Човек веднага виждаше себе си във фермата и нямаше как да не повярва, че именно това е истинската работа, която му приляга. Когато по-късно граф Кейзерлинг се обърна към Рудолф Щайнер от името на земевладелците, фермерите и градинарите и го нарече “великият селянин”, от когото всички присъстващи с удоволствие ще приемат напътствия в тяхната професия, това бе сякаш съвсем естествено. Разбира се, Рудолф Щайнер отказа тази чест и настоя, че най-много да е “малък селянин” и то само защото като дете е помагал в една ферма.

Освен ежедневната лекция по земеделие и часът за задаване въпроси, които бяха главната цел на конференцията, се случваха и много други неща. Истински рог на изобилие от духовни дарове се изсипваше върху нас. Предложиха ни представление по евритмия в Бреслау и пиеса по Гьотевата Ифигения, представена от група актьори, които се надяваха, че тогава Рудолф Щайнер ще изнесе курс по формиране на говора и за театъра. И още, всяка вечер можехме да слушаме лекция за кармата като “градяща съдбата в човешкия живот”, където описваше пътя на човешките души след смъртта през планетарните области, както и по-нататъшния им път от един живот в друг, съвместно с висшите духове от небесните йерархии. Гьоте и Шилер, Волтер, Хайнрих Хайне, Гарибалди, Харун ал Рашид, Комений и Песталоци, бяха някои от историческите личности, с които илюстрира този парад на света през вековете. В тези дни през Петдесетница бе даден израз на една човечност, която знаеше как да свърже любещата преданост към земните задачи с куража да се стремим към звездите.

Онези, които бяха дейни в движението за религиозно обновление, на които им бе позволено да участват в курсовете, получиха още един, специален дар. От основаването на Християнската общност през есента на 1922г. насам, всички фестивали в християнската година бяха чествани с помощта на Рудолф Щайнер; само празника на Св. Йоан не бе включен. Когато бяхме млади се празнуваше като езически летен празник, със символичния му огън. Сега щеше да бъде създаден наново, но по християнски. Самият Христос, Съществото, което бе слязло при нас от Слънчевите небесни висини на вселената, искаше да бъде приеман отново и отново от нуждаещите се от светлина души, както Той някога бе приет в обвивките на един човек, в началото на новата ни ера, чрез Кръщаването в Йордан. И на този празник трябваше по най-значим начин да честваме Йоан, вестителят на това начало на новото време. Самият Основоположник на Християнството сякаш искаше отново да участва във водачеството на века. По време на една от почивките на лекциите по земеделие, Рудолф Щайнер се обърна към нас и просто, но изпълнен с вътрешна радост, ни връчи лист хартия с обряда /мантрата/ за службата за Св. Йоан, който бе написал през изминалата нощ.

По време на едно от младежките събрания, които бяха тъй полезни за много от младите хора, един от безспорно вярващите в “младежкото движение” се обърна към него с оплакване относно другарите, с които преди се е събирал всяка неделя да скитат сред природата, с лагерни огньове и преспиване в купите слама. “Но откакто приятелите ми започнаха да четат Вашите книги”, каза той на Рудолф Щайнер, “те вече не желаят да излизат да скитаме всяка неделя и прекрасното ни общество на “Прелетните птици” се разпада.” Рудолф Щайнер каза, че не му е ясно защо младежките приятелства и общите идеали ще избледняват поради интереса им към антропософските идеи. “Пътят към познанието за висшите светове’ е една истинска книга за бродещите – всяко изречение е било “избродено”, казва нейният автор. “Вярно е, обаче,” продължава той, “че след като започне упражненията, описани в книгата, човек може да стигне дотам, че да спре пред първото срещнато крайпътно цвете, защото, скрито в него, може да бъде открит целият небесен свод. Може би няма да трябва да се “скитаме” толкова надалеч, ако се научим да проникваме във висините и в дълбините на космоса с помощта на прости явления.” След което още веднъж ни увери: “Наистина е извървяна; и затова тя не е просто книга. Трябва да проникнем отвъд напечатаната страница.”

Младежкото движение през първите десетилетия на 20-ти век бе изпълнено с ентусиазъм към търсенето на природа. То искаше да се отдели от градския живот, в който започваше да се усеща полъха на предстоящата гибел. Рудолф Щайнер с мъка виждаше как притаените в него илюзии подмамваха задрямалите души към пропастта. И така, сутринта преди да замине, Рудолф Щайнер направи обръщение към малка група млади хора в имението Кобервиц, след като със своя Курс по земеделие бе извършил още един акт в служба на земята, с който откри пътя към създаването на нов вид свещеничество, което да обслужва природата.

Предупредителните му думи бяха поразителни, говорейки за Русо, чиято доктрина за “Завръщане към природата” тъй бе опиянила европейската младеж през 18-ти век. Заедно с отправянето на този призив, каза той, можем да чуем кикота на демоните, скрити зад кулисите на външните събития. А този кикот прерасна в подигравателен смях, когато през 19-ти век преклонението пред природата се превърна в материализма на природните науки. Днес душите са в опасност да загубят своята човечност, каза той, ако сляпо следват природата, преди да са открили живия дух в самите себе си. Човек трябва да може да разбира в живи картини кой е най-съкровеният стремеж на съвременната младеж. Две думи се съчетаха, за да се превърнат в символ на стремежите на днешната младеж. Това са думите “Wander-Vogel” [буквално: “Странстваща птица”, името на Германското младежко движение].

Дали днешното човечество има някаква представа какво е означавало Wandern в миналите времена? Какво означаваше да отидеш на “поклонение”? Ще трябва да се върнем назад до времето на праисторическия странник, който някога, сред вихър и буря, е посрещал душите, за да разкрие пред тях тайните на света: това бе Вотан, Световният-Скитник. Единствено когато срещнем този скитник лице в лице наистина ще разберем какво значи да “странстваш”. Кой ли днес ще знае при срещата си със света на птиците, че човек трябва да преживее онова, което е преживял Зигфрид, и че това е, което му позволява да разбира езика на птиците? Единствено онзи, които може да поеме Меча на Зигфрид, с който може да бъде убит драконът – мечът, който е само един предвестник на Михаиловия меч, - само той може да бъде достоен да научи тайния език на птиците. Този, който е готов да следва двойния път, който води до Вотан и до Зигфрид, получава правото да носи двойното име “Wander-Vogel”.

В следствие от подобни указания, давани от Рудолф Щайнер, можем да добие съкровени впечатления, за които почти не смеем да говорим. Бяхме поразени от усещането как той се преобразява изцяло в това, за което говори. Сякаш неизмеримо стар, идващ от отдавна отминали времена, със захабени от времето черти, обрулени от древни ветрове – в този момент той се явяваше пред нас като самият праисторически скитник. Самият Вотан се бе изправил пред нас. Малко след това се превъплъти в нещо съвсем различно - когато говореше за Зигфрид, убиеца на дракона: сега бе младеж, и гледайки го можехме да си представим как може да бъде подмладен духът ни, с помощта на Светия Дух. В този момент той се превръщаше в свидетел на зората на младостта на човечеството.

След това обръщение, с което приключи последната му Педесетница на Земята, той напусна имението в Силезия. Искаше да бъде в Йена още същата вечер с желанието да посети мястото, където бе извършен един специален акт на любов, и към което бяха привлечени много млади хора. Това бе Лауренщайн (Laurenstein), където бе поставено началото на лечебното движение. И така, веднага след провеждането на Курса по земеделие, Рудолф Щайнер основа онова, което десетилетия по-късно щеше да донесе най-голямaта благодат за човечеството – работата по лечебна педагогика.

Това бе вихър от дейности, зовящи Рудолф Щайнер от една работа към друга; той създаде нови професии и насочи младежите, които желаеха да приемат духовното, към нови цели. Импулсът Кобервиц е едно от тези дела, чиито зародиш ще даде плод едва в края на това хилядолетие.

Рудолф Майер

 

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева