Рудолф Щайнер: Етерното тяло в контекста на космическото и земното (3)

Submitted by admin 2 on Ср., 01/09/2021 - 16:52
Етерно тяло

Етер – друго наименование

…Тези, които наблюдават с «очите на духа», са означавали етера като прана (сила на живота), като естествен строител на организмите… 34.128

* * *

…Общата жизненост се нарича прана. Тя протича като вода, но е оформена и излята в съда на физическото тяло, както се излива вода в един съд, тогава говорим за етерно тяло… 95.155

Видове етер

…Както от трупа поглеждаме назад към живота, когато трупът е бил свързан с душевно-духовната същност, така поглеждаме назад от твърдите тела на Земята, като връщаме тези твърди тела в предишни състояния от физически вид, когато твърдото е било свързано с живота, когато твърдото е можело да се прояви само свързано с живота; когато течното е можело да се появи свързано с химичните ефекти; когато газообразното е можело да се появи само свързано със светлинните ефекти. Когато, с други думи, е нямало газ, който вътрешно да не блести, да не свети, който същевременно да не блести, да не свети вътрешно чрез своето сгъстяване и разреждане, да не фосфоресцира вълнообразно; когато не само е имало течност, а същевременно живо непрекъснато химическо въздействие; когато в основата на всичко е съществувал живот, който се сгъстява, както се сгъстява животът например в образуването на рогата на добитъка… 321.196

* * *

…Така стигаме до там да признаем, че твърдият, течният и газообразният елемент в земната област чрез по-късните си отношения към светлината, химията и живота ни представя по определен начин нещо мъртво… 321.195

* * *

…Когато изобщо разглеждаме етера, от който е част и човешкото етерно тяло, което е особен секрет, той не се представя недиференциран, а състоящ се от четири етерни видове: топлинен етер, светлинен етер, химичен етер и жизнен етер… 313.28

* * *

…Химичният етер е този, който действа предимно в така наречената химична част на спектъра (светлинната дъга, създадена чрез пречупването на светлината), и когато говорим за него, не трябва да мислим за силите, които действат в химичните синтези, а за полярно противоположните им сили. Етерните сили са винаги полярно противоположни на действащите във физическите вещества сили. Следователно, при една химична синтеза етерните сили действат анализиращо. Този, който, ако мога да се изразя така, извършва един химичен анализ с духовни очи, след като е разделил веществата, пред него се появява един призрак на химичното вещество в още по-сгъстен образ… 313.29

* * *

…Когато, така да се каже, искаме да локализираме трите по-висши елементарни състояния: светлинен етер, звуков (химичен) етер, жизнен етер, трябва да кажем, че по местоположение ще трябва да ги търсим повече в слънчевата същност. В земната същност трябва да търсим земния, течния и въздухообразния елемент, а топлината се намира и на двете места, в земната и в слънчевата същност… 122.139

* * *

…За да се възприеме, че определени процеси се проявяват като светлина и багри във фината субстанция, която наричаме етер, са необходими очи… 9.91

 

Етерно тяло

 

* * *

…Сетивните органи трябва да могат да се изключват, когато човек преминава през езотеричното развитие, те трябва, така да се каже, да замълчат. Вместо тях се появява нещо друго: първо постепенно се осъзнава, че отделните сетивни органи са особени светове, които навлизат в човека. Осъзнава се, че очите, ушите и дори сетивото за топлината са сякаш вдълбани в човека. Но това, което се усеща тогава, не е физическият сетивен орган, а етерните сили, силите на етерното тяло, които действат организиращо върху сетивния орган. Когато се изключи дейността на сетивата, същевременно се вижда природата на тези сетивни органи, като много вдълбани в човека етерни организации. Когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, чувстваме как хоризонтът ни е пронизан от етерни светлинни сили, които действат организиращо върху очите… 145.45 и сл.

* * *

…По отношение на жизнения етер същото се отнася за обонянието, по отношение на топлинния етер – за вкуса и относно химичния етер – за осезанието… 93a.69

* * *

…Науката ни учи, че светлината е необходима за растежа на растенията. Това обаче е само половината истина. Този, който съзерцава ясновидски растенията, вижда как от растението се издига жив духовен елемент. Светлината навлиза в растенията, за да се преобрази в тях, да бъде отново родена като жив духовен елемент.

В животните навлиза химичният етер, който човек не може да възприеме. Той би звучал духовно, ако човек би могъл да го възприеме (затова е наречен и звуков етер). Животните преобразяват този етер във воден дух (водни духове). Растенията преобразяват светлината във въздушни духове.

А човек преобразява това, което лежи в космическия етер, в жизнения етер, това, което предизвиква той изобщо да може да живее, и чрез което се предотвратява да го умъртви в себе си, той преобразява това в земен дух (земни духове). В човека непрекъснато се поражда нещо духовно. Това, което като живот съществува в човека, постоянно излиза навън в света. Човек има аура около себе си, една лъчаща аура, чрез която непрекъснато обогатява духовния елемент на Земята. В този земно-духовен елемент, след като човек го е изпратил в Земята, се съдържа всичко, което той носи в себе си като морални и други спечелени в живота човешки качества.

За ясновидския поглед се представя как човек непрекъснато изпраща в света своята морална, интелектуална и естетична аура и как тази аура остава да живее като земен дух в земната духовна същност. Както кометата влачи своята опашка през Космоса така и ние влачим през целия си земен живот като фантом и същевременно отделяме като духовна аура това, което сме събрали по време на живота си, но нашето морално и интелектуално душевно съдържание се излъчва навън в света.

Подобната на фантом същност, която човек е излъчвал преди Мистерията на Голгота, е била много по-ефимерна. Тя става по-гъста, по-оформена през времето, в което на Земята се извършва Мистерията на Голгота. Човек е привнесъл в тази подобна на фантом същност като основна характерна черта това, което поема в себе си като смърт, когато умъртвява светлинния лъч, който прониква в очите му.

Тези земно-духовни същества, които човек излъчва от себе си, са в известен смисъл мъртвородено духовно дете, понеже той им предава своята смърт. И с тази смърт щяха да бъдат свързани моралните качества на хората, обективната вина и обективният грях.

Да предположим, че Христос не бе дошъл, тогава тези гъсти образи щяха да са това, с което Земята да премине в Юпитер (бъдещата инкарнация на Земята). Човек щеше да предаде смъртта на Земята. Мъртвата Земя щеше да роди мъртъв Юпитер. Щеше да стане така, понеже на човека е липсвала възможността да проникне това, което се излъчва от него с тази същност, която лежи в музиката на сферите и в космическия живот. Но Христос донася всичко това с Мистерията на Голгота. И ако приемем Христос в нас, и се изпълни това «Не аз, а Христос в мен», при приемането на Христос се оживява излъчваното от нас, което иначе (без Христос) щеше да е мъртво… 155.200 и сл.

* * *

…Понеже в земното време до далечното бъдеще трябва да преминаваме през земния си живот в човешки тела, не можем непосредствено да чуваме музиката на сферите и да изживяваме в нас космическия живот, но можем да изживеем протичащото от Христос, и така се замества това, което иначе би стигало до нас от музиката на сферите и космическия живот… 155.204

* * *

…В Космоса етерната същност е най-долната; на Земята физическата същност е най-долната. Погледна ли в безкрайността на синия небосвод, виждам навън да се разкрива етерното тяло, което обаче е най-долната същност за целия йерархичен свят… 236.247

Извадките са предоставени от Нели Хорински