Рудолф Щайнер
АПОКАЛИПСИС
осемнадесет лекции, изнесени в Дорнах
от 5 до 22 септември 1924 година,
възпроизведени по записки на участниците
Съдържание
Приветствие от Йоханес Вернер Клайн
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
Човешкото посвещение и Апокалипсиса. Терминът „Апокалипсис“: окултни истини, предназначени да дадат правилен свещенически импулс на човечеството. Четирите етапа на мистериите.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 септември 1924 г.
Обзор на опита в транссубстантирането през различните преминали епохи на мистериите.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
Бъдеща опитност в транссубстантирането на организацията на Аза. Устойчивост на антропософските истини. Алфа и Омега (Апок.1,11). Встъпителните думи на Апокалипсиса.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 септември 1924г.
Писма до ангелите на Ефес и Сардес. За разбирането на числовите връзки в Апокалипсис. Дванадесет, двадесет и четири, седем.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924г.
В петия следатлантски период хората все повече развиват съзнанието да виждат смъртта като спътник. Четенето на Апокалипсиса означава да сте устремен.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 10 септември 1924г.
Тайните на числата в Апокалипсиса. По-ранното запознаване на хората с тайните на космическите числа; сегашния етап от еволюцията на Земята, в който се открояваме от законите на числата. Архангелските епохи.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 11 септември 1924г.
Годината 333. Пророчески апокалиптичен поглед за възможността за отпадане принципа на Христос и връщане към принципа на Отца. Мюсюлманското учение. 666 – числото на звяра. Транссубстантизация и карма.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 септември 1924г.
Връзката на Христос със Слънцето. Слънчев гений и Слънчев демон. Сорат и числото 666. 1998 година. Необходимост от стремеж към духовност. Мистерията на Михаил, Мистерията на Христос и Мистерията на Сорат.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924г.
Апокалипсисът като пророческа картина за по-нататъшно развитие на християнството след Мистерията на Голгота. Съществени разлики между християнството и другите религиозни вярвания. Изграждане на стария и новия Йерусалим.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 септември 1924г.
За различните картини от 19-та глава на Апокалипсиса. Свещеническото служене днес.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 септември 1924г.
Тройното поражение на противоположни сили на Христовия импулс: Падането на Вавилон, падането на Звяра и неправилните Пророци, падането на божествените противници (Сатана).
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 септември 1924г.
Преход от четвъртата към петата културна епоха. За вътрешното съзерцание и пророческите мисли в близката епоха от развитието на човечеството. „Жена, облечена в Слънце“ (Откр.12:1). Образът на Звяра със седем глави, надигащ се от морето (Откр.13:1). Осъзнаване присъствието на Христос в транссубстантизацията.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 септември 1924г.
Структурата на Апокалипсиса и принципът на числото. Епохата на „тръбните гласове”. „Нашествието на скакалците” (Откр. Гл.9), поява на хора, лишени от Аз. Сваляне на „седемте печата” и етапи на разпространение на християнството. Расово и индивидуално развитие на човека.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
Разделяне на съзнанието на човека при излизането му от физическия свят. Преминаване на Прага, което се изживява от човечеството. Апокалиптичният образ (Откр. 10:1,2) и трите типа хора: „облачните хора”, „хората дъга” , „хората с огнени крака”. Разпознаване на трите типа хора в съвременното човечество. Апокалиптичната картина (Откр. 10:1,2) във връзка с Азия, Европа и Америка.
* * *
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 18 септември 1924 г.
Скъпи мои приятели! Ще се опитам, между другото, да отговоря и на зададените ми въпроси. Но сред тези въпроси има такива, на които аз, въпреки че са поставени от други хора, бих искал да отговоря в тесния кръг на оберленкерите. Това може да стане в близките дни. Отговорите на тези въпроси ще бъдат дадени по време на нашите срещи.
Днес бих искал първо да насоча вашето внимание към конкретен образ от Апокалипсиса, който представлява една от имагинациите на автора на Апокалипсиса. Тези имагинации – вече след като Апокалипсисът беше написан, - често се отпечатваха в съзнанието на хората като образни представи. Не всички апокалиптични образи станаха по-късно образни представи, отпечатани в съзнанието на хората. Но едва ли може да остане незабелязан този образ, за който става дума тук, защото той е ярък и неповторим в цялата си конкретност и с потресаваща сила застава в Апокалипсиса пред човека. Този образ в своето осъществяване – съгласно вчерашното разглеждане – има непосредствено отношение към нашето време. За да разберем този образ, обаче, е необходимо да говорим паралелно за някои неща, които са от голямо значение за нашето време и които вече многократно бяха обсъждани в хода на антропософските разглеждания. Но всичко това именно тук, на този етап от нашето разглеждане на Апокалипсиса, може да бъде видяно в съвсем различна светлина.
Нека насочим вниманието си към факта, че човек, в прехода на своето съзнание от възприятието на физически-сетивния свят към съзерцанието на духовния свят, всъщност първо се превръща в тройно разделено същество (ein dreigespaltenes Wesen). Дадох описание как се случва това в главата за Пазача на Прага в моята книга „Как да постигнат познания за висшите светове?“ Ако разгледаме развитието на човека от тази гледна точка, тогава можем да кажем следното. В човешкото същество, под формата на неговото физическо същество, едновременно се проявява триединството и единството. Това триединство, всъщност, е абсолютно очевидно. Това ще стане ясно, ако вземем предвид тази представа за устройството на човека, която е дадена в антропософията. Нека разгледаме човека като същество, състоящо се от дух, душа и тяло. В резултат на нашето разглеждане ще стане ясно как даденото разделение на човека на дух, душа и тяло се съотнася с другите представи за устройството на човека, които са дадени в антропософията.
В човешкия дух, какъвто е днес, живеят мисли. Аз изобразих подобен род мисли, например, в моята „Философия на свободата”. Тези мисли не са пропити с възгледа, който се основава на сетивното възприятие. Те са създадени независимо от такъв възглед, основан на сетивното възприятие; те се появяват в човешкото съзнание като чисти мисли. Но тук тези мисли – по своята същност – са само една видимост (ein Schein), те са в толкова малка степен пълна реалност, в каквато нямат вътрешна сила. Можем да ги сравним - това не е съвсем точно сравнение, но въпреки това в известен смисъл е вярно - с отраженията в огледалото, тъй като отраженията в огледалото сами по себе си също нямат реалност. Отражението, което се появява в огледалото, само по себе си не притежава необходимата сила, за да се задвижи, то е напълно пасивно. Можем да се присъединим към тази сила, която привежда в движение мислите на човека - говорих за това вчера в езотеричения урок - когато насищаме мислите с воля. Но тези мисли, които човек има в живота, се отнасят към Вселената в нейното абсолютно битие, всъщност като отражения в огледало, така че макар човешкото същество да има дух, то е дух в огледално отражение.
Това, което ние, мои скъпи приятели, носим тук в себе си, произхожда от света, който описах в „Теософия“ като „страната на духовете“. И в същото време когато мислим на Земята, ние всъщност сваляме на Земята съставките на „страната на духовете“, които се появяват тук като видимост, като отражение. Мислейки, ние сваляме надолу в земната сфера онова, което Теософията нарича Девакан, но тук имаме само слабо отражение на Девакана. На Земята ние носим в себе си съдържанието на Девакана, носим в себе си сиянието на Небето, но само като слабо отражение.
Разглеждайки душевния живот на човека, виждаме, че тук основно живее чувството. В будно състояние душевното съдържание живее като чувство, а в състояние на сън се появява като сънищни образи. Сънищата и чувствата се различават само по това, че чувствата са съдържанието на душата в будно състояние, а сънищата са съдържанието на душата в състояние на сън. Това, което ние като земни хора изживяваме в нашите чувства между раждане и смърт, това от своя страна произхожда от друг свят, който описах в моята „Теософия”, - от „света на душите”. Ние преживяваме този „свят на душите“ в истинската му форма след смъртта. Между раждането и смъртта ние само мечтаем за този свят, в нашите чувства ние само „виждаме насън“ този „свят на душите“. И към този истински външен вид на „света на душите“, който застава пред нас след смъртта - описанието на това също дадох в „Теософията“ - светът на нашите чувства се отнася не като отражение в огледало, а като образ, задържан в душата от творческите елементарни сили (wie ein von den schöpferischen Elementarmächten in der Seele gehaltenes Bild). Тук, в нашите чувства, все още не се съдържа реалност.
Това, което се проявява в нашето тяло - в тялото, което притежаваме като земни хора - не е архетипно съзнание (ist kein Urbilderbewußtsein). В нашето тяло реалността на битието се проявява в най-голяма степен. В нашето тялото сме наистина активни, но сме активни само във физическия земен свят. По този начин, трите члена на нашето човешко същество принадлежат към три различни свята. А вие, скъпи мои приятели, стремейки се да въздействате на човешкото същество - нали се стремите към това - трябва постоянно да се ръководите в чувствата си от указанията, които обясняват човешкото същество. Трябва да развиете правилен възглед за тези неща.
Когато философи, в това число доста умни, се сблъскваха с такава идея за човешката структура, възникваха недоразумения, недоразумение след недоразумение. Това показва колко трудно е за съвременните хора, дори за можещите да мислят добре, по правилен начин да разберат Антропософията. Така например, един философ по време на една дискусия възприе такъв строеж на човека като нещо напълно произволно, чисто разсъдъчно, като нещо, което се основава на празен формализъм. Разбира се, също и масата може да разделите на плот, крака и т.н. Може също да се раздели отляво надясно или отдясно наляво. В този случай обаче те забравят, че масата е направена изцяло от дърво. Но когато става въпрос за човек, такова произволно разделение на части е невъзможно. Може да се направи следното сравнение. Имаме водород и кислород като нещо реално. Заедно те образуват вода. Както водородът, така и кислородът са нещо реално, а не плод на ума. По същия начин и разделението на човешко същество на членове не е произволно. В реалността тези членове са обединени в човешката природа. Въпреки това можем да кажем, че духът произхожда от „страната на духовете“, душата - от „света на душите“, а физическото тяло - от физическия свят. Тези членове на човешкото същество произхождат от три различни свята и в човека те са свързани помежду си. И когато със съзнанието си човек излиза от физическия свят, неговото съзнание се разделя. Човекът от едно същество се превръща в тройно разделено същество.
Това разделяне, което се случва с отделния човек, става – без отделният човек като индивид да участва в това - също и с цялото човечество, поради различията, които се случват в развитието на расите и народите. Можем да кажем: развиващото се човечество живее в подсъзнанието на всеки отделен човек (die sich entwickelnde Menschheit lebt in dem Unterbewußtsein jedes einzelnen Menschen), но този факт не се издига до обикновеното съзнание. Човечеството преминава през същите етапи на развитие, както и отделеният човек. И точно сега, в нашата епоха, човечеството, в хода на своето развитие, изживява нещо наподобяващо преминаването през Прага и разделянето на три части. Въпреки това, в епохата на съзнателната душа, човекът трябва сам, като отделно същество, да изживее преминаването покрай Пазача на Прага, само ако той се стреми към това. И макар цялото човечество в нашата епоха да преминава покрай Пазача на Прага, то това се случва несъзнателно за отделния човек. Днес това, което е преминаването през Прага, се изживява от цялото човечество като цяло. Физическата телесност на отделния човек до края на 18 век, благодарение на намиращите се в него елементарните същества, все още може да му даде нещо необходимо за него на Земята. В бъдеще всичко, което човек вътрешно ще счита необходимо за себе си, включително и собствените си добродетели, той ще трябва да изнесе от духовния свят не като отделен човек, а като представител на човечеството.
Преминаването на Прага е факт в развитието на цялото човечество. И това преминаване на Прага застава пред автора на Апокалипсиса, преди да му се яви видението на „Жената, облечена в Слънце, потъпкваща дракона с краката си“, тъй като във времето то предхожда последната. Това преминаване на Прага, изживявано от човечеството, се явява пред автора на Апокалипсиса като визия (Vision), която ясно възпроизвежда следното: идва време, когато цялото цивилизовано човечество ще трябва да премине през Прага, когато триединството ( eine Dreiheit) ще се появи като космическа имагинация на това, което изживява човечеството. Ще има все повече хора, които заедно със здравите чувства, които се развиват в тях, ще изпитват различно чувство, граничещо с патологично. Човек ще изпита усещането: „Мислите ми се стремят да избягат далече от мен (mir davonlaufen), краката ми са твърде привлечени от Земята“. Съвременната цивилизация обаче се опитва да отклони вниманието на човек от всичко това по същия начин, както възрастните се опитват да отклонят вниманието на децата от някакви виждания, които всъщност могат да имат реални основания.
Пред ясновидското око на автора на Апокалипсиса се издига образ, който се формира от облаците, има лице подобно на слънце, преминава в дъга и има огнени крака, единият от които стои на морето, а другият на земята ( Откр. 10: 1, 2). И този образ представя чрез себе си това, което толкова интензивно действа в нашето време. Можем да кажем, че в действителност това е най-значимото явление, към което в наше време човешката душа трябва да насочи своя поглед. Защото в това, което горе се появява като лице, родено от облаците (wolkengeborenes Antlitz), има мисли - мисли, които принадлежат на „страната на духовете“. В това, което се появява като дъга, се намира светът на чувствата на човешката душа, който принадлежи към „света на душите“. В огнените крака, получили силата си от силата на Земята, покрита от морето, се намира това, което се съдържа в човешкото тяло, в тялото, което е свързано с физическия свят.
Тук нашето внимание е насочено, бих казал, директно към тайната на съвременната култура. Тази тайна на първо място се крие във факта, че не всеки отделен човек е разделен тройно, а човечеството като цяло. И така, човечеството е такова - и в наше време е съвсем очевидно - че можем да различим три типа хора в него. Това са „облачни хора“ (Wolkenmenschen), които могат само да мислят, докато другите два аспекта на тяхното същество - чувство („дъга“) и воля („огнени крака“) - изостават в развитието. След това има „хора на дъгата“ (Regenbogenmenschen), които имат предимно развити чувства. Такива хора например могат да разбират Антропософията само с чувствата, а не и с ума. Такива хора обаче има не само в Антропософското общество, но и в останалия свят. Те могат да разберат света само с чувствата. При тях чувствата са особено силно развити, а мисленето и волята изостават в развитието. И третият тип са хората, в действията на които се проявява, всъщност, силно развитата воля. Мисленето и чувствата им изостават в развитието. Това са хора, действащи с особена упоритост, действащи единствено под прякото въздействие на външни импулси, „хора с огнени крака“ (die feuerfiißigen Menschen).
Във видението на Йоан, автора на Апокалипсиса, се разкриват тези три типа хора, които срещаме в живота. Трябва да разберем тази тайна на съвременната епоха – епохата на цивилизацията - за да се научим как правилно да възприемаме хората.
До всичко това обаче може да се стигне и като се разгледат големите световни събития. Вижте какво се случва в Русия сега. Това, което се случва там, е под влиянието на „облачните хора“ - мислещите хора, у които чувството и волята изостават в развитието си. Те се стремят да предадат волята на социалния механизъм, а техните чувства се намират във властта на ариманичните сили, тъй като повече не принадлежат на самите тях. Тези хора са мислители, но тяхното мислене - доколкото земният човек е формиран под влиянието на ариманичните и луциферичните сили - е такова, че може да се каже следното. Ще си позволя да използвам образен израз тук, който е напълно очевиден за всеки, който познава духовната наука; той може да изплаши само тези, които все още трябва да свикнат с такива неща. Ако вземем мислите на Ленин и неговите съмишленици и ги разгледаме като образ, тогава какъв образ ще застане пред нас? Как ще изглежда резултатът от сливането на мислите на Ленин, Троцки, Луначарски и т.н.? След като формираме представа за тези мисли, можем да стигнем до това, което във физиката се нарича система от сили (ein System von Kräften). Да, мои скъпи приятели, с помощта на такива сили на исполински елементарен дух би могло над обширна площ да се сформират облаци, да се предизвика гръм и мълнии. Но тези сили не принадлежат на Земята. Това е образ, който може би ще ви изуми, но този, който прониква с поглед в окултните подоснови на битието, трябва да съобщи за него. В главите на руските лидери действат и творят същите сили, които се съдържат в мълниите, които се формират в облаците, които изпращат на Земята светкавици и предизвикват гръмотевици. Това са силите, които са свързани с тези природни процеси и в лидерите на болшевизма те действат по абсолютно неправомерен начин.
И така, голяма част от това, което се проявява в нашето време, се явява на автора на Апокалипсиса в неговото съзерцание, предвиждайки бъдещето. И той знаеше, че е възможно - съгласно принципа на числото - да се посочи определена епоха, определен период от време. Самият аз, скъпи мои приятели, приблизително посочих определен брой години за периода от време, който обхваща например развитието на съзнателната душа или пък развитието на разсъдъчната душа и т.н. Посочих този период от време като 1/12 част от 25 920 години.
Доста дълго време за мен беше изключително трудна задача да се справя именно с това място в Апокалипсиса, за което говоря сега. Защото тук, в своето пророчество, авторът на Апокалипсиса говори за 1260 дни. Често под „дни” се имат предвид години. Но по какъв начин авторът на Апокалипсиса е получил числото 1260? Необходимо беше задълбочено проучване, което позволи да се стигне до извода, че в онези места на Апокалипсиса, където се говори за 1260 дни (Откр. 11:3 и 12:6), наистина се е промъкнала – простете ми за тривиалния израз - печатна грешка, възникнала в процеса на препредаване на Апокалипсиса от поколение на поколение. Вместо „1260 дни” там трябва да бъде „2160” и тогава ще съответства на това, което също и днес може да бъде разкрито чрез окултното изследване. Напълно възможно е някога, в някоя школа, където са се грижили за предаването на Апокалипсиса от поколение на поколение, да се е появила неяснота поради факта, че много числа при съзерцание се виждат в огледален образ. Този тип проблеми обаче не са толкова съществени за онзи, който се стреми към по-дълбоко проникване в Апокалипсиса.
И така, наред с хората, които в рамките на расата се явяват „облачни хора”, можем да различим тези, които в рамките на расата, на свой ред, са „хора на дъгата”. При тях мисленето изостава от развитието, те предпочитат традиционните мисли. Необходимостта да се подхожда с мисли към духовния свят предизвиква в такива хора известен страх. Повечето хора в средноевропейските страни са точно такива „ хора на дъгата”.
Колкото повече се придвижваме на Запад, толкова по-очевидно става, че мисленето и чувствата изостават в развитието си. Тук сме изправени пред явлението на нездравословно развитие на „хората с огнени крака”. Такива "хора с огнени крака" могат да бъдат намерени в голямо количество именно в западните региони на Европа и в Америка.
И така, в това отношение можем да разделим Земята на три части: на Изток, където има много „облачни хора“, на средна част, където има много „хора на дъгата“ и на Запад, където има много „хора с огнени крака“. Като вземем предвид развитието на расите, можем да кажем: над Земята - се простира нещо наподобяващо именно този образ, който застава пред нас в Апокалипсиса. Ако бихме се издигнали над Земята – разбира се, духовно, защото това не може да се направи на балон или дирижабъл, - ако бихме се издигнали духовно от някое място, което се намира, например, във Вестфалия, в небесните висини, и бихме погледнали към Земята, то би ни се разкрила следната картина. Азия би била като облак, приемащ слънчеви форми (Sonnenformen annehmendes). Над Европа бихме могли да видим дъга, а по-нататък, на Запад бихме могли да видим огнени крака“, единият от които стои на Тихия океан, а другият на южноамериканските Анди. И това би бил образът на самата Земя.
Виждате ли, скъпи мои приятели, тези пророчества на автора на Апокалипсиса, които са най-пряко свързани с нашето време, показват нещо, което играе изключително важна роля в работата на свещеника. Защото именно във всичко това се крие голямата мистерия на нашето време, възникнала от времето на Наполеон. В края на краищата, само под влиянието на бонапартизма, под влиянието на Наполеон I, всъщност, беше проявен този стремеж за обособяване в границите на нацията, расата, стремеж, който днес по най-неразумния начин се изразява чрез уилсонианството. Има нещо невероятно ужасно в стремежа на съвременните хора да се обособяват в рамките на раси и народи, по начина, по който те всъщност се стремят да сложат край на вякакъв космополитизъм.
Всичко това се случва именно поради причината, че човечеството преживява преминаването през Прага. И както човек, влизайки в духовния свят, се разцепва на три части, така и хората на Земята - в сферите, които остават безсъзнателни за отделния индивид - се разделят на „облачни хора“, „хора на дъгата“ и „хора с огнени крака". В книгата „Как се постигат познания за висшите светове” съм описал това тройно разделяне, което се случва правомерно с всеки отделен човек, който е тръгнал по пътя на посвещението. Днес обаче това тройно разделяне се извършва с цялото земно човечество. Във величествен образ, изобразен от автора на Апокалипсиса, е разкрита действителността, която обхваща Азия, Европа и Америка.
И хората все още не могат да приведат тези три части в хармония. Вместо да се стремят към такава хармония, към обединението на тези три части, те се стремят към раздробяване, и това се проявява по абсолютно удивителен начин в конкретни случаи. Повърхностното мислене, което е присъщо на хората днес, води до факта, че тяхното обединение не се случва на базата на истинско взаимно разбирателство. Виждаме, че обединението на хората често е абсолютно формално. Например можем да наблюдаваме следното.
В Чехия, ако обозначим планините Манхарт като южна граница, между Бохемската гора и Фихтелберг, от Рудните планини в Политц-Адербахер по Пясъчните планини надолу до Марха, до бившия Пресбург - в Унгария градът се казваше Потзон, не зная как се нарича днес, - живее народ, който в пълния смисъл на думата може да бъде характеризиран като народ от „облачни хора“. Това е народ, който е развил в себе си само едно мислене.
И този народ беше напълно изкуствено обединен с абсолютно различно устроените словаци, у които мисленето напълно отсъства, със словаците, които са ярък израз на „хората на дъгата“. От друга страна виждаме как на свой ред изцяло външно се разкъсва друга връзка, която съществуваше съвсем отскоро. Над всичко това вече не господства духът. Всичко това е резултат от дейността на хора, които се стремят да изключат духа. Виждаме, че Словакия съвсем наскоро беше изолирана от Бохемия, Моравия и Силезия, които представляват точно тази област, за която говорих по-горе. Виждаме как по-рано Словакия беше обединена с маджарския край, с истинските маджари. Необходимо е само да се разграничат истинските маджари от преселените маджари, които могат да бъдат разпознати още и по имената им. Истинските маджари имат такива имена, че западният човек не може да ги произнесе, особено когато става въпрос за старите маджари. Но маджарът може да му казват и Хиршфелд, ако е един от най-шумните и агитиращи маджари на нашето време. Необходимо е да се обърне внимание на истинските маджари. В техния случай става дума за ярко изразени „хора с огнени крака“, които неотдавна бяха споени с „хората на дъгата“, със словаците. Толкова сляпо, както при игра на зарове, действа днес световната бездуховност: по-рано словаците бяха смесени с маджарите, а сега с чехите. Много от нещата днес се разиграват в света на сляпо, както при играта на зарове. Най-дълбоките симптоми на това се проявяват във факта, например, че такъв човек като Масарик, който заема наистина важен пост - в края на краищата оглавява Чехословашката република - е словак, а не чех. Но който познава Масарик, също знае, че е „човек на дъгата“, който изобщо не може да мисли. Прочетете неговите книги и ще видите, че в неговите книги сегашното време мисли, а не той самият. Той е „човек на дъгата“, истински словак.
Необходимо е да се научим да разпознаваме трите гореспоменати типа хора в съвременното човечество. И това, наред с всичко останало, също ще доведе до разбирането, че хората в стремежа си към обединение са движени от сляпа сила. Тук всичко се разиграва на сляпо, като при играта на зарове. Но въпреки това и тази „игра на зарове“ е обусловена от световната карма. Трябва само да обърнем специално внимание на нашата епоха и става очевидно, че подобна „игра на зарове“ все повече навлиза в съзнанието на хората, обхващайки съзнателната душа.
В предишни времена съдържанието на древните традиции, древната мъдрост се даваше на хората отвън, те виждаха всичко това отпечатано във външния свят, в звездната писменост. Трояко разделеният човек носи в себе си като спомен съдържанието на древните книги. Разглеждайки определени места на Земята, можете да видите формата, простираща се над Азия, Европа и Америка. Всичко, което се оповестяваше за света в богатите на мистерии места, в Македония, Гърция, Мала Азия - в Ефес, Самотраки, Делфи и др. - това е съхранилата се от древни времена книга, книгата в ръката на апокалиптичния Ангел, който формира от облаците своя лик, от дъгата – своята гръд, от огъня – своите крака (Откр. 10: 1,2).
Всичко това обаче ще заживее в съзнанието на хората само ако успеят да намерят източника във вътрешното си същество, благодарение на което ще получат възможността за духовно съзерцание. Книгата, която в предишни времена можеше да бъде получена отвън, днес хората трябва да я "изядат", трябва да я направят свое вътрешно съдържание. За мнозина тази книга, съдържаща световните тайни, в началото е „сладка в устата“. Отначало хората са много ентусиазирани от това, което може да даде духовният възглед, тъй като той е „сладък като мед“. Но когато възникне необходимостта да се действа, когато пред човека се поставят изискванията на реалния живот, свързани с духовното разбиране на света, тогава това, което е било „сладко като мед“, става, според думите на автора на Апокалипсиса, „горчиво в корема”. То се превръща в „горчиво в корема“ именно за съвременните хора, пропити с материализъм. Духовната храна, която е толкова необходима за хората, е „сладка като мед“ в устата, но щом се преглътне, тя става „горчиво в корема“ и причинява мъчителна болка.
Ако успеем да разберем всичко това, тогава ще стигнем до следния извод: в следствие на такава „игра на зарове“, в резултат на такова сляпо смесване на всичко на куп, възниква необходимостта същата духовна сила, благодарение на която успяхме да разберем човека като тричленно същество, да стане силата, чрез която всичко може отново да бъде измерено. От Небесата се дава тръст, мерен жезъл, с помощта на който всичко трябва да бъде измерено наново (Откр. 11:1 и нататък). А сега, скъпи мои приятели, погледнете нашето време. Нима не трябва всичко да бъде измерено наново? Нима не трябва да добавим към съществуващата днес абстрактна географска карта образа на Азия, имаща облачни форми, на Европа, оцветена в цвета на дъгата, и на Америка с „огнени нозе”? Нима не трябва, от гледна точка на духовния живот, всичко отново да измерим, всичко отново да определим? Не стоим ли насред осъществяването на това, за което ни говори Апокалипсисът?
Нека възприемем това, по средата на което се намираме, да го възприемем с пълно съзнание. И тогава ще се освободим от оковите на дилетантството, което е обречено да действа, изхождайки от дълбокото подсъзнание. И тогава ще стигнем до разбирането на задачите на нашето време, до разбирането, което в никакъв случай не е рационалистично. Ще достигнем до разбирането какво трябва да бъде новото свещеничество. Именно това трябваше да бъде казано във връзка с разглежданите глави на Апокалипсиса. Всичко това, до най-малките подробности, отговаря на истината.
За да разберем по най-добрия начин развитието на расите и индивидуалното развитие на човека, утре още веднъж ще се спрем на тези неща.
Превод: Петранка Георгиева
Редакция: Дорина Василева