Христос – мистерии на духа
...От една страна, имаме индивидуализирането, самостоятелността на индивидуалността, от друга страна, – обединяващия дух на християнството. Само когато тези две течения напълно се проявят, на Земята ще настъпи състояние, в което всеки е самостоятелен, но, от друга страна, стои във връзка с всички, понеже всеки ще е проникнат от така наречения Христов дух. Ако се проследи развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да навлезе в човешката душа, има мистерии на духа, които са школи и култови места с дълбоко познание. Колкото повече Христос навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се разгърнат мистериите на Отец. Те ни се известяват в Апокалипсиса... Събр. съч. 96 Природа и дух, действията им в нашия видим свят (1907-1908), стр. 286 сл., немско издание 1974 г.
* * *
Хармонията на сферите, това, което живее в звуковия етер, може да се изживее от човека само ако той се издигне чрез инициацията или ако едно слънчево същество слезе долу, за да я сподели с някой човек, избран да бъде инструмент на развитието заради другите хора. За такъв човек Слънцето започва да звучи и се чуват хармониите на сферите. А над звуковия етер лежи жизненият етер. И както в основата на обикновения тон лежи словото, звукът или смисълът като по-висше съдържание, като вътрешна същност, нещо по-душевно, така със жизнения етер е също свързан смисълът, словото, същото, което в по-късна Персия се наричало «Honover» и което евангелистът Йоан нарича «Логос» – изпълен със смисъл тон, присъщ на Слънчевото същество. Не е просто мит, а буквална истина, че и Заратустра получава своето обучение чрез Слънчевото слово... Събр. съч. 123 Евангелието на Матей, Берн (1910), стр. 237 сл., немско издание 1959 г.
* * *
...Мойсей (прероден ученик на Заратустра) следва да оповести като прорицание по-висшия бог, който се намира в бога на Абрахам, но същевременно като по-висш принцип. Какво е името му? Бог каза на Мойсей: Аз съм «Аз съм»! Логосът произнася своето име, произнася това, което човек може да разбере за него чрез разума, чрез интелекта. Нека разгледаме външния знак, чрез който Логосът прокапва надолу за израелците, доколкото те могат да го разберат чисто понятийно, в мислите си. Този външен знак е «манна небесна» в пустинята. Манна е същата дума като манас, дух-себе. Така в тогавашното човечество, което постепенно си извоюва азовото съзнание, се влива първият полъх от духа-себе. Живеещото обаче в самия манас идва и по друг начин. То не е това, което човек може да знае, а сила, която сам може да приеме. Когато Логосът произнася само своето име, трябва да бъде разбран, да бъде схванат с разума. Когато Логосът става плът и се проявява сред човечеството, той е силов импулс, който се внася между хората и живее не само като учение и понятия, а се съдържа в света като силов импулс, който може да се свърже с човека. Тогава той не се нарича манна, а «хляб на живота», технически израз за «будхи» или «живот-дух»... Събр. съч. 103 Евангелието на Йоан, Хамбург (1908), стр. 124 сл., немско издание 1962 г.
* * *
...Христос е въплъщението на Логоса, на шестте останали елохима, които като подготовка са предхождани от бог Яхве. И образът на Исус от Назарет, в който се инкарнира Христос или Логосът, внася в историята на човечеството това, което преди се излъчвало от Слънцето към Земята, което се съдържа само в слънчевата светлина. «Логосът става плът»... Събр. съч. 103 Евангелието на Йоан, Хамбург (1908), стр. 62, немско издание 1962 г.
* * *
...Само защото задачата на земното битие е да се въведат хората с духовната им дейност долу до земния свят, Христос трябва да се появи в човека в сетивно въплъщение. Затова според изказването на Платон– големия гръцки философ, мировата душа е разпъната на кръст в Универсума и върху земното световно тяло. Казаното от Платон е символ, който посветеният познава в неговото най-дълбоко значение... Събр. съч. 88 За астралния свят и девахана (1903-1904), стр. 142, немско издание 1999 г.
* * *
...Христос не оставя написани книги както други велики учители на човечеството. Неговата задача е да живее ученията, които вече са дадени, да ги живее като пример за човечеството и да разкрие учението на мистериите така, че да доведе възможно по-голяма част от човечеството до бърза духовна еволюция. Така той принася най-голямата жертва на човечеството. Светлият му дух навлиза в най-тъмната материя... Събр. съч. 88 За астралния свят и девахана (1903-1904), стр. 154, немско издание 1999 г.
* * *
...Има проникващо, тъчащо творческо слово, има отражение на проникващото тъчащо творческо слово във Ведите. Словото е творческото в света и то се разкрива във Ведите. Това е част от учението на Кришна... Събр. съч. 142 Бхагават Гита и посланията на апостол Павел, Кьолн (1912-1913, стр. 25, немско издание 1960 г.
* * *
...В друга форма това застава насреща ни по конкретен жив начин в едно същество, което можем да си представим като странстващо над Земята, въплътяващо божественото творческо слово. Ведите са дошли абстрактно до човечеството – божественият Логос, за който се говори в Йоановото евангелие, е жив и е самото творческо слово! Събр. съч. 142 Бхагават Гита и посланията на апостол Павел, Кьолн (1912-1913, стр. 26, немско издание 1960 г.
Старозаветният Христос
...Този, който води Мойсей, който се явява на Мойсей в горящия храст, който води народа през пустинята, който прави вода да избликне от скалата, е Господ, Христос! Но времето още не е дошло, Мойсей не го познава, Мойсей го смята за някой друг... Събр. съч. 155 Христос и човешката душа. За смисъла на живота. Теософски морал. Антропософия и християнство, Копенхаген, Норкьопинг (1912-1914), стр. 149, немско издание 1982 г.
* * *
...Никога древните евреи не са се досещали, че онова, което се явява в облачната колона, в огнената колона, което предизвиква чудеса като разделянето на морето, се проявява в неговата най-собствена форма и в човешката душа. Мойсей не слиза в дълбочините на своята собствена душа, не пита в самотна медитация как Бог говори в собственото сърце? Той се изкачва на планината и чрез силата на елементите му се разкрива божествената воля. Волята е основният характер на Стария завет. Често този характер се нарича закон... Събр. съч. 155 Христос и човешката душа. За смисъла на живота. Теософски морал. Антропософия и християнство, Копенхаген, Норкьопинг (1912-1914), стр. 150, немско издание 1982 г.
Извадките са предложени от Нели Хорински