Рудолф Щайнер
АПОКАЛИПСИС
осемнадесет лекции, изнесени в Дорнах
от 5 до 22 септември 1924 година,
възпроизведени по записки на участниците
Съдържание
Приветствие от Йоханес Вернер Клайн
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
Човешкото посвещение и Апокалипсиса. Терминът „Апокалипсис“: окултни истини, предназначени да дадат правилен свещенически импулс на човечеството. Четирите етапа на мистериите.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 септември 1924 г.
Обзор на опита в транссубстантирането през различните преминали епохи на мистериите.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
Бъдеща опитност в транссубстантирането на организацията на Аза. Устойчивост на антропософските истини. Алфа и Омега (Апок.1,11). Встъпителните думи на Апокалипсиса.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 септември 1924 г.
Писма до ангелите на Ефес и Сардес. За разбирането на числовите връзки в Апокалипсис. Дванадесет, двадесет и четири, седем.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г.
В петия следатлантски период хората все повече развиват съзнанието да виждат смъртта като спътник. Четенето на Апокалипсиса означава да сте устремен.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 10 септември 1924 г.
Тайните на числата в Апокалипсиса. По-ранното запознаване на хората с тайните на космическите числа; сегашния етап от еволюцията на Земята, в който се открояваме от законите на числата. Архангелските епохи.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 11 септември 1924 г.
Годината 333. Пророчески апокалиптичен поглед за възможността за отпадане принципа на Христос и връщане към принципа на Отца. Мюсюлманското учение. 666 – числото на звяра. Транссубстантизация и карма.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 септември 1924 г.
Връзката на Христос със Слънцето. Слънчев гений и Слънчев демон. Сорат и числото 666. 1998 година. Необходимост от стремеж към духовност. Мистерията на Михаил, Мистерията на Христос и Мистерията на Сорат.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г.
Апокалипсисът като пророческа картина за по-нататъшно развитие на християнството след Мистерията на Голгота. Съществени разлики между християнството и другите религиозни вярвания. Изграждане на стария и новия Йерусалим.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 септември 1924 г.
За различните картини от 19-та глава на Апокалипсиса. Свещеническото служене днес.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 септември 1924 г.
Тройното поражение на противоположни сили на Христовия импулс: Падането на Вавилон, падането на Звяра и неправилните Пророци, падането на божествените противници (Сатана).
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 септември 1924 г.
Преход от четвъртата към петата културна епоха. За вътрешното съзерцание и пророческите мисли в близката епоха от развитието на човечеството. „Жена, облечена в Слънце“ (Откр.12:1). Образът на Звяра със седем глави, надигащ се от морето (Откр.13:1). Осъзнаване присъствието на Христос в транссубстантизацията.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 септември 1924 г.
Структурата на Апокалипсиса и принципът на числото. Епохата на „тръбните гласове”. „Нашествието на скакалците” (Откр. Гл.9), поява на хора, лишени от Аз. Сваляне на „седемте печата” и етапи на разпространение на християнството. Расово и индивидуално развитие на човека.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
Разделяне на съзнанието на човека при излизането му от физическия свят. Преминаване на Прага, което се изживява от човечеството. Апокалиптичният образ (Откр. 10:1,2) и трите типа хора: „облачните хора”, „хората дъга” , „хората с огнени крака”. Разпознаване на трите типа хора в съвременното човечество. Апокалиптичната картина (Откр. 10:1,2) във връзка с Азия, Европа и Америка.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
Връзката между природните и историческите явления. „Стъкленото море” (откр. 15:2). Любовта проявена като светлина. Божествена любов и Божествен гняв. Отговори, дадено от Рудолф Щайнер на някои въпроси.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 септември 1924 г.
За терминологията на автора на Апокалипсиса. Звярът със седем глави и Звярът с двата рога. За природата на кометите. Почвата на Земята и субстанцията на кометите. “Звярът, издигащ се от бездната”. Защо авторът на Апокалипсиса ни дава “книга със седем печата”?
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
Апокалипсисът като книга за посвещение. Етапи: букви, печати, тръби, Божествена любов и Божествен гняв във връзка с физическия свят, душевния свят и духовната земя. Възприемане на йерархиите.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 септември 1924 г.
Интелектуалността в епохата на съзнателната душа и бъдещото развитие на човечеството. Властта на Сатана и човешкия интелект. Интелектуалност и свободна воля. Еманципираният интелект и групова душевност. “Гог” и “Магог”. Истините на Апокалипсиса като вид причастие. Импулсите на Апокалипсиса в работата на свещеника. Заключителни думи на Рудолф Щайнер.
* * *
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 22 септември 1924
Скъпи приятели! Разгледахме Апокалипсиса според неговия вътрешен дух, като свързахме това разглеждане с вашата дейност. Разбира се, за Апокалипсиса би могло да се каже още много, за да се разгърне неговата композиция в цялата му широта. Но ми се струва, че това събитие, което провеждаме с вас в Дорнах, получи своето съдържание, като се фокусира главно върху факта, че всичко, което тук се говори във връзка с Апокалипсиса, може в бъдеще да намери своето проявление в практическата дейност на свещеника.
Днес към нашите разглеждания трябва да добавим следното. Помислете за това, че ние живеем в епохата на съзнателната душа, в такава епоха от общочовешката еволюция, когато човекът трябва, така да се каже, да вземе интелектуалността в свои ръце, трябва да я побере в своята собствена индивидуалност. Трябва да кажем, че епохата, в която живеем, е първият етап от пътя, по който вървейки, човек трябва да побере интелектуалността в своето собствено същество. В тази епоха интелектуалността може да бъде разгърната само в границите на човешкия дух, тя има отношение само към това, което се случва в границите на човешкото мислене, на човешките замисли. В бъдеще ще дойде епоха, когато по-дълбоките сили на човешката душа също ще бъдат обхванати от това, което в наше време повече се разиграва в границите на човешкото мислене и човешките замисли.
Понастоящем човек все още може да формира представи за това как трябва да използва интелектуалността, която прониква в неговата индивидуалност. Но преди епохата на развитие на съзнателната душа да приближи към своя край, интелектуалността също ще обхване душите на хората в техните най-дълбоки емоции, в техните чувства и страсти. И тогава това, което в Средновековието хората все още търсеха в звездите, имайки предвид ангелската интелигенция (engelische Intelligenzen), свързана със звездите, още по-дълбоко ще се потопи в човешкото същество и ще живее в основите на неговата душа.
В крайна сметка всичко това – тоест интелектуалността – постепенно се потапя в съществото на човека и в бъдеще, когато настъпи епохата Юпитер, човешката телесност също ще бъде обхваната от интелектуалността. И затова именно в днешно време все още е възможно – тъй като състоянието на нещата е такова, че човек може да разбере какво се обсъжда тук, - с помощта на мисли и думи, тъй като душите все още не са обхванати от интелектуалността в тяхната най-вътрешна същност, - затова именно в днешно време в работата на свещеника все още е възможно да се даде насока за това, че световните цели, световните замисли да бъдат наистина постигнати.
Защото цялата работа е в това, че човек в момента, в който си присвоява интелектуалността, приемайки я от Вселената - и това, че той я присвоява в крайна сметка е обусловено от световната мъдрост, - в определени моменти, когато той не е напълно буден, което често се случва, позволява тази интелектуалност да бъде обхваната от онази ариманична сила, която в християнската традиция се нарича Сатана. Тази ариманична сила не трябва да се бърка с обикновения дявол, който няма качествата на Сатана и е по-нисша сила. Сатана има ранг на Прасила (Urkraft), на Архай, и той е този, който в хода на световната еволюция завладява интелектуалността много преди тя – както вече описах – да дойде при човека. В момента Сатана е този, който, така да се каже, има най-голяма власт над интелектуалността. Освен това Сатана се стреми здраво да привърже човешката интелектуалност към своята собствена, така че човекът да отпадне от своята еволюция. И така, да лиши Мистерията на Голгота от найната ефективност – именно към това се стреми тази ариманична сила.
Тази ариманична сила, наречена Сатана в християнската традиция, не може да действа в онези сфери на Вселената, които са по-високи от човека. Следователно, човек не може да си представи, че Интелигентността (die Intelligenz), например на Ангела, може да бъде пряко завладяна от тази сатанинска сила. Това може да се случи само в определени, изключителни случаи.
И знанието, че в бъдеще, при определени обстоятелства, за сатанинската власт ще стане също възможно да привърже към себе си не само хората, което се случва по заобиколен начин, чрез интелектуалността, но и съществата от сферата на Ангелите, и особено от сферата на Архангелите, - знанието за това в днешно време е една от най-дълбоките тайни на окултизма, за която засега не може да се каже много и от която воалът може да бъде премахнат само при определени условия.
Така че можем само да намекнем, че в бъдеще съблазните и изкушенията могат да станат възможни дори за Йерархията на Ангелите и по-специално за Архангелите. Но днес трябва да вземем предвид само това, че силата, която християнската традиция нарича Сатана, е способна, така да се каже, да се вклини в интелектуалността, която във вътрешното същество на човека се характеризира с висока степен на независимост. И поради това, че интелектуалността, съдържаща се в човек, в известна степен е завладяна от ариманичната сила, човек може да бъде изтръгнат от своята еволюция и да бъде поведен по съвършено различен път. Поведен по съвсем различен път именно поради причината, че цялото същество на човека следва неговия интелект, а интелектът от своя страна попада под властта на Сатана. Това би било невъзможно в случай на някаква друга душевна или духовна сила, би било невъзможно също в случай на някаква телесна сила в човека. Това става възможно само при интелекта, защото именно интелектът е най-независимата сила в човека. Всичко останало в човека е свързано с определени божествени сили. Следователно, ако Сатана, например, се захване с чувствата, усещанията, мечтите или желанията на хората, ще трябва да се справи със свръхчовешките сили, които все още живеят в тези душевни способности. Засега интелектуалността е единствената сила, в резултат на действието на която човек може напълно да се отдели от съществата, способстващи неговата еволюция. От друга страна, именно интелектуалността е силата в човека, която трябва, разчитайки изцяло на неговата свободна воля, да следва божествените сили, които съпътстват човека от самото начало на неговата еволюция.
По този начин човек трябва да стигне до разбирането, че - изхождайки напълно от свободната воля – трябва да се идентифицира с крайните цели на Апокалипсиса. Авторът на Апокалипсиса ясно дава да се разбере, че именно тук ще се появи силата, която представлява Алфата и Омегата на всепроникващите творчески сили, представлява всепроникващата Същност на Създателя на еволюцията, и че човекът, от своето собствено свободно решение, трябва да се съедини с това Същество, което го ръководеше и насочваше докато той не стана космически пълнолетен.
Но Сатана може да използва този важен момент в еволюцията на човечеството, за да привлече човешкия интелект в своята собствена сфера по гореспоменатия начин. Още днес можем да видим как сатанинската власт се стреми да въведе човека в своята еволюция. Това става по пътя на обединяване на хората в такива общности, които днес се зараждат навсякъде, общности, които са, така да се каже, в зародиш. Можем да видим сдружения на хора от такъв род, в които, въпреки че старите форми на групова душевност не работят, вместо тях възникват нови форми на групова душевност. Именно от тази гледна точка може, например, да се характеризират събитията, които се случват в момента в европейския Изток, като ужасни прояви на сатанинските сили. Всичко, което се случва там, поражда такива сдружения на хора, за които присъствието на групови души става необходимост. И ако интелектуално най-развитите хора от тези сдружения бъдат включени по гореспоменатия начин в нисшата сфера на ариманичната власт, тогава формираните групи като такива могат да бъдат предани само на тези ариманични власти. В този случай сатанинските сили ще могат да откъснат човечеството от земната еволюция и да го въведат в различна планетарна еволюция. Тази групова душевност може да обхване човечеството именно тогава, когато интелектуалният елемент в човека напълно се еманципира от останалото му същество. Днес на Изток са налице много усъвършенствани подходи за осъществяването на това. И вие, като свещеници, трябва да го разберете, защото въпреки че тези опити се проявяват по най-очевидния начин на Изток, все пак подобни явления се случват и в Централна, и в Западна Европа.
Трябва да говорим, например, за това, което се появява в екзотеричния живот като нещо повече или по-малко безобидно, но което въпреки това изисква най-голямо внимание. Става дума за желанието да се въведе психологията, познанията за душата, в руслото на експерименталното наблюдение. Това е един от начините, водещи до това, че душевното да не действа от човек към човека - в духа на божествените сили - а това душевно да се определя чрез еманципираната интелектуалност по статистически или някакъв друг външен начин. Всичко това все още изглежда достатъчно безобидно в Централна Европа.
Но следва да обърнете внимание на това, че на Запад – главно в лицето на Уйлям Джеймс, а също и при други, - се появи определен статистически метод на наблюдение, тоест интелектуален, еманципиран от душевния живот метод на наблюдение, който се прилага дори в случаи, когато става въпрос за вътрешната насоченост на човека, за това, което би могло да се нарече вътрешно-религиозно самоопределение, което при много хора днес се случва в определен момент от живота, приблизително към двадесетата година. При много хора днес към двадесетгодишна възраст идва момент на едно вътрешно насочване, обръщане, което се осъществява директно в дълбините на тяхното вътрешно същество. Тук хората се обхващат от нещо, което сякаш е раждане на Божественото в дълбините на душата. В Америка статистически се записва какъв процент от населението изживява такова вътрешно обръщане. Всичко това е подложено на статистическа обработка. Това, което е сатанинско, е статистическата обработка, обработката чрез еманципирания интелект. В крайна сметка тези вътрешни обръщания, които се случват при хората, не са нищо повече от кармични прояви и затова те трябва да се разглеждат поотделно във всеки отделен случай.
Виждате ли, в наше време във всички области на естествените науки статистическият метод е изключително превъзнесен. Всеки, който следи развитието на естествените науки, може да забележи, че навсякъде пеят хвалебствия за статистическия метод. Хората вече не проникват във вътрешната същност на нещата и навсякъде се стремят да извличат закони от статистическите данни. Най–трудна е борбата в областта на медицината, където това се е вкоренило и е приело ужасни форми. Всички клинични методи, когато става въпрос за употреба на лекарства, се свеждат до проста статистическа регистрация. Статистически регистрират, положителен или отрицателен ефект имат едни или други лекарства и т.н. Именно тук този статистически метод се е вкоренил, но тук той е напълно безполезен, тъй като по същество не казва нищо. Няма никаква познавателна стойност в това да се знае колко случая са завършили по един начин и колко по друг. Всъщност главното в този въпрос е разбирането на всеки отделен случай, без значение как е завършил. Само когато всички методи на познание отново дойдат до изучаване на всеки отделен случай, накрая може да се обърнат към статистиката, която, както знаете, изигра огромна роля в социалдемократическите среди при разглеждане на социалните въпроси, да се обърнат към статистиката и да признаят нейните методи, благодарение на които, вече след като всичко останало е разгледано поотделно, е възможно да се установи в колко случаи е получен благоприятен резултат и в колко не.
По същия начин статистическият начин на разглеждане става напълно безсмислен в случаите, когато става въпрос за такива явления като самоубийство или лудост. Статистически е записано какъв процент от хората с определена професия завършват живота си със самоубийство или пък полудяват. Знанието за това няма никаква стойност за истинското разбиране, тъй като същественото е как индивидът достига до самоубийство, как индивидът полудява.
Така стоят нещата с този статистически начин на разглеждане, който днес играе голяма роля навсякъде. Във всички случаи, когато научните работници говорят за теория на познанието, основана на статистическия метод на разглеждане, ние наистина имаме работа, така да се каже, с „освободилия се Сатана“. И това всъщност наиситна е страшно.
Виждате ли, този метод на разглеждане, който е проява на действията на сатанинската власт точно в Средна Европа и на Изток, е приел формата на философия при Авенариус и Мах. Впоследствие от тях се учат видните философи на болшевизма, които прилагат всичко това на практика в Русия. Дори онези, които са оптимисти за еволюцията на човечеството, виждат всички тези явления, въпреки че не проявяват особена загриженост. Дори те виждат, че в Централна Европа още преди десетилетия са заложени семената на болшевизма, който по-късно е пренесен в Русия. Работата е именно такава: зародишите на това, което беше посято в едно място, бяха пренесени там, където биха могли да поникнат.
По този начин, тази сатанинска сила днес вече работи навсякъде, влагайки много сили и старание, за да апелира навсякъде към еманципиране на интелекта, който разглежда нещата без каквато и да била вътрешна връзка с тяхната същност. Такъв е случаят с разглежданията, свързани със сферата на душевното, духовното, с разглежданията, отнасящи се до вътрешното обръщане на човека и т.н. Ако Сатана успее в определен срок да доведе работата си до онази точка, към която се стреми, тогава това, което трябва да се случи, трябва да си приближи, да подходи към човечеството по такъв начин, че да навреди на човешката еволюция. Защото, виждате ли, събитията, за които говори авторът на Апокалипсиса, идват при всички случаи. Но въпросът е в това, как тези събития ще се развият. По отношение на бъдещите събития все още можем да говорим за две възможни посоки, в които те могат да се развият. В единия случай – бъдещите събития да протекат в духа на замислената от боговете човешка еволюция, а в другия – срещу тази еволюция.
В днешно време интелектуалността обхваща човечеството, хората стават все по-интелектуални и по-интелектуални. Но интелектуалността на човек се развива не посредством инспирацията, а чрез неговите собствени сили. Така че интелектуалността обхваща човечеството. Въпреки това, в резултат на влиянията, произтичащи на свой ред от луциферичната страна, човечеството остава слабо по отношение на останалата част от своето същество. Това води до появата на групови съзнания от определен вид, докато в епохата на индивидуализма, в истински християнската епоха, принципът на индивидуализация е от полза за човечеството. Възникват групови съзнания и тези групови съзнания трябва да бъдат защитени от опасността, която ги заплашва.
И така, ще дойде време, когато сатанинската власт - в резултат на усилията, които е положила, за да спечели силите на човешкия интелект - наистина ще стане толкова силна, че ще може да се приближи до всички групи, които ще се формират. Силата на Сатана ще стане толкова силна, че ще действа във всичките четири посоки на света. И тези групи, малките групи - "Гог" и големите групи - "Магог", ще попаднат под сатанинската власт.
И ще могат ли тогава хората, притежаващи духовност, да я развият до такава степен, че да стане възможно да доведат човешката интелектуалност с помощта на силите на Михаил до източника, към който тя принадлежи, да я доведат до онези Прасили, които стоят до източника на човешката еволюция, към тези Прасили, които се стремят да насърчават развитието на човека, каквото е днес, така че човекът да действа на основата на свободата – именно това ще бъде от решаващо значение. Изключително много ще зависи от това дали хората, с цялата си вътрешна добросъвестност и основателност, ще успеят да овладеят истинската спиритуалност, истинската духовност.
Именно на този изключително важен за човечеството въпрос днес трябва да се обърне специално внимание в работата на свещеника. Защото само в случай, че успеем да насочим всичко в правилното русло, великата сцена на изкушението, която Сатана е замислил с „Гог“ и „Магог“, ще завърши благоприятно за човешката еволюция.
В противен случай, неизбежно ще се случи следното: в бъдеще всичко, което беше изживяно от човечеството, започвайки приблизително от VII християнско столетие, от 666 година, всичко което беше изживяно от него под знака на развиващата се индивидуалност - всичко това ще бъде загубено за човечеството. Мракът ще се разпространи върху всички предишни въплъщения на човечеството (Inkarnationen der Menschheit), а нова световна еволюция ще заеме мястото на земната еволюция.
Още днес ясно можем да видим зародишите на това. Още днес можем да видим огромната опасност, която заплашва човечеството. Ариманичните сили – тъй като те притежават най-голяма интелектуалност – използват всички слабости на хората, главно тяхната суета и лъжливост, за да ги привлекат на своя страна. Например, всичко, което допринесе за разпалването на световна война, всичко това всъщност е нещо невероятно ужасно. Тогава суетата на хората беше използвана от сатанинските сили – след като съзнанието на хората се потопи в едно нечувано до сега състояние, състояние подобно на сън – така че през 1914 г., в продължение на няколко дни да се издигне огромна буря, която доведе хората до ужасно опиянение, такова опиянение, че досега още не могат да разберат какво всъщност се случи по това време. Всичко това беше ужасно.
Но това е само една част от проблема. Днес могат да се наблюдават много по-негативни явления, като се обръща внимание на чисто интелектуалните, така наречените духовни битки на нашето време. Какво, всъщност, се случва днес с правдата, с истината? Навсякъде можете да видите как се полагат все повече и повече усилия, за да се скрие истината, която се намира зад действията на хората, така че тази истина колкото е по-далеч, толкова по-малко да се взема под внимание. Помислете само колко много усилия се полагат, за да поставят духовния живот в релсите на държавата! Всичко това излага човечеството на огромна опасност, макар че хората не са склонни да развиват истинско разбиране по отношение на такива явления.
Бихте могли сами да се убедите в това, ако обърнете внимание на факта, как беше възприето Движението за социална троичност. Както знаете, Движението за социална троичност се опита да направи, така да се каже, първата, изпреварваща стъпка срещу изкушението на „ Гог” и „Магог”, стъпка, благодарение на която по-нататъшното развитие на човечеството би могло да тръгне по такива пътища, по които всичко би се оказало благоприятно за човечеството. Обаче видът и начинът, по който се възприема идеята за троичността, идея, която всъщност би могла да приведе човечеството през този праг на развитие, показва каква чудовищна опасност заплашва човечеството във връзка с тези неща. Именно поради това е необходимо всичко да се възприеме абсолютно сериозно, на първо място, в кръга на свещениците.
Искам да насоча вниманието ви към факта, че някога живя една индивидуалност – това беше в първите столетия на християнското развитие, така че тази индивидуалност преживя 666 година, - която с определена ясновидска сила възприемаше, случващото се наоколо, която разбираше, че във всичко това всъщност се проявява действието на сатанинската сила. Тази сатанинска сила още по това време се подготвяше за бъдещата си мисия. Тази индивидуалност, която живееше там, където непосредствено се разиграваше църковната борба, а именно в Рим, и която по-нататък допринесе за разпространението на християнството в Европа, тази индивидуалност по това време имаше напълно ясно духовно възприятие за случващото се. По-късно тя само прие тази сатанинска сила - както се случи с повечето - за дявол, за обикновен дявол на Средновековието. И въпреки, че говореше за дявола, от начина, по който говореше за него, става ясно, че в действителност има предвид сатанинската сила, тази същата сатанинска сила, за която вече ви разказах, че дори Михаил я признава като по-висшестоящо духовно същество. Тази индивидуалност отново се въплъти през първата половина на XIX век в Берлин. Тази индивидуалност я наричаха Трандорф (Trandorf - Консисториален съветник и Висш консисториален съветник - титли на Евангелската консистория, църковен административен орган). Той беше обикновен гимназиален учител. Да, той признаваше съществуването на дявола, тоест всъщност Сатана. Той написа книгата „Дяволът игра на въображението ли е?”. Но освен тази книга той написа също и „Естетика”. Обърнете внимание на тази „Естетика”. Днес няма никаква възможност да се привлече вниманието на теолозите към Трандорф, той остана без всякакво внимание. Консисториалните съветници и висшите консисториални съветници в Берлин бяха негови врагове.
Всичко това се свежда до следния въпрос: ще успеят ли свещениците да разберат духовния свят в неговата абсолютна реалност и ще изхождат ли в своята работа именно от такова разбиране, и няма да останат само със сантиментално отношение към духовността, както навсякъде се прие през последните столетия. Стана обичайно, говорейки за духа, да се заобикаля идеята за злото, да се премълчава всичко, което е свързано с проявленията на злите сили. Следователно цялата работа се заключава в това, дали свещениците притежават достатъчна сила, за да могат наистина да представляват духовността.
В крайна сметка, скъпи приятели, това наистина е най-важното нещо в работата на свещеника. Всъщност е много важно, когато се разглеждат такива въпроси като разбирането на кармата, като разбирането на предишните земни животи - въпроси, които изискват честно и безпристрастно отношение - да се изхожда от такова душевно състояние, както при съзерцаване на култовото действия - транссубстантизацията по време на тайнството на освещаване на човека. Всичките тези представи отново трябва да станат реални за човека. И само в случай, че тези представи станат реални, ще има възможност, скъпи приятели, да говорим за перспектива за човечеството в духа на автора на Апокалипсиса, да говорим за такава перспектива, за която той страда с цялото си сърце. Защото само такава перспектива предполага развитие на човечеството в правилното русло. Можем да кажем следното: всичко, което беше обсъдено тук във връзка с Апокалипсиса, всичко това се отнася точно до такива истини, които би било невъзможно да бъдат възприети, ако целият човек не се свърже с тях. Всичко това се отнася до такива истини, които би било невъзможно да се приемат, без те да бъдат приети като един вид причастие (eine Art Kommunion).
Така че наистина може да се каже: истинската Църква (Ecclesia), появяваща се във външната си форма, обхваща вярващите, докато свещениците трябва да се виждат като такова образувание вътре в Църквата, чрез чиито действия духовното се излива в човечеството. Освен това също е необходим, устроен със съответното разбиране, малък страничен олтар, дарохранителница за Светите Дарове с пресвятото (Sanktissimum), именно в която се съдържа тайната на транссубстантизацията. Нека си представим, че имаме потир - чашата, в която се извършва транссубстантизацията.
Чрез транссубстантизацията хората търсят пътя към Отца, към онази Изначална Творческа Мирова Сила, която абсолютно реално, същностно действа в тази транссубстантизация. Тази Изначална Творческа Морова Сила не може да бъде намерена, ако едностранчиво следват само духовното или само материалното. Тази Изначална Творческа Морова Сила може да бъде открита само когато се постигне единство на духовното с материалното. Именно днес истинското разбиране на света се случва едва когато на олтара се извършва транссубстантизация, трансформация на материята. Тук наистина се извършва едно свещенодействие, което спомага за намирането на Отца, и именно тук Синът показва на хората пътя към Отца. Синът, Който също така помага да се намери пътя към Духа.
И така, човек може, насочвайки погледа си към всичко, което е проявено във физическото, да открие чрез транссубстантизацията духовното, скрито във физическото, може да открие съкровените дела на Серафимите, Херувимите, Престолите, съкровените дела, чиито проявления е физическата субстанция. Ако се стреми да разкрие всичко, което се проявява във физическото като духовно, тогава трябва да следва пътя, водещ към Отца. Пътят към Отца е посочен от Сина, Сина, чрез Който духовното се разкрива от физическото (das Geistige erscheint aus dem Physischen). Хлябът е хляб, но в този хляб, ако говорим само за него, тъй като същото може да се каже и за виното, може да се намери Отец. Христос показва пътя. Благодарение на транссубстантизацията хлябът е заобиколен (umgibt sich) с аура и човекът изживява Духа в тази аура (виж фиг. 13). В същото време във виното имаме този елемент, който само засилва това, което се съдържа в хляба.
И така, може да се каже: в сетивно-проявеното живее копнежът по Отца, в сетивно-проявеното са скрити Серафими, Херувими, Престоли. Христос води човека по пътя, по който те се проявяват в своите действия – по начина, посочен вчера – Господства, Сили, Власти. И човекът се изкачва в областта, в която днес той може само да съзерцава духовния свят в своята духовност (die geistige Welt in ihrer Geistigkeit), духовния свят, в който, обаче, непосредствено се намира Светият Дух: Ангели, Архангели, Архаи.
Всичко това, скъпи приятели, се съдържа в Апокалипсиса. Какво означава да разбереш всичко това? Какво следва днес от факта, че всичко това е разбрано? От това следва, че този, който го разбира, намира своето собствено разбиране, предначертано в Апокалипсиса (sein eigenes Verständnis in der Apokalypse vorgezeichnet findet). Затова можем да кажем: зависи само от вас, скъпи приятели, искате ли вие това, което е казано в Апокалипсиса, да е казано за вас, или не искате? Защото ако вие, като свещеници, внесете импулсите на Апокалипсиса в своята дейност, ако внесете тези импулси по истински духовен начин, тогава ще станете онези, за които е казано в Апокалипсиса, че ще дойдат и ще се противопоставят на силата на Звяра, Лъжепророка и Сатаната. И тогава всеки път ще си представяте – най-малко в духа - че под чашата за транссубстантизация лежи апокалиптичната книга (das apokalyptische Buch). И като си представите, че чашата, потирът, стои върху апокалиптичната книга, ще можете да си кажете: „Тук, вътре, е нашето призвание, и това, което правим в този момент, е осъществяване на нашето призвание“.
И така, скъпи приятели, в този курс исках да ви дам не теоретично разглеждане на Апокалипсиса. Исках да ви дам - след като у вас се появи напълно обоснованото желание да чуете нещо за Апокалипсиса - именно това, което ви дадох. По този начин аз се стремях в духа да поставя под чашата Апокалипсиса, под чашата, в която се извършва транссубстантизацията. Именно до това исках да доведа нашето разглеждане. И вие, скъпи приятели, ще успеете, независимо от обстоятелствата в бъдеще, да достигнете това, което е възможно да се достигне само в случай, че успеете толкова силно, доколкото това е възможно, да се изпълните с идеалите на вашата работа, само в този случай, ако можете да направите тези сериозни разглеждания за Апокалипсиса най–вътрешен импулс за вашата собствена работа. Скъпи приятели, това исках - като завършек на нашите разглеждания - да направя предмет на вашето внимание. Трябва да знаете, че интензивните мисли, свързани с тези разглеждания, ще съпътстват вашата упорита и достойна за голямата задача работа, ще съпътстват всичко, което отсега нататък ще правите.
Фридрих Рителмайер произнася думи на благодарност. ( думите не са стенографирани)
Рудолф Щайнер: Ако успеем да разберем това, което беше изразено в тези думи, които не са външен, а вътрешен обет на сърцето, и ако сме в състояние да представим този обет на сърцето в светлината на правилно разбрана благодат, тогава ще се извърши това, което трябва да бъде извършено. Защото целият въпрос се заключава в това, че понастоящем пътищата на боговете и пътищата на хората се сближават. Михаил ще бъде великият посредник между пътищата на боговете и пътищата на хората. Нека насочим погледа си към делата му! Нека се научим от неговите минали действия, какво в бъдеще трябва да се извърши! И тогава ще имаме право не само с добронамереност (gutgewollten), но и със смел ентусиазъм да гледаме в бъдещето.
И тогава ще виждаме себе си все повече и повече обединени в нашата волята с Божествената Воля, която от самото начало направлява хората. И тогава ще почувстваме нашата свобода, съчетана със свободата на боговете. Това трябва да чувстваме. И тогава ние също ще имаме право всеки ден, след като завършим ежедневната си работа, да продължаваме към утрешния ден, стремейки се не към малкото, а към великото, да си кажем: „Може би Окото на боговете се вглежда в нас (Götter Auge) и казва: Да, така да бъде”.
Превод: Петранка Георгиева
Редакция: Дорина Василева