Споделено от Дарина Шентова: ЩАСТИЕ

Submitted by admin 2 on Вт., 09/12/2021 - 16:12
Кръст

       Въпросът за щастието е висящ. Едни твърдят, че щастие няма, а други търсят смисъла на живота в постигането на щастие. Рудолф Щайнер дава пример за щастие – когато човек разкрие духовна истина, когато се почувства озарен от ново знание. Той дава пример и за душевно нещастие, зла участ и опустошителна беда: когато човек  отрича Христос.

 

IN CHRISTO MORIMUR 
...с Христос в сърцата си умираме,
пребъдвайки в безкрайността
...

 

 

Да си наясно с чувствата си значи
да можеш да ги изразиш
и след като духът ти е работил,
а азът ти за стотен път умрял
,
ти всмукан си от всичките посоки
с едно-едничко чувство
топлина,
където няма повече въпроси!...
Завихрена от огнени откоси,
етеризацията на кръвта
с вълни от щастие те носи...

 

IN CHRISTO MORIMUR

...с Христос в сърцата си умираме,
пребъдвайки в безкрайността.
..

 

12 февруари 2007 год.

Защо във връзка с Христос на преден план стои винаги смъртта? Въртим сучим – смъртта. Споменаваме, наблягаме, свързваме - все със смъртта. Ами това е, което виждаме – смъртта. Другото – Възкресението – все още не го виждаме, тоест не го разбираме.  Не че смъртта я разбираме, но поне я виждаме. С течение на времето средствата за знание и себепознание се изменят – изискват го новите условия в обективния свят. Какво ни казват розенкройцерските максими в контекста на двадесет и двадесет и първи век?*

IN CHRISTO MORIMUR

...с Христос в сърцата си умираме,

пребъдвайки в безкрайността...

Старинната дума пребъдвам означава имам бъдеще; не се губя(погубвам); живея или: с Христос в сърцата си умираме, пребъдвайки в безкрайността ще рече, че „в Христос смъртта става живот.“(Р.Щ.) Как смъртта става живот?...Ехее...

ЧУВСТВАТА

Да си наясно с чувствата си значи - да можеш да ги изразиш... Там е стаена Христовата сила – ритмичният организъм... Но не в бъркотията на чувствата, кашата от симпатии и антипатии... Да можеш да ги изразиш няма нищо общо с ежедневно леещите се потоци думи, които понякога може и да са проникновени и дори да обещават щастие - без това да е достатъчно – защото пълно е с какви ли не препятствия! Например - охо, ето ти условие без всякакъв компромис: и след като духът ти е работил, а азът ти за стотен път умрял... Това условие се състои от две части като засяга два човешки члена: Духът и Азът.

 

Отън

 

ДУХЪТ

Духът ти е работил, не е спал – в трихотомията дух, душа и тяло само Духът е неизменно-вечен. Но къде точно е неговото въздействие върху човека? Как работи Духът? Да си припомним другата розенкройцерска сентенция, касаеща духа. Per Spiritum Sanctum reviviscimus или „в мирови, космични мисли пробужда се душата“(Р.Щайнер)... Tова възраждане в духа, което пречи на душата да заспива, да бъде приспана от лъжа, себезаблуждение и изкусителни, но илюзорни примамки за телесно щастие...

…и след като духът ти е работил… Тук трябва да кажем няколко думи за работата и духа след петнадесети век и особено от половината на деветнадесети век досега. Има ли противоречие между двете понятия? Понятието работа е компрометирано във фразата учи маминото, за да не работиш. Според това указание ученето, придобиването на знание, не е работа. Подразбира се, че работа е физическият труд, в нашия случай - ръчният селски труд. По-късно той бива заместен от пролетарския труд зад машините. Човешката индивидуалност почва да губи облик, без връзка с крайния предмет на своя труд, цял ден, вгледан в една операция, например завинтвайки гайка след гайка... До сегашния момент, когато в плен на технологиите – доколкото все още човекът е нужен - е станал предимно проводник на демонична интелигентност. Осъществен е вековният horror vacui – ужас от празнотата - специално следствие от изобретяването на парната машина. С цел да заработи тя, въздухът бе изсмукан, разреден и в опразненото пространство се вместиха демони, по своята същност опозиция на бог Яхве - богът, изначално вдъхнал живота в човека, запълнил човека с живот...**

Имаме фразата след като духът ти е работил... В какво би могла да се състои работата на духа? Понеже духът е вечност, да се насочим към неговата проява в нашия свят по време на будност. Една нефизична и нематериална дейност – мисълта - е плод на интелекта, който описва света на сетивата без самият той да е част от този свят.*** Мисълта представлява активността на понятието работа и за да надмогне своя сянков образ, длъжни сме да осветим мировите мисли в етера, разкривайки същността на сонми висшестоящи духовни същества... Само будното ни съзнание чрез мисълта може да даде мотив за нравствени действия на иначе дълбоко спящата ни воля! - за да не бъдат похабени ангелските усилия да ни вкарат в правия път на братство, равенство и свобода, а ние - по немарливост и безхаберие – просто да се срутим в зейналата паст на инстинктите...**** В този смисъл духът е работил и не само днес, а през поредица животи – няма как да се надяваме, че – като помързелуваме - ако не сега – то следващия път... през следващия живот ще се осъществим... не и ако не си използвал всичките възможности... всеки миг сега...

АЗЪТ

...и след като духът ти е работил, а азът ти за стотен път умрял... Кой аз? Егоистичният, луциферически, с който постепенно придобиваш свободата да станеш истинския Аз. Азът, когото свише наблюдаваш в поредната му смърт с мисълта: това си ти, но Аз ще те направя в следващото въплъщение по-съвършен и още по-изпълнен със Христос!

ПОСОКИ

ти всмукан си от всичките посоки – за да не остава азът сам, извън подкрепата и собственото развитие на Майката-земя, необходимо е да се обвържат и всички елементарни земни същества - ти си земен и в същото време космичен; космосът е проникнал в теб и работи в теб наред със земните сили и всяка твоя отлитаща мисъл е елементарно същество, от теб изсушено или затоплено...

ТОПЛИНА

...ти всмукан си от всичките посоки с едно-едничко чувство топлина, където няма повече въпроси!...Топлината, преминала и преминаваща през толкова метаморфози...Топлината, за която нямамe отделно сетиво; топлината, която не зависи от външните условия и е характерна единствено за човешкия вид като неговата азова организация; топлината на кръвта - този особен сок, над който тъй жадуваше и пак жадува да властва Мефистофел! С кръв да подпишеш, че си продал  душата си - декларация, че  се отказваш от Христовия Аз в себе си и се обричаш за слуга на хаоса...  

ЕТЕРИЗАЦИЯ НА КРЪВТА*****

Завихрена от огнени откоси, етеризацията на кръвта с вълни от щастие те носи... Eтеризацията на кръвта може да те носи с вълни от щастие само ако си в синхрон с това, което представлява делото Христово, а то не е нещо дадено по милост, то е нещо за-дадено, което да се отвоюва всеки миг от странностите на живота и заданието за всеки е винаги различно.

(с предчувствие за тихи, святи нощи ще продължим нататък...)

________________________________________________________________

*СС-175, 10 април,1917: Трихотомията на тяло, душа и дух стои в основата на разбирането на човека; трихотомията на Светата Троица определя пътя, който трябва да следваме, ако наистина искаме да стигнем до разбиране на Вселената. Атеизмът е болест на душата. Отричането на Христос е НЕЩАСТИЕ за душата. Отричането на Духа е самозаблуждение. Важно е да се медитира върху тези три представи, трите важни отклонения на човешката душа. 

**СС-172: Карма на професията, Дорнах, 26 ноември 1916 год.

***СС-164, Дорнах, 17 септември 1915 год..

****Какво прави ангелът в астралното ни тяло...

*****СС-118, Базел, 1 ноември,1911 год.

 

Дарина Шентова,

9 декември, 2021 год.

Споделено от Дарина Шентова