Графиня Йохана фон Кайзерлинг: из "Раждането на ново земеделие". Пуала Екхарт (9)

Submitted by admin 2 on Вт., 21/09/2021 - 18:34
Рудолф Щайнер

Спомени на Паула Екхарт

Кобервиц - Какво прекрасно време беше това! Какви преживявания бяха това! В неделните сутрини старият приятел Фендер винаги стоеше на прозорчето на стаята за обслужване и гледаше навън колко хора ще се появят, така че да сложи масата.

Това беше през лошите времена; хората се радваха да отидат в провинцията. В Германия имаше голямо безредие и безпокойство но за нас Кобервиц беше като рай, като остров на спокойствие докато навсякъде около нас имаше вълнения и въстания! В Саксония нещата бяха в процес на разпад, Червените бяха в Хамбург, Кафявите в Мюнхен, а имахме и инфлация. Е, най-различни хора бяха дошли: приятелите на граф Волфганг, антропософите и всички останали интересни хора.

Нейно превъзходителство фон Молтке беше много енергична! Тя идваше на вратата, почукаше с бастуна си и казваше: Ето ме отново!

А нашият господин граф, тя толкова се гордееше с него! Той често трябваше да се качва в стаята сутринта, дори когато тя лежеше в леглото. И тогава тя винаги имаше нещо важно за обсъждане с него. Тя беше много ядосана на Кайзера това имаше нещо общо с нейния съпруг но се разбираше много добре с Принц Сигизмунд той не беше виновен, разбира се! Това бяха прекрасни хора Принцеса Сигизмунд винаги ме прегръщаше топло а принцът беше много скромен; веднъж доста срамежливо ме попита дали бих могла да му изгладя яката, като каза, че вече я е изпрал. По-късно те заминаха за Африка Или пък беше Америка? Във всеки случай когато тя роди първото си дете, те бяха толкова далеч във вътрешността на страната, че един африканец трябваше да ѝ прислужва. Това ми го каза принцесата. Те със сигурност не бяха претенциозни. Такава не беше и Нейно Превъзходителство, госпожа фон Молтке. Имаше такава твърда коса! Вечерите трябваше да се качвам с нея в стаята ѝ, за да я сресвам. Тя не си придаваше важност — човек можеше да бъде себе си в нейно присъствие. Тя беше повече като войник!

И самият доктор Щайнер — Спомням си го много добре! Той беше много спокоен. Ако бъдеше оставян на спокойствие, работеше в стаята си без да се показва изобщо. Въобще не се държеше като велик човек. Съпругата му беше по-оживена.

Другите жени от прислугата в къщата виждаха доктора по-рядко, отколкото аз, защото само аз имах грижата за него. Той винаги ме поздравяваше по много приятелски начин — въобще не беше високомерен и надменен! В сравнение с другите антропософи той беше като агънце! Всяка сутрин му донасях подноса: специално кафе, препечена филийка и мед, нищо по-особено от обичайното. След това той закусваше с госпожа доктор — често това беше единственият му спокоен момент за деня.

Всички закусваха по едно и също време в стаите си. Храненията ни винаги бяха навреме — това винаги е било така в това голямо домакинство! Ние домашните прислужници често не се виждахме една с друга сутринта, докато всяка не приключи с нейната част. И не си мислете, че графинята не следеше пулса на ръката — въпреки че винаги учеше толкова много, тя знаеше кое какво е! Вече бе обсъдила графика и как трябваше да се приготви храната, колко хора щяха да дойдат и какво е необходимо за деня. И беше много щедра — даваше много, особено на антропософите. Така стояха нещата. И това настрои някои хора срещу нея.

Понякога тя идваше и казваше: „Сега не искам да бъда обезпокоявана, хора!“ И изчезваше за два-три дни. Тогава й изпращахме нейните ястия. И ако имаше гости — а те винаги се намираха — винаги се чувстваха като у дома си с госпожица Пийч, нашата икономка. 

Или тя казваше: „Хора, вземете си почивен ден и отидете до Бреслау (Вроцлав), дават хубав филм.“ А когато казвах: „Но аз тъкмо напръсках всички ризи, графиньо!“ Тя отговаряше: „Може да ги изгладиш и утре.“ И така ние отивахме с кочияша и възрастния мъж, който ни придружаваше. 

 

Кобервиц

 

През септември тя отпрати всички гости. Ние също трябваше да си вземем отпуск. Тя винаги беше много стриктна със свободното време — и домакинството си вървеше без затруднения - освен за курса, бихте казали. Случаят тогава беше „всички на палубата.“

Що се отнасяше до Графа — той беше повече от любезен! Веднъж бях задрямала, когато трябваше да се сервира кафето. Той забеляза това и не позволи на никого да ме събуди. Той имаше нежна душа, ако позволите!

Е, а що се отнася до граф Волфганг — той не беше голям почитател на антропософията. Покри се и не искаше да участва — но самата графиня, тя живееше само за това.

А когато дойде време за курса — о, милата аз! Каква голяма подготовка беше необходима! Всички стаи трябваше да бъдат пренаредени. След това трябваше да се сложат цветя навсякъде, из цялата къща.

Доктор Щайнер винаги биваше настанен в спалнята на графинята и стаята за рисуване, а госпожа доктор в стаята на госпожа фон Молтке, тъй като Нейно Превъзходителство никога не оставаше с нас по време на курса. Госпожа Щайнер ми даде и книга: „Как се постигат познания за висшите светове.“  Руснаците ми я взеха - а тя беше с подписа на доктор Щайнер! Сега бих могла да си купя нова книга, но не искам да я взимам обратно със себе си (Паула Екарт живееше в Източна Германия) и така или иначе старите ми очи не могат да четат нищо ново — вече е твърде късно да уча нещо, което досега не съм научила.

По време на курса много хора идваха от Бреслау за закуска. И в девет часа започваше лекцията. След като вратите бяха затворени, ние се захващахме за работа като пожарна команда. Всичко се донасяше за приготвянето на храната за всички тези хора. По време на почивките имаше наденички и филии хляб — приготвяхме планини от него — и който каквото искаше да пие. Господин доктора понякога се учудваше и се смееше колко бързо се изпразваха подносите. Не всеки посещаваше всички лекции. Имаше и много евритмисти — те винаги си имаха компания, когато отиваха на разходки в парка! Бяха в Бреслау, а младите бяха с нас в Лесничейската къща. Те също се забавляваха — след всичките разговори и лекции в имението.

Всички отиваха в Бреслау следобедите, също и господин докторът, малко по-късно. И когато се връщаха вечерта, имаше още едно топло ядене. Всичко се случваше без затруднения! 

По време на курса, а и преди това, можах да се запозная с голямо множество от чудесни хора: пастор Рителмайер и пастор Гайер, господин Бок, господин Фогеле и ректор Барч, младият Вахсмут и всички останали, които бяха там. Графинята винаги им казваше: „Елате ни на гости.“ Така те идваха с намерението да поседят ден-два - и след няколко седмици или няколко месеца все още бяха тук!

А курсът  — какво да кажа — това беше сериозна работа. И днес бих могла да разпозная господин доктор Щайнер сред хиляди други! Той се сбогува с всяка една от нас и ни благодари за тежестите, които бяхме поели. Да! Това беше неделята след Петдесетница на 1924 год., а през 1925 год. господин доктора почина. Бихте ли го повярвали?

Превод: Петър Матеев

Редакция: Дорина Василева