Споделено от Дарина Шентова: Беоулф (4)

Submitted by admin 2 on Съб., 20/11/2021 - 10:35
Гьотеанум

ВТОРА ЧАСТ

ОПИТ ДА СЕ РАЗБЕРЕ ЗАЩО

о миг прекрасен, остани,

е безнадежден вопъл;

и о миг прекрасен, повтори се,

е невъзможен вопъл;

а о миг прекрасен,

ще те създам отново,

е същността на битието.

Фауст така желае да постигне красотата и задоволството в мига, че е готов да заложи живота си. (Фауст - тоест ние, хората от настоящата пета епоха)*. А какво ще стане след смъртта? След отдаването на мига-вечност? Когато душата няма да принадлежи на земния му аз? Нима може човек да е сигурен какво ще спечели, какво ще загуби? Да би могъл да каже Фауст на един само миг поспри се, остани! Какво ли би му въздал, с какво ли би го възнаградил именно този миг? И кой би бил особеният, безмилостно избраният миг? Това ли е загадката?

 

Фауст

 

Защо о миг прекрасен остани е безнадежден вопъл? Когато не можем да го пренесем във вечността, той е безнадежден. Засега. Като знание му липсва битие, човек не може да го предвиди. Като изкуство му липсва истинност - от Хибернийските мистерии, та досега.

Рудолф Щайнер свидетелства какво е изпитвал Рафаело Санти, работейки върху платното на сикстинската Мадона с младенеца... Душата на Рафаело съзерцава как ръцете запечатват в неподвижност един иначе кипящ от жизненост миг на ежедневна близост между майка и дете. Макар и странно за съвременните ни усещания, той не можел да е равнодушен и да не страда, че този миг, застинал на платното, е тъй житейски неправдив, след като в живота - и майка, и дете - са непрекъснато в безкрай нюанси на движение...(СС-276 „Изкуството и неговата световна мисия“, Дорнах, 3 юни,1923)

Как да бъде постигната правдивост на мига?!..Само ако бъде съотнесен към вечността... И тогава Рафаело възнася Богородица и младенеца в област, където мигът става съзерцание на хора-богове, той става вечност. Мигът превърнат е във вечност...

 

Рафаело

 

Защо о миг прекрасен повтори се е невъзможен вопъл? Каква е целта на повторението? Най-вече, за да се постигне ритъм. Тогава етерното тяло се чувства организирано. То помни и преживява по-добре. Живее в битността на цветето. Листенце след листенце след листенце високо по стъблото би се повтаряло безкрайно... Но се намесва астралната завършваща сила и се появява цвят и семе. Така е и с прешлените на гръбначния стълб – закачени един върху друг един върху друг докато замрат астрално в неподвижността на черепа... (СС-98 „Природни и духовни същества“, Хайделберг, 2 февруари 1908) о миг прекрасен, повтори се, е невъзможен вопъл. Мигът не може да се подчини на закона на повторението, той не може да постигне ритъма, да влезе в ритъм.

 

Лилия

 

Какво тогава ни остава?...Следва твърдение непоколебимо, проникнато от ясна воля: о миг прекрасен, ще те създам отново! Ще те създам отново - не, не като каприз на личността! - ще те създам отново e изречено и постановено като ни повече, нито по-малко самата същност на битието! „О миг прекрасен - ще те създам отново - е същността на битието“. Съобщена е уникалната способност и осъзнат свещен дълг за развитие на човека: създаване от нищото. Моментът, в който човек е свободен и в който може да обича дълга си, сътворявайки красота! О миг прекрасен! Усещате ли как душата се изпълва с вълнение?! При човека освен еволюция и инволюция има трето състояние, което не присъства нито в растението, нито в животното!

Във физическото си развитие (eволюция) от семе растението преминава през корен, стъбло, листа, цвят и след това умира. В семето (инволюция) е зародишът на новото растение, което ще бъде досущ като миналогодишното, ще го повтори. Защото растението притежава само физическо и етерно тяло.

Животното има още астралното – желания и страсти - в което достига зрялост и с това свършва развитието му.  Лъвът си остава винаги един лъв досущ като другия - без индивидуално развитие, без собствен аз. Душата му принадлежи към груповия аз и пренася в живота до смъртта само изначално заложеното - израз на общата мъдрост на вида...

Едва в най-висшето царство на земята - при човека - около двадесетгодишната му възраст се освобождава за действие азът, четвъртият член на съществото. Азът, който при всяка нова инкарнация обогатява себе си и света с нови, не кармически взаимоотношения, така творейки от нищотоуникална добавка към всеобщо присъщите ин- и е-волюция.

Защо о миг прекрасен, ще те създам отново - е същността на битието? Защото в условията на земята човек е единственото същество, подлежащо на обучение, на образование, което може да се образова – тоест да променя, да развива заложения в него образ, прибавяйки в своето развитие творене, създаване от нищото, creatio ex nihilo**.

Рудолф Щайнер дава неочаквано прости, непретенциозни примери с преживяване на радост. Представете си как някой гледа с удоволствие как двама души разговарят, които може даже и да не познава. Това чувство на радост не е свързано нито с тяхното, нито с неговото развитие, а е плод на неволно съвпадение, на случайността. Или в хубава вечер някой съзерцава звездите в небето и се радва на гледката, на усещането точно на тази мигновена конфигурация - а само малко по-рано или малко по-встрани тя би била по-друга!... Тук е налице отново чувство без определяща го причина, чувство, породено от случайността...

Преживяване на радост, удоволствие, свързано с чувство на истинност, доброта и красота, **без причина и предопределеност... Да сътворяваш, да създаваш благодарение на душевни взаимоотношения, се нарича в езотеричното християнство да създаваш от духа, а създаването от правдиви, красиви и нравствени взаимоотношения се нарича Дух Свети.   

О МИГ ПРЕКРАСЕН

Dem Augenblicke moecht ich sagen:

Verweile doch, du bist so schoen

Goethe, Faust

 

Единственият начин

да постигнем вечността

е да приемем  и да потвърдим

мига на любовта.

О миг прекрасен остани –

е безнадежден вопъл.

О миг прекрасен повтори се –

е невъзможен вопъл.

О миг прекрасен –

ще те създам отново

е същността на битието.

                                                                                                 4 юли, 2000 год.

Сега стигаме или по-скоро се връщаме до твърдение-начало на мантрата: Единственият начин да постигнем вечността, е да приемем и да потвърдим мига на любовта“. Дали ще се окаже вярно, чe Единственият начин да постигнем вечността е да приемем и да потвърдим мига на любовта?“ И кой друг миг би струвал повече от мига на любовта? Какъвто и да бъде отговорът, той вече е безжалостно  санкциониран от облога. Точно от това е постигнат Фауст. Той осъзнава мига на любовта и отношението на душата към вечността, но тя, душата му уви е вече заложена и не му принадлежи... Ако му принадлежеше, Фауст можеше да пристъпи към работа в спасителния път създаване от нищото.***

Би могъл и ще може. Защото в човека чрез Христос е заложен импулсът от твар да стане сътворец в Творението, разбира се като почне от себе си – член по член обновявайки тялото и обвивките като подновяване на стара кола част по част до постигане на Образа Божий, Който две хилядолетия е вече в нас.**** (как цъфват червени цветовете на розите...)

 

Рози

 

_______________________________________________________________

 

*Купола на Първия Гьотеанум; Фауст, основен образ на съвременната 5-та епоха;

**В ранна младост, началото на седемдесетте, ти попада в ръцете The Doors of Perception, Aldous Huxley (Дверите на възприятието, О.Хъксли). Ще ти направят впечатление изключителни неща, които ще помниш цял живот и между тях итирам по памет): това, което трябва да се изучава и да се знае, са Аристотел и Тома Аквински и човек да остане верен на истината, доброто и красотата... Можеш всичко да простиш на стареца-експериментатор Олдъс Хъксли, който даваше за пример Аристотел и Тома Аквински, но как да му простиш, че премълча името на третия, скри името на Р.Щайнер?...

GA-220; Dornach, January 19th, 1923: Truth, Goodness and Beauty

***GA-107; Dornach, June 17th, 1909: Evolution, Involution and Creation out of Nothingness

****

КАК ЦЪФВАТ ЧЕРВЕНИ

цветовете на розите

един след друг,

един след друг кичести

оградата е обкичена...

 

това ме сближава

с душата на Този,

Който създава -

мен, която само

се радва и възхищава

 

с радост от имането

с радост от биването

с радост от ставането –

чистата радост от

СЪЩЕСТВУВАНЕТО!

 

дорде дойде ред -

въздавайки –

да СЪЗИДАВАМЕ!...

ведно със Създателя

 

9 юни, 1993 год.

 

Дарина Шентова

19 ноември, 2021 год.

Последна част

СПОДЕЛЕНО ОТ ДАРИНА ШЕНТОВА