Ракова лекарска консултация
Диагностика на раковото заболяване
Субективни симптоми (анамнеза)
Като особено коварство при рака трябва да се отбележи, че очевидно дълго време болестта изглежда да протича напълно без симптоми. Колко често на някои хора, които се смятат за напълно здрави, се случва да отидат на лекар поради изведнъж появили се болки или някакви други симптоми, и при внимателния преглед да узнаят, че са болни от рак в напреднал стадий. Онемели заставаме пред такова събитие, което показва, че в тялото се е развило едно туморно заболяване, без то паралелно да се придружава от съответните симптоми, или чувството, че човек е болен. Например, от няколко седмици човекът се оплаква от силно главоболие и виене на свят, а причината за това се установява, че е мозъчен тумор, който вече не може да се оперира.
Фактът, че раковите симптоми се появяват в късните стадии, чак когато болестта е напреднала, в съвременната медицина доведе до различни мерки за ранното й откриване и предпазване. И въпреки всичко става ясно, че освен някои изключения, те не помагат за ранното откриване на болестта. Поскоро случайни изследвания помагат за ранното й откриване, отколкото всички до сега систематизирани или организирани прегледи.
След всичко казано до сега това не бива да изненадва, понеже същинският тумор е един покъсен, или последен стадий на раковата болест. Нашето внимание изцяло трябва да се насочи към този стадий, който тук наричаме канцероза или също предтуморен стадий или преканцероза. Да бъде признат този стадий като същинската ракова болест и сериозно да бъде взет под внимание, се иска още доста разяснителна работа. Съвременната медицина, опираща се днес изцяло върху обективни мерки, всъщност не може да си представи един такъв болестен процес, протичащ в невидимото. Към това се прибавя и проблемът, че при един такъв стадий очевидно не са удачни конвенционалните терапевтични методи на операцията, химотерапията или облъчването. И въпреки това изглежда, че въпросът за едно ранно откриване на рака може да бъде разрешен само тогава, когато се хвърли поглед също и върху това, започнало да се изгражда в тялото, скрито от нашите очи или от другите доказателствени методи, органично образуване.
Съответно на описанието на четиричленнот разделяне на тялото и на действащата в него душевна натура на човека, би трябвало да се характеризират телесните и душевните феномени, които могат да се преценят като израз на появилата се в тялото ракова болест. При това поголяма роля играе не единичният симптом или отделният резултат от изследванията, а много повече съвкупността от повече или дори от многобройни такива феномени. Читателят би се насочил в съвсем погрешна насока, с неприятни последици, ако открие при себе си някой от симптомите, които тук ще бъдат описани, и прибързано си помисли, че този е знак за едно раково заболяване. Така би могъл да се породи страх, който поради неговото отрицателно влияние върху вътрешни имунни процеси, поскоро би могъл да бъде определен като стимулиращ рака. В случай, че някой, водещ се от описанията тук, открие при себе си една ракова диспозиция (предразположение), обезателно трябва да се обърне към опитен лекаронколог и да разгледа с него проблема. Това би било истинска предпазна мярка и възможно ранно откриване на болестта.
Телесни симптоми.
Точно симптоматиката на канцерозата трябва да бъде диференциран израз на четиричленната телесна природа. Преди всичко трябва да се изясни, описаната дисоциация между вещественото или физическото тяло от една страна, и жизненото, душевното и азовото тяло (организация) от друга страна. Ако на някое място в организма определен орган вече не се прониква по един здравословен начин от жизнени, душевни или духовни сили, то целуларното (клетъчното) равнище на вещественото тяло се е еманципирало. Причинените чрез това увреждания би трябвало да се проявят в принадлежащите към четирите същности на човека елементи: топлина, въздух, вода и земя.
Топлинният организъм (Азовата организация)
Нека най-напред да погледнем топлинните процеси в тялото, в които непосредствено се проявява човешкият Аз, съответно той влиза във взаимоотношения с другите организации (тела)
Към малко взиманите под внимание факти в човешкия организъм принадлежи това, че от своите собствени сили, той подържа типичната за него температура от около 37 градуса Целзий. Ако температурата чувствително се понижи под тази граница, говорим за ниска температура, повиши ли се чувствително над нормалната, говорим за треска (повишена температура). Последната винаги означава засилено навлизане на нашият Аз в останалите човешки същности; понижената температура показва ситуация, в която вещественоминералното в тялото доминира над душевнодуховното. Така въз основа на температурната крива можем непосредствено да видим отношението на душата и духа към тялото. При това е важно да отбележим, че всеки човек има една индивидуална, типична за самия него температурна крива, която показва един ясен ритъм в протичането на деня. Нормално при събуждане температурата е найниска, нали живото тяло с неговата веществена и носеща живот натура по време на съня е отделено от пронизващата го с топлина Азоваприрода. В течение на деня температурата се повишава и достига съвсем различно според конституцията и темперамента една връхна точка, между обяд и вечеря, при отделни хора даже и през нощта. От там нататък температурата започва да спада и достига найниската си точка сутринта. В идеалния случай при графичното изобразяване на измерената през деня температура се вижда нещо като една равномерно протичаща синусова крива. Разликата между найниската и найвисоката точка през течение на денонощието би трябвало да е наймалко 0,5, а подобре би било да достигне 1,0 градус Целзий.
Също и извън антропософското наблюдение непрекъснато се установява, че в предисторията на рака се набива в очи честата липса на възпалителни болести. Колко често някой болен от рак, изпълнен с гордост, ни разказва без да има понятие, какво означава това, че вече от десетилетия не е вдигал температура!
Порано, преди времето на всеобхватните имунизации, правеше впечатление, че болният от рак почти не е прекарал детски болести. Погледнати отстрани, всички придружени с температура болести са нещо като усилващ нашите съпротивителни сили, нашата имунна система, тренинг. Много инфекциозни болести се характеризират с това, че ние получаваме имунитет против тях, ако веднъж ги прекараме. Правилно разбрано, това означава, че при преболедуването от такава болест ние сме спечелили специфичната сила, от която се нуждаем за нашата имунна система и за в бъдеще болестта не ни е вече необходима.
Колко индивидуални възможности са отнети днес поради многообразното своеволие на имунизациите, е един твърде малко поставян въпрос, на който и днес все още е невъзможно задоволително да се отговори. Според заеманата тук гледна точка, към определено поощряващите рака факти при съвременната медицина принадлежи това, че банални заболявания, придружени с температура, прекалено често се лекуват със свалящи температурата лекарства. От всички открити феномени също и при модерното вирусово изследване, отдавна трябваше да стане ясно, че температурата при вирусните болести е специфична имунна реакция на организма и поскоро го подкрепя, отколкото да го обезсилва.
Една от най-важните възможности рано да се открие раковото заболяване е екзактното обхващане на температурата в ритъма на денонощието. Тя би трябвало да се измерва всеки 2 часа, от събуждането до заспиването и да се записва графично (виж схема 1) чрез съответната температурна крива. Идеално би било температурата да се измерва ректално (в ануса), добре е също и орално (под езика), докато измерването под мишницата не е особено точно. За да може наистина да се направи едно разумно изказване, би трябвало измерването и записването да продължи известно време, найдобре един месец. При това трябва да се отбелязват особените събития през деня или през нощта. Защото практически при почти всеки човек ще се види, че не може да се постигне идеалът за едно равномерно отклонение на температурата (синусова крива).
Относно скритата канцероза - алармираща е констатираната константна температура. При нейната графика се вижда една почти права линия на протичането, като температурата или общо взето е много ниска, или също и в областта на нормалната температура по време на денонощието показва само минимални отклонения от 0,1 до 0,2 градуса по Целзий. (схема 1). Тя е графически израз на вътрешната ситуация на задушаването (виж стр. 48).
Друг показател за канцерозата може да бъде генералната прекалено ниска температура, при която през протичане на денонощието се констатират температурни отклонения, но максимално от 0,5 градуса С. Почти не се достига температура от 37 градуса С. Една трета форма на температурна промяна, която насочва към канцероза, може да бъде пълната аритмия на температурата, при която не се вижда никаква равномерност или константност. Това се вижда от схема 2.
Според нашия лекарски опит, характеризираните температурни отклонения и особено константната температура са особено специфични показатели за една канцероза, като е възможно в единични случаи да се срещнат и ситуации, където един такъв феномен може да се появи самостоятелно, без да е налице канцероза. Решението, по какъв начин трябва да се тълкува една патологична температурна крива, лежи при опитния в това отношение лекар. Добре би било всеки съвременен човек от време на време да контролира температурата си по описания начин и да обсъди резултата със своя лекуващ лекар. Това особено се препоръчва, когато в предишните години от дълго време човек не е прекарвал никакво възпалително заболяване с висока температура.
Самият лекар би трябвало да обучава наблюдателните си способности и при прегледа на пациента да може диференцирано да констатира топлината на тялото. Изненадващо е, колко различни топли и студени зони могат да се констатират при един организъм, найпознатите естествено са студените крака и ръце, които особено трябва да се вземат под внимание, когато самият пациент не усеща студенината на тези части от тялото си. Друг пример е, когато все почесто се среща студена зона над двата бъбрека отзад на гърба, което винаги е израз на дълбоко топлинно нарушение в организма. Доколко такива промени могат да се обхванат от уреди, ще се обсъди в главата за термографията.
Топлинният организъм обаче се проявява също и чрез съвсем други феномени, освен чрез подлежащата на измерване телесна температура. Една важна опитност на разширената чрез антропософията медицина е, че душевният ни живот се отразява в цялата организация на нашето тяло, следователно също и в отделните органи или органни системи. Телесни, органични изменения, както например при канцерозата, ще имат съответните въздействия върху нашия душевен живот. Правилната телесна топлина в този смисъл ще означава здравословна възможност да се реагира от страна на волята, например инициативност, радост от активно занимание с някаква дейност. Така също и изпълнено с фантазия творческо мислене, което от своя страна наново е повод за творческа дейност. При канцерозата ще констатираме нарушения точно на тези две душевни равнища, от една страна липса на инициатива, от друга страна вкостененото мислене, придържащо се към дефиниции и мъртви правила.
Днес широко са разпространени безинициативността, липсата на порив за действие, нежеланието за работа. Тук отношението на човешката воля към тялото е нарушено. Интересно е, че органът, от който се възползва волята, за да се манифестира в тялото, е черният дроб. Затова при чернодробни заболявания много често срещаме липса на инициатива и парализирана воля. В тези случаи болният, например втвърденият орган оказва прекалено голямо съпротивление на душевността (волята). При канцерозата от друга страна волята се възпира да може да използва органа за своята изява, понеже липсва посредническият елемент на топлината.
Същият симптом «безинициативност» значи има различни причини. Да се открие това диференциранодиагностично е лекарска задача, което в днешно време означава, че лекарят отново трябва да обучи един съвсем друг начин на наблюдение, отколкото това е научил чрез следването си и в ежедневната практика. Днес поради налагането на апаратната диагностика тази способност за наблюдение много често е закърняла. Във връзка с канцерозата освен телесната температура лекарят трябва да се научи да преценява елемента на топлината също и в мисловния, и в чувствения живот на своите пациенти. Една съществена част при това също е die Zwanghaftigkeit, (натрапчивост – мисли, чувства и др.) чието появяване винаги е показател за това, че природните земни закономерности са надделели над индивидуалното в човешкото тяло. Също и за социалната способност, не само да се остава в себе си, а да се възприемат и другите, с техните нужди, въпроси и възгледи, и човек да се занимае с тях, е необходима вътрешната здравословна топлина на един орган сърцето. Истински топлосърдечният човек, комуто не е безразлична съдбата на другите, а също така е важна както неговата собствена, в този аспект е помалко застрашен да се разболее от рак, отколкото егоцентрикът, чийто свят се изчерпва само в собствените му интереси.
Превод: Нели Хорински
Следва!
Част 1, 2 и 3 по темата - д-р Фолкер Финтелман
Част 4 по темата - д-р Рита Лерой и д-р Валтер Бюлер