Рудолф Щайнер: АПОКАЛИПСИС - непубликуван досега цикъл лекции Събр. съч. 346 (17)

Submitted by admin 2 on Пон., 02/08/2021 - 15:57
Рудолф Щайнер

Рудолф Щайнер

АПОКАЛИПСИС

осемнадесет лекции изнесени в Дорнах,

от 5 до 22 септември 1924 година,

възпроизведени по записки на участниците

Съдържание

Рудолф Щайнер за този курс

Приветствие от Йоханес Вернер Клайн

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. 

Човешкото посвещение и Апокалипсиса. Терминът „Апокалипсис“: окултни истини, предназначени да дадат правилен свещенически импулс на човечеството. Четирите етапа на мистериите.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 септември 1924 г.

Обзор на опита в транссубстантирането през различните преминали епохи на мистериите.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.

Бъдеща опитност в транссубстантирането на организацията на Аза. Устойчивост на антропософските истини. Алфа и Омега (Апок.1,11). Встъпителните думи на Апокалипсиса.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 септември 1924г.

Писма до ангелите на Ефес и Сардес. За разбирането на числовите връзки в Апокалипсис. Дванадесет, двадесет и четири, седем.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924г.

В петия следатлантски период хората все повече развиват съзнанието да виждат  смъртта като спътник. Четенето на Апокалипсиса означава да сте устремен.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 10 септември 1924г.

Тайните на числата в Апокалипсиса. По-ранното запознаване на хората с тайните на космическите числа; сегашния етап от еволюцията на Земята, в който се открояваме от законите на числата. Архангелските епохи.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 11 септември 1924г.

Годината 333. Пророчески апокалиптичен поглед за възможността за отпадане принципа на Христос и връщане към принципа на Отца. Мюсюлманското учение. 666 – числото на звяра. Транссубстантизация и карма.

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 септември 1924г.

Връзката на Христос със Слънцето. Слънчев гений и Слънчев демон. Сорат и числото 666. 1998 година. Необходимост от стремеж към духовност. Мистерията на Михаил, Мистерията на Христос и Мистерията на Сорат.

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924г.

Апокалипсисът като пророческа картина за по-нататъшно развитие на християнството след Мистерията на Голгота. Съществени разлики между християнството и другите религиозни вярвания. Изграждане на стария  и новия Йерусалим.

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 септември 1924г.

За различните картини от 19-та глава на Апокалипсиса. Свещеническото служене днес.

ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 септември 1924г.

Тройното поражение на противоположни сили на Христовия импулс: Падането на Вавилон, падането на Звяра и неправилните Пророци, падането на божествените противници (Сатана).

ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 септември 1924г.

Преход от четвъртата към петата културна епоха. За вътрешното съзерцание и пророческите мисли в близката епоха от развитието на човечеството. „Жена, облечена в Слънце“ (Откр.12:1). Образът на Звяра със седем глави, надигащ се от морето (Откр.13:1). Осъзнаване присъствието на Христос в транссубстантизацията.

ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 септември 1924г.

Структурата на Апокалипсиса и принципът на числото. Епохата на „тръбните гласове”. „Нашествието на скакалците” (Откр. Гл.9), поява на хора, лишени от Аз. Сваляне на „седемте печата” и етапи на разпространение на християнството. Расово и индивидуално развитие на човека.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.

Разделяне на съзнанието на човека при излизането му от физическия свят. Преминаване на Прага, което се изживява от човечеството. Апокалиптичният образ (Откр. 10:1,2) и трите типа хора: „облачните хора”, „хората дъга” , „хората с огнени крака”. Разпознаване на трите типа хора в съвременното човечество. Апокалиптичната картина (Откр. 10:1,2) във връзка с Азия, Европа и Америка.

ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924г.

Връзката между природните и историческите явления. „Стъкленото море” (откр. 15:2). Любовта проявена като светлина. Божествена любов и Божествен гняв. Отговори, дадено от Рудолф Щайнер на някои въпроси.

ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 септември 1924г.

За терминологията на автора на Апокалипсиса. Звярът със седем глави и Звярът с двата рога. За природата на кометите. Почвата на Земята и субстанцията на кометите. Звярът, издигащ се от бездната. Защо авторът на Апокалипсиса ни дава книга със седем печата?

* * *

ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 20 септември 1924 г.

Скъпи приятели! В началото бих искал да засегна някои въпроси, които могат да станат отправна точка на нашите по-нататъшни разглеждания. Обърнах внимание на факта, че ако по правилен начин се разглежда състоянието на нещата, се изяснява нещо наистина удивително. Става ясно, че в подсъзнателните стремежи на човешката душа днес наистина живее силна потребност от духовност, а това, което протича на повърхността, което се преживява външно на физически план, по същество е нещо съвсем различно, нямащо нищо общо със случващото се в действителност в душите на съвременните хора. Именно днес, във връзка с това, бих искал да ви разкажа за един поразителен факт.

Преди няколко дни говорих за това, че съдържанието на моите лекции за работниците от Гьотеанума се оформя по абсолютно удивителен начин. Тези лекции са структурирани в съответствие с въпросите, зададени от работниците. И тук наистина можете да се убедите, че имаме работа именно с онези стремежи, за които току-що говорих. Също обърнах внимание на факта, че днес – ако намерите подходящия тон за това - може да се обръщате към хората, изхождайки от духа на Апокалипсиса. Дори да не говорим директно за самия Апокалипсис, както правим ние с вас, все пак можем да говорим като изхождаме от духа на Апокалипсиса.

Днес се случи нещо удивително В хода на днешното ни разглеждане възнамерявах да засегна някои въпроси в контекста на нашата работа, въпроси, на които трябваше да се спрем именно днес. И сутринта, когато изнасях моята лекция за работниците, - а по това време вече твърдо се знаеше какво трябва да разгледаме в лекцията, - беше поставен въпрос, във връзка с който възникна необходимост да бъдат засегнати същите природонаучни въпроси, които възнамерявах да обсъдим с вас. С този пример можете да се убедите, че съществуват невидими влияния: това, което духовно-реално се случва тук, по време на нашите лекции, там извиква стремежи, които иначе не биха възникнали.

Никога нямаше да мога да изнеса днешната лекция за работниците от Гьотеанума точно по начина, по който я изнесох, ако тук не говорехме за Апокалипсиса. Лекцията, изнесена пред работниците, беше структурирана в съответствие с поставените от тях въпроси, за които не знаех нищо предварително. С този пример исках да ви покажа, че нашето време наистина е обхванато от духовен живот, който обаче се явява главно само в подсъзнанието на хората. Всичко това се отнася преди всичко за свещениците, които постоянно трябва да осъзнават до каква степен стремежът към духовното живее в душите на хората.

И така, тук ние можем да провеждаме нашите разглеждания непосредствено в духа на Апокалипсиса. За да има подобни разглеждания, са необходими съответни условия. Благодарение на тези условия имахме възможност до днешния ден да извършим нашите разглеждания. Заедно с това днес сутринта трябваше според въпросите, поставени от работниците, от напълно различна гледна точка, да посоча същото, което днес трябва да бъде предмет на нашето разглеждане. Към подобни неща трябва да се отнасяме съвършено сериозно. Това е изключително важно.

Мои скъпи приятели! Вече имахме възможността да се убедим до колко съкровена е терминологията на автора на Апокалипсиса. Но днес трябва да се запитаме, тази терминология, така да се каже, не е ли много по-съкровена, отколкото си мислим? Ако сте в състояние да се опрете на всичко това, което вече ви говорих, ако съберете в едно всичко казано от мен, тогава ще разберете, че авторът на Апокалипсиса, говорейки за човека като за същество, намиращо се в центъра на целия свят, изхожда всъщност от единството на света на звездите и земния свят.

Всичко, което има значение за човека, авторът на Апокалипсиса свързва както със света на звездите, така и със земния свят. И говорейки за Зверовете – за Звяра със седем глави и Звяра с двата рога - авторът на Апокалипсиса има предвид нещо напълно реално. И ние с вас също трябва да посочим това. Досега имахме работа главно с това, което човек изживява във вътрешното си същество. Можете обаче да се убедите, че навсякъде, където авторът на Апокалипсиса говори за неподвижни звезди, той говори за Божествения дух. По абсолютно същия начин говореха и през цялото Средновековие.

Там, където авторът на Апокалипсиса говори за подвижните звезди, за планетите, той говори за Ангелската интелигенция (von engelischen Intelligenzen), за интелигенцията, която има ангелски, йерархичен характер. Но когато говори за Зверовете, той има предвид и нещо много конкретно. Авторът на Апокалипсиса вижда участието на човека във всичко, което касае неговото същество. Той вижда неговото участие както в „кристалното небе” (Kristallhimmel) – в неподвижното звездно и планетерно небе, - така и това, което се основава на животинското в цялото му развитие (die Tierheit), в основата на което се намират Зверовете, постоянно играещи определена роля в Апокалипсиса. Какви са тези Зверове във външната, физическа реалност на света?

Всеки път, когато авторът на Апокалипсиса говори за Звяра, всъщност има предвид влиянието и дейността на кометите. И ако разбирате терминологията на автора на Апокалипсиса, можете да се доближите до знанието, което той има във връзка с природата на кометите. Впоследствие това знание бива напълно загубено. За по-нататъшната работа с Апокалипсиса трябва преди всичко да обърнем внимание на някои въпроси, свързани с кометите. Бих искал да ви  представя това по следния начин. Ако просто вземете световната система на Коперник във вида, в който е изобразена в наше време (рисува на дъската) - Слънце, Меркурий, Венера, Земята, Марс, след това Юпитер, Сатурн, и в допълнение към тях може да добавите Уран и Нептун (вж. фиг. 11), то тук може да намерите определена закономерност, изобщо и като цяло, подлежаща на изчисление.

 

 

И ако при това не се правят груби грешки в наблюдението и също така се взема предвид всичко, което внася определена корекция в изчисленията, тогава е възможно, като насочите телескопа към точката, съответстваща на резултатите от изчисленията, да намерите търсеното небесно тяло. Всичко това са изчислими неща. Но в тази планетарна система има и различни траектории на кометите. Траекториите на много комети също могат да бъдат изчислени и тези изчисления понякога дават доста удивителни резултати, резултати, които всъщност могат да изкарат човека от равновесие, ако се приемат такива, каквито изглеждат само от астрономическите изчисления. Искам да дам един пример.

През 1773 г. в Париж е обявено, че известният астроном Лаланд ще изнесе лекция за кометите. Разпространява се слух, че Лаланд ще говори за резултатите от своите изчисления, според които още през 1773 г. трябва да се случи сблъсък между Земята и една комета. Според неговите изчисления траекторията на тази комета ще се пресече с траекторията на движението на Земята, което ще доведе до техния сблъсък. Само си представете какъв ефект оказва тази новина върху хората! Този слух поражда ужасна паника в Париж, особено след съобщението, че полицията не може да направи нищо, освен да забрани тази лекция, защото е опасна. В резултат на тази паника сред тежко болните има голям брой смъртни случаи, а също и преждевременни раждания. А католическите свещеници, благодарение на раздаването на индулгенции, получават огромни приходи, тъй като всички хора бягат да се изповядат и искат да получат причастие преди да настъпи краят на света. Поради факта, че лекцията така и не се състои, не става ясно веднага какво всъщност Лаланд иска да съобщи в нея. Изчисленията на Лаланд като цяло са верни. От неговите изчисления не може да следва нищо друго, освен че известната комета ще пресече орбитата на Земята и че когато кометата се сблъска със Земята, в резултат на този сблъсък, океанските маси със сигурност ще се насочат от екватора към континентите, разположени между Северния и Южния полюс, причинявайки ужасни наводнения. Макар изчисленията на Лаланд да бяха верни, нищо ужасно не се случва.

За да разберем какво се случва тук в действителност, можем, скъпи мои приятели, да се обърнем към разглеждането на друга комета - известната комета на Биела. През 1832 г. с голямо внимание е наблюдавана траекторията на кометата на Биела. В центъра на внимание се намират също така всички онези прогнози, които следват от математическите изчисления на траекторията на движение на кометата. И появата на тази комета потвърждава верността на всички изчисления. Кометата се приближава много близо до Земята. И тъй като всеки път трябва да бъде по-близо до Земята, казват, че в бъдеще това ще представлява заплаха за Земята. Кометата на Биела се появява приблизително на всеки шест до седем години и нейното появяване се проследява с голямо внимание. С голямо напрежение очакват появата й през четиридесетте години на миналия век, защото точно тогава, според изчисленията, кометата би трябвало да се доближи толкова близо до Земята, че да е тринадесет пъти по-близо, отколкото Луната. Така нещата наистина изглеждат зле. Но тогава наблюдателите са поразени от факта, че с приближаването на тази комета към Земята, нейната светлина става все по-слаба и по-слаба. През 1846 г., когато кометата на Биела отново става достъпна за наблюдение, се оказва, че, намирайки се в такава опасна близост до Земята, тя не само има по-слаба светлина, но освен това се разделя и на две части, така че вместо една сега има две комети. Шейсетте години са неблагоприятни за наблюдение.

Затова с голямо любопитство очакват следващата поява на кометата, която трябва да се случи през 1872 г. Ако този път изчисленията са също толкова верни, колкото и изчисленията на Лаланд за кометата през 1773 г., тогава със Земята трябваше да се случи нещо ужасно. Тогава, през 1872 г., бях още малко момче, но си спомням много точно, там където живеех, но, разбира се, и на други места бяха разпространени голям брой брошури, в които се говореше за края на света. По това време се говореше и пишеше много за края на света. Това събитие се очакваше със същия страх, както в случая с кометата на Лаланд. Сега обаче не мога да дам данни за броя на преждевременните раждания, смъртните случаи и опростените грехове... Този ден наближаваше. Спомням си много добре как всички бяха в тревожно очакване. И ето - кометата изобщо не дойде. Вместо това можеше да се наблюдава удивително красив, метеоритен дъжд. Това беше невероятен метеоритен дъжд, през нощта сякаш огън падаше от небето към Земята, разсипвайки се на множество искри. Първо кометата се разцепи на две части, а след това на много малки парчета, които можеха да бъдат погълнати от земната атмосфера (von der Atmosphäre der Erde aufgenommen werden konnten), като се съединят със същността на Земята (mit dem Wesen der Erde verbunden wurden ). По този начин кометата избра следния път - да бъде погълната от Земята.

Тогава, през 1832 г., излезе представляващата голям интерес научна статия на известния астроном фон Литров. Бих ви посъветвал да й обърнете внимание, тъй като тази статия продължава да бъде изключително интересна и днес. В нея, покрай всичко останало, са представени абсолютно верни и точни изчисления. Вижда се, че тази статия е написана от човек, който прекрасно разбира от работата си. Фон Литров прави определени изчисления, взимайки под внимание всички необходими фактори. От неговите изчисления следва, въпреки че през 1832 г. Земята не беше заплашена от катастрофа в резултат на сблъсък с комета, въпреки това, тази катастрофа, ако всички обстоятелства продължаха да са същите, каквито бяха към момента на изчисляване на траекторията на кометата, когато тя все още беше едно тяло и не беше разцепена, със сигурност би се случила през 1933 година. Това е абсолютно вярно, катастрофата наистина би се случила през 1933 година. По този начин, ако кометата беше останала такава, каквато беше, непременно би имало катастрофа през 1933 г.

Океанските маси биха нахлули към континентите, причинявайки гигантски наводнения, в резултат на което би изчезнал всякакъв живот на Земята. Но кометата се разпадна на части и като такава беше погълната от Земята. Трябва да се каже, че Земята се подхранва (nährt sich) с тази световна субстанция. И вместо сблъсъкът, който трябваше да последва през 1933 г. - и това време не е далеч от нас, - се случи следното: погълнатото от Земята беше одухотворено благодарение на други субстанции, вследствие на което духовният принцип на Земята преживя подем. По този начин, когато Земята усвоява кометата, духовният принцип преживява подем. Скъпи мои приятели, ето така, от време на време, в субстанцията на Земята се издига одухотворената кометна субстанция.

Сега ще ви кажа какъв е смисълът в това. Всичко това, разглеждано във връзка със световните цели, има дълбок смисъл. Неведнъж съм разказвал за онези гротескни факти, които се случиха при откриването на железницата. Тук, в допълнение към факта, че берлинският пощенски министър, в отговор на молбата да разреши строителството на железопътна линия, каза, че всяка седмица изпраща два пощенски вагона, в които обаче никой не сяда, така че изграждането на тази железопътна линия няма никакъв смисъл, също беше помолена лекарската колегия в Нюрберг да направи експертиза, с която трябваше да даде становище може ли да се изгради железопътна линия от Нюрберг до Фюрт или не.

И лекарската колегия даде становище: не, не трябва да се строи железопътна линия, защото заради нея нервите на хората ще страдат ужасно. Хората не могат да използват железницата, без да навредят на тялото и душата си. Ако обаче – както заяви колегията – такъв безразсъден стремеж на хората трябва непременно да надделее над здравия разум, то, в крайна сметка, колегията съветва от дясно и от ляво на железопътната линия да се издигнат високи огради, така че селяните да не получават сътресение на мозъка. Именно такова научно заключение беше дадено тогава от научната колегия в Нюрберг. Днес се смеят над това, смятайки, че хората по това време са били твърде малодушни. Но – казвал съм го вече много пъти – аз не намирам нищо смешно в това, тъй като от гледна точка на науката по това време научната колегия е права. Действително това беше единственият извод, до който науката можеше да стигне по това време: ако хората използват железопътната линия, те ще разрушат нервната си система. До известна степен това е вярно. Ако сравните нервната система на съвременните хора с нервната система на хората, които са живели преди, то няма да имате основание да твърдите, че нюрнбергските лекари не са били прави. Известно е - и д-р Рителмайер може да потвърди това - че хората от Нюрнберг не вземат прибързани решения, не говорят нищо, в което не биха били напълно сигурни. И давайки такова заключение, те се позоваха на науката, която не поражда никакви съмнения у тях. И действително, науката беше права. Нервната система на хората наистина не би могла да се справи с такова явление като например железопътната линия.

Именно тук става ясно, каква роля играе за Земята процесът на усвояване на субстанцията на кометите. Ако ги нямаше кометите, хората действително нямаше да могат да понесат тези изпитания, на които се подлага – по околни пътища, чрез астралното тяло, - физическата природа на човека (Menschenphysis). Хората не биха могли да се справят с това, ако астралното тяло, което представя чрез себе си животинска природа (das Tierhafte) в човешкото същество, не претърпяваше непрекъснато корекции, не се подлагаше на подходяща терапия благодарение на това, че субстанциите на кометите се абсорбират от Земята и отново се издигат на повърхността, като компенсират щетите, които бяха нанесени на човешката природа.

И така, вие виждате, че човек по особен начин е свързан с Вселената. Представете си например кометата на Биела през 1872 г.: от небето се сипе огън. Земята го поглъща и този, който духовно може да съзерцава, вижда как нещо се връща отново и оказва благотворно или неблаготворно въздействие върху астралното тяло на човека. Има комети, които влияят на човека по начина, по който току-що описах: те имат терапевтичен ефект върху нервността на човек. И има такива комети, които, издигайки се отново нагоре, след като са погълнати от Земята, освобождават от оковите дивите сили на астралния план.

Именно така авторът на Апокалипсиса разглежда появата на кометите. Говорейки за Зверовете, той в същото време има предвид явяването на кометите. Той прави паралел между появата на кометите и Зверовете, тъй като съгласно тяхната природа такъв паралел е възможен. Той прави паралел между появата на кометите и Звяра със седем глави, тъй като по това време появите на кометите са много по-силно свързани с целия физически план. И действително, кометата, която се разпада на седем части, съответства на това на Земята, което е описано като Звяр със седем глави. По същия начин стоят нещата с двурогия Звяр, за който вече ви говорих. Тук се има предвид формата на кометата, става дума за комета с две опашки.

Да, скъпи приятели, с кометите е свързано суеверие, което не е мотивирано с нищо. Това с нищо немотивирано суеверие попречи кометите да бъдат взети под внимание в тяхното истинско значение. Хората бяха заети само с това да изчисляват техните траектории и проявяваха безпокойство по повод тяхното появяване. И най-голямото, което беше направено до този момент в тази посока, е една забележка, направена от Хегел във връзка с кометите. Дори такъв светъл ум като Хегел не можа да покаже нищо друго освен някои връзки, които можеха да се наблюдават между същността на кометите и същността на Земята. Хегел, който нямаше нищо против чаша пенливо вино от време на време, направи много правилно наблюдение, заключаващо се в това, че именно с кометите е свързано обстоятелството, че някои години са благоприятни, а други – не, за направата на вино.

Сега, скъпи мои приятели, обмислете всичко това от гледна точка на великите космически взаимовръзки. Земята поглъща субстанцията на кометите. След това тя излъчва тази субстанция, но вече одухотворена, и тази субстанция се съединява с астралните тела на хората, оказвайки върху тях благотворно или неблаготворно влияние. В определени периоди от време можем да наблюдаваме в небето нещо, което ни се явява като комети. И възниква въпросът: къде можем да открием това през онези периоди от време, през които кометите са достъпни за наблюдение? По време на лекция, държана в Париж през 1906 година, обърнах внимание на това, че в субстанцията на кометите се съдържа циан, съединение на въглерод и азот.

По това време във външната наука вече се водеха разговори за това, а по-късно беше доказано чрез спектрален анализ. Наличието на циан в субстанцията на кометите е от огромно значение, тъй като цианът, бивайки разпределен в много малко количество на Земята, е необходим за изчистване на астралните тела. По този начин в Космоса действа велик космически Лечител, който периодично осъществява подобна терапия. Помислете върху това: онова, което в определен период от време може да се наблюдава на небето като комета, която се разпада на части – както описах – и след това пада на Земята като огнен дъжд.

По-късно тази субстанция се появява в почвата на Земята и след това преминава от почвата в корените на растенията, в стъблата, в листата, в цветовете. Ние приемаме като храна субстанцията на кометите, кометния фермент, който се дава на Земята от Космоса. Ние го приемаме като храна заедно с нашия хляб.

Така авторът на Апокалипсиса има предвид именно тези явления. Една комета има благоприятен ефект в духовен смисъл, друга - неблагоприятен. Звярът е освободен от земния плен, тоест - в космически смисъл - кометата. Звярът е освободен от земния плен и това е от голямо значение за развитието на хората. Тук се посочват могъщи факти, нещо изключително важно в развитието на човечеството и Земята.

И така, скъпи приятели, ако не бяха се намесили други сили, грижещи се за мъдрото устройство на Вселената, сили, които се противопоставят на всякакви изчисления, тогава през 1933 г. щеше да има много реална заплаха. Земята, заедно с всичко живо, което е на нея, щеше да загине. Това наистина е така: в случай, че кометите приемат други форми, изчисленията престават да отговарят на истината.

В духа на автора на Апокалипсиса е необходимо да се каже следното: преди човечеството да може да разбере правилно етерния Христос, то трябва да издържи изпитанието - срещата със Звяра, издигащ се от бездната през 1933 г. Това е казано апокалиптично! Тук два вида разглеждания се свеждат в едно – разглеждането на духа и разглеждането на природата. Чрез подобно разглеждане се изяснява духовният характер на всичко, което се случва във Вселената. Вземете описанието на селяните, които наблюдаваха през 1872 г. огнения дъжд, падащ върху Земята. Прибавете към това онова, което се разкрива чрез духовното разглеждане, което направихме. Сега сравнете това с определени описания от Апокалипсиса и ще видите, че тук има буквално съответствие, ще видите, че в Апокалипсиса се имат предвид действителни природни явления.

В светлината на всичко това с право можем да кажем: Апокалипсисът е книга със седем печата. Необходимо е от нея да премахнете печатите точно по същия начин, както направихме с вас, за да стигнем до разбирането на това, което всъщност се съдържа в нея. У мнозина би се появил въпросът: защо авторът на Апокалипсиса ни дава книга със седем печата? Но ми се струва, че подобен въпрос всъщност не би бил много по-умен от въпроса - защо ние, изпращайки нашите собствени писма, ги запечатваме. Правим това, за да не бъдат прочетени от тези, за които не са предназначени. Същото прави и авторът на Апокалипсиса. Той се стреми именно към това - Апокалипсисът да бъде прочетен само от тези, които са призвани (dazu berufen sind). Нито един човек няма да може да премахне печатите, ако духовните власти не му дадат, бих казал, необходимия инструмент за това.

И така, скъпи приятели, през седемдесетте години на миналия век, през 1872 г., трябваше да се появи отново комета. Но вместо това се изсипа огнен дъжд върху Земята, което означава, че тук се състои много по-духовно събитие, отколкото при предишното появяване на тази комета. Впоследствие тази комета винаги ще се появява под формата на светлинни лъчения (Lichtstrahlungen), изливащи се върху Земята. Но тук трябва да се каже, че в края на седемдесетте години на миналия век този златен светлинен дъжд донесе със себе си на Земята господството на Михаил.

Така че тук имате работа с природни явления, които всъщност са проявления на духа, и са проявления на духа, които имат силата да се превърнат в природни явления. И ако успеете да стигнете до такова познание за света, в което всички природни явления ще ви бъдат разкрити като прояви на духа, ако сте в състояние да разберете, че всички прояви на духа имат силата да действат като природни явления, ще получите възможност да стигнете до истинско разбиране на Вселената. Тогава за вас всичко морално и природно ще се обедини в единна еволюция, след това ще развиете способността да се отнасяте към познанието като съдържание на религиозния живот. И тогава вече няма да е необходимо да се прибягва до оправданието, че знанието не може да бъде съдържание на религиозния живот и че само вярата може да бъде такава.

Това е, което можете да постигнете чрез по-задълбочено разглеждане на Апокалипсиса. Надявам се, че утре или вдругиден ще завършим нашите разглеждания.

Превод: Петранка Георгиева

Редакция: Дорина Василева