Графиня Йохана фон Кайзерлинг: из "Раждането на ново земеделие". Вилхелм Рат (10)

Submitted by admin 2 on Нед., 26/09/2021 - 22:18
Рудолф Щайнер

Спомени на Вилхелм Рат

В обръщение, което Рудолф Щайнер направи по време на Земеделския курс, отдавайки почит към домакините семейство Кайзерлинг за тяхното гостоприемство, той също така спомена и онези, които пристигнаха неочаквано. Аз бях един от тях. Със сигурност мога да кажа обаче, че веднъж след като „бурята” поутихна, бе подготвено полезно пространство, в което посятото семе от този курс се разви и в края на краищата даде плодове. Отне седем години, докато решението ми да се превърна във фермер узря.

Когато стоях пред къщата на графиня Кайзерлинг в Силезия на 7 юни 1924 год., си нямах идея, че започва някакъв специален курс. Отидох там само, за да предам едно писмо на Рудолф Щайнер. Това се случи по следния начин: Бях се преместил от Берлин в Щутгарт, по Велкиден 1924 год., за да поема секретарството в „Свободното Антропософско Общество“. То беше основано с подкрепата на Рудолф Щайнер през февруари 1923 год., за да приюти антропософското младежко движение. Едно от задълженията ми беше да посещавам младежките групи в Германия; и така, разбира се, посетих Бреслау, където в допълнение към курса от лекции за членовете на Whitsuntide, бе планирана и лекция за младите хора. Впоследствие беше разширена в три лекции.

Малко преди моето тръгване бях гост на Валтер Йоханес Щайн в Щутгарт и му споделих за предстоящото пътуване. Той ми даде голям пакет, съдържащ писмо, дебело като книга, и затворено с много печати. Трябваше да предам този пакет на Рудолф Щайнер. То съдържаше доклади за духовни опитности, които д-р Щайн не искаше да довери на пощите. Убеди ме, че трябва винаги да нося това писмо със себе си и да не го оставям в куфара си, нито в отделенията за багаж на гарата, нито в квартирите си, като трябва да го предам само в ръцете на самия Рудолф Щайнер.

Писмото не се побираше във вътрешния ми джоб и затова доста ми тежеше да го нося. Когато, късно вечерта, пристигнах в Бреслау, веднага попитах къде живее д-р Щайнер. Казаха ми - в Кобервиц, със семейство Кайзерлинг. Реших да отида там на следващия ден с първия влак.

Когато пристигнах на малката гара, ме впечатли че доста хора слязоха точно там. Последвах ги до хубавата къща, разположена сред чудесен парк. Когато всички влязоха в къщата, д-р Вахсмут все още стоеше на вратата. Попитах го дали д-р Щайнер е отседнал тук. Той потвърди, но добави: „Каквото предстои тук е само за фермери!”

В този момент забелязах Рудолф Щайнер да слиза по стълбите. Отидох право при него и му подадох дебелото писмо с поздрави от д-р Щайн. Докторът го взе в двете си ръце сякаш, за да го претегли, и ме погледна, все едно очакваше да му кажа нещо. Така че намерих кураж да го попитам, дали след като така и така съм пристигнал тук и въпреки че д-р Вахсмут ми каза, че лекцията е само за фермери, мога да присъствам, без да съм фермер. Очите на Рудолф Щайнер светнаха и той каза весело: „Е, ако не сте Landwirt (фермер), може би сте поне Landstreicher (скитащ от място на място).” (А това беше доста точно описание за мен през следващите няколко години!) После сложи ръка на рамото ми и ме насочи към стаята, минавайки през д-р Вахсмут, като му каза: „Да му дадем пропуск, не мислите ли?” Така седнах между фермерите, получих пропуск и имах възможността да присъствам на всички лекции на Земеделския курс.

Това беше от ключово значение за целия ми живот по-нататък. Нямах в себе си никакви въпроси по отношение на практическите земеделски методи. Земеделието по онова време беше нещо далечно за мен, тъй като учех немска филология, в подготовка за професия като библиотекар. По това време, когато се проведе този младежки курс – 1923 год., вече се бях отказал от това, за да мога да работя за антропософското младежко движение. Може би затова духовната основа на този курс ме впечатли веднага, по много завладяващ начин.

 

Кобервиц

 

Космическият източник на енергията за растежа на растението; скритата духовност на варовика /калциевият карбонат/, глината и силицият; съставните части на белтъка, описан като носител на формиращата дейност – всичко това ми изглеждаше като съживяване на древни мистерии – като съвременен начин за посвещаване във вечните тайнства на великата, съзидателна природа. В мен се формира доста обновена картина за земеделската работа, картина, която не само можеше да се превърне в осъзнаване и разбиране на духа, работещ в природата, но също и свещена дейност за спасение на създанията на земята. По тази причина езотеричното „Обърнете се към младите хора!”, с което Рудолф Щайнер завърши курса към нас, се превърна в опитност, която по-късно ме отведе към земеделската професия. Много участници може да са имали подобно прежвяване. Защото духовните дълбини, от които извираха думите на Рудолф Щайнер, ни показаха, че дори във фермерската работа може да се търси духът. Антропософията ни показва пътя, защото чрез нея вече не се стремим само към интелектуално разбиране. „Трябва да се научим да разбираме със сърцата си онова, което превръща духа, който е все още само „мисъл”, чужда на природата, в дух, над който е работено и който сега води отново към реалностите на природния свят.”

Духът, над който е работено, обаче, ни позволява да видим дейността на земеделския работник – разстилане на торта, орането, сеенето и жъненeто, дори изпичането на хляб – в нова светлина. Точно както фермерът помага да се обединят небесните сили със земните сили, така и онези, които се стремят към знания, правят същото. Фермерът тори земята, за да може тя да стане възприемчива към работата на небесните сили, които иска да са активни при растежа на растенията и узряването на плодовете. Търсещият духа „тори” полетата на духа, като променя антропософските мисли в страст и отдаване, така че божествените сили да могат да продължат да осветяват и оплождат човешкия дух. Медитиращото човешко същество преобразува вътре в себе си сенчестото абстрактно мислене в жизнено, ярко, картинно мислене. Това мислене се превръща в разговор със съзидателните сили! Копаенето, торенето и сеенето се превръщат в символ за вътрешна активност, грижата за земята е символ на грижата за душата, а търпеливото очакване на фермера за поникването и узряването на реколтата, се превръща в символ на настроението за очакване, което е предпоставка и необходимо условие за преживяването на цялото висше познание. Този разговор на Рудолф Щайнер с младите хора, на който той придаде характера на езотеричен урок, защото разпозна свещената сериозност на сърцата ни, стана за нас знанието, което също е и път към духа чрез работата, чрез практическата работа!

Земеделието, съживено от този курс в Кобервиц, не само има способността да поддържа плодородието на почвата – чрез отглежданата храна и съответно чрез съзидателността в човешкото мислене – но също и дарява на фермера дълбока удовлетвореност в работата му. Защото чрез такъв вид работа със земята, културният живот може да се развие! Когато млади хора се заемат с това по този начин, с енергичност и резултатност, това със сигурност води до опитност и на самия дух. Младите хора може и да не се стремят много към ученето в остарелия му смисъл, но точно затова те могат да станат носители на социалната култура.

В моя случай, тези опитности ми дадоха ново разбиране за древните мистерийни течения, които, започвайки от Заратустра, през гръцките мистерии на Деметра, Платоновата визия за „Богинята Природа” в училището на Шартр, и по-късно в Розенкройцерството, най-накрая водят до това ново антропософско земеделие.

Не само осъзнах факта, че работата със земята може да стане нова кариера за ентусиазирани и устремени млади хора, но и че работата със земята в този смисъл може да има специални социални задачи, които в идващите времена да бъдат част от живота на централна Европа.

По време на разходка из имота, млад член на домакинството на семейство Кайзерлинг ми разказа за разговор между граф Карл Кайзерлинг и Рудолф Щайнер. Доколкото помня, Рудолф Щайнер виждал бъдещето на Германия в „падащи комини, градове лежащи под отломки и разрушени фабрики и че би могъл да се осъществи план за цяла централна Европа как да се превърне в земеделска земя.” Но при такива обстоятелства, ще има нужда да се установят „основани върху земеделието центрове, за подхранване на духа”, където младите хора могат да бъдат заведени в селища, подобни на манастири. И си спомних, че съм чувал, как тези селища биха били като „оазиси в пустинята”.

Когато чух това, си казах: това е също една от задачите на антропософското младежко движение, тъй като ние, младите хора, ще трябва да преживеем това бъдеще. Отново и отново през следващите години, дискутирах с приятели как това може да се случи докато – знаците за упадък ставаха все по-ясни – взех решението да стана аз самият фермер. Жена ми се съгласи с това решение, тъй като тя също беше свързана с антропософския младежки импулс още по времето на дадения Младежки курс. Дял от наследство, което тя получи, ни позволи това – след като завършихме пет години практическо земеделско обучение – да придобием обширна ферма в Kärnten, Австрия. Това се случи в същия ден, когато антропософското общество беше забранено в Германия. Имахме добрия късмет да оцелеем, докато централна Европа пропадна в бездната. В тази ферма, която прерасна – дори и само в скромна степен – в център за грижа към духа, плодовете на Земеделския курс можеха да продължават да зреят.

Превод: Биляна Малинова

Редакция: Дорина Василева