ВЪВЕДЕНИЕ
Звъни Вела с тривиален въпрос какво правиш? Отговорът можеше да бъде: нищо особено. Отговор-въведение към обичайна раздумка-бърборене относно житие-битието. Само че Лила е в приповдигнато настроение - не дреме, нито пък шета в кухнята или банята. Решава да не прикрива, да не принизява настроението и заниманието си като се преструва на Лила семпла и свойска. Тя е Лила смела и силна и ще изрече – артикулирайки - истината:
- Слушам и гледам Танхойзер, и научавам за жертвената любов. Как минезингерът, вместо да възпее девицата, я поругава, а после тръгва към Рим да се покае за разгулния си живот и да моли папата за опрощение... Но само нейната чиста любов е в състояние да го опрости и да накара просешката тояга и папския жезъл да цъфне...
- Аха, бягаш. Бягство от проблемите на действителността - отсича Вела с безпощаден психоанализ. Иначе тя честно се интересува от хората, със загриженост почти винаги, като към болни и немощни...
- Защо да бягам? – отвръща Лила спокойно. - Възползвам се просто от таланта на боговдъхновения – в този случай на Вагнер - за да мина с един универсален и мистичен артист по изкусния мост от нотната стълбица към царството на Духа - Красота, Сила и Мъдрост...
Пауза. Думите са изречени - артикулирани. Животът обаче не спира! И Вела, и Лила остават в действителността, всяка в своята. Как така? Не е ли действителността и за двете обективно еднаква? Доколко са будни и доколко са спящи? Може ли едната да е по-будна и как?...Да погледнем нещо, което е равна изходна позиция и за двете.
Докато „дневно“ си разговарят, и Вела, и Лила не са върху възглавницата, физически те не спят. По отношение на духовния свят, обаче, денем всички хора, макар и будни, спят. Има ли разлика между тях? Ако двете са спящи спрямо духовния свят, възможно ли е едната да е по-малко спяща и ако да, коя? Отказвайки да се потопи в алтернативния свят на изкуството, може би Вела е по-будната? Но какво става с душа, дотолкова трезва и без фантазия, че на практика е заседнала на ниво единствено равно с грижата и необходимостта? Душа, изсушена от филистерство, еснафлък или по модерному, механизирана и роботизирана до без граници... Докато на другия полюс пък се мержелее душа, гъделичкана от вечно временни удоволствия и развлечения, точно толкова ефективни и пагубни, колкото римското panem et circenses, хляб и зрелища...
В душата на Лила кипеше: Какво все пак беше жертвената любов? Можеше ли човек да разбере? Не казваше ли една римска поговорка, че има три пътя на познанието: единият – най-лесният – е пътят на подражанието; вторият – най-благородният – на размишлението; и третият – най-горчивият – пътят на опита... Кой път да поемеш? Сам или с някого? С другар или наставник? Път на ерос, филия, сторге или агапе...
РЕТРОСПЕКЦИЯ: ЗАЩО ВАГНЕР
- Лила и Олег, студенти в София през 1970 г., си говорят. По-скоро Лила разучава какво мисли един професионален пианист за музикалните жанрове. Олег срещу народната песен, с ония пуешки, каканижещи гласове... Олег срещу лековатата италианска опера, където едни фигури с поставен глас се надвикват и никой никого не слуша... А балетът? Там има толкова нежна и прочувствена музика!... Да, но тия мъже, които странно подскачат, обути в чорапогащи...
Изведнъж Олег сменя тоналността и темпото. Виж, Вагнер е друго нещо. Единствено той използва целия музикален заряд, за да вкара човешкия глас равностойно в драмата и с това прави операта неподражаема, мечтано сливайки Бетовен и Шекспир. Стъпвайки на мита и преданието, пресъздава в операта присъщата им от древността синкретичност и така през деветнадесети век напомня на хората, че могат да се насладят и да се преизпълнят от сливането на религия, наука, изкуство...
Разговорът привършва. Няма значение какво и как точно е казал Олег. Важното е как едно хвърлено семе попада на благодатната почва в точното време, за да даде плод някога, в бъдеще... На път за дома, Лила спира пред антикварна книжарница. Погледът ѝ попада върху блатисто зеленикава платняна корица с едро заглавие Рихард Вагнер. Под него по-дребното избрани съчинения, година 1963. Незабавно Лила купува книгата и така от първа ръка започва познанството ѝ с един от най-противоречивите музикални гении, индиректно препоръчано от приятел...
- Около осемдесетте години на миналия век Норвегия произвежда корабна електроника и колегата Владо е пратен на разузнаване. Измежду всичките впечатления на завърналия се от северната страна, за Лила остава ярка следа името Пер Гинт. Кой е Пер Гинт? Възможен отговор: причината Едвард Григ да създаде песента на Солвейг. А след десетки години потапянето точно в сюитата Пер Гинт ще доведе Лила до увертюрата Танхойзер. Е, понякога в ю тюб се закачат случайно и неслучайни неща...
- Джули и Лила са на семинар в остров Мъл, Шотландия, през 2007 г. и слушат Пол, експериментатор в областта на моралните технологии. Той говори нещо за любовта и подрежда една под друга четири вида любов. Кой знае защо Лила е вторачена в третото определение courtly love. Точно този вид любов и светът, за който загатва тя, задвижват – замряла - камбаната на Лилиното съзнание. За какъв свят, за какво явление бе загатнал Пол? Какъв бе еквивалентът на термина в българския език? Тя дълги години не се накани да провери, да внесе яснота в мъглявия, но пленителен свят, изпълващ значението на термина... Без всякаква съзнателна връзка дори бе заела от Джули комплект дискове с оперите на Вагнер и се бе опитала да ги слуша наред без прекъсване, с награда свирепо главоболие за старанието и упоритостта...
...до Адвента и Светите нощи на 20021 срещу 20022* година, когато Лила започва да навлиза в духа на тази странна и по своему възторжена материя, облъхната неустоимо от всичко, което можеше да предложи теорията и практиката на любовта...
МЕЖДУ ЕРОС И АГАПЕ
За няколко века – около 12-ти-13-ти - колкото траят рицарските подвизи и дори малко повече - в Европа възниква и тържествува любов, непредопределена, незададена, без дефиниция в античната древност. Любов куртоазна - дворцова или придворна - възпята и постигнала ненадминат художествен образ в изпълнението на романско- и германско-езични трубадури и минезингери /Minnе-любов, Saengеr-певец/.
В германската и скандинавската памет е настъпил Залезът на боговете Goeterdaemmerung, почитани от друиди и дроти. Нов полъх явява нови герои – рицари-воини и усещане за скрит Христов импулс на фона на опиянената от властта католическа църква... Основни действащи лица – минезингерите Волфрам фон Ешенбах, Валтер фон дер Фогелвайде, Хартман фон Ауе, Танхойзер... Зачел тяхната поезия, човек остава напълно объркан какво точно изповядва тя. Колко слоя покривала трябва да свали съвременнкът, за да стигне до неуловимото!
За мощния дух на Рихард Вагнер, творящ през 19-ти век, историческите сюжети изглеждат твърде бледи. Всеотдайно, той пристъпва към германската митология, предания и легенди. Художествено, в необятния свят на своите музикални драми, той ще претвори и подари на Европа и на човечеството темата на благородната куртоазна любов, която в най-идеален смисъл е призвана да извиси човека над нивото на ерос - сетивната, плътска любов, възникнала в Лемурия с разделението на половете и отразена в библейското Грехопадение и гръцкия Пантеон - за да може любовта чрез Християнството да стигне нивото агапе – божествена, несебична любов. В изпълнение на тази цел, с безпогрешен усет, в своите опери Вагнер артистично преплита действителност и легенда в събития, хора, местности и места.
ТАНХОЙЗЕР
и състезанието на певците във Вартбург
Всичко казано досега е само прелюдия към пиршеството на духа, което представлява изпълнението за едни и съзерцанието за други, на музикалната драма. Музикално, в увертюрата е загатнато всичко, което развито, ще следва. По-нататъшното разсъждение би трябвало да изчака... много след насладата от съзерцанието на великата драма...
________________________________________________________________
*Вместо Година 20021-20022, да се чете 2021-2022. Изглежда като правописна грешка, но по-скоро времето е престанало да има значение.
Бележка: Горното е индивидуален резултат от работа в група в периода на Светите дни и нощи. Беше чиста радост да се види как преди стотина години „по съвпадение“ Андрей Белий намира мястото на Танхойзер и Вагнер в изживяването Истинността на годишните ритми точно в мрачната зима. Благодаря на Дорина за превода и публикацията.
Дарина Шентова,
21 януари, 2022 г.