Март Атанасов: Рожденият хороскоп - сидерален или тропикален?

Submitted by admin 2 on Пон., 27/12/2021 - 07:51
Космос

Рожденият хороскоп - сидерален или тропикален?

Според Щайнер, по време на ембрионалния период отговарящите за главата „първи четири звена на формообразуващата система са вече активни, а останалите осем са в зачатък. Разбирате, че става дума за човекът-глава.”[1] 

Другите две части са „човекът-гърди” и „човекът-крайници”, наречени също „среден” и „долен” човек, и имат отношение:  първата към чувствата на основата на функциите на гръдната област с позиционираните в нея бели дробове и сърце, а втората - към волята на основата на двигателно-сексуално-веществообменната система.

Астрологически погледнато, всяка от тези три системи е свързана с една група от четири съзвездия, главната от които особено засяга ембриона и архетипно обхваща съзвездията от Овен до Рак, средната – от Лъв до Скорпион, а долната – от Стрелец до Риби. Първата има отношение предимно към Космоса, който съдейства за образуването преди всичко на главата, действието на последната е опосредствано от Земята и нейните гравитационни сили, което води до формирането на долната част на тялото, а средната балансира между крайните две, оформяйки гръдната област. Това действие на трите системи е илюстрирано от Щайнер в същата лекция с рисунката от фиг. 1, придружено със следното обяснение: 

„Да предположим, че тук е Земята, а това тук - човекът (изпъкналостта между ембриона и окръжността). Първоначално (по време на ембрионалния период) той изцяло зависи от космическото обкръжение на Земята. ... Тук, в горната част на рисунката, имаме непосредственото действие върху човека на определени съзвездия. Но после идва влиянието на онези съзвездия, които са долу, тъй като Земята ги закрива с тялото си. Така човек се отнася към звездите според мястото, което заема на Земята. А това, което лежи по средата, му предоставя възможността да изгражда себе си с помощта на своите „вътрешни" сили. Нека сега да насочим вниманието си към схемата, която обобщава 12-те звена, участвуващи във формирането на човешкото същество. Първите четири звена ни извеждат навън в Космоса; последните четири звена ни притеглят към Земята, като самите звезди влизат в съображение само доколкото са закрити от Земята. При средните четири звена звездите и Земята са в равновесие.

 

Щайнер 1

 

Фиг. 1

Това означава, че първоначално по време на ембрионалния период действат изключително първите четири, „горни” зодиакални съзвездия, приоритетно оформящи системата „глава”. След раждането се задействат другите две групи съзвездия, „долната” от които, заедно със сили на Земята като тези на гравитацията, изтегля и оформя крайниците, оказвайки влияние и върху метаболизма и сексуалните органи. Именно това е илюстрирано на рисунката с дебелата фигура, в долната част на която е означена една тръгваща отдолу нагоре и стигаща до бъбреците полуокръжност с нанесени на нея три точки – в ходилото, прасеца и сексуалните органи. Това показва действието на „долните” съзвездия. Негов израз е цялата фигура, характерна с особено и явно неслучайно изпъкналата си коремна област, слята с гърдите, които са на нивото на окръжността, над което е главата, на нивото на която е и ембрионът вляво, както и гледащият назад овен – символът на едното от съзвездията, вземащо участие в формирането на главата по време на ембрионалния период.

Веднага след показването на тази схема обаче Щайнер дава да се разбере, че съставът на съзвездията в тези три групи се променя в съображение с движението на прецесионната ос[2] на Земята, или, както казва той: „Разбира се, в хода на времето, над човека изгряват и други звезди. Констелациите се променят.”[3] Става въпрос за промяната на положението на прецесионната ос, която днес по време на пролетното равноденствие сочи съзвездието Риби (приблизително 25-я градус), движейки се назад към Водолей. Във връзка с това „една съвсем друга последица от космическите събития и факти е тази, че за разлика от древните гърци, днес ние не започваме от Овена, а от знака Риби. От стотици години ние стоим под знака Риби, а именно в знака Риби се осъществява преходът към човешкия интелектуализъм.”[4]

Това води до актуализиране на състава на тези три групи съзвездия, за което Щайнер е по-конкретен в лекцията от 30 октомври от същия цикъл, където пояснява, че що се отнася до формирането на главата, в днешната епоха важни са съзвездията Риби, Овен, Телец и Близанци, или, както казва той, „когато човекът развива формата на своята глава, в същото време той е изложен на онези сили, който действуват в нашата епоха когато Слънцето преминава през знаците Риби, Овен, Телец и т.н.” Това означава, че в зависимост от движението на прецесионната ос от състава на главната група съзвездия днес е отпаднал Рака за сметка на Риби. Подобна промяна е налице и при другите две групи съзвездия.

Всичко това в същата лекция е допълнено със следното обяснение и следната схема на фиг. 2:

„Ако свържем съвременната епоха с небето на неподвижните звезди и обозначим 12-те съзвездия: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби – тогава трябва да отделим ето тези четири зодиакални съзвездия (на фиг.11 лявата част) и да ги отнесем към главата.”

 

Щайнер 2

    

Фиг. 2

Отделените и отнесени към главата съзвездия са Риби, Овен, Телец и Близнаци, като по този начин съставът на групата е актуализиран. Тя вече включва Риби, изключва Рак и почти докосва Водолея, който ще бъде обхванат след около 360 години.

Това показва, че когато говори за въздействието специално на тази група съзвездия върху главата на ембриона, Щайнер се съобразява със сидералното разположение на съзвездията и на планетите в тях. Това означава, че днес хороскопът, направен в момента на зачатието, трябва да бъде сидерален, а не тропикален. Същото се отнася и за наталния или рождения хороскоп! Така излиза, че тропикалният хороскоп, с който работи съвременната астрология, в тези два случая не е валиден, защото не отчита прецесията на земната ос, а само смяната на сезоните – тропикалната пролет, която принципно започва със знака Овен, и с това си качество е абстрактен!

Поради прецесията на равноденствената точка, днес изгряващото Слънце в деня на пролетното равноденствие не е в 0° на Овен, а в 5° на Риби. Показаните по-горе схеми засягат това актуално днес развитие, когато върху главата на ембриона действат сидералните Риби, Овен, Телец и Близнаци, а останалите или „противоположни” осем съзвездия се задействат след раждането в съображение със земни фактори като гравитацията. Тя е тази, която например оформя долната част на тялото, противодействайки на горните космически (и земни електромагнитни) сили, на които е подложен ембрионът:

„Който не изучава развитието на човека само чрез грубата сетивна наука, а знае, че човешкият зародиш, формиран в тялото на майката, е съответствие на предшествия от предземния живот, той също знае, че през първите стадии на ембрионалното развитие е най-изявена главата. Останалото са малки заложби на органите. Ако зависише само от вътрешния потенциал на заложеното в майчиното тяло, от заложбите на това, от което по-късно стават човешките крака и стъпала, щяха да се оформят само един вид уши. Те наистина имат заложбата да станат уши. Това означава, че човекът щеше да израсте така, че да има уши не само тук и тук, но да представлява ухо и надолу. Това е парадоксално, но този парадокс е напълно верен. Човекът може да се превърне в ухо и надолу. Защо той не става ухо и надолу? Защото в определен стадий още на зародишното му развитие той изпада под влиянието на гравитацията. Гравитацията, която прави камъкът да падне на земята, която представлява тежестта, тази гравитация тежи върху това, което иска да стане ухо, преобразува го и от това се формира целият долен човек.”[5]

Това загатва за потенциала на действие на „долната” група съзвездия, включваща в актуализираната си „сидерална” форма Водолей, Козирог, Стрелец и Скорпион.

Всичко това показва, че що се отнася до хороскопа на зачатието, а от тук и до този на раждането днес, валидна е сидералната координатна система! Без компютърна програма, най-лесният начин за определянето й е връщането с 25° назад положението на всички планети и други фактори в зодиака на тропикалния хороскоп.

Автор: Март Атанасов

Редактор: Елена Димитрова

 

[1] Щайнер, Р., „Антропософията като космософия”, Събр. Съч. 208, изд. „Даскалов”, Стара Загора, 1996, лекцията от 28 октомври 1921

[2] Земната ос прецесира (върти се) под наклон около оста на еклиптиката в посока, обратна на посоката на движение на Земята около Слънцето, с период приблизително 25 800 години. Разделено на 12, това прави преход от около 2150 г. във всяко от 12-те зодиакални съзвездия

[3] Виж по-горната бележка

[4] Пак там

[5] Щайнер, Р., „Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъм”, Събр. Съч. 218, Издателско ателие Аб, София, 2016, лекцията от 9 декември 1922