Кристин Натейл: ПАДАЩИТЕ ЗВЕЗДИ (приказка за малки и големи)

Submitted by admin 2 on Съб., 02/10/2021 - 22:07
Приказки

Скъпи приятели, с радост ви представяме прекрасната приказка "Падащите звезди" - за малки и големи. В нея се разказва една прадревна история по наистина очарователно естествен начин - за повтарящия се ежегодно метеоритен дъжд в края на лятото и през Михаиловото време.

Благодарение на падащите космически отломки желязото в тях бива прието от Земята, навлиза в почвата, оттам в растителния свят, а оттам и в човешката храна, като допринася за засилването на нашия Аз и топлинния ни организъм, чийто изразител е кръвта с разтвореното в нея желязо.

Тази приказка е част от втората книга "Вълшебни приказки", разказани от Кристин Натейл - есенни приказки, която излиза на български език: Падащи звезди, Силното момче, Гноми и джуджета, Най-малката тиква, Златният войник.

Авторката, която е детски възпитател, по фин начин поднася на детския читател дълбоки космически истини, които вграждайки се деликатно в детското съзнание, ще останат като образ-картина, която ще въздейства по-нататък в живота по здравословен начин върху изграждащото се човешко същество.

За повече информация къде и как да намерите тази великолепна книжка, може да пишете тук.

* * *

 

Снимка 1

 

Падащите звезди

Веднъж, в самия край на лятото, три малки звезди погледнали надолу към Земята и много се разтревожили, защото под тях настъпвала промяна.

Цяло лято през топлите нощи хората гледали нагоре към красивите звезди, танцувайки и пеейки около лагерни огньове. Но сега нощите ставали все по-студени, тъй като цар Слънце прекарвал все по-малко и по-малко време на небесния си трон и хората на Земята започнали да остават на закрито през нощта. Животните били прибрани в кошарите, а домашните любимци нощем често спели в краката на стопаните си.

Промяна настъпвала също и в растителното царство. Много от цветята – малките сестри на звездите, започнали да свеждат главичките си и да викат към Майката Земя отдолу да ги заведе в зимните им легла. А малките гноми се събудили от своя летен сън и започнали своето пътуване по планините и ридовете. Те се запретнали да превръщат слънчевата светлина, лунната светлина и светлината на звездите в злато, сребро и скъпоценни камъни.

Земята вдишвала, всички създания се сгушили в нея и започнали да забравят за звездите. Тогава малките звезди се натъжили много и три от най-младите побегнали към техните Седем Сестри - Великите  Плеяди, които бдели над тях, докато напълно пораснат.

Малките звезди извикали:

 - Цялата Земя се отдалечава от нас!

 - Да – казали Великите Звезди. - Такъв е пътят на Земята.

 - Но хората ще забравят всичко за нас, там долу! -  извикали малките, потрепвайки с тъга.

 - И това може да стане – казвали Великите Звезди. - Но нищо не може да се направи.

Така малките звезди се отдалечили - някои със сълзи на искрящите си очи. Тогава едно малко другарче, съвсем огнено и червено, което обещавало да порасне в красива червена звезда, заявило:

 - Е, аз няма да позволя това да се случи! Отивам там долу!

 - Какво! – викнали останалите. - Звездите не могат да живеят на Земята! Това ще бъде краят ти!

 - Не съм толкова сигурна в това – казала малката огнена звезда. - Но при всички случаи, тръгвайки, аз ще оставя голяма следа и хората със сигурност ще ме видят и ще си спомнят да гледат отново към небесата.

 - Аз ще тръгна с теб – запяла една малка синя звездичка, която била още съвсем мъничка, но необикновено смела за размерите си.

 - Аз също – изсвирила една искрящо-жълта звезда. - Аз също искам да дойда!

Другите звезди се колебаели, още уплашени от това какво можело да стане. После, преди Седемте Сестри да се усетят и да могат да ги спрат, трите малки звезди направили голям отскок и започнали да падат право надолу от небето – първо червената, после синята, а веднага след това жълтата. Надолу, надолу падали те, оставяйки след себе си следи от звезден огън. Изглеждало, че ще отнеме много време и било великолепно пътуване. Но когато паднали на Земята, всичкият им звезден огън изтлял и те лежали в пръстта в малки дупки, съвсем черни и безжизнени.

И така изглеждало, че всичко е свършено за тях, макар че изпълнили онова, което желаели да сторят, защото много хора излезли в нощта да гледат как звездите падат от небето.

 

Снимка 2

 

Скоро след това нещо чудно се случило. Един млад принц, който наблюдавал падането на звездите от неговата висока кула, възседнал коня си и тръгнал да търси какво е паднало отгоре. Той намерил малката червена звезда, която вече не била червена, и я отнесъл в двореца.

Там ковачът я пъхнал в горещия огън, което, разбира се, не наранило звездата ни най-малко. После взел мощен чук и изковал брилянтно светещ железен меч - толкова остър и истински, че хвърлял искри, ако го размахаш във въздуха. С този мощен меч, който блестял с червеникав блясък, младият принц спасил много хора в опасност и с негова помощ той станал силен и добър крал.

Малката синя звезда била намерена от един лекар, който я прибрал вкъщи и използвал мънички парченца от нея, за да направи лекарство.
То давало сила и смелост на много хора, които са слаби.

Малката жълта звезда била взета от един художник, който я вложил в багрилата си. Цветовете им започнали да светят с небесна светлина и художникът нарисувал с тях много красиви картини.

Когато хората виждали тези картини, те си припомняли отдавна забравени неща за света на звездите и това им носело голяма радост.

След като звездите в небето видели какво се случило с техните братя и сестри, още няколко от тях се втурнали към Земята, за да послужат добре на хората долу. А Седемте Сестри бдели над останалите, които били нужни на небето.

И така е всяка година в края на лятото - винаги някои смели малки звезди успяват да се изплъзнат и се стрелкат към Земята да донесат на хората сила, смелост и любов.