Андрей Белий: ИСТИННОСТТА В РИТМИТЕ НА ВРЕМЕТО

Submitted by admin 2 on Ср., 29/12/2021 - 19:18
Светите нощи

Истинността в ритмите на времето

... Благодаря ви за поздравите за Новата година... аз също ви поздравявам... На първо място ви желая тишина, мир, отговорност, сериозност.

Според личните ми прогнози навлизаме в отговорен седемгодишен период: (19)27-(19)33. Следва седемгодишен период, в който за човечеството може да има големи постижения: предходният седемгодишен период е седемгодишна подготовка, чакане, мълчание. За някои, вече узрели и изцяло будни, преминали своята Камалока (за някои антропософи Камалока вече е на Земята, тъй като тяхната мисия е да се завърнат възможно най-скоро на Земята, с оглед ускоряване на темпото на времето). За някои в този седемгодишен период може да има вече очаквания за големи духовни събития. За други това ще бъде време на пречистване, влизане в Камалока и следователно серия от изпитания занапред.

Пожелавам ви осъзнатост и смелост, защото колкото по-тъмен изглежда ликът на небето, толкова по-силно ще пеят петлите на сутринта за онези, които имат ухо за този инспириран звук. Мисля, че за мнозинството от тези, които не искат да се събудят, това ще бъде седемгодишен период на сътресения, кармични удари, разбити надежди. Нека се въоръжим със съзнателност, нека се вслушаме в ритъма на времето, нека да приемем новия цикъл. Това е една година, а всяка година е упражняване на слуха в развитието на ритъма.

За мен все повече умението да се намеря антропософски в живота е във връзка със способността да встъпвам във времето, тоест да знам как есента, зимата, пролетта, лятото променят тоналността на дадена постъпка. Сезоните, 12-те месеца - това е постоянно упражнение, което ви се дава за развитието на слуха и тоналностите на годишния кръг. Това са гамите, без които мелодиите на моите постъпки в тяхната социална оркестрация биха били фатално фалшиви, дори ако предположенията ми за моите действия биха били абстрактно правилни.

Пожелавам и на двама ви ритъм, за да поведете времето в неговите истински ритми. Пожелавам тази истинност на ритмите както на вас, така и на всички, защото извършването на дадено действие в истинността на ритъма има пряко отношение към Кармата и инспирацията: абстрактното amor fati (лат. „Обичай съдбата“, бел.пр.) е познанието за тоналностите, които помагат да се понесе бремето на времето, а Кармата в определен смисъл е бреме на времето...

Наскоро изпратих 12-те дни (от 25 декември до 6 януари), удивих се на красотата на тоналностите на годишния кръг, възникнаха мисли, ехото на които бих искал да споделя и с вас, защото тези мисли засягат всеки един от нас. Но в крайна сметка ги разбрах в цялата им конкретност едва тази година, защото съзнателно преминах през есента от септември до Рождество.

Новата година всъщност започва през септември. В нея става кръстосването на два ритъма, два космически цикъла: една година (Докторът я нарича "платонова" година - срещу Слънцето) (под "Доктора" навсякъде в текста се има предвид Рудолф Щайнер) – това е година на смяната на всичките дванадесет знака на Зодиака в точката на пролетното равноденствие (21 март). Веднъж в епохата на Персия 21 март се пада в знака Близнаци (Ормузд - Ариман в Персия). След това - в Телец (древен Египет), после - в Овен (четвърти период), а сега сме близо до Риби. За повече от 2000 години всеки знак от Зодиака преминава през точката на пролетното равноденствие. Целият кръг на Зодиака преминава през тази точка за около 25 000 години. Това е едно представяне на Космическата година.

Другата голяма Космическа година се измерва с точките на перихелий (точката на земната орбита, която е най-близо до Слънцето), амплитудата й е 110 000 години и тече в обратна посока.

Така че има две орбити на Космическите години, течащи в обратна посока една на друга - орбитата на една година, равна на 110 000 години, по протежение на Слънцето, това е орбитата на знаците: Водолей, Риби, Овен, Телец, тоест януари, февруари, март, април и т.н. „Платоновата” година се връща назад, от пролетта през зимата към есента.

Когато слухът ни се развива в ритъма на времето, ние усещаме пресичането на времето на двата потока, и нашата задача е да управляваме тези потоци, преминаващи през "Аза" и в тази задача – да овладеем съзнателно инспирацията.

Последната точка на пресичане на двете орбити, на двете Космически години, беше в средата на атлантския период, в знака Везни, в сегашния месец септември. Следователно знакът Везни е балансът на тези два ритъма. Тяхната пресечна точка е в нашият Аз. Тази пресечна точка ние носим в себе си като Космическа година, като Нова година, която трябва да овладеем съзнателно.

Ето защо септември е истинското начало на годината. Но септември е и времето на изпитанията. Поради нашето падение в четвъртия период, се забавя времето на слизане на Логоса. Септември – началото на есента, последното падение в миналото, от септември до Коледа – най-трудното време на нашето потапяне (несъзнателно) в спомените за есента (тъгата на есента и трудностите на есента). Трябва съзнателно да овладеем септември, октомври, ноември, декември – най-трудните знаци на Зодиака: Скорпион (с Дракона, издигащ се в небето по това време), Стрелец, поразяващ ни със съдбата, последствията от попадането всяка година в повторението на предишното падение (ноември), Козирог - Кармата (Козирог-Еднорог) - срещата с него в символиката на руския народ е среща със смъртта, това е среща с Христос). Есента е началото на съзнателността. Съзнателността без осъзнаването на есенния ритъм няма смисъл. През есента след Михаиловден и след Покрова (14 октомври) сме извън Покрова, в мрака на пустинята на света, в мрака, в смъртоносните ухапвания на Скорпиона. Не е безпричинно, че Кръстителят казва в пустинята "Рожби ехиднини…" именно в тези дни.  Мрачната есен призовава към аскетизъм, към пост, към промяна на съзнанието, за да успеем да стигнем до Коледа. По това време Девата (знакът на септември) бяга от Дракона на крилете на Големия Орел, към пустинята, където ще роди Младенеца (в дните на Рождество). Спомняте си в текста на Апокалипсиса, как е дадено „Жена, облечена в Слънце”, на крилете на Големия Орел, за да се спаси от Дракона. Какво е Големият Орел? Да, вътрешният, скрит от нас знак на същия Скорпион. Някога символът на Орела, духовността, се намира в знака на Скорпион (вместо днешният Скорпион).

„Девата” лети на крилете на Големия Орел от октомври, от физическо-душевната природа, където се намира през лятото, към висините на Духа, откривайки  воала си пред нас през есента. В явленията на увяхването на природата трябва да виждаме духовен смисъл. Тази есен събирах ягодови листа и разбрах, че ако цветята изразяват цветовете на душевността (земя и влага), то сухите листа изразяват светлината на Духа (в огъня и въздуха). Духовният смисъл на увяхването е изгарянето в огън и въздух. Ако приемем есента в огъня и въздуха на Духа, самата природа на увяхването е спускащият се над нас Покров на отлитащата на крилете на Орела Дева. Нашият ритъм в този момент е да хванем Покрова на отлитащата на крилете на Орела Дева. Нашият ритъм в това време е да хванем Покрова на Природата, както Покрова на Девата, и на този „летящ килим“ да полетим с Девата над мрака на Скорпиона-Дракон към Рождественските дни.

Това летене е споменът за огньовете на есента в постите на пустинята и думите на Йоан Кръстител: "Променете се!"

 

Белий 1

 

Разбирането на това израстване на ритъма в нас в есенното съзнание, в самосъзнанието – и това самосъзнание – през септември, точката на пресичане на двете орбити, е точката на раждане на някогашния човешки Аз. Ето защо септември - Везни (равновесие), завършва с празника на Михаил, борбата с Дракона. Покровът на Девата и копието на Михаил, преминаващи от Духа през нашето самоосъзнаващо се Аз, водят към Мистерията на нашето пречистване, към думите на Йоан Кръстител: "Променете се!". Михаиловият празник – проявите на нашата съзнателност, са разбирането за ритъма на този отрязък от Зодиакалния кръг. В това разбиране Великата Майка и Вечната Дева в светлината на самосъзнанието стават Премъдрата София, празнувана по нов стил на 30.09., а трите Остриета на Плеромата на Нейната дреха се отделят от нея: едното Острие – Любовта, лети към бъдещето, към Рождественския Младенец, другите две Остриета – се насочват към нас, като обгръщащ ни Покров (той е мостът, по който преминаваме над бездната на природния мрак към Рождество) – тези Покрови са Вяра и Надежда.

Сега обобщете всичко, което казах, за символиката на знаците на Празниците: през август Девата се приближава, призоваваща за разбиране на нейния самоосъзнаващ се Аз през септември – в равновесието между Луцифер и Ариман. Във Везни ние придобиваме самосъзнание и ни се открива духовният смисъл на увяхването, като изгаряне и пречистване, като огън на листата и природата. Това е и огънят на Михаил, който Докторът нарича Дух с велика красота; добавям – есенна. Краят на септември е празникът на Михаил – прераждащата се Дева-Природа в Премъдрата София, на 30.09. – хвърлящата ни остриетата на Вярата и твърдостта на пренасянето на „Скорпионското“ ужилване и Надеждата. Тази надежда трябва да разберем в духа на Михаиловия празник: избухващият като увяхване огън, е обещание за бъдещите цветя на Духа. Листата на есента са цветята на Духа, Покровът на Надеждата. От увяхналостта сплитаме мост към Рождество или Покров. И през октомври е Покров.

Разбирате ли, скъпи приятели, чудото на есенния ритъм! През тази година аз го разбрах до основите му и го свързах с Рождество. Как да се свърже тоналността на времето с ритмите на ежедневните действия, е работа на всеки. Не е необходимо само да се разбере, но и да се свърже. Това е нещо, което научих за целия ми 46-годишен живот.

В противен случай Скорпионът ще хапе и годината отново ще рухне. Стрелецът ще изпрати стрелата, и вместо 12-ет дни – (ще имаме) рогата (на руски „рок“ е „скала“, даденото е в оригиналното писмо, бел.пр.) на Козирог, като Пазач на Прага. През декември някак несъзнателно изживяваме ритуалите на копнежа за раждане и ритуала на ужаса. Опитното провеждане на последния, в зависимост от правилната посока през цялата есен, ни въвежда в Храма на Братството на Любовта. Но голяма част са изхвърлени от вратите на Храма: за тях периодът от година е несъзнателна съдба в ритуалите на ужаса.

Ето защо Празниците се „срутват“ почти във всички души: няма чуване, няма ритъм.

От септември до Рождество, от плодовете на усилията ни, в израстването на висшия ни Аз се ражда семето на живота. Огънят на есенните листа – именно тук е смисълът на пролетните цветя, защото според Доктора растенията точно сега „мислят“ как да цъфтят през пролетта. Сухото листо, в пламъка на многообразието от цветове, в свещичките на нашите мисли, вече към януари се превръща в цвете. В това време е възможно проблясването на висшия Аз (Христос в нас). 25 декември е Празникът на Исус (раждането на Младенеца Исус), а Празникът 6 януари е Кръщението на 30-ет годишния Исус, т.е. зачатието на Христос на Земята. На 6 януари Христос се ражда от Космоса в света: от 25 декември Исус върви към своето Кръщение. Тук на Рождество отново се пресичат двете линии на времето. От 6-ти към 25-ти – от Христос към Исус; и от 25-ти към 6-ти – от Исус към Христос. През 12-те Свещени нощи сме сякаш извън времето. Тези 12-ет дни са Храмът за прозрелите (прогледналите). В този момент ние сме в най-ниската точка на Световния Кръст: удивителна симетрия, вижте:

 

Белий 2

 

От 25 декември до 6 януари са 12-те дни на Мистерии, в които се ражда висшият Аз (от Исус към Христос). И точката между 12-те дни е почти по средата – последният ден от старата година. Ако септември в природо-космически смисъл е Новата Година, то на 1-ви януари е Мистерията на човешкия Аз на Новата Година във вечния смисъл, това е Нова Година, с ново име вътре в Аза: „Не аз, а Христос в мен.“

Първи януари бих нарекъл празник на Дамаската светлина. Нарастването на естествената светлина е само отражение на растежа в нас на Слънцето на Дамаск. В средата на 12-те дни от позицията на най-висшата съзнателност се намираме във Водолей. Водолей е нашето потапяне в Йордан - това е Васерман (от немски, бел.пр.) - Воден човек. Какво е Водният човек? Това е Човек, подготвен от ритуала на Кръщението за слизането на Логоса. Именно тук се пробужда в нас Човекът на епохата, нашият Манас: ако септември е раждането на една Самоосъзнаваща се душа, ако пътят към Коледа е „историята на формирането на една самоосъзнаваща се душа“, то съзнателно стоейки в ритъма на Водолея в средата на Мистерията на 12-те дни, в пресичането на пътища от Христос към Исус и от Исус към Христос, ние сме във възможностите на Манас.

12-те дни за тези, които са развили слух за ритмите на годината чрез действия, съобразени с тези ритми, са вечна Мистерия, където всеки ден се преживява като знак на Зодиака. Всеки месец от годината изпраща своя лъч към всеки ден. В същото време това е времето, когато знаците на Зодиака са свързани в нас (по двойки), тъй като преживяваме 12-те дни и преминаването близо до Слънцето, и срещу Слънцето. Близо до Слънцето: 25 - Козирог, 26 - Водолей, 27 - Риби, 28 - Овен, 29 - Телец, 30 - Близнаци, 31 - Рак, 1 - Лъв, 2 - Дева, 3 - Везни, 4 - Скорпион, 5 - Стрелец. И срещу Слънцето: 25 - Козирог, 26 - Стрелец, 27 - Скорпион, който става Орел в деня на празника на рождането на Йоан Богослов (27 декември - според Доктора - рожденият ден на Йоан Богослов), 28 - Везни, 29 - Дева, 30 - Лъв, 31 - Рак, 1 - Близнаци, 2 - Телец, 3 - Овен, 4 - Риби, 5 - Водолей.

Пред нас се разкриват образите на древните мистерии в обратен ход: персийските, египетските, мистериите на Овен или жертвения Агнец, който става Иксдус (гръцката дума за „риба” или криптограмата „Исус Христос - Бог Син): така стигаме до Водолей, Човек, Човек наистина, за да се върнем обратно в Козирог - Съдбата, за да видим не смъртта, а „в Христос ние умираме“, и с това да изстреляме стрелата на ноември към Скорпиона, за да възстановим някога нарушеното равновесие на света през септември. И чрез това да се присъединим към Девата, като мъдростта на Мистериите: знакът "Дева" е знакът на светосъзерцателния феноменализъм, а този знак, според Доктора, е знакът на Мистериите и т.н.

Разбирате ли, че 12-те дни за пробудения са историята на Мистериите в него, в израстването му от Исус към Христос: - от Исус до Христос – това е биографията на родения в нас Младенец Дух.

Вярвам, че навлизането в дневната съзнателна работа, Новата година, започва на 6 януари. И това е грижа - как да стигнем до Великден? Как да не загубим духовната радост в притворните маски на Коледа и в „масления живот“ (не ми е ясно какво се има предвид, бел.пр.). Древните Сатурналии сега са притворни маски. След раждането на висшия Аз - миналата личност, пробудила самосъзнанието си през септември - все пак е маска. Ако не взема здраво „маската” в ръцете си, тя ще стане мой етерен двойник в ръцете на Ариман. Страх от маската, страх от своя „двойник“ (църквата заклеймява маската). От 6 януари трябва да се върнем, за да работим с нея. Правилното отношение към нея е с нашето най-висше рождественско съзнание да я превърнем в рицарски шлем.

Бих препоръчал след 12-те Свещени дни да се започнат шест правила за контрол, като се съотнася всяко към всеки месец - така че да завършат точно в точката на лятното слънцестоене. Най-добре и най-лесно е да се  постави „шлем“ за контрол над мислите, благодарение на сериозно преминатите 12-ет дни. Оттук: ритъмът на преминаване през годината – това са правилата на въоръжението ни, с рицарска походка. Ако декември с ритуала си на ужас (първата половина) призовава в мен цикъла на Шуберт „Зимен път“(песенен цикъл, бел.пр.), то излизането от 12-те дни ми звучи като Вагнеров марш от „Танхойзер“: с походката на рицар. Рицарските доспехи ще завършат за мен кръста на Кръщението. Този кръст беше през септември, натежалият на раменете ми Космически кръст. В Кръщението разбрах, че тези тежест и бреме - те са леки, но трябва да защитиш това с рицарската броня. Това е рицарският път: от Исус Христос до Възкръсналия Христос през Мистерията на Голгота. Ако 12-те дни са видението на Монсалват, ако Велики четвъртък е Мистерията на Граала, то пътят на Великия пост е пътят на търсене на изчезналия Храм от рицаря Парсифал.

На Великден от ризницата прорастват пролетни цветя. А от Възнесение започва издигането на нашия укрепнал Аз в Космоса. През първите шест месеца на всяка година има, според мен, пренасяне на Мистерията на раждането на висшия Аз (в 12-те дни) в биографията на нашето преминаване през годината. До юни ние се издигаме до космическите тайни. От празника Свети Дух, приблизително до празника на Св. апостолите Петър и Павел, ние сме извън историята. От Петровден – започва вече линията на навлизане в историческото християнство. „Когато Слънцето се движи на север“, тогава за нас е достъпна нашата окултна биография. От 24 юни Йоан Кръстител ни обръща към съкровище, заровено в земята и историята – към разбирането за историческия път на човечеството. 29 юни – празникът на Петър и Павел: двете линии на историческата култура като църква (Петър) и църквата като култура (Павел). Линията на Петър е църквата през първите векове. Линията на Павел – това е разбирането на самата църква като култура на Аза. Периодът от 12 юли до септемврийския празник Въздвижение на Светия кръст (Кръстовден) е период от историята до Константин, където догмата на Петровата църква се изражда от исторически реализъм в исторически материализъм. Точно тук, в линията на историята на Павел става именно разривът между догмата и символа. Но при Павел узрява линията на разбиране на историческия реализъм като символизъм: в първата линия (на Петър) – навлизаме в „Скорпионската“ тема, във втората линия (на Павел) – съзнателно се въоръжаваме със самосъзнание. В същото време – в историческия контекст на септември е времето на „ренесанса“ – раждането на една самоосъзнаваща се душа. И вече описаните Ден на Михаил, Ден на София, пътят на вярата във Вяра, мостът на надеждата към Любовта, към Йоан. Пътят през зимните месеци в контекста на историята е пътят на нашето време към Рождество, път към бъдещето на свободната култура на Църквата – като Мистерия, от Павел към Йоан. Празникът на раждането на Йоан, според Доктора, е във вечния кръг от 12-те дни: 27 декември (третият ден на Рождество).

  Скъпи приятели, каква красота е заложена в годишните ритми, и каква симетрия: тя разкрива пътя през годината на нашия самоосъзнаващ се, т.е. пронизан с Годишния ритъм, Аз като такъв:

 

Белий 3

 

Ние, в линията на преминаването през годината от X до Y, извървяваме линията на Мистерията на нашия Аз (нашия рицарски път) като рицари; в точка А ние се издигаме в Космоса. Линията AB е линия на издигането на нашето съзнание, излизащо от черепа. В точка B отново влизаме в историята. На 25 декември сме в центъра на Космическия кръг; от 25-ти до 6-ти - вечният кръг от 12 дни, от който на 6 януари навлизаме в нашето пътуване през годината.

Скъпи приятели, извинете ме за тези опити (авторът тук определя езика си като „вързан“, в смисъла на неумеещ да говори добре и свободно, бел пр.) да загатна нещо за ритъма на годината. Знам, че този ритъм се пречупва у всеки по свой начин. Но той съществува, той е реалност, която ме разтриса. И ако не се опитаме да го овладеем по най-конкретния начин, да преминем през годишното време „леко стъпвайки“, все повече и повече ще усещаме сътресенията на времето в нас и ударите на „обектите“ на времето върху нас: ужасни удари. И ако не съгласуваме с този наш развиващ се слух по отношение на времето цялото си абстрактно знание за антропософския път, този път, абстрактно изучаван, е нула, той е нищо. Трябва да можем да управляваме времето: правилно да водим времето в себе си, тоест да четем ритмите, да сме в съзвучие заедно с тях в живота. Праведник в наше време е този, който спазва ритъма, като не се нарушават социалните и индивидуалните времеви тактове. (казано преносно от музикална гл.т., бел.пр.)

 

Белий 1
Андрей Белий (1880-1934)
руски поет и писател,
приел дълбоко антропософията,
участвал в строежа на Гьотеанума

 

Разберете: моите пожелания от цялото ми сърце са – пожелания за ритъм в такт с времето.

Машинописното копие на писмото е намерено в архива на М. А. Скрябина.

Автор: Андрей Белий

Писмо от 8 януари 1927 г.

Адресатът е неизвестен.

Превод: Дорина Василева