Д-р Рита Лерой и д-р Ханс Вернер: Цялостно лечение на раковата болест. Ролята на лекаря (6)

Submitted by admin 2 on Вт., 17/08/2021 - 07:49
Пътят

Лекарският разговор

В центъра на описаната тук всеобхватна терапия стои лекарският разговор. За лекаря най­добрите предпоставки са възможно доброто запознаване с биографичното развитие на пациента.

От биографията на болния могат да се изведат взаимовръзки между изживяванията и болестните следствия. Така в разговора се пораждат важни познания за пораждането на болестта и импулси, които показват, в каква посока да се насочи инициативата на пациента. Разговорът трябва да помогне на болния човек да си постави нови цели и задачи за своя бъдещ живот, да хвърли поглед към действието на духовните закономерности, и така въоръжен, изпълнен с доверие и смелост, отново да е готов да майстори живота си.

Къде се провежда това цялостно лечение?

На всеки заболял от рак трябва да се даде след операцията пауза, за да може отново да възобнови телесните си сили и душевното си равновесие, а също да има време за вътрешно осмисляне на живота си. Описаната всеобхватна терапия, която преследва тези цели, се провежда в антропософските клиники и санаториуми в различните страни в смисъла на една такава дихателна пауза след операцията.

Опитни лекари, терапевти и сестри работят в тези клиники. Особено LukasKlinik в Арлесхайм, Швейцария, е специализирана за тази задача. (Но и много специализирани в онкологията антропософски клиники в Германия и др.страни бел. пр.)

Домашната обстановка

Близките трябва да се грижат с любов и разбиране за завърналия се в къщи пациент. Неговата ситуация изисква търпение и съпричастие. Във всеки случай той е станал друг човек, често несигурен и отчаян, или чрез страданието е станал по­буден и се е променил. За всеки от близките му, по подобен както за самия него начин, болестта представлява едно разтърсване. От тази ситуация може да се породи по-задълбочено разбиране и нови взаимноотношения.

Много важно е ритмичното протичане на деня. Ставане и лягане (сравни стр. 5), хранене и други дневни задължения би трябвало по възможност да случват в едни и същи часове. Денят би трябвало да се планува, но да протече без напрежение. Както вече споменахме, необходимо е човек да се свърже с изкуството като зрител, посещаващ театър, концерт, картинни изложби и сам да намери възможност да се занимава с някакво изкуство, даже и в най­простички начални упражнения, независимо дали има талант за това. Наблюдение на природата, излизане в планината, разговори, четене, сериозни занимания с духовно съдържание и всякакви други съдържателни занимания, паралелно с необходимото осмисляне и почивка, трябва да изпълнят човека така, че радиото и телевизията да му станат излишни.

Да се доставя радост и да се изпитва радост са необходими извори на оздравяването. Голяма помощ може да окаже медитативното задълбочаване например в един стих, мисъл от някой мъдрец или молитва. Ако това се изпълнява постоянно, възможно по едно и също време и преодолявайки всички вътрешни и външни пречки, за човека може да се отключи един извор на сила, който да го подкрепи в преодоляването на трудностите в живота му. Изживяването става по­богато, чувстването по­топло и доверието в правотата на съдбата се укрепва.

Смисълът на заболяването

Правилно ли е да се види някакъв смисъл в това разтърсващо събитие? Събуждането за споменатите жизнени въпроси, замислянето върху собствената си личност, може да доведе заболелия дотам, да задълбочи своето съзнание. Застиването в своя ограничен кръгозор или егоизъм поради досегашните си жизнени навици, може да се разчупи и човекът да се насочи към ново жизнено съдържание, към идеи, които принадлежат към областите, намиращи се отвъд прага на раждането и смъртта. Ежедневието с всички свои обвързаности с материалното съществуване, многото привидни задължения и пречки, хвърлят гъсто изтъкано було върху области, които са регионът на нашия произход, нашето същинско отечество. Болестта може и иска да доведе човека дотам, да разкъса този воал и да познае сам себе си като духовно същество, с неговия произход и цели. Така раковата болест може да се превърне в помощ за заболелия да види в нова светлина собствената си съдба и съдбата на света. Самата съдба го призовава към това.

Не обречен, а събуждащ се е раковият пациент. Той може да се освободи от игото на досегашните жизнени навици и жизнен натиск. Може в свобода да изгради наново живота си. Може да почувства това, което му говори чрез неговата болест и което иска да го поведе, за да обхване сам жизнените си задачи.

Но ако въпреки всички усилия болестта не може да бъде излекувана в земния смисъл, то заниманията с болестта и с жизнените проблеми, борбата за вътрешна яснота и в края на краищата съгласието със собствения път ще сътвори у всеки, който се стреми към това, жизнени плодове, които ще разпрострат своето въздействие извън смъртта.

Така тази страшна болест може да бъде лекарство за нашето съвремие и пътеводител, да се включи собственият бъдещ живот в служба на всеобщото човешко развитие.

 

Светлина

 

Литературни източници:

Leroi, A.: Rudolf Steiners Beitrag zum Krebsverständnis und zur Krebsbehandlung. Sonderdruck aus Die Drei" Heft 1, Januar 1961.

Leroi, A.: Ist der Krebs ein Zellproblem?Sonderdruck aus »Die Drei«, Heft 5, September 1966.

Leroi, R. (Hrsg.): Misteltberapie ‑ Eine Antwort auf die Herausforderung Krebs. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 1987

Wolff, 0.: Die Mistel in der Krebsbehandlung, Verlag Vittorio Klostermann, Frankfurt. Boie, D.: Mistel und Krebs. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 1970.

Schöffler, H. H.: Kind im Wandel desjahrhunderts. Ein Kinderarzt zur Situation. Kapitel: »Krebs und Spiele«. Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart 1971.

Oeser, H.: Krebs ‑ Schicksal oder Verschulden?, Georg Thieme Verlag, Stuttgart.

Löckle, E. W.: Krebsalarm ‑ Ein Appell an das Bewußtsein. Novalis Verlag AG, Schaffhausen/Schweiz.

Kaelin, W.: Krebsfrühdiagnose ‑ Krebsvorbeugung. Der kapillar‑dynamische Bluttest nach Kaelin. Verlag Vittorio Klostermann, Frankfurt.

Steiner, R.: Über Gesundheit und Krankheit, GA 348. Rudolf Steiner Verlag, Dornach/ Schweiz.

Renzenbrink, U.: Zeitgemäße Getreideernährung, Arbeitskreis für Ernährungsforschung, D‑7263 Bad Liebenzell/Ul.

Kopp, W., Werner, H.: Ernährungsbinweise für Tumorgefährdete und Tumorkranke, zu beziehen durch die Klinik Öschelbronn, Am Eichhof, 7532 Niefern‑Öschelbronn.

Hühner, B.: Die Zubereitung von Getreidegerichten, Arbeitskreis für Ernährungsforschung, 7263 Bad Liebenzell/Ul.

Hauschka‑Stavenhagen, M.: Zur künstlerischen Therapie, Schule für künstlerische Therapie und Massage, 7325 Boll.

Bühler, W.: Der Leib als Instrument der Seele in Gesundheit und Krankheit, Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart, 10. Aufl. 1986.

Weleda‑Almanach 78: Ausgewählte Beiträge aus den Weleda‑Nachrichten, Weieda AG, Postfach 1320, 7070 Schwäbisch Gmünd.

Jahresbericht des Vereins für Krebsforschung, CH‑4144 Arlesheinn/Schweiz, Kirchweg 5.

Лекарска литература може да се вземе от следните изституции:

Verein für Krebsforschung, CH‑4144 Arlesheim/Schweiz, Carl Gustav Carus‑Institut, Am Eichhof, D‑7532 Niefern‑Oschelbronn, Verein für Krebsforschung, Trossinger Straße 53, D‑7000 Stuttgart‑Sillenbuch.

Адреси на клиники и санаториуми

Швейцария:

ltta‑Wegman‑Klinik, Pfeffingerweg 1, CH‑4144 Arlesheim

Lukas‑Klinik, Brachmattstraße 19, CH‑4144 Arlesheim

Kurbeim Casa Andrea Christoforo, CH‑6612 Ascona‑Collina

Merian Isefin‑Spital, Föhrenstraße 2, CH‑4054 Basel

(Homöopathisch‑anthroposophische Belegabteilung für innere Medizin)

Германия:

Gemeinnütziges Gemeinschafts‑Krankenbaus Herdecke,

Beckweg 4, D‑5804 Herdecke (Ruhr)

Filderklinik, Gemeinnütziges Gemeinschaftskrankenhaus, Haberschlaiheide, D‑7024 Filderstadt‑Bonlanden

Klinik Öschelbronn, Am Eichhof, D‑7532 Niefern‑Öschelbronn 2

Krankenhaus Rissen, Chefarzt: Dr. V. Fintelmann, Suurheid 20, D‑2000 Hamburg 56

Kreiskrankenhaus Heidenheim, Schloßhausstraße 100, D‑7920 Heidenheim

(>~Homöopathische Abteilung~< für innere und Allgemeinmedizin)

Paracelsus‑Krankenbaus, D‑7263 Bad Lieberizell‑Unterlengenhardt

Sieben Zwerge ‑ Klinik für Drogenkrankheiten, D‑7777 Salem‑Oberstenweiler

Sanatorium für dynamische Therapie >,Studenhof«, D‑7821 Dachsberg‑Urberg

Sanatorium Sonneneck, Kanderner Straße 18, D‑7847 Badenweiler

Sanatorium Schloß Hamborn, D‑4791 Borchen 3

Haus am Stalten, Sanatorium für Allgemeinniedizin, Dr. med. Jürgen Fels, D‑7853 Steinen‑Endenburg

Haus Raphael, Rosenburgweg 22, D‑5300 Bonn 1

Augenklinik Dr. MichaelSchad, Schönleinstraße 11, D‑7000 Stuttgart 1

(Konservative und operative Behandlung aller Augenkrankheiten)

IN DEN NIEDERLANDEN:

Willem Zey1mans van Emmichoven Kliniek, Prof. Bronkhorstlaan 10, Postbus 401,

NL‑3720 AK Bilthoven (Klinik für innere Medizin)

IN ÖSTERREICH:

Diät‑ und Kneipp‑Sanatorium Dr. Felbermayer, A‑6793 Gaschurn/Montafon‑Vorarlberg

IN GROSSBRITANNIEN:

Park Attwood Therapeutic Centre, Trimpley, Bewdiey, Worcs. DY12 1 RE

IN BRASILIEN:

Clinica Tobias, Caixa Postal 436, Säo Paulo

 

Медитация от Р. Щайнер за тежко болни

 

 

«O Gottesgeist erfülle mich

erfülle mich / in meiner Seele

Meiner Seele /leihe starke Kraft,

Starke Kraft / auch meinem Herzen

Meinem Herzen, / das Dich sucht

Sucht / durch tiefe Sehnsucht

Tiefe Sehnsucht / nach Gesundheit

Nach Gesundheit / und Starkmut

Starkmut, / der in meine Glieder strömt

Strömt / wie edles Gottgeschenk

Gottgeschenk / von dir, // o Gottesgeist,

O Gottesgeist / erfülle mich

Erfülle mich / in meiner Seele...»

 

О, Божествен Дух проникни ме

проникни в душата ми;

На душата ми дай мощна сила,

мощна сила и на моето сърце,

моето сърце, що Тебе търси,

Тебе търси със дълбок копнеж,

със дълбок копнеж за здраве,

за здраве и смелост,

за смелост, която в мойте органи тече

тече като благодатен Божи дар,

Божи дар от Тебе, о Божествен дух

О, Божествен дух проникни ме.

 

* * *

            Д-р Рита Лерой (1913-1988) е учила девет години във Валдорфско училище в Щутгарт, следва медицина в Тюбинген, Берн и Париж. Завършва през 1941 в Берн, Швейцария. Пет години работи като лекар-асистент в Университетската гинекологична клиника в Берн, в хирургичното отделение на болницата Тийфенау и в медицинската му поликлиника, както и в клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм (Швейцария). От 1946 до 1963 год. е на обща медицинска и онкологична практика в Базел. От 1963 е главен лекар в Лукас-клиник, а от  го ръководи института Хистия на Дружеството за ракови изследвания, и двете намиращи се в Арлесхайм (Швейцария). От 1978 год. до нейната смърт през 1988 год. е президент на Международния лекарски съюз за антропософска медицина.

Д-р Ханс Вернер е интернист, роден през 1925 в Майенфелс (Вюртенберг). Завършва медицината през 1951. От 1960 до 1975 год. е на практика по вътрешна медицина като антропософски лекар във Форцхайм, Германия. Съосновател на Обществото за поощряване на раковото лечение във Форцхайм, сътрудник в института Карл Густав Карус, който е естественонаучен медицински изследователски институт, работещ върху принципите на антропософската Духовна Наука. Научното поприще на неговата работа включва изследването на биографиите на болните хора. От 1975 година е съосновател и сътрудник на клиниката Йошелброн, разположена близо до Форцхайм, която е достъпна за всички осигурителни каси на Германия.

В широкомащабната борба срещу раковата болест, черногледството със сигурност не е най-подходящото средство. От друга страна, недопустимо е да се премълчава реалното положение на нещата. Днес всеки честен медик ще признае: през последният четвърт век, въпреки огромните научни усилия, раковата терапия не успя да постигне съществен напредък. За превантивна (предпазваща) терапия е рано да се говори, понеже официалната програма за ранна диагностика датира едва от 1971 г. Ясно е само, че засега университетската медицина не разполага с надеждни тестове за ранна диагностика. Ето защо изводите са мрачни. Много от изследователите днес открито поставят въпроса, дали научните изследвания не са на изцяло погрешен път и апелират за повишена критичност към общоприетите становища, както и към търсене на нови пътища в тази област.

Един нов път имаме в лицето на антропософската медицина, която застъпва възгледа, че раковата болест се предизвиква от много фактори, като особено място всред тях заемат душевните проблеми на индивида. Изводът е: На успех може да разчита само цялостното лечение, което обхваща целия човек, съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Все повече университетски клиники провеждат разработената от Рудолф Щайнер терапия с препарати на Белият имел (Viscum album).

 

Превод: Нели Хорински

Част 1, 2 и 3 по темата - д-р Фолкер Финтелман

Част 4 по темата - д-р Рита Лерой и д-р Валтер Бюлер

Част 5 по темата - д-р Рита Лерой и д-р Ханс Вернер