Рудолф Щайнер
АПОКАЛИПСИС
осемнадесет лекции, изнесени в Дорнах
от 5 до 22 септември 1924 година,
възпроизведени по записки на участниците
Съдържание
Приветствие от Йоханес Вернер Клайн
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
Човешкото посвещение и Апокалипсиса. Терминът „Апокалипсис“: окултни истини, предназначени да дадат правилен свещенически импулс на човечеството. Четирите етапа на мистериите.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 септември 1924 г.
Обзор на опита в транссубстантирането през различните преминали епохи на мистериите.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
Бъдеща опитност в транссубстантирането на организацията на Аза. Устойчивост на антропософските истини. Алфа и Омега (Апок.1,11). Встъпителните думи на Апокалипсиса.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 септември 1924г.
Писма до ангелите на Ефес и Сардес. За разбирането на числовите връзки в Апокалипсис. Дванадесет, двадесет и четири, седем.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924г.
В петия следатлантски период хората все повече развиват съзнанието да виждат смъртта като спътник. Четенето на Апокалипсиса означава да сте устремен.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 10 септември 1924г.
Тайните на числата в Апокалипсиса. По-ранното запознаване на хората с тайните на космическите числа; сегашния етап от еволюцията на Земята, в който се открояваме от законите на числата. Архангелските епохи.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 11 септември 1924г.
Годината 333. Пророчески апокалиптичен поглед за възможността за отпадане принципа на Христос и връщане към принципа на Отца. Мюсюлманското учение. 666 – числото на звяра. Транссубстантизация и карма.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 септември 1924г.
Връзката на Христос със Слънцето. Слънчев гений и Слънчев демон. Сорат и числото 666. 1998 година. Необходимост от стремеж към духовност. Мистерията на Михаил, Мистерията на Христос и Мистерията на Сорат.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924г.
Апокалипсисът като пророческа картина за по-нататъшно развитие на християнството след Мистерията на Голгота. Съществени разлики между християнството и другите религиозни вярвания. Изграждане на стария и новия Йерусалим.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 септември 1924г.
За различните картини от 19-та глава на Апокалипсиса. Свещеническото служене днес.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 септември 1924г.
Тройното поражение на противоположни сили на Христовия импулс: Падането на Вавилон, падането на Звяра и неправилните Пророци, падането на божествените противници (Сатана).
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 септември 1924г.
Преход от четвъртата към петата културна епоха. За вътрешното съзерцание и пророческите мисли в близката епоха от развитието на човечеството. „Жена, облечена в Слънце“ (Откр.12:1). Образът на Звяра със седем глави, надигащ се от морето (Откр.13:1). Осъзнаване присъствието на Христос в транссубстантизацията.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 септември 1924г.
Структурата на Апокалипсиса и принципът на числото. Епохата на „тръбните гласове”. „Нашествието на скакалците” (Откр. Гл.9), поява на хора, лишени от Аз. Сваляне на „седемте печата” и етапи на разпространение на християнството. Расово и индивидуално развитие на човека.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
Разделяне на съзнанието на човека при излизането му от физическия свят. Преминаване на Прага, което се изживява от човечеството. Апокалиптичният образ (Откр. 10:1,2) и трите типа хора: „облачните хора”, „хората дъга” , „хората с огнени крака”. Разпознаване на трите типа хора в съвременното човечество. Апокалиптичната картина (Откр. 10:1,2) във връзка с Азия, Европа и Америка.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
Връзката между природните и историческите явления. „Стъкленото море” (откр. 15:2). Любовта проявена като светлина. Божествена любов и Божествен гняв. Отговори, дадено от Рудолф Щайнер на някои въпроси.
* * *
Петнадесета лекция
Дорнах, 19 септeмври 1924 г.
Скъпи мои приятели! Нека насочим вниманието си към факта, че вече в наше време - разбира се, в определени области това се наблюдава и по-рано - се появяват зародишите на всичко, което по-късно ще се прояви като глобални сътресения. Нека обърнем внимание също и на това, че всичко, свързано с апокалиптичното „горко“ и т.н., всичко, което може да бъде обхванато от съзнателната душа - всичко това е пряко свързано с нашето време (Откр. 8:13; 9:12; 11:14).
Трябва ясно да осъзнаем, че всичко, за което говорих вчера и което се опитах да обясня - всичко това оказва огромно въздействие върху цялостния характер на човешката еволюция. Следва да помислим над следното. Всичко, което се случва, така да се каже, в духовната област, се взема малко под внимание от нашите съвременници, ако изобщо се взема под внимание. Но дори и да се обърне внимание на това днес, то е само в качеството на чисто духовни събития. В същото време напълно се изпуска, че всичко, което се случва в духовната област, е изключително ефективно и, надхвърляйки границите на човешкото съзнание, в крайна сметка се разиграва и във външния план.
Например, вчера говорих за това как някои лидери на европейския Изток днес лелеят определени мисли, които всъщност съдържат сила, която - ако би действала правомерно - би трябвало да се прояви в образуването на облаци. И това, което се случва днес в главите на руските лидери, някъде в бъдещето – тъй като това, което днес съществува само в зародишна форма, ще продължи да расте и ще зрее във времето - ще бъде въплътено под формата на определени природни процеси, а именно такива процеси, които са свързани с образуването на облаци. По този начин днешните сътресения в Русия някъде в бъдещето ще се появят, бих казал, под формата на мощни стихийни гръмотевични бури, които ще се разиграят над главите на хората.
Тук стигаме до това, което също има отношение към тайните на апокалиптичното видение и чрез което е възможно, на свой ред, да се обясни определено място в Апокалипсиса. Благодарение на това за нас става все повече и повече възможно действителното тълкуване на величествените видения на Апокалипсиса (Visionen der Apokalypse). Благодарение на това стигаме до онова, което трябва да бъде напълно разбрано в наше време, разбрано посредством човешкото изживяване.
Ако разгледаме неголям период от време – нали именно така е прието да се разглежда живота днес – при това изоставяйки рискованите, най-често глупавите хипотези относно първоначалния период от развитието на Земята или пък крайното състояние на Земята, ако разгледаме този период от време, отказвайки се също от средствата за духовно наблюдение, то можем да кажем: всичко в природата върви по своя път. Виждаме как малки природни явления протичат през годината, как по-мащабни природни явления се проявяват като земетресения, наводнения, вулканични изригвания и т.н. Но наред с всичко това – макар, че разглеждаме не голям период от време, изобщо не изпитваме вътрешна нужда да свържем тези два вида явления заедно - извършва се това, което ние наричаме история: събитията от Тридесетгодишната война, периодът на управлението на Луи XIV и т.н. Тези два вида явления могат да се следват едно след друго или да се случват едновременно, но в същото време никой не изпитва вътрешна потребност да установи някаква връзка между тези два вида явления - природните явления и историческите събития. Тези два вида явления се разглеждат като протичащи паралелно и независимо един от друг.
Но трябва само да се изследва по-дълъг период от време и веднага ще стане ясно, че представата за тези два вида явления, като протичащи паралелно и независимо едно от друго, е голяма заблуда. Защото ако от този земен живот наистина сме в състояние да погледнем назад в един от предишните земни животи, който днес, естествено, все още се възприема като теория и ще се възприема така, докато не бъде разбран в имагинации, които се разкриват на духовния изследовател, ако се внесе в реалността, в действителното изживяване това, което се явяват повтарящите се земни животи, то може да се стигне до следното. Например, разглеждайки поляната или гората, може да забележите, че те са станали напълно различни от това, което са били когато човек е живял на Земята в миналото си въплъщение. Това може да се забележи и ако в този живот се намирате в съвсем различна област, а не в същата, в която сте били в миналия живот. Понеже всичко на Земята непрекъснато се променя и където и да се намираме, навсякъде можете да забележите, че всичко в природата, особено растителният и животинският свят, е придобило съвсем различен характер. Това се усеща преди всичко в момента, когато изживяват нещо от минало въплъщение и след това насочват погледа си отново към природата. Това чувство е невероятно поразително. То разтърсва човека до дълбините на душата. Той изживява в душата си следното: всичко, което го заобикаля, не произлиза от това, което е съществувало тук по време на предишното му въплъщение; същностното начало на всичко това произтича от съвсем друго място.
От гледна точка на обикновения естествено-научен мироглед, природата изглежда като нещо, което се развива по права линия (нарисува на дъската; виж фиг. 10). Да кажем, че това е 1924г.:
Фиг.10
Тук възниква следната идея: това, което днес расте на поляната, е възникнало от семената на това, което е расло по-рано тук. Произходът на семената се обяснява по същия начин, проследявайки този процес до 1260г., 895г. и т.н. В същото време произходът на следващите семена се извежда от предишните, представяйки всичко това по права линия. Но всъщност тази представа няма нищо общо с действителността. Неведнъж съм подчертавал следното: тялото, което човек притежава днес, не е същото тяло - с изключение на някои компоненти - което той е имал седем до осем години назад. Голяма част се втвърдява и закостенява през живота на човека - говорих за това в друг лекционен курс - но при всички случаи човек днес няма в себе си нищо от това, което е имал в себе си, когато е бил тригодишно дете. Физическата материя изцяло се обновява. Същият е случаят с ливадата и с всички цветя по нея: тук няма нищо, което е било преди, в по-ранни периоди от време. Тук е необходимо да се изгради следната представа: това, което днес е ливада, е слязло (heruntergestiegen) от духовните светове. Това, което е било ливада преди, също на свой ред, е слязло от духовните светове и т.н. По тази начин това, което ливадата е била столетия назад, вече не съществува. Тук говорим не само за това, че физическите семена се унаследяват, но и за това, че от висшите сфери на мястото на това, което е било тук преди, постоянно слизат духовни семена.
Така ливадата, която можем да наблюдаваме днес, вече не е същата ливада, която е била например през 13-ти век. Тогава е била съвсем друга ливада, която вече не съществува. Разбирайки това, може да получим представа за мисията на снега (von der Mission des Schnees), може да получим представата, че снегът постоянно носи със себе си процеса на умиране. Всяка година наблюдаваме отново образуване на сняг и лед. В този процес на образуване на сняг и лед природата непрекъснато умира, но в същото това време тя постоянно се обновява отгоре.
Точно така се случва в нашето време. Но не винаги ще бъде така. Ще говорим за това сега. Но първо бих искал да кажа следното: насочвайки своя поглед, например, към ливадата - без значение били ли сме преди въплътени в същата тази местност или не - и достигайки до разбирането, че тази ливада при посредничеството на снега и леда произхожда от свръхземните сфери, едновременно осъзнаваме също и своето участие в създаването на тази ливада в периода между своята последна инкарнация и днешния ден. Всичко, което в тази инкарнация заобикаля човека - включително природата - той е участвал в създаването на всичко това. Това се осъзнава първоначално. След това се открива, че и този процес има само преходен характер. Учените-натуралисти, които правят своите открития, винаги предполагат, че всичко, което се случва в природата има постоянен характер. Но всичко това всъщност е глупост. В действителност нищо не остава същото. В действителност всичко, чак до природните закони, има преходен характер. Затова също и учените-натуралисти започнаха в наше време да смятат за постоянни само най-абстрактните природни закони. „Всяко действие има причина“, „материята е постоянна“ - такива общи положения, които по същество не означават абсолютно нищо и не казват нищо, се считат за вечни природни закони.
Но и процесите, проявяващи трансформациите, които Земята претърпява - зелената покривка през летния период, топлината, която предизвиква изпаряване на водния елемент, увяхването, което зимата носи със себе си, уплътняващият воден елемент в лед и сняг - също и тези процеси са нещо, което не винаги се е случвало и не винаги ще продължи да се случва. На тяхно място ще се появят процеси, които коренно ще се различават от всичко, което се случва днес. И така, днес се извършват - бих искал твърдо да установя това и бих искал и вие ясно да фиксирате това, - определени трансформации, определени промени във външния вид на Земята (рисува на дъската; вижте фиг. 10):
Фиг.10
1. Лято, спомагащо чрез топлината за изпарението на водния елемент.
2. Зимата, посредством студа, допринася за втвърдяването на водния елемент и превръщането му в лед и сняг.
Между тези две състояния се колебаят междинните състояния - есента и пролетта. Но разликата между тези две състояния постепенно ще изчезне. Ще дойде време, когато вече няма да има толкова рязко изразено лято, по времето на което интензивно се изпарява водният елемент. Няма да има също и рязко изразена зима, в течение на която се втвърдява водният елемент, превръщайки се в лед и сняг. Вместо това ще се установи едно междинно състояние, при което водният елемент ще има различна консистенция, такава консистенция, която няма да преминава в друга, а ще остава непроменена. В бъдеще водният елемент ще има много по-плътна консистенция в сравнение с тази, която има днес през лятото. Ледът и снегът няма да изглеждат така, както изглеждат днес. Те ще изглеждат като прозрачно, лепкаво вещество с огледална повърхност, непроменящо се нито през лятото, нито през зимата. Това е същото „Стъклено море“, което е описано от авторът на Апокалипсиса (Откр. 15:2).
Посочихме едно от природните явления, което може да бъде разбрано чрез духовно съзерцание на природните процеси. Ние разгледахме това природно явление, свързвайки го с определен период от развитието на Земята. Също така научихме, че участваме във всичко, което ни заобикаля, и че всичко това, така да се каже, е обусловено и от нашата дейност. Научихме например, че работим над ливадата, над тази ливада, до която ни довежда нашата карма. Сега трябва да можем да разпрострем това знание и върху онези глобални процеси на трансформация, които Земята претърпява. И действително, човекът – вследствие на това, че в епохата на Съзнателната душа интензивно развива интелектуалността в себе си - все повече ще допринася за създаването на „стъкленото море“. Можем да кажем, че човечеството ще бъде причастно към глобалните събития на бъдещето. И процесите, които в бъдеще ще се случват със Земята, ще са обусловени от сумарната дейност на всички хора, от дейността на цялото човечество. По този начин виждаме, че става дума не за паралелни и независими едно от друго два вида явления - природни явления и явления, имащи отношение към човека - а говорим за взаимодействието на тези два вида явления: това, което се случва в човека и това, което се разиграва в природата.
Сега ще имате възможност да разберете и нещо друго. Необходимо е да се стигне до ясно разбиране на следното. Разбирайки божественото, което се изразява в състоянието на равновесие, в постоянно установяващото се състояние на равновесие между луциферичния и ариманичния принцип, разбирайки това божествено в неговата най-дълбока същност, достигаме, че навсякъде, където се преодолява влиянието на Луцифер и Ариман, се проявява именно това, което взема своето начало от тази дейност на божествената духовност, която е свързана с еволюцията на човечеството. Ако в онези сфери, в които постоянно навлизат луциферичният и ариманичният принцип, насочим нашия поглед към божественото, което непрестанно установява състояние на равновесие, то ще открием, че тук като основна сила – силата, която отвън формира човека и отвътре го оживява и одухотворява, - се проявява истинската любов. Тази основна сила е истинската любов. Вселената в степента, в която се явява Вселена за човека, субстанциално и същностно се явява Вселена на любовта; тя не е нещо друго, а истинска любов. Божественото, което е свързано с човека е не нещо друго, а истинска любов. Тази любов е нещо, което може вътрешно да бъде изживяно от душите. Тя никога не би стигнала до външно изражение, ако първо не бе формирала за себе си тяло от етерния елемент на светлината (aus dem ätherischen Elemente des Lichtes). И ако наистина по окултен начин разглеждаме света, то неизбежно стигаме до това, да си кажем: в основата на света лежи същността на любовта, външно проявена като светлина.
Това не е религиозно убеждение. За този, който вижда тези неща, това – е плод на абсолютно обективно знание. Вселената – в степента, в която тя има отношение към човека, - е същностна любов, външно проявена като светлина. Тази любов – е същностна, тъй като всички същества от Висшите Йерархии са преизпълнени с тази любов, те вътрешно изживяват тази любов. И всичко това, ако дадем абстрактно определение, е проявено като светлина. Проявлението на тези същества е любовта, а проявлението на любовта е светлината. Точно на това постоянно обръщаха внимание във всички мистерии. Това не е просто едно религиозно убеждение. Това е резултат от автентичното познание на всеки истински окултист.
Трябва да се има предвид, че тук става дума само за едно от направленията в развитието на Вселената, за направлението, което по същество има отношение към хората, но в същото време е само едно от направленията. Ние можем добре да си представим епохата на материализма, началото на която се пада в XV, XVI, XVII столетия. Също така можем добре да си представим кулминацията на материализма, настъпила през четиридесетте години на XIX век, както и по-нататъшното развитие на материализма, обхващащ не само мислите, но и делата на хората. От средата на XIX век материализмът се проявява като ужасна разрушителна сила, която бушува на Земята, въпреки че повечето хора дори не забелязват това. И Божествената любов, проявена в светлината, действа и твори над всичко това.
Обаче, скъпи мои приятели, тук е необходимо да се има предвид следното. Например, вземете идеално чиста вода, кристално чиста вода и вземете мръсна гъба, гъба, която съдържа мръсотия. Потопете я в тази кристално бистра, кристално чиста вода, след това я изцедете и наблюдавайте водата, която изтича от нея. Тази вода стана мръсна, мътна. Кристално чистата вода е попила в мръсната гъба и когато изцедихте тази гъба, водата стана мръсна. Кристално чистата вода няма „вина”, че е станала мръсна след изстискването на гъбата. Това не е вина на Божествената Любов, проявена в чистата светлина, че тя, бивайки възприета от епохата на материализма, - точно както чистата вода „се възприема” от гъбата, пропита от мръсотия, - се превръща в нещо съвсем различно. И така, разгледахме следната картина като пример: кристално чистата вода, поета от мръсната гъба, става мътна и негодна за пиене. Божествената Любов, проявена в светлината, бидейки „погълната” в епоха на развитието на съзнателната душа от всички съставки на злото, които скрито или явно бушуват в човечеството в периода на развитие на съзнателната душа, се превръща в Божествен Гняв.
Това е тайната на следващата епоха: в резултат на това, което се случва в човечеството, Божествената любов ще се появи под формата на Божествен гняв, който ще защити човек от всички материални образувания (vor allen materiellen Gestaltungen), породени от материализма на епохата на съзнателната душа. Божествената любов ще се прояви под формата на Божествен гняв, който, довеждайки тези материални образувания до унищожение, ще предпази човека от по-нататъшни прояви на материализма, които причиняват вреда. Въз основа на своите видения, авторът на Апокалипсиса говори за изливането на чашите на гнева (Откр. 16: 1 и сл.). Това ще се случи в епохата, която следва нашата. Именно това е изразено в мистерийните изречения, предизвикващи голямо разтърсване у тези, които имат посвещение: „В сферата на човешката илюзия Божествената Любов се проявява под формата на Божествен Гняв”.
Това е изречение, което е на много хиляди години, изречение, което е звучало в много мистерии. Именно то оживява във виденията на Йоан, когато той пророчески описва в Апокалипсиса всичко онова, в резултат на което Божествената любов е помрачена, и говори - като необходимо следствие от това - за изливането на Божествения гняв. Това изливане на Божествения гняв ще се случи в епохата, през която всичко, което хората са извършили, ще окаже влияние - в много по-голяма степен, отколкото в нашата епоха - върху природните явления. Тъй като представата, която поражда у хората илюзията, сякаш природата и човешкият дух, заедно с човешката душа, действат независимо един от друг, тази представа може да господства само в определен, така наречен среден период на еволюцията, пораждайки такава илюзия. Докато в същото време в онези периоди от еволюцията, които съвпадат с повратните моменти в развитието на човечеството, господства друга представа – представата за това, че случващото се в човека влияе на природните процеси. Такава представа господства, например, през периода на атлантската катастрофа и ще господства в периода, когато ще се разрази войната на всички срещу всички. Затова няма никаква измислица в това, когато говорейки за атлантската катастрофа посочваме, че именно черномагичните действия на хората – а в последните фази на атлантското развитие голяма част от човечеството се занимаваше с черна магия, - именно черномагичните действия на хората, оказващи огромно влияние върху природните процеси, предизвикаха атлантската катастрофа.
Така че голяма част от това, което сега се случва, по-късно ще се отрази на природните явления. Едно такова събитие, например, е руската революция, която има окултни подоснови. Тя ще се отрази на природните процеси, стоварвайки се от небесата в бурите и ураганите, в гръмотевиците и мълниите, които няма да спрат да падат върху главите на хората всяко лято. А също и много други неща, които в наше време се концентрират като стихии и което води до помътняване на Божествената любов, ще се проявят в природни явления, които не можем да тълкуваме по друг начин, освен като превръщане - следствие илюзиите, обхванали хората - на Божествената любов в Божествен Гняв.
Това изречение звучи именно така, както току-що го произнесох. Но това, което като Божествен гняв се излива върху хората, всъщност е откровение на Божествената любов. Защото ако Божествената любов би проявила „милост” към човешката слабост, това не би било истинска милост. Това би означавало да си затвори очите за всички последствия от човешките мисли и действия. Това би било нещо, най-много лишено от любов, тъй като в този случай човечеството би изживяло морално падение. Само чрез изливането на Божествения гняв, който в действителност е само метаморфоза на Божествената любов, може да бъде премахнато всичко онова, което извиква към живот подалото се на илюзии човечество и което в противен случай би нанесло непоправима вреда на по-нататъшното развитие на човечеството. Това изречение, записано в Писанията, е, както казах, много древно. И в Европа доста често се изразява в източната форма: „В сферата на Мая Божествената любов се проявява като Божествен гняв“.
Виждате ли, с този пример отново става очевидно колко дълбоко е проникнат Апокалипсиса с основния принцип, господстващ в света. Колкото по-дълбоко се разбира Апокалипсиса, толкова повече се убеждаваме, че наистина е възможно – ако си позволя да се изразя тривиално - да се доверим на Апокалипсиса, да се доверим в буквалния смисъл на думата. По същество Апокалипсисът е именно това, което дава на свещеника знанието за всичко, което се случва в световните дела, което е пряко свързано с човека. Наред с екзотеричното в християнството, Апокалипсисът бе даден на свещениците – от самото начало – като автентично езотерично съдържание на християнството.
По нататък се обсъждат въпросите, зададени на 18 септември:
Рудолф Щайнер: И така, аз на никого лично в ръцете не съм давал Бревиар. Бревиарът беше даден от мен само по време на курса. Трябва да помним разликата между събранията, които проведохме в Гьотеанума, и по-късните. Първите се състояха през есента на 1921 г. в голямата зала на Гьотеанума. На тях присъстваха голям брой хора, за които би могло да се предположи, че се интересуват от Движението за християнско обновление. След това, през септември 1922 г. проведохме събрания в по-тесен кръг. Преди началото на тези срещи вие казахте, че сте достигнали до тях с основателна подготовка. Тези срещи по-късно доведоха до това, че наистина стана възможно да се освети Движението и да се извърши първото тайнство на освещаване. По този начин говорим за два различни етапа. По време на срещите, които се проведоха на втория етап, нито един от присъстващите не отпадна от Движението. Тогава наистина всички бяха ръкоположени в духовен сан и по право провъзгласени за свещеници. По време на тези срещи, които в най-строг смисъл отбелязаха началото на свещеническата дейност, нямаше отпадане от Движението. Но на събранията от първия етап присъстваха такива хора, които по-късно не само не станаха свещеници, но за които вие казахте, че дори са заели враждебна позиция, наистина враждебна позиция.
Фридрих Рителмайер: Например свещеникът Бруно Майер, който работи с младежта.
Вернер Клайн говори за разпространението на Бревиара и че няма ясен контрол, който да позволи да се определи в чии ръце е попаднал.
Рудолф Щайнер: И няма никаква възможност да се намерят онези хора, които са присъствали на събранията през есента на 1921 г.?
Някой от участниците: Има такава възможност.
Рудолф Щайнер: Нали никой освен тези хора не е получил Бревиарът?
Фридрих Долдингер: Но някои от тези хора го дадоха на други.
Участниците молят при така стеклите се обстоятелства да им се даде такава медитация, която би била подготвителна към основните медитации, съдържащи се в Бривиара.
Рудолф Щайнер: Ще помислим още за такава възможност, макар че това трябва да бъде обсъдено накрая. Бих искал - преди да премина към обсъждането на този въпрос - да засегна тук още един въпрос, който сте поставили. Този въпрос ми се струва важен във връзка с дискутирания проблем (прочетен е въпросът, поставен от Йоханес Вернер Клайн): „Ще постъпим ли правилно, ако в бъдеще изместим центъра на тежестта на нашата работа към екстензивния елемент? Или, за да се подготвим по-добре за бъдещи задачи, би ли било по-правилно за определен период от време да следваме пътя на интензивното развитие на нашите собствени личности?" Въпреки че на пръв поглед е невъзможно да се забележи връзката между тези два въпроса, такава връзка съществува.
При всички случаи би следвало да се стремим на днешния етап от работата на свещеника екстензивната работа, както вие я наричате, засега да не се преустановява. Може да се разбере колко голяма е потребността от вътрешно развитие. Може също така да се разбере колко безпокойство, започвайки от есента на 1922 г., причини на някои хора от вашия кръг точно това, което се има тук предвид под „упадък на душевните и физически сили”. Всичко това може да се разбере. Но вие, скъпи мои приятели, нямате право да забравяте за следното: всичко, което с пълна сериозност може да се извърши, като се изхожда от духовния свят, трябва да бъде до определена точка извършено също и в посока на екстензивното развитие. И преди да достигнем до тази определена точка на развитие, нямаме право да се уединяваме и затваряме в себе си.
Както ви е известно, във връзка с някои от нашите начинания трябваше да претърпим ужасни удари. През годините преживях много във връзка с това. Когато беше основано студентското движение за обновяване на висшата школа, аз се обърнах към онези, които основаха това движение, към тези, които положиха началото на това движение. Казах им: „Добре е, че се захващате с такава задача. Но трябва да знаете, че имате право да се заемете с такъв въпрос само ако имате достатъчно сила да издържите до края. Няма значение дали ви очаква успех или неуспех. Необходимо е да издържите, за да можете, следвайки правия път, да достигнете до определена точка”. Но тогава това нямаше да се случи и именно с това се обяснява тежкото поражение, което претърпя движението за обновление на висшата школа. И това всъщност нанесе много повече щети на самото движение, отколкото на нас. Резултатът беше много разбити надежди, а самото движение се разпадна. Наистина, това доведе до там, че младите хора повече се потопиха в собствените си души, но самото движение, всъщност, напълно се разпадна. Разбира се това не трябва да се сравнява с вашето Движение. Но въпреки това също важи и за вашето Движение: когато става дума за освещаване на някое движение, което получава своя първоначален импулс директно от духовния свят, изобщо не трябва да се взема под внимание, дали това движение го очаква - успех или провал. И затова не трябва да вземаме решение – да променяме посоката, изхождайки от самите себе си.
Действително, вас ви очакват много трудности. Що се отнася до упадъка на физическите сили, необходимо е да кажа, че тук, разбира се, следва да се търсят средства и пътища за възстановяване на тези физически сили. Но тези от вас, които говорят за упадък на душевните сили, на първо място, трябва добре да помислят върху следното, трябва да се опитат да си отговорят на следния въпрос: до каква степен това, което струи от живия източник на това религиозно движение, пропито с Христовия импулс, до каква степен това може да ни даде възможност постоянно да съхраняваме нашите душевни сили на необходимото ниво?
Скъпи мои приятели, душевните сили трябва да се поддържат на съответното ниво благодарение на това, което струи чрез култа и учението. За възстановяване на физическите сили е необходимо да има стремеж към физическо оздравяване. Но що се отнася до душевните сили, тук дори можем да кажем, че това е един вид изпитание за Движението на свещениците: в състояние ли са свещениците от самото Движение да черпят това, което дава възможност да се запазят на висота тези душевни сили също и в случаите, когато физическите сили отслабват.
Кураж, вътрешна сила за конкретната работа, стриктно придържане към целите, които стоят пред свещениците, и свързаното с всичко това осъзнаване, са твърдата подкрепа, божествено-човешката основа, която непоклатимо поддържа душата във Вселената - нямаме право да се лишим от всичко това. Защото в противен случай ще се окаже, че именно това, което според своята природа трябва да притежава най-голяма сила, би се оказало недостатъчно силно. Но във всичко това се крие заблуда, защото в действителност има достатъчно сили. Упадъкът на душевните сили е нещо, което е свързано с един вид илюзия. Най-често в основата на депресията лежи нещо съвсем различно, тези депресии имат напълно различни причини. И тези депресии засенчват светлите лъчи, които идват от самото религиозно Движение, засенчват същите тези лъчи, благодарение на които би могло да се предотврати всеки упадък на душевните сили.
Проверете себе си и сами ще се убедите, че душевните сили – ако смятате, че са отслабнали, - са отслабнали поради нещо, причините за което следва да се търсят на съвсем друго място, отслабени са в следствие на това, че на тези душевни сили е позволено да упражняват прекомерно влияние върху нещо съвсем различно, и в противовес на което твърде малко се обръщат към този духовен източник, от който произтича Движението. Но състоянието на нещата може да се промени, ако осъзнаете високата мисия и призванието на свещеника, ако осъзнайте това напълно.
Аз, разбира се, смятам, че всичко казано по-горе само по себе си вече е достатъчна предпоставка, да можем изобщо да върнем Бревиара, чиято първоначална ефективност, както вие предполагате, е застрашена. При всички случаи, скъпи мои приятели, за решаването на този проблем е необходимо да изясним две неща. И мисля, че това може да се направи преди утрешния ден.
Първо, трябва да разберете, че за възстановяване на физическите сили има подходящи клинични и терапевтични организации. На второ място, трябва да си изясните следното: всичко, което има отношение към душевните сили, трябва да бъде освободено - чрез вътрешна работа - от всякакви илюзии. И тогава вашето Движение няма да чувства липса на енергия, която то имаше в началото на своето създаване. И едва тогава можем да говорим за това какво можем да направим в бъдеще, за да поправим възникналата ситуация, дори ако ще бъде невъзможно да си върнем всички Бревиари.
Утре можем да продължим обсъждането на това.
* * *
Беседа, състояла се преди началото на шестнадесета лекция
Дорнах, 20 септември 1924 г.
Рудолф Щайнер: Вие изразихте желание преди лекцията да обсъдим и още нещо.
Говори Йоханес Вернер Клайн: изказването не е стенографирано.
Рудолф Щайнер: Всичко, което казах, разбира се, беше формулирано в съответствие с вашите въпроси. На свой ред вашият въпрос органично е свързан с всичко, което написахте за упадъка на физическите и душевните сили. Именно този упадък на душевните и физически сили стана основата за поставянето на въпроса за това дали бъдещата работа трябва да има екстензивен или интензивен характер. И едва ли бих могъл да направя по-различно заключение от всичко това освен, че посоченият упадък на силите може да стане също причина за това, че през зимата да се проведе по-малко екстензивна работа, а в по-голяма степен кръга на свещениците да се насочи към вътрешна работа. Разбрах въпроса по такъв начин, че има алтернатива: дали да останете с екстензивната работа, в качеството на която тя и беше осветена, или вземайки предвид физическите и душевните сили, известно време да се работи повече вътре в кръга на свещениците? Може би погрешно съм разбрал този въпрос?
Йоханес Вернер Клайн се изказва във връзка с това – изказването не е стенографирано.
Рудолф Щайнер: В моя отговор вече имаше, указание за това, че екстензивната работа засега се явява необходимост. И това, разбира се, не изключва възможността, че ако състоянието на нещата е точно такова, както го представяте, да се появи необходимостта да поговорим и за това какво всъщност представлява упадъка на душевните сили. Упадъкът на физическите сили не може да се разбира по друг начин, освен като чисто медицинска задача. Упадъкът на душевните сили е нещо, което при определени условия, трябва да стане предмет на обсъждане. Предмет на обсъждане трябва да бъде как следва да се разбира този спад на душевните сили. Би ли искал някой друг да говори по този въпрос?
Емил Бок пита за кармичните връзки. След това говори Фридрих Дитенгер. Изказванията не са стенографирани.
Рудолф Щайнер: Бих казал, че единствения проблем, който виждам тук е, че става дума изобщо за душевни проблеми. За проблемите, възникващи във връзка с душевния живот, изобщо не се говори, ако се има съзнание, че такива изобщо не съществуват. Тук трябва все пак да стигнем до разбирането на следното: ние можем, всъщност, наистина да се изпълним с чувство на удовлетворение, гледайки как в продължение на две години – откакто се състоя първото тайнство на освещаване на човека – се развива Движението за религиозно обновление. Можем да изпитаме това чувство, като вземем предвид всички фактори, които за подобно развитие трябва да се имат предвид. Възникват различни проблеми и препятствия поради факта, че не всеки е еднакво наясно със задачата си, не всеки я осъзнава по най-идеалния начин. Такива проблеми и пречки има навсякъде.
Но ако не вземаме под внимание тези проблеми, които често се преодоляват с по-нататъшното развитие на самата работа, а естеството на развитие на Движението за религиозно обновление е такова, че можем да се надяваме, ако наистина не вземаме под внимание тези конкретности, тогава ще стигнем до следното заключение: би било голяма илюзия да се разглеждат трудностите и пречките, които възникват на душевен план, като трудности и пречки, имащи пряко отношение към Движението. Този вид препятствия нямат нищо общо с Движението. С развитието на Движението, тривиално казано, всичко върви много добре. Следователно, необходимо е да кажем, че съществуващите затруднения имат повече или по-малко частен характер и касаят отделни личности. И всичко това трябва да се разглежда по този начин. Не би следвало да се говори, че подобни препятствия и трудности могат да повлияят на нещо, имащо отношение към Движението. Но всичко, което касае самото Движение и днес може да се прояви като определени препятствия, всичко това може да стане предмет на обсъждане. Само в този случай става дума за това, под каква форма да бъде такова обсъждане. Може би по някои точки, и особено по една точка, ще говоря първо – преди да се състои общото обсъждане, - само с ленкерите. Или, може би, като цяло не е желателно обсъждането да се изнася извън кръга на ленкерите и в този случай…да предоставим на самите ленкери решението как ще разгледат този въпрос в кръга на свещениците?
И така, всичко това са въпроси, които наистина могат да намерят своето решение в хода на развитието на Движението. Но пречките, които възникват на душевен план, всъщност не трябва да се приемат за пречки, които могат да имат отношение към самото Движение, към развитието, през което преминава Общността на християните. Бих искал да кажа, че зад всичко това няма нищо реално. Има нещо скрито зад всичко това, основаващо се на илюзиите.
По отношение на вашия въпрос бих искал да кажа следното: днес е абсолютно маловажно дали интензивният или екстензивният елемент трябва да преобладават в работата. Проблемът, съдържащ се във вашия въпрос, изобщо не съществува, не е ли вярно? И преди всичко за това говорят фактите. Защото същественото за Движението е, че интензивният елемент тук се съдържа в самия факт на съществуването на Движението. Същественото за Движението е, че то съществува. Трябва да кажа, че цялата сила на Движението се съдържа в самия факт на неговото съществуване. Считам, че ориентацията на Движението е правилна и съответства на неговата същност. Целият характер на Движението показва, че днес то се стреми да въври в крак с духовното. Като външно доказателство бих могъл да посоча много неща, например последния брой на вашето списание. В това списание обсъждате онези места от Апокалипсиса, които са от значение за нашето време. В дадения случай няма никаква необходимост да се спираме на това, до каква степен обсъжданото намира потвърждение в действителността. Тук това няма никакво значение.
Важното тук е, че такива въпроси въобще могат да станат предмет на обсъждане. Важно е, че има възможност да се обсъждат тези въпроси, изхождайки от същността на нещата, изхождайки от връзката с духовното. Всичко това показва, че Движението наистина върви по верния път. По същия начин много други факти могат да бъдат посочени като доказателство за вашите успехи. Тези успехи наистина са свидетелство за интензивна вътрешна работа. Бих могъл да формулирам това по следния начин: наистина можем да наречем успех обстоятелството, че изобщо има възможност сериозно да се обсъждат – а именно така и следва да се възприема това, което идва от Общността, - определени места от Апокалипсиса, особено като се има предвид, че списанието вече излиза с тираж 6000 броя.
Не е ли истина, че трябва да имате предвид също и положителното? А тук говорим за наистина позитивен резултат. Разглеждайки всичко това, трябва да попитам: какви възможности се появиха днес в религиозния живот, възможности, за които преди това не можеше да става и дума? Нима преди беше възможно изобщо да се говори за подобни неща в някакво списание, излизащо в тираж от 6000 екземпляра? При това не трябва да се забравя, че читателите, разбира се, са много повече. Имаше ли такава възможност преди? Подобна възможност беше само за сектанти, за големи или малки секти, които всъщност никой не приема сериозно.
От друга страна, когато подобни въпроси се повдигат от съвременната теология, която иска да върви в крак с времето, тогава това се прави по абсолютно рационалистичен начин, който няма нищо общо с религията. В крайна сметка е важен и самият тон, в който вашето списание говори за Апокалипсиса. Факти като тези са доказателство за вашите постижения. Всичко това трябва да се вземе предвид като нещо положително. И бих искал да дам напълно обективна оценка на това. Абсолютно очевидно е, че не може да се говори за някакви препятствия, за които се твърди, че са възникнали в процеса на развитие на самото Движение. Невъзможно е да се говори за нещо, което може да се възприеме като такива препятствия. Вместо това трябва да помислите колко силно влияние оказва култът във всички тези случаи, в които има място.
И така, нека си представим, че всичко и занапред ще продължи да се развива по същия начин, както досега, и тогава след десет години Движението ще може да стане за човечеството това, което трябва да стане. И затова, когато питате дали вашата работа трябва да продължи в същата посока или трябва да промени курса, а аз не можах да направя друго заключение от въпроса ви, мога само да кажа: няма ни най-малко основание за стремеж да се импулсират нещата по различен начин, от досегашния. Това е, което мисля във връзка с Движението за религиозно обновление.
Но налице е фактът, че отделни хора в някои отношения не успяха да се задържат на висотата на самото Движение. Простете, че съм принуден да бъда толкова откровен. Подобна откровеност не трябва да предизвиква недоволство, а по-скоро обратното, тъй като спомага отделните хора все повече да се срастват с Движението, основата на което е духовната субстанция. Всичко това може да спомогне за укрепване на душата. И ако наред с това можете да осъзнаете и значението на факта, че например сега пред вас от различни страни се разкрива Апокалипсисът, то това също ще бъде възприето от вас като нещо позитивно. Струва ми се, че когато душевните проблеми от личен характер се пренасят в Движението, попадат под властта на илюзиите. Защото това, което се пренася от вас в Движението, всъщност се корени в личното. И това лично непременно трябва да се изяви и в последствие може да се прояви отново. Именно по този начин разглеждам този проблем. Не зная до каква степен такова разглеждане съответства на вашата постановка на въпроса.
Във връзка с този проблем не трябва да се страхувате да си зададете следния въпрос: „Как можем да достигнем до освобождаване от наследството на протестантско-евангелистката теология, което все още живее в душите ни?” Всъщност трябва напълно да се освободите от това наследство, защото то е един вид крайност, точно както от друга страна е крайност католическата практика. Католическата църква казва: „Какво ни интересува отделният свещеник, той няма никакво значение; под внимание трябва да се взема това субстанциално, което лежи в основата на цялата църква. Когато отделният свещеник слага тогата, той става представител на църквата”.
Никога не съм чувал ръководните лица на католическата църква по какъвто и да е начин да са били съпричастни по повод депресията на техните отделни духовници или проблеми от този род. Това не ги вълнува, тъй като те разчитат на духовно ръководство, което, макар днес да е много съмнително, но все пак е духовно ръководство. А протестантството – вследствие на това, че всичко в него се основава на личността - в една или друга степен се отдалечи от духа. И в това се прояви друга крайност, от която именно и трябва да освободите своето вътрешно същество.
Днес е необходимо да насочите своя поглед към реалността на самия духовен живот, защото духовният живот е напълно реален. И отделният свещеник трябва да знае следното: „Каквото и да се случва с мен, каквото и да бушува и да кипи в моята душа, обективният ход на духовния живот съществува”. Отчитайки всичко това, а също и като се вземе предвид, че във вашите души още живее теологичното съзнание, носещо протестантско-евангелистки характер, което се е формирало още в процеса на обучение, възпитание и т.н., вие ще успеете, разбира се, да разберете по какъв начин е възможно вътрешно да се освободите от трудностите, които се проявяват в една или друга връзка с Движението.
Тук нямам предвид онези проблеми, които всички хора имат и са свързани с личните им чувства. Подобни проблеми са напълно естествени и католическите свещеници също се сблъскват с тях. Естествено и тук отделният свещеник винаги може да отиде при друг и да го помоли за съвет и т.н. Но по отношение на членовете на общността и вярващите, църквата се изявява като нещо единно. Само че в случая с католическата църква е налице фактът, че тя постепенно се оказа под ариманично духовно ръководство; и това наистина може да бъде потвърдено.
В началото на 20-ти век римският папа пише енциклика против модернизма. Вие знаете, че подобни неща се пишат по следния начин: „Ние забраняваме това или онова… Ние предотвратяваме това или онова…”, и след това се правят определени твърдения. По подобен начин през 60-те години на XIX век беше написан „Силабус”, и по същия начин е написана папската була против модернизма. След изследването, което направих, се изясни, че папската енциклика наистина е била духовно откровение, само че в процеса на нейното писане там, където в духовния първоизточник стоят позитивни твърдения, се оказват негативни твърдения, така че булата говори абсолютно обратното на това, което се съдържа в духовния първоизточник. С този пример може да се види, че католическата църква получава своите духовни инспирации, вече фалшифицирани от Ариман. Но въпреки всичко, това не пречи тук все пак да присъства спиритуалното.
В своята истинска форма спиритуалното присъства в Християнската общност. То присъства тук в качеството, което съответства на съвременния етап на човешкото развитие. Християнската общност наистина е учредена от духовни същества, тя наистина има духовна основа. И именно това, при условие че бъде прието с цялата сериозност, може да излекува душите от всякакъв вид безсилие.
Ще говорим за още много неща.
Превод: Петранка Георгиева
Редакция: Дорина Василева